Решение № 255 от 20.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 783/2025 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПК, вр. с чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ. Образувано по въззивна жалба вх. № 2373 от 19.05.2025г., по описа на ОС- Кюстендил, подадена от Национална агенция по приходите /НАП/, с адрес гр. София, бул.„Княз Дондуков“ № 52, чрез гл. юрк. К., против решение № 11 от 01.04.2025г., постановено по т.д.№5/2022г., по описа на ОС – Кюстендил, в частта, с която частично е отхвърлен като неоснователен предявеният от НАП срещу „БЕНИ“ ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК 109576913, със седалище и адрес на управление с. Усойка, ул. “Хан Аспарух“ № 31, община Бобошево, иск с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ, за установяване съществуването на неприети публични вземания на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ за разликата над 26 554,93лв. до предявения размер от 84 900, 22 лв., или общо публични вземания в размер на общо 53 345,29лв., включващи: сумата от 39 075,12лв., представляваща вземания възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, в т. ч. главници в размер на 32 787,65 лв., представляващи данъци за превозно средство, дължими за 2011 г., 2012 г. и 1/2 от дължимия за 2013 г.; данъци недвижим имот за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 1/2 от дължимия за 2013г.; такса битови отпадъци за 2010 г., 2011 г. 2012 г. и 1/2 от дължимата за 2013г.; лихва в размер на сумата от 6 287,47 лв. претендирана до 05.07.2013 г., както и сумата от 19 270,17 лв. представляваща лихва претендирана за периода 05.07.2013г. до 09.03.2020г., които вземания са включени в списък с предявени и неприети вземания в производството по несъстоятелност по т.д. № 66/2013г. на Окръжен съд - Кюстендил. Въззивникът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради материална незаконосъобразност, по подробно изложени съображения. Поддържа становище, че хипотезата на чл.687, ал. 2 ТЗ, вр. с чл.164, ал.4 ДОПК предвижда синдикът служебно да вписва в списъка на предявените вземания, установените с влязъл в сила акт публични вземания. Разпоредбите на чл.687, ал.2 ТЗ и чл.164, ал.4 ДОПК не правели разграничение относно момента на възникване на публичните вземания, установени с влязъл в сила акт и вменявали на синдика задължението, ако актът е влязъл в сила, служебно да ги включи в списъка на приетите вземания. Забраната на чл.164, ал.4 ДОПК за оспорване по реда на чл.690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтичала от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което, законодателят разпростирал задължителната сила на акта и спрямо третите лица, не участвали в производството по издаване на акта за установяване на публични вземания, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността и синдика, като орган на производството по несъстоятелност. Това правило следвало да бъде съобразено и в производството по чл. 694 ТЗ, като се зачете задължителната сила на акта относно установеното с него публично вземане, доколкото оспорването на вземането не се основава на нововъзникнали факти. Неправилен бил решаващият извод на съда за неоснователност на претенцията, касаеща публичните вземания, в претендираните размери за заявените процесни периоди, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Излага, че съдът в нарушение на императивните разпоредби на закона е приел, че съобразно константната съдебна практика тези дължими вземания, актът за установяването на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 от ТЗ, е следвало да се предявят от НАП в преклузивните срокове по чл.685 ТЗ, респективно чл.688ТЗ, като се включват в списъка с приетите вземания под условие, а същите не са били предявени, който краен извод обосновал и отхвърляне на исковата претенция в тази част. По подробно изложени съображения въззивникът сочи, че в конкретния случай се касае за хипотеза, която обосновава приложението на разпоредбата на чл.164, ал.4 от ДОПК предвид публичния характер на претендираните вземания, установени с влязъл в сила акт, поради което синдикът е следвало да включи същите в списъка с приетите вземания така както са предявени. В допълнение излага, че по императивна норма на закона тези вземания не могат да бъдат оспорвани по реда на част четвърта от ТЗ. В подкрепа на изложените аргументи посочва съдебна практика. Въззивникът обосновава дължимостта на вземанията за лихви съобразно императивното правило, регламентирано в нормата на чл.175 ДОПК, която по въпроса за определянето на техния размер препраща към императивните правила на приложимия специален Закон за лихвите върху данъщите, таксите и други подобни държавни вземания. Иска от въззивния съд , да отмени постановеното първоинстанционно решение в обжалваната отхвърлителна част и да уважи исковата претенция по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ в пълния предявен размер на всички процесни вземания. След осъществена размяна на книжа, в законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите страни „БЕНИ“ ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК 109576913, и синдика Д. К.. Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното: При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на въззиваемото дружество се установяват следните факти: С решение от 05.07.2013г., постановено по т.д.№66/2013г. на КОС е обявена неплатежоспособността на „БЕНИ” ЕООД, ЕИК 109576913 със седалище и адрес на управление в село Усойка ул. „Хан Аспарух” № 31, община гр. Бобошево, област Кюстендил и е открито производство по несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността - 01.04.2013г. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20130709143116 и е обявено на 09.07.2013г. С решение от 30.01.2014г. постановено по т.д. № 66/2013г. на КОС ответното ТД е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите на същото. С молба с вх. № 5095/04.08.2020 г. на НАП приложена по т.д.№66/2013г. на КОС са предявени следните вземания в производството по несъстоятелност: публични вземания за данъци и такси за 177 418,17лева, от които главница - 124 205,29 лева и лихви 53 212,88 лева, от които: вземания в размер на 41 759,12 лв. - в т.ч.главници 35 471,65 лв. и лихви 6 287,47лв.- възникнали до датата на съдебното решение за откриване производството по несъстоятелност както и възникналите след датата на откриване на производството по несъстоятелност - 05.07.2013 г . вземания за периода - 06.07.2013г. - 09.03.2020г. – главница в размер на 88 7334 лв. и лихви в размер на 46 925,41лв. за периода-06.07.2013г. - 09.03.2020г.- публично вземане за имуществена санкция -1000 лева по НП № ПО-02- 69/19.11.2013 г., издадено от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Към молбата са били приложени: Справка за публичните вземания /приета като доказателство в делото пред ОС-Кюстендил/; декларация по чл.54 ЗМДТ за притежавано МПС от 08.04.2009г.; декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти от 25.03.2010г.; покана за доброволно изпълнение на основание чл.182 ДОПК от 15.09.2015г.- за установени задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК в общ размер : главница 47 710,41лв. и лихва 15 545,97лв. - същите дължими като данък върху недвижимите имоти; такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства, които задължения са посочени в акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 ДОПК № 11-1/29.06.2015г., както следва :данък върху превозните средства за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014 г., данък недвижими имоти за 2010 г.,2011г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и такса за битови отпадъци за 2010 г., 2011 г., 2012 г.,2013 г. и 2014 г., общо в размер на 47 710, 41 лв., ведно с лихвите за просрочие към 29.06.2015 г. -14 510,81 лв. Не се спори, че така установените задължения не са заплатени. Актът за установяване на данъчни задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК е връчен на ответното дружество на 17.08.2015г. Към молбата за предявяване на вземания са били представени и други доказателства, които не касаят процесните такива. Синдикът на ответното ТД - Д. Б. е изготвила списък на неприетите вземания по чл.688,ал.3 от ТЗ по т.д. №66/2013г. по описа на КОС , вписан в ТР под № 20211103084155, в който е включила предявените от НАП с горепосочената молба публични вземания за данъци и такси в общ размер на 84 900,22 лв., от които 47 710,41 лв. - главници и 37 189,81 лв. - лихви върху тях. Списъкът е обявен в Търговския регистър под № 20211103084155 по партидата на „Бени“ЕООД /н./ като списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл.688 ТЗ. Постъпило е възражение от ищецът Национална агенция за приходите по т. д. № 66/2013 г. на КОС на 19.11.2021г. / изпратено по пощата на 10.11.2021г./ , насочено срещу горепосочения списък. С определение от 02.02.2022г.,постановено по т.д.№66/2013г. на КОС възражението по чл. 692 от ТЗ е оставено без уважение. Определението е обявено по партидата на „БЕНИ“ ЕООД под № 20220203104058. Искът по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, предмет на производството по т.д №5/22г., по описа на КнОС, е предявен в законоустановения преклузивен срок по чл. 694, ал.6 от ТЗ, от НАП, имаща качеството на кредитор в откритото производство по несъстоятелност по отношение на „БЕНИ” ЕООД ЕИК 109576913 с искова молба вх. № 654/21.02.22г. подадена по пощата на 17.02.2022г., с която ищецът претендира установяване съществуването и дължимост на предявените от НАП в производството по несъстоятелност и неприети публични вземания за местни данъци и такси в общ размер на 84 900,22 лв., от които 41 759,12 лв., в т. ч. главници - 35 471,65 лв. и лихви 6 287,47 лв., възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу „БЕНИ“ ЕООД и 43 141,10 лв., в т. ч. главници - 12 238,76 лв. и лихви 30 902,34 лв., възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството, подробно индивидуализирани в табличен вид представена по делото с молба за отстраняване на нередовности. С Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК № 11 - 1/29.06.2015г. , съставен от М. С. на длъжност - ••• МДТ при Община Бобошево, оправомощена по реда на чл.107, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ са установени задължения на ответното ТД, както следва: данък върху превозни средства – за 2011 г. -514.25 лева и лихва - 277.22; за 2012 г. - 140.25 лева и лихва - 40.01 лева; за 2013 г. - 93.50 лева и лихва - 17.87 лева; за 2014 г. - 93.50 лева и лихва 7.89 лева. Данък върху недвижими имоти: за 2010 г. - 1037.04. и лихва 512.61 лева; за 2011 г. - 1041.02 лева и лихва - 402.59 лева; за 2012 г. - 1041.02 лева и лихва 402.59 лева; за 2013 г. - 1041.02 лева и лихва -193.38 лева; за 2014 г. - 1041.02 лева и лихва - 87.78 лева. Такса за битови отпадъци: за 2010 г. - 11 061.72 лева и лихва -5467.83 лева; за 2011 г. - 11 104.24 лева и лихва - 4 294.29 лева; за 2012 г. - 4164.10 лева и лихва - 1189.64 лева; за 2013 г. - 4233.49 лева и лихва -786.41 лева; за 2014 г. - 11 104.24 лева и лихва - 936.32 лева. Общият размер на задълженията установени с този акт, както е посочено в съдържанието му е 62 221,22 лв., от които за данъци и такси – 47 710,41 лв. и лихви -14510,81 лв. От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение на ССЕ, неоспорено от страните, което настоящият състав намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че общият размер на публичните общински вземания за данък върху превозните средства, данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци установени с Акта за установяване на данъчни задълнения в т.ч. за главници и лихва до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответното ТД- 05.07.2013г. е 39 202,83 лв., от които главница - 32 787.65 лв. и лихва – 6 415.18 лв. В заключението в табличен вид е посочен поотделно размера на всяко задължение за съответната година. По същия начин с отразени подробни данни са изчислени размерите на лихвите за забава върху главниците за периода, от който всяка една от тях е станала изискуема до 09.03.2020 г., като изчисленията са съобразени с възможността за погасяване на задълженията на 2 равни вноски с падежи до 30.06. и до 31.10. за съответната година. Според заключението на вещото лице, размерът на публичните общински вземания за лихви върху установените с горепосочения акт главници за данък върху превозни средства, данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци изтекли за периода от 30.06.2015г./ дата следваща датата на която е съставен актът/ до 09.03.2020г. /датата на която е изготвена справката от Община Бобошево/ е 22 736,55 лв. С Решение № 11/01.04.2025г., постановено по т.д. .№ 202221500900005, по описа за 2022г. на КнОС съдът е уважил предявения иск до размер на 26 554,93 лв., в която сума са включени главници в размер на 14 922,77 лв., представляващи данъци за превозно средство, данъци недвижим имот и такса битови отпадъци за 2013 г./ до 1/2 от дължимите такива/ и за 2014 г., както и лихви за забава в размер на 11 632, 16 лв. за периода от 06.07.2013 г. до 09.03.2020 г., възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, включени в списък с предявени и неприети вземания в производството по несъстоятелност по т.д. № 66/2013г. на Окръжен съд – Кюстендил. Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за разликата над уважения размер от общо 26 554, 93 лв. до пълния предявен размер от 84 900, 22 лв., включваща сумата от 39075,12 лв., представляваща вземания възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, в т. ч. главници в размер на 32 787,65 лв., представляващи данъци за превозно средство, дължими за 2011г., 2012 г. и 1/2 от дължимия за 2013 г.; данъци недвижим имот за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 1/2 от дължимия за 2013 г.; такса битови отпадъци за 2010 г., 2011 г. 2012 г. и ½ от дължимата за 2013г. и лихва в размер на 6 287,47 лв. претендирана до 05.07.2013 г., както и сумата от 19 270,17 лв. представляваща лихва претендирана за периода 05.07.2013 г. до 09.03.2020 г., които вземания са включени в списък с предявени и неприети вземания в производството по несъстоятелност по т.д. № 66/2013г. на Окръжен съд - Кюстендил. За да отхвърли иска за предявените вземания, възникнали и станали изискуеми до датата на откриване на производството по несъстоятелност - 09.07.2013г. в общ размер от 58 345,29 лв., съдът е приел, че основанията за възникване и изискуемост на процесните публични задължения е не актът за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК, който има декларативен характер, а същите се съдържат във фактическия състав, посочен конкретните регламентирани в ЗМДТ императивни норми, който определя момента на възникване, изискуемостта и размера на задълженията за данък върху недвижими имоти, данък за превозни средства, собственост на длъжника, както и такса битови отпадъци. Съдът е приел, че данъчните задължения възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните данъчни материалноправни норми, като в конкректия случай всички изискуемите от закона елементи от ФС за пораждане на процесните задължения са налице. С оглед на вида и характера на правния спор, а именно установяване съществуването на предявени в открито производство по несъстоятелност и неприети вземания, долустоящият съдът е формирал правен извод касателно необходимостта от приложението на императивните разпоредби на чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, които уреждат и преклузивните срокове за предявяване на вземания на НАП срещу ТД - в несъстоятелност, възникнали до датата на вписване на решението по чл.630 от ТЗ. При съобразяване на императивните норми на специалния закон ЗМДТ /в редакцията му преди изменията с бр.105 от 19 декември 2014г., в сила от 01.01.2015г./, регламентиращи възникването, дължимостта, размера, и изискуемостта на процесните вземания на НАП за данъци, дължими за периода до 09.07.2013г., след извършен преценка на фактите и съвкупен анализ на представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че възникналите до датата на вписване на решението по чл.630 от ТЗ публични вземния на НАП, включени в списъка с неприетите вземания от синдика, не са били предявени в преклузивните срокове по чл.685, ал.1 ТЗ и в чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като сроковете са изтекли на 09.08.2013г., съответно на 09.10.2013г., а исковата молба, с която са предявени процесните вземания е подадена на 04.08.2020г. Този краен извод на първоинстанционния съд е обосновал отхвърляне на исковата претенция по отношения на тези вземания. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, в частта, в която искът е отхвърлен, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното: По допустимостта на иска: Допустимостта на иска по чл.694, ал.1 ТЗ се определя от наличието на процесуална легитимация на ищеца. За да е налице същата лицето, което предявява иска следва да има качеството кредитор на несъстоятелността. Освен това този кредитор следва да е направил възражение по чл. 690, ал.1 ТЗ, което да е отхвърлено, а искът да е предявен в законоустановения преклузивен срок по чл.694, ал.6 от ТЗ. Между страните въпросът за допустимостта на иска не е бил предмет на спор. От друга страна съставът на САС, съобразно служебно вмененото му задължение преценява, че предявеният иск е допустим, доколкото въззивникът Национална агенция за приходите се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник „БЕНИ ЕООД“ (н) ЕИК: 109576913 с предявени и неприети вземания. Досежно процесните вземания, предмет на специалния установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, които е била включена в Списък на неприети вземания, своевременно е подадено от НАП възражение по реда на чл. 690 ТЗ. Съдът по несъстоятелността е постановил Определение от 02.02.2022г. по реда на чл. 692, ал. 4, с което възражението е оставено без уважение. Определението е обявено в ТР по партидата на длъжника на 03.02.2022г., поради което и предявеният с искова молба с дата на пощенското клеймо 17.02.2022г., иск при спазване на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на 694, ал.6 ТЗ, се явява допустим. Съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, искът е правилно квалифициран като такъв по чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ, произнасянето съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което решението в обжалваната му част е и допустимо. П о правилността на решението, съдът е обвързан от изложените в жалбата оплаквания, съгласно чл. 269 ГПК, които разгледани по същество са неоснователни. При така направените и неоспорени с жалбата фактически констатации от първоинстанционния съд, настоящият състав достигна до следните правни изводи. Постановеното решение в обжалваната му част е правилно, а жалбата е неоснователна. Настоящият състав на САС съобразява, че предвид липсата на спор по установените от първоинстанционния съд факти, спорът пред въззивната инстанция, очертан от въведените в жалбата оплакванията, се концентрира само относно правния въпрос, касещ необходимостта от приложениято на императивните правила на чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ в хипотеза на предявен иск за установяване съществуването на неприети в открито производство по несъстоятелност и установени с акт за установяване на публични задължения, влязъл в законна сила след откриването на производството по несъстоятелност на ответното дружество на 09.07.2013г. Правилни са изводите на ОС-Кюстендил, че процесите публични вземания, възникнали до датата на решението по чл.630 ТЗ и установени с ревизионен акт за установяване на тяхната дължимост, влязъл в законна сила след датата на обявяване в ТР на решението по чл.630 от ТЗ, са предявени след изтичане на законоустановените срокове, регламентирани в чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, поради което предявеният иск за тези вземания е неоснователен. Видно от представените по делото доказателства актът за установяване съществуването на публични задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК/л.14 от делото/ е издаден и влязъл в сила след датата на обявяване на решението по чл.630 ТЗ. Съобразно възприетото в константната съдебна практика на ВКС разрешение, за синдика съществува законоустановено задължение да приеме публичните вземания, на основание чл.687 ТЗ за удовлетворяване в производството за универсално принудително изпълнение, само тогава когато актът за тяхното установяване, издаден от органа по приходите, е влязъл в законна сила преди или към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Срещу тези вземания не може да бъдат подавани възражения. Задължението на синдика за включване в списъка с приети вземания, на основание чл.687, ал.2 ТЗ е само за публичноправни вземания, ревизионният акт за установяването на които е влязъл в сила преди или към датата на решението по чл.630 от ТЗ. Тези вземания не могат да бъдат оспорвани от длъжника, синдика и останалите кредитори на несъстоятелността. Ако не би било нужно предявяване на установено публично вземане, възникнало до откриване на производството по несъстоятелност, при все още невлязъл в сила акт за установяването му, чл.164, ал. 5 ДОПК би изгубил смисъл. При това, чл.164, ал.5 ДОПК препраща към удовлетворяване по реда на чл.725, ал.1 ТЗ, т. е. включване публичното вземане, макар под условие, в първоначалното разпределение, каквито права не му гарантира служебно включване в списъци след срока по чл.685, ал.1 ТЗ. Разпоредбата на чл.164, ал.4 ДОПК от своя страна единствено обвързва синдика със задължителните и противопоставими на всички кредитори на несъстоятелността правни последици на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, отново предвиждайки предявяване на вземането. Впрочем такова предвижда и нормата на чл.224, ал.4 ДОПК, досежно упражняване правомощието за спиране на принудително изпълнение по реда на ДОПК, при висящо производство по несъстоятелност, при предложен план за оздравяване или предложение за сключване на споразумение, отговарящи на изискванията на чл.189 ДОПК – „когато предявените публични вземания са включени в списъка на приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания “. Несъстоятелно е по начало съотнасянето на чл.164, ал.4 ДОПК, като специална норма, спрямо чл.688, ал.1, предл. второ ТЗ или спрямо чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1, предл. първо ТЗ, норма, поради липса на идентично приложно поле. Чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ уреждат предявяването на вземане, като предпоставка за последващо упражняване на право на принудително удовлетворение в производството по несъстоятелност и преклузивните срокове за това, а чл.164, ал.4 ДОПК – задължението на синдика за незабавно съобразяване с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане и неговата неоспоримост, при това „както е предявено“. В съотношение на обща към специална, с оглед предмета на правна уредба, както вече се посочи, са чл.164, ал. 3 ДОПК и чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, но те не се конфронтират и водят еднозначно до извода, за дължимо НАП предявяване на публични вземания, вкл. под условие / освен възникналите до откриване производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания, включвани служебно от синдика на основание чл.687, ал.2 ТЗ, за които единствено се отнася нормата /. Нуждата от изричната разпоредба на чл.164, ал.3 ДОПК, съобразявайки приемането й последващо на чл.687 ТЗ и съдържанието й – в унисон с предвиденото в Глава 43-та ТЗ предявяване на вземанията, очевидно е предпоставена от визирането на титуляра на това задължение – понастоящем Национална агенция за приходи /решение № 4 от 21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Ако публичните вземания, установени с ревизионен акт, но актът за установяването им не е влязъл в законна сила след изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, то тогава, следва да се предявят като се включват в списъка с приети вземания под условие, на основание чл.725, ал. 1 ТЗ / определение № 122 от 15.01.2025 г. по т. д. № 1486/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Нормата на чл.164, ал. 4 ДОПК вменява задължението на синдика за незабавно съобразяване с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане и неговата неоспоримост, при това „както е предявено“, само в хипотеза на установи публични вземания с влязъл в сила ревизионен акт преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Само тези вземания се включват служебно от синдика в списъка с приетите вземание на осн. чл.687, ал.2 ТЗ. Този извод се подкрепя и от систематичното, лигвистично и логическо тълкуване на правните норми, регламентирани в разпоредбите на чл. 685 и чл.688 ТЗ, във вр. с чл.164, ал.3 ДОПК, във вр. с чл.125 ДОПК, който недвусмислено установява задължение за кредитора възникнали и непогасени публични вземания, основани на невлязъл в сила ревизионен акт, уреждайки го фингирано – с представяне на синдика невлезлия в сила ревизионен акт именно в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. Ако синдикът би имал задължението за служебно вписване на възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след сроковете по чл.685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ публични вземания, каквито безспорно установява и ревизионният акт, то ненужно би било изобщо визирането на тези срокове в разпоредбата на чл. 125 ДОПК /в този смисъл са разрешенията даени в митивите на Решение № 4/21.07.2022г.. постановено по т.д. №2475/2020г. на ВКС, Решение №50181/03.02.2023г, постановено по т.д. №1777/2021г., на ВКС/. С оглед на изложените съображения за неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихви в общ размер от 13,067,41 евро/ в левова равностойност от 25,557.64 лв./. Предвид изложеното, възраженията във въззивната жалба са неоснователни и като такива не могат да обосноват твърдяната неправилност. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде понесена от въззивника НАП, но предвид липсата на постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемото дружество „БЕНИ ЕООД“ ( н ) ЕИК: 109576913 и синдика с обективирано искане за присъждане на разноски, същите не следва да бъдат присъждани. Предвид формираните правни изводи по съществото на спора, настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на ОС - Кюстендил следва да бъде потвърдено, като валиден, допустим и правилен съдебен акт. Воден от гореизложените правни съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 от ГПК, Софийски апелативен съд