Решение № 87 от 13.1.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 621/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Делото е образувано по жалба от Х. Е. А. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, срещу Решение с УРИ:1947р-24658/16.10.2025 г. на началник на РУ-Кърджали при ОДМВР-Кърджали, с което на основание чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отнето Разрешение №[рег. номер] за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, издадено на Х. Е. А., както и са иззети за временно съхранение: ловна пушка [модел], [кал.] №[номер]; ловна карабина [модел], [кал.], №[номер] и ловна карабина [модел], [кал.], №[номер], придобити за ловни цели. Жалбоподателят намира оспореното решение за незаконосъобразно, като издадено от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата са изложени доводи за липса на изложени фактически и правни основания за прилагане на мярката. Жалбоподателят твърди, че не са налице основания за отнемане на ловните му оръжия, тъй като не е извършил нарушения, които да оправдават налагането на подобна мярка. Сочи, че оспореното решение е издадено въз основа на разпоредба от устава на Сдружение на ловци и риболовци-[населено място], каквото сдружение не било вписано в Търговския регистър. Сочи също, че решението на Управителния съвет на горното сдружение е взето без негово знание и без да му е предоставена възможност за обяснения и възражения. Иска отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като навежда доводи за липса на предпоставките за прилагане на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – началник на РУ – Кърджали към ОД на МВР - Кърджали, в писмено становище, както и в писмени бележки, представени от пълномощник, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно. Намира за установено в случая, че с решение на Управителния съвет на „Сдружение на ловците и риболовците Кърджали“, [населено място] на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от членство“ за срок от една година, поради което лицето не може да участва в индивидуално и групово ловуване на дивеч с огнестрелно оръжие. Позовава се на разпоредбите на чл.58, ал.2 и чл.59, ал.3, т.3 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, както и на чл.86, т.4 от ППЗЛОД, като в тази връзка сочи, че правото на ловуване е свързано с притежаването на ловен билет. По изложените съображения счита, че е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият състав прие за установено следното: Безспорно е по делото, че с Разрешение №[рег. номер]/[дата], издадено от началника на РУ-Кърджали, валидно до 03.11.2029 г., на жалбоподателя е разрешено съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия /описани в приложение към разрешението/, както и боеприпаси за тях. С писмо УРИ:194700-12561/02.12.2024 г. на началник РУ-Кърджали, на председателя на „Сдружение на ловците и риболовците Кърджали“ /СЛР -[населено място]/ е предоставена информация за установени четири лица с ловно оръжие, боеприпаси и други приспособления, за използването им в тъмната част на денонощието, измежду които и жалбоподателят Х. А.. Видно от препис-извлечение от протокол №5 от заседание на УС на Сдружение на ловците и риболовците - Кърджали, проведено на 25.09.2025 г., по т.3 от дневния ред на това заседание, УС е взел решение за налагане на наказание „лишаване от членство“ за срок от една година на ловеца Х. Е. А., на основание чл.23, ал.1,б.“б“ от Устава на СЛР - Кърджали, във връзка с писмо изх.№12561/02.12.2024 г., за нарушаване на традиционно установените правила за ловна и риболовна етика, съгласно Устава на сдружението /достъпен в публичния регистър на сдруженията с нестопанска цел/. За горното решение на УС на СЛР, началникът на РУ-Кърджали е бил уведомен с писмо изх.№109/30.09.2025 г. Няма данни това решение да е било връчено на жалбоподателя. Според Докладна записка УРИ:24606/15.10.2025 г., при извършена проверка в регистъра за лица с издадени разрешения за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, в служба КОС при РУ-Кърджали, е установено, че жалбоподателят Х. А. има издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, валидно до 03.11.2029 г., както и че притежава огнестрелни оръжия: ловна пушка [модел], [кал.] №[номер]; ловна карабина [модел], [кал.], №[номер] и ловна карабина [модел], [кал.], №[номер], придобити за ловни цели. Предвид наложеното на лицето наказание е направено предложение, на основание чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, да се отнеме издаденото разрешение, както и притежаваното от лицето огнестрелно оръжие. С оспореното Решение с УРИ: 1947р-24658/16.10.2025 г., издадено от началника на РУ-Кърджали при ОДМВР-Кърджали, на основание чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отнето Разрешение №[рег. номер] за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, издадено на Х. Е. А., и са иззети за временно съхранение: ловна пушка [модел], [кал.] №[номер]; ловна карабина [модел], [кал.], №[номер] и ловна карабина [модел], [кал.], №[номер], придобити за ловни цели. Оспореният акт е издаден въз основа на решението на УС на СЛР Кърджали, с което на Х. А. е наложено наказание лишаване от членство за срок от една година, според полученото писмо изх.№109/30.09.2025 г. на председателя на УС на СЛР Кърджали, както и въз основа на обстоятелствата, обективирани в Докладна записка УРИ: 24606/15.10.2025 г. При така установените факти, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт и в установения от закон срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган. По силата на чл.76 и чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР по постоянен адрес на физическите лица е органът, който издава, респ. отнема издадените разрешения за съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях. В тази връзка неоснователно е твърдението на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на акта. Неоснователни са и доводите за липса на фактически и правни основания в оспорения акт. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа както фактически основания /органът се позовава на решението на УС на СЛР Кърджали, с което на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от членство за срок от една година/, така и правни такива /посочени са разпоредбите на чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ/. По отношение на спазването на административнопроизводствените правила и на материалния закон, съдът съобрази следното: Оспореното решение е основано на разпоредбата на чл.155, ал.1, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Според чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Тълкувани във връзка една с друга /така, както са посочени в оспореното решение/, горните разпоредби водят до извод, че отпадането на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е самостоятелно основание за отнемане на вече издаденото разрешение, преди да е изтекъл срокът на действието му /хипотезата на чл.155, ал.1, пр.2-ро/. В тези случаи е необходимо да са налице нови обстоятелства, установяващи отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, като в тежест на административния орган е да обоснове и докаже наличието на тези обстоятелства. В случая като ново обстоятелство, установяващо отпадане на основателната причина, административния орган е посочил решението на УС на СЛР - Кърджали, с което жалбоподателят е бил лишен от членство за срок от една година. Не е спорно по делото обстоятелството, че издаденото на жалбоподателя разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие е свързано с ловни цели. По аргумент от разпоредбата на чл.77, ал.2 от ЗОБВВПИ, за установяването на специалните ловни цели, респ., на основателната причина за издаване на разрешение за придобиването на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, е необходимо представянето на заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча. Следователно, законодателят конкретно е предвидил наличието на основателна причина за издаване на разрешение по реда на ЗОБВВПИ за ловни цели, да се установява с представянето на заверен билет за лов, съгласно ЗЛОД. В тази връзка, за да установи дали е отпаднала тази основателна причина, послужила за издаване на разрешението административният орган следва да извърши проверка за наличието на валиден билет за лов, заверен за съответната календарна година, като липсата на такъв документ представлява ново обстоятелство и е основание по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, за отнемане на издаденото разрешение. Тук следва да се отбележи също, че по отношение упражняването на правото на ловуване, правните последици на лишаването от членство са сходни с тези при изключване на член на сдружението по чл.30 от ЗЛОД. По аргумент от чл.23, ал.1 и чл.23а, ал.1, изр.2-ро от ЗЛОД, както лишените от членство, така и изключените от сдружението лица, не могат да упражняват право на ловуване, тъй като за последното е необходимо да притежават на първо място членска карта, заверена за съответната календарна година, от упълномощени от органите на сдружението лица. Едва въз основа на така заверената членска карта, съответните ДГС/ДЛС извършват и заверката на билета за лов за календарната година. Във връзка с изложеното, поради липса на изрични правила, конкретно уреждащи хипотезата на лишаването от членство в сдружение по чл.30 от ЗЛОД, какъвто е разглежданият, приложима е процедурата, регламентирана в чл.23а от ЗЛОД, отчитайки особеностите на случая, свързани със срока, за който е жалбоподателят е бил лишен от членство в сдружението. Така, според предвиденото в чл.23а, ал.2 и ал.3 от ЗЛОД, след писмено уведомяване от председателя на сдружението за решението на УС, директорът на ДГС или ДЛС, отнема билета за лов на лицето по ал. 1, като в 7-дневен срок от отнемане на билета за лов последното обстоятелство се вписва в регистъра по чл. 23, ал. 7 и се уведомява писмено Министерството на вътрешните работи за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. Или, едва след приключването на тази процедура пред директора на ДГС или ДЛС и вписването на обстоятелството по отнемане на ловния билет в нарочен регистър е предвидено и писмено уведомяване на органите на МВР, за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. Така предвидената в ЗЛОД процедура е съобразена и със специалните правила в ЗОБВВПИ, изложени по-горе, свързани с установяване на наличието/отпадането на основателната причина, послужила за издаване на разрешението. В разглежданата хипотеза, ново обстоятелство, установяващо отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 и обосноваващо прилагането на чл.155, ал.1, пр.2-ро ЗОБВВПИ, би било именно отнемането на ловния билет на жалбоподателя, по реда на чл.23а, ал. 3, във вр. с чл.23а, ал.1, т.2 от ЗЛОД, от директора на ДГС или на ДЛС. В случая не е установено да е проведена такава процедура. Разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели е отнето въз основа на решението на УС на сдружението по чл.30 от ЗЛОД, за лишаването на жалбоподателя от членство в сдружението за срок от една година, но последното решение, предвид датата на приемането му - 25.09.2025 г., не е установено да е влязло в сила към момента на издаване на оспорения акт. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват деловодни разноски в размер на 510 лв. /260,76 евро/, от които 10 лв./5,11 евро/ за внесената д.т. и 500 лв./255,65 евро/ за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения ДПЗС от 30.10.2025 г., платими от ответната страна. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като последното е съответно на извършената от адвоката работа и е под минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът