Решение № 645 от 19.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3016/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260446 от 06.08.2024г. постановено на по гр.д. № 3241/2019г. по описа на СГС, ГО, 25-ти състав, е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр.чл.45, ал.1 ЗЗД предявен от М. А. А. срещу Ч. Ц., per. № •••, за заплащане на сумата 63 764 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разликата между цялата получена цена и изплатената на М. А. сума от публичната продан на 11.03.2016 г. на собствената й 1/2 ид. част от апартамент № ••, находящ се в •••, извършена по изп. д. № 20138400400933 на Ч. Ц..

Присъдени са разноски, като М. А. А., е осъдена да заплати на Ч. Ц., сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) разноски по делото, а на адв.Г. К. - САК сумата 2 450 лв. (две хиляди четиристотин и петдесет лева) адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, на страната на ответника.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателят-ищец М. А. А. оспорва решението и моли то да бъде отменено, а искът да бъде изцяло уважен. Изтъква факта, че решението е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателните му решения по въпросите на изпълнителното производство и разпределението на сумите по чл. 136 ЗЗД. Твърди, че при предходна продан, по същото изп.дело на ЧСИ, на друго (различно от апартамента) имущество, обезпечаващо дълга, заради който ап.№ 20 е продаден, (а именно хотел с бистро и парцел в гр. София), при извършеното от ЧСИ разпределение от 18.02.14г. на постъпилите при тази предходна продан суми, не е спазен реда на привилегиите по чл.169 ал.2, вр.чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД и не е погасено изцяло от ЧСИ конкретно обезпеченото с апартамента, чрез първата по реда на вписванията ипотека вземане. При условие, че бе извършил разпределението от 18.02.2014г. по изп. дело № 20138400400933, по реда на привилегиите, както законът предвижда, то погасено би било и обезпеченото с ипотека върху ап.№ 20 вземане в размер на 50 000 евро, респ. изпълняемото право върху този апартамент би било удовлетворено. На практика, поради неспазване реда на привилегиите, при разпределението от 18.02.2014г., се е наложило да бъде продаден на 11.03.2016г. от ЧСИ и несеквестируемия ап.№ 20, с което са й нанесени щети. Като е съобразил, размерът (сборът) на задълженията по двата изпълнителни листа по изп.д.№ 20138400400933 - този от 26.07.2013г., обективиращ вземания по договор за кредит от 28.03.2005г. и този от 05.07.2013г., обективиращ вземания от договор за кредитна линия от 17.05.2007г., както и факта, че продажната цена на хотела с бистро и парцела, след приспадане на сумите по чл.136 ал.1 т.1 и т.2 ЗЗД, не е достатъчна да покрие размера на всички вземания на взискателя, СГС е формулирал основният според него спорен въпрос по делото - към кое от двете вземания (по договора за кредит от 2005 или по договора за кредитна линия от 2007г.) следва да бъде отнесена сумата, получена от публичната продан. Очертаният от съда спорен въпрос е разгледан, при изричните изявления на ЧСИ, обективирани в разпределението от 18.02.2014г., на стр.5, че погасява вземания в общ размер на 242 833, 64 лева, произтичащи от договора за кредитна линия от 2007г. Съдът не зачел разпределението от 18.02.2014г., като е отрекъл постъпилите от проданта суми, да са отнесени към задълженото по договора кредитна линия от 2007г. - така както е записано изрично в самото разпределение на ЧСИ от 18.02.2014г. Счита това за съществено противоречие на процесуалните правила, довело до незаконосъобразни изводи относно предмета на спора.

В т.3 от посочения НА № 87, том. I, Рег.№ 814, дело 80/2005г. на първата по ред на вписванията ипотека, страните са договорили, че ап.№ 20, е предоставен като обезпечение, на част от главницата, в размер на 50 000 евро, от общо 550 000 евро главница, лихви и разноски върху тази част. СГС приема, че съгласно разпределението от 18.02.2014г. и заключенията на приетата ССЕ, от постъпилата от проданта сума и след приспадане вземанията по чл.136 ал.1 т.1 и т.2 ЗЗД, за удовлетворяване на привилигированите по чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД е останала за разпределение сумата от 2 073 833,64 лева. Тази сума, за разпределение между кредиторите с вземания по чл. 136 ал.1 т.3 ЗЗД, е посочена в ИМ. Но така посочената сума се явява почти два пъти по-голяма и напълно достатъчна, дори и без експертни изчисления, за да бъде погасена изцяло главницата по първата по ред ипотека от 550 000 евро, част от която, в размер на 50 000 евро обезпечава процесния ап.№ 20, ведно с лихвите и разноските. Затова твърди, че неправилно СГС приема в мотивите на решението си, че това конкретно вземане от 550 000 евро, след разпределението е могло да бъде само частично погасено и че съгласно закона е допустимо след разпределението, да остане непогасена част от главницата по него в размер на 44 710, 82 евро, при положение, че за разпределение има 2 073 833,64 лева. За да изведе незаконосъобразния си извод, че главницата от 550 000 евро, не е следвало да бъде погасена изцяло от ЧСИ с разпределението, СГС приема, че когато кредиторът е един, а длъжникът има няколко задължения към него, разпределението се определя от правилата за прихващане по чл.76, ал.1 ЗЗД, а не от реда на вписването по см. на чл. 169 ал.2 ЗЗД. И двата договора за кредит (този от 2005г. и този от 2007г.) са обезпечени с ипотеки върху един и същи имот /което не е вярно, защото апартамента обезпечава само първия кредит/ и заради това вземането по договора за кредит от 28.03.2005г. следва да се погаси от събраните с проданта от 18.02.14г. суми - не защото първата по ред ипотека го обезпечава, а защото се явява по - обременително за длъжника задължение по см. на чл.76 ал.1 ЗЗД. По арг. от чл.174, ар.1 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. т.е. размера на сумата вписана по ипотечния акт е тази, която е във функционална зависимост с обезпечението. Първите три от посочените в разпределението от 18.02.2014г. ипотеки обезпечават различни части от главницата по договор за банков кредит СФ- 13/28.03.2005г. (съответно 550 000 евро; 345 000 евро и 131 830 евро). Последните две обезпечават различно кредитно отношение по Договор за револвираща кредитна линия № СФ-27 от 17.05.2007г.

Отделно от горното счита в противоречие с ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК съдът разглежда само две вземания - по всяко от кредитните правоотношения /от 2005 и 2007г./, а не разглежда петте броя описани в разпределението самостоятелни ипотечни вземания, като отделни такива. Това, че след разпределението от 18.02.2014г., (предявено на 24.02.2014г.), по молба на взискателя от 25.02.2014г /следващата предявяването дата/, ЧСИ е започнал да погасява задължения по договора за кредит СФ- 13/28.03.2005г., респ. задълженията по изп. лист от 26.07.2013г. е поредното нарушение на правилата на принудителното изпълнение, което първостепенният съд не отчел. То е едно допълнително, от многобройните закононарушения допуснати по този конкретен случай от ЧСИ, при проданта на хотела с бистро и парцела - процесуални нарушения, приети за реализирани и посочени от ВКС, ІІІ ГО, на стр. 4, в решение № 50006 от 26.06.2024г., постановено по гр.д. 754/2022г.

Посочва, че в случая, молбата на взискателя от 25.02.2014г., с която е поискано цялата сума постъпила от извършената продан на хотела да се отчита за погасяване на задълженията по изп. лист от 26.07.2013г. по гр.д. № 26938/2013г. на СРС, респ. по договора за кредит СФ-13/28.03.2005г. е подадена в тридневния срока за обжалване на разпределението, след като разпределението е било вече предявено на длъжниците. ЧСИ не е бил компетентен сам да изменя разпределението, такова каквото то е било вече предявено - с отнесени 242 833, 64 лева, за погасяване на суми по Договора за револвираща кредитна линия 17.05.2007г. Такова правомощие притежава само съдът, но не и ЧСИ. На практика, отнасянето на всички събрани суми за погасяване на задълженията по изп. лист от 26.07.2013г., респ. към договора за кредит СФ- 13/28.03.2005г., след като разпределението е било вече предявено, е извършено от ЧСИ в нарушение на процесуалните правила и недопустимо. Но дори да се приеме, че следва да се погаси вземането от 550 000 евро, защото е най-обременителното по см. на чл. 76 ал.1 изр.2 ЗЗД, а не защото е първо по привилегия, то това вземане следва да се разгледа, като самостоятелно такова, съобразно размера от 550 000 евро и лихите и разноските върху тази сума, а не като неправилно е процедирал СГС - върху общата сума на дълга по договора за кредит СФ-13/28.03.2005г. от общо 896 317,92 евро. По арг. от чл. 174 ал.1 ЗЗД, с изнесения на публична продан апартамент № ••, не са обезпечени частите от кредита, надхвърлящи сумата от 550 000 евро. Твърди още, че със ССЕ глобалните суми по двата изпълнителни листа, не са изчислени по отделни пера, на база отделните ипотечни вземания, като неизяснено остава по изп.д.№ 20138400400933, какъв е размера на вземането, респ. задължението обезпечено с процесния апартамент № ••, съгласно договора за учредяване на договорна ипотека № 87, том. I, Рег.№ 814, дело 80/2005г. на Нотариус С. П., ведно с лихвите и разноските към момента на разпределението от 18.02.14г., както и обстоятелството, доколкото това е първото по реда на привилегиите вземане, достатъчна ли е сумата постъпила от проданта на хотела с бистро и парцела, след приспадане на сумите по чл. 136 ал.1 т. 1 и т.2 ЗЗД, за да покрие пълния размер на това ипотечно вземане с главница от 550 000 евро, ведно с лихвите и разноските върху непогасената част от главницата, към момента на разпределението 18.02.2014г.

Въззиваемата страна Ч. Ц. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. В процесния случай, обективната истина по отношение на начина, по който е извършено погасяването по изп.дело е установен чрез ССчЕ, както и чрез отбелязванията, извършени на гърба на изпълнителния лист. Твърди, че при отбелязано погашение на гърба на изп.лист, същият не може да бъде използван за събиране на вземането, за което е извършено отбелязване, че е погасено. Оплакванията на жалбоподателката са концентрирани основно върху неспазването на реда на привилегиите, като други нарушения на материалния закон не се сочат. Затова на основание чл.269 ГПК, въззивната инстанция следва да се произнесе само по така наведеното оплакване. По отношение на това оплакване изцяло споделя мотивите, изложени от съда, в смисъл че правилото на чл.169 ал. 2 вр.чл.173 ал.1 вр.чл. 136, ал. 2, т.3 ЗЗД урежда предимството на кредитора, чието вземане е обезпечено с ипотека, да получи сумите от проданта на ипотекирания имот преди останалите, необезпечени кредитори на длъжника или пред такива, които са обезпечени е ипотека върху същия актив, но вписана по- късно. Следователно, сочените норми уреждат фигурата на конкуренция на кредиторите, какъвто безспорно не е процесния случай, доколкото всички сочени от ищцата ипотеки са в полза на един и същ кредитор. Основното оплакване се свежда именно до вписаната първа по ред ипотека, включваща в себе си и апартамент №20 и обстоятелството, че ипотеката има ред от вписването, следователно това е оплакване за поредността на привилегиите, но тези материалноправни норми са неприложими при наличие на един и същ кредитор. Този

въпрос е изяснен в трайна и непротиворечива практика на ВКС - Решение №424 от 15.02.1963г. по гр. д. №1676/1962 г., I ГО на ВС, съгласно което разпоредбите на чл.173 ЗЗД ползват кредитора, а не длъжника, поради което длъжникът не може да прави възражение, че не се спазва редът на привилегията. Кредиторът не може да бъде принуден да се конкурира сам със себе си.

На второ място съдът е приел, че при наличието на един кредитор с няколко еднородни вземания, редът, в който следва да бъдат удовлетворени те се определя от правилата за прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, с уточнението, че доколкото става дума за принудително изпълнение, длъжникът няма право да изрази воля за реда на погасяването и съдебният изпълнител следва да спазва предвидената в хипотезите на чл.76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД поредност. Твърди, че въззивникът смесва институтите - чл. 169, ал.2 и чл. 76, ал.2 ЗЗД - при погасяването с процесното разпределение, вземането е погасено в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД - в поредност разноски, лихва, главница, поради което и предвид дългия период за начисляване на законна лихва, вземането не е било 550 000 евро и е могло да бъде само частично погасено, така, както е посочено в заключението на вещото лице. Относно въпроса за поредността на ипотеките - съдът правилно е възприел, че погашенията са отнесени именно към вземането, обезпечено с първа по ред договорна ипотека и това е процесното вземане по Договор за банков кредит от 28.03.2005г., за което е издаден Изп.лист от 26.07.2013г. Намира за правилно, че съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото е към кое от двете вземания следва да бъде отнесена сумата, получена от публичната продан. Според СГС първо следва да се погаси това задължение, което е най-обременително за длъжника. Това от своя страна не е първото възникнало такова или това, което първо е обезпечено с ипотека. По-обременителното е това, което по принцип е обезпечено, но в процесния случай и по двата договора за кредит вземанията са обезпечени с ипотеки върху един и същ имот. Вземането по договора за кредит от 28.03.2005 г., е възприето от съда като най-обременително за длъжника, тъй като е обезпечено не само с ипотека върху хотела и бистрото, но и с допълнителна ипотека върху апартамента. Вземането не само е найобременително, но е и най-старото, като това е и вземането, обезпечено с първа по ред договорна ипотека върху продадения хотел. В тази връзка, съдът е изложил мотиви, че съобразно заключението на вещото лице, макар в разпределението от 18.02.2014 г. да е посочено, че сумите се отнасят към погасяване, на първо място, на задължението по договора за кредитна линия от 17.05.2007г., те (сумите) всъщност са отнесени за погасяване на задълженията по договора за кредит от 28.03.2005 г. В допълнение на тези мотиви посочва, че именно такава поредност на погашенията са отбелязани и на гърба на изпълнителния лист от 26.07.2013г. Правилно и законосъобразно, СГС е приел, че „както със сумите, получени от публичната продан на поземления имот и хотела с бистро, изграден в него, които са предмет на разпределението от 18.02.2014г., така и със сумите, получени от публичната продан на апартамента на ищцата от 2016 г., сумите от която са предмет на разпределението от 16.03.2018г., са погасени (освен дължимите разноски по изпълнението, вкл. такси към ЧСИ и местни данъци във връзка с продадените имоти) само задълженията по договор за кредит от 28.03.2005г., обезпечени, както с ипотеки върху поземления имот и хотела с бистро върху него, така и с ипотека за част от дълга върху апартамента на ищцата. Никоя част от дълга по изп.лист от 05.07.2013г. (по договора за кредитна линия от 17.05.2007 г.) не е погасена след двете разпределения от 18.02.2014 г. и от 16.03.2018 г., освен че главницата е намалена със сумата от 9 500 евро по искане на взискателя“ - стр. 9, абз. 4, in fine от решението. На последно място изтъква, че в рамките на първоинстанционното производство на ищцата три пъти е предоставена възможността дали твърди и други незаконосъобразни действия на ЧСИ, които да са довели до сочените от нея вреди. Едва във второто редовно о.с.з., ищцата е посочила и други обстоятелства, от които произтичат процесните вреди, но тези обстоятелства не са допуснати от съда като основание на иска за обезщетение. Тяхното разглеждане не е допуснато, тъй като те по своята същност представляват недопустимо изменение на иска след изтичането на преклузивния срок за това. В тази насока правилно и законосъобразно съдът е приел, че предмет на предявения иск е вземане на М. А. за обезщетение за вреди, причинени от действията на ЧСИ, изразяващи се в неправилността на разпределението на сумите, постъпили от публичната продан на поземлен имот и построения върху него хотел с бистро и именно поради, извършено на 18.02.2014г. разпределение и допустимостта на извършването на последваща публична продан от 11.03.2016г. на жилищния имот - апартамент №20, находящ се в •••. Никакви други оплаквания не са обсъждани в рамките на първоинстанционното производство, доколкото такива не са въведени като фактически твърдения в исковата молба, както и в многобройните уточняващи молби. Съществено е че, както в ИМ, така и във въззивната жалба, не са развити каквито и да било оплаквания за извършени от ответницата нарушения или за настъпила вреда при осъществяването на публичната продан на апартамент №20, находящ се в •••. Отново релевира и своевременно направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Това възражение е поддържано и в хода на производството, като е направено искане да се приеме, искът по чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.441 ГПК и чл.45 ЗЗД е погасен по давност. Претендираното като незаконосъобразно разпределение е предявено на страните в изпълнителния процес на 24.02.2014 г., като на основание чл. 462, ал. 2 ГПК същото е влязло в сила и е прието за окончателно с изтичането на 3-дневен срок от датата на предявяване, а именно в процесния случай стабилитетът на разпределението е настъпил на 28.02.2014 г. ИМ е депозирана на 08.03.2019г., след изтичането на 5-годишният погасителен давностен срок по смисъла на чл.110 ЗЗД. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Третото лице-помагач не изразява становище по жалбата.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 441 ГПК вр.чл.74 ЗЧСИ вр.чл.45 ЗЗД.

Предмет на предявения иск от М. А. за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на Ч. Ц. по изп. д. № 20138400400933, се ограничава само до тези, възникнали в резултат от неправилността на разпределението на сумите, постъпили от публичната продан на поземлен имот и построения върху него хотел с бистро (УПИ VIII-7, кв. 387 по плана на гр. София, м. „Центъра", заедно с изградената в него сграда), извършена на 18.02.2014 г., и допустимостта на извършването на последваща публична продан от 11.03.2016 г. на жилищния имот, от който ищцата притежава 1/2 ид. част (апартамент № ••, находящ се в •••) и който твърди, че представлява несеквестируемо имущество. Претендираното като незаконосъобразно разпределение е предявено на страните в изпълнителния процес на 24.02.2014 г., като на основание чл. 462, ал. 2 ГПК същото е влязло в сила и е прието за окончателно с изтичането на 3-дневен срок от датата на предявяване, а именно в процесния случай стабилитетът на разпределението е настъпил на 28.02.2014 г. Твърди, че не е спазен реда на привилегиите по чл.169 ал.2, вр.чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД и не е погасено изцяло от ЧСИ конкретно обезпеченото с апартамента, чрез първата по реда на вписванията ипотека вземане. При условие, че бе извършил разпределението от 18.02.2014г. по изп. дело № 20138400400933, по реда на привилегиите, то погасено би било и обезпеченото с ипотека върху ап.№ 20 вземане в размер на 50 000 евро, респ. изпълняемото право върху този апартамент би било удовлетворено. На практика, поради неспазване реда на привилегиите, при разпределението от 18.02.2014г., се е наложило да бъде продаден на 11.03.2016г. от ЧСИ и несеквестируемия ап.№ 20, с което са й нанесени щети. От друга страна ЧСИ сам е отменил и поправил разпределението си, като фактически е погасил първо кредит от 2005г., вместо първоначално посочения кредит от 2007г., което той няма правомощие сам да направи.

От фактическа страна се установява, че изп.д. № 20138400400933 на Ч. Ц., е образувано на 02.08.2013 г. въз основа на молба на взискателя „Бъгаро-американска кредитна банка“ АД (БАКБ) и първоначално по изпълнителен лист от 26.07.2013 г. (издаден по гр. д. № 26938/2013г. на СРС, 34 състав въз основа на заповед за незабавно изпълнение), като впоследствие на 04.12.2013г. е присъединено за събиране в производството и още едно вземане на същия взискател по изпълнителен лист от 05.07.2013 г. (издаден по гр. д. № 28070/2013 г. на СРС, 124 състав отново въз основа на заповед за незабавно изпълнение). По изп.дело е представен договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 25.09.2013г., с който вземанията, предмет на двата изпълнителни листа, са прехвърлени от БАКБ на „Итърнити“ ЕООД, което е конституирано като взискател по делото (видно от постановление на ЧСИ от 02.10.2013 г.).

Няма спор също, че „Средец София“ ООД е сключил с „БАКБ“ АД договор за кредит от 28.03.2005 г., като на 01.04.2005 г. той е бил обезпечен с договорна ипотека, учредена от съдружниците - физически лица (като трети лица) и дружеството-кредитополучател (като заемател и ипотекарен длъжник). Ипотеката е възникнала спрямо процесния УПИ VIII -7, кв. 387, в СО район „Средец“, в Центъра, с площ 243, 70 кв.м., заедно с построения в имота в степен "груб строеж" хотел с бистро, с разгъната застроена площ от 1 352.50 кв.м. и подобрения. Няма спор, че към този момент (2005 г.) ипотекираните имоти са били собственост на ипотекарните длъжници Л. А. и М. А. /майка и дъщеря/, а към момента на провеждане на процесната публична продан през 2014 г. само поземленият имот е тяхна собственост, а съответно сградата на хотела и оборудването в него е собственост на „Средец София“ ООД /в което те са били съдружници/.

Изпълнителният лист от 26.07.2013г. се отнася за вземания по договор за банков кредит от 28.03.2005 г., сключен с БАКБ, а изпълнителният лист от 05.07.2013 г. се отнася за вземания по договор за револвираща кредитна линия от 17.05.2007г., също сключен с БАКБ. Дължимите суми по изпълнителния лист от 26.07.2013 г., дължими по договора от 2005 г., са: 896 317,92 евро - главница, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2013 г. до изплащането й, 72 195 евро - договорна лихва, 39 822,49 евро - лихва за забава, 229,50 евро - застраховка, 4 481,28 евро- такса и 59 890,38 лв. - разноски по заповедното дело. По изпълнителния лист от 05.07.2013 г. дължимите суми по договора за кредитна линия от 2007 г. са: 104 000 евро - главница, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2013г. до изплащането й, 3 183 евро - договорна лихва, 6 172,85 евро - лихва за забава и 7 098,34 лв. - разноски по заповедното дело. Според изпълнителните листа солидарно задължени по тези вземания са общо 5 лица, между които и ищцата по делото.

Видно от н.а. № 87 от 01.04.2005 г. за обезпечаване на вземанията по договора за кредит от 28.03.2005 г., главницата по който към този момент е в размер на 550 000 евро, е учредена ипотека върху поземления имот и построения върху него хотел с бистро (УПИ VIII-7, кв. 387 по плана на гр. София, м. „Центъра“, заедно със сградата върху него), както и ипотека върху притежавания от ищцата М. А. в съсобственост с един от другите солидарни длъжници (Д. К.) апартамент № ••, находящ се в •••). Ипотеката върху апартамента е учредена за частично обезпечаване на вземането - до 50 000 евро от главницата, заедно с лихви, лихви за забава и разноски.

Видно от н.а. № 124 от 17.05.2007 г. и н.а.№ 80 от 15.06.2009г., ипотека върху поземления имот и хотела с бистро, изграден в него, е учредена и за обезпечаване на вземанията по договора за кредитна линия от 17.05.2007г. с главница на дълга от 157 500 евро. С втория посочен н. а. № 80 от 2009 г. са изменени някои условия по ипотеката относно размера на лихвата и крайния срок за погасяване на кредита. Така учредената ипотека не обхваща апартамента на ищцата.

На 18.02.2014 г. е извършена публична продан на поземления имот и хотела с бистро в него, който обезпечава както задълженията по договора за кредит от 28.03.2005 г. (по изп.лист от 26.07.2013 г.), така и тези по договора за кредитна линия от 17.05.2007 г. (по изп.лист от 05.07.2013 г.), като поземленият имот и изградения в него хотел с бистро, са възложени на единствения участник в проданта, а именно на взискателя „Итърнити“ ЕООД, за сумата от 2 211 990 лв., която не е достатъчна, за да бъдат покрити всички задължения, поради което е изготвено разпределение на 18.02.2014 г.

Размерът на всички вземания по договора за кредит от 28.03.2005 г. (главница от 896 317,92 евро, възнаградителна лихва, лихва за забава и разноски по заповедното и изпълнителното производство) към 18.02.2014 г. възлиза общо на 2 246 011,17 лв. Размерът на всички вземания във връзка с договора за кредитна линия от 17.05.2007г. (главница от 104 000 евро, възнаградителна лихва, лихва за забава и разноски) възлиза на 242 831,23 лв. Общо задълженията към взискателя (към 2014г. БАКБ вече е заменен от „Итърнити“ ЕООД като взискател) възлизат на 2 488 842,40 лв. Дължимите разноски по изпълнението към взискателя възлизат общо на 81 182,36 лв. (от тази сума 180 лв. представляват разноските по изпълнението по изпълнителния лист от 05.07.2013 г. според посоченото в разпределението и в заключението на ССЕ). Дължимите такси по изпълнението към ЧСИ възлизат общо на 23 668 лв., а незаплатени задължения във връзка с имота за местни данъци към общината възлизат на 27 141 лв.

Съгласно заключението на депозираната на л.401 ССЕ, ако оставащите за разпределяне суми (след приспадане на сумите, които се разпределят в реда на чл.136, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗД) не се отнасят изобщо към задълженията по договора за кредитна линия от 17.05.2007г. (т.е. по изп.лист от 05.07.2013г.), вкл. вещото лице е извадило сумата от 180 лв.. представляваща разноски по изпълнението за взискателя, свързани със събирането на сумите по изпълнителния лист от 05.07.2013 г. и ги е отнесла към задълженията по изпълнителния лист от 26.07.2013 г., то остатъкът по последния възлиза на 90 995,17 лв. Тази сума представлява главница по договора за кредит от 28.03.2005 г., тъй като с останалата подлежаща на разпределение сума са погасени изцяло лихвите (възнаградителни и за забава), както и другите разноски (присъдени в заповедното производство) във връзка със задълженията по този договор, в съответствие с правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД за това, че редът на погасяване е разноски, лихви и накрая главница.

По делото няма спор за това, че взискателят е поискал да бъде извършена и публична продан на апартамента, от който ищцата притежава 1/2 ид. част, за да бъде погасена и останалата част от вземанията му по договора за кредит от 28.03.2005 г. Апартаментът е продан на 11.03.2016 г. за сумата от 182 000 лв. (видно от протокола за приключване на проданта и обявяване на купувач). Постановлението за възлагане е обжалвано и след окончателното му влизане в сила на 20.11.2017 г. според отбелязаното в него) е изготвено и разпределение от 16.03.2018 г. на сумата, получена от проданта на апартамента. Към датата на разпределението от 16.03.2018 г., според посоченото в него и съгласно изчисленията на ССЕ, задълженията по договора за кредит от 28.03.2005 г. (по изп.лист от 26.07.2013 г.) възлизат на посочената по-горе сума на главницата от 87 446,77 лв. (или на 44 710,82 евро), 30 963,63 лв. - лихва за забава и 4 320 лв. - разноски на взискателя във връзка с проданта или общо на 122 750,40 лв. Освен това налице са и дължими суми в размер на 243,56 лв. за местни данъци върху имота към общината и 4 534,33 лв. за такси към ЧСИ. Така общият размер на задълженията във връзка с този имот възлизат на 127 528,29 лв. След като от получената сума от проданта на имота от 182 000 лв. са заплатени посочените суми във връзка със задълженията по изп.лист от 26.07.2013 г. остатъкът от 54 471,71 лв. е изплатен поравно на двамата собственици на продадения ипотекиран имот - М. А. и Д. К., като на всяка е платена сумата от по 27 235,85 лв.

Видно от заключението на ССЕ никоя част от дълга по изпълнителния лист от 05.07.2013г. (по договора за кредитна линия от 17.05.2007 г.) не е погасена след двете разпределения от 18.02.2014 г. и от 16.03.2018 г., освен че главницата е намалена със сумата от 9 500 евро по искане на взискателя. Безспорно и двете вземания - както по договора за кредит от 28.03.2005г. (по изпълнителен лист от 26.07.2013 г.), така и по договора за кредитна линия от 17.05.2007 г. (по изпълнителния лист от 05.07.2013 г.) са дължими към един и същ взискател, като и двете вземания са обезпечени с ипотеки върху един и същ имот - поземления имот и хотела с бистро, изграден в него. Ето защо твърденията за нарушен ред на привилегиите първо е неоснователен, доколкото няма конкуриращи кредитори-взискатели, и второ – длъжникът, в лицето на ищцата, не би могла да релевира чужди права. От друга страна между същите страни има първо по време висящо производство, по което все още няма формирана СПН, както следва:

С решение № 5813 от 30.07.2019г., постановено по гр.д. № 2142/2017г. по описа на СГС са отхвърлен като неоснователни, предявените от Л. А. А., Д. Н. К., М. А. А. и Н. С. К. против Ч. К. Ц. искове по чл. 441 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от по 55 370 лв., ведно със законната лихва, представляваща 1/5 от задължението на ищците от 276 852 лв. по изп. дело № 933/2013 г., описа на Ч. Ц., останало непогасено поради виновно и противоправно поведение на ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявения от "Средец - София" ООД против М. К. Ц. иск по чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на "Средец - София" ООД сумата от 250 000 лева (която включва: 55 370 лева, съставляваща 1/5 от останалата непогасена по изпълнителното дело сума от 276 852 лева (т.е. частта, припадаща се на дружеството от остатъка от задължението по изпълнителното дело), поради виновното и противоправното поведение на ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена, и сумата от 194 630 лева), частичен иск от сумата от 723 148 лева, която дружеството не е получило като остатък от разпределението, поради виновното и противоправното поведение на ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена.

С решение № 5006/20.06.2024 г. по гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. е отменено поставеното от друг състав на САС въззивно решение №12406/27.11.2020г. по гр.д. № 1190/2020г. Съгласно задължителните указания на ВКС въззивният съд следва да допусне и назначи служебно със задача да определи реалната пазарна цена на процесния имот на база сравнение с цени, получени от продажби на вещи от същия вид в същия регион на публична продан по време на процесната такава – началото на 2014 г., при отчитане и на нестаналите такива. След изпълнение на дадените от ВКС указания САС, 1 състав, е приел, че праведлива пазарна стойност на процесния имот към м.01.2014 г. е в размер на 2 578 570 лв. без ДДС, от които 2 511 065 лв. или 1 583,60 лв./кв.м - за сградата и съответно 67 505 лв. или 277,00 лв./кв.м - за земята. Получената цена в резултат на процесуално незаконосъобразно проведената от ЧСИ Ц. публична продан е 2 175 000 лв. без ДДС, или с 403 570 лв. по-ниска от реалната пазарна такава към началото на 2014 г. Затова исковете на Л. А. А., Д. Н. К., М. А. А. и Държавата следва да бъдат уважени в пълния предявен размер - за сумата от по 55 370 лв., а искът на "Средец София" ООД за сумата от 10 000 лв.

Безспорно е между страните, че М. А. А. е майка на Л. А. А., последната е била съпруга на Н. С. К., а дъщеря на съпрузите е ищцата Д. Н. К.. Съпрузите са били управители на дружеството "Средец София" ООД до 16.09.2013г., а впоследствие съдружници в него са Н. С. К., Д. Н. К. и жалбоподателката-ищца М. А. А., като последната е и управител на дружеството. Безспорно в хода на касационното производство ищецът Н. С. К. е починал, като поради отказ от неговото наследство на всички негови призовани наследници по закон на негово място съгласно чл. 11 ЗН е конституирана Държавата. Последното обстоятелство е видно от определение от 15.04.2024 г., намиращо се на л. 260 от к. гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.

С решение № 1015/24.07.2025г. постановено по гр.д.№ 1789/2024г. по описа на САС, ГО, 1 състав, е отменено решение № 5813 от 30.07.2019 г., постановено по гр. д. № 2142/2017 г. по описа на СГС, с изключение на частта, с която е отхвърлен предявения от "Средец - София" ООД против М. К. Ц. иск по чл. 441 ГПК вр.чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на този ищец сумата над 10 000 лева до претендираните 250 000 лева и в която част е влязло в сила, като вместо него е уважен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр.чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД Ч. К. Ц., е осъдена да заплати на М. А. А., сумата от 55 370 лв., представляваща обезщетение за щета, причинена поради противоправно поведение на ЧСИ по изп.д. № 933/2013г. по описа на Ч. Ц., довело до проведена процесуално незаконосъобразна публична продан и продажба на недвижимо имущество на по-ниска от пазарната цена, в размер на 1/5 от задължението на длъжниците от общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.02.2017г. до окончателното й заплащане.

САС, 1 състав, е приел още, че е налице осъществено незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д.№ 20138400400933 по описа на Ч. Ц.. Допуснатите от нея процесуални нарушения са следните: 1. не е налице публикация на сайта на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, предвид изричната разпоредба на чл. 487, ал. 2 ГПК и не е установено от надлежно събраните доказателства, че са предприети необходимите стъпки във връзка с публикуване на обявлението на този сайт; 2. обявление за проданта е постъпило в СРС в интервала 14.23-14.31 ч. на 16.01.2014 г., което не обезпечава пълния еднодневен интервал, визиран също в разпоредбата на чл. 487, ал. 2 ГПК; 3. процесната продан е започнала на 17.01.2014 г., преди да е изтекъл предоставения на длъжника „Средец София“ ООД двуседмичен срок за получаване на съобщението с уведомлението за насрочването й и началната цена (същото е поставено по реда на чл.47 ал.5 ГПК на 13.01.2014 г. и двуседмичният срок изтича на 27.01.2014 г., което препятства ефективно упражняване на права на дружеството); 4. не е спазено произтичащото от уредбата на чл. 494, ал. 2 ГПК и разбирането (застъпено и в отговора на правния въпрос по гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.), че третата продан на практика съставлява нова продан, изискване за насрочването й поне един месец след първата (предвид наличните разпоредби, визиращи отстояние между продажби – първа и последваща – поне един месец). В тази насока са налице и формирани задължителни изводи от състава на ВКС, постановил решение № 5006/20.06.2024 г. по гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., които се споделят от 1 състан на САС. В останалите части решението е правно ирелевантно към предмета на настоящото производство, доколкото засяга други ипотекарни длъжници. Към момента делото е висящо във ВКС, ІV ГО, по гр.д.№ 236/26г., насрочено за з.з. на 25.03.2026г., но няма произнасяне по същество. От друга страна настоящият състав спря производството до приключване на това по-рано образувано дело /правопораждащ юридически факт е незаконосъобразно проведена първа публична продан от 2014г., довела до непогасяване на целия дълг, а оттам и до втората публична продан за продажба на апартамента на жалбоподателката-ищца/, но ВКС отмени

определението за спиране, поради липса на преюдициалност.

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Първа инстанция е отхвърлила претенцията като е приела, че като най-обременително задължение поначало се приема това, което е обезпечено. В случая вземанията и по двата договора за кредит (този от 2005 г. и този от 2007 г.) са обезпечени с ипотеки върху един и същ имот – УПИ, ведно с хотел и бистро. Въпреки това по-обременително за длъжниците е това по договора за кредит от 28.03.2005г., тъй като то е обезпечено не само с ипотека върху поземления имот и хотела с бистро, изграден върху него, но и с ипотека върху апартамента на двама от длъжниците, макар това обезпечение да е само частично до размер от 50 000 евро. Поради това вземането по договора за кредит от 28.03.2005г. следва да се погаси първо по време от събраните от проданта от 18.02.2014г. суми, не защото е възникнало по-рано и не защото първата ипотека, която го обезпечава, е вписана по-рано, а поради това, че то е обезпечено с ипотека върху два различни имота и поради това е по-обременително за длъжниците.

Според съда размерът на непогасените задължения по договора за кредитна линия от 17.05.2007г. е без значение в случая, тъй като тези вземания не са обезпечени с ипотека върху апартамента на ищцата, а освен това фактически от първата продан няма извършено погасяване на същия. Въпреки, че в разпределението от 18.02.2014г. е посочено погрешно, че сумите се отнасят към погасяване на първо място на задълженията по договора за кредитна линия от 17.05.2007 г., те всъщност фактически правилно са отнесени за погасяване на задълженията по договора за кредит от 28.03.2005 г. Това е направено въз основа на заявление от страна на взискателя от 25.02.2014г., обективирано върху гърба на последната страница от протокола за предявяване на това разпределение от 24.02.2014г. Обстоятелството, че именно към задълженията по изпълнителния лист от 26.07.2013г. са отнесени получените от проданта суми се потвърждава и от заключението на ССЕ, както и от представеното удостоверение за размера на дълга по изпълнителното дело от 04.02.2015 г. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първа инстанция по следните съображения:

Съдебният изпълнител поначало отговаря за вреди при установена противоправност на свои действия или бездействия, която се свежда до процесуалната незаконосъобразност. Тя е налице, когато императивни материални предпоставки на законосъобразното принудително изпълнение намират израз при регламентиране на процесуални правила. Този е характерът на регламента и при относимите към настоящия спор действия на ЧСИ, в рамките на изискванията на чл. 483 и чл. 499 ГПК. Принципът на законоустановеност намира проявление както за защита правата на участниците в процеса, така и на съдебният изпълнител, който няма да носи имуществена отговорност ако действията му съответстват на хипотезата, който ги обуславя според съдържанието на нормата, която е длъжен да приложи. Оплакванията на жалбоподателката са концентрирани основно върху неспазването на реда на привилегиите при разпределението на получената цена от първата публична продан от 2014г., което е довело до втората публична продан от 2016г. на притежавания от нея ½ ид.ч. от апартамент, като други нарушения на материалния закон не се сочат. Затова на основание чл.269 ГПК, въззивната инстанция следва да се произнесе само по така наведеното оплакване с оглед ограничения въззив.

САС, 14 състав не споделя формираните изводи на САС, 1 състав, за наличие на незаконосъобразно поведение на ЧСИ при първата продан от 2014г., довела до продажба на занижена цена на ипотекирания имот – парцел с хотел и бистро, като следва да се прецени имат ли тези нарушения в процедурата на ЧСИ пряка причинно-следствена връзка с твърдените вреди, заявени като реално претърпени в рамките на настоящото производство. Според настоящия състав отговорът е отрицателен.

Жалбоподателката поддържа, че ЧСИ след предявяване на разпределението от 2014г. е изменила същото едностранно, което е правомощие единствено на съда, което от своя страна представлява „тежко съществено нарушение, обосноваващо вредите"'. Безспорно първоначално получената от проданта сума е отнесена към кредита от 2007г., но фактически правилно е погасено само задължението по кредита от 2005г., което е най-обременително т.е. няма ангажирани доказателства какви именно вреди са причинени от фактическото правилно по същество разпределение, което ответницата е извършила и което е отразено, както в приетата ССЕ, така и в отбелязванията на гърба на изпълнителния лист от 26.07.2013 г., материализиращ вземането по договор за банков кредит от 28.03.2005 г., който именно кредит е обезпечен с ипотека върху ап.№ 20, съсобствен на жалбоподателката. Нещо повече, твърдението за това нарушение съдържа експлицитно признание на последната, че постъпилата от проданта сума е отчетена именно като погашение към по-обременителното и по-старо задължение, удостоверено със запис на гърба на изпълнителния лист за това вземане, по начин, отричащ възможността на кредитора да го претендира впоследствие в бъдеще. Тоест, заявеното като нарушение фактическо разпределение е изцяло благоприятно за длъжника. В предмета на делото не са въведени спорно твърдения за продажба на занижена цена, което е било основание и предмет на първото по време производство, към момента висящо пред ВКС.

Категорично съществуват две еднородни задължения към един и същ кредитор както следва: 1.задължение по договор за банков кредит № СФ-13 от 28.03.2005 г., обезпечено с договорна ипотека върху УПИ ведно с построения в него хотел с бистро и ипотека върху ап. № 20, находящ се на ••• с общ размер на главницата на това задължение към момента на издаване на ИЛ 896 317.92 евро, за което е издаден изпълнителен лист от 26.07.2013г. на СРС, 34 състав по ч.г.д. 26938/2013г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

2. задължение по договор за револвираща кредитна линия № СФ-27 от 17.05.2007г., обезпечено с договорна ипотека върху УПИ ведно с построения в него хотел и бистро с общ размер на главницата на това задължение към момента на издаване на ИЛ 104 000 евро, за което е издаден изпълнителен лист от 05.07.2013г. на СРС, 124 състав по ч.гр.д. 28070/2013г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Обстоятелството, че с последващи анекси и актове за учредяване на договорни ипотеки вземанията по тези кредити са увеличавани е без правно значение за определяне на задължението като единно такова произтичащо от един правопораждащ факт. Сключването на последващите договорни ипотеки е с оглед интереса на банката, за да се обезпечи увеличения размер на кредитите. Изпълняемото право /вземането/ в случая произтича от Договор за банков кредит от 28.03.2005г. и втори договор за банков кредит от 17.05.2007г., въз основа на които са издадени съответно две Заповеди за изпълнение по чл. 417, т. 1 ГПК и два изпълнителни листа. ЧСИ е обвързан от пределите на изпълнителния титул и от посочените в същия брой задължения и следователно не разполага с компетентност да преценява обстоятелства, които стоят вън от титула (както в случая е увеличаването на сумите по двата договора за банково кредитиране). Единственото ограничение за ЧСИ, че ищцата отговаря за изпълнението на задълженията по кредита от 28.03.2005г. до размер на 50 000 евро, което е съобразено в изпълнителното производство - видно от разпределение от 16.03.2018г. на суми от продажбата на ап.№ 20 /стр.2/, изрично е посочено, че се удовлетворява само част от вземането на взискателя до размера на сумата от 50 000 евро, ведно с лихви и разноски, като разликата над тази сума е възстановена на ипотекарните длъжници.

По делото е безспорно установено, че сумите получени от публичната продан на хотел с бистро са отнесени изцяло за погашение на задълженията единствено на договор за банков кредит от 28.03.2005 г., Нито една част от получените от публичната продан суми не са отнесени за погасяване на задълженията по договор за кредитна линия от 17.05.2007 г. Въпреки това от това задължение остава непогасена част, според вещото лице по депозираната ССЕ, което от своя страна поражда правен интерес у взискателя да насочи изпълнението и върху второто обезпечение- ипотеката на апартамент № ••. С факта на неговото доброволно ипотекиране, то автоматично губи привилегията на несеквестируем имот, каквито доводи са развити от жалбоподателката. Основният довод е, че дължимите суми по кредит № СФ-13/28.03.2005г. в размер на 550 000 евро, е следвало да бъдат погасени изцяло от сумата от продажбата на УПИ с хотел и бистро, и по този начин да се стигне до освобождаване на имота на ищцата от договорната ипотека върху апартамента т.е. ако не продаден на занижена цена на третата по ред публична продан.

ВКС, ІІІ ГО, в своето отменително решение сочи, че ако и при втората продан имотът не бъде продаден, за взискателя възниква правото да поиска определяне на нова начална ценачл. 494, ал. 2 изр.3 ГПК. Това искане на практика представлява искане за извършване на нова продан. За новата трета по ред продан законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на първата или втората продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както прави това за първите две продани, а изисква определяне на нова начална цена. Нови правила или критерии за определянето й от съдебния изпълнител не са уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална цена ще се определи отново по правилото на чл. 468 ГПК. Невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно сочи, че при определянето на неговата цена не са съобразени средните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието му или използваните методи на остойностяване не са подходящи. Тези обстоятелства и изминалият период от време от първоначалното остойностяване до искането за нова трета по ред продан налагат да се отчетат отново реалните условия на пазара на недвижими имоти в съответния район, състоянието и вида на имота, способността да се продаде в сравнително кратки срокове, евентуално настъпили инфлационни процеси и други пазарни фактори при определяне на стойността по реда на чл. 468, ал. 2 ГПК и определяне на новата начална цена за третата продан по правилото на чл. 468, ал. 1 ГПК от съдебния изпълнител. Определянето й не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а предполага такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено /т. 9 ТР 2/13 от 26.06.15 по тълк.д. №.2/13, ОСГТК/.

САС не споделя тези изводи, тъй като от събраните доказателства в настоящия процес се установява, че макар и да не е имал такова нормативно установено задължение (предвид факта, че процесните събития се развиват през 2014 г. и преди изменението на чл. 485 и чл. 468 от ГПК с ДВ бр. 86 от 2017 г.), ЧСИ Ц. не е имала задължението, но въпреки това е назначила вещо лице, което е извършило оценка на продаваемия имот и го е оценило, след което е определила начална цена в размер на 75 % от оценката. Първата продан не се е състояла, поради което е обявена нова, при начална цена в размер на 80 % от тази по първоначалната. Втората публична продан отново не се е състояла. Затова е възложено на вещото лице да извърши нова оценка. Експертът е взел предвид, че в периода м. 09.2013 г. - м. 01.2014 г. са проведени две публични продажби, на които не са постъпили никакви предложения. Поради това и сравнявайки отново процесните вещи с други такива със сходни параметри, е определил нова оценка на хотела и оборудването му. Тази нова оценка е станала база за определяне на началната цена на публичната продан, която е била в размер на 75 % от оценката. Вярно е, че тази цена е под посочената по-горе данъчна оценка, но изискването на закона в чл. 485, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г.) касае само първата публична продан.

Относими към настоящия спор са мотивите, изложени в определение № 1269 от 13.11.2013 г. по гр. д. № 4487/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, където е посочено, че "оценката е основа за определяне на началната цена при публичната продан, тъй като нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания - не може да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Реалната пазарна цена паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определен имуществен обект през определен период от време, се постига на публичната продан, когато тя е проведена според процесуалните правила." Колкото и ниска да е началната цена, ако проданта е надлежно разгласена (за което няма спор в настоящото производство), това би привлякло участието на повече наддавачи. Наличието на повече наддавачи само по себе си гарантира по-голяма възможност за осъществяване на търг и съответно купуване на имота на цена много повисока от първоначално обявената, респ. съответна на пазарното търсене. В този смисъл дори да се приеме, че е определена по-ниска начална цена, не може да се счита, че това е действие, което ангажира отговорността на ЧСИ. В случая дори по-ниската начална цена не е провокирала пазарен интерес за имота и участие в наддавателната процедура е взело само едно лице, при това в третият опит имотът да бъде реализиран на пазара.

Докато кредитът не бъде погасен изцяло предоставените като обезпечения имоти не могат да бъдат освободени от ипотеката. Конкретно ипотеката, учредена от ищцата обезпечава всички елементи на банковия кредит до размер на 50 000 евро и само пълното погасяване на задължението по този кредит може да доведе до заличаване на ипотеката. Съгласно чл. 174, пр.първо ЗЗД, ипотеката обезпечава вземането, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. С цел да осуети принудително изпълнение върху ипотекирания имот, ипотекарният длъжник има правен интерес да плати, в който случай и за избягване на принудителното изпълнение може да изпълни вместо длъжника, но в размера за обезпечаване, за който е учредена ипотеката, за да се погаси същата (в същия см. решение № 61 от 16.07.2012 г. по т.д. № 678/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО). На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка последица означава директно въздействаща върху правната сфера на увредения, при която той не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. В случая вреди са непреки и не са типична последица.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ДАВНОСТ

Неоснователно е въведеното възражение от ответника, че искът е погасен по давност. В случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно практиката на ВС и ВКС - ППВС № 2/1981 г. и т.решение № 5/05.04.2006 г. по т.дело № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен от деня на неговото откриване. Началото на погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД е от откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Независимо че първата публична продан и разпределение е от 2014г., фактическия състав на деликта-предмет на делото включва и реално проявление и настъпване на твърдените вреди, а именно изнасянето на публична продан на ап.20 през 2016г. и влизане в сила на Постановлението за възлагане, което след обжалване настъпва едва през 2018г., а това означава че не са налице предпоставки за уважаване на възражението, тъй като искът е депозиран на 08.03.2019г..

С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции решението следва да бъде потвърдено.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Обжалваем интерес от общо 63 764 лв. като жалбата е неоснователна.

На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна ЧСИ направените по делото разноски, на такива няма направени. При този изход на спора, разноските се изчерпват с разход за представителство от колега-адвокат, което определено по реда на чл. 38 ЗА с оглед цената на иска възлиза на 3000 евро, без ДДС, доколкото няма ангажирани доказателства за регистрация по ЗДДС.

Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът