Решение № 309 от 18.4.2023 г. на Районен съд - Сливен по дело № 4348/2022 г.

Производството е образувано по предявени отрицателно установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. В исковата молба на ищеца се твърди, че в качеството си на наследник на наследодателя Д.С. Г., бивш жител на гр.Сливен, починал на 24.05.2021 година му е съставен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДПК № АУ 000690 - 1/ 28.03.2022 година, че като задължено лице не е подал декларация по чл. 14 и 54 от ЗМДТ, за придобита по наследство идеална част от имоти с местонахождение гр. ••••• и гр. Сливен, м. „•••• и от лек автомобил „ВАЗ 2103” с рег. № •••• с неплатени задължения от наследодателя Д. Г., за които има издаден АУЗ №№РА 000769/26.06.2013 година; АУЗ №000453/19.07.2017 година, който е предаден на принудително събиране на ЧСИ М.М.- изп. дело № 1159/15.07.2021 година и са прехвърлени на ищеца. В обобщен вид по видове данъци и такси в УАЗ размера на задължението към 28.03.2022 година възлиза на сумата от 609, 92 лева, от която: данък върху недвижим имот - 284, 80 лева, от които 199, 15 лева главница и 85, 64 лева лихва; данък върху превозните средства - 150, 96 лева, от които 105, 52 лева главница и 45, 44 лева лихва; такса за битови отпадъци 174, 16 лева, от които 113, 73 лева главница и 60, 43 лева лихва. В исковата си молба ищецът твърди още, че не дължи суми на община Сливен на следното основание: след смъртта на баща му Д.С. Г., починал на 24.05.2021 година, направил отказ от наследство, обективирано в удостоверение, издадено по ч.гр.д.№ 3746/2021 година от 19.08.2021 година на СлРС. След направеното отричане от наследството, счита че не е задължен да погасява каквито и да е задължения на починалият му баща и Община Сливен няма право да ги търси от него. Алтернативно оспорва сумите по акта за 2012 година, 2013 година, 2014 година, 2015 година, 2016 година и 2017 година като погасени по давност, тъй като същото по отношение на тях следва да се приложи пет годишната погасителна давност. Сочи, че депозирането на настоящия иск ищецът цели да се защити и от бъдещи действия от страна на ответника, целящи събиране на вземане по задължения към МДТ на починалият си баща Д.С. Г.. От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Община Сливен - МДТ, че ищецът не дължи сумата от 609, 92 лева от която: данък върху недвижим имот - 284, 80 лева, от които 199, 15 лева главница и 85, 64 лева лихва; данък върху превозните средства - 150, 96 лева, от които 105, 52 лева главница и 45, 44 лева лихва, такса за битови отпадъци - 174, 16 лева, от които 113, 73 лева главница и 60, 43 лева лихва. Претендират се разноски. От страна на ответника в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, съгласно които исковите претенции се оспорват и се иска оставянето им без разглеждане, като недопустими или алтернативно отхвърлянето им като неоснователни. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява. Процесуалният му представител заявява, че поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и представя списък. Ответната община, редовно призовано се представлява от процесуален представител, който заявява, че оспорва допустимостта и основателността на искови претенции. Според изразената защитно позиция в случая не е необходима процедура по чл. 51 от ЗН от страна на административния орган, след като законодателя е указал шестмесечен срок по чл. 32 от Закон за местни данъци и такси, в който срок наследниците са длъжни да подадат наследствена декларация относно декларираното движимо и недвижимо имущество от наследодателя. Този шест месечен срок се явява призоваване към законните наследници да вземат решение дали приемат или се отказват от наследството на наследодателя, който е напълно достатъчен.Пълномощника изрично подчертава, че Община Сливен няма достъп до регистъра на вписаните в особената книга на съответния компетентен съд откази от наследство. В тази връзка посочва, че именно с новата наредба на ал. 6 на чл. 14 на ЗМДТ и ал. 4 на чл. 54 от МЗДТ в сила от 01.01.2019 година се даде правомощие на органите по приходите да образуват наследствена партида на наследеното имущество на база получена справка от регистъра на население, а именно кои са законните наследници и служебно да образува такава наследствена партида. Изтъква се, че към акта за установяване на задължение е приложена именно тази справка от ЕСГРАОН и на нейна база са образувани служебни декларации, т. е Органа по приходите е образувал служебно такава декларация, защото никой от наследниците не е подал. Пълномощника на ответника изрично подчертава, че това е законодателно разрешение е въведено именно заради недобросъвестните наследници, които не спазват регламентирания шест месечен срок за подаване на наследствена декларация, което е административно нарушение и подлежи на санкция. Счита още, че именно ръководителя на звеното за местни приходи е компетентен да се произнесе по въпроса за изтекла погасителна давност. След като производството по преустановяване на публични вземания по АУ 000690-1/28.03.2022 година не е стигнало до съдебна фаза, именно директора на ДМДТ е компетентен да се произнесе по въпроса настъпила ли е погасителна давност. Съгласно чл. 120 от ЗЗД и чл. 285, ал. 2 от АПК давността не се прилага служебно, а е необходимо изрично волеизявление от страна на данъчно задълженото лице да се приложи института на погасителна давност. Подчертава, че към датата на приключване на съдебното дирене от ищеца няма отправена изрично искане - молба до Директора на МДТ при Община Сливен. Изтъква още, че по реда на Административно процесуален кодекс е уредено и производство по възобновяване на влезли в сила административни актове. Именно поради това, счита, че настоящия съд не е компетентен да се произнесе относно отправените искания в петитума на исковата молба на ищеца. Сочи още, че предвид частичното погасяване на задълженията по този акт размера, който е заявен в исковата молба не е 609, 92 лева, а към днешна дата са общо 593, 95 лева – главница и лихва. В тази връзка пълномощника счита, че ищеца няма правен интерес да претендира по - голяма сума. Моли за постановяване на решение с което исковите претенции да се оставят без разглеждане като недопустими. Алтернативно моли исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни. Релевира възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, като моли да се намали същото до минималния размер. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят относно факта, че ищецът А. Д. Г. е син на Д.С. Г., бивш жител на гр. Сливен, починал на 24.05.2021 година му. На 19.08.2021 година А. Д. Г. е направил отказ от наследство, обективирано в удостоверение, издадено по ч.гр.д.№ 3746/2021 по описа на СлРС за 2021 година. На А. Д. Г. е съставен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДПК № АУ 000690 - 1/ 28.03.2022 година, за това, че като задължено лице не е подал декларация по чл. 14 и 54 от ЗМДТ, за придобита по наследство идеална част от имоти с местонахождение гр. ••••• и гр. Сливен, м. „•••• и от лек автомобил „ВАЗ 2103” с рег. № •••• с неплатени задължения от наследодателя Д. Г., за които има издаден АУЗ №№РА 000769/26.06.2013 година; АУЗ № 000453/19.07.2017 година, който е предаден на принудително събиране на ЧСИ М.М. - изпълнително дело № 1159/15.07.2021 година. Актът за установяване на задължение № АУ000690-1/28.03.2022 година е връчен на ищеца на 08.04.2022 година. Срещу акта в законоустановения 14- дневеи срок не е подадена жалба и той е влязъл в законна сила на 22.04.2022 година. На 11.07.2022 година до Директора на Дирекция „Местни Данъци и такси” при Община Сливен е подадена молба с вх. № МДТ - 196 от А. Д. Г. с приложено удостоверение изх. № 3016/19.08.2021 година, издадено по ч.гр. дело № 3746/2021 година по описа на Районен съд – гр. Сливен, с което е вписан отказът му от наследство по отношение на наследодателя Д.С. Г.. Във връзка с така депозираната молба директора се е произнесъл с решение № НОМ 220/09.09.2022 година, което е връчено, не е обжалвано и е влязъл в законна сила на 18.10.2022 година. АУЗ № АУ000453/19.07.2017г., издаден на наследодателя Д.С. Г., касаещ периода 2012-2016 година, е влязъл в законна сила и е предаден с молба от взискателя Община Сливен изх. № 1100-2565/20.07.2021 година, вх. № 10681/21.07.2021 година за принудително изпълнение на ЧСИ М.М., за което е образувано изп. дело №1159/2021 година. Исковата молба е заведена на 14.10.2022 година. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства. Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: Исковите претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответната община, че ищецът не дължи на ответника общо сумата от 609, 92 лева, от която: данък върху недвижим имот - 284, 80 лева, от които 199, 15 лева главница и 85, 64 лева лихва; данък върху превозните средства - 150, 96 лева, от които 105, 52 лева главница и 45, 44 лева лихва, такса за битови отпадъци - 174, 16 лева, от които 113, 73 лева главница и 60, 43 лева се приемат за допустими, тъй като са предявени от лице, имащо правен интерес от установяване на недължимост на вземанията. Разгледани по същество исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят по следните съображения: При откриване на наследство, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗМДТ на данъчно задължените лица или техните законни представители се вменява задължение в шест месечен срок да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя. В случай, че в този шестмесечен срок правоимащите да наследяват са направили отказ от наследство, то те следва да представят удостоверение за вписан отказ, следствия на което ще бъдат изключени от кръга на законните наследници на наследодателя и по този начин ще се приложи разпоредбата на чл.53 от Закона за наследството, съгласно, която частта на отреклия се или оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Безспорно по делото е установено, че по служебен път на база получена информация от служба „ЕСГРАОН'" вх. № МДТ- 27/07.03.2022 година, е констатирано, че данъчно задълженото лице Д.С. Г., декларирал право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в гр. ••••• и м.„••••“, както и върху лек автомобил, марка „ВАЗ“, модел 2103 с рег. № •••••• е починало на 24.05.2021 година. Срокът за подаване на наследствена декларация от законните наследници, е изтекъл на 24.11.2021 година и такава не се установи да е подавана, респ. това им задължение не е изпълнено. От страна на ищеца не е изпълнено и коментираното в изложението по - горе задължение да представи удостоверение за вписан отказ, с което вече е разполагал, за да бъде изключени от кръга на законните наследници на наследодателя. Поради неизпълнението на това законово задължение от страна на ищеца след изтичането на срока по чл. 32 от ЗМДТ, от служител по чл. 4, ал. 1 е задействана процедурата за служебно образуване на партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението. По същата причина и по идентичен начин в изпълнение на чл. 541 ал. 4 ат ЗМДТ, служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението. На А. Д. Г. е съставен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДПК № АУ 000690 - 1/ 28.03.2022 година, срещу който не е подадена жалба и той е влязъл в законна сила на 22.04.2022 година. Така по безспорен и категоричен начин се установява наличие на несъдебно, пряко изпълнително основание - акт за установяване на публично задължение на Община Сливен, който е изпълнително основание по чл. 165 от ДОПК и подлежи на пряко изпълнение /предприема се директно въз основа на него/ от съдебните изпълнители по реда на ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. По правило активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се определят от изпълнителния титул. Именно този акт, явяващ се изпълнителен титул сочи взискателя и длъжника. Тъй като акта е издаден против ищеца в лично качества, то той ще е длъжника в бъдещ изпълнителен процес. Това е така и по аргумент черпен от разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК, съгласно която издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството и че са го приели по опис. По правило, както приемането на наследството произвежда действие при откриването му, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент. Отреклият се от наследство не е придобивал правата включени в наследството, а също така и не отговаря за задълженията на наследодателя и в нито един момент след откриването на наследството не е имал право върху него. Обратното действие на отказът заличава качеството „наследник“ от откриване на наследството. Лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията, възникнали във връзка с наследството. В случая е безспорно, че е налице отказ от наследство, който заради пасивното поведение на ищеца, неизпълнил задължението си в преклузивния срок и пред съответния орган да се позове на вписания по съответния ред отказ от наследство на наследодателя, последния няма как да бъде зачетен. Последното е санкционна последица от неизпълнение на вменено със закон задължение. Поради това и защото в случая издаденият акт за установяване на задължение е срещу длъжник – ищеца по делото, независимо, че в него изрично е посочено, че той, отговаря за дължими местни данъци и такси, които са свързани с имущество на неговия наследодател, не би била приложима новелата на чл. 429 ал.2 от ГПК, тъй като тя касае хипотеза на издадено изпълнително основание срещу наследодателя, но не и тези, които са свързани с изпълнително основание срещу длъжника. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва е издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. В тази връзка от дата 28.03.2022 година, когато е издаден процесния Акт, давността се е прекъснала и е започнала да тече нова давност, която все още не е изтекла. Не е налице изтекла в полза на ищеца 5 - годишната давност на установените публични задължения за периода 2012 година -2016 година, предвид издадения и влязъл в законна сила АУЗ № АУ000453-1/19.07.2017 година. Към настоящия момент не е налице и не е настъпила абсолютна 10-годишна давност за установените задължения на основание за периода 2012 -2021 година, за да бъдат отписани от данъчно-осигурителната сметка на данъчно задълженото лице Д.С. Г.. Безспорно е установено, че с протокол от 28.03.2022 година, са погасени по давност публичните задължения за периода 2011 година на основание чл.171, ал.2 от ДОПК във вр. чл. 173 и чл.168, т.3 от ДОПК. По изложените съображения исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. С оглед изхода на процеса следва да се присъдят на ответника претендираните разноски по делото в размер на 300 лева за процесуално представителство на основание по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ. Ръководен от горното, съдът