Решение № 148 от 10.4.2023 г. на Районен съд - Перник по дело № 1801/2022 г.

РЕШЕНИЕ

№ 148

гр. Перник, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20221720201801 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №584451-F585491/25.06.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, гр. София, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, гр. София, ЕИК •••••••••, представлявано от управителя Н.А.П., на основание чл.53, чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена имуществена санкция в размер 500 лева за това, че дружеството, в качеството си на данъчно задължено лице - получател на доставка на течни горива, не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставката на получените количества течни горива по акцизни данъчни документи: АДД №000000000005639682/03.11.2020г.

/6006.00л. дизелово гориво/ и АДД №000000000005632553/29.10.2020г. /3500.00л. бензин А95Н/ на датата на данъчното събитие - 06.11.2020г., когато е получена доставката – нарушение на чл. 118, ал.10 от ЗДДС.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „Ен Пи Си“ ЕООД, гр. София, ЕИК •••••••••, представлявано от Н.А.П., с която моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, немотивирано, неправилно и издадено в противоречие с процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че нарушението, за което му е ангажирана имуществена отговорност не е извършено, като се позовава на разпоредбата на чл. 118, ал.11, т.5 ЗДДС, която е приложима предвид обстоятелството, че в проверения обект е използвана електронна система с фискална памет /ЕСФП/, чрез която доставките са отчетени като получени. Алтернативно, при формиране на извод за осъществен състав на административно нарушение се излагат съображения за маловажност на същото, обосноваващо на самостоятелно основание отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

В съдебно заседание представител на дружеството не е участвал. Преди съдебното заседание от страна на пълномощника - адв. А.Т. – САК, е депозирано писмено изложение, в което е изразено желание за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като се допълват доводите за незаконосъобразност, изложени в жалбата. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител – ю.к. П.П., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 04.01.2021г., около 16.16 часа, свидетелите М. Д. Д. и Л. Н. А. - инспектори по приходите в НАП при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция 1, находяща се на адрес град Перник, кв. К., №44, стопанисван от „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, с ЕИК №••••••••• със седалище и адрес на управление гр. София, •••.

В хода на проверката било установено, че в обекта има монтирана и въведена в експлоатация, свързана дистанционно с НАП и работеща към момента на проверката, ЕСФП, тип 31, модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д-KL, с ИН на ФУ OS010010 и ИН на ФП № 58007371, регистрирана в НАП с потвърждение с № 4358197 от 08.11.2019г.

Въз основа на представени документи за доставено гориво и след справка в ПП ФУДВ „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ за наличната в обекта ЕСФП-FDRID 4358197 било установено, че на 06.11.2020г. жалбоподателят е получил две доставки на течни горива - 6006.00л дизелово гориво по АДД №000000000005639682/03.11.2020г. и 3500.00л бензин по АДД №000000000005632553/29.10.2020г. Доставките били отчетени от нивомерната система, която автоматично електронно подала информация до НАП. Документално, данъчно задълженото лице, като получател на акцизна стока – течни горива, не подало данни за доставката към НАП на датата на данъчното събитие /06.11.2020г./. Документално данните били подени в следващия ден – на 07.11.2020 г. Извършената проверка и резултатите от нея били обективирани в протокол № 0084526 от 04.01.2021г. На дружеството бил даден срок за допълнително представяне на документи относно местонахождението и продажбата на горивото. На 12.01.2021г. пълномощник на дружеството представил изисканите документи, което било удостоверено с протокол № 04616223 от 12.01.2021г.

Основавайки се на констатациите си и на събраните доказателства, свид.

М. Д. приел, че данъчно задълженото лице не е изпълнило задължението си да подаде в НАП данни за доставката и движението на получените количества течни горива на датата на данъчното събитие, и на 12.01.2021г., в присъствието на пълномощника, образувал срещу „ЕН ПИ СИ“ ЕООД административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №F585491/12.01.2021г., вменявайки нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС. Непосредствено след съставянето на акта, същият бил предявен за запознаване и подписване, при което упълномощеното за тези действия лице подписало акта с формално възражение и приело връчения препис.

На 25.06.2021г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС ангажирал имуществената отговорност на ЮЛ за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите М. Д. Д. и Л. Н. А., както и приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение №F585491/12.01.2021г., протоколи за извършване на проверка №0084526 от 04.01.2021г. и № 04616223 от 12.01.2021г. с приложени към тях документи, пълномощно, справки от фискалната система на обекта - служебен бон 0179507/06.11.2020г. и служебен бон 0179485/06.11.2020г., АДД №000000000005639682/03.11.2020г. и АДД №000000000005632553/29.10.2020г., товарителници, приемателно- предавателни протоколи, декларации за съответствие на качеството на течните горива към тях, справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4358197 за периода 04.11. – 10.11.2020г., справка за подадени ЕДД/ЕДП, заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП.

Събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, са непротиворечиви, взаимно се потвърждават и допълват, изясняват обективно, всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговарят в пълна степен на изискванията установени към съдържанието им, с което съществено са нарушени изискванията на процесуалния закон.

На първо място липсва пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не се установява и съответствие между фактите на нарушението, правната му квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба.

