Решение № 1001 от 29.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1810/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение № 260616/03.12.2024 г., постановено по гр. д. № 3387/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 9 състав, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, е осъден да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.258, ал.3 КЗ (отм.) на Р. И. Ч. сумата 69 258, 05 лв. - имуществени вреди за периода 21.03.2013 г. – 01.01.2018 г., представляващи разликата между възнаграждението, което е получавал преди произшествието и получаваната след това инвалидна пенсия, които вреди са вследствие на ПТП, настъпило на 21.03.2013 г. в Република Румъния, на 40- тия км. от Букурещ, посока гр. Констанца по автомагистрала А-ІІ, виновно причинено от водача В. Н. Б., при управление на микробус марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № •••, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗС „Лев Инс” АД с полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г. със зелена карта от 07.02.2013 г. до 07.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 21.03.2013 г. до окончателното издължаване., като искът е отхвърлен за разликата над 69 258, 05 лв. до предявения размер от 111 649, 80 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 485, 30 лв. - направени от ответника разноски пред СГС, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати на адв. С. К. Н. – К., на основание чл.38 ЗАдв., сумата 3 966, 32 лв. - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2 770, 32 лв. - държавна такса, както и сумата 396, 63 лв. - разноски за вещи лица, съобразно уважената част от иска. Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ответника В. Н. Б.. С определение от 14.04.2025 г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата а ответника за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че по делото не е доказано пълно и главно реалното възникване на имуществени вреди и възможността за сигурно увеличаване на имуществото, поради което не може да се обоснове извод за закономерно настъпване на увеличаването на имуществото на ищеца. Позовава се на приложимост на ТР № 3/2023 г. по т. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на обезщетение подлежат само реалните вреди, действително претърпените вреди, а не предполагаеми или хипотетични, тъй като обратното би могло да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Поддържа, че ищецът не е доказал пълно и главни, че със сигурност би полагал труд по възлагане за посочения период и на посочената длъжност, от което да се установи, че със сигурност би реализирал претендирания доход от трудова дейност за искови период. Ищецът е бил нает по трудови договори за период по 4 месеца. Представените два договора са с определен срок, както периодът може да бъде удължен/намален с един месец по избор на дружеството. Липсват данни за удължаване на срока по някой от договорите. Тези договори нямат характера на постоянен трудов договор, сключен за неопределен срок от време, поради което не е доказано сигурно осъществяване на такива факти, от които би произтекла възможността за реализиране на посочената полза за исковия период излага съображения, че чл.1.388 от Гражданския кодекс на Република Румъния не дерогира правилото, че претендиращият обезщетение за пропусната полза следва да установи пълно и главно, че за конкретен период от време за него е налице пропусната полза, която е щяла да бъде реализирана поради съществуването на обективни факти от действителността, тъй като възможността увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице, сама по себе си не е достатъчна. Решаващият съд не е посочил поради какви доказани по делото обективни факти от действителността е приел, че ищецът е щял за реализира доходи от трудова дейност, съпоставими като база със средномесечния нетен доход през последната година, извън предполагаемата възможност за това. Счита, че твърдението на ищеца, че за периода преди настъпване на произшествието е получавал сумата от 3 000 евро месечно за 4-месечна заетост в годината, се опровергава от съдържанието на представените от ищеца договори. Поддържа, че сумите за извънреден труд, социални осигуровки, както и допълнителни компенсации не представляват ежемесечен доход, още по – малко за бъдещ период. Съгласно писмо от латвийската асоциация ищецът ще бъде нает по договор на борда на плавателен съд от 15.04.2013 г. за период от 4 месеца, с нетен размер на основното му възнаграждение от 2 610, 90 евро. Като е приел, че ищецът е доказал настъпването на загуба в определения от съда размер, същият неправилно е приложил материалния закон. Счита, че за ищеца е възникнало право да получи като компенсация парично обезщетение, чийто максимален размер възлиза на 80 000 щ. д. С оглед на това неправилно решаващият съд е приел, че не е установена заместваща загубата на доход от друг друго плащане за ищеца. Счита, че липсва загуба на доход за ищеца. Поддържа, че не е поставен в забава от датата на деликта и неправилно съдът е приел, че искът не е погасен по давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р. И. Ч., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства е установено, че преди настъпване на ПТП ищецът е работил като моряк на длъжност трети офицер, а в последствие е повишен на длъжност втори офицер. Възнаграждението му като трети офицер е било 3 000 евро месечно, като е работел 4 месеца годишно. Така годишният му доход е 12 000 евро. Считано от 24.04.2010 г. до момента на настъпване на инцидента ищецът е бил моряк и това е била неговата професия. Практиката е моряците да не работят целогодишно, а да се качват на кораб няколко месеца годишно в продължение на 6 години е работел като офицер на кораб и е получавал възнаграждение за това. По делото е доказана квалификацията му за това. Повишаването му в длъжност сочи, че е изпълнявал съвестно своите задължения и се развивал в професията си. Това сочи, че професията му е била постоянен ангажимент, а не е имала временен характер. След инцидента ищецът е инвалидизиран напълно, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, свързани с професията му на моряк. Ако не беше пострадал при процесния инцидент, ищецът е щял да работи като моряк и да се развива в професията си счита, че по делото е установено безспорно осъществяването на пропуснати ползи от ищеца, които са реални, а не хипотетични. По делото не е доказано получаването на други обезщетения от ищеца. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски. Постъпила е частна жалба от ответника срещу определението от 14.04.2025 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК. Излага съображения, че отговорността за разноските е неправилно разпределена от съда, като не е съобразена действителната фактическа и правна сложност на делото, като меродавно за определяне на адвокатското възнаграждение са осъществените процесуални действия. С оглед данните относно процесуалните действия пред първата инстанция за процесуалното представителство на ищеца счита, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение е необосновано завишен моли съда да отмени обжалваното определение, като измени постановеното съдебно решение в частта за разноските относно присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение до размера на предвидения минимално установен размер. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от процесуалния представител на ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че делото е с висока фактическа и правна сложност. Проведени са 10 открити съдебни заседания, голям е обемът на събраните по делото доказателства и извършените процесуални действия. Производството по делото е продължило пред СГС 7 години. Моли съда да остави без уважение частната жалба. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: СГС е сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.258, ал.3 КЗ (отм.) вр. с чл.49 от Закон № 136/1995 г. на Република Румъния вр. с чл.1.349, ал.1 вр. с чл.1.381, ал.1 и ал.2 вр. с чл.1.385, ал.1 от Гражданския кодекс на Република Румъния. Ищецът твърди, че на 21.03.2013 г. пострадал при ПТП в Република Румъния. Бил пътник в микробус марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № •••, управляван от В. Н. Б., който се движил по автомагистрала А-II, в посока от гр. Букурещ към гр. Констанца. На 40 км. от гр. Букурещ водачът изгубил управлението над автомобила, ударил се в мантинелата, откъдето рекуширал, преминал пътното платно и се спрял в края му. В резултат на удара изпаднал от микробуса и паднал върху разделителната мантинела. Вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила В. Б., който го управлявал с несъобразена с конкретните пътни условия скорост. В резултат от настъпилото ПТП получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в политравма, тежка черепномозъчна травма, контузия на мозъка, гръдно-коремна травма, открита фрактура на таза, ампутация на крак в областта на горната част на бедрото, права подколянна ямка, перинална травма с предно и задно перинално разслояване, травматичен хеморагичен шок. Бил подложен на операция и обработка на раните. Не можел да работи, тъй като лечението му продължавало и понастоящем и се налагало да се полагат непрекъснати грижи. От 2010 г. до настъпване на инцидента работел 4 месеца годишно като моряк на длъжност трети офицер и втори офицер при Сий Сървиз Шипинг Со СА, с месечна заплата от 3 000 евро.На 2503.2013 г. било потвърдено, че ще бъде нает на борда на кораба „Сан Мизар“за 4 месеца с 4 месеца с месечна заплата от 3 000 евро, считано от 15.04.2013 г. Поради настъпилата трайна инвалидизация в резултат от процесното ПТП не било възможно да се качи на кораба и да изпълнява трудовите си задължения. И понастоящем не можел да работи. Поради нетрудоспособността му бил освидетелстван като инвалид I група „А“ За периода 21.03.2013 г. – 01.07.2013 г. не получавал трудово възнаграждение, нито инвалидна социална пенсия. За м.07.2013 г. получил 57, 58 украински гривни, които се равняват на 4 лв. За периода м.08.2013 г. – м.11.2013 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 894 украински гривни месечно, които се равняват на 55 лв. За периода м.12.2013 г. – м.08.2015 г. получавал инвалидна пенсия размер на 949 украински гривни месечно, които се равнявали на 60 лв. За периода м.09.2015 г. – м.04.2016 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 1 070 украински гривни месечно, равни на 70 лв. За периода м.05.2016 г. – м.11.2016 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 1 130 украински гривни месечно, равни на 73 лв. За периода м.12.2016 г. – м.06.2017 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 1 247 украински гривни, които е равняват на 80 лв. За периода 01.07.2017 г. – 01.10.2017 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 1 312 украински гривни месечно, равни на 85 лв. За периода 01.10.2017 г. до настоящия момент получавал инвалидна пенсия в размер на 1 452 украински гривни месечно, равни на 95 лв.В резултат от процесното ПТП претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от него трудово възнаграждение преди ПТП и получаваната от него след това до завеждане на делото инвалидна пенсия. Твърди, че имуществените вреди за периода 21.03.2013 г. – 12.03.2018 г. възлизат на 113 500 лв. Собственикът на процесния микробус е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, действала към датата на ПТП. Въз основа на нея ответникът следва да покрие изцяло деликтната отговорност на виновния водач – застрахован по тази застраховка, до размера на действително причинените вреди, но не повече от 2 000 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 113 500 лв. – застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди за периода 21.03.2013 г. – 12.