Решение № 10916 от 20.8.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1571/2025 г.

Производството е по чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

Образувано е по жалба от „С. х.“ ЕАД – [населено място], [ЕИК], срещу Ревизионен акт № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 5, предл. първо от Закона за местните данъци и такси.

В производството по адм.д. № 1571/2025 г. се обжалва в цялост Ревизионен акт № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, с който в тежест на дружеството са установени задължения за периоди 2019—2023 г. за данък върху недвижимите имоти в общ размер 142 737,65 лева, за такса за битови отпадъци в общ размер 99 593,23 лева, както и за лихви върху просрочените задължения за ДНИ в общ размер 55 554,08 лева и за ТБО в общ размер 1027,31 лева.

Жалбоподателят оспорва установените задължения по основания и размер. Твърди, че е погасил всички свои задължения за ДНИ и ТБО за ревизираните периоди, което е било удостоверено от НАП и от общината в издадени данъчни оценки. Счита, че не е приложена правилно методологията за изчисляване на задълженията за ТБО и ДНИ, те са определени по различен ред и начин по време на самите ревизирани периоди, и са своевременно внесени. Оспорва и установените задължения за лихви, тъй като счита, че ако има несвоевременно погасяване на задължения, то се дължи на пропуски и грешки на общинската администрация, а не на противоправни действия на дружеството, и начисляването на лихви е несправедливо. Твърди, че има правен спор относно статута на имотите по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, като общинската администрация не е изследвала този въпрос и наличието на ПУП за имотите, предмет на ревизията. Изтъква несъответствие между данъчната оценка за целите на облагането и получените през ревизирания период данъчни оценки. Твърди, че внесените от дружеството суми и сумите, посочени като погасени в ревизионния акт, се разминават, и че неправилно е приложена поредността на погасяване на задълженията. Посочва, че името на хотела неправилно е посочено в ревизионния акт, а действителното му наименование е „С.м.“, което е довело до издаване на ревизионен акт при непроверена фактическа обстановка и за несъществуващ понастоящем обект. Твърди още, че при ревизията са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неосигуряване на възможност на дружеството за участие в ревизията и нарушение на правото му на защита. Изтъкват се и нарушения на материалното право, и най-вече на основните принципи на правото на Европейския съюз. Според жалбоподателя нарушен е принципът на правна сигурност и на оправданите правни очаквания, тъй като дружеството получавало съобщения за задълженията, които погасявало точно и в срок, определени въз основа на данъчна оценка, съответстваща на издаваните му удостоверения, и така е получавало от администрацията конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения за размера на данъчните си задължения, като е придобило оправдано очакване, че е изрядно към общината. В същото време администрацията променила коренно установения си модел на поведение и установения метод на изчисляване на размените на задълженията за ДНИ и ТБО, с което не оправдала правните очаквания към нея. Твърди нарушение на принципа на добра администрация поради неуважаването на възраженията срещу ревизионния акт с бланкетни мотиви, поради изложените неверни твърдения, че дружеството е искало освобождаване от данъци за периода, и поради различията в данъчните оценки на обекта, издавани през годините. Изтъква, че пред процесния период общината не е извършвала редовно събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, което се установява от заседанието на ПК „Благоустройство и комунални дейности“ на 24.06.2025 г., не е поддържала и чистотата на териториите за обществено ползване в курортния комплекс „•••“. Ето защо счита, че не дължи сумите за ТБО, тъй като услугите не са били предоставяни. Счита, че задълженията за 2019 г. са погасени по давност.

Моли за отмяна на ревизионния акт изцяло, алтернативно – за отмяна на установените задължения за лихви за просрочие поради липса на забава, както и да бъде отменен ревизионният акт в частта, с която дружеството е задължено да подаде декларации по чл. 14 от ЗМДТ поради липса на посочено основание. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Кметът на Община Варна счита жалбата за неоснователна. Посочва, че данъкът върху недвижимите имоти е дължим в сроковете, регламентирани в чл. 28 от ЗМДТ, а невнесеният в срок данък се събира заедно със законната лихва. Според ответника съобщението от общината до задълженото лице не е правопораждащ факт за задълженията за ДНИ, нито ги прави ликвидни и изискуеми, а има само информативен характер. Дори да са връчени уведомления за по-нисък размер на данъка, те не са пречка задълженията да бъдат установени при ревизия, заедно с лихва за забава. Счита, че не са налице обстоятелства, изключващи задълженията за лихви, тъй като съобщението има характер на писмено указание. Отбелязва, че размерът на ДНИ е изчисляван от служител на общинската администрация, но въз основа на данните в подадената от задълженото лице данъчна декларация, в която в случая са липсвали релевантни данни – некоректно е декларирана част от РЗП като мазе и таван, не е декларирана сграда барбекю, нито подобренията върху имота – басейни. Според ответника методологията за определяне на данъчната оценка е законово определена в Приложение № 2 към ЗМДТ, а разликата между задълженията, посочени в съобщенията и в ревизионния акт се дължат на обективни факти, отразени в ревизионния акт. Във връзка с установените задължения за такса за битови отпадъци ответникът посочва, че дружеството се е възползвало от възможността да определи самостоятелно количеството битови отпадъци и периода на сметосъбиране/извозване и няма данни и доказателства да е изисквало непредоставени съдове или услуги. Дружеството не е имало паралелен договор за събиране на битови отпадъци. Във връзка с поддържането на компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване Кметът на Община Варна изтъква, че услугата се заплаща за цялата територия, а не конкретно за площта около имота на дружеството, която е частна собственост и се почиства от собственика на инфраструктурата. Твърди, че в производството е доказано извършването на тези услуги. По отношение на извършените погасявания и лихвите счита, че след установяване на действителния размер на задълженията за ДНИ и ТБО правилно е приложена последователността на погасяванията по чл. 169 от ДОПК. Намира, че давността за задълженията за 2019 г. не е изтекла. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на разноски в полза на общината.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството е Ревизионен акт № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.

С ревизионния акт са установени задължения в следните размери:

ДНИ за земя с [идентификатор] – по 1607,58 лева за всяка от ревизираните години;

ДНИ за хотел с [идентификатор]

2019 г. 27 162,73 лева,

2020 г. 27 019,01 лева,

2021 г. 26 875,29 лева,

2022 г. 26 731,58 лева,

2023 г. 26 587,86 лева;

ДНИ за сграда барбекю с [идентификатор]

2019 г. 65,35 лева,

2020 г. 65 лева,

2021 г. 64,66 лева,

2022 г. 64,31 лева,

2023 г. 63,97 лева;

ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за хотел с [идентификатор] – по 10 062,02 лева за всяка от ревизираните години, или общо 50 310,10 лева

ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за сграда барбекю с [идентификатор] – по 24,21 лева за всяка от ревизираните години, или общо 121,04 лева.

ТБО, определена на количество отпадък съобразно декларации по чл. 19 по 3003 лева за всяка от 2019, 2020 и 2021 г., 10 810,80 лева за 2022 г. и 24 720,48 лева за 2023 г., или общо 44 540,28 лева,

След приспадане на направените плащания са изчислени лихви върху просрочените задължения за ДНИ за 2019 г. – 14 500,03 лева, за 2020 г. – 14 773,11 лева, за 2021 г. – 11 798,51 лева, за 2022 г. – 8873,06 лева и за 2023 г. – 5 609,37 лева; върху просрочените задължения за ТБО за 2019 г. – 59,36 лева, за 2020 г. – 250,98 лева, за 2021 г. – 257,36 лева, за 2022 г. – 102,86 лева и за 2023 г. - 356,75 лева. Сумите за внасяне са определени след приспадане на направените през ревизираните периоди плащания, отразени в таблица в ревизионния доклад.

Ревизионният акт е издаден в производство, образувано за установяване на задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г. включително

Производството е образувано със ЗВР № МД-Р-007/07.10.2024 г., със срок за извършване 3 месеца от датата на връчване на ЗВР (31.10.2024 г.). Заедно със ЗВР на дружеството е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, и по-специално на документи за собственост на притежаваните имоти на територията на Община Варна, архитектурни проекти, технически паспорти/експертизи или други строителни книжа, оборотни ведомости за ревизираните години, хронологични и аналитични ведомости на сметките за ДМА (земя и сгради) и разходите за придобиването им за ревизирания период, годишни инвентаризации на ДМА (осчетоводявания), извършени преоценки на ДМА за периода, сертификати за енергийни характеристики на сгради.

В отговор на искането са представени документ за собственост – разрешение за ползване № 427/04.08.2003 г., план за преобразуване на „С. х.“ АД, нотариален акт от 16.10.2006 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация от 12.12.2023 г. на перално стопанство, заедно със скица и декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 21.12.2023 г., аналитични оборотни ведомости за сметки 201 и 203 по години и обобщена, декларации по чл. 19 от ЗМДТ за брой съдове, договори за комунални услуги с „Е. В.“ ООД за 2019, 2022 и 2023 г. Посочено е, че през 2020 и 2021 г. хотелът не е работил. Допълнително е поискана информация за технически планове или техническо описание, включително куб.м на открити външни басейни в [населено място], к.к. „••“, хотел „М.“. Искането е изпратено по електронна поща на счетоводителя на дружеството, няма данни да е предоставена информация.

Издаден е Ревизионен доклад № МД-РД-003/11.02.2025 г.

Според ревизионния доклад дружеството притежава на територията на Община Варна недвижим имот в [населено място], к.к. „Златни пясъци“, представляващ поземлен имот с [идентификатор], сграда с [идентификатор] – хотел „М.“, сграда за обществено хранене – барбекю с [идентификатор].

За имота са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ – декларация заедно със заявление вх. № 5885/24.11.2011 г. (обединяваща, коригираща), с която е деклариран хотел с [идентификатор] с площ 19 583 кв.м и 9410 кв.м земя, с отчетна стойност съответно 8 770 631,87 лева и 803 291 лева.

Подадена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 09.01.2015 г. за земя и сгради съгласно н.а. от 16.12.2004 г. - хотел с площ 12 864 кв.м, построен през 2002 г. и извършен основен ремонт през 2008 г., 9410 кв.м земя, със същите отчетни стойности.

Подадена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 20.04.2016 г., в която хотелът е деклариран с РЗП 12 864 кв.м и РЗП на обслужващи части изба 3360 кв.м и таван 3359 кв.м, година на построяване 2002 г., конструкция М3, техническа инфраструктура – електрификация, водопровод, канализация, телефонизация, климатична инсталация, лукс дограма, шумо- и топлоизолация, специално покривно покритие, луксозни декоративни облицовки и елементи. Отчетната стойност на обекта отново е 8 770 631,87 лева.

За имота са подавани декларации по чл. 19 от Наредбата на Общински съвет – Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна за определяне на ТБО според количеството, с които са заявени за 2019 г. – 1 бр. бобър за 5 месеца (05-09.2019 г.), 2020 г. - 1 бр. бобър за 5 месеца (05-09.2020 г.), 2021 г. - 1 бр. бобър за 5 месеца (05-09.2021 г.), 2022 г. – 1 бр. бобър за 5 месеца (05-09.2022 г.) по декларация от 18.04.2022 г. и допълнително декларация от 27.04.2022 г. за още 2 бр. бобър за по пет месеца, за 2023 г. – 1 бр. бобър за м. 05 и 09.2023 г., 2 бр. бобър за м. 06-08.2023 г. включително, и 1 бр. кофа 240 л за периода 14.11.2022 – 30.04.2023 г.

При ревизията са представени договори за комунални услуги, съответно от 22.04.2019 г. за срок от една година с предвидено автоматично подновяване за нов срок, и от 25.05.2023 г. – безсрочен, сключени с „Е. и. – В.“ ООД за извозване и оползотворяване на смесени опаковки, хартия, пластмаса и метал, опаковки от хартия, опаковки от стъкло, извозване, преработка и компостиране на хранителни биоразградими отпадъци от хотел „М.“. Представен е и договор от 19.04.2022 г. с „Т.“ ЕООД за събиране, транспортиране и предаване за последващо третиране на биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене. Не са представени доказателства за предадени количества от съответните опаковки и отпадъци през ревизираните периоди.

При ревизията е установено по справка в СГКК, че [ПИ] е с обща площ 9409 кв.м, от които 3398 кв.м застроени.

Според аналитична оборотна ведомост за ревизираните периоди отчетната стойност на земята е 803 791,90 лева. Отчетната стойност на сградата е 8 772 631,87 лева до края на 2022 г. Към 31.12.2023 г. отчетната стойност на сградите е увеличена с 310 793,68 лева до 9 083 425,55 лева.

С решение на СГС от 25.05.2005 г. по ф.д. № 18289/1997 г. „С.х.“ АД е преобразувано чрез отделяне по-специално на „С. х.“ ЕАД. Планът за преобразуването, вписан в книгите за вписвания при Агенция за вписванията, предвижда, че „С. х.“ ЕАД приема правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ *, кв. *, целият с площ 8 750 кв.м, находящ се в к.к. „••“, ведно с построените в него хотел „М.“ с РЗП 19 583 кв.м, ведно с принадлежащите към хотелския комплекс инфраструктура, открит басейн, дневен бар, барбекю, детска площадка и други съоръжения. Представен е н.а. за придобити през 2006 г. 622 кв.м по проект за разделяне на ПИ с [идентификатор], съседен на имота на „С.х.“ ЕАД.

Събрани са доказателства във връзка с освобождаването на сградата в периода 01.01.2008-31.12.2017 г. от ДНИ на основание чл. 24, ал. 2, т. 18 от ЗМДТ, неотносими към обжалваните задължения.

С писмо рег. № МДТ-24007569ВН-002ПР/20.12.2024 г. Директорът на Дирекция „Устройство на територията“ в р-н „Приморски“ към Община Варна потвърждава, че сграда с [идентификатор] е с масивна монолитна конструкция М3 съгласно ЗМДТ, че ПИ с [идентификатор] се намира в V зона на [населено място] и попада през ревизираните периоди в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване.

От обяснителна записка от заснемане и узаконяване към Акт за узаконяване № 3/20.05.2003 г. на хотел „Мимоза“, съхранявана в архива на Община Варна и събрана при превизията, е установено, че в имота е изграден комплекс от външни басейни с конкретно посочени дълбочини, воден/сух бар, сцена, тераси, душове, чешми и тоалетни, както и барбекю с малък бар и места за сядане. Описанието на сградата – хотел в същата записка е за използваем сутерен с балнеология, козметика, фризьорски салон, детска градина, както и шест етажа хотелска жилищна част. Няма описани мази и тавани. Според данните в Наказателно постановление № 646-ДНСК-32/23.01.2003 г. общата площ на басейните е 350 кв.м, а на масивното барбекю – около 50 кв.м.

Във връзка с данъка върху недвижимите имоти, органите по приходите са посочили, че за притежаваните от дружеството земя и сгради се дължи ДНИ на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи, и тъй като става въпрос за нежилищни имоти на предприятие, на основание чл. 21 от ЗМДТ данъчната оценка е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ.

Констатирали са, че до 31.12.2017 г. сградите на дружеството са били освободени от данък на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ, предвид наличието на сертификат за енергийна ефективност категория А. Съобразно тази констатация са приели, че от 01.01.2018 г., а съответно и за ревизираните периоди дружеството дължи ДНИ за притежаваните от него сгради.

По отношение на данъчната оценка на земята органите по приходите са посочили, че тя се определя по формулата в чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ ДО = БС х Км х Ки х Ку х Кз х ПЗ + ДП, където:

ДО е данъчната оценка в лева;

БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в лева;

Км - коефициент за местоположение съгласно табл. № 3;

Ки - коефициент за инфраструктура;

Ку - коефициент за устройствена зона;

Кз - коефициент за застроеност;

ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв. м;

ДП - данъчната стойност на подобренията.

Приложили са данъчна базисна стойност на земята 0,8 лева на кв.м съобразно чл. 14, ал. 1 от Приложение № 2; коефициент за местоположение 28,1 за V зона на [населено място] съгласно таблица № 3 от Приложение № 2; коефициент за инфраструктура 1; коефициент за устройствена зона 1 за устройствена зона „друга“; коефициент за застроеност 1; площ на земята 9409 кв.м съобразно данните от СГКК.

За получаване на данъчната стойност на подобренията са сумирани оценките на изградените открити външни басейни с обща застроена площ 350 кв.м, или 343 куб.м при средна дълбочина 0,98 м и данъчна стойност по чл. 18, ал. 2, т. 4 от Приложение № 2 23 лева на куб.м, общо 7 889 лева. Данните за басейните са взети от Наказателно постановление № 646-ДНСК-32/23.01.2003 г.

При изчисляване по формулата, данъчната оценка на земята е определена на 219 403,32 лева. Съпоставена с отчетната стойност на земята по аналитична оборотна ведомост 803 791,90 лева, е прието, че ДНИ за земята и ТБО за земята в компонент поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване трябва да се изчисли въз основа на по-голямата от двете стойности, а именно отчетната стойност 803 791,90 лева. Съответно са определени ДНИ при ставка 2 промила за всяка от ревизираните години, или 1607,58 лева, и ТБО при ставка 1,15 промила, или 924,36 лева.

По отношение на данъчната оценка на сградите, органите по приходите са посочили, че съгласно чл. 4 от Приложение № 2 Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се

определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър,

корекционни коефициенти и площта по следната формула:

ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, където:

ДО е данъчната оценка в лева;

БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в лева;

Км - коефициент за местоположение;

Ки - коефициент за инфраструктура;

Кх - коефициент за индивидуални характеристики;

Кв - коефициент за височина;

Ко - коефициент за овехтяване;

ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв. м.

Според чл. 5 от Приложение № 2 към ЗМДТ базисната данъчна стойност на сградите се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта. Според получените данни от район „Приморски“ конструкцията на сградата хотел с [идентификатор] е М3 – масивна, сградите са нежилищни и базисната им стойност по таблица № 2 от приложение № 2 е 18,70 лева на кв.м. Определени са коефициент за местоположение 28,10 за V зона на [населено място], увеличен с 40 % за търговски обект хотел и обект за хранене, или общ коефициент за местоположение 39,34. Определени са коефициент за инфраструктура 1, коефициент за индивидуални характеристики 1, коефициент за височина 1.

Коефициентът за овехтяване, изчислен по формулата 100-(БГ-5) * ПР/100 при БГ (брой години) от завършване на сградата до момента на оценката и ПР – годишен процент на овехтяване на сградите по таблица № 9, при резултат съответно 0,945 за 2019 г., 0,940 за 2020 г., 0,935 за 2021 г., 0,930 за 2022 г. и 0,925 за 2023 г. При изчисляване на коефициента е взето предвид, че сградата е завършена през 2003 г.

Площта на сградата е определена на 19 536 кв.м съгласно документа за собственост - решение на СГС за вписаното преобразуване. При това положение данъчната оценка на сградата хотел е определена по формулата ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, или

13 581 364,88 лева за 2019 г.,

13 509 505,81 лева за 2020 г.,

13 437 646,73 лева за 2021 г.,

13 365 787,66 лева за 2022 г. и

13 293 928,59 лева за 2023 г.

За сграда с [идентификатор] е приложена същата формула по чл. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ, при следните данни: базисна данъчна стойност за нежилищна сграда с конструкция М3 18,70 лева на кв.м., коефициент за местоположение 28,10 за V зона на [населено място], увеличен с 40 % за търговски обект – сграда за обществено хранене, или общ коефициент за местоположение 39,34.

Определени са коефициенти за инфраструктура 1, коефициент за индивидуални характеристики 1, коефициент за височина 1. Коефициентът за овехтяване е изчислен по формулата 100-(БГ-5) * ПР/100 при БГ (брой години) от завършване на сградата до момента на оценката съответно 0,945 за 2019 г., 0,940 за 2020 г., 0,935 за 2021 г., 0,930 за 2022 г. и 0,925 за 2023 г., като е взето предвид, че обектът е завършен през 2003 г.

Площта на обект барбекю – сграда за обществено хранене е определен по справка от СГКК на 47 кв.м, съответно данъчната оценка на сграда с [идентификатор] е определена на 32 674,25 лева за 2019 г., 32 501,37 лева за 2020 г., 32 328,49 лева за 2021 г., 32 155,61 лева за 2022 г. и 31 982,73 лева за 2023 г.

Предвид факта, че общата отчетна стойност на сградите по счетоводни данни на дружеството е 8 770 631,87 лева, органите по приходите са определили отчетната стойност поотделно на сграда с [идентификатор] и на сграда с [идентификатор] пропорционално на разгънатата застроена площ и като отчетна стойност на сграда с [идентификатор] за всяка от ревизираните години са посочили стойност 8 749 582 лева, а за сграда с [идентификатор] – 21 049,87 лева. При съпоставка на отчетната стойност на двете сгради и данъчната им оценка, определена по реда на приложение № 2, е констатирано, че данъчната оценка е по-висока от отчетната стойност и ДНИ и ТБО се дължат върху данъчната оценка на основание чл. 21 от ЗМДТ.

Така са определени размери на задълженията за ДНИ за сграда с [идентификатор] при ставка от 2 промила, съответно:

2019 г. 27 162,73 лева

2020 г. 27 019,01 лева

2021 г. 26 875,29 лева

2022 г. 26 731,58 лева

2023 г. 26 587,86 лева.

За сграда с [идентификатор] при ставка на ДНИ от 2 промила върху данъчната оценка са определени задължения, съответно:

2019 г. 65,35 лева

2020 г. 65,00 лева

2021 г. 64,66 лева

2022 г. 64,31 лева

2023 г. 63,97 лева.

Общият размер на данъка върху недвижимите имоти, установен в ревизионния акт, е:

Земя хотел барбекю общо

2019 г. 1607,58 27 162,73 65,35 28 835,66

2020 г. 1607,58 27 019,01 65,00 28 691,59

2021 г. 1607,58 26 875,29 64,66 28 547,53

2022 г. 1607,58 26 731,58 64,31 28 403,47

2023 г. 1607,58 26 587,86 63,97 28 259,40.

(в последната стойност в ревизионния акт има сборна грешка в полза на ревизираното лице - 28 259,40 лева вместо 28 259,41 лева).

Във връзка със задълженията за ТБО органите по приходите са посочили, че през ревизираните периоди ставките на ТБО са определени в решение на Общински съвет – Варна в размер на 3,9 на хиляда върху отчетната стойност на нежилищните имоти на предприятията, от които за сметосъбиране и сметоизвозване 2,2 на хиляда, за обезвреждане на битови отпадъци и депо – 0,55 на хиляда и за поддържане на чистотата на територии за обществено ползване – 1,15 на хиляда. Отчетната стойност на земята е установена по представената аналитична оборотна ведомост, а отчетната стойност на двете сгради е изчислена пропорционално на разгъната застроена площ 19 536 кв.м хотел и 47 кв.м барбекю, съответно 8 749 582 лева и 21 049,87 лева.

Приели са, че имотите попадат в границите на районите, в които се извършват услугите в обхвата на ТБО за всички ревизирани години.

За компонента поддържане на чистотата на територии за обществено ползване 1,15 промила задълженията са определени въз основа на отчетната стойност на обектите по подадена декларация съответно в размер на 924,36 лева за всяка от ревизираните години за земята, 10 062,02 лева за всяка от ревизираните години за сграда с [идентификатор] (хотел) и 24,21 лева за всяка от ревизираните години за сграда с [идентификатор] (барбекю).

Във връзка с ТБО, дължим за сметосъбиране и сметоизвозване на количество въз основа на подадените декларации по чл. 19 от Наредбата за местните такси, са определени задължения за 2019, 2020 и 2021 г. лева (един брой контейнер „бобър“ за период от 5 месеца в годината и цена на месец 600,60 лева, съответно 3003 лева общо. За 2022 г. са определени задължения за три броя контейнер бобър по шест месеца и цена на месец 600,60 лева – 10 810,80 лева, за 2023 г. – за 1 бр. кофа за 4 месеца по 607,88 лева на месец и за два броя контейнери бобър по 8 месеца по 2786,12 лева на месец, общо 24 720,48 лева.

Общо установените задължения за ТБО са формирани в акта така:

З. Х. Б. по количество Общо

2019 г. 924,36 10 062,02 24,21 3003 14 013,59

2020 г. 924,36 10 062,02 24,21 3003 14 013,59

2021 г. 924,36 10 062,02 24,21 3003 14 013,59

2022 г. 924,36 10 062,02 24,21 10 810,80 21 821,39

2023 г. 924,36 10 062,02 24,21 24 720,48 35 731,07

При така определените по размер задължения са посочени размерите на първа и втора вноска и датите за доброволното им плащане, съпоставени са с внесените от дружеството суми и са начислени задължения за лихви за задълженията за ТБО за 2023 г. в общ размер 1157,74 лева.

Ревизионният доклад е връчен на дружеството с обратна разписка по пощата на 14.02.2025 г.

Срещу ревизионния доклад е подадено възражение. В ревизионния акт са отхвърлени доводите във възражението и са възприети фактическите констатации и правните изводи в ревизионния доклад. Цитирани са приложимите при определяне на данъчната оценка за целите на облагане с ДНИ и ТБО норми, както и при определяне на размерите на дължимата ТБО в случая. Въз основа на цитираните разпоредби в ревизионния акт е прието, че при конкретните параметри на подлежащите на облагане с ДНИ и ТБО обекти – земя и сгради с идентификатори ••••и ••••, данъчната оценка се определя по реда на чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ в размера, посочен в ревизионния доклад, съответно 219 403,32 лева данъчна оценка на земята, данъчна оценка на сградата хотел с [идентификатор] 13 581 364,88 лева за 2019 г., 13 509 505,81 лева за 2020 г., 13 437 646,73 лева за 2021 г., 13 365 787,66 лева за 2022 г. и 13 293 928,59 лева за 2023 г., както и данъчна оценка на сградата барбекю с [идентификатор] 32 674,25 лева за 2019 г., 32 501,37 лева за 2020 г., 32 328,49 лева за 2021 г., 32 155,61 лева за 2022 г. и 31 982,73 лева за 2023 г. Към тези стойности са приложени ставките за ДНИ и ТБО за компонент поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Посочени са декларираните количества отпадъци за съответната година и размерът на дължимата за тях такса. Определени са задължения за ДНИ и ТБО в размер, идентичен с този в ревизионния доклад.

Ревизионният акт е връчен на 13.03.2025 г. Жалбата по чл. 152 от ДОПК, вр. чл. 4 от ЗМДТ е постъпила в Община Варна на 26.03.2025 г. Жалбата до съда е подадена чрез Кмета на Община Варна, до когото е изпратена с пощенски оператор на 25.06.2025 г.

В съдебното производство за изясняване на твърденията на жалбоподателя е постъпила молба от 07.04.2026 г., в която е посочено, че няма настъпили промени в площта и конструкцията на сградата след 2016 г., след ревизирания период са подадени две коригиращи декларации по чл. 14 от ЗМДТ (които не засягат ревизирания период и са за обекти „перално“ с [идентификатор] – от 21.12.2023 г. и за основен ремонт на сграда с [идентификатор] – от 19.02.2026 г.).

Уточнено е, че се твърди разминаване между отразената в ревизионния акт информация относно постъпили плащания за ДНИ и ТБО, както и неправилно приложена поредност на погасяване на задълженията. Във връзка с тези твърдения са представени и приети платежни нареждания и извлечения от банкови сметки за извършени преводи към общината.

За изясняване на тези факти е назначена ССЕ със задача вещото лице след запознаване с доказателствата по делото и проверка в счетоводството на Община Варна относно местни данъци и такси, включително по банковите сметки за плащане на местни данъци и такси, да отговори на следните въпроси:

1. Какви суми са постъпили по банковите сметки на Община Варна от платец "С. х." ЕАД за местни данъци и такси през периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г. и какво е посоченото основание за превода.

2. Постъпили ли са сумите, посочени в платежните нареждания, представени по делото със становище вх. № 2871/12.02.2026 г., в банковата сметка на Община Варна за местни данъци и такси и на кои дати.

3. За погасяване на кои задължения по вид и период и на кои дати са осчетоводени постъпилите суми.

4. Съобразно падежите на задълженията за ДНИ и ТБО за периоди 2019-2023 г., в размерите, определени с ревизионния акт, да определи размера на законната лихва върху тези задължения, начислена до датите на съответните осчетоводявания. Да посочи на кои дати и от кои плащания са погасени посочените лихви.

5. Да изчисли, предвид постъпилите плащания и извършените осчетоводявания на лихви и главници по задълженията за ДНИ и ТБО за периоди 2019-2023 г., какъв е размерът на непогасените към датата на обжалвания ревизионен акт - 11.03.2025 г. - задължения по вид и данъчен период. Да изчисли каква е законната лихва върху тези непогасени задължения поотделно към датата на ревизионния акт.

В заключението си по ССЕ, вещото лице е отразило в табличен вид постъпилите при Община Варна суми съобразно платежните документи, представени от жалбоподателя, като е отразило основанието, посочено в превода. При проверката в Община Варна е установило, че суми в същия размер са постъпили в банковата сметка на общината на същата дата. Отразило е задълженията, които са погасени с постъпилите суми, по дати. Също така е извършило съпоставка между датите на плащанията, постъпилите суми и оставащите дължими суми за всеки падеж, като е определило дължимата лихва към датата на ревизионния акт по вид задължения и по година. Установените от вещото лице стойности съответстват на посочените в обжалвания ревизионен акт.

Във връзка с твърденията на ответника за формиране на битови отпадъци от обекта са приети справки за платения от дружеството туристически данък за ревизираните години, от които се установява, че през 2019, 2022 и 2023 г. в хотела са настанявани туристи съответно през месеците от април до септември 2019 и 2022 г. включително и от май до септември 2023 г. Представени са и описи на получените плащания от дружеството през ревизираните периоди.

Задължено е третото лице „ЗМБГ“ ЕАД да представи доказателства за предаване и приемане на съдове за битови отпадъци за периода 2019-2023 г. на дружеството жалбоподател във връзка със събирането на битовите отпадъци на хотел „••“. От страна на Община Варна е представен протокол за предаден съд за битови отпадъци от 01.05.2019 г. – 1 бр. бобър. От страна на „ЗМБГ“ ЕАД не са представени доказателства.

Приети са представени на електронен носител доказателства относно границите на районите, в които се предоставят услугите в обхвата на ТБО, честотата на сметоизвозването/сметосъбирането и дейностите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за предаване на събраните битови отпадъци в депо и за сепариране, както и за изпълнението на договорите с изпълнителите – приемо-предавателни протоколи, дневни и месечни отчети и други. От тези доказателства се установява, че к.к. „••“ попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за всяка от ревизираните години, съответно въз основа на заповеди №№ 3989/29.10.2018 г. за 2019 г., 4500/24.10.2019 г. за 2020 г., 3689/15.10.2020 г. за 2021 г., 3446/15.10.2021 г. за 2022 г. и 3296/13.10.2022 г. за 2023 г. Определена е честота ежедневно извозване на контейнери тип бобър и два пъти седмично извозване на кофи 240 л, извозване на тротоарни кошчета ежедневно двукратно, в курортните комплекси ежедневно петкратно през летния сезон, в т.ч. един път през нощните часове. Съгласно Заповед № 3296/13.10.2022 г. на Кмета на Община Варна, приложима за 2023 г., в к.к. „Златни пясъци“ през летния период контейнерите тип „бобър“ са предвидени за извозване ежедневно двукратно през май, юни, септември и октомври, през юли и август – ежедневно трикратно. Представени са дневни и месечни отчети по райони на сметосъбиране, приемо-предавателни протоколи и други във връзка с извършването на услугата. Установява се предаване на битови отпадъци за преработка в „Е. а.“ АД и за депониране в Регионално депо за неопасни отпадъци, землище [населено място], извозени от дружеството „ЗМБГ“ ЕАД от район „Приморски“, в който се намира к.к. „••“, за всички ревизирани периоди.

Разпитан е свидетел. И. Г. Г. – бивш служител на дружеството, управител „Хранене“ в хотел „М.“ до 2023 г. – дава показания, че през 2019 г. общината имала затруднения с извозване на отпадъците поради недостиг на коли за контейнерите. Затова подписал договор с външна фирма, която да събира разделно боклука. Контейнерът от общината останал, но не бил ритмично извозван. Разговарял е с общината за това. Твърди, че и след 2019 г. вероятно е имало същия проблем. Частната фирма извозвала отпадъците по договореност, почиствала е след събиране около контейнерите. Събирали са хартия, стъкло, смесен битов отпадък и биоотпадъци. Чувалите с тези отпадъци, както и контейнерът на общината били съхранявани в хранилище в сградата на хотела, което било отваряно от служител на хотела при пристигане на камион. Общината извозвала само съдържанието на заявения контейнер, всичко останало е било извозвано от частната фирма. Твърди, че преди и след всеки сезон е получавал и връщал контейнерите на обслужващото дружество „ЗМБГ“. Работниците на общината не почиствали, налагало се от хотела да си почистват около контейнера. Не е виждал от общината да мият улицата, инфраструктурата била собственост на „••“ АД. Посочва, че по принцип всички собственици на хотели поддържат около собствеността си.

При така установените факти, след обсъждане на твърденията на страните, съдът приема от правна страна следното.

Жалбата срещу ревизионния акт е подадена от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, и в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Обжалваният ревизионен акт е издаден от органи по приходите, оправомощени да установяват, събират и извършват контрол на местните данъци и ТБО с точка ІІ. 1 и 6 от Заповед № 0447/20.02.2024 г. на Кмета на Община Варна на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ.

Производството е образувано със ЗВР № МД-Р-007/07.10.2024 г., със срок за извършване 3 месеца от датата на връчване на ЗВР (31.10.2024 г.), издадена от компетентен орган по приходите, съобразно същата възлагателна заповед. Към датата на образуване на ревизионното производство не е изтекъл давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията за ДНИ и ТБО за 2019 г., подлежащи на плащане най-късно до 31.10.2019 г. Този срок започва да тече на 01.01.2020 г. и изтича на 31.12.2024 г. С издаването и връчването на заповедта за възлагане на ревизия давността е спряна до издаване на акта за установяване на задължението (обжалвания ревизионен акт) съобразно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК и е прекъсната с издаването на ревизионния акт – 11.03.2025 г., откогато тече нова петгодишна давност. Нито тази давност, нито абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК е изтекла към настоящия момент по отношение на кое да е от установените задължения.

Ревизионното производство е приключило в определения със ЗВР срок, съответстващ на изискванията на чл. 114 от ДОПК. Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство и органа-ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и съдържание.

Не се установяват допуснати в ревизионното производство съществени процесуални нарушения. Дружеството е уведомено надлежно за образуваното производство, имало е възможност да представи доказателства и е използвало тази възможност. Ревизионният доклад е връчен, упражнено е правото за представяне на възражение и са представени допълнителни доказателства. Служебно са събрани доказателства за всички относими към задълженията за ДНИ и ТБО обстоятелства. Предвид това твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали правото на участие на дружеството в ревизионното производство и правото му на защита, от естество сами по себе си да доведат до незаконосъобразност на ревизионния акт, са неоснователни.

По фактите от значение за задълженията на дружеството.

Установените задължения за ДНИ и ТБО (чистота) за земя с [идентификатор] са определени въз основа на декларираната от дружеството отчетна стойност на земята, която не е оспорена от дружеството.

Установените задължения за ТБО (чистота) за хотел с [идентификатор] и за сграда барбекю с [идентификатор] също са определени въз основа на декларираната от дружеството отчетна стойност на сградите, която не е оспорена от дружеството.

Установените задължения за ДНИ за хотел с [идентификатор] и за сграда барбекю с [идентификатор] са определени въз основа на данъчната оценка на тези две сгради, извършена по правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ.

Срещу изходните данни, използвани при изчисляване на данъчните оценки, подробно описано стъпка по стъпка в ревизионния доклад, жалбоподателят не прави конкретни и обосновани възражения. В изпълнение на задължението си за цялостна проверка на ревизионния акт като инстанция по същество, съдът не констатира грешки в изходните данни и неправилно прилагане на относимите разпоредби, като уточнява следното.

Установява се безспорно от подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ, че дружеството е декларирало като собствени сгради единствено хотел, но не и изграденото в същия недвижим имот барбекю. Не са декларирани и оказващите влияние върху данъчната оценка на имота басейни. Площта и конструкцията на хотела органите по приходите са определили въз основа на документите при узаконяването на строежа. Последно преди ревизираните периоди дружеството е декларирало РЗП на хотела 12 864 кв.м и обслужващи части изба 3360 кв.м и таван 3359 кв.м. Тези данни не съответстват на описанието на сградата-хотел обяснителна записка от заснемане и узаконяване към Акт за узаконяване № 3/20.05.2003 г. Според тази записка в сградата няма маза, а използваем сутерен с балнеология, козметика, фризьорски салон, детска градина, както и шест етажа хотелска жилищна част. Няма описан таван. Предвид това правилно органите по приходите са определили РЗП на хотела в съответствие с документа за собственост и строителната документация на сградата - 19 583 кв.м.

Наведените само в жалбата до съда твърдения за неизяснен статут на земята съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и неяснота относно наличието на ПУП за имота не кореспондират с документа за собственост и документите от узаконяването, според който имотът е УПИ, тоест регулиран, тъй като за него има ЧИЗП, одобрен със Заповед № Г-7/06.02.2001 г. на Кмета на Община Варна, и се намира в урбанизирана територия – к.к. „Златни пясъци“.

Не са оспорени местоположението на имота, вида устройствена зона и естеството на инфраструктурата около/в него. Не са оспорени данните относно площта и кубатурата на басейните, възприети от органите по приходите. Няма оспорване и на възприетата от тях година на построяване на обекта – 2003 г.

Предвид това, базовите данни, използвани при изчисляване на данъчната оценка на сградите и на земята, следва да се приемат за правилни.

Спор по фактите е повдигнат и относно датите и основанията на извършените от дружеството преводи на суми за погасяване на задълженията за ДНИ и ТБО. Според установеното от вещото лице, сумите, преведени съобразно представените от дружеството платежни нареждания, са постъпили при общината на деня на превода. Извършените с тези суми погасявания са въпрос по приложението на материалния закон и ще бъдат обсъждани по-нататък.

Твърдението, че хотел „М.“ вече не съществува, тъй като настоящото наименование на хотела е различно, следователно задълженията са установени за несъществуващ обект, е несъстоятелно, тъй като задълженията са установени за притежавани от дружеството през ревизираните периоди обекти, идентифицирани с кадастрални данни, а не за наименование на обект, под което дружеството извършва туристически услуги.

Твърдението, че дружеството не е искало освобождаване от ДНИ за ревизираните периоди, не е оспорено от ответника и доколкото с обжалвания акт не са отхвърлени такива претенции, същото е неотносимо към спора.

По приложението на материалния закон.

Приложими в производството са ЗМДТ в съответната редакция, действала през ревизираните периоди, Наредба на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, приета с Решение на Общински съвет - Варна № 271-4/4/06.02.2008 г., последно изменена с Решение № 1740-7(41)/27.06.2019 г., (наредба за местните данъци), Наредба на Общински съвет – Варна за управление на отпадъците на територията на община Варна (приета с решение на ОбС – Варна № 515-7/29.09.2016 г., отм. с решение на ОбС – Варна № 790-6-1/10.12.2021 г.), (наредба за управление на отпадъците) и Наредба на Общински съвет – Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, приета с решение на ОбС – Варна № 2452-2/44/05,06.03.2003 г., изменена последно с решение № 1741-7/41/27.06.2019 г., (наредба за местните такси). И трите наредби са публикувани и общодостъпни на сайта на Община Варна и на Общински съвет – Варна.

Размерът на задълженията за ДНИ за хотел с [идентификатор] и за сграда барбекю с [идентификатор] за всяка от ревизираните години са определени при прилагане на ставката по чл. 14 от наредбата за местните данъци върху данъчната оценка на съответните сгради.

Според тази разпоредба, приета на основание чл. 22 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се дължи в размер на 2 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Правилно при ревизията е прието, че в съответствие с чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Предвид това е направено сравнение между данъчната оценка на земята и двете сгради и декларираната им отчетна стойност и за земята е определен ДНИ върху отчетната стойност, а за сградите – върху данъчната оценка съгласно приложение № 2.

Не се установяват фактически и сборни грешки при изчисляване на данъчната оценка по приложение № 2 на хотел с [идентификатор] и барбекю с [идентификатор]. Използваните базисни стойности и увеличенията отговарят на конкретно посочените норми от приложението и на установените факти. Правилно са определени като единица коефициентите за инфраструктура, за индивидуални характеристики и за височина. Правилно и в съответствие с данните за завършване на сградите през 2003 г. е определен и коефициентът за овехтяване. Доколкото не се установяват грешки при прилагане на нормите на приложение № 2 за определяне на данъчната оценка на двете сгради, няма причина данъчната оценка да се счита за определена в нарушение на материалния закон. Като правилно и законосъобразно определени, данъчните оценки на двете сгради, които са по-високи от отчетните им стойности, правомерно са използвани като основа за изчисляване на дължимия от дружеството ДНИ.

За дължимостта на ДНИ. През ревизираните периоди дружеството е собственик на имотите, за които са установени задълженията, а самите имоти се намират на територията на страната и не са изключени от облагането с този данък. Изявления в обратния смисъл не са направени. Ето защо на основание чл. 11 от ЗМДТ това дружество дължи данък върху недвижимите имоти, определен в съответствие с приложимите правни норми. Тъй като ДНИ е имуществен данък, задължението следва пряко по силата на закона от факта на притежаването на облагаем имот. Размерът на задълженията също следва от собствеността и действителните характеристики на имотите от значение за за определяне на основата и ставката, а не от данните в декларацията или в съобщението. Предвид това съдържащите се в съобщенията и в декларацията данни не са пречка в срока по чл. 109 от ДОПК действителните задължения да се установят чрез ревизия.

В случая следва да се посочи, че подадените от дружеството декларации не обхващат всички притежавани от него сгради, не отразяват коректно характеристиките на притежаваните сгради, не включват подобренията върху земята. Действителните данни от значение за облагането са установени едва при ревизията въз основа на описаните по-горе документи, събрани служебно от органите по приходите.

Цитираните в жалбата принципи на правото на Европейския съюз са приложими когато се прилага това право и в случая са неотносими. Областта на местните данъци и такси не е регулирана на равнище ЕС и дори не е хармонизирана и правата и принципите на правото на ЕС, изведени в съдебната практика на Съда на ЕС, са неприложими. Все пак съдът счита, че въз основа на представените в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за недължимост на данъка едно съобщение за ДНИ за 2019 г. в размер на 1606,58 лева и за ТБО за 2019 г. в размер на 14 013,01 лева и три данъчни оценки, не може да се приеме, че те обосновават такава недължимост. Няма данни да са искани и да са издавани справки за начина на изчисляване на задълженията съгласно чл. 107, ал. 2 от ДОПК. Няма данни за съобщените през останалите ревизирани години размери на ДНИ и ТБО, за да се твърди, че невнасянето на задълженията изцяло се дължи на общинската администрация. От своя страна, данъчните оценки на хотела от 07.12.2020 г. - 11 621 335,80 лева, от 30.10.2023 г. – 10 863 152,10 лева и от 05.03.2025 г. – 10 745 074,70 лева и на земята от същите дати – 211 536,80 лева се базират на декларираните от дружеството данни относно квадратура и подобрения, които според изложеното по-горе, не съответстват на действителното положение. Ето защо дружеството не може да се позовава нито на тези оценки, нито на съобщението за 2019 г., за да твърди, че не дължи ДНИ извън вече платените от него суми. С това съобщение и тези данъчни оценки общинската администрация не е дала конкретни, безусловни и безпротиворечиви уверения, че няма да проверява декларираните от дружеството данни и няма да извършва по установения ред корекции на задълженията в допустимия срок. Независимо на какво се дължи ниският размер на посоченото в съобщението от 2019 г. задължение за ДНИ, (а за останалите ревизирани периоди съобщения не са представени), предвид ясно и безспорно посочената в наредбата на общината ставка и нормите относно основата за облагане в ЗМДТ, дружеството не може да твърди, че е имало легитимни очаквания да заплаща ДНИ, десетократно по-нисък от този, който би дължало дори по известната му отчетна стойност на сградите (8 772 631,87 лева*2 промила = 17 545,26 лева). По тези съображения, съдът намира, че задълженията за ДНИ в обжалвания ревизионен акт, са правилно и законосъобразно определени и са дължими от собственика.

Установените с ревизионния акт задължения за ТБО в компонента поддържане на чистотата на територии за обществено ползване са определени въз основа на отчетната стойност, така както е посочена в декларациите по чл. 14 от ЗМДТ, при ставка 1,15 промила съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата за местните такси. Няма изчислителни грешки, няма несъответствие с данните за отчетната стойност в оборотните ведомости, приложена е правилната ставка. Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за собствениците на имоти в съответната община, са общинският съвет да е определил размер на таксата за услугата и същата да е фактически предоставяна от общината. В случая от представените доказателства – заповеди на кмета на общината, описани по-горе, се установява, че обектът на жалбоподателя попада в границите на районите, за които се извършват услугите в обхвата на ТБО. Предоставянето на тази услуга от общината през ревизираните периоди се установява от дневните и месечните отчети за извършване на почистване на улици, събиране на отпадъци от разположените на обществени територии кошчета, отпадъци върху тротоари, пътни платна и други, почистване на графити, рекламни материали, метене и миене на улици, тротоари, площади, почистване на сняг и лед, обработване на тротоари, почистване на пътни знаци, табели, парапети и огради, инвалидни платформи и други. За изпълнение на тези дейности са налице съставени протоколи – ежедневни и обобщени месечни за извършената дейност, актове за установяване извършените и подлежащи на заплащане видове натурални работи относно почистването на обществените места и инфраструктурата. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община За определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е без значение дали конкретно около имота на жалбоподателя са извършвани всички или някои от дейностите, извършвани от общината. Според чл. 19, ал. 4, изр. последно от наредбата за местните такси дори в случай, че имотът не се ползва целогодишно, таксата за поддържане на чистота на територията за обществено ползване се дължи в годишен размер. Предвид доказаното извършване на услуги от съответния вид са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти и определените задължения са законосъобразни.

По отношение на задълженията за ТБО въз основа на количеството отпадъци съдът намира жалбата за частично основателна.

ТБО в частта за сметосъбиране/сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа се дължи единствено доколкото такива услуги са извършени. Таксата не може да бъде начислявана, ако услугата не се предоставя, и тежестта да докаже предоставянето на услугата е за ответника. За всички ревизираните периоди жалбоподателят е упражнил правото си да поиска тази част от таксата да се определи въз основа на количеството битови отпадъци, като е подал декларация по чл. 19, ал. 2-4 от Наредбата за местните такси с посочване на вида и броя на необходимите съдове за битови отпадъци, които ще използва, и месеците, предвид сезонния характер на дейността. Обектът на жалбоподателя попада в границите на район к.к. „Златни пясъци“, в който тези услуги се предоставят от общината, съобразно ежегодните заповеди на кмета на общината за определяне на границите на районите за сметосъбиране/сметоизвозване. Общината има сключени договори както за обработване/депониране на битови отпадъци, така и за преработка на битови отпадъци, и събрани отпадъци от район „Приморски“ са били предавани регулярно през всеки от ревизираните периоди.

За извършването на посочените компоненти на услугата общината чрез предприятието, на което възлага сметосъбирането/сметоизвозването, следва да осигури контейнери от заявения вид, да събира отпадъците от тях и да ги превозва за обезвреждане в депо.

Установява се безспорно, че на 01.05.2019 г. – в началото на заявения от дружеството период - един контейнер от заявения вид „бобър“ е бил предаден на жалбоподателя. Този контейнер е бил на разположение на жалбоподателя и поставен в „хранилище“, като до него е допускан автомобилът на сметосъбиращата фирма, тоест изключена е възможността този контейнер да е бил използван за изхвърляне на отпадъци от трети лица и така жалбоподателят да е бил лишен от възможността да ползва предоставяната услуга.

От ответника са представени писмени доказателства, и по-специално дневни и месечни отчети по райони на сметосъбиране, приемо-предавателни протоколи и други във връзка с извършването на услугата сметосъбиране и извозване до депо. Установява се регулярно предаване на битови отпадъци за преработка в „Е. а.“ АД и за депониране в Регионално депо за неопасни отпадъци, землище [населено място], извозени от дружеството „ЗМБГ“ ЕАД от район „Приморски“, в който се намира к.к. „Златни пясъци“, за всички ревизирани периоди. Няма представени констативни протоколи за неизвозени отпадъци или неспазване на график за извозване за обекта на жалбоподателя.

