Решение № 51 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 2/2026 г.

наказателно дело № 20261510200002 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 10-2500144/08.12.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, с което на „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД, със седалище: гр. София, р-н „Надежда“, ж.к. „Лев Толстой“ бл. 63, вх. „Г“, ет. 1, ап. 38, с ЕИК 205342860, представлявано от управителя А. П., на основание чл. 85, ал. 4, вр. с чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева /равностойност на 2556,46 евро, по фиксиран курс на БНБ/, за административно нарушение на член 74е, ал.1, вр. с чл. 107р, ал. 7 от КТ. В жалбата се атакува НП като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че НП е издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че е налице неправилна правна квалификация. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В открито съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител – юрк. Д. поддържа жалбата и доразвива аргументите в нея като пледира за отмяна на атакуваното постановление. Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата, която я счита за неоснователна. Пледира за оставянето и без уважение и потвърждаване на НП. Претендира разноски. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното: На 26.08.2025 г., в гр. Бобов дол, в административна сграда на бившия „Въгледобив – гр. Бобов дол“, където се намира администрацията на дружеството жалбоподател по документи, както и след това по работни места в работилница находяща се в рудник „Христо Ботев“, стопанисван от концесионера „Коул Енерджи“ ЕООД, дружество с КИД – 2025 05.20 – Добив на кафяви въглища експлоатиращо рудника, била извършена проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда – гр. Кюстендил“, свидетелите - Д. В. и Р. Я.. Проверката била извършена по повод сигнал от НАП за нарушения на трудовото законодателство. При проверката на място и по документи било установено от свидетелите, че дружеството жалбоподател „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД е сключило Договор за предоставяне на персонал от 03.08.2020 г., с дружеството „Коул Енерджи“ ЕООД, за срок от 2 години, който срок бил удължаван последователно с 2 броя Анекси до 01.08.2028 г. Съгласно договора дружеството жалбоподател предоставя, а дружеството ползвател „Коул Енерджи“ ЕООД наема на работа срещу възнаграждение и при условията на този договор служители на „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД, за определени между двете дружества, съгласно Приложение към договора от 03.08.2020 г. длъжности. При проверката по работни места били установени множество работници, сред които и работника Д. Й. С., който попълнил декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която посочил, че работи като заварчик за работодателя „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД, но на това работно място в работилницата на рудника стопанисван от „Коул Енерджи“ ЕООД. В трудовия договор на същия от 23.02.2024 г. било отбелязано, че е сключен за неопределено време с посочено място на работа: Звено „р-к Христо Ботев“, цех „Енерго ремонтен, работилница и добивни участъци“, като работника полага труд от втора категория, на пълен работен ден и за посочено в трудовия договор месечно трудово възнаграждение. В трудовото досие на същия били представени още служебна бележка за проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 23.02.2024 г., както и длъжностна характеристика. Били представени още графици за работа и списъци с работници, на които дружеството ползвател „Коул Енерджи“ ЕООД следва да преведе аванс за съответния месец, както и молба и заповед за ползване на платен годишен отпуск, писмо нареждане и платежен фиш. След извършване и на допълнителна проверка по документи представени от дружеството жалбоподател, както и след справки с Агенцията по заетостта, която поддържа регистър на регистрираните предприятия осигуряващи временна работа свидетелите В. и Я. констатирали, че е налице административно нарушение на чл. 74е, ал.1, вр. с чл. 107р, ал. 7 от КТ, като изпратили покана до управителя на дружеството жалбоподател с посочена дата, час и място за съставяне на АУАН. На посочената дата в офиса на инспекцията по труда гр. Кюстендил се явил пълномощник на дружеството – инж. К. П., като в негово присъствие и в присъствието на св. Р. Я. актосъставителят – св. Д. В. съставила АУАН № 10-2500144 от 06.10.2025 г., подписан от актосъставителя и от посочения свидетел Р. Я., както и от пълномощника инж. К. П.. АУАН бил връчен срещу подпис лично на пълномощника на дружеството. Въз основа на този АУАН било издадено по-късно и обжалваното НП № 10- 2500144/08.12.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, с което на „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД , със седалище: гр. София, р-н „Надежда“, ж.к. „Лев Толстой“ бл. 63, вх. „Г“, ет. 1, ап. 38, с ЕИК 205342860, представлявано от управителя А. П., на основание чл. 85, ал. 4, вр. с чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева /равностойност на 2556,46 евро, по фиксиран курс на БНБ/, за административно нарушение на член 74е, ал.1, вр. с чл. 107р, ал. 7 от КТ. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите В. и Я. – служители на ДИТ – гр. Кюстендил, чийто показания са логични, последователни и непротиворечиви, подкрепени са изцяло от представените от страните и изисканите служебно от съда справки и други писмени доказателства. Налице е едно единствено противоречие в показанията на св. Я., който сочи, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството жалбоподател, което твърдение противоречи на казаното от св. В. и на отразеното писмено от същата в съставения по делото АУАН и приложеното пълномощно за инж. К. П., поради което и съдът не се доверява на показанията на св. Я. в тази им час. Наред с това за установяване на фактите допринасят и приетите по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН множество писмени доказателства: трудов договор, декларация от лице работещо по трудово правоотношение, попълнена и подписана от работника св. Д. С., договор за предоставяне на персонал, ведно с анекси и приложение, служебна бележка за инструктаж, длъжностна характеристика, протокол за извършена проверка, справка от регистъра на ПОВР на Агенцията по заетостта, както и останалите справки и документи, прочетени и приети като писмени доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи цялостна и детайлна служебна проверка, дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Същевременно, АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН форма и давностни срокове, поради което и съдът намира, че обжалваното НП е съобразено с всички изисквания на процесуалния закон. Съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, поради следното: Чл. 107р, ал. 7 от КТ предвижда, че предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта. Докато ал. 3 от същата разпоредба гласи: „Не може да се сключва трудов договор по ал. 1 за изпращане за изпълнение на работа: т. 1. при условията на първа и втора категория труд;“, като чл. 107р, ал. 4, т. 1 и т. 2 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва при условията и по реда на раздел I от тази глава, съответно до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Във връзка с това чл. 74е, ал. 1 от ЗНЗ предвижда следното: „Дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.“ От събраните по делото доказателства се установява безспорно и категорично от обективна страна, че дружеството жалбоподател „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД, със седалище: гр. София, р-н „Надежда“, ж.к. „Лев Толстой“ бл. 63, вх. „Г“, ет. 1, ап. 38, с ЕИК 205342860, представлявано от управителя А. П., без необходимата регистрация е извършвало дейност като предприятие, което осигурява временна работа, съгласно пар. 1, т. 39 от ДР на ЗНЗ, във връзка с дефиницията дадена в пар. 1, т. 17 от ДР на КТ, която гласи: „Предприятие, което осигурява временна работа е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.“ Същото е наело на работа по трудови правоотношения множество работници сред които и работника Д. С., като е предоставило същите за временна работа съгласно цитирания по-горе договор за предоставяне на персонал на дружеството ползвател „Коул Енерджи“ ЕООД, с посочено място на работа: Звено „р-к Христо Ботев“, цех „Енерго ремонтен, работилница и добивни участъци“. Работниците са били предоставени за временна работа с оглед срочния характер /до 01.08.2028 г., съгласно последния Анекс от 01.08.2025 г./ и предвидената възможност за прекратяване на договора между дружествата до завършване на определената от дружеството ползвател работа в рудник „Христо Ботев“, на който дружеството е концесионер. Установено е от представената справка от регистъра поддържан от АЗ за ПОВР и не се оспорва от дружеството жалбоподател, че „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД не е регистрирано като Предприятие, което осигурява временна работа, както изисква императивно чл. 73е, ал.1 от ЗНЗ, вр. с чл. 107р, ал.7 от КТ. В същото време от разпита на свидетелите и от приложените писмени доказателства, вкл. приложението към посочения договор се установява, че от дружеството жалбоподател са били наемани и предоставяни за временна работа в рудника множество работници и то за длъжности по добив на кафяви въглища в процесния рудник, с каквито дейности и лиценз за тази дейност разполага само дружеството ползвател „Коул Енерджи“ ЕООД, но не и „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД. В същото време в това дружество „Коул Енерджи“ ЕООД е било изначално посочено в трудовия договор и мястото на работа на работника Д. С., т.е. същият е бил нает за работа именно като работник – заварчик от втора категория труд в „Коул Енерджи“ ЕООД, а не в дружеството жалбоподател, което като посредник, само формално е сключило трудово договор с него, въпреки че няма изобщо производствена или друга необходимост от подобни работници на такава длъжност с оглед дейността на „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД. Нещо повече така е била заобиколена и законовата забрана на цитирания по-горе чл. 107р, ал. 3, т. 1 КТ, който забранява да се сключва трудов договор за изпращане за изпълнение на работа в друго предприятие при условията на първа и втора категория труд, каквато е налице в случая. Ако се съобразяваше стриктно и както повелява законът тази забрана, то работникът Стаменков не би следвало да сключи изобщо договор с „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД и да бъде изпратен да полага труд от втора категория, като заварчик в „Коул Енерджи“ ЕООД. Тъй като отговорността на ЮЛ е безвиновна съгласно член 83 от ЗАНН, въпросът за вината не следва да бъде обсъждан самостоятелно. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя изложени в жалбата и пледоарията му, че не е налице временен характер на работата, тъй като договорите на работниците с „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД са безсрочни. Срочния характер произтича, не от трудовите договори, а от сключения срочен договор и анекси на „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД с дружеството ползвател „Коул Енерджи“ ЕООД. Договорът между двете дружества има белезите на договор за наем на персонал за определен в договора срок. Изцяло в тази насока, относно наем на строителни работници виж и Решение № 402 от 15.04.2022 г. по к.н.а.д. № 45/2022 г. на Административен съд София – област. Възражението е неоснователно още и защото не може и няма как да се черпят права от собственото незаконосъобразно и противоправно поведение на дружеството жалбоподател. Именно това е довело до опит за заобикаляне на императивни забрани и изисквания относно осигуряването на временна работа само работници от 3-та категория на труд, но не и за такива от първа и втора. Нещо повече договорът между двете дружества, посочен в жалбата като договор за услуга, макар и да не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 107у от КТ, де факто не е за услуга, т. е. задължението не е за постигане на конкретен резултат, а за намиране и отдаване на работна сила под наем. Това е именно договор за предоставяне на временна работа, доколкото преследва посочената в същия цел да осигури необходимите работници на дружеството ползвател „Коул Енерджи“ ЕООД за експлоатация на процесния рудник и добив на кафяви въглища в посочения в договор срок. Важна е не външната форма и наименование на сключения договор, включително трудовите договори на работниците на жалбоподателя, изпълнявали трудови функции в рудника, а действителното им съдържание, включително и прикритото такова, което се установява от констатираните на място при извършената проверка факти. Дружеството ползвател „Коул Енерджи“ ЕООД, на свой ред, макар и неформално, без да е сключило насрещен, формален писмен договор с работника изпълнява срочно всичките си задължения по него като заплаща месечно за предоставената му под негово пряко ръководство и контрол работна сила и трудовоправен резултат, като „Коул Енерджи“ ЕООД и прави на свой ред и в срок необходимите осигурителни плащания към предприятието предоставило работника. Нещо повече дори ползването на платен годишен отпуск от работниците предоставени за временна работа от „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД на „Коул Енерджи“ ЕООД се осъществява след съгласуване с прекия им ръководител в дружеството ползвател и след издаване на заповед за ползване на отпуска от зам. управител на дружеството жалбоподател. За такова административно нарушение по чл. 74е, ал.1 от ЗНЗ, вр. с чл. 107р, ал. 7 от КТ, в разпоредбата на чл. 81а, ал.1 от ЗНЗ се предвижда, че на предприятие, което осигурява временна работа без необходимата по закон регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение. Съобразно изложеното и доколкото НП е издадено при стриктно спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила, правилно със същото, на основание чл. 81а, ал.1 от ЗНЗ АНО е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция, във фиксирания в закона размер от 5000 лв., който не подлежи на редукция. Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като се характеризира с типична за вида си обществена опасност. Нещо повече, доколкото се касае за предоставянето на множество работници и то за продължителен период от време, в който дружеството жалбоподател е осъществявало това, без да е регистрирано изобщо в регистъра към АЗ, съгласно чл. 74е, ал.1 от ЗНЗ, вр. с чл. 107р, ал. 7 от КТ, то е налице значима и висока по степен обществена опасност. По разноските: С оглед изхода от правния спор и претенцията за разноски заявена своевременно от процесуалния представител на АНО, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът приема, че следва да осъди „Ай Ви Пи Комършъл“ ЕООД , със седалище: гр. София, р-н „Надежда“, ж.к. „Лев Толстой“ бл. 63, вх. „Г“, ет. 1, ап. 38, с ЕИК 205342860, представлявано от управителя А. П., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил - юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /равностойност на 130,00 лв. по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/, тъй като делото не е с голяма фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.