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2013 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Оспорва твърдението на ищеца, че със сигурност би полагал труд в изпълнение на длъжност като трети и втори офицер, както и че е претърпял имуществени вреди през исковия период. По делото са представени два трудови договора за по 4 месеца годишно, но никой от тях не е постоянен трудов договор за неопределено време. Оспорва твърдението, че ищецът е получавал трудово възнаграждение в размер на 3 000 евро. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е използвал обезопасителен колан по време на пътуването. Счита, че не дължи лихва за забава, тъй като към момента не са настъпили вредите от загуба на доход. Заявено е възражение за изтекла 3- годишна давност на претендираната лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. С молба от 02.10.2020 г. ищецът е уточнил как е формиран размерът на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, като е заявено искане за изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата от 111 649, 80 лв. С определение, постановено в проведеното на 29.04.2023 г. открито съдебно заседание, на основание чл.232 ГПК производството по делото е прекратено за сумата над 111 649, 80 лв. до 113 500 лв. Видно от представения заверен препис от искова молба вх. № 39266/19.03.2018 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 3715/2019 г. по описа на СГС, ГО, Р. И. Ч. е предявил иск срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата от 513 580 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпилото на 21.03.2013 г. ПТП за периода 01.01.2018 г. – до навършване на пенсионна възраст от ищеца – 55 години. С молба – уточнение от 08.11.2023 г. ищецът е заявил, че частичното прекратяване на производството по делото се отнася и за периода 01.01.2018 г. – 12.03.2018 г. Така претендираната сума в размер на 111 649, 80 лв. се отнася за периода 21.03.2013 г. – 01.01.2018 г. Видно от представения по делото протокол за ПТП, съставен от МВР, Главен инспекторат „Имиграция“, на 21.03.2013 г., в 18 ч., на Автомагистрала А 2, е настъпило ПТП. В. Б., с българско и украинско гражданство, роден на ••• г., при управление на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № •••, на Автомагистрала А 2, в посока Букурещ – Констанца, в зона 40 км., движейки се със скорост около 100 км/ч, в условията на пороен дъжд, обхванал пътната настилка, изгубил контрол на управлението и плаващ се удря в металното заграждение, след което рекошира, спира на границата. В резултат от инцидента е пострадал ищеца, роден на ••• г., който е транспортиран до Болница на Спешна помощ с хеликоптер за спешна медицина, където е установена тежка телесна повреда, 1-ва степен, ТТА, съмнение за тазова фрактура, ампутация на трета част на лявото бедро, разкъсна рана на дясна подколенна ямка, с отсъствие на тъкан, травматичен и хеморагичен шок. Пострадали са още две лица. С присъда от 12.04.2016 г. е ангажирана наказателната отговорност на В. Б. във връзка с процесното ПТП, на който е наложено наказание 3 месеца затвор, заради виновно причиняване на телесни повреди, изпълнението на което е отложено за срок от 2 години и 3 месеца. Видно от представения по делото заверен препис от застрахователна полица № 22113000553805 на 06.02.2013 г. между А. Н. Б. и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № ••• със срок на действие от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г. Уговорената застрахователна премия е платима на две вноски – на 06.02.2013 г. и на 07.08.2013 г. С решение № 7830/16.11.2015 г., постановено по гр. д. № 10390/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на Р. И. Ч., на основание чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.258, ал.3 КЗ, сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно ссъ законната лихва, считано от 21.03.2013 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. С решение № 1996//28.08.2017 г., постановено по тр.д. № 2560/2016 г. по описа на САС, ГО, 12 състав, решението на СГС е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.58, ал.3 КЗ и чл.26 от Румънския закон, предявен от Р. И. Ч., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, за разликата от 180 000 лв. до 187 500 лв., като вместо него ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от още 7 500 лв. – разликата от 180 000 лв. до 187 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2013 г. до окончателното изплащане. Решението е потвърдено в останалата обжалвана част. С определение № 498/19.07.20218 г., постановено по т. д. № 2955/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решението на САС не е допуснато до касационно обжалване. Видно от представеното удостоверение от 25.03.2013 г., издадено от Болтик Интернешънъл Марин Сървисиз Лимитед Р. Ч. ще бъде нает по договор чрез посоченото дружество на борда на плавателния съд Син Мизар от 15.04.2013 г. Общата му месечна заплата е 3 000 евро, а срокът на договора е 4 месеца. Удостоверено е, че г-н Ч. работи с дружеството от 2010 г. насам. Съгласно удостоверение от 28.01.2014 г., издадено от горепосоченото дружество, Р. Ч. е нает на договор чрез дружеството на борда на Син Мизар, както следва: като трети офицер за периода 22.12.2011 г. – 25.05.2012 ; втори офицер за периода 26.09.2012 г. – 27.12.2012 г. Общата месечна заплата като трети офицер е била 3 000 евро, а като втори офицер – 3 500 евро. По делото е представен заверен препис от трудов договор, сключен между Сий Сървиз Шипинг Со. СА и член на корабния екипаж – Р. Ч., по силата на който последният е назначен на длъжност трети офицер на борда на LPG/C SYN MIRA, считано от 25.04.2011 г. за срок от около 4 месеца. Трудовото възнаграждение възлиза на 3 000 евро, в това число: 952 евро – основна заплата; 708 евро – фиксиран извънреден труд, компенсация за уикенд, 222 евро – заплата за отпуск–замяна; 99 евро – социални осигуровки, 689, 24 евро – допълнителна компенсация. Основното възнаграждение включва 8-часов работен ден от понеделник до петък и 4 часа в събота; Фиксиран извънреден труд – работа в събота, неделя и празници, фиксиран извънреден труд от 120 часа месечно; заплата за отпуск – 7 дни отпуск за всеки прослужен месец; допълнителна компенсация/бонус – допълнителен извънреден труд в събота и неделя, допълнителен бонус; социални осигуровки – горната сума включва изцяло или отчасти социалните и пенсионни вноски. Собственикът не носи отговорност, ако лицето не заплати задължението за плащане. В договора е предвидено застрахователно покритие – в случай на смърт на моряк, докато е нает на трудов договор, включително смърт, настъпила при пътуване до и от кораба или в резултат на морска или друга подобна опасност, без настъпване на смърт в резултат на умишлено действие на моряка, дружеството изплаща на офицерите суми до 80 000 щ. д. Представен е препис от трудов договор, сключен между същите страни за длъжността трети офицер, за период от около 4 месеца, считано от 27.04.2011 г. Уговореното трудово възнаграждение е в размер на 3 000 евро, при същите стойности и вид на включените в него суми. Уговорено е същото застрахователно покритие. Представен е трудов договор между същите страни, за длъжност трети офицер, за срок от около 4 месеца, считано от 31.07.2010 г., при трудово възнаграждение в размер на 3 000 евро, формирано от същите суми и същото застрахователно покритие. Сключен е трудов договор при същите условия за срок от около 4 месеца, считано от 22.12.2011 г. Сключен е трудов договор между същите страни за длъжност втори офицер, за срок от 4 месеца, считано от 25.09.2012 г., при трудово възнаграждение в размер на 3 500 евро, в това число: основно възнаграждение – 988 евро; фиксиран извънреден труд – 734 евро; компенсация за уикенд – 342, 24 евро; заплата за отпуск/замяна – 231 евро; социални осигуровки – 99 евро; допълнителна компенсация – 1 105, 24 евро Застрахователното покритие е в същия размер. По делото са представени удостоверения, издадени от Сий Сървисиз Шипинг Къмпани С. А. Съответно от 24.04.2011 г., 27.04.2011 г., 20.12.2011 г., 25.09.2012 г., ищецът е пътувал, за да се присъедини към танкера „Син Мизар“, плаващ под малтийски флаг. Съгласно разрешително писмо за качване на борд, издадено от агентът на Син Мизар – Зен Шипинг & Трейдинг Лимитед – Истанбул, е потвърдено, че част от екипажа за транзитно преминаване през Босфора, Истанбул на 24.04.2011 г., е ищецът. По делото е представена покана от Интерпор, действащ за сметка на Сий Сървисиз Шипинг Ко С.А., относно снабдяване на ищеца с виза, която да му осигури достъп до плавателния съд във Франция за 22.12.20211 г. Съгласно сертификат за застраховка в Шенгенското пространство ищецът има сключена застраховка при пътуване, издадена в съответствие с решение на ЕС 2004/17ЕО от 22.12.2003 г., относно репариране на медицински разноски с покритие от 50 000 евро. По делото е представен препис от диплом за младши специалист с отличие на ищеца от 05.07.2007 г., който е завършил през 2007 г. Държавно висше образователно учреждение „Одеско мореплавателно училище по рибна промишленост Олексей Соляник“ със специалност „Корабна навигация“. Представена е и диплома за бакалавър от 31.01.2011 г., съгласно която ищецът е завършил през 2011 г. Одеска национална морска академия и е получил базово висше образование с направление на подготовка „Морски и речен транспорт“ и е придобил квалификация на бакалавър по корабна навигация. Представен е и препис от служебна моряшка книжка на ищеца, в която са вписани пътувания от 02.08.2010 г. -27.12.2012 г. От заключението на д-р Д. Н. – съдебен лекар, по изслушаната пред СГС съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на настъпилото на 21.03.2013 г. ПТП ищецът е пострадал като пътник в микробус марка „Мерцедес“, модел „Вито“ и е получил тежка съчетана травма, изразяваща се в следното: закрита черепно-мозъчна травма-мозъчна контузия; коремно-гръдна травма- контузия на гръдния кош, разкъсване на тазовото дъно; тежка травма на опорно-двигателния апарат – открито счупване на таза, разкъсване на дясната задколянна ямка, травматична ампутация на левия крак в областта на бедрото; травматичен и хеморагичен шок. Преки усложнения от травмите са посттравматичен парапроктит, посттравматична невропатия на десния седалищен нерв, посттравматична недостатъчност на аналния сфинктер. На ищеца е приложено комплексно реанимационно и хирургично лечение – първично лечение по овладяване на животозастрашаващото състояние на политравма, включващо спешно оперативно лечение, целящо затваряне на откритите рани, фиксиране на счупените кости с метална остеосинтеза, изваждане на т. нар. Противоестествен анус, интензивно реанимационно лечение. Вещото лице приема, че се касае за изключително тежка, несъвместима с живота съчетана травма, обхващаща всички отдели на тялото, но с преимуществено най-тежко увреждане на долната част на тялото, довело до откъсване на левия крак в областта на бедрото, разкъсване на тазовото дъно с увреждане на скротума, ануса и правото черво, счупване на таза на отделни части, разкъсване на десния крак в областта над коляното, като в съвкупност излекуване от тези травми е невъзможно. Налице са сигурни данни за тежко инвалидизиране, с постоянна опасност за живота на пострадалия. В резултат от травмите е налице физическа невъзможност за придвижване поради липса на ляв долен крайник и тежко увреждане на десния долен крайник, посттравматична недостатъчност на аналния сфинктер с резултатна невъзможност за задържане. Получената тежка степен на инвалидност възпрепятстват нормалното ежедневно съществуване на ищеца, изпълнението на каквито и да било трудови дейности е силно затруднено и ако се извършва, е само с ръцете, с много малка степен на натоварване. Пострадалият не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения като офицер на корал, както и всякаква друга дейност, изискваща изправено положение на тялото и стъпването на крака. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ампутацията на крака на ищеца е настъпила в резултат от проникването на мантинелата в купето на микробуса с огромна кинетична енергия. Получена е директна травма. Животът на ищеца е бил застрашен. Ако не е оказана високоспециализирана хирургична и реанимационна помощ, ищецът нямало да оцелее. С оглед на това е налице абсолютна невъзможност за изпълнение на физическа и трудова дейност. След получените травми са настъпили усложнения, които според вещото лице периодът на нетрудоспособност е пожизнен. Налице е хронична инфекция с гноене в областта на таза, която е тежка и не се възстановява с времето. Правят се опити за лечение, но това състояние и понастоящем застрашава живота на ищеца, тъй като във всеки един момент може да премине в отравяне на кръвта – сепсис и пациентът да загине. От заключението на вещото лице инж. В. Л. И. по изслушаната пред СГС автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 21.03.2013 г., около 16.40 ч. в Република Румъния на Автомагистрала А 2, в зоната на км.40-58, в посока от гр. Букурещ към гр. Констанца, пътнически микробус марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № ••• се движат в дясната лента за движение със скорост около 105 км/ч. Валяло е проливен дъжд и платното за движение е било покрито с вода. Поради неустановена причина водачът е изгубил контрол над микробуса, който е поднесъл вляво спрямо посоката му на движение, поднасянето е преминало в почти пълно завъртане на около 135 градуса, при което настъпил удар с предна лява част на микробуса с лявата мантинела. В момента на първоначалния контакт вектора на скоростта на микробуса е бил насочен линейно по посока на движението. При удара с предната дясна част се е образувал силна ротация на микробуса в посока, обратна на часовниковата стрелка. В следствие на тази ротация и генерираната инерционна криза е последвал силен удар на дясната страна на микробуса и мантинелата. Център на тази ротация се е явила предната дясна зона на микробуса. Страничният удар е бил усетен най-силно в задната част на микробуса, тъй като тя е найотдалечена от центъра на ротация и инерционните сили там са били найголеми. Ищецът е седял в задната част на микробуса вдясно. В следствие от вторичния удар тялото му било подложено на сили, насочени в посоката на вторичния удар – надясно към мантинелата. Под въздействието на тези сили ищецът е счупил дясно разположеното стъкло, намиращо се до неговата седалка и е изпаднал от микробуса, падайки върху мантинелата. В резултат лявото бедно на ищеца е било отдясно изцяло, била получена черепномозъчна, гръдно-коремна травми и открита фрактура на таза. Ищецът е седял на най-задния трети ред седалки, вдясно. В рамките на произшествието микробусът е претърпял два съществени удара. Първият удар е настъпил в предната дясна част на МПС и мантинелата. Този удар е довел до съществена ротация на МПС в посока, обратна на часовниковата стрелка. Веднага след първия удар е последвал втори, при който МПС се е ударило с дясната си страна в мантинелата. При този удар на най- голямо натоварване са били подложени пътниците, седнали в задната част на микробуса. Процесинят микробус е фабрично произведен като пътнически и е бил оборудван с триточкови обезопасителни колани за всички места. Ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Задните гуми на микробуса са били износени. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че всички колани в микробуса са триточкови. Не е посочен размера на грайфера, за да се прецени дали това е основната причина за инцидента. Вещото лице приема, че най-вероятно става въпрос за аквапланинг, но не може да се определи дали е в резултат от износените гуми. От показанията на разпитаната свидетелка М. Ч. – съпруга на ищеца, се установява, че го познавала от 2008 г. Тогава бил моряк и пътувал в морето. През 2010 г. работил в компания МИМС като моряк, помощник капитан, водач на кораб. Работел по 6 м. в годината, като през 4 месеца пътувал, а след това 4 месеца не работел. По този начин работели всички моряци. Сключвали срочни договори. Братът на ищеца също бил моряк и работел по този начин, както и техните познати ищецът завършил средно морско училище и след това Висша морска академия със специалност „водач на кораб“. Получавал заплата от 3 000 евро месечно. През 2011 г. го повишили от капитан III ранг в капитан II ранг и повишили заплатата му. Ищецът пострадал при ПТП. Към момента кракът му бил ампутиран. От катастрофата имал счупени гръбначни кости, сътресение на мозъка, счупване на другия крак. Ищецът не можел да се грижи за себе си. Към момента състоянието на ищеца не се променило много. Стоял си в дома им, бил в постоянна средна депресия. Не можел да работи като моряк. Получавал инвалидна пенсия в размер на 1 800 украински гривни. Не е получил застрахователно обезщетение, тъй като катастрофата не е настъпила в работно време. Ищецът не е получил обезщетение от работодателя, тъй като инцидентът е настъпил в извънработно време. В деня на инцидента пътувал за България по лични въпроси. Пътувал на 21.03.2013 г., а на 28.03.2013 г. трябвало да замине на работа в морето. След подписване на договора получавал билети и заминавал на следващия ден. Ищецът не е получавал обезщетение от медицинска застраховка във връзка с процесните травми. Получил е обезщетение от ответното дружество за неимуществени вреди. Всички процедури се заплащали. От заключението на вещото лице Р. Б. Г. по изслушаната пред СГС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че годишният размер на трудовото възнаграждение, което получава ищецът, е 12 000 евро. Нетният размер възлиза на 10 443, 60 евро, което се равнява на 20 425, 90 лв. От трудовото възнаграждение вещото лице е приспаднало социални осигуровки от 99 евро месечно, както и дължимия данък от 10 %. Размерът на годишната социалната пенсия за инвалидност, която е получавал икеца за периода 21.03.2013 г. – 12.03.2018 г. възлиза на 5 416, 95, което се равнява на 1 083, 40 лв. Разликата между получаваното от ищеца годишно трудово възнаграждение преди 21.03.2013 г. за длъжността трети офицер на кораб и получаваната социална пенсия за инвалидност за периода 21.03.2013 г. – 12.03.2018 г. е 19 342, 50 х 5 години = 96 712, 50 лв. Размерът на нетното трудово възнаграждение, което би получил ищецът на длъжност трети офицер преди ПТП за периода 21.03.2013 г. – 12.03.2018 г. възлиза на 102 678, 68 лв. Размерът на получената инвалидна пенсия от ищеца за същия период възлиза на 5 416, 95 лв. Разликата между двете суми възлиза на 97 216, 73 лв. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е ползвало представените по делото трудови договори, както препис от трудовата книжна на ищеца, в която са отразени дата на качване, на слизане, ранг, трудово възнаграждение. Приспаднала е от трудовото възнаграждение социалните осигуровки, както и дължимия данък. Останалите елементи от трудовото възнаграждение са включени в нетното трудово възнаграждение, тъй като ищецът не работи на нормирано работно време. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо. Спорът, предмет на делото, е свързан с обезщетяване на вреди от непозволено увреждане с международен елемент - претенциите за застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на територията на Република Румъния, предявен от пострадало лице срещу застраховател, регистриран и със седалище в Република България, на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на чл.4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II ), освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. С оглед на това релевантният критерий за определяне на приложимото материално е мястото на настъпване на пряката вреда - (решение от 10.12.2015 г. по дело C-350/14, т.25,; т. 23 от решение от 17.05.2023 г. по дело C-264/22, т.23; от решение от 05.09.2024 г. по дело С-86/23, т.27 на СЕС). Този критерий е възприет при издирване на относимото материално право и в практиката на ВКС - решение № 50174/20.03.2023 г. по т.д. № 2137/2021 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 50116/07.10.2022 г. по т.д. № 2366/2021 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 50025/10.02.2025 г. по т.д. № 1444/2022 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 70/12.03.2025 г. по т.д. № 772/2024 г. на ВКС, ТК, I ТО. Във връзка с договорното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ приложение следва да намери Регламент (ЕО) № 593/2008 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.06.2008 г. относно приложимото право към договорните задължения (Рим І). По силата на чл.7, т.2, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. Когато от всички обстоятелства по случая е видно, че договорът е явно по-тясно свързан с друга държава, се прилага правото на тази друга държава. В случая няма основание да се приеме, че договорът е по - тясно свързан с друга държава, доколкото застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена с български застраховател във връзка с управлението на МПС, регистрирано в Република България. По изложените съображения въззивният съд счита, че решаващият съд законосъобразно е приел, че приложимо за спорното право относно деликтната отговорност на застрахованото лице е законодателството на Република Румъния, като е събрал информация относно неговото съдържание. Страните не спорят относно приложимото материално право, както и относно компетентността на българсикя съд да разгледа иска, предмет на делото. По силата на чл.258, т.2 и ал.3 КЗ (отм.), действал към момента на настъпване на застрахователното събитие, съгласно които застрахователния договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покрива отговорността на застрахованите лица за вреди, причинени на територията на държава членка, съгласно нейния закон или покритието съгласно закона на територията, където обичайно се намира моторното превозно средство, когато това покритие е по-високо. Липсва спор и относно приложимия материален румънски закон е Закон № 136/1995 г. относно застрахователната и презастрахователна дейност в Румъния и Норми на задължително застраховане „Гражданска отговорност за щети от ПТП“, пуснати за прилагане със Заповед № 14/2011 г. В чл.26, ал.1е предвидено, че застрахователят е длъжен да обезщети ощетеното лице за щетите причинени от ПТП със застрахованото МПС, съгласно формулираните претенции в искането за обезщетение, доказани с всякакво доказателствено средство, без да се надвишават лимитите за обезщетение, предвидени в застрахователния договор, при условие, че застрахователното събитие е станало през периода на валидност на застрахователната полица, се дават парични обезщетения за телесни наранявания или смърт, включително за неимуществени щети. Лимитът определен, съгласно чл. 34, ал. 1 от Нормите, пуснати в приложение от Закон 14/2011 за телесни повреди и смърт, включително неимуществени щети от едно и също ПТП и 5 000 000 евро, еквивалент в леи по обменен курс на Националната банка на Румъния към датата на ПТП, а определеният в Република България е 5 000 000 лв. В чл.1.349 ал.1 и ал.2 от Гражданския кодекс на Република Румъния е регламентирано, че всяко лице е длъжно да спазва правилата за поведение, които законът или обичаят на мястото налагат и да не нарушава чрез своите действия или бездействия правата или законните интереси на други лица. Лице, което съзнателно нарушава това задължение носи отговорност за всички причинени вреди, като е длъжен да ги поправи изцяло. В чл.1.381, ал.1 и ал.2 е регламентирано, че всяко увреждане дава право на поправянето му, като правото на поправяне възниква в деня на причиняване на вредата, дори ако това право не може да бъде упражнено незабавно. В чл.1.385, ал.1 и ал.3 е предвидено, че вредата следва да бъде поправена изцяло в случай, че законът не предвижда друго. Обезщетението следва да покрива претърпяната загуба от страна на пострадалото лице, пропуснатата печалба, както и направените от него разноски за ограничаване или избягване на вредата. В чл.1.387, ал.2 е регламентирано, че обезщетението за загуба или нереализиране на доходи от трудова дейност се предоставя, като се отчита и увеличаването на жизнените оценки на възстановяване на пострадалото лице, под формата на периодични парични суми, а по искане на пострадалия съдът може да предостави обезщетение при наличие на основателни причини под формата на глобална сума. В чл.1.388, ал.1 е предвидено, че обезщетението за загуба или нереализиране на доходи от трудова дейност се определя на базата на средномесечния нетен доход на пострадалото лице през последната година преди загубата или намаляването на неговата работоспособност или при отсъствие на нетен месечен доход, това може да бъде направено като се вземе предвид професионалната квалификация, която би придобило лицето в края на подготовката, която е щяло да получи. Страните не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че за периода 07.02.2013 г. – 06.02.2014 г. г. гражданската отговорност на водача на лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № •••, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл.257, ал.1 и ал.2 КЗ (отм.). В случая автомобилът е управляван от собственика. През време на действието на застрахователния договор – на 21.03.2013 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е движението на лекотоварния автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с превишена скорост. Съгласно постъпилата информация от Главен инспекторат на румънската полиция (стр.347, 348 от делото на СГС) по Автомагистрала 2 са монтирани пътни знаци за ограничаване на скоростта на 130 км/ч. при нормални метеорологични условия и трафик и максимум 80 км/ч при лошо (дъждовно) време. В случая при силен дъжд водачът на посочения автомобил се е движил със скорост над разрешената – около 105 км/ч., за което е ангажирана и наказателната му отговорност. Наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника във връзка с процесния инцидент е установено с постановеното влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 10390/2013 г. по описа на СГС, І ГО, 6 състав. Спори се между страните в производството дали в резултат от процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, формирани като разлика между получаваното преди инцидента трудово възнаграждение и получаваната след това пенсия за инвалидност. Действително, за да се присъдят на ищеца претендираните имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, те трябва да бъдат със сигурност доказани. По силата на чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи реалното съществуване на пропуснати ползи, като настъпването им не може да се основава на предположение. С оглед на това в доказателствена тежест на ищеца е да докаже осъществяване на фактите, свързани с реалната възможност за реализиране на трудов доход, което е станало невъзможно в резултат от осъществения деликтен състав (арг. ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС). В разглеждания случай ищецът е изпълнил точно доказателствената си тежест, като е доказал по делото, че е бил наеман ежегодно, считано от 2010 г. на борда на плавателния съд Сим Мизар, за период от 4 месеца, като от 15.04.2013 г. му е предстояло поредното плаване по трудов договор на посочения плавателен съд, което не е реализирано по причина на настъпилия пътен инцидент. Ежегодното наемане на ищеца по трудово договор и предстоящото му плаване сочат на реална възможност за ищеца за реализиране на ежегоден трудов доход за период от по 4 месеца годишно. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че ищецът не е доказал пропуснати ползи, тъй като не е представил трудов договор по безсрочен трудов договор. За да се установи доказана възможност за реализиране на трудов доход, не е безусловно необходимо представяне на такъв договор. Правно релевантно е обстоятелство да се докаже реалната, а не хипотетична, евентуална възможност за реализиране на доход. Отделно от това за лице, наето като моряк на кораб – трети, втори офицер на кораб, е обективно невъзможно да упражнява труд по силата на безсрочен договор, предвид естеството на изпълняваната длъжност и условията на работа. Именно по тази причина се практикува срочното ежегодно наемане на такива служители. Това обстоятелство обаче не се явява пречка да се приеме са установена реалната възможност за реализиране на бъдещ трудов договор, след като е доказано ежегодното наемане на ищеца по трудов договор, както и предстоящото му наемане в годината на инцидента. По изложените съображения въззивинят съд счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване на претърпените то него пропуснати ползи през исковия период, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни. Жалбоподателят поддържа, че в получаваното от ищеца месечно възнаграждение се включват суми за извънреден труд, който по правило е непостоянен доход, социални осигуровки, които не са доход за труд, както и допълнителни компенсации, които не са сигурен и постоянен ежемесечен доход. При определяне размера на получаваното от ищеца трудово възнаграждение не е включена сумата от 99 евро – социални осигуровки. Вещото лице е приспаднало също така и дължимия данък от ищеца. Фиксираният извънреден труд и допълнителните компенсации са предвидени във всички сключени от ищеца трудови договори. Тези елементи от трудовото възнаграждение на ищеца нямат непостоянен характер, като това произтича от естеството на изпълняваната от ищеца трудова функция и обективната невъзможност за полагане на труд в рамките на 8 – часов работен ден и при два почивни дни седмично. С оглед на това оплакванията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни. Жалбоподателят поддържа, че за ищеца е възникнало право да получи като компенсация парично обезщетение, чийто максимален размер възлиза на 80 000 щ. д. По силата на чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи обстоятелствата, които водят до отпадане на отговорността му или до ограничаване на обема й. В хода на производството по дето ответникът не е доказал изплащане на парично обезщетение, както и неговия размер. С оглед на това доводите му в тази насока се явяват неоснователни. Отделен е въпросът, че застрахователното покритие е: смърт на моряк, докато е нает на трудов договор, включително смърт, настъпила при пътуване до и от кораба или друга подобна опасност, без настъпване на смърт в резултат на умишлено действие на моряка. Не е предвидено като застрахователен риск ПТП, в което морякът да е увреден от действия на трето лице. Във въззивното производство не е заявено оплакване относно приложения от решаващия съд процент на съпричиняване от страна на пострадалия, който е в съответствие с приетото за установено с влязлото в сила съдебно решение – 25 %. Ето защо и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда по същество. Жалбоподателят поддържа, че не е изпаднал в забава от датата на деликта – 21.03.2013 г. По силата на чл.6, ал.2 от Гражданския кодекс на Република Румъния правото на поправяне възниква в деня на причиняване на вредата, дори ако това право не може да бъде упражнено незабавно. В случая вредата е причинена в деня на инцидента – 21.03.2013 г. С оглед на това законосъобразно решаващият съд е приел, че това е моментът, от който застрахователят дължи заплащане на лихва за забава (арг. решение№ 60140/09.02.2022 г. по т. д. № 875/2020 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 76/28.02.2011 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 273/25.10.1972 г. по гр. д. № 1271/1972 г. на ВС, І ГО). Във въззивната жалба е изложено оплакване, че решаващият съд не е разгледал възражението му за погасяване на вземането за лихва за забава с изтичане на кратката 3-годишна погасителна давност. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна 3-годишна давност за вземането за законна лихва. След връчване на препис от писмения отговор на исковата молба в рамките на определения от съда срок ищецът не е изразил становище във връзка с възражението за изтекла погасителна давност. Същият не е оспорил и приложимостта на кратката 3- годишна погасителна давност по отношение вземането за законна лихва. Ето защо и доколкото ищецът претендира законна лихва, считано от 21.03.2013 г., а искът, предмет на делото, е предявен на 13.03.2018 г., то претенцията за законна лихва за периода 21.03.2013 г. – 12.03.2015 г. е погасена по давност. С оглед на това възражението на ответника се явява основателно в посочената част, като законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи, считано от 13.03.2015 г. до окончателното изплащане. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която върху обезщетението за имуществени вреди е присъдена законна лихва за периода 21.03.2013 г. – 12.03.2015 г., като решението в останалата част следва да се потвърди. В предмета на делото се включва частна жалба, депозирана от ответника, срещу определението от 14.04.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Нормата на чл.248, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за разноските. В случая искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските е своевременно направено от ответника, в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК срок. Жалбоподателят поддържа, че определеното от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца е завишено по размер, поради което е налице основание за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. В случая процесуалният представител на ищеца го е представлявал безплатно по делото по силата на сключения на 07.03.2018 г. договор за правна защита и съдействие. В нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв. при оказана безплатно правно съдействие и защита в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като при определяне на разноските за адвокат съдът прилага чл.36, ал.3 и ал.4 ЗАдв. - фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката и осъжда другата страна да го заплати. В случая с постановеното по делото съдебно решение съдът е определил общият размер на адвокатското възнаграждение на адвоката на 6 500 лв. при цена на иска от 113 500 лв., като в тежест на ответника по съразмерност е възложена сумата от 3 966, 32 лв. При извършване преценка дали определеното от решаващия съд адвокатско възнаграждение е завишено по размер, следва да се съобрази обстоятелството, че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Ангажирани са множество доказателства и доказателствени средства, включително такива, събрани в чужбина, изготвяни са редица международни поръчки, установено е румънското материално право, приложимо за разглеждания казус. Продължителен е периодът на разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция – 6 г. и 9 м. Проведени са 10 открити съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ищеца, който своевременно е депозирал молби и становища по исканията на насрещната страна, както и е заявявал доказателствени искания. По изложените съображения въззивинят съд счита, че определеното от решаващия съд възнаграждение за процесуалния представител на ищеца, който го е представлявал безплатно по делото, съответства на усилията на защитата на ищеца при упражняване на процесуалните му права, предвид многобройните доказателства и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. С оглед на това не е налице основание за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба следва да се остави без уважение. По разноските по производство: При този изход на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК, в полза на адв. С. К. Н. следва да се присъди сумата от 300 евро – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по жалбата във въззивното производство. Воден от гореизложеното, съдът