Решение № 12025 от 18.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 176/2026 г.

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу В. Г. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ••••, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 800,08 евро (или 1564,82 лв.) дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес: гр. София, ••••, аб. № •••• ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.10.2025 г. до окончателното й погасяване, 176,67 евро (или 345,54 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 23.10.2025 г., 7 евро (или 13,69 лв.) неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.20254 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.10.2025 г. до окончателното й погасяване, и 2,05 евро (или 4 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 23.10.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3134/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на обща стойност 3521,19 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.4.2024 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в общ размер на 30,81 лв. Сочи, че ответникът като съсобственик на топлоснабдения имот отговаря до размера на притежаваните от него права, поради което претендира от него съответна част от задълженията, а имено сумата от 1564,82 лв., развяващи се на 800,08 евро неплатена цена за доставена топлинна енергия и сумата от 13,69 лева, равняващи се на 7 евро неплатено възнаграждение за дялово разпределение. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 345,54 лв., равняващо се на 176,67 евро върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 23.10.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 4 лв., равняващи се 2,05 евро върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.11.2022 г. до 23.10.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.10.2025 г. до окончателното й погасяване. Ответникът В. Г. Х. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба. Подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение е мотивирано с доводи за недължимост на претендираните суми при възражения, че ответникът не е в облигационна връзка с ищеца по повод доставката на топлинна енергия в процесия имот. В тази връзка излага, че имотът се отдава под наем и задължено лице се явява наемателя. Направено е общо оспорване на исковете по основание и размер. В съдебно заседание се оспорва иска по основание и размер. Оспорва се също така дължимата сума, поради това, че за изчисленията е използвана отменена формула. Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ” ООД в предоставения му от съда срок не изразява становище. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № * том XVII, дело № ••• г., с който •••• Х.а са придобили 25/100 идеални части от дворно място, находящо се в гр. София, ••••, цялото от 426.50 кв.м., представляващо парцел VII в кв. ••••, м. „Центъра“, при съседи: бул. ••••, ЕС „•••• и Висш държавен театрален институт. С договор за доброволна делба от 31.05.1957 г. с нотариална заверка на подписите са поделени самостоятелни обекти в сграда, построена в дворното място, находящо се на в гр. София, ••••, като •••• Х.а са получили в изключителен дял Апартамент № 27 на етаж 5 в сградата. С договор за дарение на недвижим имот № 37, том ••• дело № •••76 г. •••• е дарила на дъщеря си ••• Х.а ½ ид. ч. от апартамент на ет. 5 на сграда, построена в дворно място, находящо се в гр. София, •••• Представено е Удостоверение за идентичност, изготвено от ищцовото дружество, в което е посочено, че Апартамент, находящ се в гр. София, ••••, ет. 5 е идентичен с Апартамент № 27, с адрес: гр. София, ••••, за който е открита партида с абонатен номер 134706. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ23-ВК08-523/10.03.2023 г. на Столична община – район „Средец“, ••• Каменарова е починала на 15.09.2007 г. и е оставила за наследници ••• (дъщеря), ответника В. Г. Х. (син), ••• Х.а (внучка) и •••• Х.а (внучка). Представено е и Удостоверение за наследници с изх. № ••••10.03.2023 г. на Столична община – район Средец, видно от което •••• Г. Х. е починал на 05.09.1988 г. и е оставил за наследници •••• Х.а (дъщеря) и •••• Х.а (дъщеря), а съпругата му •••• Х.а е починала след него на 26.03.2022 г. От справка НБДН за родствени връзки на ••• К•••• се установява, че същата има две деца – Н•••• Г. Х. (починал) и ответника В. Г. Х.. С Договор за продажба на наследство, писан в Служба по вписванията гр. София с вх. рег. № •••/•••• г. М••• Х.а е продала на Лазар Д•••• (длъжник в заповедното производство) всичките си наследствени права и задължения, останали от Георги В.ев Х. и ••• Ка•••. Ответникът е подал искова молба за делба на наследствени имоти, но производството по делото е прекратено с влязло в сила Определение № 39505/01.10.2024 г. по гр.д. № 14900/2024 г. по описа на СРС, 67 с-в. Л•••• е подал искова молба срещу ответника В. Г. Х. и Д••• Г.а Х.а (длъжник в заповедното производство) за делба на Апартамент със застроена площ от 66 кв., находящ се в сграда на адрес гр. София, •••• заедно с 25/1000 ид.ч. от дворното място, въз основа на която е образувано гр.д. № 65780/2023 г. по описа на СРС. По делото е представен Списък на живущите по апартаменти в сграда, находяща се на адрес: гр. София, ••••. Видно от приложеното по делото Удостоверение на ГИС – София с изх. № ГИС25-68-00-1059-(1)/07.10.2025 г. жилищна многофамилна сграда с идентификатор 68134.105.95.1, на адрес : гр. София, •••• има следния настоящ адрес: гр. София, бул. •••. Представен е Договор № ТС-701/22.10.2001 г., сключен между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, бул. „В. Левски“ № 60 и „Бурната България“ ООД с променено фирмено наименование на „ДАЛСИЯ“ ООД за извършване на услуга „топлинно счетоводство“, за което е взето решение на общото събрание на ЕС, видно от Протокол от проведеното на 15.08.2001 г. По делото е представен Договор № Д-0-72 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач „ДАЛСИЯ“ ООД (с предишно фирмено наименование „Бруната“ ООД) за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост. Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София. По делото са представени съобщение към обща фактура № 1026886812/31.07.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 1811,25 лв., съобщение към обща фактура № 1033068666/30.06.2024 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. за сумата от 1709,94 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г., индивидуални справки за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лицепомагач, формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение и сертификати на уредите за дялово разпределение. Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „ДАЛСИЯ“ ООД с предишно фирмено наименование „Бруната България“ ООД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет като главните отчети от дата 05.05.2023 г. и от 18.05.2024 г. са подписани. Според изравнителните сметки на ФДР радиаторите в имота са демонтирани, а сумите за отопление на имота се формират от стойността на топлинната енергия, отдадена от 2 бр. щранг – лири в банята и коридора без индивидуални разпределители на разходите за отопление, за които ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 168 м3. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребите, тъй като липсва узаконен водомер. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. Според заключението изчислените от вещото лице стойности на топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата за процесния период съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР през този период потребителите в имота са били 3. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 3487,03 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание. Предвид изложеното и като съобрази представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том XVII, дело № 3105/1957 г., Договор за доброволна делба от 1957, договор за дарение на недвижим имот № 37, том ••• 1010/••• г., договор за продажба на наследство и удостоверения за наследници), може да се обоснове извод, че ответникът се легитимира като собственик на 4/9 ид.част от топлоснабдения имот. За да достигне до този извод съдът изходи от данните по делото, че имотът е бил изключителна собственост на ••• К••••, която ½ ид.ч. от него придобива въз основа на доброволната делба, а другата ½ ид.ч. по силата на дарението от майка си ••••. След смъртта на ••• К••• процесните имоти са придобити по наследство от Г••• В.ев Х. (съпруг) – 1/3 ид.ч., В. Г. Х. (син) – 1/3 ид.ч. и М•• Н•• Х.а и Г•• Н••• Х.а (децата на починалия преди М•••а К••• неин син - Н••• Г. Х., починал през 1988г., които я наследяват по право на заместване – чл.10, ал.1 ЗН) – по 1/6 ид.ч. – чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. След смъртта на Г•• В.ев Х. притежаваната от него 1/3 ид.ч. от имота е придобита от Д•• Г.а С••• (дъщеря) – 1/9 ид.ч. (1/3 от 1/3), В. Г. Х. – 1/9 ид.ч. (1/3 от 1/3) и М•• Н••• Х.а и Г••Н••• Х.а (по право на заместване от починалия преди Г•• Х. негов син Н•• Г. Х.) – по 1/18 ид.ч. (1/2 от 1/9). Така правата върху процесните имоти, придобити по наследствено правоприемство за ответника В. Х. се равняват на 4/9 ид.ч. Следователно между ищцовото дружество и ответника е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия и в качеството му на собственик на процесния имот, като същият отговаря за задълженията във връзка с доставката на топлинна енергия до размера на притежаваните права. Възражението на ответника, че в имота има наемател остана недоказано, като следва в допълнение да се посочи, че наличието на наемно правоотношение между собственика и наемателя не е достатъчно, за да освободи собственика от отговорност за задълженията във връзка с доставката на топлинна енергия, а следва да е налице и договор между наемателя и топлоснабдителното дружество и съгласие на собственика, каквото в случая липсва. Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото събрание на етажните собственици, договор за извършване на дялово разпределение и от представените изравнителни сметки, се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач „ДАЛСИЯ“ ООД. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, както писмени (общи фактури, счетоводна справка, изравнителни сметки и протокол за неосигурен достъп), така и от неоспореното от страните заключение на приетата Съдебно-техническа експертиза беше доказано, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 3487,03 лв. (1782,89 евро), която поради липсата на ИРРО за свещ ранг – личи и узаконен водомер, ТЕ енергия е начислявана по максимален специфичен разход на сградата по отношение на ТЕ за отопление на база брой потребител за ТЕ за БГВ, като изчисленията на вещото лице изцяло съвпадат с отразеното в изравнителните сметки. Ответникът не твърди, за това и не сочи доказателства, че е заплатил така дължимата сума. Съдът следва да обсъди и възражението на ответника относно обстоятелството, че сумите за доставена топлинна енергия са изчислявани и начислявани въз основа на отменена формула. Действително с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04- 01/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04- 1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Решението за отмяната обаче има действие от влизането му в сила съобразно разпоредбата на чл.195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, поради което отмяната е ирелевантна за основателността на исковите претенции. От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на Решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно заключение на вещото лице по СТЕ. Горното е важи и по отношение на служебно известното на съда Решение от 23.10.2025 г. по дело С – 760/23 на СЕС. С цитирането решение се приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т. 62 от мотивите на решението е посочено, че макар математическата формула, посочена в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, като подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. С приемането на това решение обаче, възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер – в този смисъл е Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС. В тази връзка съдът съобрази, че в разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по СТЕ, съобразени са отчетите на уредите за дялово разпределение в конкретното жилище, които са годни измервателни уреди, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответника въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3, вр. чл. 145, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период (в този смисъл е Решение № 6361/24.10.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 806/2025 г.). Ответникът отговора за цената за доставена топлинна енергия до размера на притежаваните права, а именно за 4/9 ид.ч или за сумата от 1549,79 лв. (792,40 евро), до който размер се явява основателна претенцията на ищеца, а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и издаването на обща фактура за отчетния период. Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 15.09.2023 г. до 23.10.2025 г., което изчислено служебно от съда по реда на чл. 162 ГПК върху претендираната главницата, съобразявайки датата на падежа на всяка обща фактура поотделно е в размер на 436,89 лв., равняващи се на 223,38 евро. Претенцията на ищцовото дружество е в по-малък размер, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен. По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото писмени доказателства, в това число протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, същите са избрали „Бруната България“ ООД с променено фирмено наименование „ДАЛСИЯ“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение в сградата и са сключили договор със същото. По делото беше установено, че именно третото лице - помагач „ДАЛСИЯ“ ООД е извършвало дяловото разпределение във входа през процесния период, като същевременно между него и ищеца е налице сключен договор за възлагане извършването на тази услуга. От представеното по делото извлечение се установи, че за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г. дължимата сума за предоставена услуга дялово разпределение е в размер на 30,8 лв., равняваща се на 15,75 евро. Ответникът отговаря за това задължение до размера на притежаваните права (4/9 ) или за сумата от 13,69 лв. (7 евро). Следователно предявеният иск се явява изцяло основателен. По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна. По разноските: В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски спрямо този длъжник, предвид разделната отговорност в размер 32,77 лева (16,76 евро) - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 22,73 евро, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното производство разноски, а именно сумата от 39,10 евро. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 41,09 евро държавна такса, 230 евро платен депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 евро съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ в редакцията, действаща към момента на предявяване на иска, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и съобразно изрично претенедирания от ищеца размер. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 367,43 евро. Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Същият е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, но по делото липсват доказателства същото да е заплатено. В представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен на 26.04.2026 г. (л. 112) е уговорено, че възнаграждението е платимо в брой в срок до 20.05.2026 г. При така уговореното плащане договорът не би могъл да служи за разписка за извършеното плащане и за доказване на плащането следва да бъдат ангажирани други доказателства (напр. разписка), каквито не са представени. Поради изложеното и предвид даденото тълкуване по т. 1 на ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6 /2012 г. на ОСГТК разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат на ответника. Предвид приемането на еврото като официална валута за страна от 01.01.2026 г. съдът служебно превалутира сумите, предмет на исковете. Водим от горното, съдът