Решение № 2027 от 17.7.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 334/2026 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр.чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.

Образувано е по жалба на „Шарп ИТ“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник Н. Т., против решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05SFPR002-1.012-0040/37 от 22.04.2026 г. на главен директор на ГД ЕФМПП, ръководител на УО на ПРЧР, в частта му, с която не се верифицират разходи в размер на 27 922, 24 евро, по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с № BG05SFPR002-1.012-0040-С01, както следва:

• по т. 2 от него, на основание чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ, е отказано верифицирането на разходи в размер на 787, 11 евро, равняващи се на 1 539, 45 лева;

• по т. 3 от него, на основание чл. 64, ал. 1, предл. първо от ЗУСЕФСУ, е отказано верифицирането на разходи в размер на 27 135, 13 евро, равняващи се на 53 071, 70 лева.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска от съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 70 от делото).

Ответникът по жалбата – главен директор на ГД ЕФМПП – МТСП и ръководител на УО на ПРЧР, чрез процесуален представител Д. Д. – служител с висше юридическо образование и правоспособност, оспорва основателността на жалбата. Иска от съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, което аргументира с липсата на фактическа и правна сложност на спора, предвид че този спор в голямата си част вече е решен в предходно съдебно производство, а и посочва, че става въпрос за ниска стойност на засегнатите неверифицирани разходи, поради което исканото адвокатско възнаграждение се явявало непропорционално. С оглед това, моли съдът да вземе предвид и задължителната практика на съда на ЕС, позволяваща националният съд да не се съобразява дори и с минималните размери на възнагражденията, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

По фактите

Жалбоподателят е страна по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма „Развитие на Човешките ресурси“ 2021-2027 по процедура чрез подбор на проекти BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“ рег. № BG05SFPR002-1.012-0040-С01, сключен на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕФСУ във връзка с одобрено проектно предложение BG05SFPR002-1.012-0040. С посочения договор УО (министерство на труда и социалната политика) предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 322 954, 13 лева по програма „Развитие на Човешките ресурси“ 2021-2027, приоритет 1: Насърчаване на заетостта и развитие на умения, процедура BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“ за изпълнение на проект BG05SFPR002-1.012-0040 „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“. Проектът е с основни дейности: 1. подготовка, назначение и работа на лица във фирма Шарп ИТ ЕООД; 2. осъществяване на менторска помощ към новоназначените работници във фирмата; 3. закупуване на материални активи за адаптиране на работно място за лице с трайни увреждания. Периодът за изпълнение на дейностите по проекта е 27 месеца, считано от 20.09.2024 г.

Видно от договор БФП/споразумение, проектът предвижда назначаване на 4 лица в неравностойно положение и едно лице с трайни увреждания, както и адаптиране на работното място на лицето с трайни увреждания. Предвижда се и осъществяване на менторска помощ към новоназначените работници в „Шарп ИТ“ ЕООД, като за да получи възнаграждение, менторът трябва да отчете минимум 40 часа месечно.

С искане за плащане № 1 дружеството предявило междинно плащане за сума в размер на 73 767, 65 лева. Към искането били представени изискуемите документи, включително финансов отчет, технически отчет, декларация за допустимост на разходите, таблица „Микроданни с участници“ (ЕСФ+), разходооправдателни документи, счетоводни справки.

От представения технически отчет се установява, че бенефициентът е отчел като назначени по проекта, следните лица в неравностойно положение: А. А. Й., П. И. Н., Б. Т. Т. и Д. К. М.. Назначеното лице в категория „лица с трайни увреждания“ е Й. И. Т.. Посочени са и менторите – М. М., Д. Д. и Ж. П.. Доставени са и необходимите материали за адаптиране на работното място на лицето с трайни увреждания, а именно: 1. лаптоп Lenovo Yoga Pro 9 16IMH9; 2. Windows 11 Professional x64 Английски език; 3. безжична мишка Logitech MX Master 3S, графитен; 4. безжична клавиатура A4TECH FBK25, черен; 5. уеб камера ProXtend X701 бр. 1.00; 6. раница за лаптоп Sbox White Shark TROOPER 16“, черен, с посочен изпълнител „Ардес информационни технологии“ ЕООД.

Със съобщения през ИСУН 2020, УО изискал от бенефициента допълнителна документация и дал разяснения във връзка с внесеното искане № 1.

Със съобщение през ИСУН 2020 бенефициентът извършил изискуемите корекции и дал необходимите обяснения.

С ново съобщение, УО направил допълнителни забележки по искането и изискал още относими документи, което получило отговор от бенефициента със съобщение от 05.03.2025 г.

Във връзка с изпратените от бенефициента График за работно време и местонахождение на обектите на работа на лицата, екип на УО извършил проверка на място на 04.03.2025 г. За резултата от проверката, бил изготвен лист за проверка на място, с обща оценка: „1. Едно от лицата не е намерено на работното си място.; 2. Оборудването не е налично на работното място, за което е предвидено.“ Бенефициентът бил уведомен за извършената проверка и резултатите от нея със съобщение в ИСУН 2020 от 18.03.2025 г. В последното е указано, че в срок от 3 работни дни дружеството следва да представи пред УО информация и/или документация за начина, по който се извършва контрол върху дейността и спазването на работното време, както и конкретна информация за отсъствието от работното място на А. Й. в деня и часа на проверката.

На 19.03.2025 г., бенефициентът изпратил съобщение до УО, чрез ИСУН 2020, към което прикачил и обяснение във връзка с констатациите от проверката на място (л.31 от преписката). В последното, дружеството посочило, че: „Техниката е в офиса, защото изпълнявахме решение на УО да облепяме на два пъти със стикери….на лаптопа на определен период се правят определени софтуерни актуализации и конфигурации, които произтичат от спецификата на трудовия процес.“ И още: “…А. Й. не е отсъствала от работното място. Тя е работила на посочения адрес…..отговаря на звънец с име „Гроздеви“.“

Въз основа на проверка на документите по постъпилото искане № 1, на 18.03.2025 г. УО е издал решение за верификация № BG05SFPR002-1.012-0040/1 на постъпило искане за междинно плащане, което е съобщено на бенефициента със съобщение от 18.03.2025 г. в ИСУН 2020, и с което на основание чл. 62, ал. 1 вр.ал. 3 от ЗУСЕФСУ и във връзка с проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от същия закон, въз основа на извършена проверка по искане за плащане № 1 по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с № BG05SFPR002-1.012-0040-С01 на обща стойност 73 767, 65 лева са верифицирани разходи в размер на 12 498, 20 лева. С диспозитива на същия акт, на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е определен общ размер на неверифицираните разходи – 61 269, 45 лв.

А. По отношение на включени в субсидиарна заетост 5 лица, УО е посочил, че след проведена процедура по чл. 63 от ЗУСЕФСУ, представените от бенефициера Карти за участие на лицата, наети по проекта са попълнени некоректно - липсва информация по т. 6 „Други хора в неравностойно положение“, необходима за установяване на принадлежност на наетите лица към целевата група по операцията. Органът е изложил, че съгласно изискванията на т. 15 Допустими целеви групи от Условията за кандидатстване по процедурата, допустими целеви групи са лица в неравностойно положение. В допълнение, лицата от целевата група следва да са безработни или неактивни за период от минимум 4 седмици към момента на включване в дейности по процедурата. Достигнал е до извод, че липсва представена от бенефициера информация за принадлежност на лицата към целевата група по операцията. От представена справка в Национална база данни на Агенцията по заетостта е установил, че нито едно от въпросните лица няма непрекъснато поддържана регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца. От наличните данни в Картите за участие е установил, че всички лица са на възраст над 29 години, както и че липсват данни лицата да отговарят на друг критерий съгласно § 1, т. 4а от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Предвид изложеното органът е счел, че лицата А. А. Й., Б. Т. Т., Д. К. М. и П. И. Н. не отговарят на изискванията за целевата група по операцията, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, тъй като в Условията за кандидатстване не са включени разходи за непопадащи в целевите групи лица. Отказал е да верифицира разходи за възнаграждения на лица в неравностойно положение без трайни увреждания, на стойност 45 448, 00 лева.

В. По отношение на дейност 2 „Осъществяване на менторска помощ към назначените работници във фирма „Шарп ИТ“ ЕООД“:

В. 1. Органът е посочил, че в процеса на верификация е установено, че за лицето М. С. М. (управител на бенефициера), отчетено като ментор на новоназначени лица по проекта, не е представено допълнително споразумение към трудов договор или трудов договор, с което лицето се определя за ментор. Представена е заповед, с която същото лице определя себе си за ментор по проекта. Същевременно съгласно данни от електронна система на Националната агенция за приходите (НАП) лицето М. С. М. има трудово правоотношение с друг работодател в периода, в който изпълнява задължения на ментор по проекта. Предвид посоченото органът е достигнал до извод за нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и не е верифицирал разходите за менторство на лицето М. С. М. на новоназначените лица Б. Т. Т. и Й. И. Т..

В. 2. В решението е посочено, че лицата Д. З. Д. и Ж. Г. П. са отчетени като ментори на новоназначени лица по проекта – А. А. Й., Д. К. М., П. И. Н.. Във връзка с констатациите по т. А от акта и във връзка с т. 14.3 от Условията за кандидатстване, съгласно която са допустими разходите за възнаграждение на ментори, определени от работодателя, които ще отговарят за представители на целевата група, ръководителят на УО е счел, че са отчетени дейности и разходи за лица, които не са представители на целевата група по операцията, поради което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ разходите са недопустими.

Предвид посоченото, в частта по б. В от акта, органът е отказал да верифицира разходи в общ размер на 4 198, 50 лв.

С. По отношение на дейност 3 „Закупуване на материални активи за адаптиране на работно място за лице с трайни увреждания.“, органът е посочил, че бенефициерът е отчел извършена дейност и съответните й разходи за закупуване на оборудване за адаптиране на работно място за лице с трайни увреждания. В Условията за кандидатстване по процедурата, т. 3/3. 1 „Разходи за закупуване на обзавеждане и оборудване“ е определено, че тези разходи са допустими единствено за изпълнението на дейност с цел адаптирането на работно място за лица с трайни увреждания. Л. Й. И. Т. е единственото включено в дейностите по проекта и попадащо в тази група. Назначено е на длъжност „Специалист, тестване на софтуерни приложения“ с работно място хоум офис. На 04.03.2025 г. екип на УО е извършил проверка, при която е установено, че на лицето не е предоставено отчетеното оборудване. Не е изпълнено изискването на чл. 2.4 и чл. 3.23 от АДБФП и описанието на дейност 3 от Формуляра за кандидатстване, както и на т. 3/3.1 от Условията за кандидатстване, поради което и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 3, т. 4 от ЗУСЕФСУ не са верифицирани отчетени разходи за оборудване в размер на 6 053, 00 лв.

D. „Непреки разходи“, органът е приел, че са предявени за верификация непреки разходи, надхвърлящи максималния допустим процент, спрямо допустимите преки разходи. Поради това и на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗУСЕФСУ е определил за недопустими разходи в размер на 5 569, 95 лв.

Решение за верификация № BG05SFPR002-1.012-0040/1 от 18.03.2025 г. на главен директор на ГД ЕФМПП, ръководител на УО на ПРЧР, в частта му, с която не се верифицират разходи в размер на 61 269, 45 лв., по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с № BG05SFPR002-1.012-0040-С01 е обжалвано пред АдмС - Русе по повод, на което е образувано адм. дело № 217/2025 г. по описа на съда. С решение № 3047 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 217/2025 г. по описа на АдмС – Русе, съдът е отменил решение за верификация № BG05SFPR002-1.012-0040/1 от 18.03.2025 г. на главен директор на ГД ЕФМПП, ръководител на УО на ПРЧР, в частта му, с която не се верифицират разходи в размер на 61 269, 45 лв., по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с № BG05SFPR002-1.012-0040-С01 и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По отношение на б. А. от решението, съдът е анализирал разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, т. 3.9 и т. 3.60 от АДБФП и глава 4 от Наръчника на УО на ПРЧР. Приел е, че не се установява, УО да е предоставил на бенефициера подробно описание на конкретните мерки, които е следвало да бъдат предприети във връзка с коректно попълване на т. 6 от Картите за участие. Посочил е, че от представената по делото извадка от въпроси и отговори по процедурата, също не се откриват конкретни отговори и насоки по отношение на констатираните пропуски досежно т. 6 от Картите за участие. В тази връзка, съдът е счел, че след като е стартирал процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ, УО е следвало да изпълни задълженията си, предвидени в разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е посочил, че съгласно изложеното в т. А от решението, отказът за верификация не е предпоставен от констатирано несъответствие с изискванията за допустимост на разходите по смисъла на чл. 57, чл. 58 и чл. 59 от ЗУСЕФСУ, а затова, че не е доказано, че разходът съответства на изискванията за допустим разход, т.е. не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи извод за допустимостта или недопустимостта му.

По б. Б от решението съдът е изложил, че Ръководство на бенефициера по процедура BG05 SFPR002-1.012, на което органът се е позовал, не е представено по делото и на бенефициера, а в представените Условия за кандидатстване са изяснени само въпросите относно начина на заплащане на менторите. Съгласно т. 14.3 от Условията за кандидатстване изискването за заплащане на менторския труд е минимум 40 часа месечно. Същевременно, от представените отчети за менторство е видно, че отчетеният менторски труд отговаря на посочените изисквания за 40 часа месечно за всеки от менторите.

По б. С от решението, относно неверифицираните разходи за оборудване, съдът е посочил, че те са извършени по проекта с цел адаптиране на работното място за лице с трайни увреждания – Й. Т.. Анализирал е т. 4.2.2 „Проверки на място“ от представената по делото извадка от Наръчника на УО. Изложил е, че по преписката е приложен лист за проверка на място, от който се установява, че процесното оборудване не е намерено на работното място на лицето с трайни увреждания, в настоящия случай в дома му. В отговор на съобщение в ИСУН 2020 от УО, във връзка с резултатите от проверката, бенефициерът е дал следните обяснения: „Техниката е в офиса, защото изпълнявахме решение на УО да облепяме на два пъти със стикери.... на лаптопа на определен период се правят определени софтуерни актуализации и конфигурации, които произтичат от спецификата на трудовия процес.“ Съдът е посочил, че по преписката няма данни да са дадени препоръки за конкретни действия от УО, нито да е извършено последващо посещение на място от експерти. От разпит на това лице, в качеството му на свидетел по делото, ползващо в работния си процес въпросното оборудване, съдът е установил, че свидетелят е дал описание на закупения компютър, разяснил е каква е възложената му работа, как я върши и какво се изисква от него. Заявил е, че е обяснил на проверяващите експерти защо в момента оборудването не е на работното му място.

Решението на първата съдебна инстанция е обжалвано от органа пред ВАС, по повод на което е образувано адм. дело № 12443/2025 г. по описа на съда. С решение № 2890 от 16.03.2026 г., касационната инстанция е оставила в сила първоинстанционното съдебно решение като по отношение на всеки един от приетите от АО за недопустими разходи е посочила следното:

Относно частта по б. А касационната инстанция е посочила, че по делото е установено, че въпреки неколкократното изпълнение на процедурата по чл. 63 ЗУСЕФСУ, от бенефициера не е предоставена информация в т. 6 от представените от него Карти за участие на лицата, наети по проекта, която е необходима за установяване на принадлежност на наетите лица към целевата група по операцията. Органът е достигнал до извод, че липсва представена от бенефициера информация за принадлежност на лицата към целевата група по операцията, като от извършените от него служебни проверки, принадлежността им към целевата група също не може да бъде установена. Изложил е кои са допустимите целеви групи съгласно т. 15 от Условията за кандидатстване по процедурата. Въз основа на установеното е приел, че са налице предпоставките по чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, за отказ за верификация на разходите за тези лица, включени в искането за плащане и е отказал да верифицира сумата от 45 448, 00 лева. ВАС е формирал правен извод, че посочените от органа фактически основания не съответстват на приетото от него правно основание за отказ по чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ като изрично е указал, че фактическите основания за отказ релевират към разпоредбата на чл. 64, ал. 3, предл. 1 от ЗУСЕФСУ, тъй като органът не е установил, че посочените лица не отговарят на изискванията за целевата група по операцията, а че не са представени доказателства, от които да се установи отговарят ли те на тези изисквания.

Относно частта по б. В. 1, органът е отказал верификация на предявените разходи за лицето М. С. М. (управител на бенефициера), отчетено като ментор на новоназначени лица по проекта, поради непредставен трудов договор за посоченото лице. Като правно основание за отказа АО е посочил разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Касационната инстанция е указала, че съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Касационната инстанция е указала, че анализът на изискването по т. 2 сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. ВАС е посочил, че в случая органът не е сторил това. Предвид посоченото актът му се явява незаконосъобразен и в частта по б. В. 1. от него.

В частта по б. В. 2. от акта органът не е верифицирал разходи за лицата Д. З. Д. и Ж. Г. П. - ментори на новоназначени лица по проекта – А. А. Й., Д. К. М. и П. И. Н.. Като фактическо основание за отказа, органът се е позовал на констатациите си по т. А от акта, като е приел, че са предявени за заплащане разходи за лица, които не са представители на целевата група по операцията. Като правно основание органът е посочил разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ във вр. с т. 14.3 от Условията за кандидатстване. Касационната инстанция е приела, че видно обаче от установената незаконосъобразност на акта, в частта по б. А от него, въпросът дали тези лица отговарят на изискванията за целевата група по операцията все още не е разрешен. Посоченото обосновава незаконосъобразност на акта и в частта по б. В. 2. от него, тъй като допустимостта на разходите за възнаграждение на ментори е обусловена от установяването или не на принадлежност на лицата, за които разходите за направени, към целевата група съгласно Условията за кандидатстване.

По отношение на б. С на акта, с която е отказана верификация на разходи за закупуване на материални активи за адаптиране на работно място за лице с трайни увреждания, ВАС е приел, че безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е налице основание за отказ на този разход.

По б. D от оспорения акт, органът е отказал верификация на непреки разходи в размер на 5 569, 95 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗУСЕФСУ, предвид обстоятелството, че надхвърлят максималния допустим процент, спрямо допустимите преки разходи. ВАС е посочил, че предвид незаконосъобразността на акта в частта досежно установените от органа като недопустими преки разходи, в частта по б. А, В и С от решението, оспореният акт се явява незаконосъобразен и в тази му част.

На 22.04.2026 г. главен директор на ГД ЕФМПП – МТСП и ръководител на УО на ПРЧР, на основание чл. 62, ал. 1, във връзка с ал. 3, и във връзка с проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във връзка с решение № 2890 от 16.03.2026 г. на Върховния административен съд, и извършена повторна проверка на комплект документи по искане за плащане № 1 от ИСУН 2020 с неуточнен отчетен период проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД" с № BG05SFPR002-1.012-0040-С01 постановява решение за верификация № BG05SFPR002-1.012-0040/37, съгласно диспозитива /разпоредителната част на оспорения акт/, на което по т. 2 и т. 3 не се верифицират разходи в общ размер на 27 922, 24 евро, по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с № BG05SFPR002-1.012-0040-С01, както следва:

2. на основание чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ, определя размер на недопустими разходи 787, 11 евро, разпределени както следва:

2.1. 715, 55 евро по бюджетен ред I.1.3 „Разходи за възнаграждения на ментори“ - разходи за възнаграждение на ментор М. С. М.;

2.2. 71, 56 евро по бюджетен ред VI.6/6.1 „Непреки разходи“.

3. на основание чл. 64, ал. 1, предл. първо от ЗУСЕФСУ определя размер на недопустими разходи 27 135, 13 евро, разпределени както следва:

3.1. 23 237, 19 евро по бюджетен ред I.1.1 „Разходи за възнаграждения на лица в неравностойно положение без трайни увреждания“, сумата покрива тримесечния разход за труд за периода 01.10.2024 г. - 31.12.2024 г. за лицата: А. А. Й., Б. Т. Т., Д. К. М. и П. И. Н.;

3.2. 1 431, 11 евро по бюджетен ред I.1.3 „Разходи за възнаграждения на ментори“ - разходи за възнаграждения на ментори Д. З. Д. и Ж. Г. П.;

3.3. 2 466, 83 евро по бюджетен ред VI.6/6-1 „Непреки разходи“.

Съгласно изложените мотиви от органа /фактическите и правни основания за така постановения отказа да се верифицират посочените разходи/:

По отношение на включени в субсидирана заетост 5 лица, в процеса на верификация е установено, че в представените карти за участие (Приложение № 1) на лицата наети по проекта не е попълнена информация в т. 6 съгласно изискванията на Специфично ръководство за бенефициента по процедурата. След поискване на информация от страна на УО, при изпълнение на процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ, бенефициентът е представил допълнени/коригирани Карти за участие (Приложение № 1). В същите в т. 6, секция „Други хора в неравностойно положение“ е попълнена информация относно срока, в който съответното лице е безработно, което дублира информацията от т. 5, в следствие на което е прието, че липсва необходимата информация от т. б на Карта за участие (Приложение № 1). В повторно изпълнение на процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ, УО е поискал да се представи писмена обосновка и информация относно данните от т. 6 на Карта за участие (Приложение № 1) за лицата, включени в субсидирана заетост. С кореспонденция в ИСУН 2020 бенефициентът е изпратил отговор: „Картите за участията попълнени от кандидатите към 01.10.2024. В дописването на текст съвпадащ с текста по точка 5 няма умисъл, а отговор на въпроса в точка б„ Други хора в неравностойно положение, моля уточнете ". Това е разбрано като искане за вписване - в какво качество лицата участват в проекта — Безработни или хора с увреждания.". При изпълнение на процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ за трети път, УО отново е констатирал липса на информация относно т. 6 от Карта за участие (Приложение № 1), като е пояснил, че същата е необходима за установяване на принадлежност на наетите лица към целевата група по операцията съгласно изискванията на т. 15 Допустими целеви групи от Условия за кандидатстване по процедурата и е поискал да се представи информация за принадлежност на наетите лица към целевата група по операцията. С отговор по кореспонденция № BG05SFPR002-1.012-0040-C01-M014 с peг. № BG05SFPR002-1.012-0040-С01-МО14-А001 бенефициентът е отговорил, че „.. Всички лица от целевата група са взети от БТ Русе и имат минимум 4 седмици към момента на включване в дейности по процедурата: за А. Й. е отбелязано безработна над 12 месеца; за Б. Т. е отбелязано безработен до 6 месеца; за Д. М. безработна до 6 месеца; за Й. Т. безработна над 12 месеца и за П. Н. безработна над 6 месеца...“. Органът е изложил, че в раздел IV. Изпълнение, техническо и финансово отчитане, т. 2 - Указания и документи, относно удостоверяване на принадлежност на лица, като представители на целевата група от Ръководство за бенефициента по процедура BG05SFPR002-1.012, което е документ по чл. 26 ал. 1 от ЗУСЕФСУ недвусмислено е посочено, че с оглед доказването на принадлежността на лицата от целевата група, коректното и пълно изготвяне на картата за участие е изключително важно. В случай че в картата за участие няма налична опция, към която да се причисли конкретно лице от целевата група, задължително се допълва информация в т. 6, секция „Други хора в неравностойно положение“. Некоректното попълване на картата за участие води до непризнаване на участието на лицето в проекта, както и всички съпътстващи разходи. Едновременно с това, в т. 25.8. Условия за изпълнение на проекта, след решението на Управляващия орган за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, подточка 22.1 от Условия за кандидатстване по процедурата и в отговора на Въпрос № 14 т.1 от рубрика Въпроси и отговори по процедура BG05SFPR002-1.012 съгласно чл. 26, ал. 8 и 9 от ЗУСЕФСУ и чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от ПМС № 23 от 13.02.2023 г., са дадени разяснения относно допустимост на лицата като представители на целевите групи. В отговора на Въпрос № 14 т. 1 от рубрика Въпроси и отговори, недвусмислено е посочено, че лицата следва да отговарят на всички изисквания към целевата група по процедурата, като освен да попадат в определението за лица в неравностойно положение, следва да са безработни или неактивни лица за период от минимум 4 седмици към момента на включване в дейности по процедурата. Съгласно изискванията на т. 15 Допустими целеви групи от Условията за кандидатстване по процедурата, допустими целеви групи са лица в неравностойно положение. В допълнение, лицата от целевата група следва да са безработни или неактивни за период от минимум 4 седмици към момента на включване в дейности по процедурата. От направена справка в Национална база данни на Агенцията по заетостта е установил, че нито едно от въпросните лица няма непрекъснато поддържана регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца. От наличните данни в Картите за участие е установил, че всички лица са на възраст над 29 години, както и че липсват данни лицата да отговарят на друг критерий съгласно § 1, т. 4а от ДР на ЗНЗ. На основание гореизложеното УО е счел, че за лицата А. А. Й., Б. Т. Т., Д. К. М. и П. И. Н. е представена информация или документация, която не съдържа критерии, въз основа на които да се определи принадлежността им към целевата група по операцията, а именно - лица в неравностойно положение. Според органа, установеното е основание за определяне на всички разходи, свързани с лицата за недопустими на основание чл. 64, ал. 1, хипотеза първа от ЗУСЕФСУ.

По отношение на дейност 2. „Осъществяване на менторска помощ към новоназначените работници във фирма Шарп ИТ ЕООД“, в процеса на верификация е установено за лицето М. С. М. (управител на бенефициента), отчетено като ментор на новоназначени лица по проекта, че не е представено допълнително споразумение към трудов договор или трудов договор, с което лицето се определя за ментор, но е представена заповед с което същото лице определя себе си за ментор по проекта. Същевременно съгласно данни от електронна система на НАП (по чл. 347 от КТ), лицето М. С. М. има трудово правоотношение с друг работодател в периода, в който изпълнява задължения на ментор по проекта. В изпълнение на процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ УО е поискал да се представи допълнително споразумение към трудов договор или трудов договор на М. С. М., с което лицето се определя за ментор, съгласно изискванията на IV. Изпълнение, техническо, и финансово отчитане, т. 4. Документи, доказващи изпълнението на Дейност „2. Подкрепа на работното място чрез ментор, съгласно индивидуалните нужди на новонаетите лица от целевата група за период до 6 м.“ от Ръководство за бенефициента по процедура BG05SFPR002-1.012. Бенефициентът не е представил необходимите документи, същевременно, след изпълнение на процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ в технически отчет в описание на изпълнението на Дейност 2, секция Причини за отлагане, забавяне или неизпълнение е записано: „..Часовете положен труд М. М. (управител) не са съгласно насоките. През следващото тримесечие менторския труд ще бъде разпределен на останалите двама ментори...". Същото не кореспондира с информацията в технически отчет в описание на изпълнението на Дейност 2, секция Постигнати резултати за периода на отчитане, в която се посочва, че се отчитат общо 378 часа менторски труд за първото тримесечие. АО е посочил още, че съгласно т. I „Разходи за персонал“, раздел 14.3 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване, по бюджетен ред 1.3 са допустими разходи за брутно трудово възнаграждение за ментор. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ПМС 86/01.06.2023 „разходите за възнаграждения“ са разходите за заплати по трудово или служебно правоотношение. В заключение органът е приел, че тъй като за лицето М. липсва трудово правоотношение, като такова не се и твърди от бенефициента, то разходи за него са недопустими, тъй като същият не отговаря на предварително посочените в Условията за кандидатстване допустими такива спрямо дейността менторство. Предвид гореизложеното АО посочва, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗУСЕФСУ не се верифицират разходите за възнаграждения и осигуровки за сметка на работодателя за лицето М. С. М. отчетено като ментор на новоназначени лица по проекта.

На следващо място относно лицата Д. З. Д. и Ж. Г. П., отчетени като ментори на новоназначени лица по проекта А. А. Й., Д. К. М. и П. И. Н., във връзка с констатациите относно недопустимостта на разходите за възнаграждения за лица в неравностойно положение без трайни увреждания и във връзка с т. 14.3 от Условия за кандидатстване, съгласно която са допустими разходите за възнаграждение на ментори, определени от работодателя, които ще отговарят за представители на целевата група, УО е счел, че са отчетени дейности и разходи за лица, за които не са представени данни за принадлежност към целевата група по операцията, поради което на основание на основание чл. 64, ал. 1, хипотеза първа от ЗУСЕФСУ не се верифицират разходите за възнаграждения и осигуровки за сметка на работодателя за лицата.

И на последно място, АО е посочил, че ограничението на установения процент за б. ред VI.6/6.1: „Непреки разходи“ е в размер на 10% от допустимите преки разходи по проекта. Техният допустим размер е ограничен от разпоредбата на раздел 14.3 от Условията за кандидатстване посредством аритметични изчисления на математическа функция, съпоставяща известна величина (от десет на сто за настоящия проект) на размера на преките допустими разходи по проекта. УО верифицира разходи в размер на 10% от общия одобрен размер от преки разходи, на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 4, ал. 2 от ПМС 86/2023 г. и чл. 53(1), буква, (г), чл. 53(3), буква (a), (i) и (И) и чл. 54 буква (в) от Регламент (ЕС) 2021/1060 г.

Правни изводи

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес и в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверките на място, когато това е приложимо. Съответно в чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органите на управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващият орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В случая ръководител на управляващия орган е министърът на труда и социалната политика. Нормата на чл. 9, ал. 5, предл. последно от ЗУСЕФСУ дава възможност министърът да делегира своите правомощия на друго лице. Това е направено, съобразно приобщената заповед № РД-03-31/15.09.2022 г. на министъра на труда и социалната политика (л. 30 делото), с която министърът е определил Ц. С. - главен директор на ГД ЕФМПП за ръководител на УО на ПРР 2021-2027, с оглед на което решението е издадено от компетентен орган.

Решението е издадено в предвидената от закона (чл. 59, ал. 2 от АПК) писмена форма. Съдържа фактически и правни основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на ИСУН и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, тя се прилага в производствата по верифициране на разходите, какъвто е настоящият случай.

Съгласно текста на чл. 13, ал. 1, 3, 4 и 5 от Наредбата, електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с изпращането му в ИСУН. Кандидатите и бенефициентите получават всички изявления от управляващия орган/междинните звена, свързани с производствата по чл. 2, само посредством ИСУН. Съобщаването на електронни документи от управляващия орган/междинното звено на кандидатите/бенефициентите се осъществява посредством ИСУН.

Предвид факта, че цялата преписка е водена по електронен път, посредством ИСУН и на основание чл. 183, ал. 2 вр.ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 144 от АПК, органът е представил административната преписка по издаване на оспорения ИАА на електронен носител, съдържащ като електронен образ всички документи, заверен с квалифициран електронен подпис.

Настоящият случай касае решение по искане за междинно плащане и проведена процедура по верификация с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи, съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл.60 - 68 от ЗУСЕФСУ, съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта.

По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право – на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход.

Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ постановява, че извън случаите по ал. 1 (т.е. когато не се отказва плащане поради непредставен от бенефициера документ или разяснения по чл. 63 или във връзка със започнала процедура по администриране на нередност), ръководителят на УО издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.

Проверката за допустимост на разходите е съвкупност от процесуални действия на бенефициера и ръководителя на УО на съответната оперативна програма, насочени към установяване на съответствието на заявените за верификация разходи със съдържащите се в чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗУСЕФСУ базови изисквания, правилата на чл. 57, ал. 2, чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и съответните актове на Министерския съвет, приети по реда на чл. 59 от с.з.

Отказът на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не се идентифицира с основанията за недопустимост, изведени от разпоредбите на чл. 57, 58 и 59 от с.з. Правомощието на ръководителя на УО да откаже плащане по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не е поради несъответствие с приложимите условия за допустимост на разходите по проекта, а защото, в първата хипотеза не са представени в срок документи или разяснения по чл. 63, а във втория случай - защото при осъществяването на този разход вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, за което е стартирала процедура по администриране на нередност.

В мотивите на обжалвания акт, в частта относно 5-те лица, включени в субсидиарна заетост, е описано на практика неколкократно изпълнение на процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ, при което обаче органът е приел, че от бенефициера е предоставена информация или документация, която не съдържа критерии, въз основа на които да се определи принадлежността им към целевата група по операцията, а именно - лица в неравностойно положение. Според органа, установеното е основание за определяне на всички разходи, свързани с лицата за недопустими на основание чл. 64, ал. 1, хипотеза първа/или в диспозитива предл. първо от ЗУСЕФСУ, като така е посочил както в мотивната, така и в разпоредителната част на акта. В мотивите на решение № 2890 от 16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12443/2025 г. по описа на ВАС, касационната инстанция е формирала правен извод, че посочените от органа фактически основания не съответстват на приетото от него правно основание за отказ по чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ като изрично е указал, че фактическите основания за отказ релевират към разпоредбата на чл. 64, ал. 3, предл. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като органът не е установил, че посочените лица не отговарят на изискванията за целевата група по операцията, а че не са представени доказателства, от които да се установи отговарят ли те на тези изисквания. След като органът е приел, че за посочените лица А. А. Й., Б. Т. Т., Д. К. М. и П. И. Н. е предоставена информация или документация, която не съдържа критерии, въз основа на които да се определи принадлежността им към целевата група по операцията, а именно - лица в неравностойно положение, то това на практика означава, че представената информация не потвърждава допустимостта на разходите, свързани с тези лица. След като по отношение на тези разходи не е потвърдена допустимост, то ръководителят на УО следва да издаде отказ за верифицирането им на основание разпоредбата на чл. 64, ал. 3, предл. 1 от ЗУСЕФСУ, а не на основание разпоредбата на чл. 64, ал. 1, предл. 1, както е приел органът в оспореното решение. В случая, въз основа и на описаната от органа фактология не се установява основанието по чл. 64, ал. 1, хипотеза първа/предл. първо от ЗУСЕФСУ – непредставен в срок документ или разяснение по чл. 63, тъй като както и самият орган сочи, бенефициентът при няколкократно прилагане на чл. 63 е представял допълнени/коригирани Карти за участие (Приложение № 1), както и е давал разяснения, но и така представената информация не съдържа критерии, въз основа на които да се определи принадлежността на лицата към целевата група по операцията, а именно - лица в неравностойно положение. Изложеното води до извод, че административният акт, в частта относно определените като недопустими разходи в размер на 23 237, 19 евро по бюджетен ред I.1.1 „Разходи за възнаграждения на лица в неравностойно положение без трайни увреждания“, сума покриваща тримесечния разход за труд за периода 01.10.2024 г. - 31.12.2024 г. за лицата: А. А. Й., Б. Т. Т., Д. К. М. и П. И. Н., е незаконосъобразен.

Посоченото обосновава незаконосъобразност на акта и в частта относно определения като недопустим разход в размер на 1 431, 11 евро по бюджетен ред I.1.3 „Разходи за възнаграждения на ментори“ - разходи за възнаграждения на ментори Д. З. Д. и Ж. Г. П., тъй като допустимостта на разходите за възнаграждение на ментори е обусловена от установяването или не на принадлежност на лицата, за които разходите са направени, към целевата група съгласно Условията за кандидатстване. Видно обаче от установената незаконосъобразност на акта, в частта относно 5-те лица, включени в субсидиарна заетост, въпросът дали тези лица отговарят на изискванията за целевата група по операцията все още не е разрешен.

Предвид незаконосъобразността на акта в частта досежно установените от органа като недопустими преки разходи по т. 3.1 и т. 3.2 от решението, оспореният акт се явява незаконосъобразен и в частта му досежно т. 3.3. „непреки разходи“ в размер на 2 466, 83 евро.

Съгласно обстоятелствената част на оспорения акт, по дейност 2. „Осъществяване на менторска помощ към новоназначените работници във фирма Шарп ИТ ЕООД“, в процеса на верификация е установено за лицето М. С. М. (управител на бенефициента), отчетено като ментор на новоназначени лица по проекта, че не е представено допълнително споразумение към трудов договор или трудов договор, с което лицето се определя за ментор, но е представена заповед, с която същото лице определя себе си за ментор по проекта. Същевременно съгласно данни от електронна система на НАП (по чл. 347 от КТ), лицето М. С. М. има трудово правоотношение с друг работодател в периода, в който изпълнява задължения на ментор по проекта. В изпълнение на процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ УО е поискал да се представи допълнително споразумение към трудов договор или трудов договор на М. С. М., с което лицето се определя за ментор, съгласно изискванията на IV. Изпълнение, техническо, и финансово отчитане, т. 4. Документи, доказващи изпълнението на Дейност „2. Подкрепа на работното място чрез ментор, съгласно индивидуалните нужди на новонаетите лица от целевата група за период до 6 м.“ от Ръководство за бенефициента по процедура BG05SFPR002-1.012. Бенефициентът не е представил необходимите документи, същевременно, след изпълнение на процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ в технически отчет в описание на изпълнението на Дейност 2, секция Причини за отлагане, забавяне или неизпълнение е записано: „..Часовете положен труд М. М. (управител) не са съгласно насоките. През следващото тримесичие менторския труд ще бъде разпределен на останалите двама ментори...". Същото не кореспондира с информацията в технически отчет в описание на изпълнението на Дейност 2, секция Постигнати резултати за периода на отчитане, в която се посочва, че се отчитат общо 378 часа менторски труд за първото тримесечие. АО е посочил още, че съгласно т. I „Разходи за персонал“, раздел 14.3 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване, по бюджетен ред 1.3 са допустими разходи за брутно трудово възнаграждение за ментор. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ПМС 86/01.06.2023 „разходите за възнаграждения“ са разходите за заплати по трудово или служебно правоотношение. В заключение органът е приел, че тъй като за лицето М. липсва трудово правоотношение, като такова не се и твърди от бенефициента, то разходи за него са недопустими, тъй като същият не отговаря на предварително посочените в Условията за кандидатстване допустими такива спрямо дейността менторство. Предвид гореизложеното в мотивите на оспореното решение АО посочва, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗУСЕФСУ не се верифицират разходите за възнаграждения и осигуровки за сметка на работодателя за лицето М. С. М. отчетено като ментор на новоназначени лица по проекта. От друга страна съгласно диспозитива на акта, в т. 2 на основание чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ, определя размер на недопустими разходи 787, 11 евро, разпределени както следва: 2.1. 715, 55 евро по бюджетен ред 1.1.3 „Разходи за възнаграждения на ментори“ - разходи за възнаграждение на ментор М. С. М.. Налице е противоречие между изложеното в обстоятелствената и разпоредителната част на акта, като по този начин не е ясна волята на органа – на какво точно основание е приел за недопустими въпросните разходи за възнаграждения на ментори по отношение на лицето М. С. М. като двете основания несъмнено не се припокриват и не са идентични. Изложеното води до извод, че административният акт, в частта относно определените като недопустими разходи в размер на 715, 55 евро по бюджетен ред I.1.3 „Разходи за възнаграждения на ментори“ - разходи за възнаграждение на ментор М. С. М., се явява незаконосъобразен.

Предвид незаконосъобразността на акта в частта досежно установените от органа като недопустими преки разходи по т. 2.1 от решението, оспореният акт се явява незаконосъобразен и в частта му досежно т. 2.2. „непреки разходи“ в размер на 71, 56 евро.

С оглед изложеното административният акт, в оспорената му част, се явява незаконосъобразен акт и следва да бъде отменен. След отмяната му, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, предвид че естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, делото като преписка следва да бъде върнато на компетентния орган за продължаване действията по искане за плащане № 1 по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.012-0040-С01, подадено от бенефициента.

При новото произнасяне органът следва да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, да извърши преценка налице ли са фактически основания за отказ от верифициране на разходи по процедурата, налице ли са недопустими разходи и на какво правно основание като даде надлежна правна квалификация на установените факти и обстоятелства като ги подведе под съответната правна норма, регламентираща относимото правно основание за отказ за верификация на разхода.

По разноските

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени, съгласно списък на разноските на л. 70 от делото: 223, 38 евро, заплатена държавна такса за образуване на административно дело (л. 25 от делото) и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 566, 12 евро, съгласно представения договор за правна помощ (л. 4 от делото). Направено е възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за основателно. Предвид че настоящият спор в голямата си част вече е решен в предходно съдебно производство, липсва фактическа и правна сложност на делото, а и не става въпрос за висока стойност на засегнатите неверифицирани разходи, поради което исканото адвокатско възнаграждение се явява явно непропорционално. Така, на основание решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, правната материя и характера на спора, както и материалния интерес и процесуалната активност на адвоката, съдът определя разноските за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя в размер на 800 евро. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК Министерство на труда и социалната политика следва да заплати на „Шарп ИТ“ ЕООД съдебни разноски в общ размер на 1 023, 38 евро.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът