Решение № 2077 от 18.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2721/2025 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 ЗУТ и е образувано по жалба на Д. И. Г. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , подадена чрез адв. Е. Ж., срещу заповед № 3282/09.10.2025 г. год. на кмета на Община Варна, с която му е разпоредено да осигури достъп до своето жилище и по-специално в частта на мазето за извършване на оглед. Релевира се неспазена форма на акта поради отсъствие на правно основание , а липсва и фактическо такова понеже "обжалваната заповед е издадена с цел задължаването на жалбоподателя да осигури достъп, а не е налице неизпълнение на покана за доброволно изпълнение за осигуряване на достъп“. Г. е длъжен да осигури достъп до имота, но само, ако така се изпълняват указанията , дадени в решение № 3716/2024 г. на Адм. съд - Варна. Издадената заповед следва да съответства на императивното задължение на адм. орган да изпълни конкретните указания по решение № 3716/02.04.2025г. на Адм. съд-Варна , но адм. орган „изобщо не цели това“. Ответникът вместо да продължи процедурата по заявлението по отменената заповед № 3210/20.09.2024 г. на кмета на община Варна, каквито са указанията на съда, е започнал процедура по издаване на нова заповед по подадено ново заявление- писмо от Р. Д. рег. NQ РД24027267ВН/16.04.2025 г. Посочва се ,че „незаконосъобразно, недопустимо и в противоречие с указанията на Съда адм. орган предварително приема, че в имота на жалбоподателя трябва да се намира обща сградна окачена канализация“. Административното производство по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ се основава на определена от закона процедура, която е задължителна и указанията на Съда не се отклоняват от нея. „За да изпълни стриктно указанията на цитираното съдебно решение , административният орган следва мотивирано да установи и докаже /чл. 170 ал. 1 АПК/, че преди това, в имота на жалбоподателя е била изградена канализация, съгласно проект „Делба на вилна сграда“ - част „вътрешно ВиК“. Изводът в заповедта, че в жилището на жалбоподателя трябва да има канализация е необоснован и нееднозначен. На адм . орган е известно , че изградената на място канализация не отговаря на посочения проект. Административният орган е длъжен да провери, доколко проектът е изпълнен извън жилището на жалбоподателя, тъй като това е един строеж, една инсталация. Това е негово задължение по закон. По аргумент от чл. 196 ал. 1 от ЗУТ само обекти, чието техническо състояние отговаря на основните изисквания по чл. 169. ал. 1 и 3. когато то бъде нарушено, имат правото на защитата по чл. 195 и следващите от ЗУТ. Такава защита не се следва за незаконно изградени обекти. Обжалваната заповед противоречи на регламентацията на чл. 196 ал. 1 от ЗУТ. Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195 ал. 6 от ЗУТ е установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Разпореждането за полицейско присъствие при огледа представлява нарушение на нормите, защото такова е възможно само при издадена заповед по чл. 195 ал. 3 от ЗУТ. Грубо се нарушават конституционните права на жалбоподателя, като така му се упражнява административен натиск, чрез използване на органи, които нямат правомощия за участие. В заповедта е посочено, че оглед в другото жилище вече бил извършен, че собственикът е бил вече изслушан и за изслушването е съставен протокол. Тези действия на адм. орган противоречат на чл. 196 ал. 2 от ЗУТ. Протоколът се връчва на заинтересованите лица. С такъв протокол жалбоподателят не е запознат, не му е връчен. В обжалваната заповед са фиксирани предварително определени дати за оглед , които не са съобразени с връчването й, което също обуславя незаконосъобразност на ИАА. Тази заповед не подлежи на предварително изпълнение. Г. не може да бъде задължаван за осигуряване на такъв достъп, ако целта на огледа е различна от указаната в решение № 3716/2024 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 2341/2024 г. и то без да му се предостави възможност да изпълни тези указания доброволно. Искането към съда е за отмяна или обявяване като нищожна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж. , която поддържа изложените в жалбата до съда оплаквания . Ответникът - кметът на Община Варна , редовно уведомен, се представлява се от гл. юриск. С. Н., който изразява становище за неоснователност на жалбата . Твърди се ,че с издадената заповед се цели изпълнение на решението на Адм. съд- Варна по адм. дело №2341/24 г. Претендира се присъждане на юриск възнаграждение. Заинтересованата страна Р. С. Д. -редовно призован , не се явява, но се представлява се от адв. Т. П. , която поддържа депозирания по делото писмен отговор на жалбата , в който подробно се обосновава тезата за законосъобразност на атакувания адм. акт. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 43 от делото/, а при изследване на нейната основателност съобрази следното: След влизане в сила на решение № 3716/02.04.2025г. на Варненския адм. съд по адм. дело № 2341/ 24г. на 26.04.2025г. , препис от същото е изпратен за изпълнение от кмета на община Варна. С този съдебен акт е отменена заповед № 3210/20.09.2024 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 196, ал.3 вр. с чл. 195, ал.4 от ЗУТ е наредено възстановяване на сградна и площадкова канализационна мрежа ,осигуряваща и двата дяла на строеж „Двуфамилна сграда с административен адрес [населено място], местност „ “, „ “, № идентификационен номер 10135.536.55.1“ и преписката е върната за ново произнасяне с дадени задължителни указания , а именно „извършването на процесуални действия по установяване на конкретното нарушено фактическо положение на процесния обект, тъй като именно то, а не нещо друго и различно от него, подлежи на възстановяване по смисъла на цитираните норми. Чрез извършването на оглед в процесните два самостоятелни обекта собственост съответно на Д. и на Г., както и чрез назначаването и извършването в адм. производство на съдебно-техническа експертиза е възможно точното установяване на разположението на трасето в периода преди първоначалното прекъсване на канализационната мрежа“. В цитираната двуфамилна сграда собствени жилища притежават Д. Г. и Р. Д.. Искане до ответника за изпълнение на посоченото съдебно решение е подадено и от Р. Д. / л. 1-2 от преписката/. На 16.05.2025г. ответникът е изготвил съобщения до Г. и Д. с цел изслушване на страните и за провеждане оглед в жилищата / л.4-5/ . Изпратено е съобщение до Г. чрез препоръчана пощенска пратка , върната с отбелязване на пощенски служител за непотърсена . На 29.05.2025 год. комисия по чл. 196, ал.1 от ЗУТ , назначена със заповед N9 3979/11.11.2024 год. ,е изслушала Р. Д., който е заявил, че не може да ползва жилището си с ид. 10135.536.55. 1.1, представляващо дял втори от сграда с идентификатор 10135.536.55.1, тъй като е прекъсната и премахната общата сградна канализация осигуряваща отвеждането на битовите отпадни води. На 17.06.2025 год. е залепено съобщение за покана за 24.06.2025г. на дворната врата на индивидуализирания в обжалваната заповед поземлен имот на г-н Д. И. Г. , както и на входната врата на сграда в [населено място], [улица], вх. / постоянния адрес на Г./. Поставено е също съобщение и на информационното табло на Община Варна /л.18-26/ . Г. не се е явил , съставен е констативен протокол- л. 27-28. На 30.06.2025 год. е залепено съобщение на посочените по-горе места, с което г-н Д. И. Г. е поканен на 11.07.2024 г. в 10:30 часа за изслушване от комисията . От служителите на общинската администрация е установена очевидна фактическа грешка в съобщението е изписана 2024 година, а не 2025 година. Поради това обстоятелство на 03.07.2025 г. са залепени нови съобщения //л.29-45/. На 03.07.2025 г. е залепено съобщение на посочените по-горе места, с което г-н Д. И. Г. е поканен на 14.07.2025 г. в 10:30 часа за изслушване от Комисията назначена по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. В посочените ден, час и място г-н Д. И. Г. не се яви, за което е съставен констативен протокол / л. 46-51/. На 20.07.2025 год. е залепено съобщение на посочените по-горе места, с което г-н Д. И. Г. е поканен на 25.07.2025 г. в 11:00 часа за изслушване от Комисията- л. 54-61. Г. отново не се явил- л. 62-63. На 29.05.2025 год. в 14:10 часа Комисията е извършила оглед в жилището на г-н Р. С. Д. , като е констатирано ,че жилището е без канализация, прекъсната тоалетна, баня, а водите от кухненската мивка се оттичат, чрез заустване в голям черпателен съд (голяма бутилка от минерална вода). На 09.10. 2025г. заместник -кмета на община Варна , замествайки кмета на тази община за периода 01.09.2025г. – 30.10.2025г. въз основа на издадена от последния заповед №-К-16/01.09.2025г. / л. 41 от делото/ , е постановил процесната заповед , с която е разпоредено на Д. И. Г.- собственик на жилище с идентификационен номер 10135.536.55.1.2 с адрес [населено място], „ " № , да осигури свободен достъп до своето жилище на посочения адрес, на представителната комисия на Община Варна с цел извършване на оглед в частта от неговото мазе. Опредена е дата за оглед - 29.10.2025 год. , а като допълнителна такава е посочена 30.10.2025г. Вписано е също, че “при необходимост“ да се осигури присъствие на служители на ІІ РУ-Варна. Заявеното в мотивите на акта фактическо основание за постановяване на властническото волеизявление са дадените задължителни указания в решение №3716/02.04.2025 год. на Административен съд гр.Варна. Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи: Предмет на оспорения индивидуален адм акт е осигуряването на свободен достъп до имот- частна собственост. Съгласно чл. 194. , ал.1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината. В конкретния случай заместник-кмета на община Варна, действайки в условията на валидно учредено заместване на кмета, е издал процесната заповед, поради което и с оглед цитираната правна регламентация съдът приема, че атакуваният адм. акт изхожда от компетентен адм. орган. При издаване на обжалваната заповед са спазени изискванията за форма на административен акт, тъй като властническото волеизявление се обективира в изискуемата по чл. 59 АПК писмена форма. В обстоятелствената част на заповедта се съдържа изложение на възприетите от органа фактически данни – влязло сила решение № 3716/02.04.2025г. на Варненския адм. съд, изпратено за изпълнение от ответника . Съдът споделя тезата на ВАС, обективирана в решение № 11480/06.10.201г. по адм. дело № 5441/2010 г. , че за проверка на законосъобразността на заповедта е достатъчно посочването на фактическото основание за издаването й , понеже непосочването или погрешното посочване на правното основание (чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 АПК) по начало не опорочава формата на акта, тъй като, за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда. При проверката по съблюдаване на административнопроцесуалните правила съдът прецени отсъствие на допуснати съществени такива , които да обосноват отмяна на атакувания адм. акт. Видно от материалите на събраната от съда адм. преписка конкретното адм. производство е образувано по служебен почин , след като е получено влязлото в сила решение на Адм съд-Варна и този подход е допустим с оглед правилото на чл. 24, ал.1 АПК. Пространните оплаквания в жалбата на Г. имат касателство към производството по издаване за заповед по чл. 196 от ЗУТ , но не и към производството по чл. 194 от посочения нормативен акт. Материалната компетентност на съставителите на констативен протокол за оглед е въпрос , който има отношение към законосъобразното провеждане на производството по постановяване на заповед по чл. 195 от ЗУТ – арг. чл. 196, ал.1 от ЗУТ . Оплакването на Г. , че не е бил запознат с протокола за оглед на имота на Д. , че този оглед е проведен без присъствие на негов представител е неоснователно , понеже този резултат е следствие на собствената му процесуална пасивност, а не е резултат на допуснато процесуално нарушение от адм. орган. На следващо място, Г. се оплаква , че датите за оглед са определени , без да са съгласувани с него , но адм. орган е определил тези дати, след като е предприел неуспешни опити за негово изслушване на 17.06.2025г., на 14.07.2025г., на 25.07.2025г. Нежеланието на последния да участва в адм. процес е причина за липсата на съгласуване на датите за оглед. От собственото си процесуално бездействие Г. не може да извлича благоприятни за себе си правни последици. Няма и нормативно изискване при определяне на дата/ дати на оглед да се отчита датата на връчване на заповедта по чл. 194 АПК. Голословно е оплакването на Г. , че не му е осигурена възможност за доброволно изпълнение на решението на Адм. съд-Варна по адм. дело № 2341/2024г., защото той е получил препис от това съдебно решение. Следователно така той е узнал за дадените от съда задължителни указания . Това съдебно решение той не е обжалвал и същото е влязло в сила на 26.04.2025г. От тази дата до датата на издаване на процесната заповед т.е. повече от 5 месеца , той не е заявил по никакъв начин желание доброволно да осигури достъп до своето жилище, още повече че три пъти ответникът е определял дати за неговото изслушване по случая. В контекста на изложената по-горе конкретика съдът счита, че са налице елементите от фактическия състав на упражненото от ответника публично право по чл. 194 , ал.1 от ЗУТ, тъй като по несъмнен начин се установи нежелание на Д. Г. да осигури свободен достъп до своя недвижим имот . Целта на разпоредения свободен достъп до имота му е оглед за преценка извършване на строително-монтажни дейности , касаещи водопроводната инсталация на сградата. Огледът е изрично указан за изпълнение от ответника по влязлото в законна сила решение № 3716/02.04.2025г. на Адм. съд-Варна . Това решение по арг. на чл. 297 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е задължително за всички държавни органи. Голословно е оплакването на Г. за нищожност на атакуваната заповед. Същата обективира нареждане за свободен достъп до неговия имот за провеждането на оглед , а извършването на точно такова процесуално действие е дал като задължително указание Варненският адм. съд с решение № 3716/02.04.2025г. Следователно доводът по чл. 177, ал.2 АПК е лишен от основателност. Освен това именно нежеланието да Г. да осигури свободен достъп до своя имот , въпреки няколкократните опити на адм. орган да го изслуша и да съгласува провеждането на такъв оглед , са в пряка причинно-следствена връзка с издаване на процесната заповед , с която по административен ред се осигурява достъп до имота. След влизане в законна сила на решение № 3716/02.04.2025г. на Варненския адм. съд ответникът е предприел нужните действия по неговото срочно изпълнение , а заради неоказаното от Д. Г. съдействие за извършване на оглед , адм. орган е използвал правната възможност на чл. 194 от АПК , за да може да изпълни горепосочения съдебен акт. Пространното изложение в жалбата на Г. до съда, подробният писмен отговор на тази жалба както от Р. Д. , така и от неговия пълномощник свидетелстват за техен спор относно съществуване, местонахождение , техническо състояние на водопроводната инсталация на сградата, но твърденията на страните в тази насока имат значение в производство по чл. 195 от ЗУТ и същите допълнително обосновават необходимостта от осигуряване на достъп до имота на Г. за провеждането на оглед , за установяване на действителното положение относно водопроводната инсталация на сградата и за преценка съществуване на условия по правоприлагане на чл. 195 от ЗУТ . В този контекст обжалваната заповед преследва правомерна цел - „ проучвателни работи във връзка с устройството на територията „ по смисъла на чл. 194 ЗУТ. Противно на твърдяното от Г. адм. орган може да разпореди оказване на съдействие от полицаи, тъй като изрично такава правна възможност е уредена в чл. 194, ал.3 от зУТ. Нормативно необоснована е правната позиция на жалбоподателя , че заповедта по чл. 194 от ЗУТ не подлежи на предварително изпълнение предвид особеното правило на чл. 217 , ал.1 ,т. 8 от същия нормативен акт . Фактът, че адм. орган е посочил и допълнителна втора дата за оглед не предполага незаконосъобразност на акта , а цели допълнителна гаранция за изпълнение на съдебното решение на Варненския адм. съд. В обобщение оспореният индивидуален адм. акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение. Предвид изхода на правния спор исканията на ответника и на зани. лице Р. Д. за присъждане на разноски следва да бъдат уважени на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК във вр. с чл. 219, ал.3 от ЗУТ. На ответника следва да се присъди юриск. възнаграждение от 103 евро, а на заин. лице – 600 евро съобразно представен списък на разноските / л. 142-143/. Мотивиран от изложените съображения Административен съд – Варна