Решение № 21434 от 28.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1737/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ искане на „Национална електрическа компания“ ЕАД, за обявяване нищожността на Констативен акт № КА-ПБЗН-КНО-9-2/24.03.2022г., издаден от И. О. Г. - инспектор по защита на населението в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – [населено място]. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.149, ал.5 АПК, вр. чл.89 от Закон за защита при бедствия (ЗЗБ). Образувано е по оспорване на „Национална електрическа компания“ ЕАД с искане за обявяване нищожността на Констативен акт № КА-ПБЗН-КНО-9-2/24.03.2022г., издаден от И. О. Г. - инспектор по защита на населението в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – [населено място]. Жалбоподателят оспорва акта с твърдения за неговата нищожност. Твърди, че са допуснати тежки нарушения на административнопроизводствените правила довели до лишаване от правото му на участие в производството. Поддържа, че актът е нищожен, тъй като с него се създава задължение за дружеството, без законово основание за това. НЕК не е собственик на посочения язовир, нито има качеството „оператор“ на язовира. Прави искане да бъде обявена нищожността на акта. Ответникът - И. О. Г. - инспектор по защита на населението в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – [населено място], оспорва искането. Софийска градска прокуратура не взима становище. След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема следното: Предмет на настоящото производство е искане за обявяване нищожността на административен акт - Констативен акт № КА-ПБЗН-КНО-9-2/24.03.2022г., издаден от инспектор по защита на населението в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – [населено място]. Трайно и последователно в практиката на ВС са разграничавани основанията за нищожност, от основанията за незаконосъобразност на административните актове. Такива разяснения са дадени и с тълкувателни актове - ТР № 39 от 12.VIII.1987 г. по гр. д. № 11/87 г., ОСГК, ТР № 51 от 7.VI.1983 г. по гр. д. № 38/83 г., а именно, че административните актове са нищожни, когато са издадени не от органа, посочен в закон, когато излизат извън компетентността на този орган и когато актът е повторно издаден за същия случай, без първоначално издаденият акт да е отменен по съответния ред. Следва да се добавят и случаите при пълна липса на форма, както и при толкова неясен акт, че изобщо не може да се изведе волята на органа, дори и по пътя на тълкуване. В други случаи на допуснати нарушения от процесуално или материалноправно естество ще е налице неправилно издаден или незаконосъобразен административен акт, който може да бъде отменен по реда на обжалването или евентуално чрез извънредните способи за отмяна на съдебни решения в производство по обжалване на актовете, но не и да бъдат основания за обявяване акта за нищожен. В жалбата предмет на настоящото производство се иска обявяване за нищожен на Констативен акт за резултатите от проверка извършена на основание чл.87 от ЗЗБ на обект: „Язовир Калин“, находящ се в землището на [населено място], общ. Р., за който в акта е посочено, че е собственост на „НЕК ЕАД – Предприятие Язовири и Каскади“. В акта е отразено, че съоръжението е категоризирано от първа степен на потенциална опасност; че има разработен авариен план съгласно изискванията на чл.35, ал.2 от ЗЗБ и наредбата за неговото прилагане, съгласно който, при разрушаване на язовирната стена ще бъде залята голяма част от [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]. Органът е констатирал, че в обекта няма изградена локална система за оповестяване, с оглед на което на основание чл.35, ал.3, т.5 от ЗЗБ е дал предписание да се изгради ЛСО, със срок на изпълнение до 28.02.2023г. От приложените към административната преписка документи е видно, че цитираният в оспорения акт авариен план, утвърден на 12.01.2021г. от управителя на НЕК ЕАД, е изготвен и представен от НЕК ЕАД. В част първа – „Местоположение“ е отразено, че съоръжението е публична държавна собственост, а оператор е – НЕК, предприятие „Язовири и каскади“. Изготвена е оценка на максимално възможните последици за обекта, околната среда, населението и инфраструктурата след него, съгласно която при провеждане на висока вълна през облекчителните съоръжения или при сериозна авария свързана с изпускане на значителни водни количества, от заливане в различна степен са застрашени изброените населени места и промишлени обекти: [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], ПАВЕЦ „Калин и пътна инфраструктура. След получаване на оспорения Констативен акт № КА-ПБЗН-КНО-9-2/24.03.2022г., с писмо изх.№ 91Ю-736/07.04.2022г. управителят на НЕК ЕАД Предприятие „Язовири и каскади“, е поискал директорът на РД Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – [населено място], да определи срок за изпълнение на предписанията по цитирания КА, както и по КА за язовир „К.“, след изготвяне на карти на заливаемите площи. В отговор, с решение рег.№ 115200-236-26.04.2022г., на основание чл.99, т.2, вр. чл.97, ал.1 АПК, административният орган е удължил срока за изпълнение на указанията до 30.09.2023г. Към административната преписка още са приложени протокол от проверка състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея извършена на 05.10.2021г. по реда на глава девета от Закон за водите. Видно е от протокола, че на проверката е присъствал представител на НЕК ЕАД, като дружество стопанисващо съоръженията и оператор на язовирната стена и съоръженията към нея. Приложен е и лист за извършено класифициране по степен на потенциална опасност съгласно чл.141б от ЗВ, съгласно който язовир „Калин“ попада в Първа висока степен на потенциална опасност. Приложени са и документи – заповеди във връзка с работата на щаб за действие при бедствия в НЕК ЕАД. Приети са като писмени доказателства по делото писмо от администрацията на МС, в което е посочено, че не е налице информация за язовир „Калин“ относно предоставянето му за стопанисване и управление или на концесия, както и писмо от областния управител на област К., че в архива не се съхраняват АДС за този обект. Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява наличие на основания за обявяване нищожността на оспорения Констативен акт № КА-ПБЗН-КНО-9-2/24.03.2022г. Актът е издаден от компетентен орган на основание чл.89, ал.1 ЗЗБ, видно от приложените по преписката заповеди за оправомощаване издадени от министъра на вътрешните работи – Заповед № 8121з-812/17.07.2019г., Заповед № 1983з-103/21.02.2017г. и Заповед № 1152з-48/31.01.2024г., както и приложения списък на обектите, подлежащи на контрол от органа издал акта. Издаденият акт е в кръга на компетентност на оправомощеното от министъра на вътрешните работи длъжностно лице по осъществяване на контрол за спазване на разпоредбите на Закон за защита при бедствията. Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗБ, контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от оправомощени от него длъжностни лица, които при изпълнение на своите функции дават предписания – чл.89, ал.1 ЗЗБ. Задължението за изграждане и поддържане на локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, е нормативно установено именно в чл.35, ал.3, т.5 ЗЗБ и е в тежест на юридическите лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "г" или "д" от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие и са разработили авариен план на обекта – чл.35, ал.1, т.1 ЗЗБ. Именно в изпълнение на провомощията си да следи за спазване на изискванията на ЗЗБ, длъжностното лице е извършило проверка на обект класифициран от първа степен на потенциална опасност, като с оспорения акт е констатирал неизпълнение на изискването на чл.35, ал.3, т.5 ЗЗБ и на основание чл.89, ал.1 от ЗЗБ е дал предписание за отстраняването му. В съответствие с правомощията си по чл.35, ал.3, т.5 ЗЗБ, органът е адресирал акта до „лицата по ал.1“ – в случая ЮЛ представило разработен авариен план със съдържанието по чл.35, ал.1 ЗЗБ за язовир „Калин“ – приложен към делото. Дали стопанисването на язовир „Калин“ е предоставено на „НЕК“ ЕАД по законоустановения ред или не, е обстоятелство което е ирелевантно за преценката по настоящото дело – дали издаденият по реда на чл.89, ал.1 ЗЗБ акт е нищожен. Актът е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му за контрол по спазване на изискванията на ЗЗБ. Не са налице съществени нарушения на формата до степен, че да мотивират извод за нищожност – посочени са фактическите и правни основания за издаване на акта. Актът съдържа ясна разпоредителна част, която съответства на изложените обстоятелства. Дали изводите на административния орган са обосновани и материалният закон е приложен правилно, са въпроси които могат да бъдат обсъждани в производство по проверка законосъобразността на атакувания акт. В настоящото производство за проверка само валидността на акта, обсъждането на тези въпроси е недопустимо. По тези съображения съдът намира, че не се установи наличие на основания за обявяване нищожността на оспорения акт, с оглед на което искането на „Национална електрическа компания“ ЕАД следва да се отхвърли. При този изход на спора право на разноски има ответникът, но такива не следва да се присъждат, тъй като не се претендират и не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното, Административен съд София град, 27 състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ искане на „Национална електрическа компания“ ЕАД, за обявяване нищожността на Констативен акт № КА-ПБЗН-КНО-9-2/24.03.2022г., издаден от И. О. Г. - инспектор по защита на населението в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – [населено място]. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: Р Е Ш И: