Решение № 135 от 13.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 991/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба от М. Р. И. и К. М. Р., чрез своя законен представител М. Р. И. /и двамата чрез адв. Н. Д. от ШАК/, срещу решение № 263017/26.09.2022 г. на СГС, ГО, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 7850/2019 г. в частта, в която са отхвърлени искове им по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди до размера от 150 000 лв. за М. И. и до 200 000 лв. за К. Р.. В отхвърлителната част между 150 000 лв. и 200 000 лв. за М. Р. И. и между 200 000 лв. и 250 000 лв. за К. М. Р. решението, като необжалвано, е влязло в сила. Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Община Варна в частта, в която срещу нея са уважени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди, както и в частта, в която са отхвърлени исковете по отношение на Областен управител на област Варна /Областна администрация Варна/ и МРРБ. Жалбоподателите ищци твърдят, че в атакуваната от тях част съдебният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необоснован. Съдът правилно е приел, че исковете са доказани по основание срещу община Варна, но неправилно е ценил доказателствата и доводите на страните и не е разгледал в пълнота аргументите за основателност на претенциите им за неимуществени вреди. Съдът не е обсъдил как смъртта на техния близък им се е отразила, че тя е оставила негативен отпечатък върху целият им живот. Не е взел предвид, че починалата е била майка и съпруга /без значение, че е в условията на фактическо съжителство на семейни начала/, че те осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от нейната любов и подкрепа. Засегнатото и липсващо благо в настоящия случай представлява необратимо прекъсване на особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между ищците и починалата Т. С.. Съдът е приел, че те са претърпели изключителни по обем неимуществени вреди и продължават да търпят такива, но при определяне на конкретния размер на обезщетението е нарушил чл. 52 ЗЗД. Решението било постановено в отклонение на ППВС № 4/68 г. Затова молят въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи жалбата им. Жалбоподателят Община Варна поддържа, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че фактът, че в края на втората половина на 19.06.2014 г. са започнали и продължили през нощта срещу 20.06.2014 г. интензивни валежи в района на кв. Аспарухово във Варна, довели до бедствено положение, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове основателност на търсената деликтна отговорност от общината. В отговор на въпрос 21 от техническата експертиза е посочила, че падналите валежи на 19.06.2014 г. са от извънреден характер и не е било възможно да бъдат прогнозирани, както и да бъдат взети мерки за предотвратяването им. Твърди, че приливната вълна е прииждала откъм гората, поради което причината не е било самото дере между улиците "Ясен" и ул. "Калач", в територията на горския фонд, която е извън зоната на отговорност на общината. Почистването на дерете в горските територии и на тяхната проводимост, с оглед поемане и провеждане на високи води, не е дейност, чието извършване е отговорност на общината. Комплексната техническа експертиза установява, че от горския фонд са се свлекли голямо количество земна маса, дървета и клони, което не изключва отговорността на Областна администрация Варна и МРРБ за поддържане проводимоста на дерето в неурбанизираната му част. За да се възложи, цялата отговорност на община Варна, вмененото деяние - непочистено дере между улиците "Ясен" и "Калач" е това условие, което с вътрешна необходимост е предизвикало настъпването на отрицателни последици в сферата на ищците и без което вредите не биха настъпили. Жалбоподателят счита, че основната причина за приливаната вълна не е дерето между улиците "Ясен" и "Калач", а в територията, попадаща в горския фонд, който стои извън обсега на отговорността на общината. За да отговоря Община Варна за претърпените вреди те следва обективно, необходимо и закономерно да произтичат от вмененото й деяние и да не бъдат негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредите трябва да са последица от непозволеното увреждане. Вредите са настъпили от съвкупното действие на множество рискови фактори, едни от които са липсата на реално извършвани дейности по превенция и поддръжка на проводимостта на дерето в зоната на горския участък, в това число изсичане на дървета и създаване на условия за активизиране на ерозионни и свлачищни процеси. Претендирания размер на обезщетения за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове срещу Община Варна по чл. 49 ЗЗД са уважени и вместо това да ги отхвърли или да намали присъдените обезщетения. Моли да се отмени решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени по отношение на Областна администрация-Варна и МРРБ. От правото да подаде писмен отговор по жалбите по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, се е възползвала само Областна Администрация – Варна, която чрез юрк. Рангелова, взема отношение само по жалбата на община Варна, като счита същата за частично основателна. Община Варна не е взела становище по жалбата на ищците. В съдебно заседание чрез пълномощника си МРРБ оспорва жалбата, подадена от Община Варна, като неоснователна. Излага подробни съображения за това в писмено становище представено в открито съдебно заседание. В производството пред САС не са ангажирани нови доказателства. Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверка, на база доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, САС прави следните изводи: СГС е сезиран с искове по чл. 49 ЗЗД. В исковата молба ищците М. Р. И. и К. М. Р. твърдят, че на 19.06.2014 г. в гр. Варна, поради води, които не е имало къде да се оттекат безопасно, е бил наводнен кв. Аспарухово. Образувала се е огромна приливна вълна, която за изключително кратко време е заляла множество жилищни постройки в квартала. Това събитие и последиците от него са били непредвидими и неизбежни за жителите му. В пряка причинна връзка с това събитие са починали 13 човека, сред които и Т. С. С. – живееща при фактическо съжителство с М. Р. И. и майка на К. М. Р.. Във връзка със станалото е налице приключило ДП № 364/14 по описа на 4то РУП към ОД на МВР Варна. Причините за настъпилото събитие са комплексни и се дължат на пропуски от страна на компетентните органи МРРБ, Областна администрация Варна и Община Варна. Съгласно чл. 6 и сл. от ЗЗБ планирането и превенцията за намаляване на риска от бедствия се извършва на национално ниво, областно и общинско ниво. И тримата ответници не са изпълнили в цялост задълженията си по ЗЗБ, ЗВ в частта, отнасяща се както до превенцията, така и до задълженията по време на бедствия. МРРБ не е изпълнило задълженията за адекватна оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на гр. Варна, което е попречило на превенцията и предотвратяването на бедствието, тъй като след обилните валежи са се активирали свлачища, които са попречили за оттичането на водата и са допринесли за настъпването на бедствието. Тежестта на наводнението е обусловена и от протеклите по време на валежа свлачищни процеси, които попадат в предмета на геоложкия риск. Ищците твърдят, че към датата на събитието не е имало адекватни противосвлачищни и водоотвеждащи хидротехнически съоръжения и приложени мерки за превенция в рамките на гр. Варна. Твърдят, че към 19.06.2014 г. наличните канали и дерета, които следва да служат за отводняване не са били почиствани от 2011 г., тъй като община Варна не е провеждала нужните процедури за възлагане на обществени поръчки. В самите дерета е имало незаконни постройки, които Община Варна не е премахнала своевременно, както я задължава законът. Те са влошили значително защитните функции на деретата. Ищците твърдят, че към датата на събитието е имало продължителна и неконтролируема незаконна сеч от прилежащите горски масиви и неправомерно изхвърляне на отпадъци в деретата, което община Варна не е контролирала. Валежите са продължили няколко дни и бедствието е било лесно предвидимо, но затова населението не е било уведомено своевременно нито от Община Варна нито от Областна администрация Варна, както и не е осигурено обучение на населението и адекватна подготовка за реакция при бедствия. Описаните бездействия на ответниците във връзка с неизпълнение на задължението им за разчистване и поддръжка на дерето в урбанизираната и неурбанизираната му част, както и за изграждането и поддръжка на противосвлачищни и водоотвеждащи хридротехнически съоръжения са довели като пряка и непосредствена последица настъпването на вредите за ищците. Молят съда да осъди ответниците Областен управител на област Варна /Областна администрация Варна/, Община Варна и МРРБ да им заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за М. И. и 250 000 лв. за К. Р., в едно със законната лихва от 19.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Ако съдът приеме, че ответниците не отговаря солидарно, то предпочитан ответник е Община Варна, първи евентуален ответник е МРРБ, а втори по ред евентуален ответник е Областна администрация Варна. Претендират разноски. Община Варна в депозиран писмен отговор в срок оспорва исковете. Излага, че фактът, че в края на втората половина на 19.06.2014 г. са започнали и продължили през нощта срещу 20.06.2014 г. интензивни валежи в района на кв. Аспарухово, довели до бедствено положение, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове основателност на търсената деликтна отговорност от общината. Поддържа, че приливната вълна е прииждала и откъм гората, територия на горския фонд, която е извън зоната на отговорност на общината. Почистването на дерете в горските територии и на тяхната проводимост с оглед поемане и провеждане на високи води, не е дейност, чието извършване е отговорност на общината. Сочи, че действията на общинската администрация преди наводнението са допринесли за устойчивото използване и опазване на горските ресурси на територията на Темелково дере в кв. „Аспарухово“. Регистрирани са малко на брой случай на незаконна сеч, като отсечената дървесина са в незначителни количества. За да се възложи, цялата отговорност на община Варна, вмененото деяние - непочистено дере е това условие, което с вътрешна необходимост е предизвикало настъпването на отрицателни последици в сферата на ищците и без което вредите не биха настъпили. Основната причина за приливаната вълна не е дере непочистено от общината. За да отговоря Община за претърпените вреди следва обективно, необходимо и закономерно да произтичат от вмененото й деяние и да не бъдат негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредите трябва да са последица от непозволеното увреждане. За да се ангажира отговорността на Община Варна трябва да са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД. Не оспорва, че на 19.06.2014 г. поради падналите обилни валежи на територията на кв. Апарухово е имало наводнение. Не оспорва, че смъртта на Т. С. С. е настъпила вследствие удавяне. Счита, че смъртта не е в причинна връзка от твърдяното бездействие на Община Варна. В депозиран писмен отговор в срок МРРБ оспорва исковете като ги счита за неоснователни. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността му. Сочи, че чл. 6а ЗЗБ е влязъл в сила от 05.07.2016 г., т. е. след наводнението на 19.06.2014 г. Съгласно чл. 14 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато в случая не е налице. Поддържа, че задължението за почистване и поддържане на проводимостта на водностопански системи /деретата в урбанизираните територии са такива/ е на кмета на съответната община. В действащия кадастрален план, одобрен със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. процесното дере в кв. Аспарухово, гр. Варна с идентификатор 10135.5506.229 е записано като публична общинска собственост, поради което техническата му поддръжка и задължение за осигуряване на проводимостта му е от компетентността на община Варна. Дейностите по чл. 140 ЗВ в границите на урбанизираните територии се осъществяват от кмета на общината, а когато се почистват речни легла извън тях, тези дейности се организират и координират от съответния областен управител. Сочи, че основната дейност на министерството според чл. 95, ал. 2 ЗУТ е да поддържа регистър на свлачищата в района чрез "Геозащита" ЕООД - гр. Варна. В рамките на сключен договор между МРРБ и това дружество и заповед на кмета на община Варна от 05.03.2013 г. е назначена експертна техническа комисия за установяване на причините за възникналите деформации по изградените в района сгради и е изготвено становище за геодинамичното състояние на територията с препоръки за последващи действия и технически решения. Основната причина за активизиране на свлачищните процеси е преовлажняване на насипни земни маси от повърхностни води или води с неизяснен произход. Съгласно ЗВ, ЗМСМА и ЗОбС задължението за благоустрояване на територията в това число и разчистване на дерето от битови и строителни отпадъци и осигуряване на нормалния му отток, обозначаване на територията, разчистване на улицата е на община Варна. Наводнението в кв. Аспарухово е настъпило в следствие на стихийно бедствие, определено като непреодолима сила и което не е могло да бъде предвидено. Настъпилите от него вреди не са в причинна връзка от извършена или неизвършена работа на служители на МРРБ, община Варна и областна администрация Варна. Счита, че в тежест на ищците е да докажат твърденията в исковата молба относно тяхното физическо и психическо състояние, да установяват търпените от тях неимуществени вреди. Счита, че разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е неприложима, тъй като всеки от ответниците има определени задължения и компетенции, ясно разграничени от закона. В депозиран писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Областния управител на област с административен център Варна е заявила становище, че исковете срещу нея са недопустими. Счита ги и за неоснователни като твърди, че наводнението в кв. Аспарухово е вследствие на природно стихийно бедствие, непреодолима сила. Областната администрация няма задължение съобразно действащото законодателство към момента на възникване на събитието да организира обучение на населението за реакция при бедствия. Сочи, че отговорността за поддръжката и ремонтновъзстановителните работи по проводимостта на процесното дере е за община Варна. Не се спори, че на 19.06.2014 г. в кв. Аспарухово, гр. Варна е настъпило наводнение, както и че Т. С. е починал на същата датата от удавяне. Не е спорно, че със заповед № 2068/20.06.2014 г. на кмета на община Варна, във връзка с падналите обилни валежи е обявено бедствено положение на територията на район "Аспарухово" с определен обхват, посочен в заповедта. Пред настоящата инстанция не се оспорва доказаната активна процесуална легитимация на ищците К. М. Р., син на починалата и М. Р. И., имал фактическо съжителство с починалата. Към исковата молба са представени протоколи за оглед на местопроизшествието от 19.06.2014 г., придружени с фотоалбуми, информация от НИМХ при БАН за метеорологичната прогноза за 18.06. и 19.06.2014 г., писмо от 10.06.2014 г. от кмета на район Аспарухово - община Варна, от което се установява, че до 2011 г. са се почиствали замърсените участъци от дерето по ул. "Горна студена", съставляващо части от Западен охранителен канал. През следващите 2012 г. и 2013 г. община Варна не е провеждала тръжни процедури за възлагане на почистването на канали и дерета. Приети си и други писмени доказателства с оглед твърденията на ищците. Към исковата молба са представени част хидротехническа от комплексна техническа експертиза и ситуационна експертиза, изготвени за нуждите на досъдебното производство, които съдът не следва да вземе предвид при постановяване на съдебния акт. Те не са събрани в гражданския процес като доказателства. Със заповед № РД-14-7706-234/19.06.2014 г. на Областния управител на Област Варна е обявено бедствено положение на територията на район Аспарухово, гр. Варна. Към отговора на исковата молба ответникът Областна администрация Варна е представила и други писмени доказателства. Към отговора на исковата молба от МРРБ са представени писмени доказателства, свързани със свлачищни процеси в кв. Аспарухово, гр. Варна. В хода на съдебното дирене е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което падналите валежи на 18 и 19.06.2014 г. са значителни по количества. Хидротехническите съоръжения не са с необходимата проводимост. Допуснато е строителство извън установените норми. Не са приложени подробните устройствени планове. Формирала се е висока вълна в дерето. Този значителен обем е съвкупност не само от вода, но и от носените от водното течение земни маси, дървета, битови и строителни отпадъци, които са довели до отприщване на водното течение и намалена водопроводимост в урбанизираната и извън урбанизираната част на дерето. Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, обосновано, основаващо се на научните правила. В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. Свидетелят С. М. твърди, че познава М. И., К. Р. и Т. С.. Били комшии. Познавал Т., откакто живеела заедно с М., от 2004 г., а М. го познавал от 15-годишен. К. Р. познавал от раждането му. С М. и с К. били в близки приятелски отношения. От приказки знаел, че Т. по време на наводнението е била на улицата. Т. и М. нямали брак, но живеели заедно и се разбирали прекрасно. Те живеели като семейство, в едно домакинство. Само К. е тяхно дете, нямали други деца от съвместното им съжителство. Десетина дена след наводнението установили, че Т. е починала. К. разбрал за смъртта на майка си много по-късно през месец септември, три месеца след това. Дотогава свидетелят и баща му казвали, че Т. е заминала да гледа майка си, тъй като е болна. К. разбрал за майка си, като тръгнал на предучилищна. За смъртта й научил от майките на другите деца. Когато чуло това, детето се разплакало и попитало ще види ли някога майка си. Свидетелят му казал, че няма да я види. тогава детето го прегърнало през кръста и продължило да плаче. Свидетелят водел К. на предучилищна, защото баща му трябвало да ходи на работа в чужбина. М. работил от година и половина в Англия и на два-три месеца се връщал да види семейството си. Докато той работел там, Т. се грижела за К., а след като починала, го гледала баба му, а М. изпращал пари от чужбина. Връщал да види сина си. Баба му го гледала до 2016 г. След това М. си намерил постоянна работа в Германия и взел детето при него. Сега в Германия за К. се грижила сестра му, която била от първия брак на М.. Свидетелят се чувал и виждал често с К.. К., когато починала майка му бил на около 5 години и 9 месеца. К. не е ходил на погребението на майка си. К. бил до 2018 г. в България и оттогава свидетелят не ги е виждал. Когато са били още в България К. и баща му са отишли на гроба на Т.. М. споделял, че синът му не е добре, тъй като имал отделна стая, понякога се събуждал ревял и отивал да спи при сестра си. М. е молил свидетеля да говори с детето, защото К. му имал доверие, но детето не споделяло много - свивало рамене и нищо не казвало. К. си имал приятели в Германия. Баща му го записал да тренира футбол. К. поискал на свидетеля да му изпрати снимки на майка му, за да я гледа, защото много я обичал. Т. и М. били хубаво семейство. Карали са се, но за дребни работи. М. споделил на свидетеля, че не знае какво ще прави без Т., как ще се справя сам с детето, че тя му липсва. М. продължавал да говори за нея, казва че още не може да я забрави, че не може да се събере с друга жена. Добре се справял с К., отношенията им са добри, разбирали се. Свидетелят знае, че един път М. е водил К. на „психолог”, който му е казал, че с времето ще отшуми това, дето става понякога нощем в съня си и отива при сестра му. К. сега е на 12 години. М. и Т. крояли планове за бъдещето. Искали да си купят къща и да живеели самостоятелно. От 2004 г. до 2016 г. М. се връщал в България за по един месец на три-четири месеца, т. е. бил около 9 месеца в чужбина и около 3 месеца в РБ, всяка година. Свидетелят не знае, дали М. има друга жена към настоящия момент. Той не живее с предишната си жена. При самото наводнение М. бил в Англия. Той се върнал в края на месец юни 2014 г. Бил на погребението на Т.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага. СГС е уважил исковете за неимуществени вреди частично спрямо община Варна, като ги е отхвърлил до пълните им предявени размери. Отхвърлил ги по отношение на всички ответници за осъждането им солидарно по претенциите. Отхвърлил е исковете спрямо Областна администрация Варна и МРРБ. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД. Въззивния съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата - чл. 269 ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Обжалваното решение е валидно и допустимо. В депозираният отговор по жалбата на Община Варна от МРРБ се релевират доводи за недопустимост на същата, тъй като общината не се позовава в нея на наличието на предпоставките за солидарност между ответниците. Според приетото в Решение № 134/05.04.2021 г. по т. д. № 1538/19 г., ВКС, I т. о.: "Съгласно разясненията в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС възможно е предмет на въззивното производство да не бъде само основният спор между насрещните главни страни, а и вътрешните отношения между обикновените другари, който спор е породен от различното решение по делата им. Например при пасивна солидарност на задължението за поправяне на вреди от неколцина - физически или юридически лица, един от ответниците е бил осъден да заплати обезщетение, а по отношение на другия искът е бил отхвърлен. При тази хипотеза осъденият, може да обжалва не уважаването на иска срещу него, а отхвърлянето му срещу другия ответник с оглед наличието на предпоставките за солидарното им осъждане, без първоинстанционното решение да е обжалвано от ищеца. В този случай във въззивното производство като насрещна страна ще бъде конституиран не само ищецът, но и обикновеният другар." В жалбата на община Варна се сочи, че и останалите двама ответници носят отговорност за причинените вреди, поради което следва да се приеме, че той обжалва решението, в частта, в която исковете са отхвърлени срещу МРРБ и Областен управител на област с административен център Варна на основание наличието на предпоставките за солидарното им осъждане. Жалбата на община Варна в тази част е допустима. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно - обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние - действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди. Отговорността по чл. 49 ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. В случая се претендира ангажиране на отговорността на Областния управител на област с административен център Варна /Областна администрация Варна/ и МРРБ при условията на солидарност. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа /ППВС № 7/29.12.1958 г./. Ищците твърдят, че в резултат на бездействието на община Варна, както и на МРРБ и Областния управител на област Варна, изразяващо се в неподдържане на Темелково дере, което задължение произтича от закона, е настъпил процесният инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което тя е възложена. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно - обезпечителна, тъй като е за чужди виновни действия на лица, на които е възложена определена работа. За да се приеме дали са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД следва да се проведе главно и пълно доказване, че те са се осъществили. Не се спори, че Темелково дере е публична общинска собственост - чл. 3, ал. 2 ЗОбС. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗОбС предвижда задължение за общината да управлява имотите, които са нейна собственост съобразно закона и грижата на добрия стопанин. Това включва и регламентираното в чл. 139, ал. 1 и чл. 138, ал. 4, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/ редакция ДВ бр. 80/14.10.2011 г. задължение за собствениците на диги, дерета и реки да ги поддържат и извършват ремонтно - възстановителни дейности. Те са длъжни да изграждат и поддържат диги, да извършват корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения. Това е определено от закона като постоянна защита от вредното въздействие на водите. Темелково дере може да бъде определено като воден обект по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗВ, тъй като по своите съществени характеристики отговаря на даденото легално определение. В него временно или постоянно има съсредоточаване на води със съответните граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с прилежащите към тях земи. Темелково дере е естествено създадена форма на релефа, имащо отводнителни функции. На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищците е да докажат осъществяването на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. В тази връзка е ангажирана съдебно- техническа експертиза, която е установила, че в района на гр. Варна са се случвали и преди подобни интензивни валежи като този на 19.06.2014 г., поради което последният не е инцидентен. В района на Темелково дере е изграден Западен охранителен канал и водосток под ул. "Перикоп". Установено е, че дерето, включващо Западен и Източен охранителни канали, е почиствано за последното през май 2011 г. До месец юни 2014 г. в района са установени и регистрирани четири свлачища като най-близко отстоящото е на ул. "Калач". Към датата на събитието от 19.06.2014 г. геоложкият риск на територията на гр. Варна е адекватно картографиран. На горната дата в дерето се е формирала висока вълна, която е влачила дървета, храсти и битови отпадъци. Проводимостта му е била силно намалена и поради застрояването на коритото в долната му част. В горната му част е имало паднали клони и изкоренени малки дървета, свлечени земни маси от активиралите се свлачищни процеси, поради което е била силно намалена пропускателната му способност. Непочистването на дерето е довело до подприщване на водния поток поради малките габаритни размери на водостока, който е бил запушен от носените кални маси, храсти, боклук и заедно със задръстените парапети се е превърнал в преграда, зад която са се акумулирали водни маси. За намалената водопроводимост в урбанизираната зона е от значение голямата плътност на застрояването. От техническата експертиза се установява, че основната причини за наводнението, което е причинило смъртта на наследодателя на ищците е, бездействието на собственика на дерето - Община Варна. Осъщественият деликт чрез бездействие е противоправно поведение на служители и работници на община Варна. Възлагането е по силата на закона, като неизпълнението от тяхна страна на задължението да почистят и поддържат дерето като воден обект в техническа изправност и служещо за отвеждане на води, е виновно и противоправно деяние. То е изразено чрез бездействие, от което е настъпило наводнението на 19.06.2014 г., причинило смъртта на наследодателя на ищците и за тях са възникнали вреди. Има причинна връзка между виновното противоправното деяние и вредите. Следва да се посочи, че за собственика на една вещ - движима или недвижима, са както ползите от нея така и тежестите. Последните, за община Варна, се изразяват в почистването на дерето, което е публична общинска собственост, с което да се предотврати настъпването на бедствия. Поддържането на такъв воден обект е част от постоянната защита от вредното въздействие на водите по смисъла на чл. 137 от ЗВ. С оглед на изложените мотиви се налага изводът, че отговорност за вредите, причинени на ищците, има само община Варна, като исковете спрямо МРРБ и Областен управител на област са административен център Варна /Областна администрация Варна/ следва да бъдат отхвърлени. Няма солидарност между тях. Отговорността на МРРБ по отношение на бедствия е свързана само със сеизмичния и геоложки риск. От заключението на техническата експертиза се установява, че геоложкият риск на територията на община Варна е адекватно картографиран. Установената причина за настъпилото бедствие - наводнението на 19.06.2014 г., а именно непочистването и неподдържането на дерето от страна на собственика Община Варна, изключва отговорност на областния управител на област Варна, тъй като няма осъществено виновно и противоправно поведение на негови служители. На тях по силата на закона не им е възложено поддържането и изграждането на диги, корекции на реки и дерета. Свлачищните процеси на земни маси от територията на горския фонд не могат да се приемат като причина за формирането на висока вълна, тъй като към месец юни 2014 г. в района е имало четири свлачища, за които са съставени регистрационни карти, а последното почистване на дерето е било през месец май 2011 г. Дори и да се приеме, че приливната вълна е идвала от горския фонд, то липсата на необходимата пропускливост на дерето поради непочистването и незаконното застрояване на територията му, е довела до бедствието на 19.06.2014 г. По исковете за неимуществени вреди следва да отговаря Община Варна. Не е спорно, че наводнението, настъпило на 19.06.2014 г., е причинило смъртта на Т. С. С.. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези /ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда при нарушаване на едно неоценимо, нематериално благо. На основание чл. 154 ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищците в настоящия процес са длъжни да докажат, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от тях болки и страдания, както и отношенията им с починалия близък. В тази връзка са ангажирани гласни доказателства. Свидетелят С. М. е съсед на семейството на ищците и познава както тях, така и починалата Т. С.. Заявява, че всички са живеели заедно, до момента на бедствието. Семейството на починалата е приело тежко смъртта й, плачели са и съпругът й е бил на погребението й. Съдът приема, че обичайно връзката между членовете на едно семейство е свързана с емоционална близост, взаимна обич и привързаност. Смъртта е прекъснала тези взаимоотношение. При определяне на обезщетението съдът съобрази, че М. Р. И. е съжителствал фактически с починалата, както и дългогодишната връзка между тях. По отношение на обезщетенията на нейното дете следва да се вземе предвид, че К. М. Р. е бил невръстно дете на възраст от 5 г. и напълно е зависил от незаменимите грижи на своята майка и баща. Детето за в бъдеще ще се изгражда като личност, а това без майка до него е трудно и с непредвидими резултати. С оглед на изложеното при възприемане на засвидетелстваните добри отношения в семейството на ищците, следва да се приеме, че към момента на настъпване на събитието - 2014 г., обезщетение за неимуществени вреди за М. Р. И., фактически съжителствал с Т. С. С. от 50 000 лв. и за нейното дете К. М. Р. 90 000 лв., отговаря на обществения критерий за справедливост и не са налице предпоставки за неговото увеличаване. Поради изложеното първоинстнационното решение следва да се потвърди изцяло. По разноските: При този изход на спора разноските следва да бъдат оставени в тежест на жалбоподателите така, както са направени и да не се присъжда възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Община Варна следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на МРРБ и Областен управител на област с административен център Варна. Воден от горното, съдът