Решение № 17147 от 3.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 50043/2025 г.

••ражданско дело № 20251110150043 по описа за 2025 година Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ••ПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗ•••, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗ•••. Ищецът-„Т.С.” ЕА••• твърди, че с оветника •••. Р. М. са в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-••••••, находящ се в гр. С., /адрес/. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ••ПК ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ••ПК, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че •••. Р. М. му дължи сумата от 316,31 лева–главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 год. за посочения по-горе недвижим имот и сумата от 59,22 лева – лихва за забава от 15.09.20••• год. до 06.08.2025 год., сумата от 41,77 лева-представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 год. до 30.04.2024 год. и сумата от 11,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 год. до 06.08.2025 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.08.2025 год.-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ••ПК до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски. Ответникът-•••. Р. М. оспорва предявените искове с доводи, че не притежава качеството потребител на топлинна енергия. Поддържа, че с договор от 2009г. между ищеца и етажната собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е уговорено, че ответникът няма да се ползва от топлопреносните услуги, като всички останали етажни собственици са изразили съгласие да заплащат разходите за отопление на общите части, каквато се явява и настоящата претенция. Релевира възражение, че договорът продължава да действа и същият не е прекратен през 2012г. -с изискването на декларации за съгласие поради смяна на собствеността в част от апартаментите в ЕС. Третото лице помагч-„•••.“ ОО••• не взема становище по предявените искове. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.•••5, ал.2 и ал.3 от ••ПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна: Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ••ПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период. В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период. Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата. В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, поради което е потребител на топлинна енергия. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, изграден в груб строеж •••••••••••••••• год. •••. Р. М. е придобил правото на собственост върху апартамент №••••, находящ се в гр. С., /адрес/. Приет като доказателство по делото е договор от 14.10.2009 год. сключен между „Т.С.“ ЕА••• и Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „/адрес/, представлявана от „С. Б.П.“ ЕОО••• и управители ••.П.••. и С.Е.Е, наричана „потребител“ с предмет присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Съгласно т.2 от договора, собствениците на апартамент № ••• във вход ••-П.М. и Н.М., апартамент № •••• във вход ••-•••. Р. М., апартамент № •• във вход •••- М.А., апартамент № ••• във вход „М.“ ЕОО•••, апартамент № ••• във вход •••-Р.М., няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Съгласно т. 4 потребителят се задължава да заплаща дела от топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, общи части и др. за имотите по т. 2 (ап. № •••, •••• във вход •• и ап. № ••, •••, ••• във вход •••), като той се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на всички потребители на топлинна енергия в сградата-ЕС. В т. 5 е уговорено, че при промяна на собствеността или правото на ползване на имот, чийто собственик е приел решението на ОС за заплащане на допълнителните разходи за топлинна енергия, потребителят се задължава новият собственик или ползвател да представи на „Т.С.“ ЕА••• нотариално заверен документ за съгласие по т. 4 от договора. Съгласно т. 6 в случай на промяна на приетото решение на ОС на собствениците, изразяваща се в неплащане на дела на имотите по т. 2 (ап. № •••, •••• във вход •• и ап. № ••, •••, ••• във вход •••), „Т.С.“ ЕА••• има право да спре топлоподаването на сградата-етажна собственост. Прието като доказателство е и заявление с нотариална заверка на подписа от 07.08.2008 год. от •••. Р. М., с което заявява, че не желае да ползва услугите на „Т.“ А•••. От Протокол № 2 от проведено на 03.04.2009г. ОС на ЕС, находяща се в гр. С., ж. к. •••••••, •••, вх. ••, се установява, че са приети нотариално заверени декларации за отказ от услугите на „Т.С.“ ЕА••• от няколко собственици от процесната сграда в режим на ЕС, сред които ищецът •••. Р. М., като всички собственици на имоти/апартаменти и магазини в блок № •••¸ вх. •• декларират, че са съгласни да заплащат бъдещите дължими суми за топлинна енергия-сградна инсталация, общи и части и др. за имотите на отказалите се собственици, в т.ч. за имота на •••. М.-ап. № ••••. Съдът приема, че с договора от 14.10.2009 год. се дерогират регламентираните правила в чл. 150-153 ЗЕ, съгласно които всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Няма ангажирани доказателства договорът да е прекратен, поради което са приложими общите правила на договорните отношения и договорната свобода по ЗЗ•••, поради което ищецът е обвързан от уговореното в индивидуалния договор, който изключва приложението на общите законови норми по ЗЕ. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗ•••, договорът има силата на закон за тези, които са го сключили. Според клаузите на последния, ищецът е изключен от потреблението на топлинна енергия, тоест изрично е признато, че същият не е клиент на топлинна енергия и няма да дължи суми за консумирана такава, включително в общите части и отдадената за сградна иснталация. С оглед изложеното съдът приема, че исковете срещу •••. Р. М. са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Предвид изложените съображения, съдът