Решение № 2171 от 16.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15698/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ‚•••••“ ООД, ЕИК Наказателно постановление № НП 46/29.09.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" /ИАМО/, с което на основание чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) на въззивника е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от ЗЛЗ.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания санкционен акт. Формулирано е искане за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, пледира за неоснователност на депозираната жалба и моли атакуваният санкционен акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Подадена е от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Па основание Заповед № РД-13-666/14.06.2025 г. на заместник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН), служители на агенцията извършили проверка по самосезиране на „•••••“ ООД, с ЕИК: ••••••••••• със седалище и адрес па управление: ••••••••••••••• и адрес на дейността: ••••••••••••••••. На 15.06.2025 г. служителите посетили наета зала на ••• „••• ••

•••“, където установили, че д-р О. Й. в присъствието на управителите на дружеството, осъществява консултации по документи /безплатни/ на предварително записани пациенти. Комисията присъствала на проведена консултация на г-жа М. Ф., присъстваща физически в залата. Д-р О. Й., чрез преводач /г-жа Я. К. - управител на „•••••“ ООД/ разговарял с пациентката, като снел анамнеза за здравословното й състояние. На компютър д-р Й. разглеждал дискове с образни изследвания, предоставени от пациентката. Г- жа Я. К. разглеждала медицинските документи и превеждала съдържанието им на д-р Й.. От своя страна д-р Й. разпитвал пациентката за придружаващи заболявапия и лекарствената терапия, която й е назначена. В залата нямало медицинска апаратура и техника. В заключение д-р Й. съобщил на пациентката своето мнение. Не се издавал писмен медицински документ, удостоверяващ извършената консултация и заключението па д-р О. Й.. Не билои предписани лекарствени продукти на пациентката.

По данни на управителя на дружеството за деня - 15.06.2025 г. били записани 9 броя лица за консултация с д-р О. Й..

За гореописаните обстоятелства от комисията на място е съставен констативен протокол, подписан от членовете на комисията и управителите на търговско дружество „•••••“ ООД - Т. В. и Я. К..

Предметът на дейност па „•••••“ ООД с ЕИК: ••••••••••• е „Информационни услуги в областта на здравето, консултантска дейност, интернет маркетинг, търговия с медицински изделия и оборудване, рекламна дейност, комисионна дейност, представителство и посредничество па български и чуждестранни физически и юридически лица, вътрешна и външнотърговска дейност, туристическа и транспортна дейност, както и всякаква друга дейност незабраиена от закона, а при необходимост от лицензи и/или разрешителни след съответното им издаване.“. Управители на дружеството са Я. И. К. и Т. Г. В., които представляват дружеството поотделно.

В хода на контролната дейност проверяващите изискали документи, касаещи списък с имената и датите на проведените информационни консултации: листа на записаните за консултация пациенти на 15.06.2025 г. , копие на партньорски договор между „•••••“ ООД и лечебно заведение в Турция-договора е на английски език и не е преведен на български език; копие на диплома за завършено медицинско образование и диплома за специализация по ортопедия на д-р Й.- на турски език и не са преведени на български език, удостоверение от Университетска болница Йедитепе, в уверение че д-р Й. работи в болницата. Документа е на английски език и не е преведен на български език.

Проверяващите установили, че д-р О. Й. не изпълнява условията за упражняване на медицинска професия в Република България от чужденец - гражданин на трета държава, който е придобил професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трета държава.

В „•••••" ООД не се водил амбулаторен журнал или книга за преминали пациенти. Консултациите, проведени от д-р О. Й., били с изцяло информационен характер, без физически прегледи или терапевтична намеса. Не се издавали амбулаторни листа или други медицински документи. Консултациите били безплатни. Не са извършвани плащания от страна на пациентите и не са издавани финансови документи (фактури, касови бележки и др.).

Д-р О. Й. представял на пациентите възможности за лечение в чужбина и информиране без поставяне на диагнози, прегледи или лечение.

Проверяващите приели, че д-р О. Й. е извършвал медицинска дейност, без да отговаря на условията да упражнява професията си на територията на Р България, като гражданин на трета държава, придобил професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трета държава.

С извършването на извънболнична медицинска дейност /консултации/, която попада в обхвата на Наредба № 2 от 23 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина“, проверяващите приели,че „•••••“ ООД е нарушило разпоредбите на чл. 39. ал. I от Закона за лечебните заведения.

По този повод на 18.06.2025 св. Т. И. съставила ‚•••••“ ООД акт за установяване на административно нарушение, в който отразила констатираните фактически положения, както и възприетата тяхна правна квалификация. АУАН бил връчен на представител на жалбоподателя.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното постановление, с което на основание чл. 115, ал.3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от ЗЛЗ..

Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания пред съда свидетел Т. И. и в писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК .

Съдебният състав кредитира последователните и вътрешно непротиворечиви показания на свидетеля Т. И., в които същата излага своите непосредствени възприятия относно извършената проверка по случая и установени в тази връзка факти. В тях проверяващият орган към ИАМО уточнява етапите на протеклата контролна дейност, реда на нейното иницииране, респ. установеното в нейния ход. Споделените от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и стремеж към изопачаване на фактите. По изложените по- горе съображения съдът ги кредитира и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

Наред с това допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото. Писмените доказателства са в синхрон помежду си и с депозираните свидетелски показания, позволяват правилното изясняване на случая, поради което и по аргумент от чл. 305, ал.3 от НПК не се налага тяхното отделно обсъждане. Така сформираната основа мотивира у съдебния състав еднозначни правни изводи по съществото на делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири

обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички установени срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Настоящият съдебен състав констатира наличието на основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, каквито се явяват допуснати при съставянето на АУАН и НП нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Видно от съдържанието на АУАН и НП, липсва каквото и да е описание на конкретните действия/бездействия, чрез които се твърди дружеството-жалбоподател да е осъществило от обективна страна съставите на цитираните норми.

Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 39, ал.1 от ЗЛЗ, като на основание чл. 115, ал. 3 ЗЛЗ му е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2 000,00 лева.

Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , "Регистрират се лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите".

Според разпоредбата на чл.2,ал,1 от ЗЛЗ, лечебни заведения по смисъла на този закон са:

1. организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности:

а) диагностика, лечение и рехабилитация на болни;

б) наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;

в) наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;

г) профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;

д) мерки за укрепване и опазване на здравето;

е) трансплантация на органи, тъкани и клетки;

2. организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори осъществяват самостоятелно всички или някои от следните дейности:

а) предоставяне на медицински и здравни грижи;

б) осъществяване на манипулации;

в) промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите.

Съгл.чл. 8, ал.1 от ЗЛЗ, лечебни заведения за извънболнична помощ са:

1. амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат:

а) индивидуална практика за първична медицинска помощ;

б) групова практика за първична медицинска помощ;

2. амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат:

а) индивидуална практика за специализирана медицинска помощ;

б) групова практика за специализирана медицинска помощ;

в) медицински център и медико-дентален център;

г) диагностично-консултативен център;

3. самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории;

4. дентални центрове;

5. амбулатории за здравни грижи.

АНО е приел, че след като д-р Й. е разглеждал медицински документи (епикризи, изследвания) и е провеждал разговори с пациенти относно здравословното им състояние, това представлява медицинска консултация - форма на извънболнична медицинска помощ., като независимо че не са издадени писмени документи или рецепти, самото изразяване на професионално медицинско мнение но здравословен проблем представлява упражняване на медицинска професия.

„Видовете медицински консултации“ са посочени в Наредба № 2 от 23 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина“ и биват: „Преки - пряк контакт между лекар и пациент и/или негови близки в амбулаторни или домашни условия.: От разстояние - контакт между пациент или негов близък и лекар по повод известен или нововъзникнал медицински проблем. Документални - консултация между лекар и пациент и/или близки на пациента относно резултати от изследвания, епикризи. консултации от други медицински специалисти, подготовка на документи за експертиза но повод получаване на лекарства, временна или трайна неработоспособност.“;

Никъде обаче-както в АУАН, така и в обжалваното НП, при описание на нарушението, не е е посочено в какво се изразяват дадените от д-р Й. медицински консултации, като са описани само общо „консултации“. Не е посочено за какво се отнасят същите--дали относно вида, хода и продължителността на евентуално лечение, начина на осъществяването му, необходимата терапия, какво точно е извършено – преглед, диагностика, назначаване на лечение, медицинско заключение и др. или се касае единствено за информация относно възможно лечение в представляваното от д-р Й. лечебно заведение в Р Турция, в какъвто смисъл са и условията по договора между представляваното от д-р Й. лечебно заведение в Р Турция и дружеството „•••••“ ООД. Още повече, че предметът на дейност на дружествеото е именно- информационни услуги в областта на здравето.

Поради това и за съда се явява обективно невъзможно на база описаното в АУАН и НП да извърши проверка досежно относимостта на фактите по нарушението спрямо дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация. Последното представлява нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му, което нарушение е съществено и неотстранимо, доколкото прави волята на актосъставителя и наказващия орган неясни и препятства възможността на жалбоподателя, съда и всички трети лица да разберат с какво фактическо поведение именно се твърди да са нарушени съответните разпоредби. Преодоляването на съответната неяснота чрез способите на тълкуването или чрез анализ на доказателствената съвкупност е недопустимо, при което правото на защита на санкционираното лице се явява нарушено. Едновременно с това съдът е лишен от възможността да прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е съставО.но, и то по цитираните разпоредби. Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП само на процесуално основание, тъй като водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В случая липсата на факти в АУАН и НП свързани с обективната съставО.ност на нарушението,з а което е наложена санкция води до пълна неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна невъзможност за проверка за законосъобразност на атакуваното НП досежно съответствието или не на същото с материалния закон.

От друга страна, в обжалваното НП е налице и неясното относно това, кое е лицето, за което се твърди, че е извършило съставО.ното деяние - д-р Й. или „•••••“ ООД. От една страна се сочи, че д-р О. Й. е извършвал медицински прегледи, без да отговоря на условията за упражняване па професията на територията на Република България, а от друга страна е направен извод, че дружество е извършвало „извънболнична медицинска дейност (консултации)“, без да се сочат факти установяващи дали именно дружеството е възложило на д-р О. Й. да извършва такива дейности. Допуснатото нарушение е съществено, доколкото не може да бъде санирано на по-късен етап, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено и на това основание.

За пълнота на изложението, съдът намира, че и разгледана по същество, жалбата се явява основателна. За да разгледа жалбата по същество, съдът взе предвид обстоятелството, че при издаване на НП, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното постановление и в АУАН административно нарушение.

От събраните в хода на административната проверка доказателства безспорно се установява, че от страна на д-р О. Й. не са извършвани физически прегледи, не са издавани амбулаторни листове или други медицински документи, не са назначавани терапии, медикаменти или диагнози; консултациите са били безвъзмездни и са с изцяло информационноконсултантски характер във връзка с възможности за лечение в представляваното от от д-р Й. лечебно заведение в Р Турция. .

Съгласно Наредба № 2 от 23.12.2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Обща медицина", медицинската консултация съдържа комбинации от дейности, целящи да бъде даден правилен отговор на въпросите на болния и/или неговите близки във връзка с наличието на конкретен здравен проблем.

По делото се установи, че д-р О. Й. е предоставил единствено своето мнение за възможности за лечение в чужбина, съответно дружеството е организирало представителна среща с информативна цел, насочена към лица, интересуващи се от възможности за лечение в чужбина, без да предоставя медицински услуги на територията на РБългария.

По делото не се установи дружеството да е осъщестявало някоя от дейностите, включени в приложното поле на чл.2 от ЗЛЗ, съответно не се установи последното да е осъществявало медицинска дейност и като такова да е подлежало на регистация по смисъла на чл.39,ал.1 от ЗЛЗ, т.е не се установиха доказателства за осъществен елемент от обективната страна на деянието. В тази връзка следва да се подчертае, че в производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган и недоказването на извършване на административното нарушение от санкционираното лице, въпреки събиране на възможните доказателства от съда, е винаги предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление

Мотивиран от гореизложеното, съдът достигна до извода, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло – и поради допуснато съществено процесуално нарушение при описание на административно-наказателното обвинение в АУАН и НП, и поради недоказаност на нарушението от обективна страна.

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В настоящия случай при този изход на делото, право на разноски има жалбоподателя, който обаче не сочи доказателства за реално направени такова, доколкото към приложения договор за защита и правна помощ липсват данни за фактическо плащане от страна на дружеството на уговореното адвикатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. чл. 63, ал. 3, т.1 и 2 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН , Софийски районен съд