Решение № 228 от 19.1.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1285/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал. 3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване / КСО/. Образувано е по жалба от Ж. С. Ж. от [населено място], общ.Димитровград, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], офис *, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-231-6/05.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №6510298463-2140-26-396/09.05.2025г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” (ПО) при ТП на НОИ–Хасково. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно, противоречащо на материалния закон. Счита, че неправилно е приложено материалното право относно зачитането като положен при условията на втора категория труд на осигурителния стаж за периода от 02.02.1987г. до 20.10.1989г. – 2 г. 08 м. и 18 дни , на длъжност „шофьор“ на основание чл.52б и чл.66и, изр.1 от ПКТП (отм.). Административният орган неправилно кредитирал констатации на контролен орган от проверка в Архивно стопанство към ТП на НОИ – Хасково относно заеманата длъжност в ТКЗС и игнорирал действителната структура, различна от ТКЗС, в която била заеманата от жалбоподателя длъжност, а именно в Клоново стопанство [населено място]. Предметът на дейност на същото бил механизация и автотранспорт в растениевъдство, животновъдство и товарен автотранспорт и механизация, и то обслужвало всички филиали на ТКЗС Димитровград като действителните трудови задължения на длъжността „шофьор“ се извършвали като транспорт на селскостопанска продукция , на торове и т.н. , т.е. пряко и непосредствено обслужване на производството на селскостопанска продукция и в животновъдството. Игнорирано било обстоятелството, че трудът е полаган по трудово правоотношение и не следвало да се търсят планувани отработени дни. Жалбоподателят счита, че неправилно е приложен материалния закон като на основание чл.16, ал.2, т.2 от НПОС, горевизираният период не е зачетен като стаж, положен при условията на втора категория труд. Неправилно било приложено материалното право и при зачитането на стажа на длъжността „шофьор на автовишка – МПС над 12 тона, като положен при условията на втора категория труд. Жалбоподателят счита, че при безспорно зачетен труд от втора категория от 12 г. 06 м. и 12 дни, със зачитането на стажа от 2 г. 08 м. и 18 дни като „шофьор“ в механизацията на ТКЗС се обосновава наличието на повече от 15 години труд от втора категория и при безспорен сбор от стаж и възраст повече от 100, и навършена възраст, ще бъдат изпълнени кумулативните предпоставки за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). По изложените съображения жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и да бъде върната преписката на пенсионния орган с указания за правилното зачитане на трудовия стаж и нова преценка относно правото на ЛПОСВ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Доразвиват се оплакванията в жалбата като се излагат съображения, че при правилното зачитане на стажа за периода 02.02.1987г. - 20.10.1989г. и за периода 2008г. – 2024г. , включващ и времето от 06.02.2009г. до 04.02.2011г., за което жалбоподателят освен като шофьор на автовишка , бил назначен и да управлява кран в цех „Амоняк“ на „Неохим“ при условия на труд с общоизвестна вредност, ще са изпълнени условията за придобиване право на пенсия по реда на чл.69б, ал.2 от КСО. Ответникът - Директор ТП на НОИ- Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. №2113-26-39/10.01.2025г. Ж. С. Ж. e поискал отпускането на ЛПОСВ, ведно с добавка от починал съпруг. Към заявлението приложил Трудова книжка №23/10.02.1987г., УП-3 №03/07.01.2025г., издадено от „Неохим“ АД - Димитровград, военна книжка, удостоверение за наследници, удостоверение за семейно положение. Съгласно приложения опис на осигурителния стаж на жалбоподателя, за периода от 02.02.1987г. до 20.10.1989г. - 02 г. 08м. и 18 дни, Ж. С. Ж. е заемал длъжност „шофьор” в АПК – Димитровград. За периода от 04.11.1989г. до 09.01.2025г. е работил в „Неохим“АД – Димитровград като в описа е отразено времето - част от този период, през което е заемал длъжностите „шофьор“ и „шофьор на автокран ЗИЛ“. В описа е посочено, че трудът за периода от 02.02.1987г. до 20.10.1989г. и за периодите на длъжността „шофьор” в „Неохим“АД – Димитровград, вкл. извънреден труд, е зачетен от трета категория, а трудът на длъжността „шофьор на автокран ЗИЛ“ в „Неохим“АД – Димитровград, вкл. извънреден такъв, е зачетен от втора категория. Според описа, осигурителният стаж на жалбоподателя от трета категория е 27г. 07м. 21 дни и 3ч., а от втора категория – 12 г., 06 м. 17 дни и 1ч., и превърнат към трета категория възлиза общо на 43г. 03м. 27дни и 4 часа. Във връзка с подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ и с оглед преценка на категорията труд за периода 02.02.1987г. до 20.10.1989г., с писмо изх.№12121-26-89/24.01.2025г. Ръководителят на ПО е изискал от Началника на сектор „ИДОСД” при ТП на НОИ-Хасково да се извърши проверка в предадените в „Осигурителен архив” на НОИ документи на осигурители с прекратена дейност: АПК [населено място], Клоново стопанство Димитровград, като се предостави информация на каква кола е бил шофьор жалбоподателят, каква е товароносимостта ѝ, и откъде са изплатени работните заплати. Изискал е също и предоставянето на документи, доказващи категория труд - заповеди за назначаване и преназначаване, и за освобождаване, ако такива се съхраняват. В отговор е представено писмо - обр.УП-13к с изх.№21121-26-89-1/11.02.2025г. от Началника на отдел „ООА“, съгласно което по данни от документите на АПК [населено място], Ж. Ж. за периода 02.1987г. - 11.1987г. заема длъжността шофьор в ТКЗС Раковски 1, [населено място] като няма данни за вид, марка и товароносимост на автомобила; за периода 11.1987г.- 02.1989г. и за периода 04.1989г. – 10.1989г. е на неотразена длъжност в Управление, ТКЗС Димитровград – управление. Посочено е също, че за м.03.1989г. лицето се открива само като име на длъжност – неотразена, Управление, ТКЗС Димитровград – управление, както и че няма предадени трудовоправни документи от осигурителите в ТП на НОИ-Хасково. С разпореждане №6510298463-2140-26-396/09.05.2025г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ–Хасково е отказал да отпусне ЛПОСВ. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж на жалбоподателя от втора категория труд е 12г. 06м. и 17 дни, осигурителният стаж от трета категория е 27г. 07м и 21 дни, общият осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд е 43г. 03м. и 27 дни, навършената към 10.01.2025г. възраст е 59г. 02м. и 11 дни, при което сборът от осигурителния стаж и възраст е 102г. 06м. и 08 дни. Посочено е, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО, през 2025г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, за мъжете - ако са навършили възраст 59 г. и 04 м. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Прието е, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО на Ж. не се следва ЛПОСВ по условията на втора категория труд, тъй като няма навършена възраст от 59г. и 04м., а е на 59 г. 02м. и 11 дни, и няма 15 години стаж при условията на втора категория труд, а има 12г. и 06м. и 17 дни, като сборът от осигурителният стаж и възрастта е 102. Посочено е също, че съгласно чл.68, ал.1-2 от КСО, за да придобие право на ЛПОСВ през 2025г., лицето следва да има навършена възраст 64г. и 08м., и придобит осигурителен стаж 39г. и 6м., но жалбоподателят не отговаря на тези условия, тъй като няма навършена изискуемата се възраст. Прието е също, че на Ж. не се следва пенсия и на основание чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма навършена изискващата се възраст от 67г. Разпореждането е съобщено на Ж. Ж. на 13.05.2025г., видно от приложеното известие за доставяне. На 15.05.2025г. Ж. Ж. е обжалвал чрез пълномощник Разпореждане №6510298463-2140-26-396/09.05.2025г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ–Хасково пред Директора на ТП на НОИ-Хасково. Във връзка с жалбата, Началникът на отдел „Пенсии” към ТП на НОИ-Хасково с Докладни записки от 16.05.2025г. и от 19.05.2025г. до Директора на ТП на НОИ-Хасково, е предложил да бъдат извършени проверки в отдел „Обединен осигурителен архив“ (ООА) и в „Неохим“ АД , да се провери верността на издадения документ УП-3 с №03/07.01.2025г., както и да се установят всички факти, относими към правилното зачитане на осигурителния стаж на Ж. Ж. и на категорията положен труд. Извършена е проверка по разходите на ДОО на Ж. Ж., резултатите, от която са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-26-01917174/29.05.2025г. Установено е, че в проверените документи – разплащателни ведомости и азбучници на регистрираните работници на ТКЗС „Раковски I“, Димитровград, съотв. разплащателни ведомости на ТКЗС Димитровград, Управление, предадени за съхранение в ТП на НОИ и касаещи периода 02.02.1987г. - 20.10.1989г. , жалбоподателят фигурира с длъжност „шофьор” за периода м.02.1987г. – м.11.1987г., като няма данни за упоменати вид, марка, номер и товароносимост на автомобила, съотв. за периодите: м.12.1987г.; от м.01.1988г. до м.12.1988г. и от м.01.1989г. до м.02.1989г., фигурира на длъжност – неотразена, за м.03.1989г. фигурира във ведомостта само като име на длъжност – неотразена, а за периода от м.04.1989г. до м.10.1989г. – на длъжност – неотразена. В протокола е посочено също, че от представените описи на ТКЗС „Раковски I“, Димитровград и на ТКЗС Димитровград Управление не се установява да са предадени за съхранение в ТП на НОИ-Хасково други разплащателни документи за периода от м.02.1987г. до м.10.1989г. , удостоверяващи осигурителен стаж и доход. Въз основа на изложеното в КП е прието за установено, че издаденият образец за осигурителен стаж обр.УП-13к с изх.№21121-26-89-1/11.02.2025г. относно преценка за категория труд за периода от 02.02.1987г. до 20.10.1989г. към ТКЗС „Раковски I“, Димитровград и ТКЗС Димитровград Управление, е с вярно съдържание. Извършена е и проверка по разходите на ДОО на „Неохим“АД, имаща за цел да установи верността на издадения обр.УП-3 с изх.№ 03/07.01.2025г., както и всички факти, относими към правилното зачитане на категорията труд, положен от Ж. Ж. за периода от 11.12.2008г. до 31.12.2024г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №КП-5-26-01918568/02.06.2025г. Въз основа на разплащателните ведомости на „Автоцех“ 856 за времето от м.11.1989г. до м.12.2024г. е установено, че жалбоподателят фигурира в същите с вписана длъжност „шофьор/машинист“ като няма информация за вида на управляваното от него МПС. От наличната информация в трудовото му досие е установено, че в периода от 04.11.1989г. до 30.06.2006г. и от 01.11.2008г. до 30.11.2008г. е бил шофьор на автокран ЗИЛ 130, а за периодите от 01.07.2006г. до 31.10.2008г. и от 01.12.2008г. до 10.12.2008г., вкл., му е било възложено да управлява и е управлявал кран КС 100, позициониран на място в цех АМ-76, чиято товароподемност е над 12 тона. Установено е също, че автокран ЗИЛ 130 е с максимална товароносимост под 10 тона. В КП , след цитиране на разпоредбата на чл.9, ал.4 от Инструкция №13/31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) вр. чл.2, т.25 от НКТП , са развити съображения, че трудът на шофьорите на автокранове с товароподемност до 12 тона не е обхванат от посочените разпоредби, като за осигурителния стаж, положен след 31.12.1999г., техният труд се категоризира в трета категория на основание чл.3 от НКТП. В тази връзка е прието, че положеният от Ж. Ж. труд като шофьор на автокран ЗИЛ-130 за периодите от 01.01.2000г. до 30.06.2006г. и от 01.11.2008г. до 30.11.2008г. е от трета категория, а положеният такъв като шофьор на автокран КС 100 в периодите от 01.07.2006г. до 31.10.2008г. и от 01.12.2008г. до 10.12.2008г., вкл., е от втора категория по чл.2, т.25 от НКТП. Относно оспорения стаж за периода от 11.12.2008г. до 31.12.2024г. е посочено, че трудовата дейност на жалбоподателя за времето от 11.12.2008г. до датата на заявлението за отпускане на ЛПОСВ е осъществявана като „машинист на автовишка“ „Шкода 1203“ с рег.№ Х52-63АК, чиято технически допустима максимална маса според свидетелството за регистрация е 15 700 кг. Независимо от последното, с оглед основното предназначение на автовишката и при позоваване на длъжностните характеристики на жалбоподателя за 2010г., 2011г., 2017г. и 2019г., е прието, че стажът му за горевизирания период не попада в обхвата на чл.2, т.25 от НКТП. В КП е посочено, че подадените от „Неохим“АД на основание чл.5, ал.4 от КСО данни за жалбоподателя за периода 01.01.1997г. до 09.01.2025г. съответстват на тези по изплащателните документи на осигурителя. Посочено е също, че в издаденото от осигурителя удостоверение обр. УП -3 с изх.№03/07.01.2025г., осигурителният стаж на Ж. Ж. за времето от 11.12.2008г. до 31.12.2024г. е коректно предложен за зачитане при условията на трета категория труд, както и че удостоверението е вярно, като вписаният осигурителен стаж и категория труд за различните периоди съответстват на първичната документация на „Неохим“АД. С Решение №1012-26-231-6/05.06.2025г. Директорът на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил жалбата срещу Разпореждане №6510298463-2140-26-396/09.05.2025г. на Ръководителя на „ ПО“ при ТП на НОИ–Хасково. Административният орган е възприел изцяло констатациите и изводите, направени при извършване на проверката по разходите на ДОО на „Неохим“АД и проверката по разходите на ДОО на Ж. Ж., като същите са възпроизведени дословно в оспореното решение. Няма данни по преписката кога решението е съобщено на оспорващия. Жалбата против решението е подадена на 16.06.2025г., чрез ТП на НОИ – Хасково. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Г. Д. и Т. К. Т.. Свидетелят Д. сочи, че от 1980г. до 1994г. работел в Клоново стопанство, Димитровград, смесена животновъдна и растениевъдна бригада. Имали около 12 филиала. В периода 1987г. -1989г. работел като главен инженер като през този период дошъл и жалбоподателят. После наименованието Клоново стопанство, Димитровград го променили на Смесена растително-животновъдна бригада, Димитровград, а след това имало друга абревиатура. Намирало се на входа на Димитровград, вляво, имали и филиали в селата Черногорово, Брод, Воден, Райново, Злато поле, Долно Белево, Черноконево, В. К. – това били Първи стопански двор, Втори стопански двор. Ж. започнал да работи в Първи стопански двор или т.нар. «Раковски I“. Работел като шофьор през цялото време. Основният предмет на дейност на Клоново стопанство бил растениевъдство и животновъдство. Задълженията на жалбоподателя като шофьор включвали обслужване на тази дейности. Организацията в селското стопанство била малко по-друга като нещата били съобразно нуждите. Когато имало нужда от нещо, се търсел свободен автомобил като предварително се знаело. Растениевъдството се обслужвало например с превоз на торове, естествен тор, включително и пресен, с товарене на бали слама, с участие в жътвата - каране на зърно , на силаж. Всички коли се стягали като за война. Задачите се разпределяли от председателя, имало и диспечер, който издавал пътните листове и направленията. Сутринта шофьорът отивал да си вземе пътния лист и му се казвало какво трябва да прави. Според свидетеля дейността като шофьор участва пряко в растениевъдството, както и в животновъдството, което било много тежък отрасъл, но там задачите били спорадични. Ж. изпълнявал точно такива задачи, а и не само той, а всички. Изпълнявал каквото му наредял председателят сутринта, диспечерът му давал пътния лист и направление да заминава. Свидетелят сочи също, че ТКЗС „Раковски“ имало администрация, както и шофьори. Шофьорите в администрацията карали преди всичко леки коли. Обслужвали главния агроном, главния зоотехник, растителната защита, както и самия него /свидетеля/, включително имали и „ЖУК“ – че, което се занимавало със снабдителска дейност. Свидетелката Т. сочи, че през 1987г. работела в Обединеното стопанство на Димитровград, била ръководител на един от филиалите – филиал „Раковски I“, където същата година започнал работа Ж. С. като шофьор на „ГАЗ“ – ка. Превозвали материали за зеленчукопроизводството – торове, слама, пръст и всичко което е необходимо. Извозвали колчета за домати и всичко, което се работело в стопанството, както и продукцията. ТКЗС „Раковски“ имало администрация – касиер, отчетници и ръководител агрономи, но било пряко подчинено на Обединеното стопанство. В администрацията имало няколко шофьори, които извозвали всичко необходимо за правенето на парниците – торове, слама, стари и пресни торове, колчета, а после извозвали и продукцията. Свидетелката уточнява, че говори за товарни коли, работили във филиала. Шофьор в администрацията нямало. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Оспореното решение изхожда от компетентен по смисъла на чл.117 ал.1 от КСО орган. Обективирано е в писмена форма и съдържа необходимите и императивно изискуеми реквизити. Не се установява при издаване на решението да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно съответствието на оспореното решение с материалния закон съдът намира следното: Не е спорно по делото, а и се установява от приложените доказателства, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, както и към момента на издаване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, жалбоподателят не е навършил изискуемата в чл. 68, ал.1 и ал.3 от КСО възраст, поради което последният безспорно не отговаря на изискванията за пенсиониране по този ред. Спорен е въпросът придобил ли е жалбоподателят право на ЛПОСВ по чл.69б, ал.2 от КСО. От разписаното в чл.69б, ал.2 от КСО следва, че за да придобият право на ЛПОСВ през 2025г. по този ред, мъжете следва да са навършили възраст от 59г. и 04м. и да са работили 15 години при условията на втора категория труд, като необходимият сбор от осигурителен стаж и възраст е 100. За да откаже отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.69б, ал.2 от КСО, административният орган е приел, че освен ненавършване на изискуемата възраст, жалбоподателят не отговаря и на изискването да е работил 15 години при условията на втора категория труд. Последното е обосновал с обстоятелството, че стажът на жалбоподателя от втора категория труд е 12г. и 06м. и 17 дни като не е зачел като такъв трудът, положен за периода от 02.02.1987г. до 20.10.1989г. на длъжността „шофьор“ в АПК Димитровград, както и трудът, положен за периода от 11.12.2008г. до 31.12.2024г. в „Неохим“АД, Димитровград. Съдът намира за правилен извода на административния орган, че положеният от жалбоподателя труд за времето от 11.12.2008г. до 31.12.2024г. не е от втора категория, а следва да се зачете като такъв от трета категория. Видно от събраните по делото доказателства, през този период жалбоподателят е работил на длъжност „машинист, автовишка“ като е управлявал автовишка „Шкода 1203“ с рег.№[рег. номер] с товароносимост /технически допустима максимална маса/ 15 700 кг. Предвид основните задачи /функции/ за изпълнение на длъжността „машинист, автовишка“, разписани в приложените по делото длъжностни характеристики, както и с оглед предназначението на автовишката , правилно е прието, че заеманата от жалбоподателя длъжност не попада в обхвата на т.2 от приложимата за коментирания период Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Без значение в тази връзка е, че установената товароносимост на управляваното МПС - автовишка, надвишава 12 тона. Автовишката не се приравнява на товарен автомобил, доколкото основното й предназначение не е превоз на товари. Съдът не споделя изцяло извода на административния орган, че трудът на жалбоподателя, полаган в периода от 02.02.1987г. до 20.10.1989г. в АПК, Димитровград, следва да бъде зачетен за такъв от трета категория. Според разпоредбата на § 2 от Заключителната разпоредба на ПМС № 235/20.10.1998 г. за приемане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, "трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП)". ПКТП е отменен към настоящия момент, но е действал по времето на полагане на труда през горевизирания спорен период, поради което разпоредбите му са относими към преценка категорията на положения от жалбоподтаеля труд за този процесен период. Съгласно т. 52б от ПКТП (отм.) за ІІ категория се зачита стажът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Съгласно т. 66и от ПКТП (отм.), във вр. счл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, втора категория е трудът на работниците в "говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство." Разпоредбата определя отраслите, в които трудът на работниците следва да се зачита за втора категория, като се изброяват и съответните длъжности в тези отрасли, като за разлика от т. 52б от ПКТП, за длъжностите по т. 66и от ПКТП не е въведено изискване да са непосредствено ангажирани в селскостопанското производство. При тези текстови редакции следва да се приеме, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селскостопанското производство технически персонал. В нормативната уредба липсва легално понятие за термина "механизатор", поради което според трайната и установена съдебна практика, следва да се приеме, че разпоредбата има предвид и работниците, чийто труд като шофьори е обслужвал селскостопанското производство. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че за времето от 02.02.1987г. до 20.10.1989г. жалбоподателят е работил в Клоново стопанство, Димитровград, явяващо се част от структурата на АПК Димитровград, като така е прието в писмо изх.№12121-26-89/24.01.2025г. на Ръководител на ПО , а в този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели. От същите показания се установява, че основният предмет на дейност на Клоновото стопанство е бил растениевъдство и животновъдство, както и че дейността на жалбоподателя като шофьор се е изразявала в превоз на торове, колчета за парниците, слама и силаж, както и в извозване на селскостопанска продукция – т.е. следва да се приеме, че дейността му е обслужвала селскостопанското производство. Съдът кредитира в тази им част свидетелските показания, доколкото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Освен това и двамата разпитани свидетели са работили в Клоново стопанство, Димитровград (св.Д.), респ. Обединеното стопанство на Димитровград (св.Т.), като съдът приема, че различните наименования са такива на една и съща структурна единица. Свидетелските показания обаче не дават яснота относно конкретния период, за който жалбоподателят е осъществявал горекоментираната дейност. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, настоящият състав счита, че такава дейност е извършвана от жалбоподателя само за част от спорния период, а именно периода м.02.1987г. – м.11.1987г. За този отрязък от време свидетелските показания кореспондират на отразеното в писмо - обр.УП-13к с изх.№21121-26-89-1/11.02.2025г. от Началника на отдел „ООА“ при ТП на НОИ - Хасково, съгласно което, по данни от документите на АПК [населено място], Ж. Ж. за периода 02.1987г. - 11.1987г. заема длъжността шофьор в ТКЗС Раковски 1, [населено място], като и двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят е работил във филиал Раковски 1 на Клоново стопанство – Димитровград (Обединено стопанство – Димитровград). За останалата част от коментирания спорен период, а именно м.12.1987г. – м. 10.1989 г., не се установява по категоричен начин, че трудът на жалбоподателя като шофьор, независимо от приетото, че е полаган в Клоново стопанство Димитровград, е такъв, обслужващ селскостопанското производство. В тази насока следва да се отбележи, че разпитаните свидетели не уточняват крайния момент, до който жалбоподателят е работил във филиал „Раковски 1» на Клоновото стопанство. Освен това, според показанията им, в ТКЗС Раковски , респ. ТКЗС „Раковски I“ (явно и двамата свидетели визират филиала), е имало администрация (касиер, отчетници, ръководител агрономи ), както и шофьори, управлявали леки автомобили, пряко подчинени на Обединеното (клоновото) стопанство. Същевременно, видно от обективираното в Констативен протокол №КВ-5-26-01917174/29.05.2025г., в Обединения осигурителен архив към ТП на НОИ – Хасково са били предадени разплащателни и трудово правни документи от ТКЗС „Раковски I“, Димитровград и от ТКЗС Димитровград, Управление т.е. от различни структури на Клоновото стопанство. Така установеното, съпоставено от една страна със записа в трудовата книжка на жалбоподателя, според който за времето от 02.02.1987г. до 20.10.1989г. е полагал труд като шофьор в АПК, Димитровград, а от друга страна - с вписаното в писмо - обр.УП-13к с изх.№21121-26-89-1/11.02.2025г., че за м.12.1987г. – м. 10.1989г. е на неотразена длъжност в Управление, ТКЗС Димитровград – управление, не обосновава категоричен и безпротиворечив извод, че за визираната част от спорния период дейността на последния като шофьор е обслужвала селскостопанското производство. Предвид изложеното, съдът счита, че по т. 66и от ПКТП (отм.) вр. чл. 16, ал.2, т.2 от НПОС следва да се зачете само положеният от жалбоподателя труд за периода м.02.1987г. – м.11.1987г. , а именно 11 месеца, а положеният такъв за периода м.12.1987г. – м. 10.1989 г., следва да се зачете от трета категория. Независимо от така приетото, жалбоподателят отново не отговаря на изискването по чл.69б, ал.2 от КСО да е работил 15 години при условията на втора категория труд, доколкото с прибавянето на труда за периода м.02.1987г. – м.11.1987г., осигурителният му стаж от втора категория възлиза на 13г., 05м. и 17 дни. Наред с горното, към момента подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ – 10.01.2025г., жалбоподателят не е бил достигнал и изискуемата по чл.69б, ал.2 от КСО възраст от 59г. и 04 м. Следва да се отчете, че тази възраст вече е била навършена към момента на произнасяне на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Хасково, но доколкото не се установява наличието на осигурителен стаж от 15г. при условията на втора категория труд, то приетото от ответния административен орган, че жалбоподателят не отговаря на условията по чл.69б, ал.2 от КСО, е в съответствие с материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на изискванията за законосъобразност , а подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (редакция в сила от 01.10.2025г.), вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя в размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО, съдът