Решение № 12216 от 20.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 67720/2024 г.

№ 20241110167720 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите. Образувано е по искова молба, подадена от Д. Т. Е. срещу ЗАД ,,.” АД. Ищецът твърди, че на 11. 10. 2023 г. около 16:50 часа пътувал с обществения транспорт в град София с автобус марка ,,Ютонг” с инвентарен номер 1213 по маршрута на линия № 111 от Центъра по протезиране до спирка ,,Пазара - Младост 1” с посока на движение към бул. ,,Йерусалим”. Седнал най-отпред на първата дясна седалка. Водачът Н. Т. Р. бил напрегнат, не спазвал елементарни правила за управлението на моторните превозни средства и разговарял по телефона, като обяснявал на събеседника си, че закъснява по график поради големия трафик. Приближавайки спирката ,,Пазара - Младост 1”, преди пешеходния светофар, ищецът станал от първата дясна седалка и се подготвил за слизане, тъй като водачите понякога пропускали да спрат, когато нямало слизащи пътници. Водачът не спрял на пешеходния светофар, преминал на червен сигнал и доста засилил скоростта, въпреки че спирката била само на 10 - 20 метра след светофара. Преди автобусът да спре, ищецът се хванал здраво за желязна тръба до предната врата, до която имало стъклена преграда към първата врата на автобуса. Въпреки това, поради рязкото спиране на спирката, ищецът паднал на пода на автобуса. При падането получил контузия на долната част на гърба и таза. Имало и съмнения за закрито счупване на част от раменния пояс, които обаче не се потвърдили от компютърната томография. Непосредствено след падането ищецът се чувствал заМ.н и изпитвал силни болки в областта на срединната част на гърба (не могъл сам да се изправи), които се усилвали при сядане, бил скован в поясния отдел, изпитвал тръпнене, остра болка в областта на гърдите при движение и болезненост при вдишване. Провеждал домашно лечение с ,,Репарил гел” и ,,Диклопрам”, но болките и страданията въпреки това продължили в течение на три месеца. Изпитвал затруднения при изпълнението на битови дейности. Случилото се се отразило отрицателно и върху психиката на ищеца, който и до предявяването на исковата молба не можел да преодолее причинения стрес. Според ищеца водачът на автобуса е нарушил правилото на чл. 132, т. 2 ЗДвП. Твърди, че ,,.” ЕАД било сключило договор за застраховка на пътниците срещу злополуки с ответното дружество. Макар и ищецът да завел щета № 0411-195-0043-2023 г. при ответника, с писмо с изх. № 21-61/08. 01. 2024 г. ответникът отказал да му заплати застрахователно обезщетение. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД ,,.” АД, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер. Ответното дружество иска от съда да укаже на ищеца да конкретизира въз основа на кой застрахователен договор предентира изплащането на застрахователно обезщетение. Ако ищецът основава претенцията си на договора за застраховка ,,Злополука на местата в моторните превозни средства”, то се позовава на общите условия към този договор, според които основните рискове са: смърт на застрахования, трайна загуба на трудоспособност, временна загуба на трудоспособност, ако е продължила от 21 до 60 дни, разходи за медикаменти и разходи за репатриране и погребение. Прави извод, че описаната от ищеца хипотеза не попада в обхвата на нито един от така уговорените покрити рискове. Отрича да са представени доказателства, установяващи възникнала трайна или временна неработоспособност, още помалко в изрично определените времеви периоди. Отрича да е настъпила твърдяната от ищеца злополука, като изтъква, че процесното събитие не е било посетено от органите на МВР и не е бил съставен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица. Оспорва ищецът да е получил описаните от него травматични увреждания именно като пътник в обществения транспорт. Отрича водачът на автобуса да е предприемал маневра за рязко спиране и да е действувал виновно. Позовава се на постановлението за отказ да бъде образувано досъдебно производство, според което претърпените от ищеца травматични увреждания не са в резултат на нарушения на правилата за движение по пътищата. Отрича да е налице причинна връзка между твърдяното пътнотранспортно произшествие и предполагаемите неимуществени вреди, като оспорва и продължителността им. Излага евентуални доводи и за размера на претендираното обезщетение. Изтъква, че ако става въпрос за обезщетение по застраховка ,,Злополука на местата в моторните превозни средства”, то в този договор са предвидени застрахователни суми, които съставляват максималните лимити на отговорността по отношение на едно лице. Отрича да е пасивно легитимиран като застраховател по застраховка ,,Гражданска отговорност”. Намира претендираното обезщетение за прекомерно и с оглед на чл. 52 ЗЗД. Прави евентуално възражение за съпричиняване, като твърди, че малко преди да падне, ищецът е говорил по мобилния си телефон и сменя ръката, с която се държи. Поради неоснователността на главния иск, оспорва и искането за присъждането на законната лихва. Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, а евентуално - като завишен по размер. Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, направи следните правни и фактически изводи. Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса и се явява редовна съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. По отношение на правната квалификация на предявения иск съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Макар и в доклада по делото исковата претенция да е квалифицирана като такава по чл. 474, ал. 2 във вр. с чл. 471, ал. 2, т. 2 КЗ (застраховка ,,Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз), с оглед уточнителното становище на ищеца, че претендира изплащане от ответника на претърпените неимуществени вреди въз основа на сключения между последния и ,,.” ЕАД договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност”, на основание чл. 253 ГПК съдът следва да измени доклада по делото в частта относно правната квалификация на предявения иск, като квалифицира последния като такъв по чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Промяната в правната квалификация, извършена с акта но същество, в случая не променя разпределението на доказателствената тежест, която носят страните, поради които извършването от последните на други процесуални действия във връзка с променената правна квалификация не е необходимо. Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдяното от него пътнотранспортно произшествие в периода на застрахователното покритие, претърпяването на описаните неимуществени вреди, в това число и интензивността и продължителността им, както и причинната връзка между пътнотранспортното произшествие и описаните неимуществени вреди. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е говорил по телефона и е сменил ръката, с която се е държал за стабилност в автобуса, с което е допринесъл за настъпването на описаните неимуществени вреди. Около 16:50 часа на 11. 10. 2023 г. ищецът Д. Т. Е. пътувал с обществения транспорт в град София с автобус марка ,,Ютонг” с инвентарен номер 1213 по маршрута на линия № 111 от Центъра по протезиране до спирка ,,Пазара - Младост 1” с посока на движение към бул. ,,Йерусалим”, като седял най-отпред на първата дясна седалка. Докато управлявал процесния автобус, водачът Н. Т. Р. говорил по телефона с някого. Непосредствено преди наближаване на спирката на градския транспорт, ищецът се изправил от седалката и се приближил до вратата на превозното средство, за да индикира на водача, че желае да слезе на предстоящата спирка. Поради натоварения трафик в участъка на движение, в който се е движил автобусът, водачът на последния рязко е намалил скоростта на движение. Това е довело до загуба на равновесие от страна на ищеца, който е паднал на пода на автомобила и е получил травматични увреждания в областта на долната част на гърба и таза. Видно от видеозаписите, които документират настъпването на инцидента, непосредствено след като ищецът е загубил равновесие и е паднал на пода, той е получил помощ от други пътници, които са били в превозното средство по това време. Този извод се потвърждава и от експертното заключение по назначената съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че трима други пътници в автобуса оказват помощ на ищеца, като двама от тях го вдигат от пода, а след това един от тях го извежда извън превозното средство. От експертизата се установява, също така, че непосредствено след като ищецът губи равновесие и пада на пода на превозното средство, водачът на последното намалява скоростта и постепенно спира напълно. След като е слязъл от автобуса, ищецът е седнал на пейката, находяща се на спирката на градския транспорт. Не е пожелал да бъде повикана спешна помощ. Участниците в инцидента не са сигнализирали и на пътна полиция. Уведомени са единствено служители на Центъра за градска мобилност. От показанията на свидетеля Н. Т. Р. - водач на процесния автомобил в деня на настъпване на инцидента се установява, че същият е извършил рязко спиране на управляваното от него превозно средство, за да избегне пътнотранспортно произшествие, тъй като друг автомобил на обществения транспорт рязко се е включил от автобусната спирка в лентата за движение, което е изненадало водачите на превозните средства в колоната от автомобили зад спирката и ги е принудило да предприемат рязко спиране. От показанията на свидетелите А. Е.а – съпруга на ищеца – и М.Б. се установява, че след настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие ищецът е претърпял вреди. Свидетелката излага, че е разговаряла с ищеца непосредствено след настъпване на инцидента и е отишла на спирката, където се е намирал последният, за да му окаже помощ. Разказва, че повече от месец след настъпването на инцидента, ищецът не се е чувствал добре, усещал е силни болки в областта на гърдите и кръста, не е можел да вдига тежки предмети. Имал е оплаквания с дишането следващите 10- 15 дни. Излага, че след посещение на медицинско заведение, на ищеца са предписани медикаменти (не помни точно какви), но не са били необходими помощни средства за придвижване. Според свидетелката настъпилият инцидент се е отразил на психиката на съпруга й, който е станал по-изнервен и по-избухлив. Показанията на свидетеля М.Б. също са в смисъл, че ищецът е имал затруднения с дишането след настъпване на инцидента. Свидетелят е указал помощ на ищеца непосредствено след претърпяното произшествие, като го е закарал от спирката на обществения транспорт до спешното отделение в УМБАЛ ,,Света Анна”. Разказва, че след извършените в болничното заведение прегледи, двамата с ищеца са отишли в аптека, за да купят медикаменти, но и той не може да си спомни точно какви. Излага, че се е виждал с ищеца и през седмиците след настъпилото произшествие, като споделя, че и тогава ищецът все още е имал болки и оплаквания. По-конкретно се е оплаквал за болки в гърдите, но свидетелят не може да установи дали ищецът е имал затруднения да се движи. Във връзка с твърдените от Д. Т. Е. травматични увреждания и за да се установи дали такива са настъпили и с какъв интензитет са били, по делото е назначена съдебномедицинска експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че в действителност ищецът е получил травматично увреждане в областта на долната част на гърба и таза, което увреждане е довело до контузия на тази област. Получените контузии обаче представляват леки травматични увреждания, които засягат кожата и подкожните тъкани. Не е налице анатомично засягане на тъканите. Механизмът на получаването на тези контузии е осъществен посредством удар на тялото в или с твърди предмети или повърхности. От медицинската експертиза се установява, че настъпилите телесни повреди могат да се характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Необходимият възстановителен период при такъв тип увреждане за възрастовата група на ищеца (61 години) към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е около 20 дни до един месец. По отношение на твърдяната от ищеца и отричана от ответника причинна връзка между получените от ищеца контузии в долната част на гърба и таза и процесния инцидент, медицинската експертиза установява, че е налице такава причинна връзка. На следващо място и във връзка с разпределената по настоящото производство доказателствена тежест в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е говорил по телефона и е сменил ръката, с която се е държал за стабилност в автобуса, с което е допринесъл за настъпването на описаните неимуществени вреди. Въз основа на оптичните файлове (видеозаписи), които документират настъпването на пътнотранспортното произшествие и които файлове са обект на детайлно изследване в назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в действителност в периода между 16:51:02 ч. до 16:51:21 ч. ищецът се изправя от седалката до първата врата на автобуса, говорейки по телефона, след което прибира мобилния апарат в джоба си и се хваща с лявата ръка за хоризонтална тръба, разположена до първата врата на автобуса. В 16:51:20 ч. ищецът сменя ръката, с която се държи за хоризонталната тръба, а в 16:51:21 ч. губи равновесие и пада в посока на движение на превозното средство, като се държи с дясната си ръка за хоризонталната тръба, неуспешно опитвайки се да хване последната и с лявата ръка, за да запази равновесие. С цел изясняване на фактическата обстановка по делото и механизма на настъпилия инцидент е назначена съдебна-автотехническа експертиза. Последната безспорно установява, че събитието, причинило твърдените от ищеца неимуществени вреди, представлява падане на пътник в салона на автобуса, настъпило вследствие на принудително, интензивно спиране, предприето от водача с цел предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, при което надлъжното отрицателно ускорение е било с величина, характерна за аварийно или близко до аварийно спиране. От това следва, че предприетото спиране на автобуса не съответства на обичайното обслужващо (плавно) спиране, а е било по-интензивно. Принудителното спиране, характеризиращо се с по-висока интензивност, е било предприето с цел предотвратяване на сблъсък между процесния автобус на обществения транспорт с останалите превозни средства, които са се намирали в лентата за движение в момента на инцидента. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи. В депозираната по настоящото производство искова молба ищецът иска ангажиране на отговорността на застрахователя въз основа на задължителна застраховка ,,Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз, която е регламентирана в чл. 471 и сл. от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 474, ал. 1 КЗ покрити рискове при застраховката ,,Злополука” са смърт и трайна загуба на работоспособност на пътник. От установената по делото фактическа обстановка, въз основа на събрания доказателствен материал, следва извод, че така предявена, претенцията на ищеца не попада в обхвата на покритите рискове по застраховка ,,Злополука”. От приложената медицинска документация се установява, че вследствие на настъпилия инцидент на ищеца са причинени леки травматични увреждания, но не е налице трайна или временна неработоспособност. С молба, представена в открито съдебно заседание на 11. 06. 2023 г. (л. 113 по делото), ищецът е направил уточнение кой застрахователен договор, сключен от ответника ЗАД ,,.” АД, твърди като основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. Посочено е, че се претендира изплащане на твърдените неимуществени вреди въз основа на задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/23/123000812799, издадена на 14. 03. 2023 г, валидна от 20. 03. 2023 г. до 19. 03. 2024 г. включително на автобус с рег. № СВ0439ВР, с инвентарен № 1213. В тази връзка ответникът релевира пресекателно възражение за липса на пасивна процесуална легитимация. Посочва, че не следва да отговаря за обезвреда на претърпените вреди, тъй като същите са в резултат на събитие, което не съставлява покрит риск по застраховка ,,Гражданска отговорност”. Твърди, че при този тип застрахователни договори застрахователят не покрива всякакви вреди, настъпили във връзка с реализирано пътнотранспортно произшествие, а единствено носи отговорност за обезщетяването на вреди, които са причинени от противоправно поведение на водач на превозно средство, за което има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност”. Възражението на ответника за липсата на абсолютна процесуална предпоставка (пасивна процесуална легитимация на ответната страна) не следва да бъде уважено. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Предмет на застрахователната закрила на договора за застраховка ,,Гражданска отговорност” е именно отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица. Причинените вреди могат да бъдат имуществени и неимуществени и трябва да бъдат пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. От събрания в хода на настоящото производство доказателствен материал и найвече от автотехническата експертиза се установи, че автобусът се е движил в участък, в който водачът е могъл да наблюдава пътната обстановка, да предприема действия за намаляване на скоростта плавно и да се съобразява с интензивността на движението. Особено при приближаване на спирка нормалното и технически правилно поведение на водача е намаляване на скоростта с плавен преход към окончателното спиране. При условие, че водачът е управлявал с подходяща за градски условия скорост и е започнал спиране своевременно е била налице техническа възможност да се извърши плавно спиране на превозното средство, без внезапно и рязко натискане на спирачката. Следователно е налице отклонение от правилото на чл. 132, т. 2 от Закона за движение по пътищата, което регламентира дължимата грижа при осъществяване на превоз на пътници. Ако водачът беше възприел своевременно необходимостта да спре в зоната на спирката и беше започнал намаляването на скоростта отрано, е съществувала възможност автобусът да бъде спрян по плавен начин. Неосигуряването на всички условия за безопасно превозване на пътниците по смисъла на чл. 132, т. 2 от Закона за движение по пътищата представлява противоправно поведение, поради което възражението на ответната страна за липса на противоправност се явява неоснователно. На следващо място, противоправното поведение на причинителя на вредата води до настъпване на застрахователно събитие. Деликтната отговорност, която възниква в този случай, поражда право да се търси обезщетение за причинени вреди от виновно и противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като разпоредбата на чл. 432 КЗ изрично предвижда пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя. При наличие на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по застраховка ,,Гражданска отговорност” застрахователят следва да плати на увреденото лице застрахователно обезщетение, като може да ограничи отговорността си единствено при наличието на уважени възражения за съпричиняване, уговорка за самоучастие или възражение, че деликтът не е покрит риск по застрахователния договор. Видно от застрахователна полица № BG/23/123000812799, издадена на 14. 03. 2023 г. по Застраховка ,,Гражданска отговорност” на автомобилистите, обект на застраховане е ,,Наличие на виновно причинени ПТП от водача/собственика през последните 2 год.” (л. 21 по делото). Следователно настъпилото пътнотранспортно произшествие, представляващо основание да се ангажира деликтната отговорност на водача на процесния автобус към момента на настъпване на инцидента е покрит риск по застрахователния договор, сключен между ,,.” ЕАД и ответното дружество. На следващо място и с оглед на релевираното от ответника възражение за съпричиняване – от автотехническата експертиза се установява, че инцидентът би могъл да бъде предотвратен при избор на по-съобразен режим на движение (поддържане на поголяма дистанция спрямо движещото се отпред превозно средство) и по-ранна реакция, която би позволила да се избегне необходимостта от интензивно спиране. Именно при поинтензивното спиране, дори и при наличие на захват, върху тялото на пътника действа съществена инерционна сила и натоварване, при което стабилизирането на тялото чрез захват за желязната тръба се оказва недостатъчно и е възможна загуба на устойчивост. В дадения случай от видеотехническата експертиза се установява, че ищецът се е държал захванат за хоризонтална тръба в автобуса към момента на спирането, но въпреки това под въздействието на инерционната сила на спирането е паднал. При това положение следва да се приеме, че поведението на ищеца е било внимателно и предпазливо. То е било съобразено с нормалните условия на придвижване с обществения транспорт, като не би могло да обуслови загуба на равновесие и падане при обичайно плавно спиране на автобуса на спирка от обслужваната от него линия. Единствената причина за падането на ищеца и съответно за претърпяването на неимуществените вреди е предприетото от водача на автобуса необичайно интензивно спиране (според неговите показания – за да претотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие с други моторни превозни средства), при което дори и поддържания от ищеца захват за хоризонталната тръба не бил достатъчен, че да запази равновесие. Поради тези съображения първостепенният съд приема за неоснователно евентуалното възражение за съпричиняване. От друга страна, от приложените като доказателствен материал по делото документи, както и от медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил контузия на гърба и таза и то такава, която е неопасна за живота, незасягаща анатомично кожата и подкожните тъкани. Причинено е леко травматично увреждане, за лечението на което са предписани единствено болкоуспокояващи и противовъзпалителни препарати (,,Репарил гел” и ,,Диклопрам”). Както навежда във фактическите си твърдения и ответникът – няма данни за настъпили фрактури, не се установява да е проведено първоначално или последващо болнично лечение или да са извършвани допълнителни интервенции. С оглед на тези установени фактически данни въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че предявената искова претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева се явява завишена, респективно частично недоказана. Макар и да е безспорно, че между реализиралото се пътнотранспортно произшествие и настъпилите за ищеца вреди е налице причинно-следствена връзка, според разбирането на настоящия съдебен състав и съобразно чл. 52 ЗЗД претърпените болки и страдания не са с интензитет, обуславящ пълно репариране на твърдения от ищеца техен паричен еквивалент в размер на 10 000 лева. Какво гласят постановките на Тълкувателно постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд понятието ,,справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При телесните увреждания такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При съвкупната преценка на целия събран по делото доказателствен материал – безпротиворечивите показания на свидетелите, че ищецът не е пожелал да бъде извикана спешна медицинска помощ непосредствено след инцидента, както и въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че ищецът се е възстановил напълно, като не са представени доказателства за контролни прегледи, нито касови бележки за закупени медикаменти във връзка с предприетото лечение, следва да бъде направен извод, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД в настоящата хипотеза би било в размер на 4 500 лева (2 300 евро и 81 евроцента). Разноски. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковата претенция. Общо извършените от ищеца съдебни разноски възлизат на сума в размер на 2 945 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. С оглед на правната и фактическа сложност на настоящото производство и с оглед на критериите, определени в чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, адвокатският хонорар на ищцовата страна не се явява прекомерен и следва да бъде заплатен съобразно уважената част на иска. Пропорционално на уважената част от предявения иск съдът следва да присъди в полза на ищеца сумата в размер на 1 325 лева и 25 стотинки (677 евро и 59 евроцента). Мотивиран от всичко гореизложено, съдът