Няма доказателства този контейнер да е бил върнат от жалбоподателя в края на периода от 2019 г. в декларацията по чл. 19 от Наредбата за местните такси.

Няма доказателства за предаване на други контейнери от сметосъбиращата фирма на жалбоподателя за следващите периоди, както и за връщането на контейнери след края на периодите по декларациите.

От представените договори за комунални услуги между жалбоподателя и трети дружества се установява, че на последните е възложено извозване и оползотворяване на смесени опаковки, хартия, пластмаса и метал, опаковки от хартия, опаковки от стъкло, както и извозване, преработка и компостиране на хранителни биоразградими отпадъци. Този списък не изчерпва генерираните при нормалната дейност на обекта на жалбоподателя отпадъци, а включва само разделно събирани и подходящи за оползотворяване/преработка отпадъци. Дори да се приеме, че тези договори обхващат всички генерирани от дружеството отпадъци от посочените в договорите видове през всички ревизирани периоди, договор, който да се отнася до събирането на битови отпадъци, не е представен, в този смисъл не могат да се приемат за достоверни твърденията на свидетеля Г., че тези дружества са извозвали и смесения битов отпадък. Отделно от това, писмени доказателства за такава дейност, извършена извън обхвата на договорите за комунални услуги, не са представени. Г. не заявява категорично, че през всички ревизирани периоди битовите отпадъци на хотела не са били събирани и извозвани от общината чрез ангажираното от нея дружество, а единствено посочва, че „общината имала затруднения поради недостиг на коли“, че „контейнерът на общината останал, но не бил ритмично извозван“. Не дава информация по какъв начин са били извозвани несъбраните от общината отпадъци, като посочва само, че е разговарял с общината за нередовното извозване.

Предвид това съдът приема, че общината е извършвала услугите по чл. 62, т. 1 и 2 от ЗМДТ за обекта на жалбоподателя. През ревизираните периоди на жалбоподателя доказано е била извършвана услугата сметосъбиране/сметоизвозване и обезвреждане в депо за количество битови отпадъци, определено от обема на един контейнер тип „бобър“ за периодите, определени от подадените от дружеството декларации по чл. 19 от Наредбата за местните такси – по пет месеца за всяка от ревизираните 2019, 2020, 2021, 2022 г. и 2023 г.

За количествата над 1 бр. бобър твърденията на органите по приходите за извършени услуги по чл. 62, т. 1 и 2 от ЗМДТ са недоказани поради липсата на документи, че съответният брой съдове са били предоставени на разположение на жалбоподателя.

При определената в чл. 18, т. 3 от наредбата за местните такси такса от 18 лева на куб.м битови отпадъци за 2019-2022 г. и ежедневна честота на извозване, установените за 2019, 2020 и 2021 г. задължения са правилно определени в размер на 600,60 лева на месец, съответно 3003 лева на година.

Установените задължения за ТБО общо за компонентите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за сметосъбиране/сметоизвозване и депониране на база количество отпадъци за 2019, 2020 и 2021 г. са правилно определени в ревизионния акт и жалбата в тази част следва да се отхвърли.

За 2022 г. задължението също следва да се потвърди само в този размер, дължим за един контейнер „бобър“ за декларираните 5 месеца използване. За разликата над 3003 лева до определените с ревизионния акт 10 810,80 лева такса за сметосъбиране/извозване и депониране по количество за 2022 г. ревизионният акт следва да се отмени, тоест общото задължение за ТБО за 2022 г. следва да се отмени за размера над 14 013,59 лева до 21 821,39 лева.

За приетите от съда за доказани услуги по сметосъбиране/извозване и депониране за пет месеца през 2023 г. по 2 786,12 лева на месец за един контейнер „бобър“ при размер на таксата 83,50 лева на куб.м битови отпадъци, размерът на ТБО върху количество отпадъци за 2023 г. следва да се определи на 13 930,60 лева. Така общият размер на ТБО за компонентите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за сметосъбиране/сметоизвозване и депониране на база количество отпадъци за 2023 г. става 24 941,19 лева. За разликата над тази сума до установения в ревизионния акт размер от 35 731,07 лева ревизионният акт следва да се отмени.

За лихвите.

Съгласно чл. 28 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Съгласно чл. 20 от наредбата за местните такси таксата за битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данък върху недвижимите имоти. Съответно законни лихви се дължат считано от 1 юли и от 1 ноември на съответната година върху непогасената вноска или част от вноска за ДНИ и за ТБО.

Сумите, датите и посочените основания за извършените преводи от жалбоподателя към общината са обобщени в таблица 1 от заключението на вещото лице по делото (л. 241 от делото). Същите съответстват на представените от жалбоподателя платежни документи (л. 166 и следващите от делото).

Съдът констатира, че лихвите в ревизионния акт са изчислени до по-ранна от датата на издаването му дата – 11.02.2025 г., а не до 11.03.2025 г. Предвид това при сравняването на установените с ревизионния акт задължения за лихви за осигуряване на сравнимост и за спазване на изискването по чл. 160, ал. 6 от ДОПК ще бъде прилагана същата крайна дата.

Размерите на лихвите, определени по-нататък от съда, са изчислени с помощта на общодостъпен в интернет инструмент „лихвен калкулатор“ на адрес [интернет адрес]. Разпечатките от направените калкулации са приложени към корицата на делото.

Съобразно чл. 169, ал. 3а от ДОПК задълженията от съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им. Чл. 169, ал. 1 от ДОПК гласи, че публичните вземания се погасяват в последователност главница, лихви, разноски.

По лихвите за ДНИ.

Представени в табличен вид, дължимите от дружеството потвърдени от съда суми за ДНИ – само главници, и съответните размери на І и ІІ вноска са:

Общо І вноска ІІ вноска

2019 г. 28 835,66 14 417,83 14 417,83

2020 г. 28 691,59 14 345,79 14 345,80

2021 г. 28 547,53 14 273,76 14 273,77

2022 г. 28 403,47 14 201,73 14 201,74

2023 г. 28 259,41 14 129,70 14 129,70.

При прилагане на чл. 169, ал. 3а от ДОПК спрямо установените задължения и направените от дружеството плащания се установява следното.

Общият размер на платените през ревизираните периоди суми за ДНИ не покрива изцяло първата вноска за ДНИ за 2019 г. от 14 417,83 лева. Първото плащане от 1526,25 лева на 17.04.2019 г. намалява задължението до 12 891,58 лева. Този остатък е лихвоносен от 01.07.2019 г. до 31.08.2020 г. и за този период дължимите лихви са 1532,66 лева.

Второто плащане от 820 лева е извършено на 01.09.2020 г. и намалява задължението за първа вноска за 2019 г на 12 071,58 лева. Този остатък е лихвоносен в периода 01.09.2020 г. до 03.12.2020 г. и за този период се дължат лихви 315,20 лева.

Третото плащане от 815 лева е извършено на 04.12.2020 г. и намалява задължението на 11 256,58 лева. Върху този остатък за периода 04.12.2020 г. до 02.09.2021 г. са дължими лихви 853,63 лева.

Четвъртото плащане от 817,79 лева е извършено на 03.09.2021 г. и намалява задължението на 10 438,79 лева. Върху тази сума от 03.09.2021 г. до 08.12.2021 г. се дължат лихви в размер на 281,27 лева.

Петото плащане от 9.12.2021 г. е в размер на 816 лева и с него задължението намалява до 9 622,79 лева, върху което лихви се дължат от 09.12.2021 г. до 30.06.2022 г., общо 545,29 лева.

На 01.07.2022 г. е постъпило шесто плащане в размер на 803,29 лева, с което задължението намалява до 8 819,50 лева, лихвоносно от 01.07.2022 г. до 10.10.2022 г., за който период се дължат лихви 249,89 лева.

На 11.10.2022 г. са преведени 810 лева, намаляващи задължението за първа вноска за 2019 г. на 8 009,50 лева, което се олихвява в периода 11.10.2022 г. до 24.07.2023 г., за който дължимите лихви са 712,38 лева.

На 25.07.2023 г. са преведени 810 лева, с които задължението намалява до 7 199,50 лева, върху което се дължат лихви от 25.07.2023 г. до 25.10.2023 г. в общ размер 244,02 лева.

На 26.10.2023 г. е направено последно плащане с основание ДНИ в размер 805 лева, с което задължението намалява до 6 394,50 лева, върху които се дължи лихва от 26.10.2023 г. до 11.02.2025 г. в общ размер 1144,02 лева.

Плащания, погасяващи или намаляващи задълженията за втора вноска по ДНИ за 2019 г. и за двете вноски за 2020, 2021, 2022 и 2023 г., не са направени, поради които за тези вноски правилно са определени лихви в размерите, изчислени в таблиците на стр. 33 и 34 от ревизионния акт.

Лихвите върху неиздължените в срок части от първата вноска за ДНИ за 2019 г. до датата на ревизионния акт според установеното от съда са общо 5 878,36 лева. Тези лихви са в размер по-голям от установените в ревизионния акт 5 852,87 лева и по силата на забраната за влошаване на положението на обжалващия съгласно чл. 160, ал. 6 от ДОПК жалбата следва да се отхвърли по отношение на всички определени лихви върху задълженията за ДНИ.

По лихвите за ТБО.

Определените от съда по гореизложените съображения задължения за ТБО (чистота + сметосъбиране/извозване и депониране) – само главници и съответните І и ІІ вноска са както следва:

2019 г. 14 013,59 лева 7 006,79 лева 7 006,80 лева

2020 г. 14 013,59 лева 7 006,79 лева 7 006,80 лева

2021 г. 14 013,59 лева 7 006,79 лева 7 006,80 лева

2022 г. 14 013,59 лева 7 006,79 лева 7 006,80 лева

2023 г. 24 941,19 лева 12 470,59 лева 12 470,60 лева.

Сумите и датите за извършените преводи от жалбоподателя към общината на основание ТБО са обобщени в таблица 1 от заключението на вещото лице по делото (л. 241 от делото). Същите съответстват на представените от жалбоподателя платежни документи (л. 166 и следващите от делото).

При прилагане на чл. 169, ал. 3а от ДОПК спрямо установените задължения и направените от дружеството плащания за ТБО се установява следното.

На 17.04.2019 г. е преведена сумата 13 313 лева, която е равна на пълния размер на ТБО за годината с ползвана отстъпка от 5 % съобразно чл. 20 от наредбата за местните такси, вр. чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ. Предвид това за задълженията за ТБО за 2019 г. лихва не се дължи.

Плащанията за ТБО за 2020 г. са на 01.09.2020 г. – 7 117 лева и на 04.12.2020 г. – 7 090 лева. Първата вноска за 2020 г. в размер на 7 006,79 лева е платена със закъснение, следователно върху сумата лихва се дължи за периода 01.07.2020 – 31.08.2020 г., общо в размер на 120,67 лева. С преведените на 01.09.2020 г. се погасяват главницата на първата вноска – 7 006,79 лева и част от начислената лихва – 110,21 лева, поради което остава дължима лихва в размер на 10,46 лева. Втората вноска за 2020 г. е преведена също със закъснение, поради което върху сумата 7006,80 лева се дължи лихва от 01.11.2020 г. до 03.12.2020 г. в размер на 64,23 лева. На 04.12.2020 г. е постъпил превод от 7 090 лева, от който се погасяват 7 006,80 лева за втората вноска за ТБО, начислената лихва за втората вноска 64,23 лева и остатъкът от лихвата за първата вноска 10,46 лева, като остава надвнесена сума 8,51 лева.

Плащанията за ТБО за 2021 г. са извършени на 03.09.2021 г. – 7 133 лева и на 09.12.2021 г. – 7 090 лева. Първата вноска е платена със закъснение, поради което върху сумата 7 006,79 лева се дължи лихва от 01.07.2021 г. до 02.09.2021 г. в размер на 124,57 лева. От превода на 03.09.2021 г. се погасяват главницата 7 006,79 лева и въпросната лихва 124,57 лева, като има остатък 1,64 лева. Втората вноска за 2021 г. също е платена със закъснение и върху сумата 7 006,80 лева се дължат лихви от 01.11.2021 г. до 08.12.2021 г. в размер на 73,96 лева. От превода на 09.12.2021 г. са погасени главницата от 7 006,80 лева и лихвата върху втората вноска, като има надвнесен остатък от 9,24 лева.

Плащанията за ТБО за 2022 г. са на 01.07.2022 г. – 10 910,40 лева и на 11.10.2022 г. – 10 915 лева. Съответно върху установеното от съда задължение от 7006,79 лева за един ден закъснение се дължи лихва в размер на 3,90 лева. На 01.07.2022 г. е погасена главницата от 7 006,79 лева и тази лихва. Има остатък от 3 899,71 лева. Втората вноска за 2022 г. е внесена в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, поради което за нея лихви не се следват. Остатъкът от тази вноска е 3 908,20 лева.

За 2023 г. за ТБО са направени два превода – на 25.07.2023 г. 18 020 лева и на 26.10.2023 г. 17 865 лева. Първата вноска е платена след срока, като предвид надвнесените 1,64 лева от превода от 03.09.2021 г., 9,24 лева от превода от 09.12.2021 г., 3 899,71 лева от превода от 01.07.2022 г. и 3 908,20 лева от превода от 11.10.2022 г., общата им сума 7 818,79 лева следва да се приеме за частично погашение в срок и да се олихви разликата до пълния размер на първата вноска за 2023 г., тоест 4 651,80 лева за периода 01.07.2023 г. до 25.07.2023 г., съответно дължимата лихва е 42,38 лева. С превода от 25.07.2023 г. се погасява разликата от 4 651,80 лева и посочената лихва. Има надвнесен остатък от 13 325,82 лева. Втората вноска за 2023 г. е преведена в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ.

Предвид всичко гореизложено, върху дължимите от дружеството такси за битови отпадъци, така, както са определени от съда, към датата на ревизионния акт не се дължат лихви и определените с ревизионния акт задължения за лихви върху ТБО за 2023 г. в размер на 1027,31 лева следва да се отменят.

В ревизионния акт липсва диспозитив, с който дружеството да е задължено да подаде декларации по чл. 14 от ЗМДТ, поради което направеното искане да бъде отменен ревизионният акт в тази част поради липса на посочено основание не може да бъде обсъждано.

В обобщение, по изложените по-горе съображения съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу определените с ревизионния акт задължения за данък върху недвижимите имоти в общ размер 142 737,65 лева и лихви върху тези задължения 55 554,08 лева; отменя определените задължения за ТБО за 2022 г. за разликата над 14 013,59 лева до 21 821,39 лева и за 2023 г. за разликата над 24 941,19 лева до 35 731,07 лева, както и определените лихви за ТБО за 2023 г. в размер на 1027,31 лева. Така при общ материален интерес от 298 912,27 лева и отменени задължения в общ размер 19 624,99 лева, разпределението на разноските следва да стане при пропорция 6,57 % за жалбоподателя и 93,43 % за ответника. Претенцията на жалбоподателя всички разноски да бъдат понесени от ответника съгласно чл. 161, ал. 3 от ДОПК не може да бъде уважена, тъй като тази разпоредба не е приложима към органите по приходите, а към ревизираните лица. В ревизионното производство органите по приходите имат задължението и правомощието да съберат служебно, а не да „представят“ доказателства от значение за задълженията, което са и направили. Резултатът от съдебното производство - частичната отмяна на акта не се дължи на представени едва в тази фаза доказателства, а на недоказани твърдения на органите по приходите.

Жалбоподателят претендира разноски от 12 924,98 евро, в които е включен адвокатски хонорар в размер на 4 269,29 евро за обжалване на мълчалив отказ за допускане на обезпечение, по което е образувано адм.д. № 1065/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, приключило с влязъл в сила акт преди образуване на настоящото дело. Тъй като по това дело има произнасяне на съда по разноските с крайния акт, в тази част претенцията не може да бъде уважена, тъй като сумата не представлява разноски по настоящото адм.д. № 1571/2025 г. Общата сума на направените от жалбоподателя разноски по настоящото дело следва да се признае в размер на 8 655,69 евро. При прилагане на горепосочената пропорция, дължимата на жалбоподателя сума е 568,68 евро. Определеното от съда възнаграждение на ответника при спазване на изискванията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащането на правната помощ е 200 евро.

Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът