Решение № 25 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Чепеларе по дело № 69/2026 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е във връзка с подадена жалба от Е. Г. Т. от гр.П., чрез адвокат Н. П., против Наказателно постановление № 26-0373-000152/23.06.2026 г., издадено от Началника на РУ – Чепеларе, с което за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 511,29 евро /1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуални норми, с оглед на което се иска да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Н. П., която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни доводи за допуснати от страна на АНО съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, както и за липса на доказателства за виновно извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Алтернативно моли наказателното постановление да бъде изменено като се вземат предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна Началника на РУ - Чепеларе – редовно призована, не изпраща представител. С придружително към административната преписка писмо излага писмено становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима за разглеждане, а по същество е неоснователна. Жалбоподателят Е. Г. Т. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2002 г. с придобити категории В, М и АМ. Като такъв до м. юни 2026 г. спрямо същия са издадени четири влезли в сила наказателни постановления и десет фиша за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. На 07.06.2026 г. св. Р. С. и св. Т. П. – полицейски служители в РУ - Чепеларе осъществявали пътен контрол по безопасност на движението в село Орехово, общ. Чепеларе. Около 16,15 часа полицейските служители С. и П. се намирали в горния край на с.Орехово, на пътя към хижа „Персенк“, където забелязали движещият се по пътя в посока към хижа „Персенк“ лек автомобил марка и модел „•••••••••“ с рег. №•••••. Полицаите спрели посочения автомобил за да извършат проверка, в хода на която установили, че водач е жалбоподателя Е. Г. Т., който пътувал сам в автомобила. След това полицейските служители го поканили да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Жалбоподателя Т. се съгласил и след тестването му с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабр. номер № ARPM- 0754, резултатът показал 1,09 на хиляда алкохол в издишания от него въздух. Във връзка с констатираното нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, св. С. съставил на Т. АУАН Серия GA №1442895 от 07.06.2026 год. Актът бил предявен на жалбоподателя Т., който го подписал без възражения. Възражения против АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В съответствие с изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, свидетелят С. попълнил и талон за изследване по образец съгласно Приложение 1 - с бл. № 076955, в който талон също били вписани данните относно извършената проба, установената концентрация, техническото средство, относно указаното лечебно заведение и време за явяване за евентуално медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. Т. подписал издаденият талон за изследване, в който записал, че не желае да бъде изследван чрез доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване. В указаното в талона време, Т. не се явил за предоставяне на кръвна проба за изследване, за което св.С. съставил докладна записка с рег. №373р-6212/08.06.2026 год. Спрямо нарушителят Т. била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка – ЗППАМ № GPAM-1314072/07.06.2026 г., по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. За така извършеното нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят на основание чл. 174 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 511,29 евро/1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП и са му били отнети 12 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 год. на МВР. Обстоятелствата на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП били изложени по сходен като в АУАН начин. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р. С. и Т. П., тъй като прие същите за последователни, логични, обстоятелствени относно установяването на процесното административно нарушение и съставянето на акта, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото, неоспорени от страните. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. Съдът намира, че и двамата свидетели в разпита си не преповтарят схематично констатациите по АУАН, а пресъздават и допълнителни детайли от проверката като посоката на движение, начинът на спиране и обясненията на водача. Тази обстоятелственост и детайлност в разказа и на двамата свидетели доказва, че те имат ясен спомен за случилите се събития и придава завишена доказателствена стойност на показанията им. Накрая показанията служат и за взаимната си проверка едни на други, при което не се установяват съществени противоречия между тях. По отношение на АУАН серия GA № 1442895/07.06.2026 г., съставен от св. С.., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта /в акта е вписано като изявление от нарушителя "нямам възражения"/, нито чрез възражения в срока за това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а и доказателствата по делото потвърждават изцяло описаното в обстоятелствената част на акта – относно време, място – населено място, пътя (улицата), управление на пътно моторно превозно средство - вид, марка, модел и рег. № на превозното средство, извършването на пробата за алкохол с техническо средство – конкретизирано по вид, фабр. №, срока на валидност, конкретната установена концентрация на алкохол, издаването на талон за медицинско изследване. Според настоящия съдебен състав е спазен и реда Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за установяване концентрацията на алкохол чрез годно техническо средство в издишания въздух при извършената проверка на водача Е. Г. Т.. Проверката е извършена с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARPM-0754. Резултатът от установената концентрация на алкохол у водача Т. от 1,09 промила не се оспорва с жалбата, нито чрез други доказателства по делото, като цифровата стойност съответства на стойността според приложените по делото АУАН и талон. С оглед на така изложената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка съдът прие, че от страна на санкционираното лице Е. Т. е осъществен състав на административно нарушение по см. на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДВП, тъй като на 07.06.2026 г. около 16,15 ч. в с.Орехово е управлявал пътно превозно средство - лек автомобил "•••••••••" с рег. № ••••••• след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. В процесния случай концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над 0,8 промила, а именно 1,09 промила, установена по надлежния ред - съгласно чл. 1, ал. 3 пр. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., като управлението на автомобила е извършено въпреки забраната за управление на МПС след употреба на алкохол. Установената концентрация на алкохол в кръвта на водача е установена по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г., като в случая приложимо се явява правилото по чл. 6, ал. 10 от Наредбата, съгласно което концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство при неявяване в определения срок на посоченото място за медицинско и химическо лабораторно изследване. Жалбоподателят Т. е получил и подписал талона за медицинско изследване, но не са ангажирани никакви доказателства, че е изпълнил задължението си да се яви за даване на кръвна проба, чрез която да се подложи на проверка установената концентрация за употребата на алкохол. Възраженията относно издаденият талон за изследване и придружаващите го стикери в случая са ирелевантни, доколкото жалбоподателя не е дал кръвна проба и не се налага да бъде обсъждана процедурата по установяване на алкохол чрез медицинско изследване, а както и по-горе беше посочено в случая концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство. Управлението на автомобила "•••••••••" с рег. № ••••••• от страна на жалбоподателя Т. също се приема от съда въз основа на доказателствената съвкупност по делото за категорично доказано. Автомобилът е пътно превозно средство по см. на § 6, т. 10 от ДР на ЗДВП, а и моторно превозно средство по см. на § 6, т. 11 от ДР на ЗДВП, и за Т. като водач на такова ППС важи въведената в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП забрана да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта. Водач на моторно превозно средство е административно наказателно отговорен, когато тази концентрация на алкохол е в диапазона от 0,5 до 1,2 промила, толкова колкото е отчело и техническото средство - в случая 1,09 промила. Неоснователни са възраженията в жалбата относно наличието на пороци при издаване на наказателното постановление с оглед липсата на положен подпис на АНО във връчения на жалбоподателя екземпляр. От приложените по делото доказателства се установява, че наказателно постановление № 26-0373-000152/23.06.2026 г., е издадено от Началник РУ- Чепеларе, който е и териториално компетентния орган да го издаде. Според отбелязването в разписката за връчването му, наказателното постановление № 26-0373-000152/23.06.2026 г. е връчено на Е. Т. по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл.57, ал.1 от ЗАНН, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало. Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице и върху него се отбелязват датата и часа на връчването. Контролният орган и лицето се подписват върху отпечатания дигитален образ, като от този момент документът се счита за връчен. Именно така, по този ред, според отбелязването в същото, е връчено процесното наказателно постановление на жалбоподателя. В този екземпляр е налице отбелязване, че е връчено по този ред, отбелязани са имената на връчителя, положен е саморъчен подпис от него и саморъчен подпис на нарушителя, отбелязани са датата и часа на връчване. Отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление означава разпечатка на хартия на електронно копие на документ /файл/, в случая на НП, от компютърна система, в която този документ е създаден и съхранен електронно, която разпечатка бива официално връчена на адресата си. Връчването на такъв отпечатан дигитален образ на издаденото НП има същата юридическа сила като оригинала. По делото е приложен оригинала на оспореното наказателно постановление, от който е видно, че същото е надлежно подписано от началника на РУ Чепеларе. По тези съображения съдът не приема за основателни направените възражения относно валидността на наказателното постановление. Неоснователни са възраженията за разминаване в правната квалификация на нарушението в АУАН и наказателното постановление. Словесната квалификация както в АУАН, така и в НП съответства на цифровата квалификация, като цифровото непосочване на съответното предложение в нормата не съставлява съществено процесуално нарушение. Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно и от актосъставителя в АУАН, и от административнонаказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма, изложени са всички обстоятелства на това нарушение в описателната част на НП, така че наказаното лице нарушител да е наясно с всички елементи от състава на вмененото му за извършено административно нарушение. Правилно според съда административнонаказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДВП, действаща към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на наказателното постановление, предвиждаща налагане на административни наказания в конкретно определени размери – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. /511, 29 евро/ и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за управляващия МПС с концентрация на алкохол над 0,8 промила до 1,2 промила включително. Нито административнонаказващият орган, нито съдът в последвалото съдебно производство, имат в случая каквато и да било възможност да редуцират размера на предвидените наказания в насока евентуално намаляването им, доколкото същите са предвидени от законодателя в конкретно определени размери. Не може да се квалифицира случаят като маловажен такъв по см. на чл. 28 от ЗАНН, респ. за отпадане на административната отговорност спрямо Е. Т. за извършеното от него административно нарушение по см. на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП, доколкото нито са налице многобройни, нито пък все смекчаващи административната отговорност обстоятелства. Жалбоподателят е наказван с четири влезли в сила наказателни постановления и десет фиша за други, извършени по-рано пак като водач на ППС, нарушения на правилата за движение, които обстоятелства не сочат на липса на обществена опасност или на това обществената опасност и на деянието, и на нарушителя да е явно незначителна. Освен това установената концентрация на алкохол при управление на автомобила е в горната законова граница доближаваща максимума, поради което не би могло да се приеме, че деянието е малозначително. По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 26-0373-000152/23.06.2026 г. на Началника РУ – Чепеларе, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Мотивиран от гореизложеното, съдът