Решение № 108 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2748/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: 160073395, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от управителя С.И.И., чрез адв. В. Т. срещу Наказателно постановление № НП-154 от 20.03.2025 г., издадено от И.К. – заместник-министър на земеделието и храните, с което на основание чл. 41, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 839 (две хиляди осемстотин тридесет и девет) лева за нарушение по чл. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с извършването на проверката в отсъствието на негов представител. Поддържа да е налице несъответствие между установените факти и приложената правна квалификация. Счита, че погрешно определената квалификация на деянието е основание за отмяна на наказателното постановление поради ограничаване на правото на защита на дееца. Оспорва приетата от наказващия орган дата на извършване на нарушението, като твърди установената при проверката настилка от чакъл да е насипана още през 2021 г. Взема становище хумусният пласт да не е унищожен, а отнет, извозен и в последствие разстлан в друг имот, с което да е оползотворен. Оспорва и размера на наложената имуществена санкция. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В случай че този довод не бъде споделен, моли размерът на имуществената санкция да бъде намален до предвидения в закона минимум. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. В. П. и от адв. В. Т., които поддържат жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт Х.Ш., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище извършването на административно нарушение, вменено в отговорност на жалбоподателя, да е доказано по несъмнен начин. Предлага на съда да даде вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които счита за подкрепящи фактическата обстановка, възприета от наказващия орган. Намира, че от тях се доказва да е отнет хумусният пласт от интересуващата делото част от процесния недвижим имот, собственост на жалбоподателя. Поддържа наказателното постановление да е издадено от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „СИ ТРАНС“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.04.2025 г., установено от приложената по преписката товарителница, а жалбата е подадена на 16.04.2025 г. чрез административнонаказващия орган (АНО), поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „СИ ТРАНС“ ЕООД бил собственик на поземлен имот с идентификатор •• по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на с. Златитрап, общ. Родопи, обл. Пловдив, с адрес на имота: с. Златитрап, местност „Ароница“, с площ 19 696 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска и с начин на трайно ползване – нива. Имотът бил придобит чрез покупко-продажба на 29.01.2021 г.

На 11.10.2024 г. в Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив постъпило заявление с вх. № ПО-10-575/11.10.2024 г. от жалбоподателя „СИ ТРАНС“ ЕООД за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Със заявлението се искала промяна на предназначението на:

• 5,324 дка земеделска земя, част от процесния имот с идентификатор •• по КК и КР на с. Златитрап за разширяване на УПИ 31036.21.74 и на - 0,584 дка, част от поземлен имот с идентификатор •• за промяна на предназначението в път с трайна настилка

за изграждане на обект „търговско представителство, офис, транспорт“.

Към заявлението жалбоподателят приложил обяснителна записка; документ за собственост – нотариален акт за продажба на недвижим имот; скица-проект с посочени граници и площ; подробен устройствен план заедно със Заповед № 671/18.04.2023 г. на кмета на община Родопи за одобряване изменение на ПУП - ПРЗ.

По така подаденото заявление била образувана преписка. Преди произнасяне по искането следвало да се извърши проверка на място на заявения терен.

На 09.12.2024 г. свид. П. Д. С. – главен експерт в Общинска служба по земеделие - Родопи, участвал в състава на комисия, която посетила процесния имот, находящ се в с. Златитрап, с цел извършването на проверка, която им била възложена писмено от Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пловдив. Експертите от проверяващата комисия въз основа на представената от жалбоподателя скица-проект към ПУП - ПРЗ установили местонахождението на частта от имота, за която било направено искането за промяна на предназначението за неземеделски нужди. Този участък от земеделската земя се намирал в северната част от имота. При проверката свид. С. установил, че върху целия терен, за който било направено искането за промяна на предназначението от земеделска земя за неземеделски нужди, имало положена настилка от чакъл. В североизточната част на имота бил поставен преместваем фургон върху бетонов фундамент. Върху насипания с чакъл терен били паркирани няколко тежкотоварни автомобила. Констатациите си по време на проверката проверяващият екип описал в съставен протокол от 09.12.2024 г., към който бил изготвен и снимков материал на покритата с чакъл част от земеделската земя.

Поставянето на чакъленото покритие било извършено на неустановена с точност по делото дата. Преди това хумусният пласт от земеделската земя бил отнет, преместен и използван, като бил разстлан в друг имот, находящ се в с. Оризаре и собственост на свид. И. С. И., който бил приятел на управителя на „СИ ТРАНС“ ЕООД.

На 13.01.2025 г. свид. П. П. П. – главен експерт в ОД „Земеделие“ гр. Пловдив и секретар на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, след като се запознала с материалите по преписката, съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 5/13.01.2025 г. срещу жалбоподателя „СИ ТРАНС“ ЕООД, в присъствието на неговия управител и на свид. С.. Препис от акта бил връчен на представляващия дружеството срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените

доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. П. Д. С.. От тях се установява състоянието към момента на проверката на частта от процесния недвижим имот, за която е направено искане за промяна на предназначението. За свид. С. се доказва да е посетил имота на датата на проверката и така да е формирал възприятията си като очевидец. От показанията му се изяснява, че върху тази част от имота, за която е била заявена промяна на предназначението, е имало насипана настилка от чакъл. Установява се още, че чакъленото покритие е обхващало целия участък, за който жалбоподателят е отправил искане за промяна на предназначението на земята. С доверие се ползва и твърдението на свидетеля върху насипания с чакъл участък да е имало паркирани камиони. Това обстоятелство той също е наблюдавал непосредствено като очевидец. Изяснява се, че по време на проверката са направени снимки, а констатациите и резултатите са описани в съставен протокол. Така изготвените снимки се ползват за проверка на свидетелските показания, като те потвърждават достоверността на разказа на свид. С., придавайки му завишена доказателствена стойност. Накрая, от показанията на този свидетел се разкрива и че при извършването на проверката не е присъствал представител на жалбоподателя.

По делото като свидетел е разпитана и актосъставителят П. П. П.. От нейните показания се установява, че проверката на място в имота е направена поради постъпило искане за промяна на предназначението на част от собствения на жалбоподателя недвижим имот от земеделска земя за неземеделски нужди. В разпита си свидетелката посочва и материалите, които е ползвала и съобразила за съставянето на акта за установяване на нарушението. Изяснява се още, че нейните констатации кореспондират с възприятията на свид. С. за това целият терен, за който се отнася искането за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, да е бил покрит с настилка от чакъл.

Показанията на свид. И. С. И. допринасят по делото за разкриване какво се е случило с хумусния пласт от процесния имот. Изяснява се, че хумусният пласт от този имот е приет от свид. И., получавайки го от управителя на дружеството жалбоподател, който е търсел къде да премести тази част от почвата. От показанията на свид. И. се установява още, че това се е случило около 2-3 години преди разпита му пред съда. В показанията на свидетеля се съдържа доказателствена информация за причината, поради която управителят на „СИ ТРАНС“ ЕООД е искал да премести хумусния пласт от земята – тъй като е желаел да изгради паркинг за притежаваните моторни превозни средства. Това твърдение на свид. И. кореспондира с обстоятелството, наблюдавано от свид. С. по време на проверката на налични паркирани тежкотоварни автомобили в частта от имота, за която е заявена промяна на предназначението. Накрая, от показанията на свид. И. се установява, че хумусният пласт от процесния терен е вложен в собствен на свидетеля имот, находящ се в с. Оризари.

От Заявление с вх. № ПО-10-575/11.10.2024 г. по описа на ОД „Земеделие“ гр. Пловдив се установява, че жалбоподателят „СИ ТРАНС“ ЕООД е отправил искане за промяна на предназначението на 5,324 дка земеделска земя, представляващи част от поземлен имот с идентификатор •• за разширение на УПИ 31036.21.74, както и на част от поземлен имот с идентификатор •• с площ 0,584 дка за промяна на предназначението в път с трайна настилка.

От нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 27, том I, рег. № 917, дело № 22 от 2021 г. по описа на нотариус с рег. № 544 в регистъра на Националната камара се изяснява, че жалбоподателят „СИ ТРАНС“ ЕООД е закупил и придобил в собственост общо три недвижими имота, сред които и поземлен имот с идентификатор •• по КК и КР на село Златитрап, общ. Родопи, обл. Пловдив, с адрес на поземления имот с. Златитрап, местност „Ароница“, с площ от 19 696 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива.

От Констативен протокол за проверка се установява, че на 09.12.2024 г. е извършена проверка на място на част от имот с идентификатор •• – с 5 600 кв.м., в северната част, в землището на с. Златитрап, общ. Родопи, обл. Пловдив, като в границите на северната част от имота е наблюдаван насипан чакъл и мястото се е използвало за паркинг, а в североизточната част на имота е открит поставен преместваем фургон върху бетонов фундамент.

От Заповед № РД-09-520/16.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните се изяснява, че на основание чл. 44, ал. 2 от ЗОЗЗ заместникминистърът Иван Иванов Капитанов е оправомощен да издава наказателни постановления за административни нарушения по ЗОЗЗ, установени със съставени АУАН.

От Заповед № РД46-176/22.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните се установява, че секретарите на комисиите по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ са определени да съставят АУАН за установяване на административни нарушения по ЗОЗЗ.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Възраженията по жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът намира за неоснователни. На първо място действително в наказателното постановление не е посочено бащиното име на длъжностното лице, което е негов издател. Макар по този начин да не е спазено в пълнота изискването по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, то този дефицит няма характер на съществено нарушение. Реквизитът по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН следва да осигури индивидуализация на лицето, действащо като административнонаказващ орган, която на свой ред е необходима за проверка на материалната и териториална компетентност на издателя на наказателното постановление. В случая с посочването само на собствено и фамилно име, но в съчетание и с длъжността – заместник-министър на земеделието и храните, по сигурен и несъмнен начин е установена самоличността на физическото лице, издало наказателното постановление. По делото не се установява да има друг заместник-министър на земеделието и храните със същите имена, поради което не е препятствана възможността за дължимата проверка за компетентността на административнонаказващия орган. В съдебната практика също се приема, че непосочването на бащиното име на лицето, издало НП, макар и нередовност, не представлява съществено процесуално нарушение, когато не е довело до невъзможност да се изпълни целта на закона за установяване на самоличността на съответното длъжностно лице и проверка за компетентността на наказващия орган - така Решение от 13.04.2009 г. по к.а.н.д. № 97/2009г. на Административен съд - Стара Загора; Решение № 105 от 19.10.2010 г. по к.а.н. д. № 97/2010 г. на Административен съд – Смолян.

На следващо място възраженията на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл. 44, ал. 3 и по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН не се приемат за определящи основание за отмяна на наказателното постановление. И двата срока имат инструктивен характер, като са установени с оглед обезпечаване спазването на разумен срок при произнасянето на наказващия орган. Пропускането на тези срокове, макар да може да се оцени за нередовност, също не представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. То няма за последица ограничаване на процесуални права на жалбоподателя, включително правото му на защита, нито препятства осъществяването на съдебен контрол и възможността за разкриване на обективната истина по делото. Неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН не е основание за отмяна на наказателното постановление и съгласно трайната съдебна практика - така Решение № 1624 от 13.07.2018 г. по к.а.н.д. № 1295/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2339 от 12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2704/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 546 от 09.03.2012 г. по к.а.н.д. № 3403/2011 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. Същественото обстоятелство в случая е, че е спазен 6-месечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление, който започва да тече от датата на съставяне на АУАН.

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради извършване на проверката на място в имота в отсъствието на законния представител на дружеството жалбоподател. От съдържанието на протокола за проверка от 09.12.2024 г. се доказва, че действително тя е проведена без присъствието на управителя на „СИ ТРАНС“ ЕООД. Процесуалният закон обаче не поставя изискване за законосъобразността на проверката тя да бъде осъществявана в присъствието на представител на юридическото лице. Щом такова задължение няма, то неговото неизпълнение не представлява процесуално нарушение.

Също така съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН. В случая това е станало на 13.01.2025 г. Всички действия, извършени преди съставянето на акта, се явяват предпроцесуални, а правото на жалбоподателя да участва в процеса възниква именно от момента на неговото образуване. В тази връзка изначално неотносими са възраженията за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на констативни протоколи и други предпроцесуални документи и за нарушено право на защита преди въобще административнонаказателният процес да е бил образуван.

Случаите, в които жалбоподателят има гарантирано право да участва в процеса и неговото поканване е задължително, са изрично уредени в процесуалния закон. Както се посочи, тези права възникват след като е образувано административнонаказателното производство. Тъй като в конкретната хипотеза представител на жалбоподателя не е присъствал на проверката, то законосъобразно не се е пристъпило незабавно към съставяне на АУАН, а вместо това нарушителят е поканен да изпрати свой представител на допълнителна дата. При съставянето на АУАН жалбоподателят е представляван от управителя на дружеството С.И.И.. Актът е предявен на управителя за запознаване със съдържанието му, предоставена му е възможност да даде обяснения или да направи възражения, връчен му е препис и е уведомен за възможността допълнително да представи доказателства и възражения. Със съставянето и предявяването на АУАН жалбоподателят е станал титуляр на процесуалното право на защита. То не съществува извън административнонаказателния процес. Към 09.12.2024 г., когато експерти от Общинска служба по „Земеделие“ – Родопи са извършили проверка при изпълнение на служебните си задължения, все още не е имало образуван такъв процес. ЗАНН не предвижда задължително участие на нарушителя при извършването на действия преди съставянето на АУАН, поради което съдът приема, че проверката от 09.12.2024 г. не е опорочена. Правото на защита не е ограничено, тъй като събраните при нея доказателства под формата на снимки са могли да бъдат оспорени както пред наказващия орган, така и пред съда. По отношение на възприятията на свид. П. Д. С. като очевидец, присъствал на проверката, те са възпроизведени в съдебното производство чрез разпит на свидетеля, проведен в открито съдебно заседание, при условията на устност и непосредственост и с осигурена възможност на страните за пряка конфронтация чрез поставяне на въпроси. По тези съображения съдът приема, че доказателствата са редовно събрани и не са налице основания те да бъдат изключвани от материалите по делото, а правото на защита на жалбоподателя не е засегнато.

Констатира се, че в разписката за връчване на препис от АУАН е допусната техническа грешка от попълнилото я лице в частта относно месеца на връчването. Има извършени корекции, като по делото не е спорно и се признава в открито съдебно заседание от страна на жалбоподателя, че актът е съставен в присъствие на негов представител. Поради това процедурата по съставянето му е надлежно и присъствено изпълнена.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от обективна страна по несъмнен начин се доказва, че на 09.12.2024 г. в с. Златитрап, местност „Ароница“ върху 5,324 дка земеделска земя в северната част на поземлен имот с идентификатор •• по КК и КР на с. Златитрап, собственост на жалбоподателя „СИ ТРАНС“ ЕООД, е имало насипана настилка от чакъл. Установява се още от писмените доказателства, че поземленият имот е с трайно предназначение на територията – земеделска земя и с начин на трайно ползване – нива.

Фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление съдът намира за правилно установена. Фактът на положената настилка от чакъл върху частта от имота, за която е заявена промяна на предназначението от земеделска земя за неземеделски нужди, се установява от показанията на свидетеля очевидец П. Д. С., който непосредствено е наблюдавал това обстоятелство при извършване на проверката. Показанията на свид. И. С. И. потвърждават възприятията на С.. От тях се доказва, че хумусен пласт от процесния имот е отнет и е придобит от свид. И., който го ползва в своята дейност.

При тези факти деянието на жалбоподателя е квалифицирано за административно нарушение по чл. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ. Възразява се с жалбата срещу тази правна квалификация, като се твърди установените факти да не се подвеждат под нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ. Последната разпоредба регламентира изисквания за извършване на строителство върху земеделската земя от първа до шеста категория, което трябва да бъде изпълнявано след отнемане на хумусния пласт. Основателно е становището на жалбоподателя, че изпълнителното деяние, което е описано в АУАН, не нарушава това правило за поведение, тъй като в акта не се твърди да е извършвано строителство.

Не се споделя обаче възражението по жалбата, че погрешната правна квалификация на правилно установените от наказващия орган факти да води автоматично до отмяна на санкционния акт по чл. 58д от ЗАНН. Това становище противоречи на съдебната практика, включително и на задължителната такава, формирана с Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. В същото изрично е изяснено, че:

„районният съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно… След като преквалификацията се извършва от районния съд върху установените от административнонаказващия орган факти без съществено изменение, не е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити срещу тях (фактите) още в производството пред районния съд“.

Гаранция за спазване на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи са предвидените с разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН ограничения при упражняване на съдебното правомощие за преквалификация на правилно установеното изпълнително деяние чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на фактическите обстоятелства на нарушението.

Деянието, за което се води процесът, от фактическа страна се изразява в полагането на настилка от чакъл върху цялата част от земеделската земя, за която е направено искането за промяна на предназначението й за неземеделски нужди. За доказаното по делото деяние съдът намира, че то се подвежда под състава на чл. 3 от ЗОЗЗ, но не представлява нарушение и на правилото по чл.14, ал.1 от ЗОЗЗ предвид липсата на твърдения в АУАН за извършено строителство върху земеделската земя. Затова със съдебното решение следва да бъде прецизирана правната квалификация. Извършеното деянието следва да се квалифицира като административно нарушение само по чл. 3 от ЗОЗЗ. Това не е класическа хипотеза на преквалификация, тъй като установените факти не се подвеждат под друг състав на нарушение, а единствено от изначалната квалификация отпада отделна разпоредба, която е неотносима, но нарушението продължава да се подвежда под основната разпоредба на чл. 3 от ЗОЗЗ, посочена както в АУАН, така и в наказателното постановление.

По отношение на приложената санкционна норма от страна на наказващия орган в наказателното постановление е прието да е осъществен съставът по чл. 44, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ, с който е обявено за наказуемо унищожаването на хумусния пласт. Съдът намира, че тази норма е била правилно определена с оглед наличните по преписката данни към момента на произнасянето на административнонаказващия орган по реда на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. В хода на съдебното следствие пред районния съд за пръв път са събрани нови доказателства чрез разпита на свид. И. за това хумусният слой от почвата на земеделската земя, за която е отправено процесното искане за промяна на предназначението, да е преместен, вложен и използван на друг имот. По този начин е проведено доказване за обстоятелството, че хумусният пласт от земеделската земя не е унищожен, а се използва на друго място, макар да е бил нерегламентирано преместен.

По делото се доказва да е увредена целостта и качествата на самата земеделска земя, докато приложената санкционна норма защитава опазването конкретно на хумусния пласт. Той е най-горният слой на почвата, богат на органични вещества и е важен фактор за осигуряване на почвеното плодородие. От събраните по делото доказателства се установява, че вредата е спрямо земеделската земя, от която е отнет хумусният пласт, но самият той да не е унищожен, а да се използва по предназначение на друго място. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (Обн. ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г.) хумусният пласт от земеделска земя, собственост на юридическо лице, се отнема, съхранява и оползотворява от собственика на земята. Използването му за други цели е позволено след съгласуване и издаване на предварително разрешение от компетентния орган на държавно управление по чл. 12, ал. 1 от същата наредба.

Дейности, които водят до унищожаване, замърсяване или увреждане на земеделските земи, също са обявени за наказуеми на самостоятелно основание. По делото са събрани доказателства за това да е осъществено деяние, подвеждащо се под състава на чл. 41, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ – използване на земеделската земя за неземеделски нужди, без да има издадено разрешение за промяна на предназначението й. Фактите, с които е осъществено това деяние, са използването за паркинг на тежкотоварни автомобили на тази част от имота, която е била насипана с чакъл, но по предназначението си все още е представлявала земеделска земя. Воденият от жалбоподателя свидетел И. С. И. изяснява, че преместването на хумусния пласт от процесния терен е мотивирано от желанието на управителя на „СИ ТРАНС“ ЕООД да използва този участък от земята за паркинг за камиони. Привеждането в изпълнение на това намерение се доказва от показанията на свид. С., който по време на проверката непосредствено е наблюдавал, че участъкът от земеделската земя, за който е отправено искането, реално се използва за паркинг. По делото е приложен и снимков материал в подкрепа на свидетелските показания. Съдът намира, че така установените факти се подвеждат от правна страна под състава на нарушението по използване на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Въпреки това, съобразявайки процесуалните гаранции по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН за охрана правото на защита на жалбоподателя, съдът намира, че процесното деяние не може да бъде преквалифицирано под този състав на нарушение. Това е така, защото в АУАН, с който за пръв път е формулирано и предявено обвинението, при описанието на нарушението не фигурират фактите по използване на процесния имот за паркинг с наличието на паркирани тежкотоварни автомобили. Възприемането на това поведение за изпълнително деяние на нарушението би означавало жалбоподателят да бъде санкциониран за факти, които не са описани в АУАН и срещу които не е могъл да се защитава на този етап от процеса. Същевременно тези обстоятелства са описани в наказателното постановление (първи абзац от стр. 2-ра) наред с основния подлежащ на доказване факт – насипването с чакъл на частта от имота, за която е направено искане за промяна на предназначението от земеделска земя за неземеделски нужди. Именно последното обстоятелство представлява изпълнителното деяние, за което е образуван и се води процесът. Описанието в наказателното постановление на факта по използване на земеделската земя за паркинг следва да се отнесе към реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН - отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Изпълнителното деяние, което е описано в АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, представлява действията по полагане на настилка от чакъл върху площ от около 5600 кв.м., представляваща част от процесния поземлен имот, който е с трайно предназначение на територията за земеделска земя. Срещу това фактическо обвинение жалбоподателят се е защитавал в хода на целия процес. Тези факти, които по делото се доказват по несъмнен начин, осъществяват състава на нарушение по чл. 41, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с който е обявено за наказуемо извършването на дейност, водеща до увреждане, замърсяване или разрушаване на земеделска земя. Доколкото размерът на санкцията отново се определя в границите от 1000 до 10 000 лева съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗОЗЗ, то приложимият материален закон не е по-тежко наказуем. Вместо това се прилага закон за еднакво наказуемо административно нарушение. Спазена е и другата процесуална гаранция по чл. 63, ал. 1, т. 7 от ЗАНН да липсва съществено изменение на фактическите обстоятелства. Фактите, въз основа на които се установява извършеното нарушение, са отново действията по полагане на настилката от чакъл върху интересуващата делото част от процесния имот. Както беше изяснено, тези обстоятелства са описани и предявени на жалбоподателя първо с АУАН, а след това и с наказателното постановление.

Полагането на настилката от чакъл върху земеделската земя от правна страна се квалифицира като дейност, водеща до увреждане и замърсяване на земеделската земя. Без значение за тази квалификация е дали хумусният пласт първо е бил премахнат или не. Поставянето на чакълена покривка препятства възможността земята да се използва според своето предназначение като земеделска територия. Образуването на най-горен пласт от чакъл нарушава нормалната структура на почвата, влияе върху достъпа на кислород и така намалява плодородието й. Чакълът не е част от слоевете на почвата, а тъй като влиянието му е неблагоприятно върху качествата на земеделската земя, то поставянето на такава покривка представлява дейност по замърсяване. Земеделската земя е увредена, тъй като за да може отново да се използва по предназначение, ще е необходимо първо да се изпълни процедура по рекултивация. По делото се установява хумусният пласт от процесния участък от имота да е отнет и преместен в друг имот. Съгласно правилата на Наредба № 26/22.10.1996 г. при терени, на които хумусният пласт е отнет, рекултивацията, т.е. възстановяването на първоначалното ползване на земята включва разстилане на хумусен пласт, който трябва да отговаря на определени изисквания за минимална дебелина. Следователно в това си състояние земеделската земя, която е насипана с чакъл, не би могла да се използва по своето предназначение, а първо се нуждае от възстановяване. Поради това съдът приема за доказано, че насипаната с чакъл земеделска земя е увредена и замърсена.

Не се споделят и възраженията срещу определянето на датата на извършване на нарушението. В жалбата се твърди настилката от чакъл да е положена още през 2021 г. Като приложения се представят 8 броя фактури с предмет доставка на инертни материали. Предложеният от жалбоподателя подход за определяне на датата на нарушението въз основа на осчетоводяването на представените фактури не се възприема за достоверен. Между обстоятелството, което се иска да бъде изследвано – датата на осчетоводяване на фактурите, и това, което се иска да бъде доказано – датата на поставяне на настилката от чакъл в процесния имот, липсва задължителна и единствена възможна връзка. Дори и при установяване на датата на документално получаване на доставката, това не означава, че полученият чакъл веднага е насипан на процесния терен. Възможно е преди това трошеният камък да е съхраняван другаде, както например свид. И. разказва досежно използването на хумусния пласт, който да е бил складиран за около една година преди разстилането му. Възможно е доставената продукция да е използвана и за други обекти. Поради това искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно, тъй като е насочено към събиране на доказателства, неотносими към предмета на доказване. Дори да бъде установена, датата на осчетоводяване на фактурите няма съществена доказателствена стойност по делото, тъй като липсва основание тя да се приеме и за дата на извършване на нарушението.

Същевременно съдът намира, че не съществува необходимост да се изисква от наказващия орган да установява на коя точно дата е положена настилката от чакъл. Видно и от твърденията на жалбоподателя с оглед представените фактури от различни дати, не се касае за еднократно действие, а за продължаващ във времето процес. Както беше изяснено, извършеното от жалбоподателя нарушение е по увреждане и замърсяване на земеделската земя поради покриването й с чакъл. От началото на дейността по полагането на тази настилка е започнала една непрекъснато траеща във времето общественоопасна ситуация по продължаващо увреждане и замърсяване на земеделската земя до нейното евентуалното почистване, рекултивиране и възстановяване. Затова през цялото време, докато жалбоподателят държи земеделската земя насипана с чакъл, той осъществява състава на нарушението. В тези случаи достатъчно от гледна точка на посочване на дата на деянието в АУАН и в наказателното постановление е вписването на датата на проверката, щом към нея описаната общественоопасна ситуация е продължавала да бъде проявена - така Решение № 1450 от 15.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1219/2015 г. на Административен съд – Пловдив, съгласно което:

„Същото е от категорията на продължените административни нарушения - които се осъществяват непрекъснато във времето,

включително в случая и към момента на съставяне на АУАН, поради което посочването на дата на извършването не е необходимо, а е достатъчно посочване на дата на установяването му“.

По делото се доказва, че към проверката на 09.12.2024 г. частта от имота, за която е отправено искането за промяна на предназначението за неземеделски нужди, е продължавала да бъде насипана с чакъл. Не се установява, а и не се твърди след първоначалното полагане на тази настилка да е извършвано рекултивиране на терена. Затова с посочването в АУАН и в наказателното постановление на датата 09.12.2024 г. като фактически момент, към който проверяваната земеделска земя е продължавала да бъде замърсена и увредена поради наличие на положена настилка от чакъл, то е изпълнено изискването за посочване на дата на нарушението, а правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

За така извършеното административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗОЗЗ на юридическото лице нарушител се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лева при първо нарушение. С наказателното постановление е определена санкция от 2 839 лева. След издаването на наказателното постановление, но преди влизането му в сила е настъпила промяна в нормативната уредба относно валутата, в която се определят имуществените санкции по ЗАНН. Съгласно § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в същия закон правила за превалутиране. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, която представлява публично задължение към държавата, поради което нейният размер подлежи на превалутиране по правилата на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева. При извършване на превалутиране по правилата на чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ на санкцията от 2 839 лева се установява, че евровата й равностойност е 1451,56 евро. Границите, в които следва да бъде индивидуализирана санкцията, са от 511,29 евро до 5 112,92 евро. Превалутирането не е основание за изменение на наказателното постановление, доколкото се касае за последица, настъпваща автоматично по силата на закона, която не променя вида и размера на наказанието, а само го привежда в съответствие с настъпилата промяна в паричната единица.

Наложената на жалбоподателя санкция е над минимума за този вид нарушение, като едно от исканията, направени под евентуалност, е за изменение на размера на имуществената санкция. Твърди се да е налице смекчаващо обстоятелство, тъй като нарушението да е извършено за първи път. Всъщност отбелязването на поредността на деянието е направено от наказващия орган, тъй като в санкционната норма на чл. 41, ал. 3 от ЗОЗЗ отговорността е диференцирана в зависимост от това дали нарушението е първо или е извършено при условията на повторност, като във втория случай размерите на санкцията са по-високи. По този начин значението на по-ниската обществена опасност при нарушение, което се извършва за първи път, вече е съобразено от законодателя като основание за налагане на санкцията при поблагоприятни за дееца условия спрямо случаите на повторност. Предвид диференциацията на отговорността, то съпоставката с други нарушения от същия вид следва да се прави с такива деяния, при които също липсва повторност. Затова съдът приема, че извършването на нарушението за първи път от страна на жалбоподателя не определя такова смекчаващо обстоятелство, което съществено да понижава обществената опасност на деянието. Санкцията от 1 000 до 10 000 лева не е предвидена за всяко нарушение по този състав, без да е от значение поредността му, а само за тези деяния, при които липсва повторност. Осъществяването на основния вместо на по-тежко наказуемия състав не представлява смекчаващо обстоятелство, когато поредността на нарушението изрично е предвидена като основание за степенуване на отговорността.

Същевременно по делото се установяват множество отегчаващи обстоятелства:

• на първо място обществената опасност на деянието е завишена, защото по делото се доказва от страна на жалбоподателя да е осъществена и друга хипотеза от санкционната норма на чл. 41, ал. 1 от ЗОЗЗ, а именно използване на земеделската земя за неземеделски нужди – за паркинг на тежкотоварни автомобили, без разрешение за промяна на предназначението. Както беше изяснено, това обстоятелство се доказва по делото, но жалбоподателят не е наказан за него, поради което значението му следва да бъде съобразено именно като отегчаващо обстоятелство. Фактът, че това поведение е предвидено като самостоятелно и отделно изпълнително деяние на административно нарушение, демонстрира завишената обществена опасност, тъй като на практика освен увреждането на земеделската земя жалбоподателят е продължил неправомерното си поведение с осъществяването и на друго деяние, което самостоятелно е въздигнато в състав на административно нарушение. Поведението по ползване на интересуващата делото част от земеделската земя за паркинг е описано в наказателното постановление. Така то е предявено на жалбоподателя, който е уведомен, че наказващият орган е приел осъществяването и на този факт от обективна страна;

• на следващо място съдът приема за обстоятелство, отегчаващо отговорността на дееца, и площта на земеделската земя, която е увредена и замърсена от действията по насипването й с чакъл. Съгласно подаденото заявление за промяна на предназначението на територията искането обхваща повече от 5,3 дка (5 300 кв.м.) земеделска земя. За съставомерността на деянието не е предвидена допустима долна граница, т.е. извършеното не придобива характер на нарушение едва при превишаване на определени размери на увредената земеделска земя, а би било съставомерно и при увреждане на територия, значително по-малка по площ от процесния участък от недвижимия имот. Поради това площта на увредената земеделска земя също се приема за отегчаващо обстоятелство;

• обществената опасност в поведението на жалбоподателя е завишена и предвид продължителния период, през който е траела общественоопасната ситуация – част от земеделската земя да стои насипаната с чакъл. На страница 4 от жалбата се твърди полагането на настилката да е извършено през 2021 г., което би означавало, че към момента на подаване на искането са изминали около 3 години. През това време земеделската земя продължително се е замърсявала и увреждала. Изминалият период от момента на полагането на настилката от чакъл може да бъде съобразяван като отегчаващо обстоятелство, тъй като той обективно засилва проявлението на неблагоприятните последици от деянието. Продължителното увреждане на почвата под въздействието на изкуствено положения горен пласт от чакъл може да увеличи необходимото време за биологична рекултивация по смисъла на чл. 4, т. 2 от Наредба № 26/22.10.1996 г. Въздействието на чакъла като горен слой на почвата за продължително време може да доведе до нежелани химически и биологични промени, затрудняващи възможността за възстановяване на земеделската земя.

При така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема, че наложената на жалбоподателя имуществена санкция е справедлива по размер и не следва да бъде намалявана. Вярно е, че тя надвишава най-ниския предвиден в ЗОЗЗ размер, но същевременно е значително дори под средния размер за санкцията, която е предвидена за първо нарушение. Административнонаказващият орган няма задължение всякога при първо нарушение да налага наказание на минимума, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от ЗАНН. Това е изцяло приложимо и към случаи като процесния, при които размерите на наказанията/санкцията са степенувани според поредността на извършване на деянието. Констатираните по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, както предвид броя им, така и от гледна точка на значението им за опазването на земеделската земя повишават обществената опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на такъв вид нарушения. Поради това съдът приема, че искането на жалбоподателя за намаляване на размера на наложената имуществена санкция до предвидения минимум е неоснователно. Санкцията е определена под средния размер, т.е. при превес на смекчаващите обстоятелства, съответна е на обществената опасност на извършеното, поради което е справедлива.

Доколкото съдът намира, че деянието се отличава като по-тежко спрямо обикновените случаи на такъв вид нарушения, то за неоснователно се приема и искането извършеното да бъде квалифицирано за маловажен случай на административно нарушение. За този извод настоящият състав съобрази, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ земеделските земи са основно национално богатство, поради което тяхното опазване е поставено под засилена грижа. Без това да изключва възможността за приложението на привилегирования състав за маловажност, то съдът намира, че в конкретния случай не се доказват никакви извинителни причини за извършване на деянието. То не се дължи на проявено бездействие от страна на администрацията. Не се доказва спешна, неотложна нужда нито за разтоварване на чакъла на точно това място, нито невъзможност камионите да бъдат паркирани другаде до промяната на предназначението на територията. Доводите по жалбата да бъде преценявано субективното отношение на нарушителя не се споделят, доколкото деецът е юридическо лице. Съдът намира, че маловажност не следва и от обстоятелството, че хумусният пласт на почвата не бил унищожен. Както беше изяснено, действия по унищожаване на хумусен пласт на почвата представляват самостоятелно и различно административно нарушение, наказуемо по чл. 41, ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ. Фактът, че жалбоподателят не е извършил и друго нарушение наред с процесното му деяние по увреждане и замърсяване на земеделската земя, не може да се оценява за смекчаващо обстоятелство. Въздържането от извършване на административни нарушения е дължимо поведение и това, че жалбоподателят не е унищожил хумусния пласт, не е проява на извънредна добросъвестност, а едно очаквано негово действие. В съдебната практика е трайно изяснено, че неизвършването от дееца и на други съставомерни деяния не е смекчаващо обстоятелство.

Фактът, че хумусният пласт е оползотворен, се приема за смекчаващо обстоятелство, тъй като това действие е обществено полезно и е в съответствие с правилата на раздел II от Наредба № 26/22.10.1996 г. То обаче не е достатъчно основание деянието да бъде определено за маловажно.

По тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и е издадено при правилно приложение на материалния закон, поради което трябва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане чрез процесуалния си представител в хода на съдебните прения. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя по правилата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело според чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.), определящ размера на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН. В настоящото съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, явил се и в двете открити заседания. Съдът, като съобрази извършените следствени действия, фактическата и правна сложност на делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 70 евро, който е съобразен с правилата за неговото определяне.

За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят „СИ ТРАНС“ ЕООД.

Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Министерството на земеделието и храните.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ, съдът