Решение № 386 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4113/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от Р. Р. А., депозирана чрез адв. Д. Т., против НП №СК/2/-9/25.08.2025 г. на Зам. кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 23а ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ на въз.А. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 / хиляда/ лева за нарушение на чл. 15 ал.3 от ЗУЧК. С жалбата се изразява становище, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изложената в същото фактическа обстановка. Оспорва се компетентността на АНО и актосъставителя.Твърди се, че констатираната при извършената проверка дейност е във връзка с неотложни аварийноремонтни работи и геозащитни мерки и дейности на основание чл. 15 ал. 4 от ЗУЧК, което се установява от адресираното до „*“ООД, в качеството на възложител на работодателя на въззивника „*“ ООД, писмо с рег. № АУ104662ВН _006ВН/ 23.06.2025 г. на Община- Варна. Излагат се аргументи, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 42 т. 7 от ЗАНН, поради непосочване на датата на раждане и точните адреси на свидетелите, а НП е издадено в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 8 от ЗАНН предвид липсата на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, които го установяват и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Според въззивника липсата на мотиви относно приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН и по отношение на индивидуализацията на наказанието представлява съществено процесуално нарушение. Алтернативно се излагат доводи за наличие на предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на вредни последици от нарушението и инцидентния му характер. Твърди се, че наложената глоба не кореспондира с буквата и духа на закона и в заключение се иска НП да бъде отменено като се претендира заплащане на сторените от жалбоподателя разноски в хода на производството. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, тъй като не била описана конкретна дейност, извършвана от въззивника, който не е служител на фирма „*“ООД, а на „*“.Не били ангажирани доказателства, че се извършват строително монтажни дейности във връзка с обикновено строителство в нарушение на ЗУЧК. Излагат се доводи, че строително-монтажните работи са извършени по указание на Община - Варна, с цел избягване възникването на предаварийна ситуация, застрашаваща живота и здравето на хората, да бъдат укрепени стените и да бъде извършено СМР на въпросния обект до кота 0 с обратни насипи.АНО не бил ангажирал експертиза, за да установи какво се извършва в обекта и дали това, което се извършва в обекта представлява обикновено строителство в нарушение на строителните забрани или строителство във връзка с предаварийна ситуация.По отношение на приобщения по делото снимков материал не било установено кой и кога го е изготвил, като снимковият материал не отразявал състоянието на целия строителен обект.Коментират се показанията до допуснатият до разпит свидетел И. И., осъществяващ техническия надзор, че извършваните мероприятия са единствено и само за укрепване на аварийната ситуация, съгласно указанията на Община Варна и същите не нарушават строителната забрана.Сочи се, че разпитаните служители на Община Варна не притежават необходимите познания в областта на строителството.Липсвали доказателства, че процесният обект попада в територия на строителна забрана и се твърди, че се касае за жилищна зона., приема се, че неправилно е било квалифицирано нарушението, тъй като съществува Заповед на кмета на община Варна, липсвали мотиви относно наложеното административно наказание.Излагат се аргументи, че жалбоподателят не може да бъде субект на процесното нарушение, тъй като е само работник, който изпълнява трудовите си задължения по кодекса на труда. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на въззивника. Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител - юк Р., която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество изразява становище, че процесното наказателното постановление е законосъобразно, издадено при спазване на действащото законодателство и на разпоредбите на ЗУТ. Нарушението било описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, безспорно било, че обектът се намира в курортен комплекс.Правилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя и правилно били определени нарушената и санкционната норма.От снимковият материал било видно на какъв етап е строителството и се иска НП да бъде потвърдено, като законосъобразно, а жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 15.07.2025 г., около 11.50 ч. служители на Община – Варна, сред които свидетелите К. А., Н. К., Н. К.“, извършили обход в кк „Чайка” с оглед проверка за спазване на забраната за извършване на строително-монтажни работи в съответния времеви период. При обхода, установили, че в УПИ XXXIX-846 /идентификатор 10135.2571.4773 , кв. 25/ по плана на кк Чайка, гр. Варна се извършват строително монтажни работи в находящия се в имота строеж „* - Жилищна сграда с подземни гаражи и басейн“, изразяваща се в армировъчни и кофражни работи. Строежът бил с възложител „*“ЕООД и с изпълнител „*“ООД. Посочената дейност се осъществявала от група работници. На място бил установен и въззивникът, като част от групата работници, които осъществявали дейност в обекта. Към АНП е приобщено уведомително писмо от 13.06.2025 ч. от управителя на „*“ЕООД до Кмета на Община - Варна, с което последният е информиран, че е наложително продължаване на укрепителни и спомагателни строително-монтажни работи в обекта, съгласно приложено становище от проектанта на обекта по част „Геология“ поне до завършване на обратни насипи около фундаментите и сутеренните стени. В приложеното към писмото становище се съдържат инженерно-геоложки и хидроложки проучвания, изготвени на основа проучвания на терена. Във връзка с цитираното уведомление е изпратено писмо с рег. № АУ 104662ВН_006ВН/23.06.2025 г., от Директора на Дирекция“Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община - Варна до управителя на „*“ЕООД. В писмото е посочено, че при огледа на строежа е установено, че при изпълнението на временни устойчиви откоси, същите са по-стръмни от препоръчителните и от нормативно изискваните, както и че укрепването не е изпълнено. Посочено е, че за голяма част от изкопните стени има опасност от омокряне на откоса. Сочи се, че поради възможност от свличане на земни маси и опасност за живота и здравето на хората, както и на тяхно имущество, следва да не се прекъсват строително-монтажните дейности до достигане на кота ±0,00м и направата на обратен насип. В писмото се съдържа указание да се укрепят и обезопА.т и второстепенните улици общинска публична собственост с цитирани идентификационни номера, за да се осъществява безопасно придвижване по тях, както на пешеходци, така и на моторни превозни средства. Разпоредено е стриктно изпълнение на препоръките от инженерногеоложкото становище, свързано с обезопА.ване на изкопа. Писмото е връчено на представляващ възложителя на строежа на 23.06.2025 г. Цитираното писмо е предявено на контролните органи, извършващи проверката на строежа на 15.07.2025 г., от представляващ изпълнителя, с твърдението, че на обекта се извършват аварийно-ремонтни дейности. След като преценила, че извършваните строително-монтажни работи не са аварийноремонтни и не попадат в изключението на чл. 15 ал. 4 от ЗУЧК, св.К. А. съставила срещу въз.А. АУАН № 09/15.07.2025 г. за това, че на 15.07.2025 г. , около 11.30 ч. извършва строително-монтажни работи на строеж „* - Жилищна сграда с подземни гаражи и басейн“, находящ се УПИ XXXIX-846, по плана на кк Чайка.АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу съставения акт, поради което въз основа на акта Заместник-кметът на Община - Варна издал срещу жалбоподателя А. процесното НП, с което на основание чл. 23а ал. 1 от ЗУЧК е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК, за това, че на при извършена проверка на 15.07.2025 год., около 11,50 часа, в УПИ XXXIX-846 (идентификатор 10135.2571.4773), кв. 25, КК „Чайка", гр. Варна, е констатирано, че Р. Р. А. извършва строително-монтажни работи на находящия се в имота строеж: „*" - Жилищна сграда с подземни гаражи и басейн", изразяващи се в монтаж на армировка. Строително-монтажните работи се извършват при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят - А. и свидетелите К. и К.. По искане на процесуалния представител на въззивника е допуснат и разпитан в качеството на свидетел И. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и представените от страните писмени доказателства в хода на съдебното производство- писма, заповеди, сигнали, снимков материал и др. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства- писмени и гласни доказателства, като приобщеният по делото снимков материал не се кредитира от съда, тъй като не се установи по безспорен и категоричен начин нито от кого, нито точно кога е бил изготвен. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Процесното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган - Зам. Кмета на Община - Варна, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 т.1 от ЗУЧК и видно от приобщеното заверено копие на Заповед. на Кмета на Община - Варна. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.1 т.1 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по този закон, освен ако в закон е предвидено друго, се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината. Видно от приложеното копие на Заповед № 0366/07.02.2025 г. на Кмета на Община - Варна актосъставителят е овластен да съставя актове за нарушения по ЗУЧК Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като взе предвид съдържанието на съставения АУАН, съдът намери, че същият не съдържа пълно, точно и ясно описание на извършено от въззивника нарушение. Липсва посочено конкретно действие или бездействие осъществено от лицето, като в акта досежно изпълнителното деяние се съдържат единствено правният извод на актосъставителя, че извършва строително-монтажни работи“ без да е индивидуализиран характерът на посочените дейности. Описание на вмененото на въззивника нарушение по отношение на изпълнителното деяние се съдържа едва в издаденото НП, но доколкото наказаното лице следва да бъде информирано за фактите, касаещи съставомерни признаци на нарушението, което му се вменява, още в първата фаза на административнонаказателното производство, неизпълнението на посоченото процесуално изискване води до ограничаване на правото му на защита. За прецизност следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика не посочването на ЕГН и дата на раждане на свидетелите не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, след като в АУАН се съдържат достатъчно други данни, въз основа на които е възможно да се установи самоличността им. Единствено във връзка с възможната необоснованост на издаденото НП се разглежда и отсъствието на мотиви в НП досежно смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Съдът констатира и друг съществен порок, допуснат в хода на досъдебното производство. С процесния АУАН на Р. Р. А. е повдигнато обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.15 ал. 3 ЗУЧК. В първите три алинеи на чл. 15 от ЗУЧК са регламентирани различни хипотези на забрана за извършване на строителни и монтажни работи. В хипотезите по чл.15, ал.1 и ал.3 забраната действа по силата на закона, а в хипотезата на ал.2 - след решение на общинския съвет, взето по предложение на кмета на общината. С ал.1 на чл.15 ЗУЧК е въведена забрана за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. Извън случаите по ал.1, периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно, не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на общината - чл.15, ал.2 ЗУЧК. Според ал. 3 на чл. 15 ЗУЧК, в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища /вилни и туристически селища/ и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение от забраните по ал.1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности - чл. 15, ал. 4 ЗУЧК. В АУАН не са посочени никакви факти и обстоятелства, от които е възможно недвусмислено да се извърши преценка коя от хипотезите визирани в чл. 15 от ЗУЧК е нарушена, което е достатъчно да се приеме, че повдигнатото на лицето обвинение е неясно и води до съществено ограничаване на правото му на защита. От друга страна, в НП се съдържа констатацията, че дейностите се извършват при „влязла в сила забрана“ за извършването на строителна дейност, поради което и предвид гореизложения анализ на хипотезите на чл. 15 от ЗУЧК, не може да се разбере недвусмислено волята на АНО - дали наказва лицето за нарушение на въведената със закона забрана за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие, или за нарушаване на друга „влязла в сила забрана.Още повече, че по делото е приобщена и заповед на Кмета на Община Варна от 02.05.2025г. в тази насока. Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество ,като установи от правна страна следното: В нормата на чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК е предвидено, че в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища /вилни и туристически селища/ и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Легално определение на „строителни и монтажни работи” се съдържа в разпоредбата на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, според която към тази група се отнА.т работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. От граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 2 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството се установява, че аварийно-ремонтните работи са работи, извършвани във връзка с авария при осъществяване на строителна дейност респ. в строителен обект, която съгласно цитираната разпоредба се отнА. до всяко непредвидено разрушаване на строеж, на отделна негова част или инсталация, както и появата на значителни повреди и деформации в него, водещи до опасност за живота и здравето на хората, до нанА.не на увреждания на околната среда и на близкостоящи строежи и части от тях. Видно е, че с писмо с рег. № АУ 104662ВН_006ВН/23.06.2025 г., от Директора на Дирекция“ Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община - Варна до управителя на „*“ ЕООД е указано извършването на строително- монтажни укрепителни дейности с оглед опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите, предвид което същите са от категорията на аварийно-ремонтните такива. По делото не се съдържат безспорни доказателства, въз основа на които да може да се заключи по несъмнен начин, че извършваните на посочената дата в обекта строително-монтажни дейности не са имали характер на аварийно-строителни такива. Такъв извод не може да бъде направен въз основа на снимковия материал, за който не е установено безспорно към кой момент е изготвен и от кого, а гласните доказателства, приобщени по делото са противоречиви в този смисъл. По отношение на посочения релевантен факт, свидетелите К. и К. твърдят, че строителните работници не са извършвали обратни насипи и укрепителни дейности, докато свид. И. сочи, че за изграждане на обратен е необходимо да бъдат изградени стени и плоча, каквито са били изпълнявани към момента на проверката. От друга страна, в хода на съдебното производство не бе установено безспорно какви конкретни действия е извършвал въззивника в процесния обект. Такава информация не се съдържа, както в писмените материали по делото, така и в показанията на разпитаните свидетели, които сочат единствено констатациите си относно част от параметрите на изграждания обект и наличието на група лица, обслужващи дейността по изграждането му. Липсата на възможност за индивидуализация на действията, които е извършвал въззивника в обекта, поставя в невъзможност съда, категорично да заключи дали осъществяваното от него осъществява състава на нарушение по чл. 15 ал.3 от ЗУЧК. Това е така, доколкото административнонаказателната отговорност е лична и се ангажира за извършвани от конкретния субект действия или бездействия, които са в причинна връзка с установения резултат съответно в областта на административнонаказателното производство е недопустимо ангажирането на колективна отговорност. Посоченият въпрос не е изяснен въпреки извършените възможни и необходими процесуално- следствени действия. От друга страна, дори да се приеме, че от доказателствата по делото може да се установи безспорно, че въз.А. е извършвал дейност, представляваща строително-монтажна такава, в нарушение на нормата на чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК, съдът намира, че същият е действал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, като тази заповед не е съдържала очевидно за него нарушение, поради което административнонаказателната му отговорност е ангажирана в нарушение на чл.25 ЗАНН. Съгласно трайната съдебна практика за наличие на хипотезата на чл.25 ЗАНН не е необходимо заповедта да е писмена, а е достатъчно от установените по случая факти да се обосновава извод, че лицето не е действало по своя инициатива и за своя сметка, както и че с оглед на конкретната ситуация, нарушаването на законовите разпоредби не е очевидно. Действително от съдържанието на разпоредбата на чл.23а, ал.1 ЗУЧК следва, че се предвижда административнонаказателна отговорност за всеки, който наруши нормите на чл.15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, при преценката за кръга на административнонаказателно отговорните лица, следва да се съобрази кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите. Съгласно чл.160, ал.1 ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По арг. от чл.161, ал.1 и чл.163, ал.1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл.148, ал.9, т.2 ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя. При тази правна уредба съдът намира, че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя респ. подизпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършвало дейностите, не следва да бъде санкционирано на основание чл.23а ал. 1 ЗУЧК. /В този смисъл са: Решение № 7505/04.07.2025 г. на Административен съд - Варна по канд № 958/2025 г. и Решение № 1096 от 29.01.2026 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 44/2026 г. и др./ Поради изложените съображения, НП следва да бъде отменено като незаканосъобразно и необосновано. По отношение на претендираните от страните разноски, съдът установи от правна страна следното: При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, в полза на адв. Д. Т. следва да се определи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Видно от представеното по делото пълномощно от 03.10.2025г.г., въз.А. е упълномощил адв. Т. да го представлява и защитава във връзка с обжалването на процесното НП, във всички съдебни инстанции. Посочено е, че пълномощното е сключено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. С оглед изложеното, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г./, както и при спазване на правилата на чл. 11, ал. 2 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на адв. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/. С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 3 т. 2 от ЗАНН, съдът