Решение № 159 от 30.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 926/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 1445 от 15.10.2025 г., постановено по т.д. №204/2024 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-6-ти състав е осъдил, на основание чл.195, ал.1 и ал.2 ЗЗД, „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД да заплати на „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, с идентификационен номер 64667839, регистрирано в Кралство ••••••••••сумата от 80 000 евро, представляваща цена на два автомобила, в бял и черен цвят, представляващи електрически превозни средства L CITY Koffer, заплатени от ищеца на ответника по силата на договор за поръчка и покупка за електрически автомобили L CITY №1/13.05.2022 г. и сумата от 2 800 евро, представляваща вреди, понесени от ищеца, представляващи разноски/разходи по превоза на тези автомобили, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 18.07.2023 година до окончателното заплащане на сумата, като съдът е разпределил отговорността за разноските сторени в производството. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК против решението е постъпила въззивна жалба от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД. Счита, че решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати сумата от 2 800 лв., „представляващи вреди, понесени от ищеца“ е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото в исковата си молба ищецът нееднократно е посочил, че претендира тази сума като „разноски, свързани с продажбата", т.е. по чл.195, ал.1 ЗЗД, без да споменава нищо за претърпени от него вреди и за претендирано обезщетение по чл. 195, ал.2 ЗЗД. В останалата част намира решението за неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в нарушаване на принципа на безпристрастност и равенство на страните, съществено отклонение от разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, пренебрегване на доказателства по делото и неправилното им интерпретиране и оценка, а мотивите на Решението противоречат на събраните по делото доказателства, което води и до неговата необоснованост. Сочи, че ищецът не е изпълнил разпределената му от съда доказателствена тежест, като не е ангажирал никакви доказателства за това, че ответникът е знаел за съществуването на твърдените „недостатъци“ в момента на продажбата, макар че съдът е конструирал изцяло Решението върху тази своя си теза. Липсва основание продавачът - производител да бъде поставен в по-тежко положение от изработващия единствено поради факта, че е производител и на това основание да се презюмира неговата недобросъвестност. Допълва, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на вещото лице, тъй като е видно, че последното отрича значителна част от оплакванията, почти не потвърждава наличието на недостатъци и обяснява част от оплакванията с липсата на екстри и допълнителни устройства, каквито не са обещавани/договорени или с конструктивни особености, които не могат да се квалифицират като недостатъци. Изтъква се, че вещото лице работило, когато автомобилът не е стартиран и не е в движение, като причината да не може да проведе тестовете стои у ищеца. Доколкото ищецът е създал тази ситуация и не е доказал по друг начин съществуването на твърдeните недостатъци, които според вещото лице могат да се появят и съответно установят само в движение, то тези недостатъци са недоказани и съдът неправилно приема, че такива недостатъци съществуват и че вещото лице ги е констатирало. Излага, че предмет на продажба са два лекотоварни електрически автомобила категория N1, предназначени за превоз на малки товари в населени места със скорост до 50 км. в час, които купувачът е закупил с цел тяхното тестване, установяване наличието или липсата на проблеми при тяхната експлоатация с цел бъдещо дистрибутиране на тези лекотоварни автомобили в ••••••••••като макар да са в началото на своето производство, същите са получили хомологация от компетентните органи в България, Германия и ••••••••••което означава, че същите са произведени в съответствие с установените за тях международни стандарти - в случая Регламент (ЕС) 2018/858, Регламент (ЕО) № 661/2009, Правило № 12 и Правило № 21 на Икономическата комисия за Европа на ООН. Следователно конструктивните решения за този тип автомобили са одобрени от компетентните органи и са в съответствие с нормативните изисквания, поради което е недопустимо съдът да приема, че тези конструктивни решения правели и двата автомобила негодни за обичайно ползване. Изтъква се, че съдът неправилно квалифицира определени качества и конструктивни решения на процесните автомобили като „недостатъци“, тъй като по делото не са установени и доказани отклонения нито от нормативно установени, нито от уговорени качествени показатели, още по-малко може да се приеме, че въпросните „недостатъци възпрепятстват както възможността въобще да се осъществи движение от автомобилите така и да се гарантира безопасност на водач, спътници, други участници в движението“. Посочва се още, че съдът изобщо не е обсъдил в мотивите си възраженията на ответника и представените в тази връзка неоспорени от ищеца доказателства, че ответникът е разглобявал автомобила, както и изводът на вещото лице, че е възможно значителна част от твърдените дефекти да са се проявили в резултат на последващо въздействие върху автомобила. Доказано по делото е, че е налице недобросъвестна намеса от страна на ищеца и неспазване на препоръчания от производителя начин на експлоатация, съхранение и ремонт на автомобилите. Ищецът е разглобявал, ремонтирал и пребоядисвал автомобилите поради инциденти или с неясна цел. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитания свидетел, въпреки че той изрично е заявил, че преразказва това, което управителят на дружествотоищец и неговата съпруга му били разказали. Сочи, че по-голямата част от твърдените от ищеца недостатъци са могли да бъдат установени при обикновен преглед на автомобилите, а останалите са въпрос на конструктивно решение, поради което не могат да се определят като недостатъци, като намира, че ако изобщо недостатъци са съществували към момента на доставката, то при полагане на грижата на добрия търговец ищецът е следвало да ги установи още при приемането на двата автомобила. Допълва, че друга част пък от въпросните „недостатъци" представляват липси на определени функционалности, каквито не се изискват съгласно нормативната уредба и съгласно договора или са вследствие на конструктивните решения на производителя на автомобилите и същите не представляват дефект на автомобилите, а са технологични и конструктивни решения, които производителят е приложил при тяхното производство, за което е получил надлежните одобрения и с които особености ищецът е бил запознат преди да закупи автомобилите. Излага се, че видно от доказатетелствата, ищецът, който освен друго е и професионалист, е извършил оглед на колата и не е уведомил незабавно ответника за констатирани явни недостатъци, поради което автомобилите са приети без възражения. От доказателствата по делото е видно, че автомобилът е бил в движение в Холандия, но въпреки това няма оплаквания за недостатъци, установими в движение, които да не са били отстранени. Счита иска на ищеца за погасен по давност. Не на последно място изтъква, че стойността на евентуалните дейности по отстраняване на появилите се след доставката на автомобилите недостатъци е под 1 000 лв. за автомобил, следователно с оглед цената, за която те са закупени (40 000 евро) стойността им е очевидно несъществена. Неправилни са изводите на съда, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 194, ал. 2 ЗЗД, която се прилагала както за явните, така и за скритите недостатъци, поради което не било необходимо уведомяване на продавача, ако той е знаел за недостатъците, както и извода, че е налице хипотезата на чл. 197, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - съзнателно премълчаване от продавача на недостатъците. Напротив, въззивникът счита, че в случая е налице хипотезата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. В заключение допълва, че неправилно е прието по делото, че разходите за транспорт на автомобилите от България до Холандия били договорни вреди за ищеца, поради което същите подлежали на обезщетение. В приложения по делото договор ясно е записано, че мястото на доставка е в България, а не в Холандия, поради което и решението на купувача да ги ползва в Холандия и съответно да ги транспортира до там за тази цел не е предмет на този договор. Правилно съдът е приел, че това не са разноски, свързани с продажбата, но неправилно ги е присъдил като обезщетение за вреди, каквото ищецът не е претендирал по това дело. С оглед изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено като недопустимо Решението в частта, с която на ищеца са присъдени 2800 евро като обезщетение за претърпени вреди ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2023 г. до окончателното заплащане и делото да бъде върнато на първоинстанционния за произнасяне по предявения иск за връщане на тази сума като разноски, свързани с продажбата, а при условията на евентуалност да бъде отменено, а искът отхвърлен като неоснователен. В останалата част моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност. При така изложеното съдът намира следното: Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна. При така изложеното, настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред СГС е образувано след изпращането му от ОС- Русе с Определение №10/10.01.2024 г., с което производството по т.д. №155/2023 г. по описа на съда е прекратено и делото е изпратено по компетентност на СГС. С исковата молба, насочена против „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, ищецът „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, е изложил, че в рамките на сключени с ответника предварителни договори са сключили на 13.05.2022 г. и окончателен договор за покупко-продажба, като съгласно договора ответникът следва да произведе и да продаде на ищеца два броя нови електрически превозни средства L CITY Koffer срещу цената на един автомобил от 40 000,00 евро без ДДС. Съгласно правилата и условията на доставка, първото превозно средство трябва да бъде доставено до 15.07.2022 г., а второто до 31.08.2022 г., в случай че авансовите плащания за двата автомобила са направени до 23.05.2022 г. и са получени в банковата сметка на продавача. Твърди се, че авансовите плащания от ищеца са направени на 16.05.2022 г. Окончателните плащания, съгласно чл. 2.2 от договора, е следвало да се извършат в срок не по-късно от два дни преди доставката. Така на 12.07.2022 г. е извършено второ плащане за първия автомобил, а на 26.09.2022 г. второто плащане за втория автомобил. На 23.07.2022 г. и на 25.09.2022 г. са доставени съответно двата автомобила. Твърди се, че съгласно договора, ответникът е следвало да му достави два броя нови електрически превозни средства L CITY Koffer, съгласно описание, посочено в Приложение №1 на договора, а именно чл. 5.1 „в необходимото техническо състояние, напълно оборудвани и годни за експлоатация“. Също така видно от чл. 3.4, доставените автомобили освен че е трябвало да са с технически характеристики, съвпадащи с описаното в Приложение №1, следвало да са: снабден и с всички необходими и/ или изискуеми по закон документи, позволяващи безпрепятствена регистрация на МПС в съответните служби и чието създаване/ издаване и в рамките на компетентността на производителя-ответник с работещи системи и без външни дефекти. Допълва се, че съгласно чл.3.5 от Договора при механични повреди по външната част на каросерията и стъклата на превозното средство, производителят трябва за своя сметка в най-кратки срокове в рамките на технологичния срок да отстрани тези повреди и да приведе превозното средство в състояние „годно за употреба”. Продавачът е предоставил обща гаранция за превозното средство за срок от 10 г. от датата на предаването му или 250 000 км. пробег ( което събитие настъпи първо). Ищецът е посочил, че съгласно договора продажбата е франко производствената база на ответника-производител, т .е . задължението на продавача било да му предостави стоката в неговата база в България. Тъй като допълнително ищецът е възложил и транспортна услуга, а именно да се доставят автомобилите до ••••••••••съшият е заплатил на ответника допълнително по 1400,00 евро за транспорт на всеки от двата автомобила. Ответникът е изпълнил транспорта, за което е издал в полза на ищеца фактури с номера 54/27.07.2022 г. и №57/21.09.2022 г. Скоро след получаване на двата автомобила се твърди, че е започнало установяването на дефекти, които били изключително голям брой и установяването им продължило с месеци, който процес бил съпроводен с осъществяване на кореспонденция между страните. Подробно описва недостатъците на двата автомобила като сочи, че в резултат на непрестанната комуникация с ответника част от дефектите са отстранени, а за други отстраняване на дефектите се оказало невъзможно. На 22.02.2023 година ищецът отправил поредно изявление и поискал проблемът да се реши, като на същата дата получил електронно съобщение, съдържащо твърдение на ответника, че двата автомобила, които са доставени на ищеца в изпълнение на договора и които са заплатени от него, са всъщност първите произведени от ответника автомобили и имат характера на тестови автомобили, поради което не са били предназначени за продажба на краен клиент. Ответникът всъщност очаквал от ищеца да състави списък с недостатъците на автомобилите и да ги върне за отстраняване на тези недостатъци, което според ищеца не било предмет и цел на договора. Ето защо ищецът счита, че ответникът е в пълно неизпълнение на договора, защото двата автомобила страдат от съществени недостатъци, които са били известни на ответника, но които той е премълчал и тези недостатъци са били съществуващи към датата на продажбата. Тези недостатъци съществено намаляват цената на двете МПС и ги правят негодни за обикновено, респ. за уговореното с договора предназначение. С оглед изложеното е сторено изявление за разваляне на договора и за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 80 000 евро, представляваща цената на двата автомобила, както и цената на заплатения транспорт от 2 800 евро, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от подаване на исковата молба в съда. Ответникът е оспорил исковите претенции. Сторил е възражение за изтекла погасителна давност касателно исковете на купувача по чл.195 ЗЗД, тъй като предмет на сделката са движими вещи и в този случай срокът за предявяване на тези претенции е 6-месечен от момента на предаване на вещта. Такова предаване по признание на ищеца е извършено на 23.07.2022 година за първия автомобил и за втория на 25.09.2022 година. Това означава, че искът за първия автомобил е изтекъл на 23.01.2023 година, а за втория – на 25.03.2023 година. Не оспорва сключването на договора, плащането на цената и предаването на автомобилите, оспорва, че е налице забава в доставката на превозните средства; че са били налице недостатъци, както и че са установени дефекти, които не са били известни на ищеца; оспорва, че ищецът не е знаел, че автомобилите са тестови/демо автомобили; че ответникът умишлено е целял да получи услуги от ищеца по тестване на двата автомобила; че са му били известни наличие на съществени недостатъци и че той ги е премълчал. Твърди, че предварителното споразумение за дистрибуция на територията на Нидерландия е сключено на 13.05.2022 година, като задължение на дистрибутора било да подготви автомобила за типово одобрение и подготовка, като понесе разходите за регистрация, промоция, реклама, комуникация, обучение и мостри, което е сторил и автомобилът е получил типово одобрение, което удостоверява, че превозното средство е проверено и съответства на установените правила и стандарти за установяване на наличието на условия за издаване на тяхното типово одобрение – т. нар. хомологация – от оторизиран орган в ЕС. Сочи, че ищецът е знаел, че закупува демо автомобил, което е видно и от признанието му сторено в друго производство образувано от него по иск с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД. Посочва, че ищецът e пpиел превозните средства в базата на ответника, подписал е протоколи за приемането им и e нямал никакви забележки за дефекти или недостатьци, поради което в съответствие с чл. 193, aл. 2 ЗЗД ответникът не нocи отговорност за известните на купувача явни недостатъци, каквито са част от посочените в исковата молба недостатъци. Твърди, че ако тези автомобили не били демо/тестови, a предназначени за краен клиент, тo отстраняването на дефекти следва да става след официална рекламация. По отношение на друга част от сочените недостатъци се твърди, че същите не са такива, а изразяват виждането на ищеца, какво нe мy харесва в автомобила. Относно твърдените възникнaли след доставката недостатъци посочва, че ищецът сам признава, че ответникът (в рамките нa гаранционната мy отговорност пo чл. 3.8. от договора) ги е отстранил или е предприел действия за поправянето им, а за друга част от проявилите се недостатъци твърди, че изобщо не е доказано дали те нe ca ce появили вследствие на неправилното експлоатиране нa автомобила. В условие на евентуалност ответникът прави възражение за неизпълнен договор, а именно, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.194 ЗЗД да уведоми производителя – ответник незабавно за констатираните недостатъци. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца. С обжалваното решение съдът е приел, че страните по делото са обвързани от две облигационни връзки- договор за дистрибуция и договор за изработка и продажба №1/13.05.2022г. Посочено е, че доколкото в договора и в Приложени №1 към него не са посочени специфични технически изисквания, на които следва да отговарят двата автомобила, то следва да се приеме, че критерий относно годността на двете превозни средства може да бъде прието обичайното предназначение на превозно средство – да може да се придвижва при наличие на правоспособен водач, да е безопасно за водача, спътниците и останалите участници в движението. Прието е, че престациите, които ответникът е осъществил въз основа на договорната си връзка с ищеца, страдат от недостатъци, като е направил разграничение между явни видими недостатъци, касаещи белия автомобил, черния автомобил, съответно и двата автомобила, както и между скритите недостатъци касаещи черния автомобил, белия автомобил и двата автомобила. Съдът е изложил кои недостатъци са неотстраними, за които е прието че ответникът не е отрекъл тяхното съществуване и че е налице уведомяване от страна на ищеца незабавно след констатирането им. Посочено е и че част от видимите недостатъци подлежат на отстраняване и то е на ниска стойност, според заключението на вещото лице. Изложено е, че друга част от недостатъците, подробно изброени, изискват конструктивни решения, нови софтуерни решения и нови софтуерни разработки. Заключено е, че установените недостатъци са достатъчни и съществени, за да се приеме липса на точно изпълнение от страна на продавача, като една част са достатъчни самостоятелно да възпрепятства обичайното ползване на автомобилите, а в комбинация с останалите недостатъци е прието, че въобще не е налично изпълнение на договора от страна на ответника, тоест касае се за толкова лошо изпълнение, което представлява пълно неизпълнение на задължението да се предадат годни според обичайното предназначение автомобили. Съдът е приел, че ищецът е уведомил ответника за констатираните от него недостатъци, макар и не за всички, които е въвел производството, като уведомяването е намерило отражение в разменените по електронен път писма. С оглед на това е заключено, че купувачът е упражнил правата си по чл.194 ЗЗД. Прието е още, че е налице не само знание у ответника за явните и скритите недостатъци, но и съзнателно премълчаване на същите, т.е. хипотезата на чл.197, ал.1, изр.2 ЗЗД, доколкото продавачът е производител на двата автомобила. С оглед на този извод, съдът е заключил, че срокът за упражняване на правото на купувача да върне вещта и да иска връщане на цената, поради това, че смята сделката за развалена, е тригодишен, а не 6-месечен. Този тригодишен срок бил спазен от ищеца, поради което претенцията му не се явява погасена по давност. По отношение претенцията за разходите за превоза на автомобилите до ••••••••••съдът е изложил, че са разходи, които са свързани с последиците от вече сключената сделка и не могат да бъдат третирани като разноски по продажбата. Купувачът е приел предаване на вещта да се извърши на българска територия и това е част от постигнатото между страните съгласие, като с предаване на вещите се осъществява изпълнение на вече сключен договор, което има за резултат извода, че разходите за транспорта, които ищецът е направил след изпълнение на задължението на продавача да му предаде автомобилите са разходи, които не са свързани със сключване на договора. Тези разходи могат и следва да се третират като вреди по смисъла на чл.195, ал.2 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД. Във връзка с твърдението на ищеца за разноски, съдът е счел, че същите представляват разходи, които ищецът е направил във връзка с тази продажба и представляват загуби- имуществени вреди от сделката, предвидими към момента на сключването . Няма спор, а и от представения по делото Договор за поръчка и покупка за електрически автомобили №1/13.05.2022 г. е видно, че страните по делото са сключили същия, като ответникът е поел задължението да произведе и продаде, а ищецът да закупи две нови електрически превозни средства L CITY Koffer, подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора, срещу единична цена за едно превозно средство франко производствена база на производителя в Русе от 40 000 евро без ДДС. В т. 2.2 и в т.3.1 са уговорени начинът на плащане на цената, съответно срокът и условията за доставка. Съгласно т.3.4 от Договора „превозно средство, готово за доставка“ означава превозно средство, което е с технически характеристики, съвпадащи с описаните в Приложение I към договора; снабдено с всички необходими /или изискуеми по закон документи, позволяващи безпрепятствана регистрация на МПС в съответните служби („Пътна полиция“, „Полиция“, „МВР“ и др.) и чието създаване/издаване е в рамките на компетентността на производителя и с работещи системи и без външни дефекти. Съгласно т.3.5 от договора, при механични повреди по външната част на каросерията и стъклата на превозното средство, производителят трябва за своя сметка във възможно найкратки срокове в рамките на технологичния срок да отрази тези повреди и да приведе превозното средство във вид и състояние „годно за употреба“. Страните са уговорили в т.3.6 от Договора, че за предаването на превозното средство се съставя приемо- предавателен протокол, като всяка от страните е длъжна да отбележи забележки във връзка с процеса на предаване на превозното средство и/или работата на превозното средство и неговите системи и/или външния му вид. Посочено е в т.3.7 от Договора, че липсата на забележки в протокола означава, че превозното средство е предадено в добро състояние, процедурата по предаване е спазена и страните нямат претенции една към друга. В т.3.8 от Договора е уговорено, че ако има дефекти, които не могат да бъдат забелязани по време на проверката при предаването, за тях се прилагат правилата за гаранционна поддръжка, в случай че попадат в обхвата на предоставената от производителя гаранция и/или разпоредбите на действащото законодателство. В представено по делото Приложение I към Договора е посочено превозно средство 1, което трябва да е марка и модел L CITY Koffer , с електрически двигател, мощност 19 kW, като със същите характеристики следва да бъде и превозно средство 2, като VIN на превозните средства, цвят и време за тяхната доставка е посочено, че ще бъде уточнено. По делото са представени още фактура №0000000056/21.09.2022 г. за сумата от 20 000 евро, издадена от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД в полза на „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, и основание „окончателно плащане за електрическо лекотоварно превозно средство L CITY Koffer “, съгласно процесния договор за поръчка и покупка; фактура №0000000053/12.07.2022 г. за сумата от 20 000 евро, издадена от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД в полза на „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност и основание „окончателно плащане за електрическо лекотоварно превозно средство L CITY Koffer “, съгласно процесния договор за поръчка и покупка; фактура №0000000054/27.07.2022 г. за сумата от 1 400 евро, издадена от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, в качеството му на продавач, в полза на „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, и основание транспорт за електрическо лекотоварно превозно средство L CITY Koffer ; фактура №0000000057/21.09.2022 г. за сумата от 1 400 евро, издадена от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, в качеството му на продавач, в полза на „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност и основание транспорт за електрическо лекотоварно превозно средство L CITY Koffer . Видно от представеното по делото Писмо за намерения/предварително споразумение от 13.05.2022 г., подписано от ответника „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, в качеството му на производител, и Johan Kraan Group B.V, в качеството му на дистрибутор на марката L CITY и като холдингово дружество, част от което е ищцовото дружество, страните са постигнали съгласие за доставка, внос и дистрибуция на автомобили L CITY в рамките на Нидерландия между производител и дистрибутор, която е със срок 5 години. Страните в т.8 са уговорили производителят да предостави един автомобил L CITY за целите на демонстрация/шоу и хомологация в страните, съгласно споразумението и след подписването му. В т.12 се посочват разходите, които се покриват от дистрибутора, а именно разходи, свързани с опаковане, обработка, транспорт, доставка, данъци, такси за инспекции, регистрация, промоция, реклама, комуникация, обучение, мостри. На страница 177 по делото е представен Протокол за предаване №1 , подписан между страните по делото на 23.07.2022 г., съгласно който във връзка с процесния договор от 13.05.2022 г., продавачът е предал на посочената дата на клиента превозно средство №1 Марка, модел: L CITY Koffer ; Рама: W09NKS228NGR65003 ; Мотор: електрически ; Цвят: RAL 9010 (бял). Видно от съдържанието на Протокола, страните не са отбелязали забележки или възражения по повод предавания автомобил. От представеното потвърждение от 23.07.2022 г., подписано за „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, от Й. К., става ясно, че описаното в протокол № 1 превозно средство е пристигнало на територията на Нидерландия от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, съгласно фактура 53/12.07.2022 г. Липсват отразени забележки. Представен по делото е и Протокол за предаване №2 , подписан между страните по делото на 25.09.2022 г., съгласно който във връзка с процесния договор от 13.05.2022 г., продавачът е предал на посочената дата на клиента превозно средство №2 Марка, модел: L CITY Koffer ; Рама: W09NKS228NGR65004 ; Мотор: електрически ; Цвят: RAL 9005 (черен). В протокола липсват отбелязвания за забележки и възражения, свързани с предавания автомобил. От намиращото се в кориците на делото Потвърждение за пристигане на стоки на територията на държава-членка на ЕС от 25.09.2022 г., подписан от „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, чрез Й. К., описаното в протокол № 2 превозно средство е пристигнало на територията на Нидерландия от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, съгласно фактура 56/21.09.2022 г. Липсват отразени забележки. По делото са представени 5 броя Свидетелства за регистрация, сред които и такова издадено от Кралска служба за сухопътен транспорт, ••••••••••от 12.03.2024 г., съгласно които в посочените държави е удостоверено, че превозното средство L CITY Koffer , чийто характеристики са посочени, е годно за съответната регистрация и пускане в движение. По делото е разпитан свидетелят И. И. Г., от чийто показания става ясно, че същият е бивш служител в ответното дружество, работил като дизайнер автомобили, а на 07.10.2022г. започнал работа на длъжност „Инженер електроника“ в друго дружество, което е споделяло помещение с ответника по делото и с инженерите от този отдел. Съобразно заеманата длъжност, тя включвала 3-Д моделиране на компоненти по производството на автомобила. Доколкото знае основаната дейност на ответника е производство на електроавтомобили. Твърди, че от колеги е чувал, че двете дружества по делото са имали някакви бизнес отношения. За спора между тях не знае много, освен че са получили коли с неизправности. СИН КАРС доставя автомобили на компанията на Й. К., като сочи, че за колите се твърди, че имали дефекти. Виждал е автомобилите, които са произвеждани, но не знае дали това са били автомобили предназначени за копаниятта на г-н Й. К.. От този модел автомобил знае, че са три цвята – черен, бял и зелен, защото такива е виждал. Твърди, че през юни месец г-н К. и М., неговата съпруга, му споделили, че СИН КАРС е доставил два неизправни автомобила, такива с недостатъци, на компанията на г-н Й. К.. Имало ръжда по шасито, неизправности с „еър бег“ системата и други неизправности. Споменали, че с „ей би ес“ имало проблеми, както и с уплътнението по вратите. Тези два автомобила, за които спорят, не може да индентифицира. Знае за кои автомобили става въпрос от производството в ответното предприятие, докато е бил там. Времето през което е работил в ответната компания е от 04.07.2022 г. до 08.12.2022 г., след което бил в болничен и на 03.01.2023 г. прекратил трудовото си отношения за неизплатени задължения с дружеството. За периода, за който бил там чувал от колегите, с които споделяли общо помещение, че е бил наличен нерешен проблем с неработеща „еър бег“ система и за периода, в който бил там, не знае да е имало решение. М. работила там и оттам се познават със свидетеля. С г-н К. се познава индиректно. Уточнява, че първо е работил в СИН КАРС ДЕВЕЛЪПМЕНТ, а след това в СИН КАРС ИНДЪСТРИ АД, където работил от 07.10.2022 г. до 03.06.2023 г. Твърди, че неразрешеният проблем с „ЕърБег“ системата е генерален проблем, касаещ цялото производство за предприятието. М. започна работа там малко покъсно от него. Работили в различни отдели, не са обсъждали инженерни решения на дружеството. Знаел, че г-н К. е имал партньорство, чувал името му не един път. Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля Г., доколкото по отношение релевантните за спора обстоятелства същият не е бил пряк очевидец, а възпроизвежда твърдения на други лица, в това число и тези на управителя на ишцовото дружество и неговата съпруга, работила заедно със свидетеля. По делото пред СГС е допусната СТЕ, която след оглед на двата автомобила е посочила недостатъци, отнасящи се до двата автомобила и до всеки един от тях, като е дала заключение дали същите са установими при обичаен преглед или не, както и кои са отстраними или не, както и кои от недостатъците са отстраними, но това би довело до сериозни затруднения и какви са те или остраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно - много скъпо и какво е съотношението на разходите за отстраняване на недостатъка и стойността на автомобила. В този смисъл вещото лице е заключило, че претендираните недостатъци, които са установими към момента на предаване на вещта и при обичаен грижлив преглед на вещта, т.е. видими „недостатъци“ са следните: Относно белия автомобил- Липсата на широкоъгълни огледала; липса та капачка/ защита/ на точката за зареждане под бронята на предно ляво колело- недостатъци, които могат да бъдат забелязани при непосредствен оглед на автомобила; по отношение звукът, който издава автомобилът, дължащ се на разхлабена батерия, както и по отношение проблемът с движение на автомобила в режим D и потеглянето му назад, вещото лице е заключило, че тези недостатъци могат да бъдат установени само ако бъдат автомобилите приведени в движение, а към момента на огледа това е невъзможно, тъй като липсват регистрационни табели. Вещото лице е заключило, че към момента на огледа няма данни за увреда на амортисьорите и същите са в изправност. Относно черния автомобил са посочени следните видими и установими при оглед недостатъци- Вратите на черния автомобил не се затварят плътно, като хлабината е по- голяма при лявата страна на превозното средство; липса на кутия, която липса може да бъде отстранена, но това изисква конструктивна промяна в дясната странична част на автомобила; липсата на доставен кабел за зареждане; наранено фолио на левия панел, като за този очевиден недостатък, вещото лице е посочило, че подлежи на ремонт, а увредата може да бъде причинена и от експлоатация на превозното средство; пукнатини по вратата, поради неправилен монтаж и използване на материала; липса на вентилационни отвори зад седалките на водача, което е лесно установимо при оглед на автомобила, в частност зад седалката- отстраняването му изисква конструктивни промени; изкривяване на врата на автомобила, представляваща хлабина между детайла и рамката на вратата, която остава, макар и намалена, при регулиране на вратата. Относно двата автомобила вещото лице е заключило, че пукнатините около бутоните за управление касаят само черния автомобил и представлява две овални дупки с широчина от около 2мм, които се намират на централната конзола и същите не могат да бъдат отстранени по друг начин, освен чрез подмяна на конзолите; софтуерът на български езиккъм момента на огледа от вещото лице този проблем е преодолян, но е установим при обичаен оглед на вещта; липса на облачно приложениеотстраняването му изисква софтуерно решение и разработка; установено само по отношение на черния автомобил по лявата врата, където е монтирано стъклото, се забелязва излизащо от очертанията на стъклото фолио; монтиране на фаровете на двата автомобила, в резултат на което се получава хлабина между маската и самите фарове, което е въпрос на конструктивно решение, а не на неправилен монтаж, но в резултат на тази хлабина навлиза вода; десните чистачки и на двете превозни средства нямат допир с десния край на челното стъкло- отстраняването е конструктивно, чрез подмяна на перата, които да съответстват на формата и на размерите на челното стъкло; недействащи бутони SOS; пречки за видимостта, с оглед конструкцията на автомобила и разположението и формата на челното стъкло, които не позволяват видимост към светофар, ако превозното средство е в близост до него, за отстраняването на този недостатък- не може да бъде отстранен, тъй като изисква промяна на конструкцията и разположението на челното стъклоустановява се при експлоатация или при тест за видимост от мястото на водача; липсата на сенници- отстраняването изисква конструктивни промени; липсват бутони за изключване на електрическото захранване- изискват се конструктивни промени; логото на въздушната възглавница е от твърд материал и при удар в лицето на водача може да го нарани сериозно; липса на парфан, установено от вещото лице разстояние между предния капак и челното стъкло, което е технологично и през тази хлабина навлиза вода, но поради това, че отделението зад капака е капсуловано, вещото лице дава становище, че водата ще се оттича без да навлезе в купето на превозното средство; установени нитове на няколко места лесно отстранимо чрез поставянето им; при установено замъгляване на прозорците – решението е в конструктивни промени; лошо уплътняване на вратите; повреден слой на боята- установени пукнатини. По отношение оплакването, че в отделението на водача е невъзможно или изключително трудно да шофира водач с размер на обувката по-голям от размер 38, вещото лице е установило, че на мястото на водача може да се управлява и с по-голям размер обувки и има достатъчно пространство за това. Недостатъци, които не биха могли да бъдат установени при обичаен грижлив преглед на вещта- скрити недостатъци: За черния автомобил: наличие на ръжда върху вътрешни повърхности на черния автомобил, но това не може да бъде установено без премахване на външни покривни детайли. За двата автомобила: за въздушните възглавници има окабеляване, но липсата на специализиран софтуер или електрически схеми възпрепятства установяване на това дали окабеляването касае въздушните възглавници; дясната пасажерска възглавница и на двата автомобила не е включена, има букса, но няма кабел; няма приложение арр или облачно решение, обстоятелство, което вещото лице е констатирало, решение на този проблем и налично софтуерно решение и разработка; вибрации на широкоъгълните огледала, като за констатиране на този недостатък се изисква стартиране или привеждане в движение на автомобила- промяната изисква конструктивна промяна, изразяваща се в промяна на вида на самите огледала; изтощаване на бордовата батерия, когато автомобилът не е в движение като отстраняването на този проблем изисква подмяна на батерията; конструкцията на кабината на автомобила и разположението и формата на челното стъкло не позволяват видимост към светофар, ако превозното средство се намира в близост до него- недостатъкът може да бъде констатиран при експлоатация на автомобила или при тест за видимост от мястото на водача – неотстраним недостатък, тъй като изисква промяна на конструкцията и разположението на челното стъкло; липсват бутони за изключване на електрическото захранване и решаването на този проблем изисква конструктивни промени по електрическата инсталация. В своята основна експертиза вещото лице е посочило, че не може да определи стойността на уврежданията, тъй като част от тях не са могли да бъдат констатирани при огледа. Причина за това е невъзможността автомобилите да бъдат приведени в движение, да бъдат тествани продължителен период от време, след което да се определи начин на възстановяване, включително и конструктивни промени, които са възможни. В допълнителното заключение, допуснато пред СГС, вещото лице е отговорило, че стойността на отстранимите недостатъци по белия автомобил, описани в табличен вид – л. 387-388 от делото, възлиза на сумата от 545,28 лв., а за черния автомобил – 849 лв. За тях вещото лице е посочило, че отстраняването им не изисква конструктивни промени и решения от такъв характер. Неотстраними недостатъци, поради това, че се налагат конструктивни промени са: видимост на челното стъкло, промяна на форма и размери на челното стъкло, поставяне на сенници, поставяне на кутия, поставяне на вентилационни отвори на черния автомобил, бутони за изключване на електрическото захранване. По отношение вибрациите на огледалата е посочено, че това е недостатък, който не може да бъде видян при визуална инспекция на автомобила при доставката и представлява конструктивна грешка. В допълнителното заключение, с което вещото лице пояснява части от основната експертиза е посочено и обстоятелството, че вещото лице е осъществило пробно шофиране, при което е констатирано, че действително воланът не се връща изцяло в изходно положение, а остава на не повече от ¼ от оборота. По отношение на белия автомобил е извършена констатация за издаван скърцащ звук с неустановена причина, което обстоятелство без да се извърши управление на автомобила не може да бъде установено. Констатиран е спорадичен проблем по време на пробното управление, когато се изключва автомобилът без превключвателят да е в позиция „паркинг“, тогава се появява предупредителен оранжев триъгълник на дисплея и педалът на газта не работи. За да се преодолее това, следва превключвателят да се придвижи в позиция „Паркинг“ и след това в позиция „Drive“, за да може превозното средство да се приведе в движение. В заключението си вещото лице е дало конкретизация и пълно пояснение относно проблемите, които възникват с въздушните възглавници – липса на сензор за удар, който да активите възглавниците – конструктивен проблем; липса на контролен модул с работещ софтуер, който да активира въздушните възглавници; липса на окабеляване, което да свърже въздушната възглавница, което да я активира при челен удар- това означава, че няма цялостна система за въздушните възглавници, която да работи коректно. При така изложеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира следното от правна страна: Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.195, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.193 от ЗЗД за сумата от 80 000 евро, представляваща платена от ищеца в полза на ответника цена по Договор за поръчка и покупка за електрически автомобили L CITY №1/13.05.2022 г. и иск с правно основание чл.195, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.193 от ЗЗД за сумата от 2 800 евро, представляваща разноски във връзка с продажбата , изразяващи се в разход за транспорт на двете превозни средства, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗЗД, при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните, а останалите две възможности са приложими при запазване на правоотношението. Доколкото продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача /неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/, то преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба. Касае се за един особен случай на приложение на установеното в общата разпоредба на чл. 87 ЗЗД право за разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято специфика е единствено в това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не се предоставя подходящ срок за изпълнение, но не и досежно начина, по който се разваля договора - чрез едностранно изявление. Реституцията на разменените престации се явява само закономерна последица от развалянето на договора. В процесния случай ищецът с исковата молба е изложил твърдения, че ответникът му е продал 2 броя автомобили с недостатъци, които недостатъци са били известни на последния и които съществено намаляват тяхната цена или тяхната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, които недостатъци ответникът съзнателно е премълчал, поради което ищецът е сторил изявление за разваляне на договора за продажба с ответника като е поискал да му бъде върната платената цена по договора, ведно с разноските по продажбата. В тази връзка следва да се посочи, че упражняването на това потестативно право е обусловено от пълното и главно доказване от страна на ищеца на възникнало с ответника продажбено правоотношение с предмет процесните електромобили, по което е налице размяна на престациите по него, предпоставките по чл.193 от ЗЗД, а именно, че вещта има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, своевременно уведомяване на продавача за недостатъцитеявни или скрити, знание у ответника за недостатъците, съответно съзнателното им премълчаване. Настоящата инстанция намира, че ищецът, въпреки правилно разпределената му доказателствена тежест от първоинстанционния съд, не е доказал при условията на пълно и главно доказване посочените по-горе обстоятелства в тяхната съвкупност по следните съображения: По делото не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че на 13.05.2022 г. между страните е сключен Договор за поръчка и покупка на две нови електрически превозни средства L CITY Koffer при посочените в него условия, обвързващи съконтрахентите. Във връзка с твърдените и конкретно изброени от ищеца недостатъци на поръчаните и закупени от ответното дружество електромобили, настоящият състав намира : Видно от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което заключение настоящата инстанция приема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, в една част твърдените недостатъците са 1). явни такива-липсата на широкоъгълни огледала на белия автомобил; ръжда по някои части; липсата на защитна капачка на точката за зареждане; обелена боя по заварки, панти, входни стъпала; пукнатини при фиксирането на подложките за задна броня; мокра кабина; липса на кутия за инструменти; кабел за зареждане; повреда на фолиото на левия панел; пукнатини по вратата; липса на вентилация; изкривена лява врата; прекалено малки сенници; логото на въздушната възглавница е направен от доста твърд материал; чистачките не прилепват към предното стъкло; липсата на нитове, пукнатини около бутоните за управление и др.; други представляват 2). конструктивни решения на производителя- начин на монтиране на фаровете; конструкцията на кабината пречи на видимостта; извито предно стъкло; липсата на сенници; липса на бутон за изключване на електрическото захранване; липса на парфан, липса на SOS бутон и облачно решение (допълнителната експертиза установява, че облачно решение и бутон „SOS“ не са посочени в Наръчника на експлоатация, приложен на лист 230-256 от делото) и др.; 3). недостатъци, които не биха могли да бъдат установени при обичаен грижлив преглед на вещта- скрити недостатъци: наличие на ръжда върху вътрешни повърхности на черния автомобил ; вибрации на широкоъгълните огледала ; скърцащ звук с неустановена причина; липса на цялостна система за въздушните възглавници, която да работи коректно; движението на волана при което той не се връща изцяло в изходно положение, а остава на не повече от ¼ от оборота; 4). а други от посочените от ищеца недостатъци вещото лице изобщо не е установило да съществуват или пък е изложило, че могат да бъдат вследствие на интервенция след доставката на автомобила- недостатъчно пространство на шофьорското място, което да позволява управление от човек с обувка с размер по-голям от 38 номер; невъзможност седалката на водача да се регулира по различен начин; невъзможност вратите да се затворят поради свръхналягане в кабината; пукнатини по лява врата на черен автомобил, регулиране на лявата предна врата на черния автомобил, фолио на десен панел на черен автомобил и др. Следва да се изложи, че ищецът в исковата молба сам е посочил, че част от недостатъците са отстранени от ответника след осъществена с него кореспонденция, което се установява и от кореспонденцията, представена по делото, и от заключението на вещото лице по САТЕ. На първо място следва да се изложи, че от съдържанието на сключения между страните договор става ясно, че страните са договорили да посочат характеристиките на електромобилите в Приложение №1 към договора, като допълнително са конкретизирали в т.3.4 от Договора, че автомобилите следва да са снабдени с изискуемите по закон документи, позволяващи безпрепятствена регистрация в съответните служби и да са с работещи системи и без външни дефекти. В приложение №1 към договора са уговорени марка, модел, двигател и мощност на продаваните електромобили. Това са изискванията относно качествата на електромобилите и въззивният съд счита, че те са изпълнени. От представеното потвърждение от 23.07.2022 г., подписано за „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, от Й. К., става ясно, че описаното в протокол № 1 превозно средство е пристигнало на територията на Нидерландия от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, съгласно фактура 53/12.07.2022 г. От намиращото се в кориците на делото Потвърждение за пристигане на стоки на територията на държава-членка на ЕС от 25.09.2022 г., подписан от „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, чрез Й. К., описаното в протокол № 2 превозно средство е пристигнало на територията на Нидерландия от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, съгласно фактура 56/21.09.2022 г. С оглед на това, по делото се установява, че и двете превозни средства притежават изброените в Приложение №1 към Договора характеристики. Поради това може да се направи извод, че процесното изпълнение от страна на продавача е точно. В приложение №1, а и в договора, сключен между продавача и купувача, липсва индивидуализация на останалите характеристики, които трябва да имат електромобилите, поради което и след като доставените отговарят на изискванията, посочени в Приложение №1 остава недоказано твърдението, че същите не притежават качества, които да ги направят годни за употреба според договореното в договора потребление или съществено се отклоняват от тях. По отношение на сочените от ищеца т.нар. явни недостатъци, тоест онези недостатъци, които са установими при грижлив обичаен преглед от страна на купувача, следва да се посочи, че видно от Приемо-предавателните протоколи, изготвени на основание т.3.6 от Договора и намиращи се на л.177 и л. 181 по делото е, че страните са констатирали, че съответното подробно описано в документа превозно средство е надлежно доставено, като липсват забележки и констатации относно работата на превозното средство и неговите системи и/или външния му вид, така както предвижда т.3.6 от Договора. Изложеното предполага, че ищецът е изпълнил задължението си да прегледа доставената му вещ, вследствие на което е установил, че същата не страда от недостатъци, които биха били забелязани при обичайния преглед, който всеки грижовен търговец би следвало да осъществи в подобен случай и за които би дължал незабавно уведомяване на продавача-ответник. В процесния случай не се установява купувачът да е установил при прегледа недостатъци по вещта. С оглед уговореното между страните в т.3.7 от Договора, а именно, че липсата на забележки в протокола означава, че превозното средство е предадено в добро състояние, процедурата е спазена и страните нямат претенции една към друга, то може да се направи единствения обоснован извод, а именно, че към момента на предаване на всеки един от двата автомобила- 23.07.2022 г, съответно 25.09.2022 г., процесните L CITY Koffer не са имали явни недостатъци, които да са били забелязани при обичайния в такива случаи оглед. Следва да се посочи, че ако ищецът не е изпълнил задължението си да прегледа вещта и при установени недостатъци по същата да уведоми незабавно продавача, то в този случай относно явните недостатъци той е загубил възможността да релевира същите в по-късен момент. За пълнота и в допълнение следва да се изтъкне, че в приложената по делото кореспонденция между страните се установява, че едва на 27.07.2022 г. ищецът е информирал ответника за първи път за недостатък, изразяващ се във връщане назад на автомобила с 3 см от при позиция D, възникнал и установен в процеса на тест драйф на белия автомобил с клиент, а едва на 02.08.2022 г. го е уведомил за недостатъци, които са явни- напр. пукнатина в таблото, и които недостатъци са могли да бъдат забелязани още при доставката на автомобила, в това число и ако същият бъде приведен в режим на работа. Установява се още, че за недостатък по черния автомобил, доставен на 25.09.2022 г., изразяващ се в теч в купето, за който се твърди в исковата молба, че е съществувал към момента на доставката, ищецът е уведомил ответника едва на 28.09.2022 г., като същевременно на 26.09.2022 г. е изразил възхищение от получената черна кола и работата по изработката . (л.167 и сл. по делото). Не на последно място от кореспонденцията между страните се установява, че към 16.08.2022 г. ищецът е изразил становище, че L CITY Koffer притежават преобладаващо положителни качества, като недостатъците в софтуера могат да бъдат решени, с оглед на което и изразил положително отношение към екипа на ответника и неговата работа. Предвид на това, не може да се направи извод, че ищецът е спазил задължението си по чл.194, ал.1 от ЗЗД, а именно да прегледа вещта своевременно според случая и да уведоми продавача незабавно за забелязаните недостатъци, а ако изобщо е огледал вещта, от доказателствата не се установява да е констатирал към момента на получаването недостатъци, за които незабавно да е уведомил ответника. Напротив, към момента на получаване на всеки един от автомобилите, ищецът е одобрил същите. Това става ясно и от съдържанието на Приемопредавателните протоколи по делото. По отношение онези твърдени недостатъци, за които се установява по делото, че не представляват недостатъци, а представляват конструктивни решения, въззивната инстанция намира, че за тях не може да бъде държан отговорен ответника, защото те не са недостатъци. Нещо повече, със същите ищецът е бил запознат при закупуването на автомобилите, предвид, че е разполагал и с ръководство за експлоатация и Наръчника на същите. Отделно от това, видно от кореспонденцията между страните е, че този тип „недостатъци“, каквито всъщност те не представляват, или са отстранени от ответника или ищецът е изразил становище, че макар да съществуват, могат да бъдат отстранени (например в кореспонденцията от 26.09.2022 г. управителят на ищеца сочи, че нещо, което може да се направи и да се добави е круиз контрол, което би било полезно при посочената от него ситуация), поради което и е организирал провеждане на множество тест драйф и е в преговори с големи бизнес компании за закупуване на значителни количества от процесните автомобили. С оглед на това, не може да се приеме, че конструктивните решения на ответното дружество при изработка на автомобила следва да се считат за недостатъци, още по-малко същите да са били неизвестни на ищеца. Във връзка с недостатъците, които изтъква ищцовото дружество и които не могат да бъдат забелязани при обичаен преглед, т.е. скрити недостатъци, съдът в настоящия му състав счита, че в преимуществената си част те не се установяват по делото - проблем със зареждането на бордовата батерия (в допълнение по отношение на същата е доказано с оглед допълнителното заключение на вещото лице, че двата автомобила имат допълнителни изводи отвън за зареждане на батерията); издаване на звук, дължащ се на разхлабена батерия; софтуер на български език; самостоятелно безпричинно включване на автомобилите; двигателят не е годен да се използва на магистрала; антиблокиращата спирачките система не работи (в допълнителното заключение по САТЕ се установява, че работи). Поради това, следва да се приеме, че твърденията в тази връзка остават неоснователни като недоказани. Във връзка с установеното от вещото лице по отношение движението на волана на L CITY, а именно, че не се връща изцяло в изходно положение, а остава на не повече от ¼ от оборота, по делото не става ясно каква е причината за това, на какво се дължи, дали е недостатък, който се дължи на конструктивна грешка, както твърди ищцовото дружество, или е недостатък, проявил се с процеса на експлоатация на електромобила. Вещото лице е посочило, че причината може да бъде установена в сервизни условия, но такова искане от страна на ищеца не е сторено. Не става ясно и какви са последиците от това, дали се възпрепятства нормалното движение на автомобила, дали предполага нетипични усилия от страна на водача, дали тази функция гарантира безопасното движение на автомобила. Доказването на тези обстоятелства е било в тежест на ищеца, за да ползва благоприятните последици от установяването им, поради което и при липса на пълно и главно доказване, тези обстоятелства се явяват недоказани по делото. По отношение на въздушните възглавници на двата електромобила се установява от заключението на вещото лице, че има въздушни възглавници и окабеляване, но липсва специализиран софтуер или електрически схеми, което възпрепятства установяване на това дали окабеляването касае въздушните възглавници; дясната пасажерска възглавница и на двата автомобила не е включена, има букса, но няма кабел, като в допълнителното заключение по САТЕ вещото лице е заключило, че липсва сензор за удар, който да активира възглавниците – конструктивен проблем; липса на контролен модул с работещ софтуер, който да активира въздушните възглавници; липса на окабеляване, което да свърже въздушната възглавница, което да я активира при челен удартова означава, че няма цялостна система за въздушните възглавници, която да работи коректно. Въпреки безспорно установената липса на работеща система за въздушни възглавници, по делото не бе доказано безспорно и по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, в кой момент е установил, че системата е манипулирана, като единствено става ясно от кореспонденцията между управителите на двете дружества, че ответникът е уведомен най-рано на 03.02.2023 г. Дали това е моментът, в който ищецът е установил липсата на системата за въздушни възглавници и е уведомил незабавно ответника или е установил това в един по-ранен етап, е обстоятелство, което остана недоказано по делото. В допълнение следва да се посочи, че по делото при условията на непълно насрещно доказване се установява, че има намеси и разоборудвания на части от автомобилите от страна на ищеца, което внася основателно съмнение в изразената от него теза за изначална липса на посочената система за сигурност. Вещото лице в своето допълнително заключение е посочило, че за да бъде установено по категоричен начин дали има външна интервенция след доставката на автомобила по цялата електрическа система, свързана с въздушните възглавници, следва да бъде направено пълно разоборудване на елементи, свързани с окабеляването, като към момента на огледите такова разоборудвано не е направено. По делото не бе доказано при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, дали липсата на система за въздушни възглавници е съществена с оглед предназначението или договореното ползване на електромобилите, съответно недостатък съществено намаляващ стойността им. Установява се, не на последно място и в тази връзка, че процесните автомобили са получили хомологация от компетентните органи в България, Германия и ••••••••••което означава, че са произведени в съответствие с приложимите за тях Регламент (ЕС) 2018858 и Регламент (ЕО) 661/2009, Правило №12 и Правило №21 на Икономическата комисия за Европа на ООД., както и че същите са били управлявани от ищеца в ••••••••••което ги прави годни за употреба по предназначение. На следващо място следва да се изтъкне, че не отговарят на събраните по делото доказателства твърденията на ищеца, че той е бил измамен от ответното дружество, тъй като не бил закупил автомобили, които да са демонстративни/тестови/ демо такива, както и че ответникът очаквал ищецът да състави списък с недостатъци за всеки от автомобилите, като по този начин се възползва от опита и практиката на управителя на ищцовото дружество. Видно от кореспонденцията между страните е, че същите са имали търговски отношения и ищецът е закупил автомобилите като с тях е осъществявал тест драйф с потенциални клиенти, на които след това, след възлагане изработването им на ответника, да бъдат продадени значителни количества от автомобилите. От кореспонденцията между представителите на ищеца и ответника, приложена по делото, става ясно още, че усилията на двете страни са били насочени към производство и дистрибуция на процесната марка автомобили на територията на Холандия, и не само, като управителят на ищеца е полагал усилия, насочени към подобряване качествата, функциите и системите на процесния модел електромобил и неговата широка продажба сред големи инвеститори, с които самият той е осъществявал срещи с цел презентация на автомобила. Видно е, че управителят на ищеца е изразил съгласие и е предоставял съвети на управителя на ответника как моделът да бъде подобрен, за да може да бъдат осъществени повече продажби сред потенциалните клиенти, като самият той е считал, че усилията им са общи, говорейки често в множествено число. Той е признал положителните качества на продадените му автомобили, а онези, които е следвало да бъдат подобрени, е изразил готовност да се случи с общи усилия. Това се подкрепя и от обстоятелството, че управителят на ищеца е изготвил списък с конкретни забележки, които трябва да бъдат отстранени, като сред тях са включени и подобрения, като е изложил своите съображения защо те биха били полезни за бъдещата реализация на автомобилите. От комуникацията между дружествата става ясно, че ищецът е считал, че посочените от него в по-голямата си част забележки по получените автомобили следва да бъдат отстранени по реда на гаранционната отговорност и именно като такава е търсена отговорността на ответника, като в рамките на тази гаранционна отговорност последният е отстранил всеки един от недостатъците, за които е получил уведомление от ищеца. В т.3.8 от Договора е уговорено, че ако има дефекти, които не могат да бъдат забелязани по време на проверката при предаването, за тях се прилагат правилата за гаранционна поддръжка, в случай че попадат в обхвата на предоставената от производителя гаранция и/или разпоредбите на действащото законодателство. Именно в този смисъл е и цялостното поведение на страните във връзка с част от посочените в исковата молба недостатъци. При така изложеното, съдът намира, че ищецът, чиято бе доказателствената тежест, не доказа при условията на пълно и главно доказване предпоставките по чл. 193 и чл.194 от ЗЗД, за да реализира правата си по чл.195 от ЗЗД, ето защо следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на ползващ го факт. Следователно, съдът приема, че вещите не страдат от недостатъци, които съществено намаляват тяхната цена или тяхната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Трайноустановена и безпротиворечива е правната теория и съдебната практика, че задължение на купувача е да прегледа стоката и при всички случаи след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и чл. 324 ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба. В процесния случай обаче, с оглед конкретните данни, по делото остава недоказан основният факт - че процесната стока има недостатъци в качествено отношение, доказването на който е изцяло в тежест на купувача-ищец по делото. Само при доказани недостатъци на процесната стока, които да са съществени с оглед нейното предназначение и цена, за купувача биха възникнали правата, предвидени в чл. 195, ал. 1 ЗЗД, включително и правото му да развали договора, да върне вещта и да претендира обратно цената, а такива доказателства по делото липсват, поради което и претенцията се явява неоснователна и недоказана. На следващо място и за пълнота следва да се изтъкне, че по въпроса за задължението на купувача незабавно да уведоми продавача за откритите недостатъци, за да избегне преклузия на правата си по чл. 195 ЗЗД, съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС- Решение № 116699/08.11.2002 г. по гр. д. № 234/2002 г. на ВКС, V Г.О. и решение № 1585/17.10.2002 г. по гр. д. № 113/2002 г. на ВКС, V Г.О и др. Съгласно тях е прието, че знанието на продавача за недостатъци на продадената вещ не се презюмира, а ищецът е длъжен да го установи. В Решение № 1585 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 113/2002 г., V Г. О. на ВКС изрично е записано, че законът не презумира знание на продавача за недостатъка на вещта, дори той да е производител на вещ без сертификат. Липсата на сертификат при продажбата не означава автоматично знание и съзнателно премълчаване на недостатъка. Ищецът е длъжен да установи знанието на продавача за недостатъка на вещта. В процесния случай нито бе доказано да се касае за недостатъци, нито че са били налице такива, за които преди продажбата ищецът да не е знаел, нито че те са такива, които да намаляват стойността на вещта или да я правят негодна за нейното обичайно договорено предназначение, още по-малко бяха ангажирани доказателства ответникът да е знаел, че продава вещи с недостатъци. С оглед на това, в процесния случай приложима е не 3-годишната погасителна давност, предвидена в чл. 197, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, а 6-месечната погасителна давност, посочена в изречение първо на чл.197, ал.1 ЗЗД. Във връзка с горното и отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че по делото е доказано наличието на съществени недостатъци по двата автомобила (явни или скрити), което категорично не бе сторено, съгласно чл. 197 ЗЗД исковете на купувача по чл. 195 ЗЗД, /разбира се, ако са запазени правата по чл. 194 ЗЗД за незабавно уведомяване- което също не бе сторено от ищеца/, се погасяват с изтичане на 6 месеца при продажба на движими вещи и крайният срок за предявяване на иска при всички случаи на недостатъци в купената движима вещ е 6 месеца от предаването на същата. Да се предаде продадената вещ - това е материално действие по изпълнение на договора. Срокът започва да тече от предаването на вещта и изтича в определения от закона момент. (Така Решение № 10 от 07.03.2011 г. по т. д. № 475/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). В процесния случай първият автомобил е доставен на 23.07.2022 г., а вторият е доставен на 25.09.2022 г., тоест от посочените дати започва да тече 6-месечният срок, с изтичането на който се погасяват исковете на купувача спрямо продавача, свързани с недостатъци на продадената вещ. С оглед на това, към момента на предявяване на претенцията на ищцовото дружество-18.07.2023 г. искът на ищеца е погасен по давност с изтичането на 6-месечния срок, считано съответно от 23.07.2022 г. и 25.09.2022 г.- датите на доставка на електрически превозни средства L CITY Koffer. С оглед изложеното, предявеният от ищеца иск за присъждане на сумата от 80 000 евро, представляваща цена на два автомобила, в бял и черен цвят, представляващи електрически превозни средства L CITY Koffer, заплатени от ищеца на ответника по силата на договор за поръчка и покупка за електрически автомобили L CITY№1/13.05.2022г., се явява неоснователен и недоказан, поради което решението в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена. По отношение претенцията за присъждане на сумата от 2800 евро, претендирана от ищцовото дружество като разноски, свързани с продажбата, представляващи разноски за транспорт на двете превозни средства от Република България до Кралство ••••••••••настоящият състав намира следното: На първо място претенцията е неоснователна доколкото, за да възникне право на такава, следва да са доказани всички предпоставки за упражняване потестативното правото на разваляне на договора и надлежното упражняване на това право, каквото в случая не бе сторено. На следващо място посочената претенция, така както е заявена от ищеца, по своя характер не представлява такава за разноски, свързани с продажбата, за възстановяването на които отговорност да носи продавачът. Видно от договора от 13.05.2022 г. за поръчка и покупка на електрически автомобили L CITY е, че в пар. II, т.2.1 страните са уговорили цена на превозно средство франко производствена база на производителя в Русе. Никъде от доказателствата по делото не се установява, че по отношение на тази уговорка след сключването на договора е направено изключение. Напротив, видно от изявлението на ищеца в исковата молба е, че сам той признава, че задължение на продавача е било да предаде стоката в неговата база в гр. Русе, като заявява, че допълнително е възложил транспортна услуга в тежест на ответника, а именно да достави до Нидерландия процесните два автомобила, за което са му издадени два броя фактури. С оглед на това, не може да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало правото да претендира от ответника като разноски по продажбата посочената сума, доколкото тя нито представлява разноски по продажбата, нито има право на такива, предвид уговореното място на предаване на стоката. В теорията и съдебната практика се приема, че разноски по продажбата са всички онези разходи, които купувачът, освен ако друго не е уговорено между страните, е направил с цел сключването и изпълнението на договора. В чл.195 от ЗЗД е посочено, че купувачът може да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, а в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задължениятачл. 82 и чл. 83 от ЗЗД. Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /вж. в този смисъл постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 294 от 13.10.11 г. по гр. д. № 1515/10 г. на ІІІ г.о.на ВКС/. В тази връзка претендираните разходи по транспорт на двата автомобила не са разноски по продажбата, доколкото те не са свързани със самата продажба, нито с изпълнението на договора, а с личното желание на ищеца стоките да бъдат ползвани в ••••••••••поради което и те следва да останат в негова тежест като неподлежащи на възстановяване от продавача. Разноските по транспорт биха били свързани с продажбата, поради което и подлежащи на възстановяване, ако предаването не бе уговорено франко производствената база на ответника, а франко ••••••••••в случай че те са понесени от ищцовото дружество. Във връзка с изложеното, не може да се приеме за правилно приетото от първоинстанционния съд, че претенцията на ищеца след като не може да се определи като такава за разходи, свързани с продажбата, следва да се квалифицира като такава за вреди по смисъла на чл.195, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД като каквито ги е определил за първи път едва с решението си. Ищецът никога не е твърдял, а и съдът в хода на процеса никога не е приемал, че тези разноски представляват вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на продавача да му предаде вещи без недостатъци. В решението си съдът не е изложил да са сторени твърдения от ищеца в посочения смисъл, а напротив, изложил е, че претенцията на ищеца е заявена като такава за разноски, свързани с продажбата, а именно за транспорт до Нидерландия и именно като такава е доказвана от „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“ в хода на процеса. След като съдът е приел, че претенцията за сумата от 2 800 лв. не представлява разход, свързан с продажбата, така както е заявена от иццовото дружество, същият е следвало да отхвърли иска като неоснователен, а не да дава грешна правна квалификация, каквато тя не притежава. Според решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585 от 2013 г. на ВКС, ІV Г.О.; решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1725 от 2013 г. на ВКС, ІІ Г.О., Решение № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; Решение № 329 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; Решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№ 1127/2010г. на ІV г.о.; Решение № 375 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 931/2009г. на ІV г.о; ; Решение № 673 от 29.09.2009г. по гр.д.№ 2868/2008г. на ІІІ г.о.; Решение № 439 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на ІV г.о.; Решение № 398 от 25.05.2010г. по гр.д. №738/2009г. на ІV г.о.; Решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о. и Решение № 75 от 28.05.2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о. правната квалификация на иска се определя от съда и посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация не е задължителна за него, а когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е дал неправилна правна квалификация на иска, той е постановил неправилно, а не недопустимо решение, поради което въззивният съд следва да разгледа делото и разреши спора въз основа на правилната правна квалификация на иска. Така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е неправилно. Недопустимо е решението, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран-когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, невъведени от страната, в който случай е разгледан иск на непредявеното основание. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. В този смисъл са и изложените мотиви по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение в тази му част е неправилно, а не недопустимо, доколкото съдът е подвел изложените от ищеца твърдения и обстоятелства под неправилната правна норма. Поради изложеното, решението на първонстанционния съд в тази му част също е неправилно, а не недопустимо, и като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за присъждане на разноски, свързани с продажбата, представляващи разноски по транспортиране на електромобилите от България до Нидерландия бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По разноските: При този изход на делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 7 004,70 евро, сторени в първоинстанционното производство, както и разноски в настоящото производство в размер на общо 7 776 евро, от които 6120 евро с ДДС за възнаграждение за процесуално представителство и защита и 1 656 евро за държавна такса. В полза на „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, разноски не се дължат. Воден от горното Съдът: