Решение № 201 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 65/2026 г.

Делото е образувано по подадена искова молба от Благоевградска адвокатска колегия, с Булстат 101102386, с адрес: гр. Благоевград, ул. Полковник Димов № 1, партер, обл. Благоевград, представлявана от М.М.Г, чрез пълномощника адв. М. А. К.-Чиликова, със съдебен адрес: гр. Гоце Делчев, ул. Никола Мандушев № 9 срещу В. П. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Благоевград, ул. •••, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 2154 лв., представляваща глоба в размер на две минимални работни заплати, считано от 30.05.2025 г., наложена като дисциплинарно наказание на основание чл. 133, ал. 1, т. 2 от ЗА с Решение № 5 / 19.12.2024 г. на Дисциплинарен съд при АК Благоевград, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 132, т. 10 от ЗА, като посоченото решение е потвърдено с Решение от 30.05.2025 г. по дисциплинарно дело № 4 по описа за 2025 г. на ВСС, ведно със законната лихва от деня на депозиране на исковата молба. Ищецът твърди, че В. П. К. бил вписан като адвокат в АК Благоевград на 25.01.2013 г. На 05.02.2024 г. срещу него било инициирано дисциплинарно производство по сигнал от прокурор Светлана Паскалева от СРП, за това, че К. е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Твърди, че след предявяване на постановлението за привличане на ответника в качеството му на обвиняем на 06.02.2024 г. всички тези действия били станали достояние на обществеността, чрез публикуването им в различни електронни и печатни медии на следващия ден – 07.02.2024 г. Заради горното било образувано дисциплинарно производство № 278/08.04.2024 г. на АС при АК Благоевград № 5 от 2024 г. на Дисциплинарния съд към АК Благоевград. Дисциплинарният съд, трети състав към АК Благоевград, бил приел, че въз основа на доказателствата, обвиненият адвокат извършил дисциплинарно нарушение, за което му е било повдигнато и дисциплинарно обвинение. Прието било, че ответникът е виновен, за това, че във връзка с изпълнение на служебните си задължения като адвокат е извършил непристойни действия, които на 07.02.2024 г. станали достояние на обществеността, с което грубо бил уронил престижа, достойнството на адвокатската професия и бил нарушил професионалната етика и морала. Наложено му било наказание „глоба“ вразмер на 2 минимални работни заплати и наказание „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 18 месеца, както и го е осъдил да заплати разноски в полза на БАК в размер на 2133,98 лв. Твърди, че решението било потвърдено с решение на Висшия дисциплинарен съд. Освен това се заявява, че ответникът не е платил наложената му глоба в полза на АК Благоевград. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В дадения срок по чл. 131 от ГПК ответникът В. К. депозира отговор на исковата молба. Счита, че между страните по делото, изхождайки от направените фактически твърдения от ищеца, не са налице каквито и да било договорни отношения. Счита, че органът, който му е наложил наказанието „глоба“ не е съд по смисъла на българското и международното право. Заявява, че налагането на наказание от конкурент е форма на отстраняване от пазара на адвокатските услуги на определен адвокат, заради което било несъвместимо с чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Намира искът за недопустим, тъй като липсвали твърдения за наличие на договор между страните. Липсвали и доказателства, както и твърдения, на какво основание посочените в решенията адвокати бил оправомощени с правата да налагат дисциплинарни наказания, включително и глоба. Оспорва представените писмени доказателства, тъй като не били подписани. В ОСЗ ищецът поддържа, че решението на Висшия дисциплинарен съд не подлежи на обжалване,поради което влиза в сила в момента на неговото постановяване. Ответникът счита,че не следва да бъде уважена исковата претенция, тъй като не била конкретизирана сумата, която се дължи в размер на две минимални работни заплати за страната, или по – точно не било ясно за коя година е изчислена глобата. Съдът, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: С Решение № 5/19.12.2024 г. в състав от председател А.М,И.Т и В.Г, постановено по дисциплинарно дело № 5 по описа за 2024 г. на Дисциплинарен съд при Благоевградска адвокатска колегия, ответникът В. П. К., е признат за виновен за това, че във връзка с изпълнение на служебните си задължения като адвокат е извършил непристойни действия, които на 07.02.2024 г. са станали достояние на обществеността, чрез публикуването им в различни електронни и печатни медии, с което грубо е уронил престижа и достойнството на адвокатската професия и е нарушил професионалната етика и морала, като с това е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 132, т. 10 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 133, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗА на ответника К. е наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2 минимални работни заплати, както и наказание „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 18 месеца. Решението е мотивирано с нарочни мотиви към него. По повод постъпила жалба от адвокат В. П. К., против горепосоченото решение, е постановено Решение от 30.05.2025 г. от Висшия дисциплинарен съд, в състав от председател: Р.Й.В,Ч.П.П и Р.Е.С. С последното е потвърдено Решението на Дисциплинарния съд на Благоевградска адвокатска колегия. Във връзка с наложеното дисциплинарно наказание на адв. К. „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, е обявено съобщение в Държавен вестник, брой 48/13.06.2025 г. Видно е от приетото като писмено доказателство по делото удостоверение № 171/10.03.2026 г. на председателя на АК Благоевград – адв. М.Г че на основание влязло в сила Решение № 5008 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2437/2022 г. по описа на ВКС, са конституирани органите на АК Благоевград, сред които и членовете на Дисциплинарния съд, а именно: адв. Венета Медарова – Председател на ДС и членове: адв. А.М.,И.К,Е.П,В.Г От представеното Удостоверение изх. № 39/25.01.2013 г. на председателя на АК Благоевград се установява, че на 25.01.2013 г. В. П. К. е положил клетва като адвокат. Съдът намира от правна страна следното: Съдът е сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 140, във вр. с чл. 133, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 86 от ЗЗД. За да бъде уважен така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че на В. К. е било наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в претендирания размер, от компетентен орган, както и, че решението на компетентния орган е влязло в сила. Облигационното отношение, което обвързва страните не е договорно, заради което възражението на ответника за липса на договор между тях е неоснователно. Юридическият факт, от който произтича претендираното вземане включва влязло в сила решение на компетентния орган, което да е в състояние да обвърже ответната страна, която следва да се е числяла към съответната организационна структура. Видно от представените по делото решения на Дисциплинарния съд към АК Благоевград и на Висшия дисциплинарен съд, на В. К. е било наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2 минимални работни заплати за страната. Следва да се отбележи, че съдът в настоящото производство не може да извърши преюдициална преценка на законосъобразността на решението на Висшия дисциплинарен съд, тъй като то е акт на вътрешен орган на адвокатурата и по силата на закона не може да бъде ревизиран за неговата законосъобразност от друга институция извън адвокатурата. Важно в случая е, че постановеното от Висшия дисциплинарен съд решение е в качеството му на въззивен състав с контролно-отменителни правомощия. Последният не е заседавал за решаване на въпроса с дисциплинарната отговорност на адв. К. като първа инстанция, като единствено в последния случай на основание чл. 141, ал. 1, във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗА решението подлежи на обжалване от страните в четиринадесет дневен срок от обявяването му. Представиха се писмени доказателства, от които е видно, че адв. К. е вписан именно в АК Благоевград, съобразно изискването на чл. 136, ал. 8 от ЗА. Релевирано е възражение, че не следва конкурент да може да налага наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ на лице, което се явява конкуренция на налагащия наказанието орган. Съдът счита, на първо място, че посоченото наказание не е предмет на настоящото дело, а от друга страна, отнесено към наказанието „глоба“, съдът намира, че правомощията на дисциплинарния съд, в чийто състав влизат единствено адвокати, произтичат пряко от закона, а избирането на членове на съответния орган е действие на самоуправление, отново произтичащо от закона. Това е проявление на залегналия и в Конституцията на Република България и изведен в чл. 2, ал. 1 от ЗА принцип на независимост, изключителност и самоуправление на българската адвокатура, а след като адвокат К. се е присъединил към съответната общност – АК Благоевград, следва да се приеме, че е приел специалните правила, уреждащи права и задължения във връзка с упражняването на адвокатската професия, включително и особените юристдикции, какъвто е Дисциплинарния съд. Съдът намира, че искът е частично основателен. Видно от Решение № 5 на Дисциплинарния съда на АК Благоевград, постановено на 19.12.2024 г., на В. П. К. е наложено наказание „глоба“ в размер на две минимални работни заплати. Не е конкретизиран размера на тази глоба. Това решение е влязло в сила в тази част /наказанието лишаване от права не се разглежда/, в деня на постановяване на Решение от 30.05.2025 г. на ВДС. В последното също не е конкретизиран размера на глобата. Претендира се да се осъди ответникът да плати сумата от 2154 лв. Действително размерът на минималната работна заплата е ноторно известно обстоятелство, което не се нуждае от доказване. МРЗ за 2025 г. възлиза на 1077 лв., а за 2024 г. – 933 лв. Ищецът не успя да докаже пълния размер на претенцията. Съдът намира, че непосочването на конкретен размер на дисциплинарното наказание „глоба“ в решението на ДС, не опорочава производството, като следва да се отчете, че в случая не са приложими правилата за налагане на административно наказание, а тези, регламентирани в ЗА, във връзка с дисциплинарно производство, в което страните са адвокати, избрали помежду си наказващи органи. Т. е. производството не е формализирано до степен, която да поставя изисквания, каквито съществуват в други производства. Действително наказанието не е определено, но е определяемо. Поставен е ясен критерий – минималната работна заплата, а съдът счита, че тази минимална работна заплата следва да се изчисли към 2024 г. – датата на постановяване на първоинстанционното решение или глобата следва да бъде в размер на 1866 лв. Мотивите за това се извеждат от принципът, че никой не следва да понася неблагоприятни последици от това, че е упражнил правото си на жалба. Производството пред Висшия дисциплинарен съд е било образувано по жалба на адв. К., като спорът е бил пренесен за решаване във втора инстанция. С окончателното решение е потвърдено решението на ДС при АК Благоевград, чрез упражняване на контролно – отменителните си функции. Висшият дисциплинарен съд не може да налага дисциплинарно наказание „глоба“, когато разглежда спор като втора инстанция, заради което, според настоящия съдебен състав следва да се определи размера на наказанието към 2024 г., а за горницата до размера на претенцията от 2154 лв. искът следва да се отхвърли. От момента на подаване на исковата молба в съда се дължи и законова лихва върху уважената част от главницата. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от иска. В случая се претендират разноски за държавна такса, в размер на 44,05 евро, както и адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът счита, че следва да се присъдят разноски единствено пропорционално за платената ДТ в размер на 38,16 евро. В случая не е налице хипотезата на чл. 38 от ЗА, тъй като последната е приложима само в случай, когато е оказана безплатна правна помощ на физическо лице, каквото несъмнено АК Благоевград не е. При горните мотиви, съдът