Решение № 158 от 27.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 165/2026 г.

наказателно дело № 20262120200165 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на „П.“ЕАД ЕИК •••• срещу Наказателно постановление № BG2025/1000-1975/НП от 18.11.2025 г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Бургас, с което:

-за нарушение на чл.234,ал.1,т.1 ЗМ и на основание чл.234,ал.2,т.1, вр.чл.234,ал.1,т.1 ЗМ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 162,85 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

-за нарушение на чл.234,ал.1,т.1 ЗМ и на основание чл.234,ал.2,т.1, вр.чл.234,ал.1,т.1 ЗМ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 162,32 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

за нарушение на чл.234,ал.1,т.1 ЗМ и на основание чл.234,ал.2,т.1, вр.чл.234,ал.1,т.1 ЗМ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 165,47 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Със жалбата се иска отмяна на НП с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, фокусирани около тезата,че датата на откриване на фактурите, обуславящи състава на нарушенията по чл.234,ал.1,т.1 ЗМ е 03.02.2025 г.,, а АУАН е съставен на 19.05.2025 г. и извън тримесечния срок по чл.34,ал.1 ЗАНН. Поддържа се материално-правна незаконосъобразност отново с референции за съществено процесуално нарушение поради алогично определяне датите на трите нарушения -29.03.2024 г. ,16.04.2024г. и 04.05.2024 г. като съвпадащи с датите на подаване на МД, без да бъде отчетен факта,че разходите по инкриминираните три фактури са извършени след подаване на МД, а именно на дати 25.04.2024г., 25.04.2024 г. и 27.05.2024 г., което корелира с генералния извод,че при деклариране дружеството не е разполагало с възможност да включи тези разходи в митническата стойност.

В о.с.з., жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Т., който поддържа и доразвива аргументите в жалбата. Моли за присъждане и на адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк.Р., която излага подробна аргументация за процесуална законосъобразност на издаденото НП. В подробна писмена защита настоява за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН/НП е връчено лично на жалбоподателя на 09.12.2025 г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН на 22.12.2025 г./, изхожда от легитимиран субект и е срещу годен за обжалване акт, подадена е предвид пред материално и териториално компетентен съд.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 29.03.2024 г., 16.04.2024 г. и 04.05.2024 г. от дружеството жалбоподател "П.“ ЕАД, били регистрирани митнически декларации МRN 24BG001007065418R6, с МД с MRN

24BG001007065986R6 и с МД с MRN 24BG001007066638R3 ,с които е поставен под режим допускане за свободно обръщение общо три стоки с изпращач/износител P,както следва: ВАЛЦДРАТ 6,5 ММ СЪДЪРЖАЩ ТЕГЛОВНО ПОВЕЧЕ ОТ 0.06% од, но по-МАЛКО ОТ

0.25% ВЪГЛЕРОД

ВАЛЦДРАТ НА КАНГАЛИ НЕЛЕГИРАНА СТОМАНА СЪДЪРЖАЩИ

ТЕГЛОВНО ПОВЕЧЕ ОТ 0,06%, НО ПО-МАЛКО ОТ 0,25% ВЪГЛЕРОД КАЧЕСТВО:

SAE1006; P-P 5.5,6; 6.5; 8 RO:120

ВАЛЦДРАТ НА КАНГАЛИ НЕЛЕГИРАНА СТОМАНА СЪДЪРЖАЩИ

ТЕГЛОВНО ПОВЕЧЕ ОТ 0,06%, НО ПО-МАЛКО от 0,25% ВЪГЛЕРОД КАЧЕСТВО:

SAE1006;P-P 5.5;6.5; RO:90

Декларирана била митническа стойност на стоките, предмет на всяка от регистрираните митнически декларации МRN 24BG001007065418R6, с МД с MRN

24BG001007065986R6 и с МД с MRN 24BG001007066638R3, всяка от които определена на осн. чл.70 и чл.71 пар.1, б.д) Регламент /ЕС/ №952/2013г., на база реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, посочена в приложени към декларациите фактури, издадени от P,/л.114, л.136, том 1/.

Декларираната действително платена или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки е била коригирана с направени транспортни разходи за стоките до мястото на въвеждането им на митническа територия на Съюза, съгласно приложените към митнически декларации фактури, издадени от F. и F., както и с разходи за застраховка на внасяните стоки съгласно застрахователни полици, издадени от A. Съгласно констатациите в АУАН, на база приложените към МД фактури и застрахователни премии, митническата стойност на стоките била определена от задълженото лице в размер на 706 954,68 лв. за МRN 24BG001007065418R6, 283 671,85 за МД с MRN 24BG001007065986R6 и 212 115,15 лв. за МД с MRN 24BG001007066638R3.

Съгласно отразеното в АУАН, данъчната основа при внос на стоките по чл.16 ЗДДС била определена в декларациите на осн. чл.55,ал.1 ЗДДС, като митническата стойност на внасяните стоки била увеличена със свързаните разходи, декларирани от „П.“ЕАД, съгласно приложени към МД фактури, издадени от Б. Фактура № 51575/25.03.2024 г. на стойност 11 518,08 лв. фактура №51882/15.04.2024 г. на стойност 4 637,55 лв. и фактура № 52007/29.04.2024 г. на стойност 3 465,46 лв.

Определена била данъчна основа в размер, както следва: по MRN на МД

24BG001007065418R6 - 718 472,76 лв., по MRN на МД 24BG001007065986R6 - 288 309,40

лв. ; по MRN на МД 24BG001007066638R3- 215 580,61 лв.

В хода на последващия контрол на декларирането контролните митнически органи установили, че проверяваното лице е направило и разходи за инспекция на стоките в пристанище на натоварване съгласно фактури, издадени от Б с получател „П.“ ЕАД. Съгласно описанието на стоките, количество, наименование на плавателен съд и пристанище на натоварване, вписани във фактурите, издадени от Б. са установени следните разходи за инспекция на внасяните стоки в пристанище на натоварване, а именно: по MRN на МД 24BG001007065418R6 - 814,25 лв.; по MRN на МД 24BG001007065986R6 - 811,62 лв., по MRN на МД 24BG001007066638R3 - 827,34 лв. /л.491-495 от том.2 от Приложенията/При проверката се установило,че посочените разходи за инспекция на стоките в пристанище на натоварване не са били декларирани пред митническите органи във връзка с поставянето под митнически режим допускане за свободно обращение на стоките.

Според проверяващите и съгласно чл. 71, §1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена се прибавят разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Разходите за инспекция на стоките в пристанище на натоварване се считат за транспортни разходи по смисъла на чл. 71, § 1, буква д) във връзка с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвид обстоятелството, че същите са свързани с превоза на внасяните стоки към митническата територия на Съюза, без значение дали са присъщи или необходими за фактическия превоз на стоките. (Дело С-59/16; The Shirtmakers BV).

Въз основа на очертаното количествено натрупване на доказателствени факти, в рамките на дадената им последователна интерпретация актосъставителят и нказващият орган достигнали до извод,че митническата стойност на стоките от МД c MRN

24BG001007065418R6, от МД с MRN 24BG001007065986R6 и от МД с MRN

24BG001007066638R3 е некоректно определена от жалбоподателя в отклонение от изискванията, поставени с разпоредбите на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. В съответствие с направените констатации, в хода на проверката била определена нова митническа стойност по всяка от трите декларации с включване на установените разходи за инспекция в пристанище на натоварване.

Установено било разминаване на реално дължимия ДДС при внос (B00) и взетия под отчет и заплатен ДДС при внос (B00) към датата на поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, като размерът на дължимия ДДС бил по-висок с общо 490,64 лв. , предвид което е приет окончателният извод,че по отношение на стоките, допуснати за свободно обращение с МД с MRN 24BG001007065418R6, с МД с MRN

24BG001007065986R6 и с МД С MRN 24BG001007066638R3, са налице вземания за ДДС при внос в размер общо на 490,64 лв. от „П.“ЕАД, които подлежат на вземане под отчет и заплащане.

При спазването на реда на чл. 84к, ал. 1 от ЗМ, на 01.04.2025 г. е проведено заключително обсъждане с представители на „П.“ЕАД, сред които изпълнителния директор Д.З., който бил уведомен за направените в хода на последващия контрол констатации на проверяващите, а именно: извършена проверка и установяване на основата на събрани и проверени доказателства за определяне на нова митническа стойност и нова данъчна основа на стоките по процесните митнически декларации. След проведеното заключително обсъждане е изготвен и писмен констативен доклад от 14.04.2025 г.

При така изяснените несъмнено факти, последователно актосъставителят и наказващият орган са формирали следните правни изводи относно извършени от „П.“ЕАД нарушения, както следва:

1. „П.” ЕАД, ЕИК ••••, в качеството си на декларатор, е поставило под режим допускане за свободно обращение с МД c MRN 24BG001007065418R6 стока, за която е декларирало митническа стойност, определена в нарушение на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като не е декларирало разходите за инспекция на внасяните стоки в пристанище на натоварване, приравнени на разходи за международен транспорт на внасяната стока по фактура № 92 453 KIV/25.04.2024 г., издадена от Б, в това число и не е предприело действията, предвидени в чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

С така описаното противоправно поведение на въззивното дружество се вменява,че е осъществило състава на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, като е избегнало частично заплащане на ДДС (публично държавно вземане) в размер на 162,85 лв. Изрично е обективирано в АУАН и НП,че датата на извършване на нарушението е датата на приемане на МД с MRN 24BG001007065418R6, а именно 29.03.2024 г.

2. „П.” ЕАД, ЕИК ••••, в качеството си на декларатор, е поставило под режим допускане за свободно обращение с МД c MRN 24BG001007065986R6 стока, за която е декларирало митническа стойност, определена нарушение на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като не декларирало разходите за инспекция на внасяните стоки в пристанище на натоварване, приравнени на разходи за международен транспорт на внасяната стока по фактура № 92 454 KIV/25.04.2024 г., издадена от Б, в това число и не е предприело действията, предвидени в чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., с което свое неправомерно поведение въззивното дружество осъществило състава на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, като е избегнало частично заплащане на ДДС (публично държавно вземане) в размер на 162,32 лв.

Изрично е конкретизирана датата на извършване на нарушението, идентифицирана с датата на приемане на МД с MRN 24BG001007065986R6, а именно 16.04.2024 г.

3. „П.” ЕАД, ЕИК ••••, качеството си на декларатор, е поставило под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 24BG001007066638R3 стока, за която е декларирало митническа стойност, определена в 7 нарушение на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като не е декларирало разходите за инспекция на внасяните стоки в пристанище на натоварване, приравнени на разходи за международен транспорт на внасяната стока по фактура № 92 480 KIV/27.05.2024 г., издадена OT Б, в това число и не е предприело действията, предвидени в чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. С обсъдената съставомерна форма на некоректно деклариране на митническа стойност е прието,че „П.“ АД, е осъществило състава на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, като е избегнало частично заплащане на ДДС (публично държавно вземане) в размер на 165,47 лв.

Отново е прецизирана датата на извършване на нарушението като съвпадаща с датата на приемане на МД с MRN 24BG001007066638R3, а именно 04.05.2024 г.

В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН е постъпило възражение от „П.“ЕАД, в което се излагат оплаквания в еднородно направление с поддържаните и в жалбата,а именно,че фактурите на Б. не са били включени поради обективна фактическа грешка – предоставянето им след законоустановения срок и липса на яснота относно задължението за деклариране. Поддържа се и,че ДДС по тези фактури представлява минимална сума, позволяваща корекция и уточняване на митническата декларация.

При пълно сходство на изложените фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган приел,че всяко от гоереописаните три деяния осъществява състава на нарушение по чл.234,ал.1,т.1 ЗМ,като за всяко отделно административно нарушение е наложена имуществена санкция в размер съответно на 162,85 лв. , на 162,32 лв. и на 165,47 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания на осн. чл.234,ал.2,т.1, вр. чл.234,ал.1,т.1 ЗМ.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават хармонично цяло от безспорни факти.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност, като пред принципа на ревизионното служебно начало не стоят ограничения, поставени с логическия минимум възраженията, поставени в жалбата (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), т.е. съдът е суверенен в преценката си по пътя на разкриване на обективната истина и относно приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 ЗМ – Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“, в ТД „Митница“ Бургас , който към дата 18.11.2025 г. е бил упълномощен да издава НП, видно от приложената Заповед № 3АМ-502/32-817160 /15.04.25 г.на Директор на Агенция Митници и Заповед за преместване от 14.08.2025 г. /л.504 от т.2/ на Д.А.С. на длъжността Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“, в ТД „Митница“ Бургас за периода 15.08.2025 г. до 14.02.2026 г. АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице по арг.на чл.230 ЗМ и представените заповед за изменение на служебно правоотношение от 28.04.2025., длъжностна характеристика. При съставяне на АУАН е спазен специалният 2-годишен срок от извършване на всяко от описаните в акта нарушения по чл.34, ал.1, изр.2-ро ЗАНН,т.к. за дата на нарушенията са приети съотв.29.03.24 г., 16.04.24 г. и 04.05.2024 г. Съдът приема и,че АУАН е съставен на 19.05.2025 г. и в указания чл.34,ал.1 ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, който е започнал да тече от датата на съставяне на писмения констативен доклад №BG001000/1/12/14.04.2025 г. Несподеляемо е възражението за неспазване срока по чл.34,ал.1 ЗАНН,чийто начален момент жалбоподателят свързва с датата на представяне с Приемопредавателен протокол от 31.01.2025 г. на процесните фактури, издадени от Б. Съгласно специалната разпоредба на чл.84к,ал.1 ЗМ когато в хода на проверката в срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. Същевременно с разпоредбата на 84л ЗМ се предвижда,че проверката в рамките на последващия контрол приключва с констативен доклад, който се изготвя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 и който съдържа:т. 7: направените констатации; и т.9 предложения за определяне размера на митата и другите публични държавни вземания и за образуване на административнонаказателно производство. Тези две разпоредби са в правна симетрия и логическа хармония с нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН,според която административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, с който следва да е установено, дали извършеното деяние съставлява административно нарушение, датата и мястото на извършването му, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. Ето защо съдът приема,че с оглед задължителния междинен характер и процесуална роля на писмения констативен доклад, с който се подлага на анализ значителен обем документация, в т.ч. издадени фактури за доставки на стоки и услуги за конкретен период, начина на отразяването им в аналитични оборотни ведомости, без да се дерогират разпоредбите на чл.34,ал.1 и ал.3 ЗАНН, законодателят е заложил формално задължителен, действен механизъм за анализ и оценка на значителен обем доказателства,в резултат на което единствено въз основа обобщените от проверката резултати в писмен констативен доклад, може да се направи извод, дали е извършено административно нарушение, неговата правна квалификация, лицето, което го е извършило. Съгласно изричната разпоредба на чл.84л,ал.4 ЗМ, докладът, с доказателствата приложени към него, в 7-дневен срок се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия, каквото действие е и съставяне на АУАН. В този именно контекст срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от момента на съставяне на констативния доклад -14.04.2025 г., поради което АУАН е съставен при спазване сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН . /в т.см. са Решение № 1912 от 21.10.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 350/2024 г. Решение № 1909 от 21.10.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 352/2024 г. Решение № 1460 от 1.08.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 272/2024 г. Решение № 1459 от 1.08.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 270/2024 г. Решение № 911 от 27.11.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 817/2018 г.и мн.др./ Дори да се приеме,че срокът по чл.34,ал.1 ЗАНН е започнал да тече от датата на протокола за заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства - 01.04.2025г., и в този случай АУАН, съставен на 19.05.2025 г. е в срока по чл.34,ал.1 ЗАНН. Именно писменият констативен доклад по чл. 84л от ЗМ притежава достатъчно по информативен капацитет правоустановяващо действие, т.к. съдържа окончателните констатации за дължимите публични държавни вземания /основани на анализ на цялостната, а не на представяна на части и на различни дати доказателствена съвкупност/ и е изготвен след даване възможност на проверяваното лице да изрази становище по предварителните констатации и да представи нови доказателства. Доколкото представянето на нови доказателства, би могло да има правоизменящо значение за окончателните констатации относно дължимите публични вземания, необосновано е разглежданият срок да започне да тече в момент, по-ранен от посочения. /в т.см.е и касационната практика, обективирана в Решение № 932 от 18.06.2025 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 185/2025 г. Решение № 923 от 17.06.2025 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 428/2024 г. Решение № 920 от 17.06.2025 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 32/2025 г./. Не на последно място, законът сам е отредил правоустановителна функция на писмения констативен доклад с изричната норма на чл. 84л, ал. 1, т. 9 от ЗМ, която предвижда,че с доклада се прави и предложение за образуване на административнонаказателно производство. Разпоредбата на чл.84л,ал.1,т.9 ЗМ въвежда специален коректив относно началния момент на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН, т.к. систематично следва задължителните етапи на заключителното обсъждане, свързани с евентуално представяне на допълнителни доказателства и писмено становище от проверяваното лице, които са с потенциал да внесат корекция или да прецизират фактите от обхвата на доказване. Всичко изложено мотивира извод за спазване допустимите времеви рамки, в които е възможно проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. С тези аргументи, съдът счита,че не е налице забавено, извън срока на чл.34,ал.1 ЗАНН изграждане на релевантни фактически и правни извод,което да е резултирало, както се настоява в жалбата в отклоняване на административно-наказателния процес от формалните изисквания на чл.34,ал.1 ЗАНН. В т.см. са и Решение № 151 от 9.01.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 10147/2016 г. Решение № 5435 от 20.09.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 12413/2016 г. Решение № 1049 от 21.02.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 10075/2016 г.: „Следва да бъде отбелязано, че найранният момент, в който митническите служители са установили нарушението и нарушителя, е именно моментът на съставяне на доклада, в който са обективирани резултатите от проверката. /…/ В конкретната хипотеза митническият служител, съставил АУМН, е участвал в последващата проверка и в съставянето на доклада за нея, но той е узнал за извършеното нарушение и за нарушителя, когато проверката е приключила. За най-ранна дата на откриване на нарушителя следва да се смята датата на съставяне на доклада“

АУАН и НП не са засегнати от съществени съдържателни дефицити , предвид което съдът приема за спазени изискванията на чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН. В НП са изложени съдържателни констатации относно вида, и обективната съставомерност на нарушението, касаещо бланкетния състав на разпоредбата на чл.234,ал.1,т.1 ЗМ и запълващите тази правна рамка правила на чл.70 и чл.71, пар.1, б.“д“ Регламент /ЕС/ №952/2013г. Съгласно общото правило на чл. 234, ал.1 ЗМ, наказва се за митническа измама лице, което избегне или направи опит да избегне:1. пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. Съгласно правилото на чл.70 пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. А съгласно чл.71, пар.1, б.“д“ Регламент /ЕС/ №952/2013г.: „При определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза:

i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.“

Възражението за противоречие между два основни момента във възприетите в АУАН и НП фактически констатации относно датата на събитията на всяко от нарушенията, която според тезата в жалбата не може да съвпада с датата на подаване на митническите декларации, предвид хронологично следващите ги дати на издаване фактурите от Б, обосноваващи невключени в МД разходи за инспекция на внасяните стоки в пристанище на натоварване, са несподелими. Тези възражения не намират опора в закона и в правната доктрина, предвид което не биха могли да намерят изключващо отговорността универсално приложение към разглежданите в настоящото производство нарушения.

На първо място, следва да се отбележи,че от процесните три фактури не става ясна датата на възникване на данъчното събитие./което обаче се извежда от анализ на тяхното съдържание ,свързано с международен превоз на стоките, предмет на трите МД./ Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗДДС като задължителен реквизит при издаване на фактура сe посочва не само датата на издаване на фактурата, но и датата на настъпване на данъчното събитие(съответно датата на получаване на плащането). Датата на издаване на фактурата е датата на съставяне на документа, удостоверяващ извършената доставка ( или полученото авансово плащане ), докато датата на данъчното събитие е датата, на която данъкът става изискуем, съгласно нормите на ЗДДС. В този смисъл не може да се направи извода, че датата на фактурата е дата на данъчното събитие. В конкретния случай обаче, съобразно именно чл. 114, ал.1 от ЗДДС, в процесните три фактури с издател Б не е изписана изрично датата на възникване на данъчно събитие/дата на плащане. На следващо място, датата на която за „П.“ЕАД е възникнало задължение за коректно определяне на митническата стойност съгласно правилата на чл.70 и чл.71, пар.1, б.“д“ Регламент /ЕС/ №952/2013г. съвпада с датата на подаване на всяка от изброените митнически декларации

И това е така, т.к. водещият аргумент, който обуславя приложимостта на правото по чл.234,ал.1,т.1 ЗМ, се свързва с въпроса относно механизма на частичното избягване плащането на публични вземания. В случая фактите относно механизма на деянието не компрометират верността на основния за процеса извод, че датата на извършване на трите нарушения съвпада с датата на подаване на процесните митнически декларации.

Следва да се спомене,че за да наложи необходимост от изследването й, една хипотеза относно възможния начин, време, способ на реализиране на съставомерното деяние, освен че трябва да е в рамките на административно-наказателното обвинение, тя трябва да притежава и поне минимум качествена адекватност. В случая по-късната /след подаване на МД/ дата на фактуриране на услугите за инспекция на стоките в пристанище на натоварване, би обосновала по-късно осъществяване състава на нарушението по чл.234,ал.1,т.1 ЗМ, в случай, че „П.“ЕАД е направило искане за поправка на декларацията с цел изпълнение на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим и в резултат на допуснатата от митническия орган поправка, дружеството отново е подало декларация с невярно определен /понисък размер/ на митническата стойност. Определянето на допълнителни митнически задължения несъмнено е част от задължението, произтичащо от митническия режим, под който е поставена стоката по конкретните митнически декларации, поради което единствено при възникване на основания за искане и допускане на поправка и установимо след нея несъответствие в декларираната митническа стойност и взетия под отчет и платен ДДС , би имала значение датата на по-късно фактурираните услуги и направените за тях разходи,приравнени на разходи за международен транспорт на внасяните стоки.

Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи,че съгласно чл.173,ал. 1 Регламент /ЕС/ №952/2013г.: „По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета.“ Съгласно § 2 на чл. 173 не се разрешават поправки, когато заявлението е направено, след като митническите органи са: ‚а" информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките; "б" установили, че данните в митническата декларация са неверни; "в" разрешили вдигането на стоките. В § 3 на чл. 173 е предвидена възможност за поправка на декларацията и след вдигане на стоките, като в този случай заявлението следва да е подадено в срок от три години от датата на приемане на митническата декларация и поправката да е с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.

В настоящата хипотеза противно на правните съждения на наказващия орган съдът счита,че не намира приложение чл. 173, § 2, буква "а" от Регламент № 952/2013 г., доколкото същата е свързана с извършване на проверка на стоките по чл. 188 от Регламента, а не с извършване на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ , за който вече има данни, че лицето е било информирано. В случая обаче изначално е липсвала позитивна инициатива в поведението на жалбоподателя и в хипотезата на чл. 173, § 3 от Регламент № 952/2013 г. преди момента на установяване от митническия орган,че данните в трите митнически декларации са неверни по арг. на чл.173,пар.2, б.б, предвид което безпредметно е да се обсъждат изобщо възможността, да не е осъществен съставът на чл.234,ал.1,т.1 ЗМ или осъществяването му да не съвпада с датите на подадените митнически декларации. Както вече се спомена фактът на покъсното фактуриране, би притежавал доказателствена релевантност при наличие на установима дата на възникване на данъчното събитие след подаване на МД, и при издадени фактури със съдържание и реквизитите на чл.117 ЗДДС, като би имал значение,само в случай на установено несъответствие в митническата стойност след приемане поправка в митническите декларации. В конкретния случай обаче задължението за точно деклариране на митническа стойност се реализира еднократно в обективната реалност и то съвпада с момента на подаване на митническите декларации,както правилно е решил този правен въпрос наказващият орган.

Изводът за процесуално изрядно и законосъобразно определяне датата на нарушенията възниква и в контекста на обикновената съпоставка на настоящата процесуална ситуация с разпоредбите на чл.77,пар.1, б.а и чл.77,пар.2 от Регламент № 952/2013 г. Съгласно чл.77,пар.1, б.а: „Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под митнически режим: а) допускане за свободно обращение. А съгласно чл.77,пар.2 митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

В този смисъл следва да се отбележи,че при внос данъчното събитие и изискуемостта на данък добавена стойност възникват на датата на осъществяване на вноса, т. е. - когато възниква митническото задължение, съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 6 във връзка с чл. 16 от ЗДДС. На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Така и разпоредбата на чл. 54, ал.1 ЗДДС регламентира,че данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. В този смисъл правно значение има не датата на издаване на фактурите, съотносима с момента на подаване на митническите декларации, а въпросът, дали административният орган е имал основание да увеличи данъчната основа в процесиите митнически декларации за досъбиране на допълнително ДДС при правилно установяване на факта, че транспортната и митническата услуга /инспекция в пристанище по натоварване/ е извършена преди "първото местоназначение" на стоките съгласно дефиницията дадена в параграф 1, т. 72 от ДР на ЗДДС "

Ето защо съдът приема,че в АУАН и НП е спазен задължителният стандарт за минимално описание фактическите елементи и обективни характеристики на нарушението, при запазено хармонично единство между фактически и юридически параметри, с което са изпълнени критериите за пълнота и информативност–чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН.

На първо място, според подробните показания на актосъставителя и участвалата при проверката свидетелка/в т.см. е протоколирана еднозначна информация по НАХД 158/2026г. на БРС със същите страни/ , комуникацията при проверката се е осъществявала вербално безпрепятствано, като изпълнителният З. е разговарял свободно на български език, подписвал е и е изготвял декларации и обяснения на български език, предприемал е адекватни и акуратни действия в цялостния процес на проверката. Според разпита на актосъставителя при връчване АУАН изпълнителния директор е бил придружен от юрисконсулт с българско гражданство. Независимо от изложеното, по възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с нарушаване на правото на информираност на санкционираното лице чрез законния си представител да узнае естеството и изискванията при проверката, основанията за извършването й, респ. характера на нарушението,за което е санкционирано, чрез превод на говоримия език, съдът намира следното: Съгласно ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, чл. 16 "... В някои държави-членки орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. /…/ В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.“Цитирането на този текст съдът прави с оглед на това, че е възможно и да не се гарантират всички права на санкционираното ЮЛ. Въпреки, че Директивата е за правото на устен и писмен превод в наказателното производство, а производството по издаване на НП е административно-наказателно, съдът няма как да игнорира предвиденото в нея допустимо отклонение от гарантиране на правото на устен и/или писмен превод по отношение на основанията за налагане на санкция за леки нарушения, в случая административно наказание.

В сферата на анализа по приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Процесните МД c MRN 24BG001007065418R6, от МД с MRN 24BG001007065986R6 и от МД с MRN 24BG001007066638R3 са били предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ . За целите на последващия митнически контрол митническите органи могат след вдигане на стоките да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.. В случая в резултат на извършената проверка, предвид установените фактура № 92 454 KIV/25.04.2024 г., фактура № 92 480 KIV/27.05.2024 г., както и фактура № 92 453 KIV/25.04.2024 г., издадени от Б, контролният орган формирал извод,че в декларираните от наказаното лице митнически стойности по трите МД не са включени произтичащите от тези фактури разходи за инспекция на внасяните стоки в пристанище на натоварване. Тези разходи е следвало да бъдат декларирани пред митническите органи във вр.с поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение на стоките, предмет на трите митнически декларации, с което е допуснато отклонение от изискванията за валидно определяне на митническа стойност съгл.чл.71,пар.1, б.“д“ и чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и не е установена правилно данъчната основа по чл.55,ал.1 ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническата стойност на стоките представлява договорната им стойност. Договорната стойност от своя страна е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, с цел местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. На свой ред разпоредбата на чл. 71, § 1, б. "д" от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза:

i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.

Видно от мотивната част на НП, наказващият орган приема, че в данъчната основа за ДДС на стоките от процесните три МД, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС , следва да бъдат включени относимите за стоките разходи за международен транспорт в това число направените разходи за извършените услуги по фактура № 92 454 KIV/25.04.2024 г., фактура № 92 480 KIV/27.05.2024 г., , както и фактура № 92 453 KIV/25.04.2024 г., издадена от Б, до в размер, както следва: на сума 814, 25 лв.; 811,62 лв.; и 827,34 лв. Тези разходи са съотносими към трите МД с оглед съпоставимост между описание в трите фактури количество на стоките,наименование на плавателен съд и пристанище на натоварване. Задължението за ДДС е определено по всяка от трите МД в размер на 143 857, 40 лв., 57 824, 20 лв. и 43 281, 59 лв. , който е по-висок от размера на взетия под отчет и платен ДДС (В00) към датата на поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, поради което за вземане под отчет и плащане е определено задължение за ДДС при внос (В00) в размер 162,85 лв. ,162,32 лв. и 165,47 лв.

Съгласно ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула или при внос на стоки по чл. 16, ал. 3 ЗДДС , при приключване на митническите формалности. Данъчната основа по силата на чл. 55, ал. 1 е митническата стойност, увеличена доколкото вече не са включени в нея мита, акциз и други такси, както и свързани с вноса разходни като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. С нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС не се въвежда нов ред за определяне на данъчната основа при внос, а само се внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС. /Решение № 1932 от 21.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2022 г., I о./

Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Съдът по аргумент от чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС приема, че предпоставките за включване на изброените в разпоредбата разходи в данъчната основа са три - разходите да са свързани с вноса, тези разходи да не са вече включени в митническата стойност и те да са направени до първото местоназначение на стоката на територията на страната.В тази връзка настоящият съд приема за установено по категоричен начин, че разходите по фактура № 92 454 KIV/25.04.2024 г. – 811,62 лв., фактура № 92 480 KIV/27.05.2024 г.-827,34 лв. , както и фактура № 92 453 KIV/25.04.2024 г. – 814,25 лв., издадени от Б, представляват разходи за услуги (разходи за инспекция на стоките в пристанище на натоварване) и същите са извършени до първо местоназначение на стоките.

С оглед изложеното и предвид установеното обстоятелство, че цитираните три фактури не са приложени към МД c MRN 24BG001007065418R6, от МД с MRN 24BG001007065986R6 и от МД с MRN 24BG001007066638R3, а задължението по всяка от тях е платено от "П." ЕАД, съгласно установената счетоводна отчетност /фактурите са отразени по дебита на счетоводна сметка 602900 „Други външни услуги“ срещу кредита на счетоводна сметка 40 1000 „Доставчици“/ съдът приема за правилен обоснования от митническия орган извод, че разходите са свързани с вноса и изпълняват изискванията на първата предпоставка по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС , както и втората предпоставка на посочения текст, тъй като тези разходи не са включени в митническата стойност на внесената стока. По отношение на третата предпоставка съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС на понятието "първо местоназначение" на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2, се приема мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. С оглед приложения към МД с MRN 24BG001007066638R3 сертификат за движение А110.084345/ Л.118, Т.1/,към МД с MRN 24BG001007065986R6 сертификат за движение А 110.083712,към към МД c MRN 24BG001007065418R6 сертификат за движение А 110.083057, видно от които количествата валцдрат, предмет на трите МД от пристанище на натоварване О до пристанище на разтоварване Бургас, Република България, с изпращач „К.” , съдът обосновава извод, че е налице и третата предпоставка, предвидена в чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС .

При това положение съдът приема за доказани трите нарушения от обективна страна,

т.к. при съставяне на процесните МД и определяне на данъчните основи не са включени извършените за превоза при вноса на стоките разходи по фактури № 92 454 KIV/25.04.2024 г. – 811,62 лв., фактура № 92 480 KIV/27.05.2024 г.-827,34 лв. , както и фактура № 92 453 KIV/25.04.2024 г. – 814,25 лв., издадени от Б. Същевременно цените по посочените три фактури са заплатени от дружеството „П.“ЕАД и са относими към процесните декларации. От съдържанието на цитираните три сертификати за движение се установява обстоятелството, че пристанището на разтоварване на процесните количества валцдрат е в гр. Бургас, Р. България, т. е първото местоназначение, което е първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго на територията на държавата-членка на вноса по смисъла на чл. 86, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС . / в т.см. е Решение № 3741 от 6.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2022 г., I о./,

Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание

чл. 67, ал. 1 от същия закон задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоките, допуснати за свободно обращение с МД с МД c MRN 24BG001007065418R6, от МД с MRN 24BG001007065986R6 и от МД с MRN 24BG001007066638R3 е определено в размер общо на 490, 61 лв. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно на датата на приемане на всяка от трите митнически декларации.

Това означава, че с невключване на всички разходи,свързани с превоза на внасяните стоки към митническата територия на Съюза, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната „П.“ЕАД е нарушило изкисванията на чл.70 и чл.71,пар.1,б.“д“ Регламент /ЕС/ №952/2013г. за коректно определяне на митническата стойност и определяне на дължимия ДДС при внос,предпоставящо в съотношение на причинно-следствена връзка настъпили вредоносни последици за фиска от категорията на визираните в чл.234,ал.1,т.1 ЗМ- частично избягване заплащането на публични държавни вземания.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.234,ал.2,вр.ал.1,т.1 ЗМ, за митническа измама наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от:

размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1, т. 1. Предвид този санкционен диапазон законосъобразно наказващият орган е определил имуществена санкция за всяко от нарушенията в размер ,съответстващ на разликата между установения при проверката повисок размер на дължим ДДС и взетия под отчет и заплатен ДДС при внос /В00/, представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания по всяка от трите МД. Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото макар и да представлява фактическа и правна сложност, производството е приключило в рамките на едно о.с.з., съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е в действащата актуална редкация /в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата, а именно за сумата от 130 лева. /66,47 евро/ По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Агенция „Митници“, със седалище гр. София. Водим от горните съображения, съдът