Решение № 123 от 12.5.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 126/2026 г.

Производство по настоящото дело е образувано по жалба с вх.№ 11889/11.06.2026 г., депозирана от „Предел“ ООД гр. Бургас, представлявано от управителя Е.Н. против Постановление изх. № 5199/08.04.2025 г. по изп. дело № 2023......0400413 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № ...... на КЧСИ, с район на действие ШОС, в частта, с която е оставено без уважение искане на жалбоподателя да се обяви за нищожна проданта на Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г.; както и в частта, с която е оставено без уважение искане на жалбоподателя за приключване на изпълнителното дело. Жалбоподателят излага, че по изпълнителното дело били извършени редица незаконосъобразни действия. Счита, че извлечението от регистъра за вписан залог по Заявление № 2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по Заявление № 2020052701852 не се явяват валидни, за да удостоверят правото на Банката да възложи на СИ предаване на заложеното имущество по реда на ГПК на основание чл.35, ал.1 ЗОД по реда на чл.521 ГПК и да го продаде при липса на друг валиден изпълнителен титул. Изп. дело било образувано по молба на „ОББ“ АД, на основание чл.35, ал.1 ЗОЗ, ЧСИ да предаде заложените движими вещи по реда на чл.521 ГПК на банката, като заложен кредитор, с приложено към нея само съобщение до „Амарант –О“ ЕООД - залогодател по реда на чл.33 и чл.34 ЗОЗ. Заложният кредитор не предявявал изпълнителен титул по чл.426, ал.1 ГПК, нито срещу „Амарант –О“ ЕООД, нито срещу „Предел“ ООД. С протокол от 25.06.2020 г. вещите били предадени на банката. По своята същност тези действия съставлявали оказване на съдействие в рамките на изпълнение по ЗОЗ. В така образуваното изп. дело общите правомощия на ЧСИ, извън тези по чл.521 ГПК, към които препраща чл.35 ал.1 ЗОЗ били неприложими. СИ по изключение бил оправомощен да съдейства за изпълнение по ЗОЗ при наличие на предпоставките по чл.35, ал.1 ЗОЗ, а именно при неоказване от страна на залогодателя на необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество; вписан особен залог и пристъпване към изпълнение, както и сезиране с искане от заложния кредитор за предаване на заложените движими вещи, което да осъществи по реда на чл.521ГПК. Заложният кредитор не придобивал качеството взискател по см. на ГПК, нито длъжникът качеството страна в това изпълнение. В производството по предаване на заложените вещи не било налице принудително изпълнение по ГПК, тъй като предаването на заложените вещи било елемент от изпълнението по ЗОЗ. Правомощията на ЧСИ се изчерпвали с опис и изземване на вещите, за което се съставял протокол и предаване на вещите на кредитора, за което се съставял също протокол, и приключване на производството с постановление на ЧСИ. След предаване на имуществото владението и правата да се разпорежда с него преминавали към банката. Производството запазвало своя извънсъдебен и частен характер. Частното производство можело да се трансформира в принудително изпълнение по ГПК, но само ако ЧСИ не намери заложените движими вещи при описа и изготви протокол за определяне на тяхната равностойност. При тази хипокеза кредиторът имал право да се удовлетвори от цялото имущество на залогодателя, с привилегията по чл.136, ал.4 ЗЗД. В случая нямало изпълнителен лист, а само пряко изпълнително основание – вписано пристъпване към изпълнение, което сочело заложен длъжник различен от собственика на вещите. В този случай, след като нямало формирана СПН било налице спор за права, който не може да бъде решен от СИ в рамките на производството по принудително изпълнение. СИ не се е снабдил с удостоверение от ЦРОЗ за наличие или липса на права върху заложеното имущество и образувал изп. дело без да има право на това, което водело до нищожност на всички изпълнителни действия. Излага още, че по изп.д.№ 3435/2017 на ЧСИ Д. З.ил наложен запор на същото имущество на основание чл.4 ЗОЗ вписване № 2017121302379, преди датата на вписване на залога по Заявление № 2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по Заявление № 2020052701852. Съгласно чл.32, ал.7 ЗОЗ не може да впише пристъпване към изпълнение кредитор, чийто залог е вписан след вписан запор по реда на този закон върху същото имущество. Извършената продажба от ЧСИ Р.Р. била нищожна, непротивопоставима на взискателите по изп.д. № 3435/2017г. на ЧСИ Д. З.. Заложеното право следвало да бъде реализирано в изп.д. № 3435/2017г., като бъде съобразен чл.10, ал.3 ЗОЗ. Счита, че при провеждане на изпълнение по реда на ГПК по изп.д. №3435/2017г. заложният кредитор не можел нито да извършва действия по реда на ЗОЗ, нито да прилага свързаните с изпълнението от страна на заложния кредитор мерки по чл.34 ЗОЗ, поради уредената в чл.34а ЗОЗ конкуренция между изпълнението по ЗОЗ и по ГПК. При вписан запор преди пристъпване към изпълнение по ЗОЗ удовлетворяването на заложния кредитор се извършвало чрез присъединяване към изпълнителното производство, по което е наложен запор. На 18.03.2014 г. върху същото имущество бил вписан залог с № 2014031501122, а на 03.05.2017 г. към него било вписано заявление за пристъпване към изпълнение с № 2017050302392. Този залог бил пръв по време и при вписването на всеки следващ залог, обезпечаващ същото имущество, следвало да са спазени нормите на чл.14 ал.1 и чл.32, ал.5 ЗОЗ. В случая не било така -при вписване на първия залог 2014 г. не било приложено съгласие на предходния заложен кредитор, а към заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение 2020г. нямало приложено съгласие на предходния заложен кредитор с нотариална заверка на подписа. Изискването на закона било императивно и нищожността на вписванията 2014г. и 2020 г. се установявала при извършената формална проверка на приложенията към вписванията, без да може да бъде отречена от обстоятелството, че заложният кредитор бил един и същ. В приложенията към вписаното пристъпване към изпълнение 2020 г. липсвали доказателства за изпълнение на чл.32, ал.5 и ал.6 ЗОЗ. Излага, че с молба вх.№ 02829/18.09.2020 г. „ОББ“ АД с пр. осн.чл.10, ал.2 ЗОЗ банката поискала СИ да продаде заложеното имущество въз основа на вписаното пристъпване към изпълнение, но това вписване не носело права дори за образуване на изп. дело и се използвало като друг акт подлежащ на изпълнение. Молбата била за продължаване на действия в изп.д. № 324/2020, което вече било приключило съгласно закона и съдебната практика. Поисканата продажба била с пр. основание чл.10 ал.2 ЗОЗ без да била свързана с чл.426, ал.1 ГПК. Делото било приключило с предаването на вещите и в него не можело да се извърши продажба, и да се трансформира в производство по принудително изпълнение на парично задължение. Сочи съдебна практика, според която била изключена възможността изпълнението да се предприема едновременно и по ЗОЗ и ГПК, като при изпълнение по ЗОЗ, ЧСИ действал в качеството му на депозитар, не извършвал продажбата, а продажбата се извършвала от заложния кредитор. Продажбата на заложени движими вещи се извършвала от ЧСИ, след като заложният кредитор я е възложил. Възлагането се извършвало чрез сключване на договор за поръчка, в който трябвало да се укаже, че продажбата се извършва по реда на ЗОЗ или ГПК, а такъв договор липсвал. Вписаното пристъпване към изпълнение било незаконосъобразно и нищожно, поради противоречие със закона. Поради това всички действия извършени по изп.д. № 324/2020 г. на Я.Б. и по изп.д. № 413/2023 г. на ЧСИ Р.Р. били нищожни. Моли всички действия по двете изпълнителни дела да се обявят за нищожни и да се обяви за приключено изп.д. № 413/2023 г. на ЧСИ Р.Р.. Постъпило е писмено възражение от купувача „Техномаш Инвест“ ООД, в което взема становище за недопустимост на жалбата, в частта й, с която се атакуват действия извън обхвата на обжалваемият акт, като просрочена, а по същество неоснователна. Счита обжалваният акт за законосъобразен, а извършената публична продан за валидна. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение. От взискателя „ОББ“ АД не е постъпило писмено възражение. Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които взема становище за недопустимост на жалбата против постановление за отказ да се обяви публична продан на поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки за нищожна. Доколкото жалбата съдържа твърдения за нищожност на всички действия по изп.д. № 324/2020 и по изп.д. № 413/2023г. излага, че тези твърдения за нищожност не подлежат на контрол по реда на обжалването по чл.435 ГПК, а по исков ред. Жалбата насочена срещу приключили действия, чийто срок на обжалване е минал също счита за недопустима. Сочи, че изпълнителното дело е продължено по реда на чл.10,ал.2 ЗОЗ, като законът изрично предвижда продажбата на заложеното имущество да се извърши по реда на ГПК. Възраженията относно валидността на вписванията в ЦРОЗ счита, че са извън компетентността на ЧСИ. Сочи, че публичната продан е проведена законосъобразно. От твърденията в жалбата е видно, че не е налице нито едно от лимитативно изброените в чл.435, ал.3 ГПК основания за прекратяване на делото. Единственото основание за приключване на делото е изпълнение на задължението – било по принудителен ред, било чрез доброволно изпълнение, а жалбоподателят нито твърди, нито доказва изпълнение на задължението си. Нещо повече, сочи че средствата от продажбата на поточната линия са разпределени, но не са разплатени- в ход е процедура по обжалване на това разпределение. Видно от разпределението получената от тази продан цена е недостатъчна да удовлетвори кредиторите. След извършване на продажбата на поточната линия, същата вече е обжалвана пред ШОС, като в нея жалбоподателят е изложил почти същите мотиви. С влязло в сила решение № 289/18.12.2024г. по в.гр.д. № 546/2024г. на ШОС, законосъобразността на продажбата е потвърдена, а жалбата счетена за неоснователна. Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство, но същата се явява процесуално недопустима в частта й, против постановлението за отказ да се обяви за нищожна проданта на Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, както и за отмяна на всички действия по изп.д. № 324/2020г. и изп.д. № 413/2023г. като нищожни и недопустими, а в частта й, против постановлението за отказ за приключване на изпълнителното дело, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения: Изп. дело № 2023......0400413 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № ...... на КЧСИ, с район на действие ОС - Шумен, е образувано, след изпращането му, по молба на взискателя, за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Я.Б., където е било образувано под № 20207750400324, въз основа на молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД, срещу длъжника „Предел“ ООД и „Амарант – О“ ООД, в качеството му на заложен длъжник въз основа на Извлечение от ЦРОЗ по Договор за особен залог на движими вещи, сключен към Договор за /револвиращ/ банков кредит /кредитна линия/ „Малки и средни предприятия“ №МS14-00033/24.10.2014г. с първоначално вписване в ЦРОЗ под № 2014102701897, подновено с вписване под № 2019102802737, с допълнително вписване № 2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение с рег. № 2020052701952. В молбата е посочено, че на осн. чл.10 ал.5 ЗОЗ /смяна на залогодателя с нов – „Амарант - О“ ЕООД по същия залог/, банката е вписала пристъпване към изпълнение с рег. № 2020052701952 на ЦРОЗ върху заложените движими вещи, а именно: 1. Технологично оборудване за почистване, калибриране, белене, цветосортиране и опаковане в чували на слънчогледови семена, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ № 225 от 09.09.2013г.; 2. Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г. и 3. Пакетираща машина и прилежащо оборудване, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ от 28.05.2012г. С молба вх. № 02829/18.09.2020 г., „ОББ“ АД е поискало, на основание чл.10, ал.2 от ЗОЗ, ЧСИ да продаде заложеното в тяхна полза имущество, въз основа на приложените към молбата им от 19.06.2020 г. документи: Договор за особен залог на движими вещи от 24.10.2024 г.; Заявление № 2020052701770 по чл.10, ал.5 ЗОЗ; Заявление рег. № 20200527019 за пристъпване към изпълнение; Извлечение от ЦРОЗ изх.№ 50-60-00012/29.05.2002 г.; връчено съобщение по чл.33 и чл.34 ЗОЗ на „Предел“ ООД и на „Амарант – О“ ЕООД, описано в 3 точки, сред които по т.2 поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012 г. Насрочени са продажби, обявени за нестанали, като с молби взискателят е искал извършването на нови публични продажби на движимите вещи и актуализиране на оценките при нова първа продан. По изп.д. № 20207750400324 е постъпила молба от взискателя да се присъединят негови вземания срещу първоначалните и против други негови длъжници, по която не е било налице произнасяне от ЧСИ Я.Б., поради което с постановлението по изп.д. № 2023......0400413, ЧСИ Р.Р. се е произнесъл и приел молбата за частично основателна, срещу длъжника „Предел“ ООД и „Амарант – О“ ООД по отношение на Извлечение от ЦРОЗ по Договор за особен залог на движими вещи, първоначално вписване под № 2014031801122, вписан отново под № 2019051001896, вписан отново под № 2020052701952, по отношение на който е пристъпено към изпълнение с рег. № 2020052902634 по отношение на длъжника „Предел“ ООД и заложнен длъжник „Амарант - О“ ООД. В хода на принудителното изпълнение, по молба на взискателя от 01.02.2024г., е била насрочена и обявена втора публична продан за периода от 08.04.2024г. до 08.05.2024г. на движими вещи, а именно: 1. Технологично оборудване за почистване, калибриране, белене, цветосортиране и опаковане в чували на слънчогледови семена, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ № 225 от 09.09.2013г.; 2. Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г. и 3. Пакетираща машина и прилежащо оборудване, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ от 28.05.2012г.. На проведената на 09.05.2024г. публична продан е било постъпило само едно наддавателно предложение от „ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ“ ООД досежно Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г. и с протокол от същата дата, ЧСИ го обявил за купувач при цена 160 317,60 лева. В срока по чл.492, ал.3 от ГПК купувачът е довнесъл предложената цена и ЧСИ издал Постановление за възлагане от 21.05.2024г. Срещу постановлението за възлагане е постъпила жалба от настоящия жалбоподател „Предел“ ООД, въз основа на която е образувано в.гр.д. № 546/2024 г. приключило с решение № 289/18.12.2024 г., с което жалбата е оставена без уважение. Решението е влязло в сила на 18.12.2024 г. Видно от протокол от 03.06.2025 г. е извършен и въвод във владение по отношение на вещите. По молба на длъжника „Предел“ ООД с вх. № 2604/05.02.2025 г., ЧСИ се е произнесъл с атакуваното Постановление изх.№ 5199/08.04.2025 г., с което по т.І е оставил без уважение искането да се обяви за нищожна проданта на Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г., състояща се от описаните в постановлението съставни единици. Със същото постановление по т.І е оставил без уважение и искането да се приключи изп. д.№ 2023......0400413. ЧСИ е изложил мотиви, че ЗОЗ допуска продажба на заложеното имущество да се извърши по реда на ГПК. Продажбата е обжалвана, жалбата е оставена без уважение, поради което искането за обявяване на нейната нищожност и приключване на изпълнителното дело са неоснователни. С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: По жалбата срещу постановлението, в частта му, с която е оставено без уважение искането да се обяви за нищожна проданта на Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г.: В нормата на чл.435 от ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител могат да се обжалват и от кои страни. Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба /т.1/; насрочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо /т.2/; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението /т.3/; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 /т.4/; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл. 486, ал.2 ГПК /т.5/; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи изпълнението /т.6/; длъжникът може да обжалва и постановлението за разноските /т.7/. По отношение на жалбата в частта й против отказа да се обяви за нищожна публична продан не е налице нито една от посочените хипотези на обжалване. Съгласно ал.3 на същия текст постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложна цена. В настоящият случай не е налице нито едно от посочените по-горе ограничителни хипотези на обжалване. Следва да се посочи още, че жалбоподателят вече е имал възможност и е обжалвал публичната продан на процесната Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, като с влязло в сила решение на 18.12.2024г., като жалбата му е оставена без уважение, респ. постановлението за възлагане е влязло в сила. Длъжникът не може да обжалва проданта, на основание, че същата е нищожна чрез жалба по чл.435 ГПК /срещу нищожна публична продан длъжникът може да осъществи защитата си по исков ред - чл.496, ал.3 ГПК/. Ето защо жалбата на длъжника, срещу постановлението за отказ да се обяви за нищожна публична продан, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. По същите съображения процесуално недопустимо е и следва да се остави без разглеждане и искането, да се обявят за нищожни всички действия по изп.д. № 324/2020г. на ЧСИ Я.Б. и изп.д. № 413/2023г. на ЧСИ Р.Р.. Допустима е жалба само срещу лимитативно изброените в чл.435 ГПК основания за обжалване, както и в предвидения в разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок от извършване на действието, съответно съобщаването му. По жалбата, срещу постановлението, в частта му, досежно отказа на ЧСИ да приключи на изпълнителното производство: С оглед възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че съгласно чл.10, ал.2 ЗОЗ заложеният кредитор може да се удовлетвори по реда на ЗОЗ като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК. Образуването на изпълнително производство по ГПК по молба на заложния кредитор става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество. С оглед на това, в случая заложният кредитор е упражнил правото си на избор по чл.10, ал.2 ЗОЗ като е депозирал нарочна молба, с посоченото правно основание. Образуването на изпълнително производство по реда на ГПК по молба на заложния кредитор става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество, като за същото намират приложение установените в ГПК правила за изпълнителното производство, включително тези за обжалване действията на съдебния изпълнител и влизането в сила на постановените по тези обжалвания актове. /в този см. опр. №479/04.02.2025 г. по гр.д.№ 2366/2024 г. ІV г.о. ГК на ВКС/ . В съобразителната част на т.2 от ТР № 204.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК ВКС е посочено, че разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОЗ дава възможност на заложния кредитор да се удовлетвори по реда на Закона за особените залози, като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК. В чл.10, ал.2 ЗОЗ е предвидено пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно производство за принудително изпълнение по ГПК, а именно извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество. Както се посочи по-горе в случая е налице молба по чл.10, ал.2 ЗОЗ от взискателя „ОББ“ АД до ЧСИ, да продаде заложеното имущество, по отношение на което е вписано пристъпване към изпълнение. Съгласно нормата на чл.435, ал.2 т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в чл.433, ал.1, т.1- 8 ГПК, като в настоящия случай не се касае за някоя от посочените хипотезите. По сега действащият ГПК е направено разграничение на прекратяването, от приключването на изпълнителното производство. За разлика от прекратяването, приключването се извършва, когато вземането по изпълнителният лист се погаси в рамките на изпълнителното производство, чрез плащане в резултат на проведен успешно изпълнителен способ. Съгласно чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. При наличие на сочената хипотеза, при констатация от съдебния изпълнител, че изпълнителния титул е погасен в рамките на изпълнителното производство, поради изплащане на сумата от длъжника, вкл. разноските, същият следва да се произнесе с постановление, с което приключва /свършва/ изпълнителното производство. Предмет на настоящото производство е отказ да бъде приключено /свършено/ изпълнителното производство. В случая жалбоподателят не твърди да е изпълнил задължението си нито доброволно, нито чрез проведено принудително изпълнение. Видно от доказателствата по изп. дело, средствата от продажбата са разпределени с разпределителен протокол от 21.10.2025г., като сумата е недостатъчна за удовлетворяване на кредитора. Обявена е и публична продан на други вещи на длъжника. Ето защо не е налице основание за приключване за изпълнителното производство и жалбата против отказа на ЧСИ да го приключи се явява неоснователна и недоказана. Ирелевантни за настоящото производство се явяват възраженията на жалбоподателя за нищожност и незаконосъобразност на вписванията в ЦРОЗ, включително вписаното пристъпване към изпълнение. Предвид гореизложеното, жалбата против постановлението, в частта му, с която е оставено без уважение искането да се обяви за нищожна проданта на Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г., както и да се отменят всички изпълнителни действия по изп.д.№ 324/2020 г. на ЧСИ Я.Б. и изп.д.№ 413/2023 г. на ЧСИ Р.Р. като нищожни , следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Жалбата, против постановлението на ЧСИ, в частта му, с която е отказано да се приключи изпълнителното дело се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. По разноските: На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна „Техномаш Инвест“ ООД сторените от нея разноски за настоящото производство, за които са представени доказателства, а именно в размер на 613,55 евро с ДДС /равняващи са на 1200 лв. с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът