Решение № 2153 от 26.5.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 349/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63 в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Началник областен отдел „Автомобилна администрация „ против Решение № 5/17.02.2026г. постановено по НАХД 116/2026г. по описа на Районен съд гр. Павликени, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП 24-0000225/7.04.2025г. издадено от касатора, с което на В. П. П. за нарушение на чл.139,ал.1, т. 2 предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал.1, т. 4 б“а“ от Наредба № 11/3.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, предл. 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева поради маловажност на случая и извършителят е предупреден , че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът намира, че неправилно ПРС е приел, че случаят е маловажен, отменил е НП и е предупредил извършителя. След като претоварването е задвижващата ос е било значително от 2085кг, то МПС представлява потенциална опасност за другите участници в движението. Намира, че надвишаването на нормите по цитираната Наредба № 11/ 3.7.20001г. на МРРБ повишава рисковете за повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС с параметри надвишаващи нормите, предвидени в Наредбата се осъществява само с изрично разрешение за специално ползване на пътищата, при което се заплащат допълнителни такси. Освен това, посочва в касационната жалба, че превишаването на допустимите норми относно претоварването на МПС води до повишен риск относно безопасността на движението поради влошаване на потенциалните технически възможности за маневри, като навременно спиране при възникване на аварийна ситуация. Не споделя съображенията на съда за прилагане на института маловажност , доколкото същите могат да се определят като смекчаващи вината обстоятелства, но не и такива, които да формират извод за изключителна заниженост на обществената опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи на административно нарушение. Смята, че процесния случай е типичен за този вид нарушения, по нищо не се отличава от всички останали подобни такива, даже напротив става въпрос за значително претоварване на задвижващата ос над 2т.при допустимо от закона от 11,5 т. Наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени от АНО при определяне размера на наложеното наказание, като е определен съответния минимум на глобата. Очевидно е желанието на законодателя чрез този вид нарушения да се ограничи влошаването на качеството на обществените пътища и застрашаване здравето и живота на участниците в движението. Приема, че Решението на ПРС напълно обезсмисля този тип нарушения, чиято цел е да дисциплинират адресатите на правните норми и да ги насочат към определено поведение. От съда се иска да отмени обжалваното Решение и постанови друго по съществото на спора, с което НП да бъде потвърдено. В о.з. не се явява, не се представлява. Ответник касационна жалба В. П. П. редовно призован не се явява, не се представлява. От процесуалния му представител са депозирани писмени бележки за неоснователност на касационната жалба. Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК , приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото производство е Решение № 5/17.02.2026г. постановено по НАХД 116/2026г. по описа на Районен съд гр. Павликени, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП 24-0000225/7.04.2025г. издадено от касатора, с което на В. П. П. за нарушение на чл.139,ал.1, т. 2 предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал.1, т. 4 б“а“ от Наредба № 11/3.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, предл. 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева поради маловажност на случая и извършителят е предупреден , че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. . За да постанови този правен резултат, ПРС е приел за установена следната фактическа обстановка : На 17.03.2025г. на път III-303 на пътна отбивка преди [населено място], общ. Павликени е спрян за проверка влечак Волво с рег. № [рег. номер], от категория N 3 с две оси и прикачено към него полуремарке модел Мегалат с рег.- № [рег. номер] от категория 04 с три оси и двете собственост на МП Къмпани ЕООД, при което е било установено, че същият извършва обществен превоз на товари пшеница, за което е представена товарителница серия V-3 с № 122350/17.03.2025г. по маршрут Кнежа до гр. Камено,удостоверено с пътен лист с № 0075847за съчленено ППС с пет оси. При проверка с техническо средство електронна мобилна везна марка DINI ARGEO платформа модел PL1-DFWL с номер 010018742 PL2DFWL с номер 0100187140 е констатирано претоварване на втора единична задвижваща се ос на МПС от 13 585 кг при максимално допустимо натоварване на описаната ос от 11500 кг. На място от св. М. инспектор към ООАА е бил съставен АУАН бл. № 341608, в който е описана горната фактическа обстановка и нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139, ал.1, т.2 предл. Трето от ЗДвП и чл. 7, ал.1, т. 4а от Наредба № 11/ 3.07.2001г. на МРРБ. Нито в АУАН , нито в тридневния законоустановен срок са направени възражения срещу него, поради което касаторът е издал процесното пред ПРС НП. При така установената вярна фактическа обстановка ПРС е формирал извод че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, имат нормативно установеното по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, като нарушението е пълно и ясно описано, поради което не са допуснати съществени процесуални опущения от АНО при издаване на НП. ПРС е приел за доказано, че на 17.03.2025г. на описаното в НП място и по посочения маршрут, нарушителят в качеството си на водач на ППС е извършвал обществен превоз на товар на съчленено ППС с две управляваеми оси и полуремарке с три оси. Съгласно правилото на чл. 7, ал.1, т. 4 а от горепосочената Наредба № 11 / 2001г. при тези параметри максимално допустимото натоварване на единична задвижващо се ос не е следвало да превишава 11,5 т., като при съответното претегляне с надлежно регистрирано измервателно средство е установено претоварване на същата с 2085 кг В мотивите си съдът е посочил, че превозваният товар не попада по своя вид в хипотезата на неделим такъв, съгласно §1, т.14 от ДР на Наредбата , поради което същият е могъл да бъде превозван на части, без това да води до излишни разходи или да породи риск от възникване на вреди. ППС е било от категорията на извънгабаритно- тежко по смисъла на чл. 3, във вр. с чл. 6 от Наредбата, поради което правилно АНО е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП , която не допуска движение на ППС с натоварване на ос надвишаваща разрешените стойности. Според ПРС АНО е приложил правилно санкционната норма на чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП, която предвижда административно- наказателна отговорност за ФЛ водач или собственик на МПС, което във връзка с управлението по пътищата, отворени за обществено ползване, не съобрази ограниченията, поставяни от закона за максимално допустимата маса на управляваното МПС, съобразно конкретните му характеристики и правилата на Наредба № 11/2001 г. В обобщение ПРС е намерил, че от обективна и субективна страна при форма на вината непредпазливост от В. П. е осъществен състава на гореописаното нарушение, при което му е наложено наказание в минималния предвиден в санкционната норма размер. Съдът обаче е намерил, че деянието се явява маловажно, съгласно легалното определение на §1, т. 4 от ЗАНН, което налага отмяна на НП и предупреждаване на дееца за последствията в ал.1 от чл. 28 на ЗАНН. Мотивите на съда са:макар да се касае за формално нарушение, и настъпването на вреди да не е включено в състава на нарушението, същите следва да се вземат предвид при преценка за маловажност на деянието. В конкретния случай от страна на АНО не се твърди такива да са настъпили. Липсват доказателства за други нарушения, извършени от наказаното лице на тези специални норми. Представените от собственика на МПС и товара документи товарителница и пътен лист са редовни, което е смекчаващо отговорността обстоятелство. Именно поради наличието на многобройни такива съдът е преценил, че наложената глоба дори и в минимален размер се явява прекалено тежко, несъразмерно, непропорционално наказание. Постановеното от Районен съд – Павликени Решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна. В касационната жалба неправилно като порок на съдебното Решение е посочена необоснованост по смисъла на чл. 209,т.3 от АПК. Съгласно чл. 63в от ЗАНН касационните основания, въз основа на които се обжалват Решенията на РС са тези в чл. 348 от НПК. Измежду тях, не е посочено такова като необоснованост, такива са само нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и явно несправедливо наказание. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи. Съдът изцяло споделя мотивите на ВТРС и съответно се позовава на тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН По приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира следното ПРС правилно е приел, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, и са издадени от компетентни органи, за това изцяло препраща на основание чл. 221 ,ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН към мотивите на ПРС в тази част. Съдът е взел предвид изменението на разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., съгласно която е предвидена и компетентност на Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или определени от него лица да издават наказателни постановления съобразно тяхната компетентност по ЗДвП вкл. Да издават наказателни постановления за определени нарушения, включително и за такива по чл.177, ал.1, т. 3 от ЗДвП. Или в обобщение верен е изводът на ПРС, че НП е издадено от компетентен орган. Според настоящата инстанция съдът правилно е приел съобразно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 година по ТД № 5 от 2023 година на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177, ал.3, т.1 във вр. с чл. 139, ал.1,т.2 от ЗДвП когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно, не е наредил превоза. Изцяло се споделят доводите за доказаност на нарушението, неговата правилна материално- правна квалификация и правилно посочване на приложимата санкционна норма. Изцяло съобразен с доказателствата по делото е изводът на ПРС, че водачът на ППС е осъществил състава на горепосоченото нарушение, доколкото са налице обективните и субективни признаци при формата на вината непредпазливост . Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и цитираната дефиниция по т.4 от параграф 1 от ДР на ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Съгласно §.1, ал.1, т.4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд правилно е стигнал до извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно „деянието“ като първа предпоставка и липсата на вредоностни последици и нещо повече избягвайки разпоредбата на т.5 от параграф 1 от ДР на ЗАНН за „ явно маловажен случай“ на нарушение като деяние. Именно такива белези разкрива този казус по отношение наведените законови изисквания за деянието като маловажен случай, поради което контролираната инстанция правилно е приложила чл. 28 от ЗАНН. Според настоящия касационен състав наложеното наказание, макар и в минимален размер се явява явно несправедливо. За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба от 500 до 3 000 лева, което наказващият орган е определил в размер от 500 лева. Този размер на наказанието въззивният съд е приел за несъответен на обществената опасност на деянието, отчитайки ниската обществена опасност на дееца и смекчаващите вината обстоятелства. Действително управлението на претоварените превозни средства противно на установените правила за това, крие сериозен риск за участниците в движението и за пътната инфраструктура. Тази особеност на правонарушенията от категорията на процесното не освобождава органа да прецени данните за личността на дееца, в т. ч. наличието на предходни нарушения и обществената му опасност. В НП не са изложени мотиви, а и липсват доказателства, които да съставляват отегчаващи вината обстоятелства, нито данни, че деецът е извършвал и други подобни нарушения, установени с влезли в сила НП. Освен това, констатираното превишение е по-малко от 5% от максимално допустимата маса, поради което не може да се квалифицира като "тежко нарушение" по смисъла на т. 1 "Групи нарушения на Директива 95/53/ЕО на Съвета" от Приложение I на Регламент ЕС 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент ЕО №1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на Приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Изцяло се споделят мотивите на ПРС за приложение на института за маловажност, поради което настоящата инстанция препраща към тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново