Решение № 125 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 779/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Й. И. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, област •••, ул. „•••“ № •••, ет. •••, ап. •••, срещу наказателно постановление № 11 от 21.07.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на Й. И. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••, област •••, ул. „•••“ № •••, ет. •••, ап.•••, за нарушение по чл. 328, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, на основание чл. 36, ал. 2 във вр. с чл. 53, ал. 1 във с чл. 328, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева. С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като същото е било издадено без да е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното: Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното: Въз основа на получен сигнал от Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), в който били изложени данни за евентуално извършено престъпление по чл. 348, б. „г“ от НК, в Районна прокуратура Добрич е била образувана прокурорска преписка № 4980/2024 г. по описа на същата прокуратура. С постановление от 14.03.2025 г., Районна прокуратура Добрич отказала да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, събраните по преписката доказателства обосновали извода, че процесното деяние не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Представителят на държавното обвинение постановил преписката да се изпрати на Комисията за регулиране на съобщенията, с оглед преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на Й. И. В.. Въз основа на постановлението на Районна прокуратура Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на Й. И. В. е вменено нарушение по чл. 328, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, като на основание чл. 36, ал. 2 във вр. с чл. 53, ал. 1 във с чл. 328, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева. И тъй като наказателното постановление е издадено въз основа на постановлението на Районна прокуратура Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доводите на жалбоподателя за опорочаване на процедурата по издаване на НП, поради липса на съставен АУАН, са несъстоятелни. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 337б, ал. 1, предл. 1 от ЗЕС, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. В действителност, в обжалваното наказателно постановление жалбоподателят Й. И. В. е с посочен ЕГН •••, вместо ••••••••••. В настоящия случай става въпрос за очевидна фактическа грешка, доколкото след шестата цифра в единния граждански номер на жалбоподателя липсва изписана цифрата „7“. Настоящият съдебен състав намира, че наличието на посочената очевидна фактическа грешка не влече отмяна на наказателното постановление, тъй като наказаното физическо лице е индивидуализирано с трите си имена - Й. И. В., роден на ••• г. (с оглед посочените първи шест цифри от ЕГН – •••) и постоянен адрес: гр. •••, ул. „•••“ № •••, ет. •••, ап. •••. В този смисъл, посочването на лицето Й. И. В. с ЕГН •••, не води до идентификация на друг правен субект, различен от действителния, а именно - Й. И. В. с ЕГН ••••••••••. Ето защо, съдът намира, че идентичността на нарушителя е безспорно установена, поради което по никакъв начин не е застрашено правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект. По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното: Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 20.11.2024 г., на адрес: гр. •••, ул. „•••“ № •••, ет. •••, ап. •••, е извършил смущение на обществена електронна съобщителна мрежа, ползвана от „Йетел България“ ЕАД и работеща в радиочестотен диапазон 905.5-914.9 MHz, чрез използване на електронно съобщително съоръжение (честотен усилвател/противодронен модул, работещ в диапазон 433-2500 MHz, 900-1000 MHz). Така описаното нарушение е квалифицирано от наказващия орган по чл. 328, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, съгласно която разпоредба, който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица в обществена електронна съобщителна мрежа чрез използване на електронни съобщителни съоръжения, в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лева. За това нарушение, на основание чл. 328, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение. В съдебно заседание твърди, че изследваното устройство, обект на техническата експертиза, никога не е било включвано и използвано на територията на град Добрич. В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства: От една страна са констатациите в АУАН, Констативен протокол № В-ЗК- 056/20.11.2024 г., изготвен от инж. З. Г. К. и инж. Д. С. А., Измерителен протокол № В-МС-500/20.11.2024 г. за резултати от наблюдения и измервания, подкрепени от показанията на свидетелите З. Г. К. и Д. С. А.. От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията си, подкрепени със заключението на вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда техническа експертиза. Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин: Видно от показанията на свидетелите З. Г. К. и Д. С. А., и двамата главни инспектори в Комисията за регулиране на съобщенията, на 20.11.2024 г., същите извършили проверка въз основа на постъпил сигнал от „Йетел България“ ЕАД с вх. № 14-00-1348/04.11.2024 г. за наличие на смущаващи сигнали в лицензионния им обхват на територията на град Добрич. При извършената проверка бил идентифициран и локализиран източник на смущаващи сигнали, които нарушавали нормалната работа на базова станция № 4015 на „Йетел“, изградена на адрес: гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 19, бл. „Урал“, вх. Г. Регистрираните смущаващи сигнали отвели проверяващите до частен имот (жилище) на адрес: гр. •••, ул. „•••“ № •••, ет. •••, ап. •••. На посочения адрес, лице от мъжки пол, обитаващо жилището, отказало съдействие и не изключило устройството - източник на радиосмущения, с което възпрепятствало извършването на проверката. Резултатът от проверката бил обективиран в Констативен протокол № В- ЗК-056/20.11.2024 г. и в Измерителен протокол № В-МС-500/20.11.2024 г. С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 328, ал. 1 от НК, материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура Добрич. С постановление от 14.03.2025 г., Районна прокуратура Добрич отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, събраните по преписката доказателства обосновали извода, че процесното деяние не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Представителят на държавното обвинение постановил преписката да се изпрати на Комисията за регулиране на съобщенията, с оглед преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на Й. И. В.. Въз основа на постановлението на Районна прокуратура Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на Й. И. В. е вменено нарушение по чл. 328, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Съдът кредитира показанията на свидетелите З. Г. К. и Д. С. А., но от същите не може да се установи по категоричен и безспорен начин авторството на деянието, а именно, че на 20.11.2024 г., на адрес: гр. •••, ул. „•••“ № •••, ет. •••, ап. •••, Й. И. В. е извършил смущение на обществена електронна съобщителна мрежа, ползвана от „Йетел България“ ЕАД и работеща в радиочестотен диапазон 905.5-914.9 MHz, чрез използване на електронно съобщително съоръжение (честотен усилвател/противодронен модул, работещ в диапазон 433-2500 MHz, 900-1000 MHz). От своя страна, жалбоподателят Й. И. В. оспорва констатациите на проверяващите органи и вмененото му нарушение. В съдебно заседание навежда доводи, че изследваното устройство, обект на техническата експертиза, предадено от него и приобщено към доказателствения материал по а.н.д. № 781/2025 г. по описа на Районен съд Добрич, никога не е било включвано на територията на град Добрич. От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията на свидетелите З. Г. К. и Д. С. А., както и твърденията на жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от областта на техниката, са проверени посредством назначената в съдебно заседание по инициатива на съда техническа експертиза. Видно от заключението на вещите лица по изготвената, неоспорена и приета от съда техническа експертиза № 2026/ИЕУ-036 от 30.03.2026 г., изследваното устройство, приложено и приобщено към доказателствения материал по а.н.д. № 781/2025 г. по описа на Районен съд Добрич, представлява заглушител на радиосигнали, което обаче е с електрическа повреда и по тази причина не може да бъде свързано към апаратура за радио измервания и не може да бъде запуснато. От друга страна, съгласно заключението на вещите лица, не може да бъде даден отговор на въпроса дали е налице идентичност между изследваното устройство, приложено и приобщено като веществено доказателство по а.н.д. № 781/2025 г. по описа на Районен съд Добрич, с това, което е било обект на изследване по прокурорска преписка № 4980/2024 г. по описа на Районна прокуратура Добрич, съобразно протокол за техническа експертна справка № 2 от 09.02.2025 г. Ето защо, приемайки заключението на вещите лица по изготвената техническа експертиза, съдът намира, че не може да бъде направен единствено възможният правнообоснован извод, че именно с предаденото от жалбоподателя устройство, на 20.11.2024 г. е било извършено смущение на обществената електронна съобщителна мрежа, ползвана от „Йетел България“ ЕАД. От така събраните в хода на съдебното дирене доказателства, включително и тези, съдържащи се в материалите по прокурорска преписка № 4980/2024 г. по описа на Районна прокуратура Добрич, съдът намира за безспорно установено единствено, че на 20.11.2024 г., от адрес: гр. •••, ул. „•••“ № •••, ет. •••, ап. •••, е било извършено смущение на обществена електронна съобщителна мрежа, ползвана от „Йетел България“ ЕАД и работеща в радиочестотен диапазон 905.5-914.9 MHz, чрез използване на електронно съобщително съоръжение (честотен усилвател/противодронен модул, работещ в диапазон 433-2500 MHz, 900-1000 MHz). В случая събраните доказателства не са достатъчни, тъй като не водят до категоричния и безсъмнен извод, че именно жалбоподателят Й. И. В. е използвал електронно съобщително съоръжение (честотен усилвател/противодронен модул, работещ в диапазон 433-2500 MHz, 900-1000 MHz), чрез което е било извършено смущение на обществената електронна съобщителна мрежа, ползвана от „Йетел България“ ЕАД и работеща в радиочестотен диапазон 905.5-914.9 MHz Както вече бе посочено, съдът кредитира показанията на свидетелите З. Г. К. и Д. С. А., но от същите не може да се установи по един категоричен и безспорен начин, че именно Й. И. В. е извършил смущение на обществената електронна съобщителна мрежа, ползвана от „Йетел България“ ЕАД. Срещу тези улики, противостоят твърденията на жалбоподателя, които дори да са израз на защитна позиция, съставляват годно доказателствено средство. Така, при наличната доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се преодолее констатираното противоречие. Предвид изложеното дотук, съдебният състав намира, че вмененото на Й. И. В. нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган. Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му. Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление, административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно наказание глоба на жалбоподателя, без да е установил по безспорен начин самоличността на лицето, което го е извършило. Следователно, наказателното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В цитираната норма не се съдържат фактически състави, пораждащи отговорност за разноски, поради което под „реда“ следва да се разбира при условията (фактическите състави) на чл. 143 от АПК и за видовете разноски, изброени в същия текст. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В чл. 143 от АПК липсва изрично правило за случаите, в които разноските за вещо лице са заплатени от бюджета на съда. Настоящото производство е образувано по жалба на Й. И. В. против наказателно постановление № 11 от 21.07.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. В хода на съдебното производство, съдът, воден от служебното начало, е назначил съдебнотехническа експертиза, като е възложил изготвянето й на сектор „Изследване на електронни устройства“ при НИК-МВР-София. Заключението на вещите лица е било прието от съда, като на основание чл. 21, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, съдът е определил да се изплатят на Министерство на вътрешните работи (от чиято структура са вещите лица), направените разходи за извършване на експертизата в размер на 513,73 евро за изготвяне на експертизата, съгласно сметка с рег. № 1590-ИЕУ/06.04.2026 г. В случая, с оглед нормата на чл. 143 от АПК, фактическият състав, при който се поражда отговорността за разноски, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски по делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на жалбоподателя, които са налице. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, към която препраща чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, държавните такси и разноските, в случая за вещо лице, следва да се поемат, респективно възстановят от бюджета на органа, издал обжалваното наказателно постановление. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж: Определение № 2139 от 24.10.2025 г. по к.а.н.д. № 20257100700647/2025 г. по описа на АдмС - Добрич, Определение № 170 от 22.01.2026 г. по к.а.н.д. № 20267100700017/2026 г. на АдмС - Добрич). С оглед изложеното и предвид изхода на спора - отмяна на наказателното постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Комисията за регулиране на съобщенията следва да заплати по сметка на Районен съд Добрич разноските по делото в размер на 513,73 евро (петстотин и тринадесет евро и седемдесет и три евроцента), представляващи разходи по изготвената в съдебното производство техническа експертиза № 2026/ИЕУ-036 от 30.03.2026 г. Жалбоподателят не претендира направени по делото разноски. Липсват и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,