Решение № 743 от 9.4.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 362/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба, подадена от "Еваз - Сливен" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, представлявано от Ж. А. против Акт за установяване на задължение № АУ001538-1 от 17.07.2023 г. издаден от В. Т. на длъжност главен специалист в Дирекция МДТ потвърден с Решение № НОМ 147 от 14.09.2023 г. на Директор на Дирекция - "Местни данъци и такси" при Община Сливен, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 1 ал.2, чл.4 ал.1-5, чл.9 и чл.9б от ЗМДТ е определен размер на задълженията на "Еваз - Сливен" ЕООД за периода 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. за данък недвижими имоти главница и лихва в общ размер на 7 465, 82 лева и такса битови отпадъци главница и лихва в общ размер на 9 401, 31 лева или общ размер на задължението – 16 867, 13 лева, от които 15 616, 18 лева главница и 1 250, 95 лева лихва. С жалбата се оспорва целия административен акт, като се твърди незаконосъобразност на същия. Дружеството твърди, че имотите на дружеството попадат в район, извън строителните граници на населеното място, който е изключен от територията, в която общината предоставя услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Единият от имотите представлява земеделска земя, на която не е променено предназначението, поради което за него не е приложима хипотезата на чл.10 ал.1 от ЗМДТ, а следва да намери приложение нормата на чл.10 ал.3 от ЗМДТ. Счита, че неправилно е определена данъчната оценка на имота. Счита, че имотите на дружеството неправилно са обложени като урбанизирана територия, без да са налице основания за това. По отношение на имота, представляващ улица счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗМДТ. Твърди, че не дължи ДНИ и ТБО. Моли съдът да отмени АУЗ. Претендира се разноски. В съдебно заседание оспорващото дружество редовно призовано се представлява от представител по пълномощие – адв. М. П.- АК Сливен, която поддържа жалбата. Оспорва констатациите на административния орган. Ангажира доказателства. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Административният орган - Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, чрез процесуалния си представител А. О. – главен експерт, с придобита юридическа правоспособност оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че при издаването на акта не са допуснати процесуални нарушения, същият е издаден от компетентен орган и в съответствие с нормативните разпоредби. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Дружество „Еваз - Сливен“ ЕООД декларира пред Дирекция МДТ Сливен следните притежавани от него недвижими имоти: с декларация вх. № 7003004338/14.06.2022 г. /л.76/ - земя, представляваща поземлен имот с идентификатор 67338.709.10 с площ на земята 323 571 кв.м. по кадастралната карта на гр.Сливен, находящ се в гр.Сливен, кв.“Речица“, както и застроена площ – сгради с обща площ - 5 299 кв.м.; с декларация вх. № 7003004339/14.06.2022 г. /л.106/ - земя, представляваща поземлен имот с идентификатор с идентификатор 67338.709.8 по кадастралната карта на гр.Сливен, с площ 5 132 кв. м., находящ се в гр.Сливен, кв.“Речица“. На 17.07.2023 г. е съставен АУЗ № АУ001538 - 1, с който е определен размер на задълженията на дружеството по подадените декларации по ЗМДТ включващ ДНИ и ТБО за посочените имоти, за периода 01.07.2022г. – 31.12.2022г. Общият размер на задължението по акта е 16 867, 13 лева, от които главница 15 616, 18 лева и лихва 1 250, 95 лева. /л.25/. Актът е връчен на представител на дружеството на 18.07.2023 г. /л.29 гръб/ и в срока за обжалване на 24.07.2023 г. дружеството подава жалба срещу акта с вх. № 139/24.07.2023г. /л.33-л.34/. Жалбата е разгледана от Директор на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, който се е произнесъл с решение № НОМ 147/14.09.2023 г. /л.36/, като е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил изцяло акта. Решение № НОМ 147 от 14.09.2023 г. е връчено на оспорващото дружество на 20.09.2023 г. по пощата, за което по делото е приложена обратна разписка/л.38/. Жалбата срещу него е подадена до Административен съд на 04.10.2023 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство/л.2 и л.14/. По делото е приобщена Наредба за определянето размера на местните данъци на Община Сливен /л.306/ Същата е изменена и допълвана многократно като съгласно чл. 5 от същата годишния размер на данъка върху недвижимите имоти за 2022г. – 2, 7 на хиляда върху данъчната оценка на нежилищния имот. /л.306/. По делото е приобщена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен (л.47) Същата е изменена и допълвана многократно като съгласно чл. 14 от Наредбата таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга по отделно - "осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци", "събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им“, „проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и мониторинг на депата за битови отпадъци“ и "почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване". Съгласно чл. 16 от Наредбата таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, като съгласно ал.4 т.2 и съответно решение № 829/20.12.2021г. Общински съвет Сливен / л. 50 / е определил размер на ТБО за притежаваните нежилищни имоти - сгради, собственост на предприятия на физически и юридически лица за 2022г. в размер на общо 3, 40 на хиляда /за землището на гр. Сливен/, разпределени както следва: осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци, събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им - 1, 36 на хиляда; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и мониторинг на депата за битови отпадъци - 1, 31 на хиляда; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване - 0, 73 на хиляда. На основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ Кмета на Община Сливен е издал заповед № РД 15-1887/18.10.2021 г.за определянето на границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, включваща землището на гр.Сливен, кв. “Речица“. /л.41/. Съгласно тази заповед услугите "осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци", "събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им“, „проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и мониторинг на депата за битови отпадъци“ и "почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване" се предоставят за всички имоти попадащи в регулационните граници на територията на гр. Сливен, промишлените зони, гробищни паркове, прилежащи квартали, курортни местности, селищни образувания, вилни зони. В случая недвижимите имоти, собственост на оспорващото дружество попадат в районите на предлаганите от Община Сливен услуги. Адресът на декларираните имоти е гр.Сливен кв.“Речица“, а съгласно т.I.19 на заповедта за честота на извозване е посочен кв.“Речица“; услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване да се извършва съгласно договор минимум веднъж седмично, а услугата за депониране на смесени битови отпадъци от територията на Община Сливен, да се извършва на регионално депо за неопасни отпадъци до с. Хаджи Димитрово, община Тунджа след предварително третиране. На 07.10.2020 г. Община Сливен като възложител е сключила договор за възлагане на обществена поръчка с ДЗЗД „Регионално депо Ямбол“ за извършване на следните видове дейности за срок от 5 години: „Експлоатация, мониторинг и поддръжка на Регионално депо за неопасни отпадъци на община Сливен“. сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на местата за обществено ползване в Община Сливен. /л.138/. На 17.07.2020 г. между Община Сливен като възложител е сключила договор за възлагане на обществена поръчка с ДЗЗД "Грийн Партнърс - БКС" за извършване на следните видове дейности за срок от 5 години същите страни е сключен нов договор за още 5 години за изпълнение на: събиране и транспортиране на отпадъци, доставка, експлоатация, поддръжка и подмяна на контейнери за отпадъци и улични кошчета, почистване и поддържане на чистота на места за обществено ползване на територията на гр. Сливен, почистване на сняг и лед на улици, тротоари и други места за обществено ползване на територията на гр. Сливен, почистване на замърсени с отпадъци терени в землището на гр. Сливен. /л.184/. По делото са представени и приети като доказателство протоколи и фактури за извършване на дейностите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, почистване от сняг и лед на улици, тротоари и други места за обществено ползване за Община Сливен по сключените договори от 17.07.2015 г. и 17.07.2020 г. между Община Сливен като възложител и ДЗЗД "Грийн Партнърс - БКС"./л.194 и сл./. По делото е назначена, изслушана и приета комплексна експертиза, изготвена от вещите лица И. Х. И. - строителен техник със специалност „с.а.“ и вещото лице П. И. – икономист със специалност „с.к.“, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно, тъй като не е оспорено от страните, същото е обосновано и мотивирано, а и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. Съгласно заключението на вещите лица, които са съобразили представените от Община Сливен документи - заповеди на кмета на Община Сливен, Договор за възлагане на ОП за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, както и от протоколите за извършени дейности, дават заключение, че в района, в който се намират процесиите имоти - гр. Сливен, кв.“ Речица", се предоставят всички услуги по чл. 14 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставените права на територията на Община Сливен във връзка с чл. 62 от ЗМДТ. Експертът икономист П. И. дава заключение, че данъкът върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци за процесния период – 01.07.2022г. до 31.12.2022г. е изчислен при съобразяване с действащите норми, регламентирани в ЗМДТ, в Наредбата за определянето на местните данъци на територията на Община Сливен и в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен. Експертите сочат, че данъкът върху недвижимите имоти е определен от Дирекция МДТ Сливен в съответствие с чл.5 от Наредбата и действащите за 2022г. – 2, 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, а ТБО за процесните имоти е определена върху декларираната данъчна оценка, в съответствие с определените от Наредбата размери за съответните услуги за 2022г.- 3, 40 на хиляда. Експертът И.дава заключение, че посоченият в акта размер на задължението от 16 867, 13 лева, от които главница 15 616, 18 лева и лихва 1 250, 95 лева е правилно определен и изчислен, като вещите лица сочат, че длъжностното лице е съобразило двете подадени от дружеството декларации на 14.06.2022г. Задължението за данък върху недвижимите имоти за имотите в гр.Сливен, кв.“Речица“ е определено като за земя в урбанизирана територия, а не като земеделска земя. Експертът И. И., след извършена справка в АГКК Сливен, дава заключение, че декларираната от дружеството земя в кв.“Речица“ е в урбанизирана територия, а оранжериите, разположени върху нея, не са декларирани от дружеството, като за тях не е определено задължение с оспорения акт. Експертите са категорични, че в периода 01.07.2022г. -31.12.2022г. притежаваните от дружеството жалбоподател поземлени имоти са разположени в урбанизирана територия, за тях има действащ подробен устройствен план, същите са включени в общия устройствен план на Община Сливен, като в него е посочено, че са с производствено предназначение, т.е. не отговарят на определението за земеделски земи според ЗСПЗЗ и за тях правилно е приложен от органите по приходите редът за облагане, посочен в чл.10 ал.1 от ЗМДТ. За поземлени имоти с идентификатори № 67338.709.8 и № 67338.709.10 по КККР на гр. Сливен е имало влязъл в сила и действал до юли 2023 г. ПУП одобрен със Заповед РД-15-313/19.02.2013 г. на кмета на Община Сливен. Експертите сочат, че фактическото предназначение на поземлените имоти предмет на АУЗ № АУ001538- 1/17.07.2023 г. издаден от Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен, съгласно предвижданията на одобрения ПУП и действащата кадастрална карта е както следва: за поземлен имот с идентификатора 67338.709.8 - вид територия - Урбанизирана; начин на трайно ползване - „За второстепенна улица", а за поземлен имот с идентификатор № 67338.709.10 - вид територия - Урбанизирана; начин на трайно ползване - „Оранжерия с трайна конструкция". Вещите лица са категорични, че няма основание данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци да бъдат изчислени съобразно чл. 10, ал.2 и ал. 3 от ЗМДТ, защото поземлените имоти, които са обект на облагане не представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, а са урбанизирани територии и не са част от републиканската или общинската пътна мрежа. Експертите изтъкват, че на 20 м от КПП за имотите има пет броя контейнери за отпадъци; след издаване на оспорения акт от дружеството за земята и сградите в имот с идентификатор 67338.709.10 е платена изцяло главницата в размер на 6 833, 04 лв. от установеното задължение за данъка върху недвижимите имоти и 7 000, 00 лв. от главницата общо в размер на 8 604, 48 лв. от таксата за битови отпадъци. Вещите лица дават заключение, че при определянето на задълженията с оспорения акт са спазени всички норми, регламентирани в ЗМДТ за процесния период при определяне на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, както и са съобразени нормите на Наредбата за определянето на местните данъци на територията на Община Сливен и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Сливен, като експертизата не установява несъответствие и нужда от преизчисление на размера на ДНИ и ТБО, респективно на лихвите, които са начислени. В съдебно заседание експертите уточняват, че т.нар. второстепенна улица е вътре в имота, след КПП, представлява вътрешна ведомствена улица, която служи единствено за нуждите на дружеството. По искане на оспорващото дружество по делото е назначена, изслушана и приета повторна съдебно - икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Ж. П. със специалност „с.к.“, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано, неоспорено от страните и мотивирано, и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. След проверка и анализ на документите по делото и извършени изчисления, вещото лице дава заключение, че ДНИ и ТБО за процесния период в процесния АУЗ следва да се изчислят при съобразяване с нормата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и като размер са правилно определени. Вещото лице не констатира несъответствия при така определените задължения. В съдебно заседание уточнява, че оспорващото дружество не е подало декларация до общината, че няма да ползва контейнери за битови отпадъци; в единия имот на дружеството освен оранжерии, които не са декларирани, съответно необложени, са разположени промишлени сгради, които са за управленческия апарат; другият имот представлява второстепенна улица, която не е част от Републиканската пътна мрежа, поради което не следва да бъде освободена от данъци и такси. По делото са приобщени: скица на поземлен имот № 15-1025676/26.09.2023г. издадена от СГКК гр.Сливен за поземлен имот, собственост на „Еваз - Сливен“ ЕООД с идентификатор 67338.709.8 с площ 5 132 кв.м. е с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване за второстепенна улица; скица на поземлен имот №15-1326694/07.12.2021г., издадена от СГКК гр.Сливен за поземлен имот с идентификатор 67338.709.10 с площ 323 571 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване оранжерия с трайна конструкция /л.90/; учредителен акт на „Еваз - Сливен“ ЕООД /л.322/, от който е видно, че капиталът на дружеството е във формата на непарична вноска, представляваща право на собственост върху недвижими имоти с идентификатор 67338.709.8 с идентификатор 67338.709.10 по КККР на гр.Сливен; нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2006г. /л.325/ заповед № РД15-879/15.05.2023г., с която са определени служители на общинска администрация Сливен, които имат права на органи по приходите по ДОПК сред които по т.19 е и главен специалист В. Т. - издател на оспорения акт./л.126/; писмо на ОД“Земеделие“ гр.Сливен /л.394/; платежни нареждания /л.396/ и справка за неплатени задължения на оспорващия/л.398/. По делото е разпитан като свидетел С. М. С., м.на „Еваз - Сливен“ ЕООД, от показанията на който се установява, че Община Сливен не извършва извозване на отпадъци от имота на дружеството; трите контейнера за отпадъци били поставени на главния път Сливен - Нова Загора, но били без дъно; в оранжерията няма контейнер за отпадъци, тъй като отпадъците от производството били 99 % растителни, обогатяват се с оборска тор и се връщат в почвата; по тази причина дружеството не генерира битови отпадъци; работниците, които били около 15, а по време на летния сезон около 50 души не генерирали битови отпадъци; настоящият собственик не е заявявал до община Сливен отдел „Екология“ контейнер за нуждите на имотите, нито е подавал молба за освобождаване от ТБО. Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства. При така установените факти съдът направи следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗ, който е потвърден при обжалването му по административен ред от Директора на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, упражняващ правомощията на териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореният АУЗ е издаден от служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед на Кмета на Общината и следователно е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ от дружеството. Задължението за ДНИ, и ТБО е посочено по период, в общ размер и е разбито на главница и лихва. В обжалвания административен акт подробно са описани всички данъчни обекти, декларирани от дружеството, с посочена площ, отчетна стойност и данъчна оценка с декларации по чл.14 от ЗМДТ от дата 14.06.2022 г. Установеният размер в Акта е не само за прилежащия терен, а и за сградите, като всички тези обстоятелства са подробни изложени в обжалвания административен акт. Органът по приходите издава Акта по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК на база подадени и отработени имотни декларации от дружество и с оглед данъчния период, за който не е заплатено задължението за ДНИ и ТБО, а именно: от 01.07.2022 г.- до 31.12.2022 г. Актът е издаден и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Органът по приходите е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗ. По отношение на определения с оспорения акт данък върху недвижимите имоти: Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, на което условие несъмнено отговаря процесните недвижими имоти, собственост на оспорващото дружеството. Видно е от приложените декларации по чл. 14 от ЗМДТ, че двата имота на дружеството са нежилищни, декларирани са с адрес гр.Сливен, кв. “Речица“, намират се в землището на кв. “Речица“, като имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, поради което са облагаеми, а данъкът – дължим от собственика. Съдът не споделя становището на оспорващато дружество, че с оспорения АУЗ неправилно е определено задължение за нежилищния имот с идентификатор 67338.709.10 по КККР на гр. Сливен, доколкото същия представлява земеделска земя с начин на трайно ползване оранжерия с трайна конструкция; както и за имот 67338.709.8, който е урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за второстепенна улица. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение се установява, че имотите, които са обект на облагане с процесния АУЗ не представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, а са разположени в урбанизирани територии. Съгласно чл. 10, ал. 3 на закона не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен, а съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на този закон са тези, 1. които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; 2.не са включени в горския фонд; 3.не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4.не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Анализът на нормите налага извод, че за да бъде един поземлен имот считан за земеделска земя, освен да е предназначен за земеделско производство следва да не се намира в границите на урбанизираните територии и да не е застроен със сгради на промишлени или други стопански предприятия, нито да представлява дворове или складови помещения към такива сгради. В случая от изслушаната комплексна експертиза, която съдът кредитира, доколкото от вещите лица е извършена проверка в техническата служба на община Сливен, Областна дирекция „Земеделие" Сливен и СГКК Сливен, се установява, че двата нежилищни имота на дружеството попадат в землището на кв. „Речица“, град Сливен, но същите представляват оранжериен комплекс със сгради от селскостопанско строителство и съгласно действащата към момента кадастрална карта имотите са както следва: 1. Поземлен имот 67338.709.10 - вид територия Урбанизирана, НТП Оранжерия с трайна конструкция, площ 323 571 м 2, гр. Сливен, кв. Речица; 2. Поземлен имот 67338.709.8 - вид територия Урбанизирана, НТП За второстепенна улица, площ 5132 кв. м.гр. Сливен, кв. Речица. Горното мотивира съда да приеме, че процесните имоти попадат в територия, обхваната от кадастрален план, одобрен с протокол от 24.12.1996г., както и общ устройствен план, приет с решение № 1509/21.03.2019г. на Общински съвет Сливен /справка л.5, л.6 и л.7 от заключението/, застроени са със сгради, представляващи производствена площадка на оранжериен комплекс и същите не попадат в хипотезата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, с която е регламентирано изключение от общия принцип за облагане. По несъмнен и категоричен начин по делото се установи, че предназначението на територията е урбанизирана, с начин на трайно ползване: Оранжерия с трайна конструкция. В тази връзка са неоснователни възраженията на дружеството за прилагане на разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ. Имотите на оспорващото дружество попадат в урбанизирана територия, видно от приложените по делото скици от СГКК Сливен, писмото на ОД „Земеделие“ Сливен и заключението на вещото лице И. Х. И.. Процесните имоти не могат да се определят като земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, поради което за тях се дължи данък недвижими имоти по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗМДТ. Имотът с идентификатор 67338.709.10 по КККР на град Сливен, от 1996г. /справка л.8 от заключението/ се ползва за производствена база на оранжериен комплекс, застроен е със стопански сгради - административна сграда, както и други трайно прикрепени съоръжения – оранжерии, /за които по делото се установи, че не са декларирани и съответно не е определено задължение за тях/, следователно фактически мероприятието, предвидено с кадастралния план от 1996г., е реализирано и процесните имоти не се ползват като земеделски земи, предназначени за земеделско производство, а са с производствено предназначение за оранжериен комплекс. Съгласно Акт за държавна /общинска/ собственост на недвижим имот № 8093/27.07.1995 г. в имота са разположени осем оранжерийни блока с метална конструкция и година на построяване от 1968 г. до 1977 г. Съобразявайки разпоредбата на чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населените места или селищни образувания определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г. се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ не се провежда. Ето защо съдът намира, че ПИ с идентификатор № 67388.709.10 по Кадастралната карта на гр. Сливен е с променено предназначение. За целите на данъчното облагане по ЗМДТ определящо значение има фактът, че макар и земеделски, земите са застроени (по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗМДТ ), като е без правно значение обстоятелството, дали по инициатива на дружеството е извършена промяна на трайното предназначение по предвидения в закона ред. В този смисъл промяната на предназначението е въпрос, който не е относим към настоящия предмет на спора. Ето защо съдът приема, че от органа по приходите правилно е извършено облагане по чл.10 ал.1 от ЗМДТ. Неоснователен е и доводът на дружеството, че имот с идентификатор №67338.709.8, отреден за второстепенна улица, следва да бъде необлагаем по аргумент от чл.10 ал.2 от ЗМДТ. Разпоредбата предвижда, че не се облагат с ДНИ поземлени имоти, които са заети от улици. В нормативната уредба не се съдържа легална дефиниция на понятието „заемане на недвижим имот", но съдебната практика на ВАС е имала предвид под това понятие реализирането на мероприятието, предвиждано от съответния устройствен план. /В този смисъл Решение №8645 от 06.10.2005 г. по адм. дело №3399/2005 г., III о. по описа на ВАС, Решение №5599/04.06.2007 г. по адм. дело №3538/2007 г. по описа на ВАС, IV о. и Решение №9834/30.09.2008 г. на ВАС по адм. дело №5287/2008 г. IV о. /Граматическото тълкуване на прилагателното „заети" води до извод, че смисълът, който законодателят е вложил в тази правна норма е тези улици или пътища да са реализирани. В противен случай, законодателят би употребил „предвидени", проектирани" или „отредени". По съществото си реализацията на улиците и пътищата променя характеристиките на недвижимия имот и същият започва да изпълнява функции от значение за обществото, което би довело до освобождаване от данък. Именно в това се състои и целта на закона, да не се облага с данък недвижим имот, който служи за задоволяване на обществени потребности. В случая от изслушаната и неоспорена комплексна експертиза, включително уточнението в открито съдебно заседание от 06.02.2024 г. от вещото лице И. Х. И. се установява, че имот с идентификатор №67338.709.8, отреден за второстепенна улица е с ограничен достъп, има изграден КПП и представлява вътрешно- ведомствена улица, която служи единствено за нуждите на дружеството. Ето защо съдът приема, че не са изпълнени кумулативните предпоставки за недължимост на ДНИ, разписани в разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗМДТ и от органа по приходите правилно е извършено облагане по чл.10 ал.1 от ЗМДТ. Данъкът съставлява публично задължение, породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху съответния обект на облагане, намиращ се на територията на страната. В чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е указано, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти, при което дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот и това изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 13 от ЗМДТ. Предвид това, след като към момента на издаване на АУЗ жалбоподателят е собственик на процесния имот и не са налице обстоятелствата за освобождаването му (в хипотезата на чл. 24 от ЗМДТ ) от задължението за заплащане на ДНИ, то той е данъчно задължено лице и предвид липсата на документ за заплащане данъка на имота, правилно с оспорения АУЗД е установена неговата дължимост. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по – високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Видно от съдържанието на процесния акт, като основа за определяне размера на процесния ДНИ за периода 01.07.2022г. – 31.12.2022г. органът по приходите е извел отчетната стойност на имота, базирана върху декларираното от самото дружество в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, съпоставил я е с данъчната оценка и е определил данъка върху по-висока стойност измежду двете за всеки от подлежащите на облагане имоти, което се установява и от заключението на вещите лица. Съгласно заключението на вещите лица и по двете изслушани експертизи, данъчната основа на процесните имоти е определена в съответствие с цитираната по – горе разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, правилно е ползвана от издателя на акта като облагаема основа за определяне на данъка. В случая законосъобразно е определен самия размер на ДНИ, съобразен с нормативно установените стойности в Наредба за определяне размера на местните данъци на Община Сливен. Съобразно чл. 5 от Наредбата и съответното решение на Общински съвет Сливен, годишният размер на данъка върху недвижимите имоти за нежилищни имоти е 2, 7 на хиляда върху данъчната оценка за 2022г. Следователно, материалният закон е правилно приложен от органа по приходите при определяне размера на ДНИ върху процесните недвижими имоти в размер на 7 465, 82 лева, от които 6 912, 12 лева главница и 553, 70 лева лихва. По отношение на определената с оспорения акт такса за битови отпадъци: С процесния административен акт е установен размер на задължения за такса битови отпадъци за периода 01.07.2022г. – 31.12.2022г. за собствени на оспорващото дружество недвижими имоти, съставляващи нежилищни такива и находящи се в населеното място – гр. Сливен, кв.“Речица“. По делото няма данни, не се твърди, а и не се установява от приетите две експертни заключения за 2022г. жалбоподателят да е бил освободен от такса за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване", чрез подадена от него декларация по чл. 71 от ЗМДТ. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, като изрично в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Следователно, таксата се дължи, ако е налице предоставяне на съответната услуга в съответния район, посочен в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имотът. В настоящия случай от доказателствата се установява, че имотите са в гр.Сливен, кв.“Речица“. Нормата на чл. 66 указва всички компоненти на услугите по чл. 62 по дейности, а именно: събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по ЗУО – за услугата по чл. 62, т. 1; третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации и съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2 и за услугата по чл. 62, т. 3 – дейности по поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. В процесния административен акт е установен размер на таксата за битови отпадъци и по трите компонента. Съгласно чл. 67, ал. 6 от ЗМДТ, общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9. Към доказателствата са приобщени Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Сливен, както и решение на Общински Съвет Сливен, с което е одобрена план – сметка за необходимите средства за предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане и експлоатация на депо и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, прието съобразно изискването на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. От доказателствата по делото се установява, че община Сливен предлага и извършва всички посочени в разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ дейности, в която насока са представените и приобщени по делото заповеди, договори и отчетни протоколи. Видно е, че в гр. Сливен, кв.“Речица“, където са декларирани и се намират процесните имоти се предоставят услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, депо, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци до съоръжения за третирането им и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е удостоверено с представените договори и приложените към тях констативни протоколи с отчетен характер. Несъмнено по делото бе установено, че в непосредствена близост до имотите са поставени контейнери за битови отпадъци, като съдът намира за несъстоятелен доводът на дружеството, че от назначените работници и от производствената дейност не се генерират отпадъци. Следователно, изводът, който се налага е, че за територията на град Сливен, кв.“Речица“, където се намират процесните имоти, таксата за битови отпадъци се дължи и за трите услуги, визирани в разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ. Съобразявайки заключенията на вещите лица, съдът приема, че нейният размер е определен от органа по приходите съобразно действащите към момента на издаване на оспорения АУЗ разпоредби, приети от органа на местно самоуправление – Общински съвет Сливен. В този смисъл са Решение № 9886 от 07.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 869 / 2022 г., VIII о.; Решение № 1595 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2023 г., VIII о; Решение № 1742 от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2022 г., I о., Решение № 1595 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2023 г., VIII о./ Ето защо съдът намира, че размерът на таксата за трите предоставяне от общината и ползвани от дружеството услуги - за сметосъбиране и сметоизвозване, депо, както и поддържане на чистота на обществени територии за разглеждания период възлиза на 9 401, 31 лева, от които 8 704, 06 лева главница и 697, 25 лева лихва, както правилно е прието в атакувания АУЗ. Неотносими за формирането на задълженията през обжалвания данъчен период са наведените от дружеството оплаквания за неправилно формиране на размера на данъчната оценка на имотите в периода от 2006 г. до 2023 г. На първо място до 2010г. база за изчисление на задълженията е декларираната отчетна стойност на имотите, на второ място от заключенията по двете експертизи се установява, че Община Сливен е приела данъчната оценка, съобразена с нормативната уредба, поради което същата логично е послужила като основа за изчисляване на задълженията, а и не последно място процесните имоти до 2021г. са били собственост на друг данъчен субект. Съобразено със закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Сливен, която разпоредба определя срока за плащане на процесната такса. Данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци се внасят на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни (първа вноска) и до 31 октомври (втора вноска) на годината, за която е дължим. Неоснователно е и възражението на дружеството, че оспореният АУЗ следва да бъде отменен в частта, в която задължението е внесено. Погасяването на част от задължението след издаване на оспорения акт – 31.08.2023г. няма отношение към дължимостта на сумите и не може да доведе до незаконосъобразност на акта. По изложените съображения, оспореният акт, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО /главница и лихва/, е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. При този изхода на делото, с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен разноски в размер на 2 388 лева, от които за експертизи в размер на 470 лева и за възнаграждение в размер минималното възнаграждение за един адвокат, при материален интерес от 16 867, 13 лв., възлизащо на 1 918 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Административен съд - Сливен