Решение № 472 от 9.12.2022 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1284/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН. По същество Съдът намира жалбата за частично основателна. Съдът на първо място счита, че при съставяне на процесните АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.Същите са издадени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН. Действително, в обжалваното НП е посочено, че нарушението е извършено на 15.11. 2021г., без да е отчетено обстоятелството, че 14.11.2021г. е неработен ден.Следователно трябва да се приеме, че нарушението е извършено на следващия ден – 16.11.2021г., което обстоятелство е несъществено, доколкото не пречи на жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран. Следва да се обсъдят правните доводи на жалбоподателя. Предвид на установените фактически обстоятелства, жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния оборот до 07.07.2021 г., но е сторил това едва на 04.01.2022 г., т. е. със закъснение от почти 6 месеца. Нарушението, вменено по настоящето дело е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък - неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подало заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през период, в който е следвало вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС. Според чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Ето защо следва да се сподели изводът н а наказващия орган, че ако жалбоподателят е бил изпълнил в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по - късно от 07.07.2021 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 21.01.2022 г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за всеки един от данъчните периоди. Съгласно разпоредбите на чл. 87 и чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, а к о търговецът бе изправ е н и подавал своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би бил регистриран и за него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период. Както се посочи по-горе, установено е че за процесния данъчен период – 01.10.2021 г. – 31. 10.2021 г. жалбоподателят е извършил облагаеми доставки на цитираната стойност, като по посочения начин е бил изчислен и ДДС за периода в посочения размер от 396.76лв. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка - декларацията по чл. 125 за този данъчен период - задължения по начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Поради това правилно наказващият орган е приел, че за данъчен период от 01.10.2021 г. до 31. 10.021 г. жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, самостоятелно от останалите нарушения от същия вид. Неправилно обаче според Съда наказващият орган е ангажирал обективната отговорност на жалбоподателя, като го е санкционирал същия по чл. 180, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. В тази насока следва да бъдат споделени направените още с жалбата доводи. Съгласно чл. 180 ал. 3 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер на 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева. В случая данъка е следвало да бъде начислен за данъчен период 01.10.2021 г. - 31. 10.2021 г., но е бил начислен за данъчен период 01.02.2022 г. - 28.02.2022 г., така както е посочил и наказващия орган в НП, поради което следва да се приеме, че ДДС е начислен в рамките на 6-месечния период по ал. 3 на чл. 180 от ЗДДС. Налага се извода, че е приложима тази разпоредба, тъй като са налице всички предпоставки и същата е по-благоприятна за нарушителя. Пет процента от неначисления данък се равняват на 1 9, 83 лв., който размер е под минимално определения със санкционна норма на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС размер от 200 лева. Следователно санкцията за това нарушение следва да бъде в определения от закона минимален размер от 200 лева. Не може да се сподели становището на наказващия орган, изразено чрез на процесуалния представител в смисъл, ч е не може да бъде приложен привилегирования състав. Този довод не съответства на идеята на закона, а също и установената съдебна практика, съгласно която ал. 3 на чл. 180 от ЗДДС се прилага освен в случаите, в което е извършено нарушение по ал. 1, също и в хипотезата на ал. 2, която също препраща към първата алинея на чл. 180 от ЗДДС/ така напр. и Решение № 685/21.09.2022г. на Адм.С Пазарджик по к.н.а.х.д.№ 671/2022г. Следва да се отбележи, че случаят не емаловажен по смисъла на ЗАНН, с предвид засегнатите обществени отношения. С извършеното нарушение търговецът лишава Н А П от възможността своевременно да установи коректното изпълнение на задълженията си, свързани в клрайна сметка с осигуряване на средства по държавния бюджет. Освен това самото нарушение е на формално извършване, като з а осъществяването му не изисква настъпване на вредни последици. Жалбоподателят претендира направените разноски за адвокат, в размер на 300лв., като в тази връзка е представен договор за уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 220 лв. по настоящето дело/л.97/. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ счита, че в полза на наказващия орган следва да се присъди възнаграждение за на юрисконсулт в размер на 80 лв. На основание чл. 144 АПК, в случая субсидиарно приложение намерят правилата на ГПК, доколкото с е изменя обжалваното наказателно постановление в частта на размера на наложената санкция. В този смисъл разноските следва да се присъдят по съразмерност съответно на намаляването на размера на санкцията., която е намалена с 3/5 или 60%, . Т.е. на НАП София жалбоподателят дължи 32лв. / 2/5- ти от 80лв/, докато наказващият орган дължи на жалбоподателя сумата от 132лв./ 3/5 – ти от 220лв/.Така по компенсация НАП следва да заплати на жалбоподателя сумата от 100лв. разноски. Воден от горното, Пазарджишкият районен съд