Решение № 486 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 990/2025 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 86 от 05.11.2025 год., постановено по анд № 262/2023 год., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 67 от 10.07.2023 г. на и.д.Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на основание чл.265, ал.1, предложение второ от Закона за горите, на Земеделски производител П. Д. С. с [ЕГН] от с.Глава, общ.Червен бряг, обл.Плевен, [улица], е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за това, че на 19.04.2022 г. в поземлен [имот номер], който е част от площта на отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31" - държавна горска територия /ДГТ/, находящ се в землището на с. Глава, община Червен бряг, област Плевен, се извършва ползване и обработване на части от горепосочените поземлени имоти, в горска територия като земеделска земя, с цел отглеждане на земеделски култури, без да има действащ договор за наем или арендуване, като е променил фактическото използване на горската територия не по установения за това ред – нарушение чл.265, ал.1, предложение второ от Закона за горите, във връзка с чл. 41, ал. 2, във връзка с чл. 41, ал. 1 от същия закон. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П. Д. С. чрез пълномощника адвокат И. В. от Адвокатска колегия – Плевен, който счита същото за немотивирано и незаконосъобразно. Сочи в жалбата, че за да постанови своето Решение, PC Червен бряг е приел, че по делото безспорно е установено, че 19.04.22 г., в землището на с.Глава, П. С., в качеството си на ЗП е ползвал и обработвал като земеделска земя и е отглеждал земеделска култура, без да е имал правно основание за това, като земеделската земя била част от горска територия, с което променил фактическото използване на горската територия. Административното производство било започнато по повод извършена на 19.04.23 г. проверка на поземлен [имот номер] - държавна горска територия. Проверката била извършена от служители при ДГС - Плевен, св. Вл. Х. и Р. П.. Материалите по проверката били изпратени на РП Плевен. С Постановление на РП - Плевен било отказано образуването на ДП. PC Червен бряг отразил в мотивите си, че на 15.11.22 г. „е установен и открит извършителя на деянието ....“, а именно П. С.. Счита за неясно как PC Червен бряг е направил горният извод и на кои доказателства, събрани в хода на делото, е установил това. Не споделя този извод на PC Червен бряг, тъй като няма доказателство, което да насочва към конкретен извършител, в това число и ЗП П. С.. Счита, че административнонаказващият орган не е установил по категоричен и безспорен начин границите на земеделската земя, която е била обработвана, а и не са били констатирани каквито и да е табели или други указващи знаци, от които да се направи извод, че земята е част от горски фонд. Не са събрани каквито и да е доказателства за това П. С. да е земеделски производител. В заключение моли съда да отмени оспореното решение. Постъпил е отговор на касационната жалба от директора на РДГ, наименован „писмено възражение“, в което се излагат подробни мотиви за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание касаторът П. Д. С. не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Директор на Регионална дирекция по горите Ловеч в съдебно заседание се представлява се от юрк. Ц. Й.. Представя писмена защита, в която сочи, че поддържа писменото възражение, и моли решението на РС да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, алтернативно прави възражение за прекомерност на поисканите разноски по делото, като сочи, че същото не е със съществена правна сложност. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Административен съд-Плевен, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 19.04.2022 г., в изпълнение на Заповед № 53/18.04.2022 г. на Директора на ТП ДГС Плевен е извършена проверка на място в поземлен [имот номер], който е част от площта на отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31" - държавна горска територия /ДГТ/, находящ се в землището на с. Глава, община Червен бряг, област Плевен от Х. В. Х. и Р. И. П. на длъжност горски стражари при ДГС – Плевен. Свидетелите констатирали, че от цялата площ на отдел 106, подотдел „30" се извършва ползване и обработване на площ от 18 дка (осемнадесет декара), като земеделска земя, с цел отглеждане на земеделски култури. В момента на проверката било констатирано, че от цялата площ на отдел 106, подотдел „31" се извършва ползване и обработване на площ от 20 дка (двадесет декара) като земеделска земя, с цел отглеждане на земеделски култури. При извършена проверка на наличните документи в ТП ДГС - Плевен, не е установено наличието на действащ договор с физическо или юридическо лице за отдаване под наем или аренда на поземлен имот с [идентификатор], в частта му за отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31", държавна горска територия или на части от тях. Съставен бил Констативен протокол серия СЗДП № 025240/19.04.2022 г. За така констатираното била уведомена РП - Плевен, която разпоредила проверка на органите на МВР за незаконно ползване на 38 декара от площ, попадаща в отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31", държавна горска територия, в землището на с. Глава, община Червен бряг, представляваща Защитена зона р. Искър от екологична мрежа „Натура 2000". В хода на извършената полицейска проверка било установено, че на 15.11.2022 г. в ТП ДГС - Плевен е постъпило писмо с вх. № 2699/15.11.2022 г. от Северозападно държавно предприятие - гр. Враца, с което е изпратена прокурорска преписка № 3266/2022 г. по описа на РП - Плевен, ведно с приложение към нея, за преценка за търсене на административнонаказателна отговорност. По прокурорска преписка № 3266/2022 г. са приложени относими за отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31", следните документи: 1. Писмо на ОДМВР Плевен по вх. № 316000-22051/2022 г., рег. № 316000 - 20956/21.06.2022 г.; 2. Писмо на РУ - Червен бряг до ОДМВР Плевен, рег. № 374р 8652/25.07.2022 г.; 3. Докладна записка рег. № 374р - 8521/21.07.2022 г.; 4. Разпечатка от Google Earth за отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31"; 5. Таксационно описание за отдел 106, подотдел „30": Таксационно описание за отдел 106, подотдел „31"; Сведение от П. Д. С., [ЕГН], адрес: с. Глава, общ.Червен бряг, обл.Плевен, [улица]; Решение по гражданско дело № 1107 по описа за 1993 г. на Районен съд Червен бряг и Пълномощно рег. № 2084 от 14.06.2022 г. на Р. В. нотариус в район PC Тетевен с рег. № 392 на Нотариалната камара. Гореописани материали постъпили в ТП ДГС - Плевен, като били изпратени от РП – Плевен. На 15.11.2022 г. е установен и открит извършителя на деянието, който на 19.04.2022 г. от обективна и фактическа страна извършва ползване и обработване на част от горепосочения отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31" с обща площ от 38 дка, с цел отглеждане на земеделски култури, а именно– Земеделски производител /ЗП/ П. Д. С., [ЕГН], адрес: с. Глава, общ.Червен бряг, обл.Плевен, [улица]; На Земеделски производител /ЗП/ П. Д. С. е изпратено писмо с изх. № 137/16.01.2023 г., с което той е запознат с установеното, извършено от него нарушение, обективирано в Констативен протокол серия СЗДП № 025240 от дата 19.04.2022 г. и е поканен за съставяне на АУАН в сградата на ТП ДГС - Плевен. Писмото е получено на 18.01.2023 г., удостоверено с товарителница № 51206350358 - куриер 26235 на Спиди АД гр. София. АУАН е съставен на дата 26.01.2023 г. в присъствието на Земеделски производител /ЗП/ П. Д. С., след което му е предявен за запознаване, подписване и връчване на препис от него, като на дата 26.01.2023 г., същият го е подписал и е получил препис от него. Нарушението било квалифицирано по чл. 41, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 4, т. 1, предл. второ от ЗГ и чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗГ. Актът бил предявен на П. С. и същият го подписал със следното възражение "Не съм извършил посоченото в акта нарушение. Не знам кой орган е констатирал нарушението. Твърди се, че има постановление на прокурор, но такова не ми е предоставено". Получил е препис от АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е направил писмени възражения по акт сериен № 0003962 от 26.01.2023 г. В административнонаказателната преписка не били установени приложени доказателства за ползване на горепосочената площ на правно основание, в т.ч. договор за отдаване под наем или под аренда. Такива не били представени и на по-късен етап. Въз основа на така съставения АУАН от и.д. Директор на РДГ - Ловеч било издадено атакуваното НП, с което на земеделски производител П. Д. С. е наложена глоба в размер на 1 000 лв. за това, че: На дата 19.04.2022 г., в изпълнение на Заповед № 53/18.04.2022 г. на директора на ТП ДГС Плевен е извършена проверка на място с поземлен [имот номер], който е част от площта на отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31" - държавна горска територия /ДГТ/, находящ се в землището на с. Глава, община Червен бряг, област Плевен. В момента на проверката било констатирано, че се извършва ползване и обработване на части от горепосочените поземлени имоти, в горска територия като земеделска земя, с цел отглеждане на земеделски култури, без да има действащ договор за наем или арендуване, като ЗП е променил фактическото използване на горската територия не по установения за това ред, за което е съставен Констативен протокол /КП/ Серия СЗДП № 025240/19.04.2022 г. В приложеното към докладна записка рег. № 374р - 8521/21.07.2022 г., Сведение от П. Д. С. от 20.07.2022 г., той сочи следните обстоятелства: „От четири години обработвам земя, отдадена ми от Х. П. Й., която земя се намира в землището на с. Глава, обл. Плевен, местността „Гецовското". Земята е в размер на 63 декара и се намира в близост до река - Искър. Въпросната земя е била пасище, ливади и самозалесил се върбак. За собствеността на земята ми е предоставено Решение на PC - Червен бряг, с което е върната земята на наследниците на И. И. Г.. От въпросната земя обработвам около 50 декара, тъй като другата част е необработваема. За въпросната земя не вземам субсидии. До настоящият момент не съм уведомяван по какъвто и да начин от ДГС - Плевен, че обработвам земя, която представлява държавен горски фонд. Представям Решение № 1107/1993 г. и пълномощно предоставено ми от Х. П. Й..“ В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били направени писмени възражения по акт сериен № 0003962 от 26.01.2023 г. В административнонаказателната преписка не се установили приложени доказателства за ползване на горепосочената площ на правно основание, в т. ч. договор за отдаване под наем или под аренда. Такива не били представени и на по-късен етап. Установено било от Таксационните описания за горепосочения имот приложени към преписката, съгласно Горскостопански план на ДГС-Плевен от 2015 г., отдел 106, подотдел „30" е голина 5.8 ха, вид на гори -Тополови; функция - „С" /специална/ защитна ивица крой река; собственост - държавна собственост. Било установено от Таксационните описания за горепосочения имот приложени към преписката, съгласно Горскостопански план на ДГС-Плевен от 2015 г., отдел 106, подотдел „31" е голина 3,2 ха, вид на гори - Тополови; функция - „С" /специална/ защитна ивица крой река; собственост - държавна собственост. Съгласно справка от публичната страница на Агенция по геодезия картография и кадастър, КАИС-портал за електронни услуги - Кадастрална карта и регистри, за поземлен [имот номер], област Плевен, община Червен бряг, с. Глава. м.“Панчовец" е посочено: вид собственост Държавна частна, вид територия Горска. НТП /начин на трайно ползване/ Друг вид дървопроизводителна гора, площ 88981 кв. м, стар номер 404002. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1217/12.06.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК. Имотът попада в защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000, Защитени зони за местообитания (pSCI/SCI/SAC), Наименование: Река Искър (BG0000613). Същият има и средообразуваща функция. При проверка на място на дата 19.04.2022 г., служителите на ТП ДГС - Плевен установили в землището на с. Глава, община Червен бряг. област Плевен, на площ от 38 дка, в отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31", държавна горска територия (ДГТ), определена като голина с дървопроизводителна и със средообразуваща функция, съгласно Горскостопанския план на ДГС-Плевен от 2015 г., че от неизвестен до този момент нарушител, се извършва обработка с цел използване като земеделска земя за отглеждане на земеделски култури, като с тези си действия същият е променил фактическото използване на горската територия /ГТ/, от дървопроизводителна и средообразуваща с функция - Специална, защитна ивица край река, в земеделска, не по установения за това ред. В раздел III - Управление на поземлени имоти в горски територии от Закона за горите, е регламентиран редът за временно ползване под наем или аренда на поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, като разпоредбите на този раздел не са спазени, тъй като липсва сключен договор за наем или аренда с ТП ДГС - Плевен за поземлен [имот номер], който е част от площта на отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31" - държавна горска територия /ДГТ/, находящ се в землището на с. Глава, община Червен бряг, област Плевен. При определяне на наказанието са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства- липсата на други констатирани нарушения по нормативната уредба и наложеното наказание е в предвидения минимум. Като отегчаващо вината обстоятелство било взето предвид, че нарушението е извършено в част от два на брой поземлени имоти, които са част от площта на отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31" - държавна горска територия /ДГТ/, находящ се в землището на с. Глава, община Червен бряг, област Плевен. Вземайки предвид осъщественото нарушение, събраните доказателства, подкрепящи административното обвинение, от обективна страна АНО е приел за доказано нарушението и неговия автор, а от субективна страна неговата вина. Наказващият орган счел, че с деянието деецът виновно е нарушил чл. 265, ал. 1, предл. второ от ЗГ, във връзка с чл. 41, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 4, т. 1, предл. второ от ЗГ и чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗГ. Съдът направил извод въз основа на Заповед № ЗАП-4-05.01.2022 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и Заповед РД49-199/16.05.2011 г. на министъра на Земеделието и храните, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган въз основа на АУАН съставен от оправомощено лице. РС е приел за установена по несъмнен начин описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Х. В. Х. и Р. И. П., обясненията на жалбоподателя П. Д. С., дадени в съдебно заседание, както и от приобщените писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Кредитирал изцяло показанията на актосъставителя Х. В. Х. и свидетеля по акта Р. И. П., с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Съдът е кредитирал като достоверни и обясненията на жалбоподателя, че действително към датата на извършване на проверката е ползвал части от описаните в АУАН и НП имоти - с площ около 38 дка, които бил засадил със земеделска култура. Приел за безспорно установено, че на посочените в АУАН и в НП дата и място - 19.04.2022 г. в землището на с. Глава, община Червен бряг, област Плевен, поземлен [имот номер], който е част от площта на отдел 106, подотдел „30" и подотдел „31" - държавна горска територия /ДГТ/, представляващ държавна горска територия, жалб. П. Д. С., в качеството си на земеделски производител, е ползвал и обработвал части от [имот номер], като земеделска земя, отглеждал е земеделска култура, без да е имал сключен договор за наем или аренда, с което е променил фактическото използване на горската територия, определена с дървопроизводителни и средообразуващи функции, в нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗГ - "Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда, при условие че не се променят функциите на територията, не се възпрепятства осъществяването на други дейности в нея и не се увреждат почвите. Въз основа на описаната по-горе и възприета фактическа обстановка РС от правна страна е намерил, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на административно нарушение, визирано в горепосочената разпоредба. Съдът приел, че жалбоподателят не е направил основателно възражение при запознаване и подписване на акта за установяването му и не е сочил доказателства, които да го опровергават. При така приетото за установено от фактическа и правна страна,направил извод, че законосъобразно АНО е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 41, ал. 2 от Закона за горите. Наложената на П. С. санкция за нарушение по чл. 41, ал. 2 ЗГ глоба в минимален размер - от 1 000 лв. съдът приел, че е съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Приел, че НП и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и не са налице основания за прекратяване на административнонаказателното производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Същият е съставен в присъствието и връчен на жалбоподателя. Издаденото въз основа на акта НП е законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл. 57 и чл. 53, ал. 1 и, ал. 2 от ЗАНН. Нарушението и в АУАН и в обжалваното НП е формулирано пълно, точно и ясно. Ето защо РС е намерил, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, и като такова е потвърдено. Осъдил е жалбоподателя да заплати разноски. Според настоящата касационна инстанция оспореното решение е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, изложените от въззивния съд мотиви се споделят изцяло и не следва да се преповтарят, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Неоснователно е твърдението, че не става ясно въз основа на какви доказателства PC Червен бряг отразил в мотивите си, че на 15.11.22 г. „е установен и открит извършителя на деянието ....“, а именно П. С.. Ясно в решението на РС е посочено, че на 15.11.2022 г. в ТП ДГС е постъпило писмо с вх.№2699 от 15.11.2022 /същото писмо е на л.26 от делото пред РС/, ведно с материали от РП Плевен, в които е налице сведение от С., че той обработва земята. Неговите сведения са съпоставени с установеното при проверката, извършена на 19.04.2022 г. /а не на 19.04.2023 г., както се сочи в касационната жалба/, включително съставения констативен протокол и измерванията, извършени от служителите на ДГС Плевен. Твърдението, че не са установени по категоричен и безспорен начин границите на земеделската земя, която е била обработвана, също е неоснователно. Същата обработвана земя е подробно описана в констативния протокол, като в приложена към него карта /л.18 от делото пред РС/ е ясно очертана. Освен това следва да се отбележи, че установяването на точните граници на обработвана горска територия не е свързано с предмета на делото. В настоящия случай, както се посочва в НП, горска територия е с фактически променено предназначение, с оглед на което за доказване на деянието е необходимо да се установи, че част от същата се обработва. Не се отразява на законосъобразността на НП евентуалното обработване и на земя, която не е горска територия. В случая обаче цялата описана в НП площ е горска територия и е обработвана от С.. По отношение на извършените измервания следва да се има предвид, че в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /отм., но действаща през 2022 г./, средствата за измерване на площ с GPS не са уредени. Същите средства не са уредени и в понастоящем действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, Приета с ПМС № 417 от 29.11.2024 г., обн., ДВ, бр. 103 от 6.12.2024 г., в сила от 6.12.2024 г. С оглед на това не може да се твърди, че извършените измервания не са съобразени с нормативните изисквания към средствата за измерване, тъй като такива изисквания не са налице. Обработваемата земя е горска територия, и не е било необходимо да се поставят табели или други указващи знаци, които да посочват, че земята е част от горски фонд. С. е обработвал земята, без да има скица на предоставения за обработка имот, или друг документ, в който предоставената му под наем земя да е ясно индивидуализирана на определено място от земната повърхност. Липсва законово изискване горските територии да се означават с табели или други указващи знаци, като с оглед на факта, че същите територии заемат обширна част от територията на Република България, това е и практически невъзможно. Не е основателно и твърдението, че не са събрани каквито и да е доказателства за това П. С. да е земеделски производител. Напротив, същият в подаденото от него сведение, приобщено по административнонаказателната преписка – л.24 от делото пред РС, изрично посочва, че „…повече от десет години съм земеделски производител, като се занимавам с обработка на земя и отглеждането на животни…“ Освен това следва да се съобрази, че само площта на обработваемата земя от горския фонд е 38 декара, което показва, че С. по занятие се занимава със земеделско производство. Процесното нарушение в НП е квалифицирано по чл. 265, ал. 1, предл. второ вр. чл. 41, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за горите. С разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ЗГ, съдържаща едновременно състав на административно нарушение и санкция за извършването му, се налага глоба на физическо лице, което промени предназначението на горски територии или фактическото им използване не по установения за това ред. В конкретния случай са налице данни, че С. е променил фактическото използване на горската територия не по установения за това ред, като е извършил ползване и обработване на част от поземлен имот в горска територия като земеделска земя с цел отглеждане на земеделски култури – пшеница съгласно констативния протокол, без да има действащ договор за наем или аренда, и без промяна на предназначението на територията по законовия ред. Така посочените факти са доказани, и правилно е прието от РС, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 265, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 265, ал. 1, предл. второ вр. чл. 41, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за горите. РС-Червен бряг е достигнал до аналогични правни изводи, поради което неговото решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото ответникът по касационната жалба има право на разноски. Същите са поискани с „писмена защита“, представена в о.с.з. от упълномощения юрисконсулт, и са в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Същата сума е близка до минимална по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, упълномощеният юрисконсулт се е явявал в о.с.з., с оглед на което същата сума следва да бъде присъдена изцяло. Пресметната в евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, същата възлиза на 76,69 евро. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, чл.63в и чл.63д от ЗАНН, съдът