Решение № 218 от 23.7.2025 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 33/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. П. В. П., ЕГН: •••••••••• от гр.Ботевград, обл.София, •••••, чрез адв.Б. М.-САК е обжалвал в законния срок ЕФ № 8504252007 с което за нарушение на чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата, на основание чл.187А, ал.1, вр.чл.179, ал.3 от Закон за движение по пътищата, му е наложена „Глоба“ в размер на 300, 00 лв., като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.Претендира изтекла погасителна давност. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Б. М. -САК, който оспорва издаденият ЕФ като незаконосъобразен, претендира изтекла погасителна давност и разноски. Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- не се явява и не се представлава. Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът приема, че приложените по делото писмени доказателства: ЕФ с № 8504252007-заверено копие, Доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗдвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 -ал.3в от ЗДВП -извлечение; статични изображения във вид на снимков материал на ППС с рег.№ •••••, снимки, разписка от А1 за електронни винетки, известие за доставяне на ЕФ, са допустими и относими към предметът на доказване. Н а 24.07.2020 г., в 18.37 ч, с устройство с № 10051 представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство – ППС лек автомобил, модел и марка “СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА 2.0 „ с рег.№ ••••• с обща техническа допустима максимална маса 1995, брой оси 2, категория ППС ЕВРО 3, в община Правец, по път А-2, км.51 + 778, с посока нарастващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал.1, вр.чл.179, ал.3 от ЗДвП от Закон за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача П. В. П., ЕГН: •••••••••• от гр.Ботевград, обл.София, •••••, а именно „Глоба в размер на 300 лева“ за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. Чл.102, ал.2 от ЗДвП.Отделно от това се дължи заплащане и на съответната такса по по чл.10а, ал.2 от ЗДвП в размер на 10 лв. В кръгът на службата си, Агенция “Пътна инфраструктура”, съставя против жалбоподателя ЕФ с № 8504252007.В изготвения ЕФ актосъставителят сочи, че автомобил е управляван (засечен) без да има предварително закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. А досежно квалификацията на нарушението сочи разпоредбата на чл.187а, ал.1, вр.чл.179, ал.3 от Закон за движение по пътищата.В срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, нарушителят е обжалвал в законоустановеният 14 дневен срок ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за движение по пътищата с № 8504252007, който е връчен на нарушителят на дата 24.09.2024 г. За това административно нарушение бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система но чл. 167а, ал. 3 от ЗДв, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение но участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство – контролно устройство с идентификатор с № 10051, част от системата. Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените и гласни доказателства, същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът стигна до следните правни изводи: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Ботевградски районен съд. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е. ал. 8 от ЗДвП, а именно: „ Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл, 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“ В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. В конкретния случай е установено, че на дата 24.07.2020г., в 18, 37 ч., ППС, л.а.модел и марка“СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА 2.0“, с регистрационен номер •••••, с обща техническа допустима максимална маса 1995, брой оси 2, категория ППС ЕВРО 3, в община Правец, се е движил по пут А-2, км 51+778 км, с посока нарастващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за него, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Санкцията е определена в съответствие с чл. 187а, ал.1, вр. чл. 179 ал.3 от ЗДвП, според който „Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, се наказва с имуществена санкция в размер 300 лв.“ Следователно санкцията е предвидена във фиксиран размер, поради което независимо от липсата на данни за други нарушения на ЗДвП, съдът не разполага с правомощия да определи различен размер на глобата. Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е. ал. 8 от ЗДвП, а именно: „ Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл, 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“. Въз основа на изложеното по-горе и в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е издаден ЕФ № 8504252007, по образец утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". ЕФ № 8504252007 притежава всички реквизити, изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, издаден е при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона. Настоящият състав намира, че в конкретния случай е не приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. Не са налице основания за изменение на санкцията или за прилагане на по-благоприятен закон. Не са налице и данни, досежно изтекли давностни срокове, тъй като АНО е предприемал действия, с които е била прекъсвана давността, като в случая не е изтекла и абсолютната давност по чл.81 от НК.Видно от приложените по АНД доказателства са установени датата на която е извършено нарушението, час, място на извършване на нарушението и вид управлявано ППС, както и данни за собственост. Видно от приложената справка за всички валидни винетки за ППС, товарен автомобил, модел и марка „ СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА 2.0 „ с рег. № •••••, са били налични, както следва: годишна винетка за период от 18.06.2021г. до 18.06.2022г., датата на отчитане на нарушението е 24.07.2020г., като към момент на нарушението, автомобил не е притежавал регистрирана винетка, т.е. нарушението е отчетено правилно. С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че административното нарушение е безспорно установено и административно- наказателната отговорност е ангажирана правилно по отношение на П. В. П., ЕГН: •••••••••• от гр.Ботевград, обл.София, ••••• и правилно е бил определен размера на наложената му имуществена санкция. В този смисъл настоящият състав намира, че обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. С оглед решението за потвърждение на ЕФ и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО – Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.