Решение № 591 от 31.7.2024 г. на Административен съд - Разград по дело № 106/2024 г.

Производството е по чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба с вх. № 745 от 07.05.2024 год. на П. Т. З. от гр. Д., чрез адв. Б. Г. Б. от АК – Хасково срещу Община Разград, с която иска съдът да я осъди да му заплати сумата от 8 лв., представляваща незаконно определена цена за входени билети, заплатена с фактура № 0000000464 от 19.01.2024 г., издадена от Регионален исторически музей – Разград на основание нищожната или незаконосъобразна разпоредба на чл. 58, ал. 1, в частта ѝ по т. 98 вход за музей „Абритус“, Етнографски музей: възрастни – 2.50 лв. бр.; т. 102 временни изложби: за възрастни – 2.00 лв./бр.; т. 103 Интерактивен музей: за възрастни – 3.50 лв./бр. от Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград, приета от Общински съвет – Разград. Ищецът сочи, че развилото се адм.д. № 67/2024 год. по описа на АС – Разград, образувано по негова жалба срещу тези разпоредби, било прекратено с определение № 388 от 14.05.2024 год., тъй като Общински съвет - Разград сам е отменил оспорените разпоредби от наредбата, преди даване ход на делото и съдът не се е произнесъл по законосъобразността им, поради което на основание чл. 204, ал. 3 от AПК съдът следва инцидентно в настоящото производство да установи тяхната незаконосъобразност. Ответникът по делото – Община Разград, чрез процесуалния си представител – С. Д., началник отдел „Правно нормативно обслужване и обществени поръчки, счита молбата за процесуално допустима но по същество неоснователна и недоказана. Излага доводи, че разпоредбите от Наредба № 14 на Общински съвет – Разград, чиято незаконосъобразност твърди ищеца и на които основава своите претенции са отменени с Наредбата за изменение на Наредба № 14, приета с Решение № 90 по Протокол № 8 от 30.04.2024 год. на Общински съвет – Разград, влязла в сила 3 дни след публикуването ѝ на 02.05.2024 год. Позовавайки се на ТР № 2 от 27.06.2016 год. счита, че вреди, които са настъпили преди отмяната не цитираните правни норми не подлежат на обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а се уреждат по реда на чл. 195, ал. 2 от ЗОДОВ. На следващо място се твърди, че не е налице реално причинена вреда и причинно следствена връзка между нея и цитираните норми, след като ищецът по собствено желание е посетил Регионалния исторически музей и е заплатил цената на входен билет за съответната услуга. Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград счита предявения иск за неоснователен и недоказан по изложените от ответника съображения. Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът З. посетил Регионалния исторически музей – Разград на 19.01.2024 г., за което са му били издадени три входни билета за различни експозиции на стойност 2, 50 лв., 3.50 лв. и 2 лв. или на обща стойност 8 лв., за което му била издадена фактура № 0000000464 от 19.01.2024 год. С жалба вх. № 479 от 19.03.2024 год. ищецът е обжалвал пред Административен съд – Разград чл. 58, ал. 1, в частта ѝ по т. 98 вход за музей „Абритус“, Етнографски музей: възрастни – 2.50 лв. бр.; т. 99. Вход за къща „Димитър Ненов” – 1.00 лв. бр., т. 100 Вход за музейна сбирка „Станка и Никола Икономови” – 2.00 лв./бр., т. 102 временни изложби: за възрастни – 2.00 лв./бр.; т. 103 Интерактивен музей: за възрастни – 3.50 лв./бр. от Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград, приета от Общински съвет – Разград, като е поискал те да бъдат прогласени за нищожни или отменени като незаконосъобразни. По така депозираната жалба е било образувано адм.д. № 67/2024 год. по описа на АС – Разград, насрочено за 14.05.2024 год. На 07.05.2024 год. в АС – Разград постъпва искова молба вх. № 745 от 07.05.2024 год. подадена от ищеца П. Т. З. от гр. Д., срещу Регионален исторически музей – Разград, с адрес гр. Разград, бул. „Априлско въстание” № 70, с която иска съдът да го осъди да му заплати сумата от 8 лв., представляваща незаконно определена цена за входни билети, заплатена с фактура № 0000000464 от 19.01.2024 издадена от Регионален исторически музей – Разград, на основание нищожна или незаконосъобразна разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 98, т. 102, т. 103 от Наредба № 14 на Общински съвет Разград. По така депозираната искова молба е образувано адм.д. № 106/2024 год. На 13.05.2024 год. по адм.д. № 67/2024 год. е постъпила молба от Общински съвет – Разград /, с която са представени доказателства, че с Решение № 90 по Протокол № 8 от 30.04.2024 год. на Общински съвет – Разград, е приета Наредба за изменение на наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград, с която разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 98, 99, 100, 101, 102 и 103 от наредба № 14 са отменени и че наредбата за изменение е влязла в сила 3 дни след публикуването ѝ на 02.05.2024 год. На 14.05.2024 год. ищецът З., в качеството си на оспорващ по адм. д. № 67/2024 год. е депозирал становище, в което е посочил, че след като оспорените разпоредби от наредба № 14 са отменени в следствие на което предмета на спора по делото е отпаднал и следва да се обсъди хипотезата на чл. 159, т. 3 от АПК и да прекрати съдопроизводството по жалбата му. С определение № 388 от 14.05.2024 год., влязло в сила 28.05.2024 год. по адм.д. № 67/2024 год. АС – Разград е оставил жалбата на З. с вх. № 479 от 19.03.2024 год.срещу чл. 58, ал. 1, т. 98 т. 99., 100, т. 102 и т. 103 от Наредба № 14 на ОС – Разград без разглеждане и е прекратил производството по делото поради оттегляне на оспорения акт и отпадане на правния интерес от оспорване. С Разпореждане № 379 от 14.05.2024 год. по адм.д. № 106/2024 год. съдът е оставил исковата молба на З. без движение, поради нередовност в т.ч. неяснота и несъответствие между фактическите обстоятелства изложени в нея и посочения ответник. С молба вх. № 824 от 23.05.2024 год. ищецът З. отстранява нередовността на исковата молба като посочва, че ответник по нея следва да се счита Община Разград и че претендираното обезщетение от 8 лв. представлява цената на билетите, издадени от Регионален исторически музей при посещението му в него, определена въз основа на нищожните, а като алтернатива незаконосъобразните разпоредби на чл. 58, ал. 1, в частта ѝ по т. 98 вход за музей „Абритус“, Етнографски музей: възрастни – 2.50 лв. бр.; т. 99., т. 102 временни изложби: за възрастни – 2.00 лв./бр.; и т. 103 Интерактивен музей: за възрастни – 3.50 лв./бр. от Наредба № 14 на ОС – Разград, като иска съдът на основание чл. 204, ал. 3 от АПК да установи незаконосъобразността на акта. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Исковата молба е допустима. Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е оттеглил в хода на оспорването им пред АС – Разград разпоредби от Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград, приета от ОбС – Разград, от действието на които са последвали преки и непосредствени вреди, посочени в петитума на исковата молба, изразяващи се в заплатената от него цена на входни билети, издадени от регионален исторически музей – Разград. Доколкото исковата претенция се основава на твърдение за нищожен нормативен административен акт и оттеглен такъв от административния орган, независимо че производството по оспорването му е прекратено, поради оттегляне на нормативния административен акт, то производството по предявения иск следва да продължи, с оглед разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от АПК, независимо че са били образувани две отделни производства. Според чл. 2, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. В разпоредбата на чл. 14 от ЗМСМА е посочено, че общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет, а според чл. 18, ал. 1 от същия закон Общинският съвет е орган на местното самоуправление Следователно Община Разград като юридическо лице е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите и организациите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия или отменени незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, на своите органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от същия закон, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност или подзаконов нормативен акт, които да са отменени или обявени за нищожни по съответния ред; 2. - реална, пряка и непосредствена вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3. - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест. С разпоредбата на чл. 204, ал. 3 АПК се въвежда изискване за инцидентен съдебен контрол на административния съд за валидността на акта, от който се твърди да са произлезли вреди. Съдът не е длъжен да се произнесе с диспозитив за обявяване нищожността на акта, а е задължен инцидентно, в мотивите си, да прецени налице ли е нищожност. По отношение твърдението за нищожност на разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 98, , 102 и 103 в оспорената им част, от които се твърди, че са произтекли вредите, чието обезщетяване се иска, съдът намира следното: Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител, след решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата им. На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за културното наследство, държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата. С § 1 т.2 б. а от Постановление № 80 от 07.04.2006 год. / ДВ бр. 33/2006 г./ за изменение на Постановление № 153 от 28.07.2000 год. на МС за преобразуване на културни институти в регионални библиотеки и музеи /ДВ бр. 65/2000г./ Историческия музей - Разград, е преобразуван в Регионален исторически музей – Разград със седалище в гр. Разград, бул. „Априлско въстание” № 70. ПМС № 153 от 28.07.2000 г. е прието на основание чл. 9, ал. 2 във вр. с § 2, ал. 1, т. 1 от Закона за закрила на културата Член 4, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 153 от 28.07.2000 г. сочат, че за основната си дейност регионалните културни институти се финансират от общините в съответствие с чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, а за допълнителните функции по чл. 1, ал. 4 и чл. 2, ал. 4 те получават допълнителни средства от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерство на културата. Според чл. 27, ал. 3 от Закона за културното наследство Регионалните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата или общината културни ценности, сграден фонд и се финансират по реда на чл. 40. В тази насока разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗКН предвижда, че Регионалните музеи се финансират от общините, на чиято територия е седалището им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от държавния бюджет. С оглед на горното е безспорно, че Регионален исторически музей – Разград е юридическо лице, което се финансира от Община – Разград. Наред с това обаче, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за културното наследство за индивидуално и групово посещение на музейни експозиции се заплащат входни билети, а според ал. 2 цените на входните билети на държавните и общинските музеи се определят от техния директор, съгласувано с финансиращия орган. Вярно е, че Общинските съвети са компетентния орган да определя с наредби местните такси и цени на услуги, съгласно чл. 9 от ЗМДТ, но нормата на чл. 187, ал. 2 от ЗКН е специална по отношение на чл. 9 от ЗМДТ. С оглед на горното съдът счита, че специалната норма на чл. 187, ал. 2 от ЗКН предвижда изричната компетентност на директорите на посочените в нея музеи в качеството им на административни органи да определят цените на входните билети. След като т. 98, т. 101 т. 103 на чл. 58 от Наредба № 14 на Общински съвет – Разград, с които са определени цените за входни билети за експозиции на Регионалния исторически музей, съответно за музей „Абритус”, за временни изложби и за интерактивния музей, са приети от некомпетентен орган, то същите се явяват нищожни. Следователно налице е първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение на втората и третата предпоставки - наличие на реална, пряка и непосредствена вреда, настъпила в резултат на незаконосъобразния административен, съдът намира следното: Имуществените вреди се изразяват в претърпени загуби, т.е пряко намаление на активите на лицето и пропуснати ползи - осуетява възможността за едно сигурно, предварително планирано и очаквано увеличение на имуществото. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно–следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В настоящия случай ищецът претендира имуществена вреда като претърпяна загуба от 8 лв., представляваща цената на заплатени входни билети за вход в Регионалния исторически музей – Разград, която според него е настъпила от нищожните разпоредби на Наредба № 14. Съдът намира, че в случая не е налице такава вреда, доколкото срещу платените входни билети в Регионалния исторически музей ищецът е получил впечатляващо преживяване, което го мотивира да посети още веднъж музея, както е посочил в жалбата си до АС – Разград /л. 2 от адм.д. № 106/2024 год. / при обосноваване на правния си интерес да оспори процесните правни норми. Съдът счита, че тези положителни преживявания на ищеца при посещението му в Регионалния исторически музей – Разград, независимо че нямат материален характер са го обогатили или най-малко са равностойни на платената цена за входни билети. Наред с това по силата на чл. 187, ал. 1 от Закона за културното наследство ищецът е бил длъжен да заплати входен билет при посещението на музейните експозиции на Регионалния исторически музей – Разград. Той не попада в категорията на лицата по чл. 187, ал. 4 и ал. 5 от същия закон и не твърди, че по отношение на посетените от него експозиции е предвиден безплатен вход, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗКН, поради което ищецът не е освободен от задължението си да плати входен билет по ал. 1 от същия член. Дори да се приеме, че като е платил 8 лв. за входни билети за ищеца е настъпила вреда, то тя не е последица от приетите от съда за нищожни разпоредби от Наредба № 14 на ОбС – Разград, а е последица и резултат от разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗКН, която е действаща позитивна правна норма на закона. Ако се приеме, че платената от ищеца цена за процесните билети, приети с нищожните разпоредби от Наредба № 14 на ОбС - Разград е била по-висока от цената на входните билети, която би била определена от директора на музея по реда на чл. 187, ал. 2 от ЗКН и разликата между тях е причинената на ищеца вреда, то на първо място такава претенция не е предявена, а на следващо място не е доказана по размер, макар това да е в негова тежест, съгласно указания в тази насока, дадени му от съда в определението за насрочване на делото от 04.06.2024 год. След като втората и третата предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в случая не са налице, то предявеният от ищеца П. Т. З. иск срещу община Разград се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Отделен е въпросът, че цените на входните билети, определени с приетите за нищожни от съда разпоредби, са били приети през 2016 год. и към м. януари 2024 г., когато ищецът е посетил музея, са били символични с оглед икономическото развитие на страната, увеличението на доходите и инфлационните процеси. Това се потвърждава и от сега действащите цени на входни билети за възрастни, публикувани на сайта на РИМ – Разград, а именно 6 лв. за археологическия музей „Абритус”, 5 лв. за временни експозиции и 10 лв. за интерактивния музей. С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултко възнаграждение, като своевременно направено е основателно. Ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24, изречение второ от Наредбата за правна помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Мотивиран така, съдът