Решение № 13791 от 20.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1988/2024 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК. Производството е образувано по жалба на П. Т. З., [ЕГН] и Т. И. Д., [ЕГН] и двамата чрез адв. Б., срещу разпоредбите на т. 1 Регионален Исторически музей-Варна, подточка 1.1. Входни билети за възрастни и подточка 1.2. Изнасяне на беседи за индивидуални посетители в Регионален Исторически Музей Варна, от Приложение № 1 към Наредба на ОбС-Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, приета с Решение № 2452-2/44/05, 06.03.2003 г., многократно изменяна, последно с Решение № 74-8/58/25.01.2024 г. на Общински съвет - Варна. В жалбата се твърди нищожност на оспорения подзаконов административен акт в посочените части поради липсата на компетентност на издалия го орган с оглед разпоредбата на чл.187, ал.2 от Закона за културното наследство. Моли се за обявяване на нищожността на наредбата в посочените части и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателите редовно призовани не се явяват, не се представляват. Депозирани са писмени бележки от процесуалният им представител, с които се поддържат жалбите на сочените в тях основания. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът Общински съвет – [населено място], чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че Общинският съвет като орган на местно самоуправление с обща компетентност и съгласно чл.6 от ЗМДТ е компетентният орган за определянето на местните такси и цени на услуги. Излага съображения, че именно по този начин се постига съгласуването на цените на входните билети за музея, които са определени от директора. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на жалбата. Предмет на настоящото съдебно производство e т. 1 Регионален Исторически музей-Варна, подточка 1.1. Входни билети за възрастни и подточка 1.2. Изнасяне на беседи за индивидуални посетители в Регионален Исторически Музей Варна, от Приложение № 1 към Наредба на ОбС-Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, приета с Решение № 2452-2/44/05, 06.03.2003 г., многократно изменяна, последно с Решение № 74-8/58/25.01.2024 г. на Общински съвет - Варна. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: По предложение на кмета на община Варна от Общински съвет Варна е приета през 2003 г. Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна. С решение № 491-9 от Протокол №9 от заседание, проведено на 04.07.2012 г. и 05.07.2012 г., Общински съвет [населено място] е отменил Приложение І към Наредбата и е приел ново приложение І към същата. В глава трета „ДИРЕКЦИЯ „КУЛТУРА И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ““ на приложение І към наредбата се определят цените на услугите в Регионален исторически музей – Варна. С оспорената точка 1.1 са определени цени на входни билети за всички отдели на музея за единично и групово посещение. С оспорената точка 1.2 са определени цени за изнасяне на беседи за индивидуални посетители и групови посещения отново за всички отдели на музея. Към настоящият момент оспорените текстове са със същото съдържание, както и към момента на приемане на Приложение І към Наредбата. В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника представи Заповед № РД РД -15-657/10.12.2021 г. на директора на Регионален исторически музей Варна, с която са определени цени на услугите в музея считано от 01.01.2022 г., в която са възпроизведени цените от наредбата, като за някой отдели са въведени отделни цени за студенти, а за всички отдели са определени цени за хора с увреждания. Основното възражение на жалбоподателя е за липсата на компетентност на общинския съвет да определя цените на входните билети на Регионалния исторически музей, като се позовава на разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗКН. Настоящият състав намира това възражение за основателно. Действително Законът за културното наследство предвижда изрична компетентност на административния орган, който следва да определи цена на входните билети за държавните и общинските музеи и това е техния директор. В конкретния случай между страните липсва спор, че Регионален исторически музей е общински музей, поради което и единствено неговия директор разполага с правомощията да определя цената на билетите за вход. Представената пред съда заповед № РД РД -15-657/10.12.2021 г. на директора на Регионален исторически музей Варна, с която са определени цени на услугите в музея считано от 01.01.2022 г., по никакъв начин не санира допуснатото от общинския съвет нарушение на закона. Не се споделя становището на процесуалния представител на ответника, че по този начин /с определянето на цените от общинския съвет, които да бъдат съобразени от директора/ се постига съгласуването изискуемо от чл.187, ал.2 от ЗКН. При приемане на цените за вход на музей е необходимо съгласуване, но то не е с директора на музея, а с финансиращия орган. Или казано иначе директорът на Регионалния исторически музей Варна следва да предложи цени на билети за вход, които общинския съвет /финансиращ орган/ единствено да одобри, а след това директорът на музея с нарочен акт да определи цените за вход, при съобразяване с правилата на чл.187, ал.5 от ЗКН. Общинският съвет разполага с компетентност да освободи от заплащане на входни билети определени категории лица или безплатен вход за всички посетители при определени случаи. Следователно законодателят предвижда директорът на музея да определя правилото /цена за вход/, а общинския съвет като финансиращ орган да приеме изключението /намалена цена или безплатен вход/. Дали този начин за разпределение на компетентности е целесъобразен или не, не е в правомощията на състава да преценява. Налице е действаща правна норма определяща компетентния орган за издаване на административен акт с оспореното от лицето съдържание, в конкретния случай този акт е издаден от друг административен орган, поради което и наредбата в тази й част е издадена от некомпетентен орган и представлява нищожен административен акт. За прецизност следва да се отбележи, че Заповед № РД РД -15-657/10.12.2021 г. на директора на Регионален исторически музей Варна, с която са определени цени на услугите в музея считано от 01.01.2022 г., не е предмет на разглеждане в настоящото производство. При тези данни настоящият състав намира, че следва да обяви нищожността на т. 1 Регионален Исторически музей-Варна, подточка 1.1. Входни билети за възрастни и подточка 1.2. Изнасяне на беседи за индивидуални посетители в Регионален Исторически Музей Варна, от Приложение № 1 към Наредба на ОбС-Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, приета с Решение № 2452-2/44/05, 06.03.2003 г., многократно изменяна, последно с Решение № 74-8/58/25.01.2024 г. на Общински съвет - Варна. Предвид установената нищожност на административния акт в оспорената част, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на същия. Предвид изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателите за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представения списък с разноските и доказателствата за действителното им извършване. Водим от горното, съдът,