Решение № 9834 от 17.8.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1154/2026 г.

Производството е повторно по реда на чл.226 от АПК.

С решение № 4191/16.04.2026г., постановено по адм.д.№ 307/2024г. на ВАС е указано при новото разглеждане на делото, въз основа на събраните доказателства, да се извърши пълна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт по всички основания на чл. 146 АПК, като се обсъдят всички релевантни възражения и доказателства и се изложат ясни и мотивирани фактически и правни изводи.

В изпълнение на горното, съдът, като разгледа всички събрани при първоначалното разглеждане на делото доказателства и съобрази становищата и възраженията на страните, намери за установено следното:

Оспорва се по реда на чл.32 ал.1 от Закона за развитие на академичния състав на Република България /ЗРАСРБ/ решение на Факултетния съвет /ФС/ на Юридическия факултет /ЮФ/ на Пловдивски университет „Паисий хилендарски“ /ПУ/, взето с Протокол № 100/30.03.2022 г. за избор на Г. Г. на академична длъжност „доцент“ по област 3. Социални, стопански и правни науки; професионално направление 3.6 Право (международно право и международни отношения) в ЮФ на ПУ.

Жалбоподателят С. П. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], •••, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ••• излага доводи за незаконосъобразност на решението поради наличие на множество нарушения по чл.30 ал.2 т.1 и т.2 от ЗРАСРБ. Твърди, че проведения на 02.07.2019 г. ФС на ЮФ е без изискуемият от Правилника за устройството и дейността на ПУ /ПУДПУ/ кворум. Така, взетото на това заседание решение за утвърждаване състава на научното жури, което да оцени участниците в конкурса, е незаконосъобразно, поради което и всички негови действия по конкурсната процедура се явяват незаконосъобразни. Прави възражение още, че участието на гл. ас. д-р Г. Г. в същото заседание на ФС, като кандидат за длъжността „доцент“ също е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Възразява и за това, че представеният от гл. ас. Д-р Г. Г. труд не представлява монография и тя не е следвало да бъде допускана до оценяване, нито от комисията по допустимостта, нито от научното жури. Твърди и, че един от членовете на научното жури – проф. И. И. е в конфликт на интереси, тъй като е рецензент на една от монографиите на Г. , която пък, от своя страна е дългогодишен асистент на проф. И., което поставя въпросът за безпристрастността и обективността при оценката на кандидатите в конкурса. Въз основа на тези възражения иска от съда да отмени решението на ФС от 30.03.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът Факултетен съвет на ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“, представляван от декана доц. д-р Д., оспорва жалбата и излага подробно съображения за това, че решението на ФС е съответно на закона и е съобразено с мотивираното становище на научното жури. Прави възражение за неоснователност на твърденията на жалбоподателя за наличие на конфликт на интереси. Твърди, че само научното жури, но не и ФС има правомощие да преценява дали даден труд отговаря на изискването за монография според легалното определение за това. Моли да се отхвърли жалбата.

Заинтересованата страна Г. К. Г., чрез процесуален представител адвокат А. П., прави възражение за недопустимост на оспорването, а по същество оспорва жалбата. Претендира разноски по чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/.

За допустимостта на оспорването:

Допустимостта, в контекста на разглеждания казус, е обусловена от характера на оспорваното решение и правния интерес на жалбоподателя.

Съгласно чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище, издавани във връзка с осъществяването на правомощията им по реда на закона, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на АПК. Нормата не въвежда ограничение относно кръга на лицата, легитимирани да обжалват и е приложим общият стандарт на чл. 147, ал. 1 АПК.

При конкурсна процедура крайният акт е решението на ФС, каквото е и оспорваното в настоящото производство.

Съгласно чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ ФС взема решение за избор въз основа на доклада на научното жури. Именно това решение приключва конкурсната процедура и представлява административен акт, с който се определя кой кандидат заема академичната длъжност. Конститутивният ефект на акта се изразява в това, че въз основа на него ректорът сключва трудов договор с избраното лице, по арг. от чл. 86, ал. 1 КТ.

Същото следва и от правилника на ПУ. Така, с чл. 70, ал. 2 от същия се предвижда, че ФС взема решение за избор на доцент съобразно с доклада на научното жури, след което избраният доцент изнася публична академична лекция.

Решението на ФС е крайният властнически акт по процедурата и всички предходни действия (класиране от журито, мотивиран доклад, предложение на председателя) са вътрешни процедурни стъпки, подготвящи и обуславящи го, но без да са самостоятелни по своя характер.

От тук следва, че единственият административен акт, подлежащ на оспорване пред съда по реда на чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ, е именно решението на ФС. Актовете на научното жури, включително класирането и докладът за избор, не са самостоятелни административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като не пораждат самостоятелни правни последици за участниците в конкурса. Те представляват подготвителни действия, чиято законосъобразност подлежи на инцидентна проверка при оспорването на крайния акт- арг. от чл. 17, ал. 1 АПК.

Именно в тази насока е и трайната практика на ВАС, в т.ч. цитираното в жалбата Решение № 16654 от 06.12.2019 г. по адм. д. № 7447/2019 г., VII отд.

По отношение на правния интерес на жалбоподателя, тъй като С. М. е участвал в проведения конкурс като допуснат кандидат, то с оспореното решение на ФС, с което академичната длъжност е присъдена на другия участник в конкурса, същото има пряко въздействие върху правната му сфера. По силата на това решение жалбоподателят е лишен от възможността да заеме длъжността, за която се е явил на конкурс.

За разлика от хипотезата, при която участникът в конкурса бива отстранен от процедурата на ранен етап с отделен акт за недопускане и следва да защити правата си именно срещу него, в настоящия случай жалбоподателят е участвал в конкурса докрай. Спрямо него, след приключване на спора относно допускането му до участие в конкурса, разрешен с решение на ВАС по адм.д. № 6080/2021г., не е издаван отделен акт, засягащ пряко неговата правна сфера на предходен етап. Единственият акт, с който се определя кой от двамата кандидати заема длъжността, е именно оспореното решение на ФС.

Следователно, именно оспорваното решение на ФС е първият и единствен акт, от който за жалбоподателя произтичат неблагоприятни правни последици.

Правният интерес по чл. 147, ал. 1 АПК е пряк, личен и съществуващ. Оспорваният акт засяга законния интерес на жалбоподателя да бъде избран при проведена законосъобразна процедура. Този интерес е правно защитим, тъй като ЗРАСРБ установява публичноправна рамка, гарантираща равен достъп до академичните длъжности при спазване на законоустановените изисквания.

С оглед на това и доколкото срокът за оспорване е спазен, за което няма спор между страните, съдът намира, че възражението за недопустимост е неоснователно.

Относно обхвата на съдебния контрол:

Съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като изследва всеки отделен елемент от законосъобразността на всеки етап от конкурсната процедура. Това следва както от същността на оспорваното решение като краен, завършващ конкурсната процедура акт, така и от задължителните указанията на ВАС относно задачата на съда при настоящото повторно разглеждане на спора.

Академичната длъжност „доцент" се заема въз основа на конкурс и избор съгласно чл. 24, ал. 2 вр. ал. 3 ЗРАСРБ. Процедурата е регламентирана в чл. 25–28 ЗРАСРБ, чл. 53–59 ППЗРАСРБ и Глава VII от Правилника за устройството и дейността на ПУ и представлява сложен динамичен фактически състав, при който различни органи се произнасят последователно - комисия по допустимост, научно жури, факултетен съвет. Всяко предходно действие е предпоставка и условие за следващото, като крайното решение на ФС завършва производството и е единственият административен акт с непосредствени правни последици за правния статус на участниците.

Именно този характер на производството обуславя обхвата на съдебния контрол при проверката за законосъобразност на крайния акт, при която съдът е длъжен да изследва законосъобразността на всеки предходен елемент от фактическия състав, доколкото евентуалните нарушения на предходните етапи рефлектират върху законосъобразността на крайното решение. Това е прието категорично и с обвързващото настоящия съд Решение № 4191/2026 г. на ВАС: „За предмета на делото е от значение да се изследва цялостната процедура по провеждане на конкурса, като се проследи законосъобразността на всеки отделен елемент от сложния фактически състав и тяхното значение за формиране на волеизявлението на компетентния орган, обективирано в крайния административен акт."

В този смисъл, възраженията на жалбоподателя не са преклудирани поради необжалването на предхождащите решението на ФС актове, тъй като те не са самостоятелни административни актове с непосредствен правен ефект за участниците. Поради това и съдът следва да се произнесе по всяко едно от възраженията в жалбата.

Специфика на настоящия случай е, че конкурсната процедура е протекла в условията на вече осъществен съдебен контрол върху решение за недопускане на жалбоподателя. С ппосоченото влязло в сила Решение № 11149/04.11.2021 г. по адм. д. № 6080/2021 г. на ВАС, V отд., е отменено решение на комисията по допустимост в частта, с която М. не е бил допуснат до участие в конкурса, и преписката е върната на административния орган. Тази отмяна е основана на установеното от ВАС противоречие между по-строгите изисквания на ПРАСПУ (3 години стаж и 3 години след придобиване на ОНС „доктор") и законово установените минимални изисквания по чл. 24, ал. 1 ЗРАСРБ (2 години), като ВАС е приел, че правилникът в тази му част надхвърля допустимото от чл. 15, ал. 1, изр. второ ЗРАСРБ и противоречи на акт от по-висока степен, поради което на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът е длъжен да приложи закона.

С оглед силата на пресъдено нещо по така развилото се предходно производство, установяването, че жалбоподателя е отговарял на законовите изисквания по чл. 24, ал. 1 ЗРАСРБ и е следвало да бъде допуснат до конкурса обвързва съда и е предпоставката, от която настоящия съдебен контрол върху крайния акт трябва да изходи.

Като съобразява това и в изпълнение на задължителните указания на ВАС, съдът излага по-долу съображенията си по всички конкретни възражения на жалбоподателя.

Систематично, тези възражения съдът групира според това дали са основателни или не, а не според последователността, в която са направени с жалбата и не според правния им ефект и времевия момент, в който са се проявили обстоятелствата по тях в рамките на конкурсната процедура. Първо ще се разгледат тези, които не са основателни, но за пълнота при произнасянето на съда следва да намерят място в мотивите на съдебното решение. След това съдът ще разгледа възражението, което е основателно и ще доведе до крайния изход на делото.

Като съобразява това, съдът намира следното:

1.По въпроса за законосъобразността на заседанието на ФС от 02.07.2019 г.

Тук са формирани две спорни точки - дали е налице кворум и дали участието на Г. като кандидат в конкурса при гласуването на решението за утвърждаване на журито е нарушило принципите на самостоятелност и безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК.

Неоснователно е възражението за липса на кворум при заседанието на ФС, проведено на 02.07.2019 г.

Видно от представения Протокол от ОС на ЮФ от 24.11.2017г. е ,че в структурата на ФС са включени общо 27 членове.

В протокола от 02.07.2019г. за утвърждаване състав на научно жури съставът на ФС е от общо 26 души, като се установява в хода на съдебното производство, че по отношение на един от 27-те членове на ФС е било прекратено трудовото правоотношение поради смърт още през 2018г.-видно от представената на лист 85 от адм.д.№ 1163/22г. заповед.

Изброените в протокола от 02.07.2019г. членове на ФС са именно 26, като същият в тази част не е оспорен от жалбоподателя, като несъответстващ на действителната бройка на състава на ФС.

С оглед на това съдът приема, че според доказателствата по делото ФС се е състоял от 26 членове.

И тук идва анализът на приложимата нормативна рамка.

Съгласно чл. 36а, ал. 1 от Закона за висшето образование заседанията на колективните органи за управление на висшето училище и на неговите основни звена са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им. ФС е колективен орган за управление на основно звено на висшето училище по смисъла на тази норма, поради което тя е пряко приложима към неговите заседания.

Съгласно чл. 36а, ал. 2 ЗВО при определяне на кворума от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.

Тази норма е законова и е от по-висока степен спрямо ПУДПУ, като е пряко приложима към заседанията на ФС, независимо от съдържанието на вътрешния правилник на университета. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове всеки правораздавателен орган е длъжен да приложи по-високия по степен нормативен акт при противоречие с акт от по-ниска степен.

Относно подлежащите на изключване по чл. 36а, ал. 2 ЗВО, видно от Препис-извлечение от Протокол № 71/02.07.2019 г., сред отсъстващите членове са посочени доц. д-р Т. Г., в отпуск при временна неработоспособност, и гл. ас. д-р А. И., в отпуск при временна неработоспособност. И двамата попадат в категорията лица, подлежащи на изключване от списъчния състав при изчисляване на кворума по чл. 36а, ал. 2 ЗВО.

При проверка на ограничението по чл. 36а, ал. 2, изр. второ ЗВО се установява, че една четвърт от списъчния състав от 26 членове възлиза на 6,5 лица. Броят на изключваните две лица не надхвърля тази граница, поради което редукцията е допустима в пълния й размер.

Така редуциран списъчния състав от 26 минус 2 прави 24 членове.

Изискуемия кворум е две трети от 24 или 16 членове, колкото са и присъствали.

Изводът е, че възражението за липса на кворум е неоснователно и заседанието на ФС от 02.07.2019 г. е проведено при наличие на законово изискуемия кворум по чл. 36а, ал. 1 вр. ал. 2 ЗВО. Обстоятелството, че в протокола от заседанието е посочено различно правно основание за редукцията - чл. 43, ал. 2 от ПУДПУ вместо чл. 36а, ал. 2 ЗВО, не променя извода, тъй като фактическото основание за изключване на двамата членове е идентично с предвиденото в законовата норма, а крайният математически резултат при правилното прилагане на закона е същият. Неправилното посочване на правното основание в протокола не опорочава самото решение, щом фактическите предпоставки за редукцията са налице и са законово установени.

По възражението за участието на Г. в заседанието на ФС от 02.07.2019 г.

На заседанието на ФС от 02.07.2019 г. е присъствала гл. ас. д-р Г. Г., която впоследствие участва в конкурса за академичната длъжност „доцент" по професионално направление 3.6. Право (Международно право и международни отношения), обявен в ДВ, бр. 31 от 12.04.2019 г.- близо три месеца преди провеждането на заседанието.

Молбата на Г. за допускане до участие в конкурса е подадена на 10.07.2019 г. или осем дни след заседанието на ФС.

Жалбоподателят поддържа, че участието й в заседанието, на което е утвърден съставът на научното жури, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо незаконосъобразност на взетото решение.

При преценката на това възражение съдът съобразява, че приложимата правна норма, на която се позовава жалбоподателят, е разпоредбата на § 1, т. 2а ЗРАСРБ, уреждаща конфликта на интереси. Тази норма обаче е специална и урежда конфликт на интереси на член на научното жури, а не на кандидат или на член на ФС при гласуване за утвърждаване на журито. Към датата на заседанието Г. е имала качеството на член на ФС, а не на член на журито, поради което § 1, т. 2а ЗРАСРБ не е пряко приложима. Затова и поведението й при гласуването на ФС ще се преценява по общия принцип за самостоятелност и безпристрастност на административния процес, прогласен в чл. 10, ал. 2 АПК.

По отношение на формалното й качество към датата на заседанието, молбата на Г. за допускане до участие в конкурса е подадена на 10.07.2019 г. или осем дни след заседанието. Към 02.07.2019 г. тя формално не е притежавала процесуалното качество на кандидат в конкурсната процедура, тъй като документите й не са били подадени. Нормата на чл. 10, ал. 2 АПК и съдебната практика по нейното прилагане, включително и Решение № 16654/06.12.2019 г. на ВАС, VII отд., са развити предимно за хипотезата на формален кандидат, участващ в гласуването на органа, от чието решение пряко зависят правата му. Тази хипотеза не е изцяло налице към процесната дата 02.07.2019 г.

По отношение на реалното влияние върху формирането на волята на ФС, то решението за утвърждаване на научното жури е взето единодушно, без гласове „против" и без „въздържали се". При тези данни не е налице индикация за реално оказано влияние на присъствието и участието на Г. върху позицията на останалите членове на ФС. Нейният глас обективно не е бил необходим за постигане на изискуемото мнозинство.

Отделно от това, конкурсът е бил обявен в ДВ на 12.04.2019 г.-близо три месеца преди заседанието и Г. е заемала длъжност именно в катедрата, инициирала предложението за състав на журито. Осемдневният интервал между заседанието и подаването на молбата й сочи, че към 02.07.2019 г. тя вече е подготвяла участието си. При тези обстоятелства нейният личен интерес от изхода на гласуването е бил обективно предстоящ и реален. Това обстоятелство е относимо към цялостната преценка за законосъобразност на процедурата, но само по себе си, при липса на формално качество „кандидат" и при единодушно гласуване без данни за реално оказано влияние, не е достатъчно да обоснове наличие на основание за отмяна на крайния, оспорван в настоящото производство акт. Тоест, не е налице процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

2. По въпроса за наличие на конфликт на интереси:

Конфликтът на интереси е легално дефиниран в § 1, т. 2а ЗРАСРБ като ситуация, при която член на жури или свързани с него лица имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на неговите правомощия или задължения във връзка с участието му в съответната процедура.

Частният интерес по § 1, т. 3 ЗРАСРБ е определен като всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за члена на журито или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.

Понятието "облага" по § 1, т. 4 ЗРАСРБ обхваща широк кръг от ползи, включително изрично-получаването на длъжност, в т.ч. академична длъжност.

Свързани лица по § 1, т. 5 ЗРАСРБ са съпрузите или лицата, намиращи се във фактическо съжителство, роднините по права и съребрена линия до втора степен включително, роднините по сватовство до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.

Как се съотнася тази нормативна рамка с конкретния случай:

Жалбоподателят твърди наличие на конфликт на интереси по отношение на проф. д-р И. И. като вътрешен член на научното жури, основан на обстоятелството, че тя е единствен научен рецензент на монографията, с която кандидатът Г. Г. участва в конкурса, и че Г. е дългогодишен асистент на проф. И..

За да е налице конфликт на интереси по смисъла на § 1, т. 2а ЗРАСРБ, е необходимо кумулативното установяване на следните предпоставки: проф. И. или свързано с нея лице да имат частен интерес от изхода на процедурата, изразяващ се в облага по смисъла на § 1, т. 4 ЗРАСРБ.

Преценката на тези предпоставки при стриктно придържане към легалните определения налага извод за липса на конфликт от посочения вид.

На първо място, облагата от евентуалния избор на Г. за доцент - придобиването на академичната длъжност, се реализира в правната сфера на самата Г. , а не в правната сфера на проф. И.. Проф. И. не придобива никаква материална или нематериална облага по смисъла на § 1, т. 4 ЗРАСРБ от факта, че нейна бивша асистентка заема академичната длъжност "доцент". Законовата дефиниция изисква облагата да е за члена на журито или за свързани с него лица, а не за трето лице, с което членът на журито поддържа служебна или академична връзка.

На второ място, за да се обоснове конфликт на интереси по пътя на "свързаните лица" по § 1, т. 5, би следвало да се установи, че Г. е лице, намиращо се в икономическа или политическа зависимост от проф. И., пораждаща основателни съмнения в безпристрастността на последната. Дори и да се приеме наличието на такава зависимост, произтичаща от служебната йерархична връзка асистент/хабилитиран преподавател, облагата от избора пак би постъпила при свързаното лице (Г. ), а не при самата проф. И.. Легалната конструкция на § 1, т. 2а вр. т. 3 и т. 4 ЗРАСРБ изисква частният интерес да се изразява в облага за члена на журито или за свързаните с него лица. Тоест, не изисква самият член на журито да бъде обогатен, но изисква облагата да постъпи в патримониума на субект, дефиниран като "свързано лице". При тази конструкция Г. би могла да е свързано лице с проф. И., но облагата-академичната длъжност- постъпва при нея самата, а не при проф. И. чрез нея. Нормата е насочена към предотвратяване на ситуации, при които членът на журито има интерес да облагодетелства свързано лице, от което самият той се ползва или ще се ползва икономически, политически или по друг начин. Тази насрещност на интересите, характерна за конструкцията на конфликта на интереси, не се установява в настоящия случай по начин, отговарящ на легалните изисквания.

На трето място, обстоятелството, че проф. И. е единствен научен рецензент на монографията на Г. , само по себе си не се съотнася към легалната дефиниция на § 1, т. 2а ЗРАСРБ. Рецензентството е научна дейност, предхождаща конкурса, и не поражда "частен интерес" по смисъла на § 1, т. 3 ЗРАСРБ в полза на проф. И. или на свързани с нея лица, от изхода на конкурсната процедура.

Така, при стриктно прилагане на легалните определения по § 1, т. 2а, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗРАСРБ, не се установява наличие на конфликт на интереси по отношение на проф. д-р И. И. в качеството й на член на научното жури.

Ето защо и това възражение е неоснователно.

3. По възражението за това дали представеният от Г. научен труд отговаря на легалната дефиниция за „монографичен труд" по § 1, т. 10 от ДР на ЗРАСРБ и дали при допускането й до оценяване от научното жури са приложени правилните критерии:

Според легалното определение за монография дадено с разпоредбата на §1,т.10 от ДР на ЗРАСРБ и приложимо към момента на обявяване и провеждане на спорния конкурс, "Монография" е публикувано научно издание, което съдържа пълно и всестранно изследване на определен предмет, проблем или личност, написано от един или от няколко автори, придържащи се към един и същ възглед. Монографията е научен труд, който не повтаря или обобщава съществуващото знание, който има научен редактор и/или научни рецензенти, притежава ISBN и е в обем не по-малък от 100 стандартни страници с 1800 знака на страница. Тя съдържа разгърнато съдържание, изчерпателна библиография, като в текста има позовавания на други научни трудове.

Следвайки това определени, за да се отговори на поставения въпрос следва да се установи дали трудът притежава изискуемия обем от не по-малко от 100 стандартни страници с 1800 знака, дали има научен редактор и/или поне двама научни рецензенти. Ако трудът не отговаря на тези изисквания, допускането на кандидата до оценяване е в противоречие с чл. 26, ал. 2 ЗРАСРБ и чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ, което представлява съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху крайния акт.

Видно от развилото се производство при първото разглеждане на делото, обемът на представената монография е спорен, но не е доказан, при доказателствена тежест за ответната страна.

По-същественото е, че второто изискване на закона очевидно не е изпълнено. Изразът "научен редактор и/или научни рецензенти" в § 1, т. 10 ДР на ЗРАСРБ следва да се тълкува според тълкуването, което се възприема в практиката на ВАС (Решение № 6114/04.06.2026 г. на ВАС, V отд. Решение № 6573/16.06.2026 г.). Според това тълкуване монографията трябва да има: 1.научен редактор и научни рецензенти- т.е. поне двама рецензенти, или 2. само научни рецензенти- т.е. поне двама.

Следователно, при липса на научен редактор, изискването за рецензенти е за минимум двама, а не за един. Един рецензент без редактор не удовлетворява нито една от двете хипотези.

От приложените по делото доказателства - самата монография към конкурсната документация на Г. „България и юриспруденцията на Постоянния съд за международно правосъдие и Международния съд на ООН" е видно, че е посочен само един научен рецензент: проф. д-р И. И.. Научен редактор не е посочен.(в приложената книжка и на лист 9-гръб от адм.д.№ 1163/22)

При тези данни трудът не отговаря на нито една от двете алтернативни хипотези на § 1, т. 10 ДР на ЗРАСРБ.

Съгласно чл.24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ кандидатът трябва да е представил публикуван монографичен труд, което е кумулативно изискване за допускане до оценяване. Ако трудът не отговаря на легалната дефиниция за монография по § 1, т. 10 ДР на ЗРАСРБ, той не удовлетворява изискването на чл. 24, ал. 1, т. 3 и кандидатът не е следвало да бъде допуснат до оценяване по чл. 26, ал. 2 ЗРАСРБ.

Това несъответствие не се преодолява с наличието на други публикации на кандидата. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ предвижда алтернативно представяне на публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания. Самото наличие на публикации не е достатъчно, ако те не са били изрично приети от компетентния орган като равностойни на монографичен труд. От събраните по делото доказателства се установява, че публикациите са обсъждани като част от общата научна продукция на кандидата, но не се установява те да са били квалифицирани като самостоятелна алтернатива по чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ.

С оглед на това съдът приема, че кандидатът не е доказал изпълнение на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ чрез представяне на публикуван монографичен труд, нито чрез равностойни публикации, поради което допускането му до оценяване е незаконосъобразно, а това се отразява и върху законосъобразността на крайното решение на ФС, което също е незаконосъобразно.

Следва тук да се отбележи, че ФС не е нито „пощенска кутия“, нито е лишен от оперативна самостоятелност да прецени дали и до колко да възприеме предложението на научното жури от 21.03.2022г.

ФС не е орган без самостоятелна преценка. Съгласно чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ именно ФС е компетентният орган, който постановява крайното решение за избор на академична длъжност „доцент“. В тази връзка, предложението на научното жури представлява елемент от конкурсната процедура и основание за произнасяне, но не замества преценката на ФС, нито го освобождава от задължението да съобрази законосъобразността на проведената процедура, включваща и наличието на всички материалноправни предпоставки за избора.

ФС е длъжен да провери дали предложението на журито почива на законосъобразно проведена процедура и на правилно приложен закон. Когато се установи, че журито е допуснало и оценило кандидат, без да съобрази несъответствието на представения труд с легалната дефиниция на монографията, ФС не е длъжен да следва това предложение, а следва да съобрази дали изобщо да прави избор.

Ето защо, като съобразява изложеното, Съдът намира, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, като преписката се изпрати за ново произнасяне на ФС по предложението на научното жури, направено с доклад от 21.03.2022г.

С оглед изхода на правния спор на жалбоподателя М. следва да се присъдят направените в производството, включително и пред касационната инстанция, разноски за заплатена държавна такса общо в размер на 80 лева или 40,90 евро.

Водим от горното, Съдът