Решение № 736 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 99/2025 г.
Административен съд - Плевен09.03.2026reporting judge Цветелина Кънева
Ruling
ОТМЕНЯ Решение №N-7/13.01.2025г., издадено от Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, във връзка със сключен като бенефициент Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16M1OP002-2.010-0012-C01 /Административен договор №Д-34-31/13.05.2020г./ за изпълнение на проект „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци на територията на Община Плевен“, финансиран по ПОС 2014-2020, с което на Община Плевен е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите, поискани за възстановяване по Договора за възлагане на обществена поръчка №ИРО-2527/27.01.2021г., с изпълнител ДЗЗД „Плевен 2020“, на стойност 9642814,38лв. без ДДС. ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите гр. София да заплати на Община Плевен, [ЕИК], с адрес на управление гр. Плевен, пл.„Възраждане“ 2, направените по делото разноски в общ размер на 4328,08 евро (четири хиляди триста двадесет и осем евро и осем евроцента). Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Преписи от решението да се изпратят на страните. Съдия: �
Grounds
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.70, ал.1, т.3 и т.9 и чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ- заглавието изменено, ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., предишно заглавие Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - ЗУСЕСИФ), вр. с т.14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 и т.2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление . Делото е образувано по жалба от Община Плевен, представлявано от кмета д-р В. Х., против Решение №N-7/13.01.2025г., издадено от Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, във връзка със сключен като бенефициент Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16M1OP002-2.010-0012-C01 /Административен договор №Д-34-31/13.05.2020г./ за изпълнение на проект „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци на територията на Община Плевен“, финансиран по ПОС 2014-2020, с което на Община Плевен е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите, поискани за възстановяване по Договора за възлагане на обществена поръчка №ИРО-2527/27.01.2021г., с изпълнител ДЗЗД „Плевен 2020“, на стойност 9642814,38лв. без ДДС. В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е незаконосъобразно и неправилно поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че неправилно с решението са вменени две отделни нарушения, а именно: 1. Нарушение на чл.112, ал. 2, т.2 във вр. с ал.1, т.3 и чл. 111, ал.5, т.1-3 от ЗОП, (посочено в т. 2.1 от писмото за установени нарушения № 2-010-0012-4-211/04.10.2024 г. на РУО на ОПОС), което е квалифицирано като нередност по т. 14, буква „б“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, и за което е определена финансова корекция в размер на 20 % от стойността на поисканите за възстановяване разходи по сключения договор с ДЗЗД „Плевен 2020“; и 2. Нарушение на чл. 70, ал. 1, т.3 от ЗУСЕФСУ и принципа за добро финансово управление - чл.4, §8 от Регламент 1303/2013 и чл. 33, чл. 36, §1 от Регламент № 2018/1046, което е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение №2 към чл. 2, ал.3 от Наредбата, и за което е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на поисканите за възстановяване разходи по сключения договор с ДЗЗД „Плевен 2020“. Счита се, че не са налице вменените нарушения и липсва основание за налагане на финансова корекция. Сочи се, че по отношение и на двете нарушения РУО е издал обжалваното решение при грубо нарушаване на принципа non bis in idem, тъй като видно от адм.д. № 453/2023 г. по описа на Административен съд Плевен и адм.д.№ 11228/2023 по описа на Върховен административен съд е отменено предходно решение за налагане на финансова корекция, а описаната в двете решения на РУО фактическа обстановка е идентична по време, място и извършени действия. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и защото никъде в същото РУО не е посочил на коя дата и къде са осъществени вменените нарушения от Община Плевен, които признаци са съществени за тяхното индивидуализиране. Счита се, че фактическата квалификация на вменените нарушения е абстрактна, бланкетна и неясна, което я превръща и в недоказана. Сочи се още, че управляващият орган твърди нарушения на множество принципни постановки (принципите на икономичност и ефикасност и добро финансово управление), без да посочва в какво се изразява конкретното им нарушение и проявление, което нарушава правото на защита. По отношение принципът на ефикасност се твърди, че в случая поставените цели обективно са постигнати с оглед на факта, че общината е платила средства, срещу които е получила реално изпълнение, а РУО не обосновава защо приема, че този принцип е нарушен, след като няма данни и не се констатира дори частично неизпълнение на целите по проекта за рекултивация на депото. Посочва се, че след като извършените разходи са в рамките на бюджета и са направени срещу надлежно извършена насрещна престация, насочена към постигане на целения резултат, несъответстващи на тези действия са изводите на РУО за нарушаване на сочения принцип за ефикасност при разходване на тези средства. По отношение принципа за добро финансово управление се сочи, че РУО не обосновава в какво се изразява нарушението му, при което е налице недоказаност на нарушението му. Счита се, че липсата на нарушение обосновава липса на елемент от фактическия състав на твърдяната нередност, поради което определената финансова корекция е незаконосъобразна, като се сочи съдебна практика в тази насока. В тази връзка се твърдят липса на мотиви и на ясно и разбираемо описание в какво се изразява нарушението на тези принципи, с което общината е лишена от възможността да оборва изводите на РУО и да проведе насрещно доказване на определени факти. Относно първото нарушение се твърди, че РУО е обосновал съставомерността на същото като се е позовал по недопустим начин на новата, разширена редакция на Наредбата за посочване на нередности, с което е приложен неправилно по-неблагоприятен закон. Счита се още, че т.14, буква „б“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности препраща към чл.54, чл.55 и чл.107 от ЗОП, а в случая никой от същите не е нарушен. Сочи се, че е вярно, че е налице явна фактическа грешка между проекта и окончателно изготвения документ на банковата гаранция, поради което от възложителя е изискано и предоставено допълнително обезпечение, под формата на запис на заповед от 21.01.2021 г. за сумата от 54 000 лв, като с този документ изпълнителят обезпечава изпълнението на договора до изискуемия от възложителя размер от 5% от стойността договора. Посочва се, че действително записът на заповед не попада в изброените с чл. 111, ал. 5 от ЗОП форми на гаранциите за изпълнение, но това не го лишава от общата му обезпечителна функция като ценна книга, тъй като издателят му /изпълнител по договора/ обещава да плати на друго лице /в случая - общината/, или на нейна заповед, определена сума пари при неизпълнение на договорните задължения. Счита се, че в случая това е допълнение към валидно представената гаранция за изпълнение, при което интересите на възложителя са изцяло защитени в пълния договорен размер, в това число и предоставените от УО на ОПОС средства от ЕС. Счита се още, че липсват каквито и да е вредни последици за бюджета на ЕС или държавния бюджет от вмененото нарушение на чл. 112, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.3 и чл. 111, ал.5, т. т.1-3 от ЗОП, класифицирано като нередност по т. 14 от Приложение №1 към Наредбата, и издаване на индивидуален административен акт за налагане на финансова корекция за така вмененото нарушение е в пряко противоречие с разпоредбите на основния принцип за съразмерност, регламентиран с чл.6 от АПК. В тази връзка се посочва, че за твърдяната липса на обезпечение в размер на 54 000 лв. се налага финансова корекция в размер на над 2 млн. лв., които стойности са явно несъизмерими. Относно второто нарушение се твърди, че строителството законосъобразно е спирано в посочените пет периода, като същото е изпълнено съгласно нормите и изискванията на нормативната уредба в Република България, което е доказано с приемането му с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.В заключение се моли за отмяна на решението за налагане на финансова корекция и се претендират разноски. От ответника не е подаден писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание оспорващата община се представлява от адв.С. и от В. Н., заемащ длъжността Началник на отдел „Правно и нормативно обслужване“ в администрацията на Община Плевен. И двамата представляващи Община Плевен навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция и твърдят, че не са допуснати вменените нередности. Представя се писмена защита с доводи аналогични на изложените в жалбата. Претендират присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответникът в съдебно заседание се представлява от Я. Н.-правоспособен юрист, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки с доводи за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на Община Плевен. Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, включително тези от приложеното адм.д №453/2023г., поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата на Община Плевен срещу Решение №N-7/13.01.2025г. е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Между УО и Община Плевен е сключен административен договор Д-34-31/13.05.2020г. за БФП по ОПОС 2014-2020, регистрационен № BG16M10P002-2.010-0012-C01 /л.л.37-70 от адм.д.453/2023/. Към същия е сключено допълнително споразумение № 1 от 24.09.2021 г. /л.л.71-72 от адм.д.453/2023/. Във връзка с административния договор от общината е обявена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на СМР за „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за твърди битови отпадъци на територията на община Плевен”. Решението за откриване на процедурата е приобщено на л.л.292-294 от адм.д.453/2023, като същото е с дата 01.06.2020г., а обявлението на л.л.295-300 от адм.д.453/2023. Налице е решение за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация /л.л.301-302 от адм.д.453/2023/, с което се поправя техническа грешка в прогнозната стойност на поръчката. Назначена е комисия по чл.103, ал.1 от ЗОП /заповед от 14.07.2020 г. на л.л.666-667 от адм.д.453/2023/, като същата заповед е изменена по отношение на срока за осъществяване на дейността с последваща заповед от 10.09.2020 г. /л.740 от адм.д.453/2023/. По така обявената обществената поръчка, видно от протокол №1 от 17.07.2020г. на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП /л.л.701-706 от адм.д.453/2023/, са постъпили осем оферти. Видно от протокол №2 от 26.08.2020г. на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП /л.л.720-738 от адм.д.453/2023/, всички останали участници освен един е предложено да бъдат отстранени. Участникът ДЗЗД „Плевен 2020“ е допуснат до участие и е класиран на първо място, видно от протокол № 3 на комисията /л.л.752-753 от адм.д.453/2023/. Съставен е протокол по чл.181, ал.4 от ЗОП /л.л.754-764 от адм.д.453/2023/, в който се излагат констатациите от предходните протоколи. С решение № РД-10-1209/25.09.2020г. на кмета на общината /л.л.765-773 от адм.д.453/2023/, участникът ДЗЗД „Плевен 2020“ е класиран на първо място и е определен за изпълнител, а всички останали участници са отстранени. Решението е обжалвано пред КЗК с жалби от двама участници, приобщени на л.л.781-811 от адм.д.453/2023. Видно от уведомление, приложено на л.л.848-849 от адм.д.453/2023, жалбите са оставени без уважение. Приложено е и решението на КЗК в този смисъл /л.л.850-889 от адм.д.453/2023/. Няма данни това решение да е обжалвано по съдебен ред. Сключен е Договор № ИРО-2527/21.01.2021г. с изпълнител ДЗЗД „Плевен 2020“ на стойност 9 642 814,38 лв. без ДДС или 11 571 377,26 лева с ДДС /л.л.110-116 от адм.д.453/2023/. До УО е изпратен доклад за представяне на резултатите от проверка на проект /л.л.101-108 от адм.д.453/2023/, изпратен с писмо от 08.12.2022 г. /л.л.99-100/. Въз основа на този доклад е издадено предходно Решение за налагане на финансова корекция от 09.05.2023г., от РУО на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. /л.л.85-96 от адм.д.453/2023/. С това решение на общината е наложена финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по договор № ИРО-2527/21.01.2021г. с изпълнител ДЗЗД „Плевен 2020“ на стойност 9 642 814,38 лв. без ДДС, приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ. В това решение е посочено, че са налице три нарушения: 1. Избор на изпълнител, който не отговаря на установените изисквания по процедурата, в нарушение на разпоредбите на чл. 107, т. 2, буква „а“ от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, квалифицирано по т.14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, и за него се налага ФК в размер на 25 %. Посочено е, че друг участник е неоснователно отстранен; 2.Непредставяне на гаранция за изпълнение при сключване на договор за обществена поръчка, в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 3, чл. 111, ал. 5 и чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП, квалифицирано по т. 17, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, и за него се налага ФК в размер на 25 %. Посочено е, че не е представена гаранция за изпълнение в пълен размер - изпълнителят е представил гаранция за изпълнение под формата на застраховка с лимит на отговорност или размер на гаранцията за изпълнение 428 140, 72 лв. (4,4 % от 9 642 814.38 лв.). вместо първоначално определения в документацията за поръчката 482 140,72 лв. (5 % от 9 642 814,38 лв.). В рамките на одитния ангажимент е представен запис на заповед от 21.01.2021 г. за сумата от 54 000 лв., с който да се обезпечи изпълнението на договора до изискуемия от възложителя размер от 5% от стойността договора; 3.Недостатъчна одитна пътека при изпълнението на договора за обществена поръчка, което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, и се квалифицира по т. 16, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, и за него се налага ФК в размер на 25 %. Посочено е, че не е налице документална проследимост на всяко действие на възложителя относно невъзможността да се изпълняват строителните дейности, както и че в целите периоди на петте спирания климатичните условия не са позволявали да се изпълняват строителни дейности на площадката на депото. Поради липсата на документи и/или снимков материал за наличието на фактическа невъзможност за извършване на строителни дейности, в резултат на неблагоприятни климатични условия, не е налице одитна следа, която обосновава законосъобразното спиране на строителството за период от 177 дни. Това решение е обжалвано по съдебен ред от Община Плевен, като е образувано адм.д.№453/2023 по описа на АС-Плевен. С решение № 395/08.08.2023г. е прието, че първото нарушение не е налице, а освен това правната му квалификация е неправилна. По отношение на третото нарушение е посочено, че твърденията за неоснователно спиране на строителството са недоказани, а дори да бяха доказани, същите не представляват нарушение на чл.121, ал.1 и ал.2 от ЗОП. Прието е, че е налице второто нарушение – относно непредставената в пълен размер гаранция, като договорът е сключен при условия, различни от обявените в процедурата. На база тези изводи жалбата е отхвърлена. При инстанционен контрол, с решение №3477/21.03.2024 г. по адм.д. №11228/2023 ВАС е отменил решението на първоинстанцинния съд, като е приел, че не е налице и второто посочено в решението нарушение. Приел е, че макар и обосновано първоинстанционният съд да е счел, че условието за представяне на гаранция в определения от възложителя размер и по предвидения от закона ред и вид не е изпълнено, неправилни са правните му изводи, че констатираното от органа нарушение представлява нередност по т. 17, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка е приел, че съгласно визираната хипотеза нередност е налице, когато при открита или ограничена процедура възложителят е преговарял с участник, което е довело до сключване на съществено изменен договор спрямо първоначалните условия от обявлението за поръчка и/или документацията. Посочил е, че визираната хипотеза изисква преговори, предхождащи сключване на договора с изпълнителя, които да са довели до неговото изменение спрямо първоначално обявените условия, което не е съответно на установеното нарушение от фактическа страна. Счел е, че договорът с изпълнителя е сключен при условията, първоначално обявени от възложителя, което е видно от условията на възложителя и документацията за участие, а размерът на гаранцията, която избраният изпълнител следва да внесе при сключване на договора с възложителя, е 5% върху стойността на договора с избрания изпълнител. Направил е извод, че установеното от фактическа страна обосновава незаконосъобразна квалификация на нередността, предвид твърдяното от органа нарушение, а неправилната правна квалификация на нередността води до незаконосъобразност на акта и в тази част. В решението ВАС е приел, че са правилни изводите на първоинстанционния съд относно първото и третото нарушение. На тези основания ВАС е отменил решението на Административен съд Плевен и е отменил решението за налагане на ФК. По делото е приобщено писмо с рег. № 2-010-0012-4-211 от 04.10.2024г. от РУО на ОПОС до Община Плевен за установени нарушения по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /л.л.43-51, като датата е налице само в описа на л.25, но не и на самото писмо/. В това писмо се сочи, че с оглед на установените пороци/несъответствия с предложените от ИА ОСЕС правни квалификации на установените нарушения по т. 2 и т. 3 на Решение от 09.05.2023г. на РУО на ОПОС и след извършен обстоен анализ на постановеното от ВАС съдебно решение е налице правна възможност за ново произнасяне по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ от страна на РУО на ОПОС. Общината е информирана за становището на УО на ОПОС, в контекста на окончателното решение на ВАС и изменението на Наредбата за посочване на нередности, вкл. на нейното наименование - Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление . Отразено е в писмото, че са налице две нарушения: 1.Нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 112. ал. 1, т. 3, чл. 111, ал. 5, т. 1-3 от ЗОП: Посочено е, че в раздел III. 2.2. от обявлението за поръчката, точка 5.1, раздел 3 от указанията за подготовка на офертите и чл. 13, ал. 1 от проекта на договор е посочено, че избраният изпълнител следва да представи гаранция за изпълнение в размер на 5 % от стойността на договора без ДДС. Договорът за възлагане на обществена поръчка се сключва след представяне от страна на избрания изпълнител на гаранция за изпълнение. Изискването за гаранция за изпълнение е част от първоначално обявените условия на възложителя. Същото е оповестено чрез обявлението за обществена поръчка по силата на чл. 111, ал. 4 от ЗОП. Ако е необходима промяна в условията на поръчката, включително относно размерите на изискуемите гаранции, същата се извършва по реда на чл. 100 от ЗОП. Сключеният договор е на стойност 9 642 814,38 лв. без ДДС, следователно изискуемият размер на гаранцията за изпълнение съгласно условията при откриване на процедурата е 482 140.72 лв. (5 % от 9 642 814,38 лв.). При подписване на договора изпълнителят е представил гаранция за изпълнение под формата на застраховка с лимит на отговорност или размер на гаранцията за изпълнение 428 140, 72 лв. (4,4 % от 9 642 814,38 лв.), вместо първоначално определения в документацията размер от 482 140,72 лв. (5 % от 9 642 814,38 лв.). В рамките на одитния ангажимент е представен запис на заповед от 21.01.2021 г. за сумата от 54 000 лв., с който да се обезпечи изпълнението на договора до изискуемия от възложителя размер от 5% от стойността договора. Член 111, ал. 5 от ЗОП определи формите на гаранция за изпълнение и „записът на заповед“ не попада сред тях. Възложителят също не е допуснал в първоначално обявените условия на поръчката записът на заповед като обезпечение за изпълнението на договора. Следователно, не може да се приеме, че записът на заповед представлява валидна гаранция за изпълнение. Предвид изложеното избраният изпълнител не е обезпечил изпълнението на договора по предвидения в ЗОП и документацията за поръчката ред и размер. Прието е, че със сключването на договор с избрания изпълнител и приемане на по-нисък от определения по процедурата размер на гаранцията за изпълнение и в противоречие с чл. 111, ал. 5 от ЗОП не са спазени първоначално обявените условия на поръчката. Участникът, определен за изпълнител, е третиран по-благоприятно от лицата, взели участие в процедурата въз основа на тези първоначално обявени условия. Допуснатата промяна в първоначалните условия на поръчката е съществена, поради непредставяне на определената гаранция за изпълнение на договора, съгласно изискванията на ЗОП и възложителя. В тази връзка изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници и по този начин са нарушени принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Липсват и доказателства, че промените са наложени от обстоятелства, настъпили по време или след провеждане на процедурата. Прието е, че нарушението представлява нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 25 на сто от разходите по засегнатия договор за обществена поръчка. Изрично е посочено, че е налице хипотезата на „или други условия в документацията“. 2.Нарушение на принципите за добро финансово управление - чл. 4, § 8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент 1303/2013 и чл. 33, чл. 36, § 1 от Регламент 2018/1046. Цитирани са чл. 33, §1 от Регламент 2018/1046, чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 и чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ: Посочено е, че съгласно чл. 5, ал. 2 от договор № ИРО-2527/21.01.2021 г. срокът за извършване на техническа рекултивация е 270 календарни дни и започва да тече от датата на подписване на Протокол обр. 2 за определяне на строителна линия и ниво на строежа. Срокът за изпълнение на дейностите е до предаване на обекта с Протокол обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа без забележки. В чл. 5, ал.3 от договора е предвидено, че срокът спира да тече за времето, за което по законоустановения ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Приложение №10) по Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Срокът по договора продължава да тече след съставяне на акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството (Приложение №11). Протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка за техническа рекултивация е подписан на 4.03.2021 г. Протокол по обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа е подписан на 25.05.2022 г. Дните между двете дати са 447 или срокът за изпълнение на строителството е удължен със 177 дни (447-270). При изпълнението на договора строителството е спирано поради неблагоприятни метеорологични условия, на основание чл. 5, ал. 3 от договора в следните периоди: 15.03.2021 г. - 8.04.2021 г., 20.05.2021 г. - 24.06.2021 г., 14.10.2021 г. - 26.10.2021 г., 14.01.2022- 5.04.2022 г. и 13.04.2002 г. -9.05.2022 г. В периодите на спиранията и във връзка с изпълнението са извършвани огледи на място за установяване състоянието на строежа и възможността за извършване на строителни дейности, като са подписани констативни протоколи за установяване състоянието на строителната площадка. Протоколите са съставени с участието на представители на строителния надзор, техническия ръководител на обекта, представител на проектанта и технически експерт СМР от страна на възложителя. Същите протоколи са описани, като е направен извод, че дори и в наглед неблагоприятни климатични условия в предишни дни са се изпълнявали част от дейностите по КСС. От друга страна в наглед благоприятни метеорологични условия се прибягва до спиране на строежа. Видно от проведената процедура за избор на изпълнител, участниците са били оценявани чрез критерий за възлагане - оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка, съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП. Според методиката за оценка на възложителя критериите са били „Срок за изпълнение“ (СИ) с тежест: 40 % и Ц. с тежест: 60 %. Прието е, че липсва осъществяване на контрол от възложителя върху работата на изпълнителя, а същевременно и липса на адекватен строителен и/или авторски надзор, по време и при изпълнение на строителните дейности. Възложителят не е претендирал предвидените в чл. 20, ал. 1 от договора неустойки за забава. Максималният размер на неустойката е не повече от 20 % от цената по договора, като е предвидено да се начислява неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава. По договора е изплатена сумата от 10 650 653,19 лв. при максимална стойност на договора 11 571 377.26 лв. Следователно възложителят не би могъл да удържи пълният й размер от последващи плащания по договора. Обществената поръчка е възложена при критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена. Срокът за изпълнение на обществената поръчка е показател за оценка с относителна тежест 40 % в комплексната оценка. Същевременно за изпълнителя са възникнали ползи и/или не са начислени неустойки поради обстоятелства, които не са били известни на останалите участници в процедурата или потенциални такива. Счетено е, че е налице причинно-следствена връзка и директен ефект и проявление с друго нарушение, а именно това по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ във връзка е чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, представляващо категория нередност но т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Отново са цитирани чл.33 и чл.36, §1 от Регламент 2018/1046, като изложени съображения какво представляват правните принципи. Прието е, че цитираните негативни действия имат за последица нарушаване на принципа на „добро финансово управление". Всяко нарушение на национална или европейска правна разпоредба винаги влече след себе си потенциално или реално финансово изражение с негативен за средствата от ЕСИФ ефект. Такава е и настоящата хипотеза, като с действията си възложителят напълно е преклудирал възможността обществената поръчка предмет на възлагане да бъде изпълнена при много по-добри времеви, качествени и финансови условия, при генериране на по- високо качество, ефективно изпълнение и редуциран финансов ресурс. Посочено е, че нарушението представлява нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности /загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г./, а именно за нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046; Посочено е още, че в конкретния случай са нарушени принципите на икономичност и ефикасност, като предвиденият размер на финансовата корекция е 100 на сто. В съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 25, 10, 5 или 2 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер върху поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор, приети за допустими за финансиране със средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ ЗУСЕФСУ. Посочено е също, че в конкретния случай, за извършеното нарушение УО на ОПОС определя финансова корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор, приети за допустими за финансиране със средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ, тъй като счита, че естеството и тежестта на нарушението, извършено от бенефициента, не оправдава налагане на по-висок размер. Същото поддържа с мотив, че въпреки осъщественото нарушение на принципа на „добро финансово управление", е налице изпълнение на процесния договор за обществена поръчка и е налице друго нарушение, подведено като категория нередност по Приложение №1 от Наредбата за посочване на нередности с приложим размер финансова корекция 25%, като същата се кумулира с определената такава по Приложение № 2. Отчетено е и обстоятелството, че приложение на по-висок размер корекция би релевирало към заключение за несъответствие на характера на установеното нарушение и обема и вида на административната мярка с негативно за бенефициера значение приложена от административния орган. Прието е, че нарушенията представляват нередности по чл.2, ал.36 от Регламент 1303/2013 и чл.70, ал.1, т.3 и т.9 от ЗУСЕСИФ, извършени са чрез действие, имат реално/потенциално финансово отражение, и ФК по Приложение №1 и Приложение №2 кумулират, като следва да се определи ФК в размер на 30%. С писмото за нередност на общината е предоставена възможност да представи възражение, както и да представи доказателства, в 14-дневен срок. От Община Плевен е депозирано възражение в срок /л.л.119-123/, в което се направени същите твърдения, наведени и в жалбата до съда. Издадено е процесното Решение N-7 от 13.01.2025 г. на Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, за определяне на финансова корекция в размер на 25 % (20+5) върху поисканите за възстановяване разходи по сключен договор № ИРО-2527/21.01.2021 г., с изпълнител ДЗЗД „Плевен 2020“, на стойност 9 642 814,38 лв., без ДДС, приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ /л.л.26-42/. В оспореното решение е посочено, че сумата за възстановяване се определя в резултат на извършени плащания, след верификация на извършените от бенефициента и предявени за възстановяване разходи в искания за междинни и окончателно плащания. Отчетените разходи по договор № ИРО- 2527/21.01.2021г. от бенефициента в искания за плащания № № 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 и верифицирани от УО на ОПОС са общо в размер на 11 546 406,66 лв. с ДДС. Върху сумата от 11 546 406,66 лв. съгласно настоящия акт се налага/изпълнява 25 % финансова корекция или реалната стойност на финансовата корекция е 2 886 601,66 лв. Тъй като е извършвано в съответните искания за плащане изпълнение/удържане на финансовата корекция в размер на 5 % върху стойността на договор № ИРО-2527/21.01.2021 г. с ДЗЗД "Плевен 2020", определена с отменено Решение от 09.03.2021 г. на РУО на ОПОС, изпратено с писмо изх. № 2-010-0012-2-291/09.03.2021 г., на средства в размер на 577 320,33 лв., които представляват 5 % от сумата 11 546 406,66 лв., то и дължимата сума, представляваща неизпълнена финансова корекция се намалява от 2 886 601,66 лв. на 2 309 281,33 лв. (2 886 601,66 - 577 320,33 = 2 309 281,33). От сумата 2 309 281,33 лв. се приспада 27 729,75 лв., удържани съгласно изпратено с писмо изх. № 2-010-0012-3-479/06.12.2022г. решение по искане за окончателно плащане № 10 от 06.12.2022 г., с което дължимата сума за възстановяване става 2 281 551,58 лв. В настоящото производство размерът на дължимата сума се запазва, както в предходното производство, поради определяне/прилагане на обща финансова корекция в същия размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по засегнатия договор. Посочен е извършеният одит, изложеното от одитиращия орган за наличие на нарушения, както и че УО е направил възражения, които не са приети, и че при липса на налагане на финансова корекция ще са налице неблагоприятни последици за УО. Посочено е решение на Съда на Европейските общности (CEO) по Преюдициално дело № С-175/23 - Община Свищов (Запитваща юрисдикция: Административен съд - Велико Търново - България) адм. дело № 809/2022 г. Потвърждава се допуснатото първо нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 3, чл. 111, ал. 5, т. 1-3 от ЗОП, като на основание чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс, прилага постановеното решение на CEO по Преюдициално дело № С-175/23, и налага ФК за първото нарушение в размер на 20 %. Изложени са мотиви за намаления размер - работата по договор с предмет: ,,Изпълнение на СМР за „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за твърди битови отпадъци на територията на Община Плевен" според посочените актове за строителството и най-вече Окончателния доклад за изпълнено строителство и Протокол за приемане на Техническата рекултивация, строежът е изпълнен законосъобразно и без забележки. В доклада (Образец № 15) липсват констатации и пороци за отстраняване. При редуцирането на първоначално определената финансова корекция е взето предвид всички обстоятелства по случая, като съществено от тях е и срока за изпълнение на процесния договор. Поради констатираното забавяне на строителството, заради необоснованото спиране на строителните дейности (актове № 10 и 11, поради лоши метеорологични условия), разгледано във второто констатирано нарушение на настоящия акт, се счита че процента на корекцията не следва да се намалява повече от горепосочените 20 %. По отношение на второто нарушение финансовата корекция за него остава 5 %. По отношение на същото са изложени мотиви /които не са налице в уведомлението/, че вредоносни действия, с пряко негативно действие върху изискването за добро финансово управление съществуват и по време на изпълнението на обществената поръчка, като със свои умишлени, небрежни, при неположена достатъчна професионална грижа и компетентност волеизявления или действия, възлагащата организация би могла във всички случаи да генерира резултат напълно отричащ икономичното, ефективно и ефикасно разходване на предоставени му публични или европейски средства. Прието е, че такава е и настоящата хипотеза, като при извършени действия и/или бездействия от страна на възложителя допуска изпълнителя да удължава/забавя изпълнението на договора чрез съставяне на актове и протоколи по време на строителството, чието издаване не се основава на обективни и логични причини. Допускането на подобен вид своеволия причинени от участник/ци в строителство, финансирано с публични средства, поставя пред възложителя отговорни функции на контролиращ орган за своевременното и качествено изпълнение на поръчката. Счетено е, че цитираното действие има вредоносен ефект с финансово изражение и категорично отрицателно въздействие върху икономичното и ефективно разходване на средствата. За организация с вменени функции по изпълнение на предоставени средства от ЕСИФ е съществувала неотменима обязаност да предвиди и на последващ етап да се увери, че всички действия по възложена обществена поръчка от страна на избран изпълнител ще бъдат правомерни, в интерес на възлагащата организация и при пълно съблюдаване финансовите интереси на възложителя. Счетено е още, че за възлагащия орган съществува императивно задължение по полагане на дължимата грижа, инвеститорски, изпълнителски и финансов контрол за всякакви действия на определения за изпълнител участник, като във всички случаи при проверка на фактическата обстановка и колизия между действия по отправени искове по спиране на договорните срокове, подписани актове по Наредба №3 или Заповеди в изготвената Заповедна книга за спиране на строителните дейности, без за същото да са налице обективни предпоставки или основания, следва във всички случаи да упражни действия по компетентност по отправяне на покана за продължаване на СМР, отказ от съгласие за признаване на претендирани искове, оспорване на обективирани волеизявления, претендиране на договорена неустойка за забава, иницииране сключване на допълнително споразумение по договора в частта „срок за изпълнение" и др. Посочено е също, че с извършените от своя страна действия, а именно приложение на напълно различен подход, мерки и краен резултат при напълно идентични и съпоставими обстоятелства и факти, при еквивалентни несъответствия и пороци в офертите на различните участници, но имащи за резултат напълно отричащи се последствия, а именно отстраняване от участие и респективно допускане до такова, възложителят е нарушил принципите на равнопоставеност, равно третиране и недопускане на дискриминация, като цитираните негативни действия имат за последица нарушаване на принципа на „добро финансово управление. Всяко нарушение на национална или европейска правна разпоредба винаги влече след себе си потенциално или реално финансово изражение с негативен за средствата от ЕСИФ ефект. Прието е, че такава е и настоящата хипотеза, като с действията си възложителят напълно е преклудирал възможността обществената поръчка предмет на възлагане да бъде изпълнена при много по-добри времеви, качествени и финансови условия, при генериране на по-високо качество, ефективно изпълнение и редуциран финансов ресурс. В решението е прието, че установените два броя нередности представляват такива по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности и не следва да бъде определяна обща финансова корекция, равняваща се на най-високия процентен показател. Посочено е, че предложените последователно финансови корекции следва да се кумулират, като бъде определен сбор от 25% (20+5) финансова корекция от стойността на засегнатите от нарушението разходи по процесния договор, представляващи средства от ЕСИФ. В решението са цитирани фактите и правните норми по уведомителното писмо, като е налице и препращане към същото. От фактическа страна по делото се установява също, че в документацията за участие са налице посочените от УО изисквания относно размера на гаранцията. По делото е приобщена Заповед на МОСВ № РД-773/02.09.2024 г. /л.12/, съгласно която подписалият решението Г. С. – главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ, е определена за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., във вид и обем, определен от нормативната уредба, с изключение на конкретно посочени функции, между които не е издаване на решения за налагане на финансова корекция. Същата притежава валиден електронен подпис, видно от документите на л.л.124-126, с който е подписано решението. По делото са приложени също Решения за верификация на УО /л.л.138-152 от адм.д.453/2023/, с които се верифицират суми по искания за плащане; Застрахователна полица № 155-130-2021-00038 от 20.01.2021г. за сумата от 428 140,72 лева, издадена на ДЗЗД „Плевен 2020“ като застраховащ, и община Плевен като застрахован, във връзка с договора за обществена поръчка /л.л.321-324 от адм.д.453/2023/; Разрешение за строеж №19 от 24.01.2019 г. /л.363 от адм.д.453/2023/; Протокол № 2а от 04.03.2021г. /л.л.359-361 от адм.д.453/2023/ за откриване на строителната площадка; Актове образец 10 за спиране на строителството /л.л.371-382, 2857-2880 от адм.д.453/2023/; Справки от НИМХ във връзка с атмосферните условия /л.л.395-410 от адм.д.453/2023/; Протокол № 15 – констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 25.05.2022 г. /л.л.383-394 от адм.д.453/2023/; Запис на заповед, издаден от ДЗЗД „Плевен 2020“ на 21.01.2021г. /л.2881 от адм.д.453/2023/, съгласно който дружеството се задължа да заплати сумата 54000 лева по застрахователна полица № 155-130-2021-00038, на датата на падежа 14.02.2022г. или до издаване на акт 15 за установяване годността за приемане на строежа, по банков път по сметка на Община Плевен. Приложени са още и ЕЕДОП на ДЗЗД „Плевен 2020“ /л.л.1260-1282 от адм.д.453/2023/; 20 броя констативни протоколи /л.л.303-322 от настоящето дело/, в които се описват извършени огледи на депото за ТБО. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която е приложено на л.л.260-271. Вещото лице посочва, че за целия период на изпълнение на СМР, строителството е спирано общо 5 пъти, с мотив влошаване на метеорологичната обстановка довела до невъзможност за достъп на строителна механизация до обекта, както следва: от 15.03.2021 до 08.04.2021 год.-24 дни; от 20.05.2021 до 24.06.2021 год.-35 дни; от 14.10.2021 до 26.10.2021 год.-12 дни; от 14.01.2022 до 05.04.2022 год.-81 дни и от 13.04.2022 до 09.05.2022 год.-27 дни, общо 179 дни. Посочва, че спирането на строителството е било наложително за периодите със силен валеж, предвид преовлажняването на почвата, опасността от разместване на различни пластове и невъзможността за уплътняването им. Според вещото лице, всички строителните работи, необходими за изпълнение на предмета на поръчката, а именно изкопни работи с височина на откосите до 3 м., насипни работи за оформяне на легло, както и последващото уплътняване на почви се влияят от неблагоприятни климатични условия като гръмотевична буря, обилен снеговалеж, силен дъжд и/или вятър, гъста мъгла, замръзване, като силни, обилни (проливни) дъждове могат да доведат до поява на недопустими премествания/слягания в зоната на строителството (на обекта или в близост до него), поради което изпълнението на строителните и монтажни работи трябва да се преустанови. Посочва, че такова голямо слягане на ТБО с денивилация от 4-5 м. са установили проектантите в югозападната част на депото, в следствие на проливни дъждове и със Заповед №2/12.05.2021г. в заповедната книга, са наредили да се преустанови работа в тази част до изготвяне на становище и нова ВП /вертикална планировка/. Посочва още, че доставената на място почва е тежка песъчлива глина, съгласно проведените изпитвания, която от своя страна също е пропадъчна, поради високо съдържание на прахови частици (льосови почви) и има голяма порьозност (макропори), като пропадането й се активира основно при овлажняване и увеличаване на водното съдържание. Според заключението, строителството е спирано пет пъти поради лоши метеорологични условия, довели до невъзможност за достъп на строителната техника до обекта, като в този смисъл няма как да се извършат СМР качествено и в срок, без изчакване на сухо и подходящо време. Според вещото лице, за периодите на спиране със силни валежи не е било възможно да се извършват дейности по предмета на поръчката, като за този период обаче, е било възможно да се извърши реорганизация, съобразно метеорологичната обстановка, като се съобразят дните без валежи, чрез следене на десетдневната и месечните прогнози за времето, като съгласно справката на НИМХ за периода на първото спиране на строителството 15.03- 08(12).04.2021 год. има шест последователни дни без валежи (29.03.2021 год. - 03.04.2021 год. вкл.), за периода на второто спиране на строителството 20.05-24.06.2021 год. има три последователни дни без валежи (23.05.2021 год. - 25.05.2021 год. вкл.), за периода на третото спиране на строителството 14.10-26.10.2021 год. има шест последователни дни без валежи (18.10.2021 год. - 23.10.2021 год. вкл.), за периода на четвъртото спиране на строителството 14.01-05.04.2022 год. има първо девет последователни дни без валежи (14.01.2022 год. - 22.01.2022 год. вкл.), след това седем последователни дни без валежи (26.01.2022 год. - 01.02.2022 год. вкл.), след това 14 последователни дни без валежи (09.02.2022 год. - 22.02.2022 год. вкл.) и след това 13 последователни дни без валежи (19.03.2022 год. - 31.03.2022 год. вкл.), и за периода на петото спиране на строителството 13.04-09.05.2022 год. има 15 последователни дни без валежи (26.04.2022год. - 09.05.2022 год. вкл.)Вещото лице посочва, че никъде в строителната документация по обществената поръчка няма предложени мерки, с цел да не се прекъсва работния процес, като следене на месечната и 10-дневната прогнози за времето и планиране на СМР според атмосферните условия, и разместване на времевия график. Според заключението е била възможна реорганизация на дейностите, още повече че към 14.01.2022 год. са били изпълнени 88,78% от всички възложени дейности. Вещото лице счита, че е било възможно извършване на СМР в срока, посочен в договора за обществена поръчка при правилна реорганизация на СМР, съобразена с метеорологичната обстановка. В заключението е посочено също, че неблагоприятните метеорологични условия се определят на база на изискванията на подзаконовите нормативни актове към ЗУТ и в конкретния случай: Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Наредба № РД-02-20-1/26.10.2023 г. за изпълнение и приемане на земни работи, земни съоръжения, земна основа и фундаменти, като няма законова дефиниция на понятието неблагоприятни атмосферни условия, но това са метеорологични явления като силен вятър, мъгла, снеговалеж, проливен дъжд, обледеняване, които влошават безопасността по време на работа на открито, които създават предпоставки за опасности, вредят на околната среда, затрудняват транспорта и извършването на определени дейности. Дадени са основни примери за неблагоприятни условия, а именно: Силни валежи/проливен дъжд, обилен снеговалеж, градушка/; Ограничена видимост/Гъста мъгла, мъгла, виелица/; Вятър /Ураганен или много силен вятър/; Температурни крайности /Замръзване, обледеняване/. Според вещото лице, в конкретния случай под неблагоприятни условия се имат предвид силни валежи, като съгласно общите стандарти метеоролозите класифицират валежите по интензитет, както следва: Малък дъжд-по-малко от 2.5 мм на час; Умерен дъжд -от 2.5 мм до 7.5 мм на час; Силен дъжд- над 7.5 мм на час. Според вещото лице, наличието на неблагоприятни метеорологични условия за минал период може да се удостовери със справки от НИМХ за съответния район. В заключението е отразено, че актовете за спиране на строителството /обр.10/ са по инициатива на изпълнителя на поръчката, като от откриване на строителната линия с акт. обр. 2 на 04.03.2021 год. до първото спиране със съставяне на акт обр. 10 на 15.03.2021 год. няма изпълнени СМР. Отразено е също, че от откриване на строителната площадка почти през целия период на изпълнение на СМР се предвижда разчистване от храсти, прибутване, предепониране, преоткосиране и транспорт извън тялото на депото, а другите дейности са за по кратък период от време. Вещото лице е констатирало, че не са правени изпитвания на почвата на територията на депото за ТБО, няма издадена заповед от проектанта или строителния надзор за причините за невъзможност за достъп до обекта, а за периода от 09.04.21 г.-20.05.21 г. е извършвано разчистване от храсти, прибутване, предепониране, преоткосиране и транспорт извън тялото на депото – 65545 куб.м. и разриване (прибутване за предепониране на битови отпадъци) с булдозер - на разстояние от 41 до 500 м-8988 куб.м. Вещото лице посочва също, че за периода 27.08.2021-31.08.2021г. и за периода 08.10.2021- 13.10.2021г. не може да се каже какви точно дейности са извършени, тъй като има период от 24.06.2021 до 14.10.2021 год. в който са извършвани дейности подробно описани в колони №9 и №10 в таблица №1, неразделна част от заключението. За периода 29.11.2021-01.12.2021г. и в дните в периода 08.12.2021-13.01.2022 г. също не могат да се посочат конкретни дейности, тъй като от 26.10.2021 год. до 13.01.2021 год. са извършени всички дейности описани в колони №11 и №12 в таблица №1, неразделна част от заключението. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че работата по извършване на СМР за рекултивация на общинско депо за твърди битови отпадъци е спирана много пъти поради неблагоприятни условия, като основно работата е можела да бъде реорганизирана във време, в което не е имало нито валежи, нито сняг - имало е достатъчно такъв период след месец януари 2022 г. Счита, че ако е била направена тази реорганизация е можело да се скъси времето за изпълнение и забавянето. Счита още, че преди това спиранията са били основателни, защото има много малко периоди без валежи – по три дни, в които няма как да се оттече ако е паднал проливен дъжд и почва няма как да изсъхне за тези дни. Посочва, че строителят, който е изпълнявал поръчката, е бил задължен да следи метеорологичната обстановка с оглед дейностите, които трябва да извърши, за десет дни напред, за месец напред, за да може да спази календарния график, които е представил към поръчката при участието й в нея. Сочи, че на общината са представени документи от страна на изпълнителя и на строителния надзор, които според тях, са обосновавали спирането на СМР. Сочи също, че общината е нямало какво да направи, освен да си направи собствена проверка като инвеститорски контрол, което не е сторено. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) заглавието на нормативния акт е изменено на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). В § 70 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗУСЕСИФ е посочено, че до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет и министърът на финансите следва да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕСИФ, като приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г. и същите ще се прилагат до приемането на актовете за програмен период 2021 – 2027 г., доколкото не противоречат на този закон (арг. § 71 ЗИД на ЗУСЕСИФ, ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Ето защо за настоящото съдебно производство, доколкото същото е с предмет административен акт, издаден по повод управлението на средствата от ЕСИФ, по програма от програмен период 2014-2020г. се прилагат действащите до изменението с ДВ, бр. 51 от 2022 г. разпоредби на закона и относимите към него подзаконови нормативни актове. Процесното решение, с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. Съгласно чл. 33, ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" изпълнява функциите на управляващ орган на програмите за околна среда, които се финансират чрез фондовете на ЕС по съответната Многогодишна финансова рамка, и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на ЕС. Следователно, на основание чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ, Министърът на околната среда и водите, като ръководител на министерството, на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 33, ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ, е ръководител на УО, и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на административния акт, с който се налага финансова корекция. Няма пречка обаче, видно от нормата на чл. 9, ал.5, предл. последно от ЗУСЕФСУ, министърът да делегира своите правомощия на друго лице, като това е направено, съобразно приобщената заповед на л.12 от делото. Решението е писмено, но задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, не е спазена, за което съдът ще изложи мотиви при разглеждане на отделните нарушения /нередности/. Като фактическо основание за издаване на акта са посочени констатирани конкретни обстоятелства, възприети като нередности. Правните основания в оспорения акт са няколко - цитирани са чл. 70, ал. 1, т.3 и т.9, чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕСФУ, т.14 /по отношение на първото нарушение/ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, т.2 /по отношение на второто нарушение/ от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредба за посочване на нередности. Посочени са и конкретни разпоредби на ЗОП, които според УО са нарушени. Посочено е също, че нарушенията представляват нередности по смисъла на чл. 2
Регламент № 1303/2013. Доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на наложената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта. Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От доказателствата по делото е безспорно, че това изискване на закона не е спазено по отношение на второто нарушение, за което съдът ще изложи мотиви при неговото разглеждане. По отношение на първото нарушение органът е уведомил бенефициента за основанието и за размера на финансовата корекция по смисъла на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. От общината са направени възражения, аналогични на тези в жалбата до съда. Не е спазен изискуемият от чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ срок за издаване на решението, но доколкото същият срок е инструктивен, това нарушение не е съществено. По съответствието с материалния закон, мотивите и спазването на съществените административно-производствени правила съдът съобразява следното:
Съгласно чл. 143
Регламент № 1303/2013 (чл. 98 Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152
Регламент № 1303/2013), държавите-членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122
Регламент № 1303/2013 (чл. 70
Регламент № 1083/2006), държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Така формулираното задължение на държавите-членки изисква доказването на нередността. Дефиницията за нередност се съдържа в чл. 2
Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2 / 7 Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152
Регламент № 1303/2013), съгласно които "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно при определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност" следва да се вземат предвид три елемента от обективна страна: 1.доказано нарушение на разпоредба на съюзното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект /оператор/; 2. нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като се отчете неоправдан/неправомерен разход в общия бюджет или вероятност за настъпване на такава вреда и 3. причинна връзка между нарушението и вредата. Безспорно Община Плевен има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2
Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това свое качество е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като е сключила договор с изпълнител въз основа на проведената процедура. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1от ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател е приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. На органа е доказателствената тежест с оглед на чл. 170, ал. 1 от АПК, и за да се приеме за законосъобразен акта му по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, органът трябва да докаже този елемент на фактическия състав на нередността - нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, което е свързано с неговото прилагане. В случая органът твърди, че са налице две нарушения, първото засягащо норми от ЗОП, а второто изразяващо се в нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Първото нарушение, ако бъде доказано като осъществено, ще попадне в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ - нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Глава четвърта от ЗУСЕФСУ и специално чл.49, ал.2, т.1 препраща към ЗОП. С оглед на това препращане всякакви нарушения на ЗОП е възможно да имат или би могло да имат за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Второто нарушение, ако бъде доказано като осъществено, ще попадне в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ - нередност, съставляваща нарушение на нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет. Актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, както и размера на ФК по чл.70, ал.1, т.3 от същия закон, е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление , приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 67 от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г., бр. 19 от 6.03.2020 г. /последващите промени в наредбата с ДВ - доп., бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г., изм. и доп., бр. 59 от 12.07.2024 г. не са приложими в случая, за което съдът ще изложи съображения по-долу/. Редът за налагане и извършване на финансови корекции е регламентиран в ЗУСЕФСУ и цитираната Наредба за посочване на нередности. Следва да се установи налице ли са сочените от УО нарушения и ако са налице, правилно ли е наложена финансовата корекция в посочения размер. По отношение на първото посочено в решението нарушение съдът съобразява следното:
В конкретния казус няма спор, че преди подписването на договора за възлагане на обществена поръчка е представена гаранция за изпълнение под формата на застраховка, която е за сума в по-нисък размер от определения в документацията, като за липсващата сума от 54000 лева /за която няма застраховка/ е представен запис на заповед, който не попада в хипотезите на ЗОП като начин за обезпечаване на изпълнението.
Настоящия състав приема, че описаното не е нарушение, с оглед посоченото в решение №3477/21.03.2024 г. по адм.д. №11228/2023 на ВАС. В мотивите на същото е прието следното: „Макар и обосновано първоинстанционният съд да е приел, че условието за представяне на гаранция в определения от възложителя размер и по предвидения от закона ред и вид не е изпълнено, неправилни са правните му изводи, че констатираното от органа нарушение представлява нередност по т. 17, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Съгласно визираната хипотеза нередност е налице, когато при открита или ограничена процедура възложителят е преговарял с участник, което е довело до сключване на съществено изменен договор спрямо първоначалните условия от обявлението за поръчка и/или документацията. Визираната хипотеза изисква преговори, предхождащи сключване на договора с изпълнителя, които да са довели до неговото изменение спрямо първоначално обявените условия, което не е съответно на установеното нарушение от фактическа страна. Напротив, договорът с изпълнителя е сключен при условията, първоначално обявени от възложителя, което е видно от условията на възложителя и документацията за участие. Размерът на гаранцията, която избраният изпълнител следва да внесе при сключване на договора с възложителя, е 5% върху стойността на договора с избрания изпълнител. Установеното от фактическа страна налага извод за незаконосъобразна квалификация на нередността, предвид твърдяното от органа нарушение. Неправилната правна квалификация на нередността води до незаконосъобразност на акта и в тази част.“
От горното се налага извода, че макар и да не е представена гаранция по предвидения от закона ред и вид, такава е представена, с оглед на което не може да се приеме, че изпълнението на договора за обществена поръчка не е обезпечено. Нарушението на ЗОП е само формално такова, същото не води до потенциална или реална вреда, и за него не следва да се налага финансова корекция.
Следва да се посочи още, че гаранцията за изпълнение обезпечава изпълнението на договора и/или авансово предоставените средства, като възложителят я освобождава при изпълнение на предмета на договора, което е прието по предвидения в договора ред. По-нисък размер на гаранцията според УО би привлякъл други кандидати, и така би се стигнало до по-подходяща оферта, но това твърдение е недоказано. Кандидат, който реално желае да изпълни предмета на договора по уговорения начин, разчита, че при това изпълнение ще получи уговорената по договора сума и гаранцията за изпълнение няма да бъде задържана от възложителя. По-нисък размер на гаранцията би привлякъл евентуално недобросъвестни кандидати, които да получат значително плащане /гаранцията е максимум 10 % от стойността на договора - чл.111, ал.2, изр.първо от ЗОП/, но да не изпълнят договора.
В случая не е спорно между страните, че договорът е изпълнен, още преди одита от ИА ОСЕС, възложителят е приел изпълнението, и това се признава и в процесното решение.
Следва да се посочи също, че за програмния период 2014-2020 г. се прилагат разпоредбите на ЗУСЕСИФ, действащи до 01.07.2022 г. – в този смисъл е цитираната по-горе разпоредба на §70 от Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Съгласно §71, ал.2 от същия ЗИД, приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020г. Съгласно §71, ал.3, Нормативните актове по ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 – 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. От така посочените норми на ЗИД на ЗУСЕСИФ е видно, че за програмния период 2014 – 2020 г. се прилагат действащите до 01.07.2022 г. норми на ЗУСЕСИФ /наименован вече ЗУСЕФСУ/, както и приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон. Наредбата за посочване на нередности е приета от Министерския съвет /както е посочено и по-горе/, с оглед на което същата е приложима за програмния период 2014 – 2020 г. в редакцията, действаща към 01.07.2022г. – това е редакцията от 06.03.2020г. Последващите изменения на тази наредба, включително в цитираната т.14 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от същата, са неприложими за програмния период 2014-2020 г. С оглед на този факт, дори да се приеме, че е налице нарушение на ЗОП, същото не попада в хипотезата на т.14 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, поради което не може да се наложи финансова корекция за това нарушение. Финансова корекция за нарушения по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ се налагат само когато същите попадат в някоя от хипотезите на Приложение № 1 към чл.2, ал.1 на същата наредба, и ако не попадат в някоя от тези хипотези, финансова корекция за тях не може да се наложи. В случая посочването „или други условия в документацията“ не е съществувало до изменението с ДВ, бр.59/2024, с оглед на което същото не е приложимо за програмен период 2014-2020 г., поради което дори да е налице нарушение, същото не попада в тази хипотеза на Наредбата за посочване на нередности.
За пълнота е необходимо да се посочи, че наложената финансова корекция е и явно непропорционална на сумата от 54000 лева, за която гаранцията е представена със запис на заповед. Наложена е финансова корекция в размер на 2 309 281,33 лева /20% от 11 546 406,66 лева/, като двете суми са явно несъизмерими. Липсва както правна, така и житейска логика, че с представена гаранция със запис на заповед за 54000 лева са нанесени потенциални или реални вреди на средствата от ЕСИФ за 2 309 281,33 лева.
По отношение на второто посочено в решението нарушение, а именно, че петте спирания на строителството с актове обр.10 са довели до удължаването на строителството със 177 дни спрямо първоначалния срок, УО е приел, че са нарушени принципите за добро финансово управление - чл. 4, § 8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент 1303/2013 и чл. 33, чл. 36, § 1 от Регламент 2018/1046, в частта им относно принципите на икономичност и ефикасност.
Съдът счита, че при налагане на финансова корекция за така посоченото нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение. При сравнение на уведомителното писмо от 04.10.2024 г. с процесното решение е видно, че изложените в решението мотиви относно неизвършване на определени действия от страна на възложителя и настъпили вреди не са посочени в уведомлението. Общината не е имала възможност да се запознае с тях преди налагане на финансовата корекция, за да може да изложи съображения и да сочи доказателства за обратното. Нарушено е правото й на защита.
Освен това в тази част решението не е надлежно мотивирано, като изложените мотиви са вътрешно противоречиви. От една страна, се сочи липсата на контрол при изпълнение на строителството, а от друга – че възложителят е преклудирал възможността обществената поръчка да бъде изпълнена при много по-добри времеви, качествени и финансови условия, при генериране на по-високо качество, ефективно изпълнение и редуциран финансов ресурс. Сочи се допускане на кандидат, който не отговаря на предвидените изисквания, и отстраняване на кандидати, които отговарят на тях. Така посоченото не мотивира нарушение на чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ. От една страна, отстраняването на кандидати/участници, без да има основание за това, и възлагане на обществената поръчка на кандидат/участник, който е следвало да бъде отстранен, е съвсем различно нарушение – такова по т.14 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, а не по т.2 от Приложение №2 към същата наредба, каквото е посоченото второ нарушение, попадащо в хипотезата на чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСФУ. Няма нито в решението, нито в уведомлението никакви посочени по-добри качествени условия, които са могли да бъдат постигнати. Напротив, посочено е, че строежът е изпълнен и приет, като не са налице дори твърдения, че качеството му не е достатъчно добро. Остава неясно защо в такъв случай УО твърди, че качеството е могло да бъде по-добро. Поставената цел – закриване и рекултивация на съществуващото общинско депо за твърди битови отпадъци явно е постигната.
Твърди се също, че нарушението е извършено с действия, а същевременно са описани бездействия, като не става ясно какво е дължимото поведение на общината – за действие или бездействие. С оглед твърденията за неправилно отстраняване на кандидати не е обсъдено решението на КЗК, с което жалби на двама кандидати са отхвърлени, както и решението на съда по адм.д.453/2023, с което е прието, че липсва незаконосъобразно отстраняване на кандидат.
Необходимо е да се посочи още, че изложените мотиви, че следва да се определи финансова корекция в размер на 5 %, доколкото вече е наложена финансова корекция за първото нарушение в размер на 20 % явно показват, че УО не се стреми да установи фактите и въз основа на тях да прекрати производството по налагане на финансова корекция, или да наложи финансова корекция в предвидения от закона размер, а да доведе финансовата корекция до размера, който е посочен от одитния орган. В тази насока е и посочването от страна на УО, че е правил пред одитния орган възражения, които не са приети, и че при липса на налагане на финансова корекция ще има неблагоприятни за него последици. Така изложеното обаче, не може да мотивира налагане на финансова корекция съобразно със закона.
По отношение на срока на строителството съдът съобразява, че според СТЕ е могло строителните дейности да бъдат така организирани, че да се извършат за първоначално предвидения срок, като по време на неблагоприятни метеорологични условия се извършват дейности, които не зависят от тези условия, и предстоящите за извършване дейностите се съобразяват с прогнозите за времето. Съдът приема заключението на СТЕ като задълбочено, отговарящо на поставените въпроси, съобразено с представените доказателства и неоспорено от страните. Не го приема само в частта му, в която се сочи, че изпълнителят е следвало да съобразява Наредба № РД-02-20-1 от 26.10.2023 г. за изпълнение и приемане на земни работи, земни съоръжения, земна основа и фундаменти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, oбн., ДВ, бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 12.05.2024 г. Същата не е действащо право по време на извършване на строителството, към онзи момент са действали Правила за приемане на земни работи и земни съоръжения, утвърдени със заповед № РД-02-14-10Т от 26.04.1988 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство, в сила от 1.10.1988 г., отм., ДВ, бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 12.05.2024 г.
Доколкото обаче, посочената от ВЛ реорганизация изисква промени в календарния график, от УО не е изяснен въпросът дали такива промени са допустими съгласно обществената поръчка. В решението липсват мотиви, че изпълнителят е могъл да променя реда на изпълнение на дейностите, като не се съобразява с представения календарен график на същите. Липсата на мотиви в тази насока не дава възможност на съда да прецени съответствието на решението с материалния закон. Такива мотиви е следвало да бъдат изложени от УО и не могат да бъдат заменени от заключението на СТЕ.
Предвид изложеното, за посоченото второ нарушение не са изложени съобразени със закона мотиви, поради което съдът не може да направи преценка на спазването на материалния закон. Тези липсващи мотиви касаят както самото нарушение, така и връзката на същото с посочените принципи на добро финансово управление. Освен това липсата на уведомяване на общината за изискуемите от нея действия при изпълнение на обществената поръчка представлява съществено процесуално нарушение.
Ето защо, решението е постановено в нарушение на материалния закон /по отношение на първото нарушение/, а по отношение на второто нарушение с оглед липсата на мотиви не може да се установи съответствието му с материалния закон.
Решението е в несъответствие и с целта на закона, доколкото само при доказани допуснати нередности, за които са изложени съответни мотиви, следва да се наложи финансова корекция и да се възстановява вреда в бюджета.
С оглед на изложеното, решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото оспорващата община има право на всички своевременно поискани още с жалбата разноски, които възлизат на 1700 лева за държавна такса /л.66/, 6000 лева за адвокатско възнаграждение, които средства са действително уговорени и заплатени /договор за правна защита и съдействие на л.337, документ за банков превод на л.336/, депозит за СТЕ в размер на 700 лева /л.145/, и 33,23 евро допълнителен депозит за СТЕ. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като по делото са проведени седем о.с.з., материалният интерес е значителен – 2 886 601,67 лева, а представителят на ответника е поискал максимално възможното юрисконсултско възнаграждение от 540 лева по чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /списък на разноските на л.356/. Адвокатското възнаграждение съгласно чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.7 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа би следвало да бъде в минимален размер на 67 949,03 лева, като претендирания размер в случая /6000 лева/ е повече от 11 пъти по-нисък. Общо разноски в евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/ е 4328,08 евро.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 пр.второ от АПК, съдът
Cited provisions
72- чл. 2, ал. 1
- чл. 8
- чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ
- чл. 2, ал. 3
- чл. 70, ал. 1, т. 3
- чл. 70
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ
- чл. 1
- чл. 111, ал. 5
- чл. 111, ал. 5, т. 1
- чл. 112, ал. 2, т. 2
- чл. 121, ал. 1
- чл. 33
- чл. 36
- чл. 4
- чл. 5, ал. 3
- чл. 170, ал. 1 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 6 АПК
- чл. 71 ЗИД
- чл. 100 ЗОП
- чл. 103, ал. 1 ЗОП
- чл. 107 ЗОП
- чл. 111, ал. 4 ЗОП
- чл. 111, ал. 5 ЗОП
- чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП
- чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП
- чл. 181, ал. 4 ЗОП
- чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП
- чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП
- чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ
- чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ
- чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСФУ
- чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ
- чл. 107, т. 2
- чл. 111, ал. 2
- чл. 112, ал. 1, т. 3
- чл. 112
- чл. 116, ал. 5, т. 1
- чл. 122
- чл. 13, ал. 1
- чл. 143
- чл. 145
- чл. 152
- чл. 172, ал. 1
- чл. 2
- чл. 2, ал. 36
- чл. 20, ал. 1
- чл. 25, ал. 1
- чл. 25, ал. 2
- чл. 33, ал. 2
- чл. 49, ал. 2, т. 1
- чл. 5, ал. 2
- чл. 54
- чл. 55
- чл. 61
- чл. 633
- чл. 7
- чл. 7, ал. 2, т. 7
- чл. 71
- чл. 73, ал. 4
- чл. 8, ал. 1
- чл. 9, ал. 5
- чл. 98