Решение № 176 от 26.5.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 128/2026 г.

№ 20265400500128 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 28/29.01.2026г., постановено по гр.д.№ 770/2025г. по описа на Районен съд-Смолян са отхвърлени предявените от Г. К. Н., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.С., ул.“Р.“ № •• против Р.Д.Т. „ Н. Х.“ гр.С., с БУЛСТАТ •••••, със седалище и адрес гр.С., бул.“Б.“№ *, представляван от директора М. Б. искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми произтичащи от неизпълнение на Договор за публично представяне № Г-04/24.02.2022 година, както следва: сумата 400 лева имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи и сумата 10 000 лева неимуществени вреди за преживени неудобства, тревожност, накърнена лична и професионална репутация, ведно със лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на иска-29.05.2025г. до окончателното им изплащане, като неоснователни и недоказани. Осъден е Г. К. Н., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.С., ул.“Р.“ № •• да заплати на Р.Д.Т. „ Н. Х.“ гр.С., с БУЛСТАТ •••••, със седалище и адрес гр.С., бул.“Б.“№ *, представляван от директора М. Б. разноски по водене на делото в размер на 1536,00лв. за адвокатско възнаграждение. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1102/13.02.2026г. от Г. К. Н., чрез пълномощника му адв.Б. П. с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилна преценка на доказателствата и необоснованост. Излагат се доводи, че за да отхвърли предявените искове за имуществени и неимуществени вреди от неизпълнението на процесния договор, първоинстанционният съд е приел, че същите са неоснователни. Приел е още, че договорът за публично представяне на сценично произведение е двустранен възмезден и консенсуален договор, от който възникват права и задължения за всяка от страните. Изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнение на задължението на другата страна. Съдът по същество е приел, че ищецът е неизправна страна по договора,тъй като за да бъде изпълнено от ответника задължението му по процесния договор да представи пиесата е следвало ищецът да предостави текста на пиесата. Такъв извод не може да се направи от показанията на разпитания св. Р. Б., който установява, че в Т. практиката е била да се входират пиесите в деловодството. Съдът е приел, че от показанията на Св.Б. става ясно,че преди сключване на договора текстът е бил предоставен от ищеца на Т. М. (режисьор),който го прочел и одобрил, което лице не е в трудово-договорни отношения с ответника, което не означава,че ищецът е изпълнил задължението си да предостави текстът на ответника като страна по договора. Изпълнението на задължението на ответника да започне работа по нея и да я представи, съобразно уговореното в чл.4 от договора безспорно е обусловено от изпълнение на задължението на автора-ищец да му предостави текста на пиесата. Съгласно чл.4 Т. се е задължил да осъществи на камерна сцена Пиесата,т.е. цитираният текст е конкретизирал на каква сцена ще се представи пиесата,а не започване работа по нея. Съдът е приел, че,тъй като в договора няма уговорен срок за представяне на пиесата (премиера) в рамките на тригодишния срок на действие на договора, то в случая намира приложение диспозитивното правило на чл.56,т.З от ЗАПСП,а именно, че ползвателят е длъжен да представи публично произведението в срок от една година от получаването. Приел е също, че след като ответникът оспорва,че е получил текста на пиесата, в тежест на ищеца е да установи, че след сключване на договора е изпълнил това свое задължение и кога, но ищецът не установява,че е изправна страна по договора, поради което и задължението на ответника да представи публично пиесата в срока по чл.56,т.З ЗАПСП, в рамките на уговорения срок на действие на договора не е възникнало, поради което не е ангажирана отговорността на ответника за вредите-имуществени и неимуществени от неизпълнение на договора.Твърди се, че така направените от районният съд изводи са неоснователни. В договор между страните не е предвидено изрично задължение за входиране на произведението-пиесата от Автора в деловодството на Т..Липсата на вътрешна административна регистрация от страна на Т. не може да се вмени във вреда на Aвтора. На основание чл.81 ЗЗД неизпълнение е налице само когато длъжникът не изпълни по причина,за която отговаря.В случая не е налице неизпълнение от страна на ищеца,а евентуални пропуски във вътрешната организация на институцията-Т. и те не могат да бъдат квалифицирани като виновно поведение на ищеца-Автора. В сключеният договор не е определена конкретна форма или административна процедура за предаване на пиесата от Автора.Задълженията на страните следва да се определят съгласно договорените клаузи, като не могат да се въвеждат допълнителни изисквания, които не са уговорени със сключения между страните договор. В случая пиесата е предоставена лично от ищеца на директора на Т.-Р. Б., предоставил я е на Т. М. в качеството му на режисьор, ако това му качество се оспорва от ответника в т.ч. и от съда, ищецът счита, че е изпълнил задължението си, доколкото в договора не е посочена специфична форма за предаване чрез входиране. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорът има силата на закон за страните. В договора не е предвидено изрично задължение за входиране на произведението в деловодството на Т., нито е уговорена конкретна административна форма на предаването му. Съгласно чл.63 ЗЗД длъжникът следва да изпълни задължението си точно и добросъвестно съобразно уговореното. Въвеждането на допълнително изискване-входиране в деловодството, така както твърди ответникът, не е предвидено в договора и представлява едностранна промяна на договорните условия, което е недопустимо в хода на съдебното производство.В съдебната практика обикновено се приема,че когато начинът на предаване не е уговорен, достатъчно е произведението реално да е достигнало до другата страна. От доказателствата по делото и сключеният договор става ясно, че Пиесата е достигнала до другата страна –Т. чрез Директора,а в последствие дадена и на режисьора Т. М. лично от ищеца. Всеки режисьор, който приема да постави на сцена едно произведение-пиеса, не може и не следва да бъде в трудово-договорни отношения с Т.-това е общоприет стандарт в театралното дело,поради което направеният извод от съда по същество,че пиесата предоставена на соченият режисьор Т. М. не означава, че е предоставена на Т., тъй като това лице не било в трудоводоговорни отношения с ответника, поради което за Т. не са възникнали задължения. Пиесата е предоставена на Директора на Т.-Р. Б. и текста на пиесата се съхранява от Р. Г. на работа в Т..Ищецът е представил пиесата на Т. в разумен срок и по надлежен ред.В този смисъл са показанията на св.Р. Б., изпълняващ длъжността директор на ответника към момента на сключване на договора.Пиесата е представена от Автора на Т.,Т. е приел,но не е изпълнил задължението си да я представи в срока на сключеният договор респ. в срока по чл.56,т.З от ЗАПСП.Неоснователно и недоказано е твърдението на Т.,че Авторът на пиесата не е входирал същата официално в деловодството, но не представя никакви доказателства,че е имало изрично изискване за форма или начин на представяне от страна на автора.И тъй като видно от съдържанието на договора не се предвижда конкретна форма на предаване,то дори и устното предаване може да се приеме за изпълнение по арг. от чл.20а ЗЗД. Липсват доказателства,че Т. е уведомил официално Автора, че текстът на пиесата не е предоставена от него.Не съществува никаква кореспонденция между страните по този въпрос,авторът никога не е бил уведомяван в срока на договора,че пиесата не се намира в Т..Без писмен отказ или забележка-неизпълнение не може да се вмени на автора. Доказателства в този смисъл не са представени. Първоистанционният съд в мотивите си неправилно и необосновано е приел, че няма доказателства за предаване на произведениетопиесата на Т., но същевременно свидетелят Б. признава,че текстът е бил предаден от автора и същият се съхранява от Р. Г. на работа като деловодител и артистичен секретар на РДТ“Н. Х.“- С.,преди подписването на договора.В последствие пиесата е предоставена от ищеца на режисьора Т. М.,който много я харесал и е приел да я постави на сцена, с актрисата на РДТ“Н. Х.“-С. Е. О..След предоставяне на пиесата на Т. е подписан процесният договор,в последствие Анекс към договора,като през м.юни 2022 година е направено и първото плащане по него съгласно чл.6 от договора,от което следва извода:че са започнали действия по неговото изпълнение.Реалното предоставяне на пиесата на Т. е дало основание за сключване на процесният договор.Изводът на съда, че“пиесата не е предоставена от ищецът“ е несъстоятелен и противоречи на събраните по делото доказателства. Съдът изцяло приема твърдението на ответника,че липсва текста на пиесата.Нещо повече директора на ответникът М. Б. от момента на встъпването си в длъжност не е проявил необходимата грижа във връзка с изпълнението на процесния договор.Ответникът не отрича обстоятелството,че процесният Договор и Анекса към него се намират в Т., след като се представят с отговора срещу исковата молба, т. е.те са били на неговото разположение и е следвало да се запознае с него,както и какви задължения произтичат от него за Т.. Видно от съдържанието на договора е записано и заглавието на пиесата“К. в. к.“, което означава,че действително пиесата е предоставена на театър а, нейното заглавие е било известно към датата на сключване на договора,както и нейното съдържание,за да се впише в договора. От къде ползвателят знае заглавието на пиесата,ако тя не е била налична и предоставена на Т. към датата на сключване на договора. От този договор са произтичали задължения за Т. и новият директор М. Б. е следвало да се запознае с него и предприеме действия във връзка с неговото изпълнение или неизпълнение.Ако ползвателят на пиесата-Т. е констатирал,че пиесата не се намира в Т. е имал възможността да поиска същата от автора ,както и да предприеме действия свързани с неговото прекратяване по вина на ищеца-автор,ако пиесата липсва в Т.,или да го прекрати по взаимно съгласие. От момента на встъпването му в тази длъжност до момента на изтичане срока на договора такива действия не са предприемани.Доказателства в тази насока от ответникът не са представени по делото.Едва след като ответника е получил исковата молба,като защитна позиция от бездействието си по изпълнението на договора поддържа твърдението, че пиесата не е предоставена на Т. и че липсват данни да е входирана в деловодството на Т.. В самият договор липсва уговорка как ще бъде предоставено произведението/пиесата на ползвателя- Т.. Пиесата е предадена от автора преди сключване на договора и се е съхранявала в Т. от лицето Р. Г.- деловодител и артистичен секретар, както твърди св.Р. Б.. Пиесата не е представена на сцена по времето на директора Р. Б., защото актрисата,която е била избрана от режисьора Т. М. в хода на подготовката е починала поради възникнал пожар в домът й.Р. Б. е разговарял с ищеца и му е казал,че ще постави пиесата,но малко след това е освободен от длъжност.Освен това,видно от приложените публикации пиесата с автор Г. К. и заглавие“К. в. к.“ е придобила публичност на обществеността не само за гр.С.. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2127/17.03.2026г. от Р.Д.Т. „Н. Х.“гр.С., чрез пълномощника му адв. И. Т., с който оспорва същата като неоснователна. Изложените във въззивната жалба доводи представляват по същество повторение на вече заявени в първоинстанционното производство твърдения, които са били подробно разгледани и аргументирано отхвърлени от съда.Неоснователно е твърдението, че текстът на пиесата е бил предоставен на Т. и че неправилно първоинстанционният съд е приел обратното. В случая доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца, съгласно общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. Ищецът основава претенцията си за договорна отговорност на твърдението, че е изпълнил задълженията си по договора. Той поддържа, че е предоставил произведението на Т. съгласно уговореното между страните. Следователно именно той следва да докаже факта на предаване на произведението, тъй като това е положителният факт, от който черпи права.Липсата на предаване представлява отрицателен факт. В правната теория и трайната съдебна практика е безспорно прието, че доказването на отрицателен факт не може да бъде възложено на страната, която го твърди, тъй като по естеството си той не подлежи на пряко доказване. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ищецът не е доказал да е изправна страна по договора, което изключва възможността да претендира обезщетение за неизпълнение.По делото не съществува нито едно доказателство, че текстът на пиесата е предоставен на Т.. Неоснователно е и твърдението, че договорът не съдържа изрично изискване произведението да бъде входирано в деловодството на Т. и че поради това изводите на първоинстанционния съд са неправилни.Р.Д.Т. „Н. Х.“ - гр. С. представлява държавен културен институт към Министерството на културата. Като такава институция той осъществява дейността си в рамките на нормативната уредба, както и в съответствие с установените правила за вътрешна администрация, документооборот и архивиране на документи. Функционирането на подобна публична институция предполага наличие на установена система на административен и деловоден ред, която гарантира проследимост на получаваните документи, прозрачност на дейността и възможност за служебно удостоверяване на всички постъпили материали. В този смисъл всяко произведение, текст или друг материал, предназначен да бъде използван в дейността на институцията, следва да достигне до нея по начин, който позволява неговото официално приемане, регистриране и съхраняване.Този ред не произтича от конкретния договор между страните, а от начина на функциониране на самата институция и от задължението й да осъществява дейността си при спазване на установен административен и архивен ред. Следователно обстоятелството дали подобна процедура е изрично предвидена в договора е ирелевантно, тъй като предаването на произведение на държавна културна институция предполага достигането му до институцията по начин, който позволява неговото официално приемане и последващо използване. При липсата на каквито и да било доказателства, че текстът на пиесата е бил надлежно предоставен на Т., правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил изпълнение на своето основно задължение по договора.Но дори да се игнорира така установения ред за документооборот, отново липсва каквото и да е доказателство авторът да е предал произведението под каквато и да е форма, годна за прочит и работа с него. Доводът на въззивника, че договорът не съдържа изрично изискване за входиране на произведението, не опровергава направените от съда изводи и се явява изцяло необоснован. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на свидетелските показания на Р. Б.. Съдът е обсъдил тези показания в тяхната цялост и е достигнал до напълно обоснован извод относно доказателствената им стойност. Показанията на този свидетел не съдържат конкретни и категорични данни относно начина, по който твърдяното произведение е било предадено на Т.. Свидетелят прави общи изявления относно процеса на работа в Т.: „Входират се пиесите след като ние сключим договора. Сключваме договора и се предоставя текста от автора.“ В действителност от показанията на свидетеля може да се направи единствено извод, че режисьорът Т. М. се е запознал с определен текст преди сключването на договора. Подобно обстоятелство обаче не представлява доказателство за надлежно предаване на произведението на Т.. Режисьорът не е страна по договора за публично представяне и запознаването му с даден текст не означава, че произведението е било официално предоставено на културната институция, която е страна по договора. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че свидетелят неколкократно подчертава несигурността на спомените си, като заявява: „Мога да сбъркам, защото имам голям проблем“, както и „Имам здравословни проблеми към момента, това нещо което много трудно мога да го кажа и опиша.“ При липсата на документални доказателства и при липсата на конкретни данни в свидетелските показания относно самото предаване на текста, не може да се направи обоснован извод, че произведението е било надлежно предоставено на Т..С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетеля не установяват твърдения от ищеца факт на предаване на пиесата на Т. и не променят извода за недоказаност на това обстоятелство. Неоснователно е и оплакването в жалбата относно извода на районния съд за неоснователност и недоказаност на претенцията за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в значителния размер от 10 000 лв., като твърди, че е претърпял емоционално разочарование, тревожност, накърняване на професионалната си репутация и други подобни негативни преживявания. Тези твърдения обаче остават изцяло на ниво субективни изявления, които не са подкрепени с каквито и да било доказателства в рамките на първоинстанционното производство.В хода на делото не са представени каквито и да е доказателства,които да установяват реалното настъпване на такива вреди. Липсват свидетелски показания относно действително претърпени емоционални или психически страдания, липсват медицински документи или експертни заключения, както и всякакви други доказателствени средства, които да позволят на съда да направи обоснован извод за съществуването на подобни вреди.Поради това правилно районният съд и отхвърлил претенцията за неимуществени вреди като недоказана и неоснователна, като този извод следва да бъде изцяло споделен и от въззивната инстанция.В допълнение в отговора се сочи, че липса на нарушение на неимуществени авторски права: Съгласно чл. 15 от ЗАПСП, неимуществените права на автора включват: правото на авторство, правото на име, правото на разгласяване, правото на защита срещу изменения и осакатявания на произведението, правото на достъп до оригинала, както и правото на следене за използването на произведението в съответствие с творческата воля на автора. Тези права представляват същностно изражение на връзката между автора и неговото произведение и са защитени от закона с особена сила. В настоящия случай, нито в исковата молба, нито в приложените доказателства се съдържат твърдения, че някое от тези лични неимуществени права на ищеца е било нарушено. Твърденията за настъпили неимуществени вреди вследствие на неизпълнение на договора са неоснователни както от фактическа, така и от правна страна. Съгласно чл. 1 от договора, авторът е предоставил на Т. неизключително право да поставя и представя публично своето произведение. В съответствие с чл. 36, ал. 1, изр. 2 от ЗАПСП, неизключителният характер на отстъпеното право означава, че авторът запазва правото да го предоставя и на други ползватели. Следователно, Т. не е придобил каквото и да било монополно положение спрямо произведението. Дори ограничението по чл. 2 от договора, според което авторът се задължава да не предоставя пиесата на други ползватели на територията на населеното място, в което се намира седалището на Т., не е създало за него реална пречка или вреда. Този ангажимент следва да се тълкува с оглед реалната културна инфраструктура в град С., на територията на който към момента няма друга професионална театрална институция. Следователно, дори авторът да е бил обвързан с такова ограничение, то е имало изцяло теоретично, а не фактическо значение, тъй като не е възпрепятствало по никакъв начин възможността му за реализация на произведението на други места в страната или чрез други платформи. След смяната на ръководството и на фона на значителните вътрешни предизвикателства, пред които е изправен Р.Д.Т. „Н. Х.“, включително висящи съдебни производства, проверки от различни институции и кадрови преструктурирания, новото ръководство е предприело стратегическа преоценка на художествената политика на Т.. Това е стандартна управленска практика в рамките на всяка културна институция, особено в контекста на необходимост от възстановяване на нормалната институционална дейност, подобряване на публичния имидж и оптимизиране на репертоара съобразно с аудиторията и наличните ресурси. Правото да се определя репертоарът на един театър произтича от принципа на автономия на художественото ръководство, гарантиран както от Закона за закрила и развитие на културата, така и от Закона за културните институти. Съгласно тези нормативни актове, директорът на Т. упражнява самостоятелна преценка относно включването или изключването на дадено произведение в репертоара, съобразно визията за развитие на институцията. Нито ЗАПСП, нито гражданското законодателство предвиждат възможност авторът да принуди ползвателя, особено културна институция, да реализира дадено произведение въпреки променени обстоятелства, включително по отношение на художествена концепция, кадрова наличност, бюджет и репертоарна политика. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски за въззивна инстанция. В съдебно заседание жалбоподателят Г. К. Н. лично и чрез пълномощника си адв.Б. П. поддържа въззивната си жалба и оспорва отговора. Въззиваемият Р.Д.Т. „Н. Х.“ гр.С., чрез пълномощника си адв. И. Т. оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжжалбане акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Районният съд е бил сезиран с предявени от Г. К. Н. срещу Р.Д.Т. „Н. Х.“ гр.С. два иска: 1/ да бъде осъден Р.Д.Т. „Н. Х.“ гр.С. да заплати на Г. К. Н. сумата от 400 лева, представляваща пропуснати ползи от неизпълнение на Договор за публично представяне № Г-04/24.02.2022 г., сключен между страните и 2/ да бъде осъден Р.Д.Т. „Н. Х.“ гр.С. да заплати на Г. К. Н. на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от преживени неудобства, тревожност, накърняване на личната и професионалната репутация от неизпълнени е на договора и непредставяне на пиесата. В отговора на исковата молба се оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Твърди се , че съгласно Анекс №1 към договора на ищеца се дължат две плащания по договора от по 400 лева, като първото е платено при сключването на договора, което се признава от ищеца, а второто е предвидено да бъде платено при реалното представяне на пиесата, което до настоящия момент не е извършено, поради което вземането не е изискуемо и не се дължи под формата на пропуснати ползи. Твърди се, че ищецът не е изпълнил същественото си задължение да представи и входира в деловодството на Т. текста на пиесата си „К. в. к.“, поради което по негова вина е осуетена възможността пиесата да бъде преценена като годна за представяне. Едва след това следва да се изготви режисьорска концепция, да се състави екип, да се извърши подбор на актьори, да се включи в програмата на Т., да се изготви финансова обосновка, за което е необходим по-дълг срок от предвидения. Относно втория иск се оспорва за ищеца да са неимуществени вреди. Авторът е предоставил на Т. съгласно чл.1 от договора неизключително право да поставя и представя публично пиесата, поради което ищецът не е бил ограничен да упражни правото си спрямо други културни институции на територията на страната. Ищецът не твърди да е било нарушено някое от посочените в чл.15 от ЗАПСП права. Не е спорно по делото, че между ищеца Г. К. Н., като Автор на пиесата „К. в. к.“ и Р.Д.Т. „Н. Х.“ гр.С. е сключен Договор за публично представяне № Г-04/24.02.2022г., съгласно който Авторът отстъпва на Т. неизключителното право да постави на сцена и представя публично на територията на Република Б. произведението на автора,наричано по нататък Пиесата, за срок от 3 година от датата на сключване на този договор. Съгласно чл.2 Авторът се е задължил след сключване на договора в продължение на 3 години да не сключва нови договори за представяне на Пиесата с други ползватели на територията на населеното място, където е седалището на Т..Т. се е задължил да осигури името на Автора да бъде посочено на обичайното за това място върху всички програми, афиши и други рекламни материали, свързани с публичното представяне на пиесата.Т. се задължил да осъществи на камерна сцена Пиесата.Задължил се е още съгласно чл.5 от договора, че няма право да прави изменения и допълнение на Пиесата, нито да променя заглавието, освен ако е налице изричното писмено съгласие на Автора.Т. може да внася изменения в Пиесата само доколкото такива се налагат с оглед адаптирането и към съответна сцена и тези промени не изменят характера и смисъла на пиесата, като във всички случаи е недопустимо промените да накърняват правата на Автора. Съгласно чл.6 Т. се задължил да заплати за правата, отстъпени с настоящия договор, възнаграждение на Автора в размер на 800.00 лева, като еднократна сума. Т. се е задължил да не преотстъпва на трети лица правата, предоставени му с настоящия договор., както и няма право да използва Пиесата, като я разпространява или да я разпространява от други лица по никакъв начин, освен съгласно отстъпените му с настоящия договор права. Ако Т. желае да използва Пиесата по начините предвидени в ЗАПСП, същият трябва да получи предварително изискуемото по закон съгласие на автора. Авторът си запазва всички права по отношение на Пиесата, които не са изрично отстъпени с настоящия договор, който може да бъде променян и допълван само с изричното писмено съгласие на двете страни.Предвидено е и че за неуредените в договора случаи се прилагат разпоредбите на ЗАПСП, като в случай, че по изпълнението на договора възникне спор, който не може да бъде разрешен по доброволен път между двете страни, той ще бъде решаван от компетентния за това съд. С Анекс № 1 към договора от 26.02.2022г. страните са договорили да бъде изменен чл.6 от договора, като договореното възнаграждение за Автора от 800 лева се превежда по посочена банкова сметка по следния начин: 50% от възнаграждението се изплаща през м.юни 2022г., а останалите 50% се изплащат след премиерата на спектакъла. По делото не е спорно и ищецът признава, че са му изплатени 400 лева, за което от ответника са представени сметка за изплащане на сума и платежно нареждане от 09.06.2022г. В изпълнение на чл.12 от договора ищецът твърди, че е потърсил съдействие от ответника в лицето на неговия настоящ Директор, като е довел до знанието му сключеният договор, но е получил отговор, че не го интересува, тъй като договорът не е сключен с него, но ищецът сочи, че договорът е сключен с Т. като институция. За изпълнение на договора ищецът е поискал съдействие и от Министерство на културата, от където с Писмо изх.№ 94-00137/17.05.2025г. е отговорено, че Министерство на културата няма правомощия да се намесва в договорни отношения между Р.Д.Т. „Н. Х.“ гр.С. и частно лице и не може да изпълнява посредническа роля., като изпълнението на договора е в компетентност на страните по него. Ищецът твърди, че в срока на договора ( 24.02.2022г.-24.02.2025г.) ответникът не е предприел реални действия, показващи намерение да се изпълни договорения ангажимент, което е попречило на ищеца не само да реализира приходи, но и да представи труда си пред публика, както и да се възползва от други предложения за поставяне на пиесата. В резултат на това бездействието на ответника ищецът твърди, че е понесъл не само преки финансови загуби, но и силно емоционално разочарование, тревожност, загуба на репутация и ограничаване в професионалната му реализация, като поет, прозаик и драматург, чувство на пренебрежение и потискане на творческия израз, усещане за творческа блокада, липса на мотивация и съмнение в собствените способности, които преживявания са довели до емоционална изолация, вътрешно напрежение, чувство на безполезност, загуба на интерес към по-нататъшна работа по нови творби. Освен професионалната болка, ищецът твърди, че е е понесъл и личностно страдание-удар по идентичността си като творец и човек, познат на публиката, като автор на 50 пиеси, излъчени от РадиоТ., Телевизионния театър, играни от драматичните театри. От показанията на свидетеля Р. Б. се установява, че е бил директор на Т. от 2015 г. до м.октомври 2024 г. и той е сключил договора с ищеца от името на Т.. Твърди , че познава ищеца отдавна. Преди да напусне Т. ищецът е имал подадена в Т. пиеса, която е трябвало да бъде представена. Сочи, че и друг път е оставял пиеси. Свидетелят, в качеството си на директор на Т., сключил договор с ищеца в началото на миналата година за представяне на пиесата, като не е сигурен за годината. Ищецът дал пиесата, която била одобрена от режисьора Т. М., който следвало да я постави. Твърди, че представянето на пиесата се проточило, защото режисьора имал други спектакли, които трябвало да свърши. Това продължило доста време, но не може да каже точно колко. През това време актрисата Е. О., която ищецът, като автор на пиесата искал да играе главната роля починала, поради което отново не започнали работа по пиесата. Трябвало да се намери друга актриса на мястото на Е., но след това напуснал Т. и не знае какво се е случило. Сочи, че са удължавали срока на договора с анекси, но не помни от коя дата е последния анекс. Твърди, че по негово време работили с договори. Практиката била пиесата да се одобри от режисьора , при планиране на театралния сезон да се включи в репертоара на Т., съответно в програмата и да се работи по нея. Сочи, че в Т. има документооборот. След сключване на договора текста на пиесата се предоставя от автора в Т. и се входира. Текста на пиесите се съхраняват в Т. от Р. Г., която не може да каже на каква длъжност е била. Свидетелят сочи, че има здравословни проблеми, от преживяно шоково състояние, не може са си спомни и му се губят думи. При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно чл.18,ал.2,т.3 от ЗАПСП Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, като за използване се счита действие по т.3 публично представяне. Процесният договор за публично представяне е сключен на основание чл.55-56 от ЗАПСП. С разпоредбата на чл.55 от ЗАПСП е дадена легална дефиниция, като е посочено, че с договор за публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати на автора възнаграждение. В случая е договорено такова възнаграждение в чл.6 от договора, изменен с Анекс № 1/26.05.2022г., като е предвидено 50% от възнаграждението да се заплати при сключване на договора, а останалите 50 % след премиерата на спектакъла. В чл.11 от договора е предвидено, че за неуредените в договора случаи се прилагат разпоредбите на ЗАПСП. С оглед изложеното в случая договор, от който произтичат насрещни задължения за страните и който има за предмет публично представяне на произведение (пиеса) представлява обект на авторско право. Затова и по спора във връзка с неизпълнение на този договор относно заплащане на предвидено в него възнаграждение на автора е приложима особената подсъдност по чл.96 от ЗАПСП. Тази подсъдност касае не само спорове за нарушени авторски права, уредени в Дял ІІІ от ЗАПСП, но и всякакви искове, произтичащи от договорно основание, имащо за предмет авторски права. С предявения иск се претендират вреди(имуществени и неимуществени) от неизпълнение на договор за публично представяне на пиеса и след като договора има за предмет публично представяне на произведение, обект на авторско право, то защитата на претендираните права следва да се реализира по реда на ЗАПСП, в който в текста на чл.96 е предвидена специална родова подсъдност на окръжните съдилища като първа инстанция, към която препраща и разпоредбата на чл.104,т.7 от ГПК. В случая в нарушение на посочените правила за родова подсъдност като първа инстанция се е произнесъл Смолянскии районен съд. Поради това неговото решение е недопустимо и следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото и същото се изпрати за разглеждане от Смолянски окръжен съд като първа инстанция. Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд