Решение № 595 от 11.2.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 24/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 485/27.10.2024 г., постановено по АНД №1429/2024 г. на Районен съд /РС/ Плевен е отменено наказателно постановление /НП/ № 72 от 03.11.2023 г. на и. ф. Кмет на Община Плевен, с което на К. Х. Т. от [населено място] в качеството му на Управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – [населено място] на основание чл.232, ал.5, т.6 от ЗУТ /Закон за устройство на територията/ е наложена глоба, в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.74, ал.1, т.8 вр. чл.72, ал.2 от ЗУТ. С решението е осъден и. ф. кмет на Община Плевен М. К. Я. да заплати разноски. Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от кмета на община Плевен, чрез юрк. З.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо. Въпреки указанията на Административен съд Плевен, дадени в решение №2537/22.07.2024 г. по адм. д. № 430/2024 г., при повторното разглеждане на делото РС Плевен не е конституирал като ответник по делото кмета на община Плевен, а и. ф. кмет М. Я., като го е и осъдил да заплати разноски. Сочи и незаконосъобразност на съдебното решение, като твърди, че с НП Т. не е наказан поради допустителство, както смята РС. Оспорва и размера на разноските, като твърди, че същите са неправилно определени. Моли да се обезсили, алтернативно - да се отмени решението, и да се потвърди НП, като съдът се произнесе по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана. Постъпил е отговор на касационната жалба, в който се сочи, че същата е неоснователна. Наказанието е наложено лично на управителя на дружеството. Не е доказано, че същият лично е извършил нарушението. Присъдените разноски са направени, поради което правилно са присъдени. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. З.. Моли като се вземе предвид изложеното в касационната жалба срещу Решение № 485/27.10.2024 г. на Районен съд – Плевен, да се отмени обжалваното решение, като се постанови ново, с което да се реши спора по същество. По предмета на спора моли да се приеме, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП № 72/03.11.2023 г., с което на инж. К. Т. е наложена глоба за административно нарушение по чл. 74, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради неотстраняване в указания от общинската администрация срок вреди, причинени вследствие разкопаване на бетонова настилка в [населено място]. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Плевен. Алтернативно, с оглед липса на правна и фактическа сложност на настоящото производство, счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и моли същото да бъде намалено с оглед изхода на делото. Ответникът по касационната жалба - К. Х. Т. – редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, в която е изложено становище за разглеждане на делото в отсъствие на страната и на нейния процесуален представител. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на разноски, за които са представени списък, фактури в заверен препис и договор за предоставяне на правни услуги. Представителят на Окръжна прокуратура – [населено място] взема становище, че касационната жалба е основателна. Първоинстанционното решение не е правилно и не е постановено при пълнота на доказателствата и при пълно изясняване на фактическата обстановка. Предлага в този смисъл да бъде съдебният акт. Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното: Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна, доколкото същата посочва недопустимост на съдебното решение, постановено от РС. Пред РС е оспорено Наказателно постановление №72/03.11.2023 г., издадено от и.ф. Кмет на Община Плевен М. Я., с което на К. Х. Т., в качеството му на управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Плевен, на основание чл. 232, ал.5, т.6 от ЗУТ е наложено административно наказание – глоба в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.74, ал.1, т.8 вр. чл. 72, ал.2 от ЗУТ. РС-Плевен приел за установено, че на 06.07.2023 г. служители на общинската администрация към Община Плевен констатирали, че в [населено място], на [улица]бетонна настилка, съставляваща тротоарна площ пред жилищна сграда, била разкопана на две места с площ от 4 кв. м. всяка. Проверяващите възприели мястото с неправилна форма, запълнено с баластра и почва, като не било подготвено за възстановяване, като констатирали и, че височината на запълнения с баластра и почва участък е по-висок от съществуващата бетонова настилка. Настилката на тротоара не била възстановена. На 21.06.23 г. и 24.08.23г. в Община Плевен постъпили нови сигнали за невъзстановена настилка на адрес [населено място], [улица], блок „Даскал Димо“ 2 след авария на ВиК инсталация в района. Съдът установил, че с писмо изх.№ ЖГСУ-26-2725-85/07.06.2023 г. на инж. К. Т. – управител на „ВиК“ ЕООД-Плевен била уведомена Община Плевен за извършени аварийно–ремонтни работи при възстановяване на повреда в подземната мрежа на техническата инфраструктура и предстоящо асфалтиране на засегнатия участък. Съдът установил още, че до жалбоподателя било изпратено писмо изх.№ ТСУ-94-2239-1/06.07.23 г. на Кмета на Община Плевен, с което на основание чл. 74, ал.1, т.8 от ЗУТ му бил определен 10 дневен срок от получаване на писмото за възстановяване на бетоновата настилка на [улица], т.е. до 21.08.23 г. След изтичане на срока била извършена проверка и констатирано, че нарушената настилка не е възстановена. Констатациите намерили отражение в протокол № СК-54/08.09.2023 г. Така установената фактическа обстановка съдът приел за доказана от писмените и гласни доказателства по делото в тяхната съвкупност. Съдът приел за доказано обстоятелството, че „ВиК“ ЕООД – Плевен е строител на обекта по смисъла на чл.74, ал.1, т.8 от ЗУТ, при наличие на елементите от състава на нарушение на чл.74, ал.1, т.8 вр. чл.72, ал.2 от ЗУТ. РС-Плевен счел, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на инж. К. Т. като физическо лице, доколкото не може да се приеме, че същият е следвало за своя сметка да извърши съответните възстановителни работи. Ако се приеме, че е налице нарушение, то се изразява в това, че не е разпоредил да се извършат необходимите действия за сметка на представляваното от него дружество. Това е съвсем различно нарушение, което не е описано в НП. Алтернативно е посочил, че административно-наказателната отговорност е лична – чл. 24, ал.1 от ЗАНН. Приел, че чл.24, ал.2 от ЗАНН допуска ръководители на предприятия, учреждения, организации, да носят отговорност за нарушения, извършени от работници и и служители, ако са наредили или допуснали да бъдат извършени. Въззивната инстанция приела, че както в АУАН, така и в НП липсват твърдения жалбоподателят да е наредил или да е допуснал извършването на нарушение. Ето защо съдът приел, че НП следва да бъде отменено, а в полза на инж. К. Т. - да бъдат присъдени направените разноски по делото. Видно от книжата по въззивното дело е, че като страна-ответник в производството е бил конституиран и призоваван и. ф. кмет на община Плевен, въпреки че отдавна има титуляр на поста кмет на общината. Реализирано е съдебно производство спрямо ненадлежна страна. По силата на чл. 58б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН , районният съд разглежда преписката в състав само от съдия и в открито съдебно заседание, като страни в това производство са административно-наказващият орган и нарушителят. Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в редакцията, обн. ДВ бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г., при разглеждане на делото пред районния съд се призовава наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН (електронния фиш). Т. е. при съдебни производства по обжалване на НП, започнали в районните съдилища след 23.12.2021 г., като ответник следва да бъде призован и съответно да вземе участие наказващият орган. Наказващ орган в случая е кметът на община Плевен. Към датата на издаване на НП същата длъжност не е била заета от титуляр, а от временно изпълняващ функциите кмет по чл. 42, ал.8 от ЗМСМА до полагане на клетва от новоизбрания кмет, като към датата на образуване на първоинстанционното производство физическото лице, което е изпълнявало тези функции, вече не ги изпълнява, с оглед на факта, че новоизбраният кмет на общината вече е встъпил в длъжност. РС е следвало да съобрази промяната и това, че временно изпълняващ кмет на община вече не съществува като административен орган, и да конституира като страна кмета на община Плевен, което не е направил. Следва да се посочи, че това е второто разглеждане на делото пред РС, като първоначално постановеното решение - Решение № 137/14.03.2024 г. по АНД № 201/2024 г. по описа на РС-Плевен, е било обезсилено с решение № 2537/22.07.2024 г. по к.а.н.д. №430/2024 на Административен съд Плевен по същата причина - конституирана ненадлежна страна. Въпреки това, при новото разглеждане на делото, РС отново не е конституирал надлежната страна – кмет на община Плевен. Нещо повече, същият е осъдил ненадлежната страна да заплати разноски, без да съобрази, че разноски се присъждат съобразно реда на АПК, с оглед нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН. В случая нормата на чл.143, ал.1 АПК предвижда разноски да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, т.е. в случая от бюджета на община Плевен, а не от физическото лице, издало НП. Следва да се посочи, че в настоящия случай касационната инстанция не може да се произнесе по същество. Разпоредбата на чл.227 от АПК е приложима само при повторна отмяна на решение на първоинстанционния съд. В случая не е налице отмяна, а повторно обезсилване на решение на РС, поради което тази разпоредба е неприложима. При установена недопустимост на съдебното решение, касационният съд има правомощията по чл.221, ал.3 от АПК – да прекрати делото, да го върне за ново разглеждане или да го препрати на компетентния съд или орган. Делото следва да се върне на друг състав на РС, като при новото разглеждане се конституира надлежен ответник. Надлежната страна-ответник не може да бъде лишена от правото на две съдебни инстанции за разглеждане на делото. С оглед допуснатото същественото нарушение на съдопроизводствените правила настоящата инстанция не може да се произнася по останалите наведени твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение. При новото разглеждане РС следва да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски във всички инстанции на основание чл.226, ал.3 от АПК.