Решение № 3550 от 1.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 3817/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Кремиковци, ж.к.“Враждебна“, бул.“Ботевградско шосе“ № 262, представлявано от Б.П. – управител, чрез адв.И. М. – САК, срещу Наказателно постановление № 22-2300523/09.01.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в случая на дружеството – жалбоподател не е дадена никаква възможност да се защити, като не е спазено задължението за уведомяване съобразно чл. 26 от АПК, респективно че е нарушено правото му на участието в производството на основание чл. 34 от АПК, като не е дадена възможност за становище във връзка с констатираното нарушение. На следващо място се поддържа, че съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, както и ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29 от ЗАНН, като в случая и при издаване на обжалваното НП наказващият орган не е обсъдил дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от ИК във връзка с чл. 11 от ЗАНН и налице ли е основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Излагат се аргументи, че изцяло неверни и неправилни са констатациите в НП, че работодателят „ХХХХХХХХХХХХ” ООД не е изпълнил задължението си да застрахова ХХХХХХХХХХХХ – работник на дружеството, за риска трудова злополука, което обстоятелство се установява от представения в хода на административнонаказателното производство допълнителен списък на застрахованите работници за риска „Трудова злополука“. На последно място се сочи, че издаденото НП е неправилно, тъй като никъде и по никакъв начин административнонаказващият орган не е мотивирал позицията си да наложи санкция в определения размер. По посочените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В условията на евентуалност се моли наказателното постановление да бъде изменено, респективно да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Силяновска, с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено, а при условията на евентуалност – размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Б., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последната, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна. Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че съгласно приложено по делото становище от куриерска фирма „Спиди“, пратка с товарителница 62495997843 с подател Адвокатско дружество М. и получател ДИТ – София, е изпратена на 01.02.2024 г., но при обработка в куриерската фирма същата е изпаднала в склада и съдържанието й е останало без индикация. След уточнение на точното съдържание същата е била локализирана и доставена с товарителница 50744060406 на 07.03.2024 г. По посочените съображения и доколкото препис от НП е връчено на въззивника на 18.01.2024 г., то депозираната на 01.02.2024 г. жалба срещу последното е подадена в законоустановения срок, поради което подлежи на разглеждане. Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното: Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка: На 05.10.2023 г. св. С. Д. Л. – старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, заедно с колегата си ХХХХХХХХХХХХ, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на място в обект: „Строителен обект – магазин за нови и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад“ УПИ I-1497, 1512, ПИ 68134.6721.1779, кв. 1 от рег. плана на м. „кв.Горубляне - Каваците", р-н Панчарево, гр. София“, изпълняван от „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД - строител, във връзка с подаден сигнал от органите на МВР за станал на 05.10.2023 г. инцидент с работник на дружеството, вследствие на което последният е починал. В хода на проверката на горепосочения обект била изискана и представена от работодателя „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД застраховка за риска „Трудова злополука" със застрахователна полица с № 711523211000046/27.07.2023 г., с която работодателят бил застраховал 27 работещи при него лица. С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от дружеството „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД била изискана сключена застраховка за риск „трудова злополука“ на работниците и служителите, актуална към датата на проверката. Проверката продължила по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ - София на 27.11.2023 г., при която се установило, че за лицето ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ••••••••••, заемащ длъжността „работник, изграждане и ремонт на покривни покрития“ в дружеството „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, към 04.10.2023 г. няма сключена задължителна застраховка за риска "трудова злополука". В хода на проверката бил представен добавък № 2/09.10.2023 г., с който работодателят добавил четири лица, в т.ч. ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ••••••••••, ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ••••••••••, ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН •••••••••• и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН •••••••••• към Застраховка за риска „Трудова злополука". Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2337721/27.11.2023 г., препис от който бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ. За констатираното нарушение св. С. Д. Л. съставил АУАН № 22 - 2300523/27.11.2023 г. срещу „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, за извършено административно нарушение по чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на риска "трудова злополука". АУАН бил предявен на управителя на дружеството – работодател, който след като се запознал със съдържанието му го подписал без конкретни възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 22-2300523/09.01.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 2000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. НП било връчено на представител на въззивника на 18.01.2024 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е инициирано и настоящото производство. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-актосъставител С. Д. Л., призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, протокол за извършена проверка № ПР2337721/27.11.2023 г., АУАН № 22 – 2300523/27.11.2023 г., трудов договор № ЮП-391/04.10.2023 г. между „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ••••••••••, карта за предварителен медицински преглед, резултати от прегледи, справка НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, ведно с уведомление и придружително писмо; заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа въз основа на условията на труд и задължителния предварителен медицински преглед, застрахователна полица с № 711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна застраховка „Трудова злополука“, ведно със списък на служителите; Добавък № 2/09.10.2023 г. към полица с № 711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна застраховка „Трудова злополука“, ведно с информация за промените на застрахованите лица; Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-302/28.03.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики, справка куриерска фирма Спиди. При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител С. Д. Л. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля С. Л. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Последните са съответни и на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира напълно. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на доказване по делото. В случая следва да се отбележи, че не е налице спор относно правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-302/28.03.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по неговото извършване, със съответната им правна квалификация. С факта на издаване на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция. Т.е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна теза. Отделно от това, АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени за запознаване със съдържанието им на представляващия дружеството – въззивник. Отделно от това, представляващият дружеството – въззивник е бил уведомен за правото му на възражение срещу констатациите в АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, респективно и релевираните в жалбата доводи, че е нарушено правото му на участие в производството и възможността му да даде становище във връзка с констатираното нарушение, не могат да бъдат споделени. На следващо място, по делото е установено по безспорен начин, че между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 (застраховател) и дружеството – работодател „Юнг Проект“, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ (застраховащ) е сключена застрахователна полица с № 711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна застраховка „Трудова злополука“, ведно със списък на застрахованите служители при работодателя, а именно 27 лица, посочени в Приложение № 1 към застрахователна полица с № 711523211000046/27.07.2023 г. От представената по делото застрахователна полица се установява също така, че съгласно чл. 4.7 от същата при промяна в списъка на лицата, застраховащият уведомява писмено застрахователя, като изрично е уговорено, че за новоназначените служители застрахователното покритие влиза в сила автоматично от датата на назначаването им, като същото е валидно и за служителите, които не фигурират в приложимия списък на застрахованите лица и са назначени след неговото изготвяне. Съгласно чл. 4.7.2 от застрахователната полица е видно също така, че застраховащият следва да представя на застрахователя един път в годината справка за новопостъпили и напуснали работници и служители по застрахователния договор в срок до една седмица преди края на полицата. Установява се по делото също така, че с трудов договор № ЮП- 391/04.10.2023 г., сключен между „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, в качеството на работодател и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ••••••••••, в качеството на работник, последният приел да изпълнява длъжността „работник, изграждане и ремонт на покривни покрития“, с произтичащи от длъжностната характеристика задължения, считано от 04.10.2023 г. с работно място, където да се осъществява трудовата функция – гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ № 262. За същото лице дружеството-работодател „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ уведомило застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, който от своя страна издал Добавък № 2/09.10.2023 г. към полица с № 711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна застраховка „Трудова злополука“, ведно с информация за промените на застрахованите лица, въз основа на който считано от 00: 00 часа на датата на назначаване, към застрахователния договор били добавени четири лица по списък, неразделна част от анекса, сред които бил и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ••••••••••. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" сочи, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Основната дейност на дружеството-жалбоподател е строителство на жилищни и нежилищни сгради, като видно от Заповед РД-06-44/22.11.2022 г. за определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г. от МТСП, която е общодостъпна, е че през 2023 г. е определен среден коефициент за трудов травматизъм за страната от 0, 64, а този, предвиден за икономическа дейност "строителство на сгради" е 1, 48. От доказателствата по делото се установява, че дължимата застраховка "трудова злополука" по отношение на работника ХХХХХХХХХХХХ е била сключена от въззивника, като е била с начало на покритие от 00.00 ч. на 04.10.2023 г. – датата на сключване на трудовия договор между дружеството – въззивник и ХХХХХХХХХХХХ, поради което съдът намира, че в случая не е осъществен от обективна страна съставът на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател в качеството му на работодател. Следва да бъде посочено, че работодателят не е имал задължение при назначаване на нови служители да сключва нова задължителна застраховка „Трудова злополука“, доколкото видно от самата застрахователна полица е, че застрахователят е уговорил, че за новоназначените служители застрахователното покритие влиза в сила автоматично от датата на назначаването им, като същото е валидно и за служителите, които не фигурират в приложимия списък на застрахованите лица и са назначени след неговото изготвяне, а застраховащият следва да представя на застрахователя един път в годината справка за новопостъпили и напуснали работници и служители по застрахователния договор в срок до една седмица преди края на полицата. В случая застрахователната полица е била сключена със срок и период на застрахователно покритие една година, с начало 00.00 часа на 01.08.2023 г. и край 24: 00 часа на 31.07.2024 г., респективно и съобразно уговореното между застрахователя и застраховащия, последният е следвало да уведоми застрахователя за новопостъпилите служители най – късно в срок до 24.07.2024 г. Писменото уведомяване от страна на застраховащия е било направено значително по – рано, като на 09.10.2023 г. е издаден Добавък № 2 към застрахователната полица, в който застрахователят изрично е отбелязал, че застрахователното покритие по отношение на посочените в приложението лица, включително и за лицето ХХХХХХХХХХХХ, влиза в сила автоматично от 00: 00 часа на датата на назначаване, в процесния случай – от 04.10.2023 г. Поради изложеното, нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника не е извършено, респективно отговорността му е ангажирана неправилно. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси и доводи, релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно. При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на въззивника, който своевременно е поискал присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 600, 00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие и фактура № 0000001011/19.01.2024 г., платежно нареждане за кредитен превод, видно от които уговорената сума е изплатена изцяло, респективно и последната следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя. Неоснователно е релевираното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност по отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото последното е съизмеримо с минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът