Решение № 624 от 13.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 19600/2024 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с искова молба от „Неро Стил 369“ ЕООД, с ЕИК: 207058951 против А. Т. Т., с ЕГН: ••, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове, както следва: Осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 18 300 лева с вкл. ДДС, която по главния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД се твърди, че представлява главница - незаплатена сума по Договор за доставка и монтаж на басейн „*“, пакет „••“, с размери •• и пясъчна филтрация за басейн и осветление, съгласно приета оферта от ••г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо вр. чл. 183 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 18 300 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатена продажна цена по Договор за продажба и монтаж на басейн „*“, пакет „••“ с размери ••. Предявен е и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 300 лева с вкл. ДДС, представляваща заплатена при начална липса на основание сума в полза на ответницата. Предявена е и евентуална искова претенция с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 18 300 лева с вкл. ДДС, представляваща заплатена на отпаднало основание сума в полза на ответника, а четвъртият евентуален иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 18 300 лева с вкл. ДДС, представляваща парична сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца. По всички предявени искове се претендира и законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 14.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на ••г. до ответницата е изпратена оферта относно предоставяне на услуга - Доставка и монтаж на басейн „ ••“ с размери: •• м на обща стойност 23 390 лева с вкл. ДДС, както и отделно Пясъчна филтрация за басейн и осветление на обща стойност 6 630 лева с вкл. ДДС. Твърди се, че вследствие на офертата между страните е постигната договорка и е сключен договор със страни: ищец - изпълнител и ответницата - възложител за извършване на доставка и материали, продукти и оборудване и СМР в имота, собственост на ответницата в с. Р•••••. Твърди се, че работата е извършена от ищеца в периода 15.07.2024г. - 17.07.2024г., като между страните е подписан Протокол за извършена доставка, с който ответницата е приела работата без възражения. Заплатила е в полза на ищеца сумата от 7070 лева, но отказала да заплати оставащата сума от 18 300 лева с вкл. ДДС. Сочи се, че ответницата била поканена да заплати процесните суми в 14- дневен срок с покана за доброволно изпълнение чрез •••••, връчена й на 10.09.2024г., но и до този момент сумите не са заплатени. Относно главния иск счита, че съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият следва да заплати възнаграждение за приетата работа, като ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Смята, че няма спор, че договор за изработка между страните е сключен, доколкото била изпратена оферта и изпълнението по договора е започнало от изпълнителя, като по договора били направени плащания от възложителя. Договорът за изработка бил неформален, като писмената му форма не била основание за действителност въпреки разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ. В процесния случай била спазена писмената форма съгласно чл. 293, ал. 4 ТЗ, доколкото договорът бил изпратен по имейл на възложителя и изпълнението било започнало. Излага, че сключването на договор се потвърждава и от протокола за приемане на работа, подписан от възложителя-ответник на 17.07.2024 г. Поради подписването на посочения протокол не можело да има спор и че работата била извършена съгласно уговореното между страните. Възложителят бил във фактическа власт на изработената от изпълнителя съоръжение и то функционирало по предназначение, без да има възражение за недостатъци, поради което смята, че изработеното е прието от възлагащия чрез конклудентни действия. Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД въвеждала необоримата презумпция за приемане на изработеното. По първия евентуален иск посочва, че договорът за продажба на движима вещ е неформален, възмезден и консенсуален договор, като същественото му съдържание включвало страни, предмет и продажна цена на вещта. Смята, че е сключен договор за покупко-продажба, ако продавачът е предал стоката, предмет на сделката, а купувачът я е приел, което според ищцовото дружество било безспорно в процесния случай. Стоката била предадена и приета чрез подписването на посочения Протокол от 17.07.2024 г. Предаването на стоката и приемането от страна на купувача пораждало задължение за него да плати цената на стоката. Без да е нужна, каквото и да е покана, за купувача възниквало задължение за плащане на цената след получаване на стоката. По втория евентуален иск излага, че излизането на вещта от патримониума на ищеца било безспорно от представените доказателства, като ищецът следвало да докаже основание за получаването на вещта. По третия евентуален иск отново твърди, че от представените доказателства било безспорно, че вещта е излязла от патримониума на ищеца, както и че към момента на получаване на престацията страните били сключили надлежно договор за изработка. Иска да бъде прието, че с исковата молба ищецът отправя покана към ответницата да изпълни задължение си по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД в 14-дневен срок. По четвъртия евентуален иск посочва, че ответницата се е обогатила за сметка на ищцовото дружество, което е обедняло с общата равностойност на получените вещи- престации в размер на 18 300 лв. с вкл. ДДС. Между обогатяването и обедняването следвало да съществува връзка, но тя не е причинна, като те били последици на друг факт или факти, поради което ищецът счита, че настоящата група факти довели до обогатяването, респективно обедняването са извършените престации на вещи и извършената работа в общ размер на 18 300 лв. с вкл. ДДС. Смята, че законодателят не предоставя друг ред за защита спрямо неоснователното разместване на блага освен иска по чл. 59 ЗЗД. С оглед на изложеното се иска да бъде поставено решение, с което се уважава главния иск на ищцовото дружество, като в условията на евентуалност при отхвърляне на главната претенция се иска разглеждането на евентуалните искове в посочения от ищеца ред и уважаването на поне един от тях. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и иска отхвърлянето им и присъждане на разноски. Между страните били възникнали облигационни правоотношения въз основа на приета оферта от •• г. за доставка и монтаж на „Басейн *, пакет •• с размери: •• м. Басейнът, ведно с изброените в офертата уреди, необходими за монтирането му, били доставени и монтирани, както се твърди в исковата молба в период 15.07.2024 г.- 17.07.2024 г., като ищецът не бил изпълнител, доколкото басейните се внасяли от У.. Ответницата смята, че е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР от ЗЗП, а сделката представлявала договор от разстояние по смисъла на същия закон, сключен между търговец и потребител. В случая били приложими и разпоредбите на Глава трета „Продажба на стоки на потребители“ от ЗПЦСЦУПС. Офертата не била свързана с изработка на конкретна вещ и съответно постигането на определен резултат, а с продажба и монтаж на вещта. Специфичната особеност на доставката на стоки с монтаж и инсталиране от или за сметка на доставчика било това, че доставката на услугата за монтаж и инсталиране била неразривно свързана с тази за стока и следва нейния размер. Доставката на стоката била договорена и изпълнена заедно с тази на услугата за нейното инсталиране. Поради изложеното предявеният главен иск бил неоснователен Тази разпоредба предполагала задължение за ищеца на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на ответницата, като в случая изработване нямало, а се касаело за договор от разстояние за продажба на процесния басейн с неговото инсталиране и монтаж, като вследствие на лошото изпълнение на инсталирането и монтаж на басейна, същият не можел да се ползва по предназначение. За възникналите проблеми ищцовото дружество било своевременно уведомено, като между страните била разменена кореспонденция на 27.06.2024 г. и 31.07.2024 г., в резултат на която те са постигнало взаимно съгласие да развалят договора и басейнът да се върне на търговеца, а той да върне платените до момента суми с оглед обратното действие на развалянето. С развалянето на договора на ищеца се дължало връщане на басейна, а не сума, представляваща част от цената, поради което и първият евентуален иск по чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД бил неоснователен, понеже договорът бил развален. Причина за разваляне била неизпълнението на задълженията на продавача по чл. 27, т. 3 вр. чл. 26 и чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗПЦСЦУПС, относими към указанията за инсталиране и монтаж, които потребителят може да очаква разумно да получи. Налице било несъответствие на процесния басейн с договора за продажба, произтичащо от неправилното му инсталиране от продавача и на пропуски в указанията за инсталиране, предоставени от негочл. 29 ЗПЦСЦУПС, за което и на основание чл. 31, ал. 1 от същия закон продавачът отговарял. Потребителят имал право да развали договора, когато стоките не отговарят на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на изискванията за монтиране или инсталиране на стоките. Това право се упражнявало от потребителя чрез уведомяване на продавача за решението си да развали договора за продажба в двегодишния срок по чл. 37, ал. 1 ЗПЦСЦУПС, считано от доставяне на стоката. Иска се в случай, че не бъде прието, че договорът е развален с разменената между страните кореспонденция на 26.07.2024 г. и на 31.07.2024 г, то с отговора на исковата молба ищцата заявява и уведомява дружеството за решението си да развали договора за продажба, като в този случай страните дължали връщане на полученото по договора съгласно чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗПЦСЦУПС. Освен изложеното ищецът не бил изпълнил подробно посочени задължения по ЗЗП, което давало право на ответница да се откаже от договора от разстояние на основание чл. 51 вр. чл. 50, ал. 1 ЗЗП, което решение тя по недвусмислен начин е заявила в кореспонденцията между страните. В случай, че не се приеме, че договорът е развален, ответницата заявява отказ от него с произтичащите от това последици, регламентирани в чл. 53 и чл. 54 ЗЗП. Излага, че и при разваляне, и при отказ се дължало връщане на полученото по договора, каквато била и уредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ответницата била получила басейн, а не пари, поради което всички предявени в условията на евентуалност искове били неоснователни и се иска отхвърлянето им. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С проекта за доклад на делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че помежду им са възникнали облигационни правоотношения по силата на ненаименован договор за доставка и монтаж на „Басейн *, пакет •• с размери: •• м., въз основа на приета от ответника оферта от ••г., както и обстоятелството, че б асейнът, ведно с изброените в офертата уреди, необходими за монтирането му, с а били доставени и монтирани в период 15.07.2024 г.- 17.07.2024г. Видно от приложената по делото ценова оферта от ••г. за доставка и монтаж на „Басейн *, пакет •• с размери: •• м., същата включва самата доставка на басейна, пясъчна филтрация за басейна и осветление, както и доставка на всмукателна помпа, филтър 11 м3/час, 75 кг. кварцов пясък, 6 пътен винтил за филтъра, ел. табло с вграден трансформатор за осветлението на басейна, часовник за автоматично пускане и спиране на филтрацията и WiFi връзка, 2 бр. подводни лед прожектори, ПВЦ части за водната магистрала на басейните до 25 м, 6 бр. спирателни кранове. 2 бр. скимери, 2 бр. дюзи + 1 дънна всмукателна дюза, както и връзване на пясъчната филтрация към басейна, поставяне на скимерите, дюзите и прожекторите към басейна. Посочено е , че при този пакет не се изисква бетонна плоча на дъното на изкопа, а обратният насип се извършва със земно-влажен бетон / пясък и цимент – 5:1/. Отразено е е, че изкопните дейности за поставяне на басейна и обратния насип е за сметка на клиента. При пристигане на басейна до адрес, клиента трябва да осигури начин за неговото разтоварване и поставянето му в изкопа. Изрично е посочено, че в цената е включена гаранция от 2 години на всички уреди и изпълнение по монтажа. Ответницата не оспорва, че басейнът, ведно с всички необходими уреди за неговото монтиране са доставени и монтирани в периода 15.07.2024г. – 17.07.2024г. На 17.07.2024г. между страните е подписан Протокол за извършена доставка и/или работа по договор, видно от който всички уреди, описани в договора са доставени и монтирани. Изрично ответницата е записала в протокола „Нямам забележки по изпълнението и монтажа“. Посочена е дължима сума 18 300 лева и 7070 лева. По делото е изслушано и прието без възражение заключение на вещото лице по СТЕ – инж. М.. Видно от заключението, ищецът е доставил и монтирал в имота на ответницата всички посочени в офератата съоръжения. Установено е, че описаните съоръжения са монтирани едни към други и към басейна. Изкопът е извършен от ответника. Ищецът е доставил басейна и съоръженията към него, като е извършил тяхното сглобяване, след което ответникът е направил обратния насип и е извършил вграждането на басейна в имота. Вещото лице посочва, че при разговор с ответника по делото, същата потвърди, че в имота има високи подпочвени води, които предизвикват надигане на басейна от изкопа, когато той не е пълен с вода. Видно от заключението, описаните елементи мотат да бъдат демонтирани, като след демонтажа те ще бъдат в състояние след тяхното използване т.е. няма да бъда нови а втора употреба. Басейнът е фабрично изработен готов продукт, който представлява корито, оформено от композитни материали, върху които има нанесени определени покрития. Не може да се гарантира, че басейнът може да бъде демонтиран и изваден, без да се повреди, при спазване на технологичните изисквания, тъй като това зависи от начина, по който е монтиран басейнът. Басейнът (коритото) е проектиран за транспортиране и по принцип може да бъде изваден цял, но при демонтаж трябва да се премахне обратния насип (пясък/бетон) и да се извърши повдигане с техника. В зависимост от начина на монтажа, може и да е възможно басейнът (коритото) да бъде изваден без конструктивни повреди и повторно монтиран на друго място, но в същото време съществува риск от предизвикване на пукнатини в корпуса или покритието, които ще го компрометират. Възможно е обаче демонтажът да се окаже изключително труден, което почти сигурно да доведе до увреждания (деформации или пукнатини). Според вещото лице, не може категорично да се гарантира, че басейнът (коритото) може да бъде изваден без повреди. Помпа, филтър, винтил, ел. табло, прожектори, PVC части, кранове, скимери, дюзи са по принцип модулни съоръжения. Те са сглобени чрез резбови или лепени връзки, понякога с уплътнения. При внимателен демонтаж в повечето случаи могат да се отделят без трайни повреди и да се използват повторно. PVC връзки и лепени части каквито са фитингите, част от водната магистрала, най-вероятно ще се повредят при разглобяване и ще се наложи да бъдат заменени. Самите тръби може да се съхранят частично, но невинаги. Съгласно приложената по делото оферта, цената на съоръженията посочени в 1 въпрос от експертизата е 23 390 лева. В своите показания, разпитания по делото с. Н.Т. излага, че познава ответницата Т.. Разказала му, че ще си монтира басейн и помолила с.я да изкопае дупката за басейна. Разказва, че след като басейнът бил доставен в с. Р., на следващия ден дошъл собственикът на дружеството – ищец, за да извърши монтажа. Монтирал всичко, но когато вечерта напълнили басейна, св. Т. разбрал, че има течове. че има течове. Системата не тръгнала. Разказва, че на втората вечер ответницата му се оплакала, че басейнът не филтрира. Собственикът на дружеството – ищец се опитвал чрез видеоразговор да упътва с.я и ответницата кои копчета да натиснат и как следва да се включва помпата. Разказа, че след като дошло време за обратния насип, дупката се оказала е по-широка от необходимото. След направата на обратния насип и слагане на замазката, басейнът се изкривил. Това се случило през месец юли месец 2024 г. Имало период от 10 дни, в които басейнът не заработил заради проблеми с течове и помпи. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключен Договор за доставка и монтаж на басейн „*“, пакет „••“, с размери ••., по който е налице изпълнение на възложеното с предаването му на възложителя. Конкретните възложени дейности /доставка и монтаж/ са описани в ценовата оферта от ••г. и са приети от ответницата, което обстоятелство се признава и от самата нея в отговора на исковата молба. Безспорно, съществуващата между страните облигационна връзка има характеристиката на договора за изработка, за който са приложими разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД. Не може да се сподели възражението на ответника в отговора на исковата молба, че офертата не е свързана с изработка на конкретна вещ - с постигане на определен резултат, а с продажба и монтаж на вещта, като тъй като в случая поръчка за изработване нямало, това водело до неоснователност на иска. Следва да се посочи, че действително договорът за изработка предполага задължение за ищеца на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на ответницата, т.е. съществен елемент на договора е резултатът. Много често обаче договорът за изработка съдържа в себе си и елементи на продажба, като приложение следва да намерят тези правила, досежно които се твърдят да са проявени недостатъци /т.е. релевантно за определяне на приложимата правна уредба е дали се твърдят недостатъци на самата доставена вещ или на услугата по нейното монтиране в имота на ответницата/. В настоящия случай, от възраженията на ответницата и от представените писмени доказателства по делото се установява, че възраженията по иска са свързани с оплаквания за некачествен монтаж на филтриращата система на басейна и изкривяване на коритото на басейна при поставяне на замазката, т.е. приложение следва да намери нормативната уредба свързана с изработката. Последователна е съдебната практика, че при приемане от възложителя на извършената съгласно договора работа същият следва да я прегледа като законът му предоставя правата по чл. 265, ал.1 ЗЗД: да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя и отговорността на изпълнителя са обусловени от характера на констатираните недостатъци и отражението им върху годността на извършената работа за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а несъответствието може да се изразява и в наличието на недостатъци на извършената работа - явни или скрити. При констатирани явни недостатъци или отклонения / т. е. такива, които са видими при обикновен преглед на работата/, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата, освен ако друго не уговорено между страните, а за скрити и проявили се впоследствие недостатъци, да извести веднага след открИ.ето им. Преценката за вида недостатъци е конкретна и се основава на възможността недостатъците да бъдат открити при обикновен и сравнително бърз преглед, респективно от възможността да бъдат констатирани в процеса на използване на резултата от изпълнение на поръчката. В случай, че възложителят не направи такива възражения, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата се счита приета. В контекста на горното, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета. Тук следва да се държи и сметка, че пропускът на възложителя да бъдат своевременно направени възражения за недостатъци преклудира и възможността му да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД, с изключение на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение. В настоящия случай по делото е представен Протокол за извършена доставка и/или работа по договор от 17.07.2024г. Видно от протокола, ответницата А. Т. е приела изработеното без забележки по изпълнението и монтажа. Дори да се приеме, че са били проявени скрити недостатъци относно монтажа на басейна, следва изрично да се отбележи, че недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, само когато недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Такива твърдения в отговора на исковата молба обаче липсват. Още повече, че и от показанията на водения от ответницата св. Т. се установява, че ищецът е указвал съдействие на с.я и ответницата Т. какви действия следва да предприемат, за да се включи помпата на басейна, а изкривяването на коритото на басейна е вследствие полагане на обратния насип и бетонирането, които действия са извършени изцяло от ответницата чрез ангажирания от нея за тази дейност св. Т.. Ето защо, не може да бъде споделено и възражението на ответницата, че договорът следва да се счита развален – още повече, че и такова изявление за разваляне не се установява от приложената по делото онлайн кореспонденция между страните /видно от която междувпрочем, ищецът е предалгал многократно да отстрани евентуалните неизправности при монтажа, като първоначално ответницата се е съгласила, но впоследствие категорично е заявила, че следва да й се върнат парите и басейнът да бъде взет/. За ответницата съществува възможност да ангажира гаранционната отговорност на ищеца, съгласно уговореното по приетата оферта, но не и да развали договора. Изложеното в съдебния акт се споделя и в мотивите на: Решение № 186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г., II т. о. на ВКС; Решение № 431 от 2006 г. по т. д. № 1025/2005 г., ІІ т.о. на ВКС; Определение № 540 от 16.09.2014 г. по т. д. № 4123/2013 г., II т. о. на ВКС; Определение № 267 от 09.05.2014 г. по т. д. № 2803/2013 г., II т. о. на ВКС. Установи се по делото, че ответницата е заплатила в полза на ищцовото дружество сумата от 7070 лева по сключения помежду им договор за изработка, като в отговора на исковата молба се признава, че сумата от 18 300 лева с ДДС не е заплатена. При това положение, предявеният главен осъдителен иск се явява доказан по основание и размер и ще се уважи. С оглед уважаване на главния иск, следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата, като законова последица от уважаването на иска. Предвид уважаването на главния иск, не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които видно от представения списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 1496, 55 евро с ДДС. Мотивиран от гореизложеното, съдът