По делото не е спорно, че жалбоподателят има качество на търговец на течни горива и поради това е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 118, ал. 10 ЗДДС.

Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл.118, ал.10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е детайлизирано в разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В същото време нормата на чл.118, алинея 6 от ЗДДС предвижда, че всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Задължението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е детайлизирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В настоящия случай по делото не е спорно и доказателствата го установяват, че дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция, нивомерна измервателна система за обем на течни горива, свързана с централното регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., както и че чрез нея данните коректно са подадени и получени в НАП в деня на доставките. Това е видно и от приетата справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4358197.

Постъпването на данните от нивомерната система не е отразено като факт при описание на фактите на нарушението. В същото време се твърди, че данъчно задълженият субект не е изпълнил задължението си да подаде данните за същите доставки по документи по реда на чл.118, ал. 10 от ЗДДС на датата на данъчното събитие, но липсва констатация подадени ли са все пак данните, макар и със закъснение и кога се е случило това. Събраните доказателства сочат, че това е станало на 07.11.2020 година, като даденото от страна на дружеството обяснение за закъснението е, че горивото е разтоварено след приключване на работното време на служителя в бензиностанцията и АДД са въведени в ЕСФП към НАП в началото на следващия работен ден - 07.11.2020г.

Касае за обстоятелства, свързани с извършването на вмененото нарушение, отразяването на които в обстоятелствената част на акта и постановлението е било наложително, тъй като има значение за приложимата административнонаказателна разпоредба.

Във вида, в който нарушението е описано, а именно, че на датата на данъчното събитие - 06.11.2020г., когато в търговския обект на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД са получени доставки на течни горива, дружеството не изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставката по горепосочените документи, сочи на извод, че данните изобщо не са подадени. При това положение налагането на имуществена санкция на основание привилегирования състав за наказване по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е необосновано, тъй като не се установява обективния признак „нарушението не води до неотразяване на приходи“, за да е приложима по–благоприятната при наказването норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Безспорно е, че неподаването на дължимите данни води до неотразяване на приходи, доколкото създава възможност за укриване на доходи от продажба на тези количества течни горива.

Констатация, че установеното нарушение не води до неотразяване на приходи изобщо липсва в акта и в наказателното постановление, а изложените фактически обстоятелства не дават възможност и по пътя на логиката и тълкуването да се достигне до такъв извод.

Изложеното мотивира заключение за непълно описание на нарушението, тъй като не са намерили отражение факти и обстоятелства, имащи значение за точната му квалификация и за приложимата санкционна норма. Ограничено е и правото на защита на наказания субект, доколкото същият е лишен от възможност да узнае рамките, в които следва да осъществява защита, респ. да релевира възражения за наличие на изключението за подаване на данни по чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС при отчитане на получените количества течни горива чрез електронната система с фискална памет, което доказателствата установяват в случая, както и възражения относно приложимостта на нормата на чл.28 от ЗАНН.

На следващо място, нарушен е принципът в чл.18 от ЗАНН за налагане на отделено наказание за всяко установено нарушение.

Задължението по чл.118, ал.10 от ЗДДС възниква за данъчно задълженото лице по всяка една доставка на течни горива. Доказателствата по делото сочат, че в случая, макар и получени на една и съща дата, се касае за две отделни доставки по различни АДД, съответно на дизелово гориво и бензин, получени в обекта на търговеца по различно време. Следователно, налагането на едно наказание за вмененото бездействие е в нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.

Изложените съображения мотивират незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и обосновават отмяната му на процесуално основание.

Независимо от горния извод, основателни са алтернативно изложените доводи, че в казуса са били налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Както се посочи, събраните доказателства установяват, че данните от нивомерната система са подадени на датата на доставката 06.11.2020г. /съответно в 18.32ч. и 19.04ч./, а данните за документалната доставка са изпратени към НАП на 07.11.2020г., около 10.00 часа. Следователно НАП не е била затруднена, още по-малко лишена от възможността, да определи наличните количества гориво в резервоарите за съхранение в обекта на търговеца, а оттам да бъде определен коректно размера на данъчните задължения.

В този смисъл съдебният състав приема, че се касае за незначително закъснение, отстранено незабавно и много преди проверката, което наред с факта, че в деня на доставките данните са подадени и получени в НАП чрез нивомерната система, определя нарушението като маловажно по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, отличаващо се с по-ниска степен на обществена опасност от типичните за този вид.

Въз основа на изложеното съдът приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено е при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на закона, което обосновава отмяната му.

По разноските:

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят „ЕН ПИ СИ“ ЕООД е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложените по делото пълномощно, договор за правна защита и съдействие, сключен между дружеството и адв. А.Т. – САК, и представения списък на разноските, се установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по административнонаказателното дело, образувано по жалбата срещу НП № 584451- F585491/25.06.2021г. в размер 600 лв., като е посочено, че сумата е заплатена изцяло в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения административнонаказателен акт. В случая то е определено над минималния размер от 300 лева, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр.68/2020г./, поради което и предвид възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на АНО в съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от договорения, а именно минималния, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, като осъди ЦУ на НАП – София да заплати възнаграждение в размер 300 лева. Съдът взе предвид, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание без участие на пълномощника.

Предвид изхода на делото, искането на пълномощника на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът