Решение № 169 от 15.5.2026 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 345/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № •••/••.••.••••• г. от В. Г. К., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Б., ул. „Л. Т.“ ••, вх. •• ет. ••• ап. ••, чрез адв. С. П. от АК – Благоевград, против Р. Г. К., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Р., ул. „Ч.“ ••, вх. ••, ет. ••, ап. ••, с правно основание чл. 49 от СК за допускане на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се издирват мотивите за прекратяване на брака. Преди размяната на книжата по делото по реда на чл. 131 от ГПК е постъпила молба вх. № ••••/••.••.••••г. от В. К. и Р. К., чрез пълномощника им адв. С. П., с която се заявява, че между страните по делото е постигнато споразумение по чл. 49, ал. 4 вр. чл. 51 от СК. Представят молба за прекратяване на брака по взаимно съгласи, ведно със копие от подписаното споразумение. Страните заявяват желание бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие при условията на постигнатото споразумение. Молят съда да допусне развод по взаимно съгласие и утвърди постигнатото между тях споразумение. Със свое Определение Рег. № ••••от ••.••.•••г., постановено по делото, съдът, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, е преминал от исково към охранително производство за развод по взаимно съгласие, с оглед изявленията на страните и изложеното и представеното с нарочна молба споразумение по чл. 51 от СК. В съдебно заседание ищецът В. Г. К. и ответницата Р. Г. К. не се явяват лично. Представляват се от пълномощник - адв. С. П., която се легитимира с изрично пълномощно от упълномощителката Р. Г. К. и упълномощителят В. Г. К., предоставящи на адв. Ка. представителна власт да изрази от тяхно име изричната им воля за развод, както и да потвърди подписаното от тях споразумение и извърши всички правни и фактически действия за постановяване на решение за прекратяване на сключения между тях брак по взаимно съгласие съобразно уговореното в споразумението. Молителите не са се явили лично поради наличие на уважителни причини, свързани с постоянна трудова заетост в Република Германия и невъзможност за пребиране в страната. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: В. Г. К. с ЕГН •••••••••• и Р. Г. К. с ЕГН •••••••••• са сключили граждански брак на ••.••.•••••г. в гр. Б., общ. Б., обл. Благоевград, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № ••/••.••.••••••г. от Община Банско. Видно от представеното извлечение от акт за сключен граждански брак (л. 3 от делото), съпругата е приела фамилното име на съпруга си – К.. От брака си съпрузите нямат родени деца. Горното се потвърждава и от служебно изготвените справки за родствени връзки (л. 15 и л. 16 от делото). Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласието на съпрузите за прекратяване на брака е взаимно, сериозно и непоколебимо. Съгласието им е изразено изрично чрез личното подписване на постигнатото между тях споразумение и потвърдено пред съда от изрично упълномощен пълномощник – адв. П.. Съпрузите не се са явили в насроченото съдебно заседание. Личното явяване на молителите е предвидено в разпоредбата на чл. 330, ал. 1 от ГПК с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата на изрично пълномощно /Определение №••••.••••• г. по ч. гр. д. №••••/••••••• г. на III г. о. на ВКС/. В процесния случай съпрузите лично са подписали споразумението по чл. 50 от СК и са били представлявани в съдебното заседание от пълномощник с изрично пълномощно, в което ясно е очертан обемът на представителната власт на пълномощника - да изрази непоколебимото желание за развод на молителите и волята им по всички точки от споразумението по чл. 51 от СК, чийто текст е възпроизведен в текста на пълномощните. Налице са уважителни причини по смисъла на чл. 330, ал. 2 от ГПК за неявяването им в съдебно заседание. Представени са декларации, че молителите постоянно живеят и работят в чужбина и пребирането им в България би повлияло неблагоприятно на трудовата им дейност. Предвид изложеното, следва да се приеме за безспорно установено както наличието на уважителни причини за неявяването на съпрузите в съдебно заседание, така и непоколебимото им съгласие и воля за прекратяване на брака с последици, съгласно постигнатото споразумение. Последното е пълно, обхващайки всички последици на развода, регламентирани в чл. 51, ал. 1 от СК, като същото не противоречи на закона и морала. С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 от СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение - утвърдено. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК молителите следва да бъдат осъдени да доплатят по сметка на Районен съд-Гоце Делчев държавна такса в размер на още ••••евро. В изпълнение на указанията на съда първоначално е заплатена държавна такса от ••••• евро с посочено в платежното нареждане като задължено лице В. К.. В представеното по делото споразумение, страните не са уредили за чия сметка ще бъдат разноските по делото, поради което съдът с оглед характера на производството, което е охранително, счита, че заплащането на остатъка от държавната такса следва да бъде възложен на молителката Росина К.. Водим от горното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, чл. 50 и чл. 51, ал. 2 във вр. с ал. 1 от СК, съдът