Решение № 270 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 147/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба на Директора на ОД „Земеделие“ – Силистра, в качеството му на осигурител, против Експертно решение (ЕР) № 00145 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, взето на заседание № 066, проведено на 02.06.2023 г.С оспореното решение на НЕЛК се потвърждава Експертно решение № 145 на ТЕЛК при „МБАЛ - Силистра“ АД, взето на заседание № 66/02.06.2023 г., с което от своя страна се потвърждава болничен лист (БЛ) № Е20224024204/31.01.2023 г., издаден от „ИП - АПМП д-р В.К.“ ЕООД спрямо Т. Н. П.. Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита се, че не са отчетени конкретните фактически обстоятелства, относими към правния спор. В съдебно заседание от 29 януари 2026 г. жалбоподателят се представлява от адв. Р.. Моли се за отмяна на оспорения акт и за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София с писмено становище, подадено от юрисконсулт К. К.(л.53), оспорва жалбата като неоснователна. Рамкира, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е валиден, постановен от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазена е писмената форма, която е изискване за действителност. Експертизата е изготвена по документи, които удостоверяват здравословното състояние на освидетелстваното лице.Претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Т. Н. П., чрез адв. В. оспорва жалбата като неоснователна. Развива съображения за липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. По делото са налице данни, че Т. П. се е нуждаела от лечение по повод на диагнозата „грип“. Здравословното ѝ състояние е обуславяло издаването на процесния болничен лист. Чрез съдебно-медицинската експертиза е установено, че тя е била с влошено здравословно състояние със симптоми на грип към изследвания период и в тази връзка законосъобразно последният е издаден. Оттам нататък, въпросите -какво лечение е предписано, дали то е правилно или не, дали някой от лекуващите лекари е допускал някакви грешки в своята лична практика и т.н., тези въпроси нямали пряко отношение към въпроса дали болничният лист е издаден законосъобразно или не. Нещо повече, установило се, че здравословното състояние на Т. П. до такава степен се е влошило във времето, че се е наложило да постъпи в болница.По отношение на тезата на жалбоподателя, че представените в съдебно заседание Ревизионен акт за начет № РА-5-18-02049313 от 04.09.2025 г.,анализ към ревизионен акт № РА -5-18-02049313/04.09.2025 г., издаден от контролен орган при ТП на НОИ – Силистра и задължителни предписания № ЗД-1-18-02049381 от 04.09.2025 г. били основание да се приеме, че Т. Н. не е осигурено лице и болничният лист следва да се отмени - акцентира, че един ден прекъсване на работния ден не е основание да се приеме, че лицето не се считало за осигурено по смисъла на закона. Прекъсването на работа с един работен ден рефлектира върху правото на парично обезщетение,но не рефлектира върху трудовия ѝ стаж. За този период, в който е издаден болничният лист, тя има трудов стаж и е осигурена за безработица, както за всички здравни осигурителни рискове и тя има право на болничен лист. Прекъсването на един ден работа може да се приеме като един ден неплатен отпуск, макар и да не е подала молба в този смисъл. Въпросният ревизионен акт касае осигурителя Областна дирекция „Земеделие“-гр.Силистра и няма обвързващо значение за Т. Н., защото не е насочен срещу нея. Тя не е участвала в процедурата по издаване на този ревизионен акт и съответно няма обвързващо значение за нея.Здравноосигурителните права се губят при неплащане на три месеца здравни осигуровки. В конкретния случай става дума за един ден, затова този един ден няма значение за здравноосигурителния статус на лицето. В обобщение, тези документи нямат обвързващо значение за правото на Т. Н. да ѝ бъде издаден своевременно болничен лист, като към него момент личният лекар няма как да е знаел за тези проблеми между работодател и работник. Тези факти – прекъсване на един работен ден, няма обвързващо значение и за личния лекар, който към този момент категорично не е имал никакви данни за прекъсване на здравноосигурителни права, здравен статус и т.н Претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на сторените по делото разноски по списък по чл. 80 от ГПК. Заинтересованата страна Териториална експертна лекарска комисия при „МБАЛ – СИЛИСТРА“ АД не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна Агенция за хората с увреждания – София – не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна „Индивидуална практика – амбулатория за първична медицинска помощ д-р В.К.“ ЕООД не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна Териториално поделение Силистра на Националния Осигурителен Институт, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Н.-Н., оспорва жалбата като неоснователна. Развива съображения по същество за липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Видно от приложените документи симптомите на Т. П. са започнали още през януари 2023 г., когато тя е потърсила личния си лекар. Същите са продължили като дори са персистирали година и половина по късно - до 27.06.2024 г. Видно от изготвената медицинска експертиза, здравословното състояние на Т. П. към 31.01.2023 г. може да се определи като начална фаза на остро респираторно заболяване,причинено от вирус, което води до временна неработоспособност. На стр. 3 до стр. 4 от медицинската експертиза е записано „при не малко заболявания в начален стадий обективната находка е оскъдна и дори може да липсва.“ Това в настоящия случай не значи, че вещото лице посочва липса на такава обективна находка, а и че при липса на обективна находка може да се приеме, че се развива „инфлуенца“. От друга страна, по отношение на изостреното везикуларно дишане също в експертизата на стр. 4 е записано, че това е симптом за набъбване на лигавицата на въздухоносните пътища. Тук въобще не става въпрос за изследване на белите дробове или за нещо свързано с това, дали към 31.01.2023 г. така посочените симптоми на грипа са проникнали вече в белите дробове. Както е описало вещото лице в заключението, към онзи момент лицето е било с начални симптоми на остро вирусно заболяване. По отношение на представените в съдебно заседание Ревизионен акт за начет № РА-5-18-02049313 от 04.09.2025 г.,анализ към ревизионен акт № РА -5-18-02049313/04.09.2025 г.и задължителни предписания № ЗД-1-18-02049381 от 04.09.2025 г.обяснява, че въпросният ревизионен акт касае Областна дирекция „Земеделие“-Силистра и няма обвързващо значение за Т. Н., защото не е адресиран към нея. Тя не е участвала в процедурата по издаване на този ревизионен акт и съответно няма обвързващо значение за нея.Касае се за различни административни производства. В обобщение болничен лист за диагноза „грип“ можело да се издаде дори и при по-леки форми на вирусни заболявания, протичащи с оскъдна симптоматика, като целта при всички такива случаи на остри вирусни заболявания е ограничаване разпространението на инфекцията сред трудовите колективи. Болничният лист удостоверява неработоспособността на лицето. Дали ще бъде изплатено обезщетение от НОИ или не, е предмет на друго производство. Към датата на явяване на преглед на Т. Н. – 31.01.2023 г., както е констатирано и в експертизата, е била открита обективна находка за състоянието на лицето. Както впоследствие посочва в експертното заключение вещото лице, изводите се правят от лекаря на база снета анамнеза и обективния статус. По отношение на доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че лицето задължително е трябвало да бъде насочено към специалист, счита, че това не е така. Личният лекар е този, който има право да издаде болничен лист, когато се касае за общо заболяване, какъвто в настоящия случай е болничният лист. От друга страна, лицето представя болничния лист пред работодателя. Лицето разполага с преценката дали да го представи или не. Тоест, едно лице може да прецени, че е достатъчно работоспособно, за да се яви на работа и да не представя болничния лист, но в същото време без болничен лист няма как да му бъде предписано лечение. Както и вещото лице е отбелязало в заключението, обикновено при издаването на болничен лист за остро вирусно заболяване, отправна точка има фактът - дали и как да бъде защитен останалия персонал на работодателя при положение, че острите вирусни заболявания се разпространяват много бързо. По отношение на представения в съдебно заседание от 29.01.2026 г.ревизионен акт за начет от контролните органи при ТП на НОИ – Силистра отбелязва, че същият е издаден на 04.09.2025 г., а изследваният период е две години назад. Към м. януари, 2023 г. не е имало индикации дали лицето е било осигурено или не. С оглед на всичко това счита, че заключението на вещото лице е достатъчно изчерпателно и категорично, изготвено въз основа на всички доказателства, налични към преписката, и следва да се приеме, че Т. Н. е била във временна неработоспособност към датата на издаване на болничния лист от 31.01.2024 г.Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Дирекция „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – СИЛИСТРА не ангажира становище по жалбата; Административен съд – Силистра, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника и заинтересованите страни, представената административна преписка, заключението по съдебно-медицинската експертиза и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване. Подадена е срещу подлежащ на оспорване акт ,от лице с правен интерес – осигурител на заинтересованото лице - адресат на акта. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Съгласно писмените доказателства по делото, а и по тези факти по делото не се спори, че след проведено лечение на Т. П., й е издаден болничен лист № Е20224024204 от 31.01.2023 г. от „Индивидуална практика – амбулатория за първична медицинска помощ д-р В.К.“ ЕООД.Назад във времето е бил издаден болничен лист от ЛКК при ПФО – „МБАЛ – Силистра“ АД и с него е оформен отпуск за временна неработоспособност за 6 дни болничен режим, последван от 15 дни домашен амбулаторен режим в периода от 03.11.2022 г. до 23.11.2022 г. След изтичането на този период на Т. П. са издавани и други болнични листове. След служебна справка е видно, че болничен лист № Е2022 3203639 от 09.11.2022 г. като индивидуален административен акт за медицинска експертиза е оставен в сила с Решение № 314 от 14.01.2025 г. по адм. дело № 3976/2024 г. по описа на ВАС на Р България. Както е отбелязано по-горе, на 31 януари, 2023 г. е издаден процесният болничен лист № Е20224024204 от „ИП - АПМП д-р В.К.“ ЕООД с диагноза „грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус“. За контролен преглед е определена дата 06.02.2023 г. В установения срок по чл.112,ал. 1, т.1 от ЗЗ срещу болничния лист е подадена жалба от ОД „Земеделие“ – Силистра, в качеството на осигурител, до ТЕЛК при МБАЛ - Силистра, в отговор на която е постановено Решение на ЛКК при ДКЦ1 Силистра № 901 от 14.03.2023 г. с диагноза „грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус“ (л.81).Посоченото решение е оспорено и в отговор е постановено ЕР на ТЕЛК № 236 от 20 април 2023 г., въз основа на епикриза от от ПФО-МБАЛ Силистра, преглед от ОПЛ и преглед от алерголог, контролни прегледи. Решението на ТЕЛК при „МБАЛ – Силистра“ е оспорено и е постановено Експертно решение (ЕР) № 145 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, взето на заседание, проведено на 02.06.2023 г. За да постанови решението, ответният орган въз основа на приложената медицинска документация, е приел, че в периода на болничен състоянието на Т. П. е обуславяло временна неработоспособност и че издаването на същия за седем дни в периода от 31.01.2023 г. до 06.02.2023 г. с диагноза „грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус“, е правилно. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза с посочени от жалбоподателя задачи: „Какви са обективните данни за здравословното състояние на Т. Н. П. към момента на прегледа? Налице ли е било основание да се приеме, че здравословното й състояние води до временна неработоспособност; Какво е констатирано от личния лекар при прегледа на 24.01.2023 г. и при прегледа на 31.01.2023 г. и какво лечение е предписано? В мотивите на заключението е изложено следното обобщение на писмените документи от медицинското досие: „отразената анамнеза сочи за оплаквания от висока температура с втрисане, отпадналост и суха кашлица. От първичния преглед се обективизира - дихателна система - изострено везикуларно дишане. Останалите органи и системи са без особености. Установява се нарушаване на работоспособността, за което е издаден болничен лист за 7 дни временна неработоспособност с диагноза „грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус“. Седмица по-късно на 31.01.23 г. на контролен преглед при същия лекар оплакванията персистират - суха еластична кашлица, задух, уморяемост, безапетитие, потене нощем. Обективните данни сочат - ДС - изострено везикуларно дишане, сухи свиркащи хрипове двустранно. Продължава се с БЛ за временната неработоспособност с още 7 дни. Пациентът се насочва за лечение от специалист пулмолог, а оттам за хоспитализация в болнично заведение. Т. П. в предходния период също е била лекувана за остро респираторно заболяване включително и в болнично лечебно заведение.“ На 24.01.2023 г. личният лекар на Т. П., на основание анамнезата и обективната находка от прегледа й, констатира остро респираторно заболяване - грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус. Предписаното лечение се описва в амбулаторния лист от вторичния преглед на 31.01.23 г. и представлява: лечение с антибиотик, секретоитици, кортикостероид, имуностимулант. Въз основа на фактическите установявания, съдът формира следните правни изводи: Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗ оспореното решение на НЕЛК и предхождащите го актове, издадени в административното производство, са постановени от материално компетентни лица. Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59,ал.2,т.4 от АПК. В съответствие с разпоредбата на чл.43,т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, както е сторено в случая. При произнасянето си органът се е съобразил с предметните рамки на производството, посочени в чл.45,ал.1 и 4 от цитирания ПУОРОМЕРКМЕ. По отношение на материалната законосъобразност на акта: Оспореният болничен лист е издаден по реда на чл.14 от Наредбата за медицинската експертиза за времето от 31.01.2023 г. до 06.02.2023 г. В съответствие с чл.13 от НМЕ болничният лист е издаден еднолично от лекуващия лекар до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 дни, с прекъсване в рамките на една календарна година. В посочените 14 дни, съответно 40 дни, не се включват дните за временна неработоспособност поради карантина. По повод доказателственото средство -съдебно-медицинска експертиза - следва да се отбележи, че констатациите по първата експертиза, изготвена от д-р К. Х. , са били отчетени като взаимно-изключващи се, тъй като изводите, отразени в представеното заключение и тези в устния доклад в заседание са си противоречали. Също така то е заявило, че не е успяло да се снабди с всички относими за задачата медицински документи. Това обяснение е компрометирало възможността за пълнота на изложението, което е наложило назначаване на друго вещо лице. По възражението на жалбоподателя, че представените в съдебно заседание Ревизионен акт за начет № РА-5-18-02049313 от 04.09.2025 г.,анализ към ревизионен акт № РА-5-18-02049313/04.09.2025 г.и задължителни предписания № ЗД-1-18-02049381 от 04.09.2025 г. сочели, че издаденият болничен лист е незаконосъобразен, тъй като с тях е прието, че осигурителят неправилно е получил суми, съдът възприема тезата на заинтересованите лица – ТД на НОИ-Силистра и на Т. Н.. Двете правоотношения – издаването на болничен лист от общопрактикуващ лекар и контролът по изплащане на обезщетения са различни – както страните, така и предметът на правоотношенията. Издатели на процесните административни актове са органи на медицинската експертиза – общопрактикуващ лекар, ЛКК, ТЕЛК,НЕЛК и предмет на преценка е законосъобразността на медицинската експертиза.Самият осигурител , подавайки жалба против БЛ от 31.01.2023 г., е бил запознат с факта, че същият не е стабилен административен акт , не е влязъл в сила и е следвало да реагира адекватно по повод на правоотношението по КСО за преценка на изплатените обезщетения, приключили с цитираните по-горе актове в ревизионното производство. В обобщение, от анализа на установените по делото факти следва извод, че симптомите на диагнозата „грип“ се потвърждават и от вещото лице по назначената по делото експертиза. Следва да се приеме, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административно-процесуални правила и в съответствие с материалния закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на НЕЛК - София (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с 17, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи) следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 (сто и две) евро. На основание чл.143,ал.4 от АПК при отхвърляне на оспорването, право на разноски имат и заинтересованите страни. В тази връзка в жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Т. П. Н. разноски в размер на 153 евро, а на НОИ – 102 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра