Решение № 7 от 11.2.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 23/2025 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и втора ГПК /Производство по търговски спорове/. Производството по делото е образувано по искова молба от Националната агенция за приходите /НАП/, представлявана от СХ - директор на Дирекция „Държавни вземания“ и заявен адрес: гр. С., ул. •••, против „АП” ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. В.. ул. Д•••; „АСА 2000 Г.“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Т.“ •• и Г. Г. М. - постоянен синдик на „АП” ЕООД /н/, с адрес на упражняване на дейността: гр. С.. бул. "КМЛ" •••, с която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ на приети в производството по несъстоятелност срещу „АП“ ЕООД вземания на „АСА 2000 Г." ЕООД в общ размер на 66 559,30 лв., представляващи вземания за лихви, възникнали за периода 05.05.2023 г. - 30.06.2025 г. Поддържа се в исковата молба, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от Закона за Националната агенция за приходите НАП представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР- 39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, г-н СХ - директор на дирекция „Държавни вземания“ в Централно управление на НАП е оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор. Твърди се, че е спазен законоустановения срок за предявяане на иска. В тази насока се излага, че: С Решение № 14 от 06.03.2018 г., постановено по т. д. № 3/2018 г. по описа на Окръжен съд В., е открито производство по несъстоятелност срещу „АП" ЕООД. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20180307131650. В ТРРЮЛНЦ под № 20250722132943 по партидата на „АП“ ЕООД, е обявен изготвен от синдика списък № 6 на допълнително приети вземания на кредитори на длъжника. Национална агенция за приходите, на основание чл. 690, ал. 1 от ТЗ, е подала възражение с изх. № 40-30-494#1/29.07.2025 г. срещу списъка, включително срещу предвидената поредност на удовлетворяване на вземания по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ на вземания на „АП“ ЕООД. гр. С. в общ размер на 66 559,30 лв., представляващи вземания за лихви, възникнали за периода 05.05.2023 г. - 30.06.2025 г. С Определение № 185 от 21.10.2025 г„ постановено по т. д. № 3/2018 г. по описа на Окръжен съд В., възражението на агенцията в тази му част е оставено без уважение. Определението е вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на „АП' ЕООД под № 20251023164128, с което се обосновава и правния интерес от предявяване на иска. Твърди се, че вземанията на кредитора представляват вземания за лихви и са възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника. Позовава се на разпоредбата на чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ съгласно която удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Излага се, че за посочената категория вземания законодателят предвидил поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, за разлика от вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, които са от предходен ред на удовлетворяване - от ред 7 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, които разпоредби били ясни и не се нуждаели от тълкуване. Твърди се, че синдикът незаконосъобразно предвидил поредност на удовлетворяване на приетите вземания в общ размер на 66 559,30 лв. по чл. 722, ал. 1. т. 7 от ТЗ. Посочва се, че възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор било изрично посочена в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. В конкретния случай предвидената от синдика в одобрения списък на приети вземания на кредитори на дружетсвото поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ безспорно създава привилегия при удовлетворяване на вземанията спрямо останалите вземания на кредитори за лихви, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, което в случая не било съобразено с действащата правна уредба. Излага се, че по смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следва да се има предвид производството по разглеждане на иск по чл. 694 от същия закон с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност. В тази насока цитира съдебна практика - Решение № 185/10.12.2014 г., постановено по т.д. № 3199/2013 г. по описа на ВКС, ТК, 1-во ТО. Иска се от съда да уважи предявения иск и признае за установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ на приети в производството по несъстоятелност срещу „АП” ЕООД вземания на „АСА 2000 Т.“ ЕООД в общ размер на 66 559,30 лв., представляващи вземания за лихви, възникнали за периода 05.05.2023 г. - 30.06.2025 г. Представят се доказателства. Претендират се разноски по производството, включително и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника „АСА 2000 Г.“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Р., п.к. 7000 ул. „Т." N2 22, представлявано от управителя АСА с който по същество оспорва предявения иск като неоснователен и недоказа. Оспорват се единствено следните твърдения на ищеца: че приетото вземане на кредитора „АСА 2000 Г.“ ЕООД, представлявало по своята същност вземане за лихви, които са възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника; че приетото процесно вземане на кредитора „АСА 2000 Г.“ ЕООД, следвало да бъде удовлетворено по реда на чл. 616, ал.2, т. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал.1,т. 9 от ТЗ. Твърди се, че във връзка със сключен на 25.04.2023г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти от масата на несъстоятелност на „АП" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ••• и в изпълнение на постигнатите договорености между страните „АСА 2000 Г." ЕООД заплатило по особената банкова сметка на длъжника /„АП" ЕООД /н/, посочена в предварителния договор, продажната цена или сума в размер на 230 100 (двеста и тридесет хиляди и сто) лева със следните платежни нареждания: Преводно нареждане N9 231115283665 от 21.04.2023 г. на „ЮБ" АД, сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева; Преводно нареждане № 231115332675 от 21.04.2023 г. на „ЮБ" АД, сумата от 1100 (хиляда и сто) лева, и Преводно нареждане N2 231168906484 от 26.04.2023 г. на „ЮБ" АД сумата от 184 000 (сто осемдесет и четири хиляди) лева. С предварителния договор било уговорено между страните да сключат окончателен договор в нотариална форма за продажба при условията на чл. 718 от ТЗ /отм./ на недвижимите имоти, подробно описани на стр. 1, 2, 3 и 4 от договора. Излага се, че при условията на чл. 3 и чл. 4 от предварителния договор, продажната цена на продаваните недвижими имоти е в размер на 230 000 лева, платима от купувача, както следва: Преди подписването на договора е била платена сумата от 46 000 лева, представляващи 20 % от продажната цена, а остатъкът от 184 000 лева е следвало да се заплати в срок до 6 месеца. Твърди се, че с отправена нотариална покана, отправена до синдика на „АП" ЕООД /н/, поканили продавача да сключат нотариален акт за покупко-продажба и да изпълни всички договорености по предварителния договор, но същият, представляван от постоянния му синдик, въпреки, че се явил в гр. С., ул. „НР" №1 в кантората на Нотариус В. рег. № 268 от НК, с р-н на действие СРС, не сключил окончателен договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на предварителния договор. Излага се, че съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение, което е равно на размера на законната лихва от деня на забавата. С оглед обстоятелството, че „АСА 2000 Г." ЕООД заплатило пълния размер на договорената продажна цена за недвижимите имоти, предмет на предварителния договор от 25.04.2023 г. на 26.04.2023 г. и след изтичане на 7 дневния срок продавачът не изпълнил своето насрещно задължение за прехвърляне правото на собственост върху недвижимите имоти чрез подписване на нотариален акт за покупко-продажба и заличаване на всички тежести върху имотите, същият считано от 05.05.2023 г. изпаднал в неизпълнение и от този момент дължал обезщетение за всички причинени вреди и пропуснати ползи. В случая размерът на обезщетението за пропуснати ползи, е равно на законната лихва върху платената продажна сума /цена/ от 230 100 лева, която лихва за периода от 05.05.2023 г. до 20.06.2025 г., е в размер на 66 559.30 лв. (шестдесет и шест хиляди петстотин петдесет и девет лева и тридесет стотинки). Това, че съответното обезщетение се изчислява като законна лихва и е равно на размера на тази лихва, не означава, че дружеството „АСА 2000 Г." ЕООД е предявило вземане за законна лихва за период след откриване на производството по несъстоятелност. Излага се, че при просочените обстоятелства и на основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ е предявено в производството по несъстоятелност на „АП" ЕООД /н/ и процесното вземане. Привилегията по чл. 722, т. 7 от Търговския закон за предявеното вземане, следвала от обстоятелството, че същото е възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и не е било платено на падежа. Твърди се, че до датата 20.06.2025г. продавачът - „АП" ЕООД /н/ не е прехвърлил на „АСА 2000 Г." ЕООД недвижимите имоти, предмет на предварителния договор от 25.04.2023г., както и че към същата дата не е възстановило на „АСА 2000 Г." ЕООД сумата от 230 100 лева. Отправя искане за отхвърляне на иска. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски по производството. В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и Г. Г. М. - постоянен синдик на „АП“ ЕООД /н/ с ЕИК •••, със заявен съдебен адрес: гр. С., бул. „КМЛ” •••, етаж 4, офис 1. С отговора се оспорват следните твърдения наведени в исковата молба: че приетото вземане на кредитора „АСА 2000 Г.“ ЕООД, представлява вземане за лихви, които при това са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника ; че приетото вземане на „АСА 2000 Г.“ ЕООД, следва да бъде удовлетворено по реда на чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, като изрично заявява, че не оспорва останалите обстоятелства. В тази насока се твърди, че във връзка със сключен на 25.04.2023г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от масата на несъстоятелност на „АП” ЕООД - в несъстоятелност и в съответствие с клаузите на същия договор, „АСА 2000 Г.“ ЕООД е платило по специалната банкова сметка на „АП” ЕООД /н/ сума в размер на 230 100 лева с плащания, извършени на 21.04.2023г. и на 26.04.2023 г. В срок до 20.06.2025 г. не е бил сключен окончателен договор за продажба на продавания недвижим имот, както и в същия срок сумата от 230 100 лева не е била върната от „АП” ЕООД /н/ на „АСА 2000 Г.“ ЕООД. Излага се, че съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД неизправната страна, титуляр на парично задължение, дължи обезщетение, което е равно на размера на законната лихва от деня на забавата. Обезщетението е за всички причинени вреди и пропуснати ползи. Размерът обезщетението в конкретния случай, изчислено върху сумата от 230 100 лева, за периода от 05.05.2023 г. до 20.06.2025 г., е в размер на 66 559.30 лв. Съответното обезщетението се изчислява като законна лихва и е равно на размера на тази лихва, но по своята същност не съставлява лихва, а обезщетение във връзка с неизпълнение по ЗЗД на парично задължение. От друга страна това вземане /обезщетение/ е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност и същото е с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 7 от ТЗ. Позовава се на определение № 185/21.10.2025г. постановено от ОС- гр.В. по т. дело № 3/2018г. и цитираната в същото съдебна практика. Отправя искане до съда за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. В срока по чл.367 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „АП” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Д•••. ВОС след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.694 ТЗ, с който ищецът иска да се признае поредност на удовлетворение по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ, вместо по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, на прието вземане в производството по несъстоятелност срещу „АП“ ЕООД вземане на „АСА 2000 Г." ЕООД в общ размер на 66 559,30 лв., представляващо обезщетение в размера на законна лихва за периода 05.05.2023г. до 20.06.2025 г. върху платена /получена/ сума в размер на 230 100 лева, представляващи цена на недвижимите имоти, предмет на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.04.2023 г., сключен между „АП" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК •••, като продавач и „АСА 2000 Г.“ЕООД, ЕИК •••, като купувач, прието в производството по несъстоятелност на „АП“ ЕООД по т. д. № 3/2018 г. на Окръжен съд-В.. Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл.722 ТЗ който има за предмет ред на вземанията по чл.722 ТЗ при удовлетворяване на вземания, предявени от кредитор на несъстоятелния длъжник, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) ищецът да е кредитор на несъстоятелния длъжник с прието вземане- да е предявил пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688 ТЗ; 2) да има произнасяне на синдика по отношение на спорното вземане на друг кредитор което да е включено в списъка на приетите вземания и определен ред на вземане по чл.722 ТЗ; 3) да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение от кредитора-ищеца срещу произнасянето на синдика по отношение определения ред за неговото удовлетворяване; 4) да е налице произнасяне от съда по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което същото е оставено без уважение; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ. Съдът приема, че предявеният иск е допустим, което се установява от представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „АП" ЕООД - в несъстоятелност, а именно: С Решение № 14 от 06.03.2018 г., постановено по т. д. № 3/2018 г. по описа на Окръжен съд В., е открито производство по несъстоятелност срещу „АП" ЕООД. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20180307131650. По партидата на „АП“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ под № 20250722132943 е обявен изготвен от синдика списък № 6 на допълнително приети вземания на кредитори на длъжника, в който е включено предявено вземане с Вх. № 260351 от 26.06.2025г. на кредитора „АСА 2000 Г.“ ЕООД, с ЕИК: •••, в размер на 66 559,30 лева. Основание на вземането е Обезщетение в размера на законна лихва за периода 05.05.2023г. до 20.06.2025 г. върху платена /получена/ сума в размер на 230 100 лева, представляващи цена на недвижимите имоти, предмет на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.04.2023 г., сключен между „АП" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК •••, като продавач и „АСА 2000 Г.“ ЕООД, ЕИК •••, като купувач, с определена от синдика поредност на удовлетворяване на вземането по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ.. Национална агенция за приходите, на основание чл. 690, ал. 1 от ТЗ, е подала възражение с изх. № 40-30-494#1/29.07.2025 г. срещу списъка, включително срещу предвидената срещу предвидената поредност на удовлетворяване на вземания на „АСА 2000 Г.'ЕООД по чл. 722, ал.1, т. 7 от ТЗ за обезщетение в общ размер на 66 559,30 лв., представляващи вземания за лихви, възникнат за периода 05.05.2023 г. - 30.06.2025 г. С Определение № 185 от 21.10.2025 г. постановено в производството по несъстоятелност на „АП" ЕООД /н/ по т. д. № 3/2018 г. по описа на Окръжен съд В., възражението на агенцията в тази му част е оставено без уважение. Определението е вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на „АП' ЕООД под № 20251023164128. Установителният иск, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен на 10.11.2025 г., което е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който започва да тече на 23.10.2025 г., на която дата в търговския регистър е обявено определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, и изтича на 06.11.2025 г. С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ установителен иск, поради което той е допустим и съдът дължи да се произнесе по неговата основателност. Следва да се посочи, че предмет на предявения в процеса иск по чл.694 ТЗ не е съществуването на вземането и неговия размер, предявено от кредитора „АСА 2000 Г. ЕООД към „АП" ЕООД - в несъстоятелност, защото по въпроса за тяхното съществуване и размера, до който се претендират от кредитора, не е възникнал спор в процеса по предявяване и приемане на това вземане в производството по несъстоятелност на длъжника – тяхното възникване и съществуване до размера, до който е включено в списъка с № 6 на допълнително приети вземания на кредитори на длъжника, не се оспорва нито от длъжника по материалното правоотношение, нито от друг негов кредитор, който също има право да направи това. В производството по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ се е развил спор относно поредността за удовлетворяване на това вземане дали е по чл.722, ал.1,т.7 ТЗ или по чл.722, ал.1,т.9 от ТЗ. Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземането в производството по несъстоятелност, поради което и трябва да се приеме, че негов предмет в случая е единствено поредността на удовлетворяване на това вземане на кредитора „АСА 2000 Г. ЕООД в производството по несъстоятелност, открито по отношение на дружеството „АП" ЕООД - в несъстоятелност. Между страните по делото не е спорно, че вземането на кредитора „АСА 2000 Г.“ ЕООД е възникнало на договорно основание във връзка със сключен на 25.04.2023г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти от масата на несъстоятелност на „АП" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК •••. Видно от приложения списък №6 на допълнително приетите вземания на кредиторите на „АП" ЕООД /н/, че с молба вх. № 260351 от 26.06.2025г. "АСА 2000 Г." ЕООД, с ЕИК: •••, е предявило вземане пред съда по несъстоятелността в размер на 66 559,30 лева, представляващо обезщетение в размера на законна лихва за периода 05.05.2023г. до 20.06.2025 г. върху платена /получена/ сума в размер на 230 100 лева, представляващи цена на недвижимите имоти, предмет на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.04.2023 г., сключен между „АП" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК •••, като продавач и „АСА 2000 Г.“ ЕООД, ЕИК •••, като купувач. с определена от синдика поредност на вземането по чл. 722, ал.1, т.7 от ТЗ. Страните не спорят, че кредитора „АСА 2000 Г.“ ЕООД в качеството на купувач по предварителния договор е изправна страна, като е заплатил изцяло договорената продажна цена от 230 100 (двеста и тридесет хиляди и сто) лева по банков път и при условията на чл.3 и чл.4 на предварителния договор с приложените платежни нареждания, както следва: Преводно нареждане № 231115283665 от 21.04.2023 г. на „ЮБ" АД, сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева; Преводно нареждане № 231115332675 от 21.04.2023 г. на „ЮБ" АД, сумата от 1100 (хиляда и сто) лева, и Преводно нареждане N2 231168906484 от 26.04.2023 г. на „ЮБ" АД сумата от 184 000 (сто осемдесет и четири хиляди) лева. По делото не е спорно и че „АП" ЕООД - в несъстоятелност е неизправна страна по предварителния договор, като от приложената нотариална покана, констативен протокол от 04.05.2023г. на Тихомир Генчев - помощник нотариус по заместване при нотариус Весела В. с рег.№268 от регистъра на НК и адрес на нотариалната кантора: гр. С., ул. „НР” № 1, ет. 1, an. 1 се установява, че синдикът на „АП" ЕООД /н/ въпреки, че се явил в нотариалната кантора на Нотариус В. отказал да сключи окончателен договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на предварителния договор. Не е спорно и че „АП" ЕООД /н/ като продавач не е възстановило получената продажна цена от 230 100лв. на купувача - „АСА 2000 Г.“ ЕООД. При това положение „АП" ЕООД /н/ считано от 05.05.2023г. е изпаднало в неизпълнение по отношение на купувача „АСА 2000 Г.“ ЕООД, от който момент му дължи обезщетение за всички причинени вреди и пропуснати ползи. От същата дата „АСА 2000 Г.“ ЕООД е придобило и качество на кредитор на несъстоятелния длъжник. В случая и съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение, което е равно на размера на законната лихва от деня на забавата. Съдът намира за установено, че процесното вземане на кредитора „АСА 2000 Г.“ ЕООД по своята същност е обезщетение за пропуснати ползи, което е равно на законната лихва върху платената продажна в размер на 230 100 лева по сключения предварителен договор, която лихва за периода от 05.05.2023 г. до 20.06.2025 г., не е спорно, че възлиза в размер на 66 559.30 лв. (шестдесет и шест хиляди петстотин петдесет и девет лева и тридесет стотинки). Факта, че обезщетението е съизмеримо със законната лихва и се изчислява като законна лихва не означава, че процесното предявено вземане е за законна лихва за период след откриване на производството по несъстоятелност. В случая вземането представлява самостоятелна претенция за пропуснати ползи ,която по правното си естество е главница, а не става дума за лихва върху главница, която вече да е била приета за вземане в производството по несъстоятелност, т.е . не представлява вземане за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане по смисъла на чл.616 ал.2 т.1 ТЗ, което да се удовлетворява с поредност по чл.722 ал.1 т.9 ТЗ Това е достатъчно основание да се заключи, че вземането на кредитора „АСА 2000 Г.“ ЕООД е за обезщетение за пропуснати ползи, възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност и вземането подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност с ред по чл.722 ал.1 т.7 ТЗ. Това прави предявеният в процеса по реда на чл. 694 ТЗ установителен иск неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По разноските: С оглед изхода на делото разноски се следват на ответниците. Те обаче не са представили доказателства за извършени разноски, а от друга страна не са направили искане за тяхното присъждане, поради което не им се следват разноски за производството. Доколкото искът е предявен от държавно учреждение, то трябва да се приеме, че на основание чл. 84, т. 1 ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна такса за предявяване на иска и такава не може да се събере по реда на чл. 694, ал. 7 ТЗ. Така мотивиран В.ският окръжен съд