Решение № 16340 от 19.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 26473/2024 г.

дело № 20241110126473 по описа за 2024 година Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, с искане за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 1 и т. 2, на чл. 6, ал. 3, и на чл. 12 на договор за кредит за покупка на недвижим имот № •••••••/23.02.2007 г., както и на допълнителни споразумения от 07.09.2010г., 17.03.2014г. и 11.03.2016 г. към договора. Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат солидарно на ответника сумата в размер на 15 995,10 евро, представляваща вземане на банката за главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № •• •••••/23.02.2007 г., поради извършено прихващане от ищците с насрещните им вземания към ответното дружество, формирани от разлики в размер на 9 056,75 евро над месечните погасителни вноски, такса за усвояване на кредита в размер на 258,82 евро и такси за управление на кредита в размер на 571,8 евро и поради извършени без правно основание капитализации към главничния дълг на суми в общ размер на 6 107,73 евро за просрочени лихви, такси, главници, застраховки и редовни такси, застраховки, главници и лихви; В условията на евентуалност при отхвърляне на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за сумите от: 9 056,75 евро (по 4 528,38 евро на всеки един от ищците), представляваща разлики над първоначално уговорените с договора за кредит месечни погасителни вноски, получени от банката в периода от 06.11.2007 г. до 10.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; 258,82 евро (по 128,41 евро на всеки един от ищците), представляваща такса по чл. 4.1 от процесния договор за кредит, платена на банката на датата 06.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; 571,80 евро (по 285,90 евро на всеки един от ищците), представляваща такса по чл. 4.2 от процесния договор за кредит, платена на банката в периода от 07.03.2008 г. до 10.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; Ищците твърдят, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № •• •••••/23.02.2007 г., по силата на който банката е предоставила в заемен ресурс от 34 510 евро, от които 15 915 евро за покупка на ап. № 44, находящ се в /адрес/ и 18 595 евро за други разплащания. Посочва, че съгласно чл. 5 от договора, крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. С чл. 3, ал. 1 от договора, страните са уговорили, че годишната лихва, която кредитополучателите дължат на банката се определя от сбора от Базовия лихвен процент, който към момента на сключване на договора е в размер на 6 % и договорна надбавка от 5 пункта. С чл. 6 от договора, страните са се съгласили, че кредитополучателите погасяват кредита на равни месечни вноски с размер на 328, 65 евро. Твърдят, че съгласно чл. 3, ал. 5 от договора действащият Б. не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Аналогична е и разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от договора, постановяващ че в случай, че по време банката промени Б., размерът на месечните погасителни вноски, уговорени в размер на 328,65 евро се променя автоматично в съответствие на промяната, за което кредитополучателят, с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Клаузата на чл. 12 от договора гласи, че банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си и че измененията в тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Съгласно чл. 4, т. 1 от договора, кредитополучателите са се задължили да платят на банката такса за управление в размер на 0.75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване по кредита. По силата на чл. 4. 2 от договора, страните са договорили, че в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0, 1 % върху размера на непогасената главница към същата дата. Навеждат твърдения, че банката е упражнила правото си да увеличава едностранно договорната лихва, като е започнала да увеличава месечните погасителни вноски, считано от осмата вноска с падеж 06.11.2007 г. Поддържат, че са сключили с банката допълнително споразумение от 11.03.2016 г. към договор за кредит •• •••••/23.02.2007 г., като съгласно чл. 2, ал. 1 от същото, страните са констатирали, че към датата на сключването на споразумението, задълженията на кредитополучателя са в размери на 260,46 евро просрочена главница, 2282,28 евро - просрочена лихва, 88,28 евро - просрочени такси и 36 119,84 евро - редовна главница. С чл. 2, ал. 2 от споразумението, страните са се съгласили, че освен задълженията по предходната алинея на чл. 2, кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Чл. 3 от споразумението гласи, че страните дават съгласието си всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез капитализирането им към редовната усвоена и непогасена част от главницата по предоставения кредит в размер съгласно разписания в чл. 2, ал. 1, т. 5 на 36 119.84 евро. Съгласно чл. 4, ал. 1 от споразумението, страните са се съгласили, че кредитополучателят ще ползва дванадесет месечен период на погасяване на дълга. Чл. 4, ал. 2 от споразумението гласи, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие. С чл. 4, ал. 3 от споразумението е договорено, че през периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в размер на референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от 6.263 процентни пункта като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 200 евро на месец за референтен лихвен процент страните са се договорили, че ще се ползва лихвения индекс 6-месечен Ю.Б.. Съгласно чл. 5, ал. 1 след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата съгласно предходния член, се начислява годишна лихва, формирана от спора на 6-месечен Ю.Б. и фиксирана договорна надбавка в размер на 10.943 процентни пункта. Навеждат твърдения, че в следствие на капитализациите на просрочията по чл. 4 от споразумението и на капитализациите, извършени по реда на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2 от същото, главницата е преоформена със сумите на просрочията и на начисляваната, но непогасявана през периода на облекчено плащане договорна лихва или общо същата е увеличена със сумата от 2 370,56 евро. Разясняват, че на 07.09.2010 г. е извършено първа реструктуриране на кредита, като банката е предоставила допълнително 957,02 евро, за погасяване на: частично вноски № 40 с падеж 06.07.2010 г. - 181.14 евро; вноска № 41 - 379,75 евро; вноска № 42 - 379,75 евро, като към главницата са добавени (капитализирани): лихви от месечни вноски 903,92 евро, лихви за забава 0,02 евро, такси за забава 16,36 евро или общо: 920,30 евро. Сочат, че на 17.03.2014 г. е извършено второ реструктуриране на кредита, като банката е предоставила допълнително 2 053,50 евро, за погасяване на пет месечни вноски с падеж от 06.11.2013 г. до 06.03.2014 г. вкл. Погасени са главници общо в размер на 98,51 евро и към главницата са добавени (капитализирани): лихви от месечни вноски 1 852,20 евро, лихви за забава 9,66 евро, такси за забава 68,52 евро и годишна такса управление 34,61 евро или общо: 1 964,99 евро, като общо капитализирани суми по договора са в размер на 5 717,23 евро. Навеждат възражение за нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора, тъй като противоречат на чл. 147, ал. 1, чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, поради което са неравноправни клаузи. Навеждат се твърдения, че клаузите на чл. 4 т. 1 и т. 2 от договора са нищожни, поради нарушение на принципите на добросъвестност и справедливост. Заявява, че в Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито са процесните клаузи. Поддържат за нищожно допълнително споразумение от 11.03.2016 г. към договор за кредит •• •••••/23.02.2007 г., както и всяко едно друго допълнително споразумение (ако между страните има сключвани такива), с доводите, че когато отделната договорна клауза в сключен потребителски договор е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, допълнителната спогодба (споразумение), основана на такава клауза, ще е също нищожна по силата на чл. 366 ЗЗД. С процесното допълнително споразумение са капитализирани вземания на банката за лихви и такси, които произтичат от неравноправни уговорки от договора от 2007 г., поради което уговорката, че главничният дълг нараства с така извършените капитализации не е произвела правно действие като съставляваща нищожна спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Молят съдът да установи, че не дължат процесните суми на ответника и да се произнесе в мотивите по нищожността на клаузите и споразуменията. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ю. Б.” АД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не оспорва, че между него и ищеца бил сключен процесния договор, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че съгласно чл. 3 от същия за усвоения кредит на Б. е дължима годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент (Б.), прилаган от нея за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка 5 пункта и към момента на сключване на договора Б. за жилищни кредити в евро е в размер на 6%. Срокът за погасяване на кредита е 360 месеца (чл. 5 от Договора) и подлежи на погасяване чрез равни месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска 328,65 евро (чл. 6, ал. 1 от Договора). Не оспорва, че във връзка със заявления на ищците са сключени няколко допълнителни споразумения към Договор № * * •••••/23.02.2007 г., съответно на 07.09.2010 г. на 17.03.2014 г. и 11.03.2016 г. и със същите са договаряни периоди на облекчено изплащане на дълга, а просрочени задължения за главница, лихви и такси са преструктурирани, а с последните две допълнителни споразумения - от 17.03.2014 г. и 11.03.2016 г. е договорена и промяна на приложимата възнаградителна лихва. Поддържа, че не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП, редакция от Декември 2005 г.), като ответното дружество е действало съобразно постигнатите обща воля и съгласие на страните за начина, по който ще протекат взаимоотношенията им. Сочи, че съгласно чл. 58, ал. 3 от ЗКИ при промяна на лихвения процент или на таксите, Б. следва да уведоми клиента по уговорения за това начин, а съгласно ал. 4, когато информацията относно промяната на лихвения процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора, ал. 3 от чл. 58 ЗКИ не се прилага. Навежда твърдения, че кредиторът не е имал задължение да обявява самата формула и изчисленията за трансферната цена на ресурса, чието изражение е Б., нито впоследствие са приемани подобни норми с обратно действие. За дългосрочните договори за кредит, каквито са жилищните и в частност договорът за жилищен кредит, е характерно договарянето на променлива лихва, като средство за разпределяне на риска във времето. Фиксирането на лихвения процент би довело до поемане на целия риск от евентуални промени в бъдеще само от една от страните, което би било свързано и с определяне на по-висока цена на заемния ресурс (по-висок лихвен процент по кредита). По тази причина обичайно кредитополучателите по този вид кредити договарят с банките променливи лихви, а не фиксирани. Сочи, че Б. е определен съобразно методологията на ответника, но зависи от множество финансови, икономически и пазарни фактори, които отчитат условията на финансовите пазари и спецификите на упражняваната от Б. дейност. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, съгласно която не представлява неравноправна клауза тази, при която „доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие, че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна има право незабавно да прекрати договора.“ В конкретния случай са налице и двете законови условия за прилагане на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Промяната в размера на лихвата по договора е била резултат от изменение на Б. и съгласно постигната обща воля между страните в процесния договор и в съответствие с чл. 58, ал. 4 от ЗКИ изменението е надлежно обявено. От друга страна, кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора във всеки един момент, като погаси предсрочно задължението си към Б., изплати остатъка от главницата и така прекрати договора. Твърди се, че клаузите на договора не отговарят на хипотезата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. В договора е предвидена възможност за промяна на лихвата - промяна, която може да бъде увеличаване или намаляване в зависимост от промяната на Б. и настоящият случай попада и в приложното поле на изключението по чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, тъй като безспорно процесният договор за кредит е сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Навеждат се твърдения, че процесните клаузи не накърняват добрите нрави, както и че не са в противоречие с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност. Поддържа, че в клаузата на чл. 5, ал. 2 от Допълнителното споразумение от 11.03.2016 г. на клиентите е предоставена ясна информация, че индексът Е. е средният лихвен процент, публикуван от Европейската банкова федерация в Б., Б., по който се предлагат междубанковите Срочни депозити в евро в зоната на Е.В.С. от една първокласна банка на друга, калкулиран в 11 ч. централно европейско време. В ал. 3 на чл. 5 от споразумението е изрично разписано, че приложимата лихва се определя първоначално и в последствие се актуализира 2 пъти годишно, като се ползват стойностите на 6-месечния Е., публикувани на 15 януари и 15 юли на интернет страницата на Европейската банкова федерация или в информационните системи Reuters и Bloomberg. Разясня, че годишната такса за управление, в клаузата на чл. 4, т. 2 от процесния договор ясно е посочено, че същата е дължима в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита и е дължима като процент (0.1%) върху непогасената главница към същата дата. Моли съда да приложи към казуса нормативни актове на ЕС, а именно: Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 575/2013, Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014, Делегиран регламент (ЕС) № 2018/171, Директива № 2013/36/ЕС, като такива от по-висш порядък спрямо националното законодателство. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за сумите в размер на 9056,75 евро, 258,20 евро, 571,80 евро, 5 717,23 евро, за които се твърди, че представляват недължимо платени лихви, такси и капитализации. Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства сключването помежду им на договор за кредит за покупка на недвижим имот № ••••••• от 23.02.2007 г. и погасяването на задълженията по него с извършване на плащания по погасителния план. Съгласно чл. 3 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на Б. АД за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 5 пункта. Към момента на сключване на договора Б. на Б. АД за жилищни кредити в евро е в размер на 6%. В клаузта на чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че действащият Б. на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Б. уведомява кредитополучателя за новия размер на Б. за жилищни кредити в евро и датата от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Кредитополучателят следва да заплаща на банката такса за управление от 0,75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване по кредита /чл. 4, т. 1/, както и такса за управление на кредита н размер на 0,1% върху размера на непогасената главница в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита /чл.4, т. 2/. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора в случай, че по време на действието на договора банката промени Б. на Б. АД за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, т. 1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора за кредит дава неотменимото си съгласие. Съгласно чл. 12 от договора банката запазва правото си по време на действие на договора да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, която Б. АД прилага при операциите си. Измененията на Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Между страните по делото е сключено Допълнително споразумение от 07.09.2010 г., към договор за кредит № ••••••• от 23,02.2007 г., по силата на което е предвиден тримесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж /чл. 4, ал. 1/. През периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в размер равен сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер съгласно договора, като дългът за периода се погасява на равни намалени погасителни вноски от 300 евро /чл. 4, ал. 3/. Следи изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва /чл. 5, ал. 1/. Между страните по делото е сключено Допълнително споразумение от 17.03.2014 г., към договор за кредит № ••••••• от 23,02.2007 г., по силата на което е предвиден тримесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж /чл. 4, ал. 1/. През периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в размер на действащия към същата дата референтен лихвен процент П. на Б. за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 4,68%, като дългът за периода се погасява на равни погасителни вноски от 300 евро /чл. 4, ал. 3 /. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупване на лихвата по чл. 4 от споразумението се начислява годишна лихва в размер на сбора на действащия към същата дата референтен лихвен процент П. на Б. за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 7,87%. Към датата на за сключване на споразумението референтният лихвен процент П. на банката за обезпечени кредити в евро е в размер на 5,2%. Между страните по делото е сключено Допълнително споразумение от 11.03.2016 г., към договор за кредит № ••••••• от 23,02.2007 г., по силата на което е предвиден дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж /чл. 4, ал. 1/. През периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в размер равен сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,263 %, като дългът за периода се погасява на равни погасителни вноски от 200 евро /чл. 4, ал. 3 /.След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупване на лихвата по чл. 4 от споразумението се начислява годишна лихва в размер на 10,943 %. От неоспореното от страните и прието заключение по изслушаната ССчЕ, което настоящият състав изцяло кредитира, се установява, че към 06.04.2025г. по договора са ефективно начислени и заплатени следните суми: Начислени вноски за главница в общ размер на 8 254,22 евро, от които реално заплатени 7 858,53 евро и погасени чрез капитализация 395,69 евро; Начислени вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 74 984,30 евро, от които реално заплатени 69 514,12 евро и погасени чрез капитализация 5 470,18 евро; Начислена наказателна лихва в общ размер на 372,86 евро, от които реално заплатени 338,77 евро и погасени чрез капитализация 34,09 евро; Начислени такси за управление в общ размер на 897,31 евро, от които реално заплатени 826,58 евро и погасени чрез капитализация 70,73 евро; Начислени такси за просрочие в общ размер на 935,96 евро и 671 лева, от които реално заплатени 798,65 евро и 671 лева, както и погасени чрез капитализация 137,04 евро; Начислени такси за ипотека в общ размер на 217,26 евро, които са реално заплатени; Начислени застраховки в общ размер на 839,90 евро, които са реално заплатени. В заключението се посочва, че към 06.04.2025г. ГЛП за възнаградителна лихва се е променял многократно, като промените са представени в табличен вид. Съгласно методологията за определяне на Б. за жилищни кредити на банката Б. се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. По информация, предоставена от ответника, за определяне на Б. за жилищни кредити в евро се прилага 3-месечен Eurobor, като се наблюдават стойностите на индекса към последния ден на месеца. Не се установяват данни за наличие на формула /алгоритъм/, по която банката определя/изчислява стойността на Б. за жилищни кредити в евро за периода на договора за кредит. В табличен вид вещото лице представя по дати и стойности измененията на приложимия Б. по кредита. За периода от 06.03.2017г. до 06.04.2014г. по кредита е прилаган Б. за евро на банката, като няма данни за наличие на формула /алгоритъм/, по която банката определя/изчислява стойността на Б. за жилищни кредити. За периода от 06.04.2014г. до 06.04.2016г. по кредита е прилаган референтен лихвен процент П. за евро на банката. Според формулата за П. относителната тежест на компонентите депозити на домакинства и капитал са определени по нарочна формула. За периода от 06.04.2016г. до настоящия момент е прилаган референтен лихвен процент 6-месечен Ю.. В заключението се посочва, че за периода 06.11.2007г. – 10.05.2024г. ищците са заплатили сумата от 4 423,47 евро над първоначално уговорения размер на дължимите погасителни вноски. За периода 10.05.2019г. – 10.05.2024г. ищците са заплатили сумата от 5 526,41 евро над първоначално уговорения размер на дължимите погасителни вноски. На 06.03.2007г. Б. е получила сумата от 258,83 евро, представляваща начислена такса за усвояване по чл. 4, т. 1 от договора. За периода 07.03.2008г. – 10.05.2024г. ищците са заплатили сумата от 535,21 евро и са погасили чрез капитализация сумата от 70,30 евро – за задълженията за такси за управление на кредита по чл. 4, т. 2. За периода 10.05.2019г. – 10.05.2024г. ищците са заплатили сумата от 176,12 евро за задълженията за такси за управление на кредита по чл. 4, т. 2. По договора за кредит са извършвани капитализации към главницата в общ размер на 6 107,73 евро, представляващи погасявания на просрочени вноски за главница, възнаградителна лихва, включително и лихва натрупана през периода на облекчено погасяване, наказателна лихва, такси за управление и такси за просрочие. Извършените капитализации по кредита са представени в табличен вид. В заключението се посочва, че според предоставената от ответника информация промените на Б. за евро са приети вследствие на промени в нивата на 3-месечен Eurobor и 5 г. суап на кредитен риск в България. Няма данни за наличие на формула /алгоритъм/, по която промените в пазарните индикатори да определят промените в стойността на Б. за жилищни кредити в евро. За управлението на кредита банката извършвала различни оперативни и административни дейности, свързани с усвояването и погасяването на задълженията по кредита. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че промяната на Б. подлежи на одобрение от съответните компетентни органи на банката. В хода на изслушването вещото лице дава становище, че прилагането на методологията на определяне на П. изисква базови експертни икономически познания предвид характера на компонентите, включени в Методологията. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 1 и т. 2, на чл. 6, ал. 3, и на чл. 12 За успешното провеждане на търсената защита по предявените искове ищците следва да докажат съществуването през релевантния за делото период на договорно правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот № •• •••••/23.02.2007 г., сключен с ответника със соченото от него съдържание, че е налице твърдяното противоречие на споразуменията и клаузите от договора с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените споразумения и клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми. Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищците са физически лица, които използват заетата сума за свои лични нужди/, и банкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателите, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Според чл. 143 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба законодателят е посочил хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, но това примерно изброяване на т. 1 до т. 17 на чл. 143 ЗЗП не е изчерпателно, от него може да се изведат общите критерии, определящи понятието неравноправна клауза. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). Тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца/доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП (в т. см. Решение № 98/17 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО). По делото не са ангажирани доказателства потребителите да са могли да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. на оспорените като неравноправни клаузи от него, както да са имали възможност да повлияят върху съдържанието им. В клаузата на чл. 3 ал. 5 от Договора е предвидено, че действащият Б. на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Б. уведомява кредитополучателя за новия размер на Б. и датата, от която той е в сила, чрез обявяване им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора в случай, че по време на действието на договора банката промени Б. на Б. АД за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, т. 1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора за кредит дава неотменимото си съгласие. В клаузата на чл. 12 от договора е предвидена възможност банката да променя едностранно тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Б. АД прилага при операциите си. В договора не са посочени критериите, при които банката ще може да променя Б. и поради това не отговарят на изискванията за яснота и разбираемост и макар, че клаузата касае цена на договора, подлежи на преценка за неравноправност (арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Възнаградителната лихва е цената за предоставената заемна сума. Коментираната клауза на договора покрива хипотеза на едностранна промяна от търговеца на характеристиките на стоката или услугата без основание, изрично регламентирана като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. От събраните доказателства не се установява клаузата да е индивидуално уговорена, съответно – приложима е разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В утвърдената практика на ВКС /Решение № 77/15 г. по гр. д. № 4452/14 на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 424/15 по гр. д. № 1899/15 на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 51/16 по т. д. № 504/16 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/16 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 205/16 по т. д. № 154/16 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 165/16 по т. д. № 1777/16 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 201/17 г. по т. д. № 2780/15 г. На ВКС, ТК, II т. о. и др./, постановена по идентични казуси е прието, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката - кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по ЗЗП. В съдебната практика се приема още, че когато не е указано нито в договора, нито в общите условия как и поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи базовия лихвен процент, когато липсват критерии, по които банката да увеличава възнаградителната лихва, разпоредбата на чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП не може да бъде приложена. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП е неприложимо. Коментираните клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора са по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправни, тъй като позволяват на банката едностранно, без обяснения и без фиксирана периодичност, да определя собствения си базов лихвен процент, който обаче, е елемент, структурно образуващ размера на договорената с кредитополучателите възнаградителна лихва. Клаузите не съдържат никакви предвидими основания или поне някаква обоснована външна причина за извършване на възможните изменения на договора, не съдържа дори и задължение за персонално уведомяване на кредитополучателите за толкова съществени промени в задълженията им по подписания от тях договор, както и за правото им, евентуално да възразят срещу тези нови, едностранно променени от другата страна, включително и увеличени по размер, техни задължения и съответно – да не се съгласят с тях и да прекратят договора. Действително за определени периоди при олихвяване на главницата по кредита е прилаган по – нисък процент на Б. плюс уговорена надбавка, който е уговорен с допълнителните споразумения, но въпреки това съдът счита, че не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като с посочените споразумения се преоформят задълженията, начислени въз основа нанеравноправни клаузи. Изводът е, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора, като неравноправни, следва бъдат приета за нищожна, на основанието по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради наличие на предпоставките по чл. 143 ЗЗП, а последицата е, че възнаградителната лихва по процесния договор, за целия период на действието му, е била дължима така, както е уговорена в първоначалната разпоредба по чл. 3, ал. 1 от договора: 11 % годишна лихва за периода до издължаване на кредита, а месечните вноски, включващи главница и дължима лихва, без прилагане на нищожната клауза за възможност за изменяне на лихвата е трябвало да продължат да са същите, както са уговорени в договора. В клаузата на чл. 4, т. 1 и т. 2 от договора е предвидено еднократно задължение за кредитополучателите за заплащане на такса за управление от 0,75 % върху размера на разрешения кредит, платима при първото усвояване по кредита както и такса за управление на кредита н размер на 0,1% върху размера на непогасената главница в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита. Така цитираните клаузи не съответстват на изискванията за яснота и разбираемост и подлежат на преценка за неравноправност (арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП). На кредитополучателите не е предоставена информация какви услуги следва да бъдат осигурени от кредитодателя срещу заплащане на таксите за усвояване и управление на кредита. Данни за основанието и съдържанието на дължимите действия по управление на кредита срещу заплащаните такси не се съдържат в договора за кредит и Тарифата на банката, поради което кредитополучателят не е могъл за прецени обхвата на задължаването си и по-конкретно общата себестойност на договора за кредит /така в Решение на СЕС по съединени дело С-229/2019 и С-259/2019/. Кредитополучателите в качеството си на по-слаба страна по кредитното правоотношение, ползващи се с по-ниска степен на информираност, следва да разполагат с адекватна и цялостна запознатост с естеството на действително предоставените услуги по кредита, за да могат да разберат правните последици от сключването му. Така изложените съображение обосновават извод за наличие на значителна неравнопоставеност между произтичащите права и задължения на страните по договора в противоречие с изискванията за добросъвестност, касателно уговорените в чл. 4, т. 1 и т. 2 от договора таксите за усвояване и за управление, поради което същите следва да бъдат приети за недействителни по смисъла на чл. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. По исковете за прогласяване на нищожността на допълнителни споразумения от 07.09.2010г., 17.03.2014г. и 11.03.2016 г. По въпроса относно това дали постигната уговорка в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница е формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - решение № 66/29.07.2019 г., постановено по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 101/19.08.2019 г., постановено по т. д. № 439/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, която настоящият състав изцяло споделя. Прието е, че преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, има за цел да направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Сключените към договора за кредит допълнителни споразумения са нищожни в установителната си част, в която страните "констатират" размера на дълга. Това е така, защото както се приема в Решение № 146/01.11.2017 г. на ВКС, ТК, I ТО по т. д. № 2615/2016 г. допълнителното споразумение за предоговаряне на кредита, има характера на спогодба в установителната си част, в която е посочен размерът на дълга. Когато задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи – било на първоначалния договор, било на предходни допълнителни споразумения, по същество е сключена спогодба върху непозволен договор, която е нищожна на осн. чл. 366 от ЗЗД. Ето защо, когато размерът на посоченото в тази установителна част на доп. споразумения задължение за лихва е формиран при приложение на нищожна клауза за изменение на лихвения процент или когато главницата е формирана на база предходно преоформяне на дълга чрез прибавяне на просрочени лихви към редовната главница, тази установителна част на споразумението е нищожна и дългът следва да се счита такъв, какъвто би бил без приложението на въпросните нищожни клаузи. На следващо място, с цел определяне на приложимия към кредита лихвен процент за периодите на действие на всяко отделно допълнително споразумение, съдът следва да се произнесе относно валидността на клаузите, изменящи начина на изчисление на ГЛП. Съгласно допълнително споразумение от 2010 г. ГЛП по договора се формира като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер съгласно договора. Съгласно допълнително споразумение от 2014 г. ГЛП по договора се формира като сбор РЛП Прайм, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс фиксирана договорна надбавка. Съгласно допълнително споразумение от 2016 г. ГЛП по договора се формира като сбор РЛП, валиден за съответния периоа на начисляване на лихвата, плюс фиксирана договорна надбавка плюс фиксирана договорна надбавка в размер съгласно споразумението. Като взе предвид заключението на вещото лице и приложената към допълнителните споразумения методология, съдът намира, че въпросните клаузи са неравноправни. Разписаната във въпросната Методология формула за промяна на референтния лихвен процент е неясна, не е очевидна относителната тежест на всеки от посочените компоненти, видно е, че РЛП не се променя автоматично при промяна на посочените обективни измерители, а следва това да стане по решение на Комитет по управление на активите и пасивите като орган на банката, като всъщност по делото не са налице данни, че реално приложената от банката стойност на РЛП за съответните периоди съответства на измененията в посочените обективни измерители, включени във формулата за изчисление. Съдът намира, че уговорена по този начин, клаузата за изменение на ГЛП е изцяло неразбираема за средния потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, поради което и той не би могъл да прецени как възможното увеличаване на стойността на посочените във формулата компоненти би довело до увеличаване на цената на кредита, респ. да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. От тук съдът приема, че процесните допълнителните споразумения са недействителни и предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП следва да бъдат уважени. По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК. По предявените отрицателни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат солидарно на ответника сумата в размер на 15 995,10 евро По аргумент от мотивите в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г., ВКС, ОСГТК, когато ищецът се е позовал на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено изявление за съдебно прихващане. Това не прави недопустим предявения отрицателен установителен иск, защото напълно допустимо е изявлението за прихващане да се съдържа в исковата молба, с която се оспорва като погасено с това прихващане вземането на ответника. Ищците имат качеството на длъжници, а възражението за прихващане е способ за защита, като изцяло тяхно право е да изберат как ще реализират защитата си, а именно: дали ще изчакат кредиторът да предяви срещу тях иск за вземането си, срещу които да се защитят чрез възражение за прихващане или насрещен иск или ще предявят отрицателен установителен иск. С Решение № 50126 от 08.05.2024 г. по т. д. № 1342/2022 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което се споделя напълно от настоящия съдебен състав е прието, че: "Материалното право на прихващане по смисъла на чл. 103, ал. 1 вр. чл. 104, ал. 1 ЗЗД е предоставено от закона потестативно право на длъжника, едновременно и кредитор на друго лице, със свое едностранно изявление, отправено до това лице, да погаси двете насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Двете вземания трябва да са действителни, насрещни /без задължително да произтичат от едно и също правоотношение, но правоотношенията да са между едни и същи страни/, да са за еднородни и заместими вещи /като в най-често срещания случай това е парична сума/, а активното вземане - да е изискуемо и ликвидно. Последното означава то да съществува към момента на изявлението и да е безспорно установено по основание и размер. Съгласието на насрещната страна не е необходимо, за да настъпи погасителният ефект на изявлението, но наличието на спор между страните относно размера и основанието на вземанията е от значение за това дали активното ще се определи като ликвидно, за да би могло да се приеме и за извършено прихващането. Съдебната практика, обективирана в решение № 35/25.07.2017 г. по т. д. № 3164/15 г. на І т. о. на ВКС, доразвита и в задължителната практика с Тълкувателно решение № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, приема, че ликвидността на активното вземане е налице тогава, когато това вземане не само е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, но и когато длъжникът, срещу когото се прихваща, не оспорва неговото основание и размер; при наличието на такъв въпросът за наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора между страните относно пасивното вземане /в т. см. мотивите към т. 1 от тълкувателното решение/. В процесния случай изявлението за прихващане е основателно и доказано. Безспорно и от доказателствата по делото се установява, че в периода от 06.11.2007г. до 10.05.2024г. ищците са извършвали плащания на основание нищожни клаузи от процесния договор за кредит и допълнителни споразумения към него, а такова плащане е винаги при начална липса на основание. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза за периода 06.11.2007г. – 10.05.2024г. ищците са заплатили сумата от 4 423,47 евро над първоначално уговорения размер на дължимите погасителни вноски. На 06.03.2007г. банката е получила сумата от 258,83 евро, представляваща начислена такса за усвояване по чл. 4, т. 1 от договора. За периода 07.03.2008г. – 10.05.2024г. ищците реално са заплатили сумата от 535,21 евро за задълженията за такси за управление на кредита по чл. 4, т. 2. След извършените капитализации по кредита са погасени суми за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва такса за управление и просрочие в общ размер на 6 107,73 евро. Съобразно задължителната за съда съдебна практика, обективирана в цитираното погоре Тълкувателно решение, при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. В случая това е 10.05.2024г. – датата на предявяване на исковата молба. Въз основа на заключението на приетата ССчЕ съдът намира, че към 10.05.2024 г. вземането на ответника, представляващо дължима главница по процесния договор за кредит е възлизало на сумата от 27 057,46 евро, а на ищците от надплатени и недължимо начислени суми е възлизало на 11 325,24 евро, като след извършеното на 10.05.2024 г. прихващане, изразяващо се в преразпределяне на надплатените и недължимо начислени суми, вземанията на банката към ищците следва да се приеме за недължими до сумата от 11 325,24 евро. Следователно ищците не дължат на ответника главница в размер на 11 324,94 евро, за която сума исковете се явяват основателни и доказани, а в останалата част следва да бъде отхвърлен. По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД С оглед уважаването на иска по чл. 124 ГПК съдът намира, че не е настъпило предвиденото вътрешнопроцесуално условия за пристъпване към разглеждане на предявените осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД по аргумент от чл. 271, ал. 2 ГПК. По разноските: При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски имат само ищците. Видно от доказателствата по делото и представения списък по чл. 80 от ГПК, общият им размер възлиза на 5 845,88 евро, от които 2 480,33 евро се претендират като адвокатско възнаграждение от всеки от ищците по чл. 38, ал. 2 ЗА. Ответникът е направил възражение за прекомерност на този хонорар, което съдът намира за основателно. Към датата на приключване на съдебното дирене ищецът Р. Г. С. не е представил платежни документи, които да мотивират извода за извършено плащане по банков път на уговореното възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, поради което искането му за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение /така в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/. По отношение на претендираните от ищцата А. С. С. следва да се отбележи, че Наредба № 1 е неприложима при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата при оказана безплатна правна помощ и съдът не е обвързан от посочените в нея минимални размери, в какъвто смисъл е произнасянето на СЕС с решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 от ГПК. При неприложимост на тази Наредба определянето на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което се извършва служебно от съда, следва да стане след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото и на реално положения от адвоката труд. В настоящото производство процесуалните действия, извършени от адвокат Ф. по сключения ДПЗ с ищцата, се свеждат до изготвяне на искова молба и уточнението към нея, подадено писмено становище за единственото насрочено и проведено открито съдебно заседание и депозирана писмена защита. При преценка на фактическата сложност на делото съдът отчете, че п о делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение по съдебно-счетоводна експретиза. При преценка на правната сложност на делото съдът съобрази предявените множество обективно и субективно съединени установителни и осъдителни искове и естеството на спора, изискващо познаване на утвърдената съдебна практика както на националните юрисдикции, така и на СЕС в областта на потребителската защита. Адвокат Ф. не се е явила в проведеното открито съдебно заседание, като е поставила в писмена форма въпроси към ССчЕ. Изготвената искова молба о т адвокат Ф. изхожда от двамата ищци по субективно съединените искове, не е осъществена самостоятелна, различна защита поотделно за всеки един от тях. С оглед на всичко това съдът намира, че сумата от 2 000 евро е напълно достатъчна като възнаграждение на адвокат Ф. за оказаната безплатна правна защита на ищцата А. С.. Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноските в общ размер на 626,78 евро. При така изложените съображения на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищцата А. С. – адв. Ф. следва бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 416,10 евро. При този изход на спора на ответника не се следват съдебни разноски. Анализът на задължителната за националните съдилища практика на СЕС /Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19/ налага извод, че принципът за ефективност не допуска национална правна уредба, която предполага потребителят да понесе част от съдебните разноски, когато след установяване на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер искането за връщането на недължимо платените от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. В цитираното решение е посочено, че макар поемането на някакви разноски от потребителите при обявяване по съдебен ред на неравноправност на клаузи/договори да не е изключено, това не следва да им действа възпиращо за упражняване на правата им. В настоящия случай частичното уважаване на отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК е резултат от основателността на предявените от ищците искове за прогласяване на нищожността на договорни клаузи на основание чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, поради което до влизане в сила на съдебното решение, с което се признава тази нищожност, в тежест на потребителя не следва да бъдат възлагани сторените разноски от кредитора по устанивителния иск разноски. Така мотивиран, съдът