Решение № 79 от 29.6.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 184/2026 г.

Производството е по реда на чл. 48, вр. чл. 44 от ЗЕЕЗА. С Решение №131 от 15.06.2026г. постановено по ЧНД№425/26г. Плевенският окръжен съд е допуснал изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 19.03.2026г. от прокурор на Прокуратурата в гр.Салерно, Република Италия по дело № 331/17 SIEP, за предаване на българския гражданин М. Г. М.,роден на 27.07.1973г. в град Плевен, област Плевен,с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес в с. Божурица, община Долна Митрополия, обл. Плевен на издаващата държава-Република Италия,цел изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода по влязъл в сила съдебен акт - Решение № 3521/15, постановено от съда в гр. Салерно, Република Италия на 20.10.2015г. С Решението окръжният съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо исканото лице М. М. до фактическото предаване на лицето в издаващата държава. Срещу този съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв.Д. С., служебен защитник на исканото лице, в която се правят оплаквания за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.Излагат се доводи, че неправилно окръжният съд е приел липсата на основания за отказ по чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, като с въззивната жалба изрично се настоява въззивната инстанция да приложи това факултативно основание.В подкрепа на заявеното защитникът се позовава на трайната социална и икономическа интеграция на исканото лице в България- има постоянен адрес в страната, на който живее, същият е с добри характеристични данни, едноличен собственик и управител е на търговско дружество „ЕМ ТИ ЕМ 22“ ЕООД,което развива реална стопанска дейност и е коректен данъкоплатец и осигурител.Правят се оплаквания,че исканото лице е било задочно осъдено в издаващата държава и липсват ясни гаранции за правото на повторно разглеждане на делото, което е самостоятелно основание за отказ.Аргументират се доводи за допуснати нарушения на чл.44 ал.4 от ЗЕЕЗА, тъй като окръжният съд не е направил проверка на риска от нехуманно третиране на исканото лице в местата за лишаване от свобода в Италия.Иска се в условията на алтернативнострешението да бъде отменено, като въззивният съд постанови ново,с което на основание чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА да откаже изпълнението на ЕЗА и да приеме наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде приведено в изпълнение в Р.България; да се върне делото на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане с изрични указания за изискване на допълнителна информация по реда на чл.44 ал.4 от ЗЕЕЗА или да се приложи разпоредбата на чл.54 ал.3 от ЗЕЕЗА за временно отлагане на предаването на исканото лице,с оглед данните за здравословното му състояние и липсата на гаранции за адекватно медицинско обслужване в условията на затворите в Р.Италия. В съдебно заседание представителят на АП-Прокуратура Велико Търново счита жалбата за неоснователна,а постановеното решение за законосъобразно и правилно и като такова пледира да бъде потвърдено.Счита, че въззивният съд следва да се съобрази с официалния превод на български език на ЕЗА изпратен от издаващата държава като се позовава и на разпоредбата на чл.42 ал.5 от ЗЕЕЗА. Адв.Д. С., служебен защитник на исканото лице, поддържа подадената въззивна жалба с наведените в нея доводи и искания. Исканото лице М. Г. М. се присъединява към пледоарията на защитника си и иска да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода в Р.България. Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните изразени в съдебно заседание, намира за установено следното: От материалите по делото е видно, че съдебното производство по ЧНД№425/26г. по описа на ОС-Плевен е образувано по повод постъпила Европейска заповед за арест,издадена от Прокуратурата в гр.Салерно, Р.Италия,с цел задържане и предаване на българския гражданин М. Г. М. за изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено му с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 3521/15, постановено от съда в гр. Салерно,Италия на 20.10.2015г. Плевенският окръжен съд в съдебния си акт е обсъдил предпоставките по чл.36 и 41 от ЗЕЕЗА, основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА,както и основанията за отлагане на изпълнението или условно изпълнение и е приел, че са налице всички основания за изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена на 19.03.2026г. от Прокуратурата на Република Италия по дело № 331/17 SIEP. Правилно окръжният съд е приел, че ЕЗА е издадена въз основа на разпореждане за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода по чл. 656, ал. 1 от Италианския наказателнопроцесуален кодекс от 08.06.2017г. и на Решение№ 3521/15,постановено от съда в гр. Салерно, Република Италия на 20.10.2015г.Със заповедта на италианските съдебни власти се иска задържането и предаването на българския гражданин М. М., с цел изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, с който му е наложено наказание седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 18 000 евро за извършено престъпление - „склоняване към проституция или поддържане на лице в състояние на проституция“ - чл.600-от НК,“улесняване или експлоатация на проституцията на други лица“- чл.3,т.8 от Закон № 75/1958 и чл.4,т.7 от Закон 75/1958 - „престъплението е извършено във вреда на повече от едно лице“. Първият съд е обсъдил предпоставките на чл.37 ал.1 и чл.36 от ЗЕЕЗА и правилно е приел, че същите са налице.Представената Европейска заповед за арест е в писмена форма и в превод на български език,издадена е от компетентен съдебен орган - прокуратура на Република Италия и съдържа всички законови реквизити относно нейното съдържание и валидност - съдържат се достатъчно данни за самоличността и гражданството на исканото лице, описани са фактите, обстоятелствата и правната квалификация на извършените деяния,участието на исканото лице, както и вида и размера на максималното наказание лишаване от свобода. От описанието на обстоятелствата, при които са извършени престъпленията се установява, че исканото лице М. е извършил две деяния на територията на издаващата държава, както следва : В периода от 21.02.2012г. до 31.10.2012г. в съучастие с други български граждани, останали с неустановена самоличност, чрез множество действия,осъществени в изпълнение на един и същ престъпен замисъл, е улеснявал проституцията на българските гражданки Дочка Мишова и Румяна Коцева, като ги е превозвал на борда на лек автомобил марка „Fiat Ulysse” до място, намиращо се по крайбрежния път на гр. Батипалия, обл. Салерно, в близост до супермаркет „ALDI”, където същите са упражнявали проституция. Освен това им осигурявал закрила и съдействие в случай на проверки от страна на органите на реда в гр.Батипалия, като деянието е продължавало във времето; На 21.02.2012 г. и на 22.02.2012 г. в съучастие с други български граждани, останали с неустановена самоличност, чрез множество действия, осъществени в изпълнение на един и същ престъпен замисъл, е склонявал към проституция,респективно улеснявал проституцията на непълнолетната българска гражданка Ц. Ц., като я е превозвал на борда на лек автомобил марка „Fiat Ulysse” до място, намиращо се по крайбрежния път на гр. Батипалия, обл. Салерно, в близост до супермаркет „ALDI”, където същата впоследствие упражнявала проституция. Освен това им осигурявал закрила и съдействие в случай на проверки от страна на органите на реда в гр. Батипалия. Посочените престъпления са квалифицирани по чл. 81 от Наказателния кодекс, чл. 110 от Наказателния кодекс, чл. 3, т. 8 от Закон № 75/1958, чл. 4, т. 7 от Закон № 75/1958 на Република Италия, както и по чл. 81 от Наказателния кодекс, чл. 110 от Наказателния кодекс, чл. 600-bis от Наказателния кодекс на Република Италия.Правилно окръжният съд е приел, че престъпленията, за които е осъден българския гражданин в издаващата държава са съответни на престъпление чл. 159а ал.2 от Наказателния кодекс на Република България и е налице двойна наказуемост.Наложеното наказание от седем години лишаване от свобода е в размер над минимално изискуемия срок от четири месеца по смисъла на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА. Окръжният съд е обсъдил отсъствието на отрицателните предпоставки за отказ по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА, при наличието на които следва или може да се откаже изпълнението на ЕЗА, както и обстоятелството изтекла ли е предвидената в закона давност за престъпленията, предмет на заповедта и законосъобразно е приел,че такива не са налице. Обсъждайки факултативното основание за отказ по чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА окръжният съд правилно е приел, че не е направено искане българският съд да приеме за изпълнение наложеното с решението на издаващата държава наказание лишаване от свобода спрямо българския гражданин М..От материалите по делото е видно,че в проведеното съдебно заседание на 09.06.2026г. съдът е разяснил на исканото лице разпоредбата на чл.45 вр. чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА и последиците й, като същото изрично е дало съгласие за предаване на компетентните съдебни власти в издаващата държава по издадената ЕЗА.В предвидения в чл.45 ал.2 от ЗЕЕЗА три дневен срок това съгласие е било оттеглено и окръжният съд се е произнесъл с решение при спазване на изискванията на този текст от закона.Искане българският съд да приеме за изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода в България е направено за първи път с въззивната жалба. От събраните по делото доказателства и от тези представени пред настоящия съдебен състав безспорно се установява, че исканото лице е български гражданин, има трайна фактическа, семейна и социална обвързаност с територията на Р.България.Същият има постоянен адрес в ••••••••,обл.Плевен,където живее от години и се е интегрирал в общността видно от представената характеристика от кмета на селото.От представеното удостоверение от Агенцията по вписванията и приложените справки от НАП е видно,че исканото лице е едноличен собственик и управител на търговско дружество „ЕМ ТИ ЕМ 22“ ЕООД, което развива стопанска дейност и е внасял системно дължимите публични задължения. Всички тези обстоятелства дават основание на въззивния съд да приеме, че исканото лице е трайно свързано с българската държава, не е променял и местоживеенето си в продължителен период от време.От друга страна от влизане в сила на присъдата на италиянския съд са изминали повече от 10 години и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода от осъдения в Р.Италия ще доведе до непропорционална намеса в правото му на личен и семеен живот и ще затрудни в последствие процесът на ресоциализация. В контекста на изложеното и предвид направеното пред настоящата инстанция искане наложеното на българския гражданин наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно в България, въззивният съд намира, че е налице факултативното основание за отказ предвидено в чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА на ЕЗА, което налага обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови наложеното с присъдата на издаващата държава наказание лишаване от свобода да се приведе в изпълнение от българския съд. Неоснователни са доводите на защитата, с които се твърди, че е налице противоречие в изпратените документи от издаващата държава и неправилно приложение на чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА.Окръжният съд законосъобразно е приел, че не са налице основанията за отказ за изпълнение на ЕЗА, тъй като в официалния превод на заповедта, изпратен от издаващата държава,изрично е посочено, че лицето се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. Представеният пред настоящата инстанция превод на заповедта не е получен по надлежния ред от издаващия орган, съобразно изискванията на чл.42 ал.5 от ЗЕЕЗА.Независимо от това и от него се установява, че е спазено изискването на чл.40 ал.2 т.1 от ЗЕЕЗА, защото е отбелязано, че лицето е било призовано лично или е било уведомено по друг начин за датата и мястото на съдебното заседание. Правилно първият съд е приел, че не са представени гаранции от издаващата държава по чл.41 от ЗЕЕЗА, но в конкретния случай такива не са и необходими.На първо място ЕЗА е за изпълнение на влязла в сила присъда,а не за провеждане на наказателно преследване спрямо българския гражданин и в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА.С оглед размера на наложеното на исканото лице наказание, което е седем години лишаване от свобода,при предвиден максимум от дванадесет години за това престъпление в НК на издаващата държава, не са налице и основанията за изискване и даване на гаранциите по чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА. Първият съд не е допуснал нарушение на чл.44 ал.4 от ЗЕЕЗА и правилно е отказал изискването на допълнителна информация относно проверка за нехуманно третиране на лишените от свобода в затворите в Р.Италия,тъй като не е имал основания за това.Отделно от това изискването на такива допълнителни гаранции, с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, се явява и безпредметно. Правилно окръжният съд е приел, че не са налице основанията за отложено изпълнение или изпълнение под условие.Наведените доводи от защитата относно здравословното състояние на исканото лице не са от категорията предпоставки, които подлежат на преценка в производството по приемане и изпълнение на ЕЗА.Същите подлежат на преценка от органите по изпълнение на наказанието в съответното място за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. По изложените съображения въззивният съд намира, че е налице факултативното основание за отказ по чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА.Това налага решението на Плевенския окръжен съд да се отмени,като се откаже изпълнението на ЕЗА и се приеме да се приведе в изпълнение от ОП-Плевен наказанието лишаване от свобода за срок от седем години, наложено на българския гражданин М. М. с постановеното съдебно решение в Р.Италия. С оглед необхоД.стта от обезпечаване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода и в съответствие с императивната разпоредба на чл.44 ал.9 от ЗЕЕЗА възивният съд служебно се занима и с взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо исканото лице М. и прецени, че същата следва да бъде потвърдена.С оглед немалкия размер на наложеното на исканото лице наказание лишаване от свобода подлежащо на изпълнение въззивният съд намира, че именно найтежката мярка за процесуална принуда ще обезпечи в пълна степен задължителното лично участие на лицето в приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода в България. По изложените по-горе съображения и на основание чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА Великотърновският апелативен съд