Решение № 3038 от 24.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4541/2026 г.

Молителката П. П. С., ЕГН ••••••••••, с адрес за призоваване: *, чрез процесуалния си представител: адв. Д. П., АК - В., със съдебен адрес : * (тел. за връзка: * ) е сезирала на 24.06.2026 год. съда с Молба за защита по Закона за защита от домашно насилие против ответника : Д. Т. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: *.

Молбата си за защита молителката основава на следните твърдени факти и обстоятелства :

П. С. сочи, че с Д. Т. М., ЕГН ••••••••••, живели на семейни начала повече от 14 г. След проявите му на насилие и агресия срещу нея , тя не желаела повече съвместното съжителство да продължава, но се налагало да делят един покрив, защото тя нямала друго жилище, освен това , в което живеели и от което притежавала една втора идеална част. Молителката и ответника живеели в съсобствен апартамент находящ се в *. Към настоящия момент съвместното ползване/обитаване на този апартамент продължавало т.к. молителката нямало къде да отиде и това жилище се явявало единственото й. Молителката сочи, че в случаите, в които агресира срещу нея се налагало да напуска жилището временно, като преспивала при приятелки, роднини, синове. В моментите, когато молителката не била в жилището, ответникът вадел от гардеробите и шкафовете нейни лични вещи, събирал ги в чували и ги изхвърлял. Така , твърди молителката, че ответникът изхвърлил нейни обувки, дрехи и дори личната й карта. Към настоящия момент, сочи молителката, че това отново се случвало, като ответникът дори й пратил снимки как разхвърлял дома йм, извадил дрехи и обувки с намерение да ги изхвърли. Атаките от негова страна твърди молителката, че не спират и вече П.С. не знаела какво да прави и как да се защити, т.к. същите се подновявали периодично въпреки и издадената против ответника Заповед за защита, рег. №59/28.04.2025г. по гр.д. № 373/25г. по описа на ВРС, 18 състав, на осн. Решение №1471/28.04.25г. подлежащо на изпълнение. Срока на Заповедта бил до 14.07.2026г. Тази Заповед била издадена в полза и за защита на молителката С. и следва да възпира ответника да проявява актове на агресия към молителката, но това не се случвало .

Сочи се още в молбата за защита по ЗЗДН от молителката, че към момента ответникът продължава да живее на посочения адрес, а молителката - отново живеела извън жилището, преспивала при приятелка т.к. било невъзможно да живее с отв.М. под един покрив предвид агресивното му поведение. Това не можело да продължава по този начин, молителката не можела да живее по този начин, имала жилище и иска да живее спокойно в него, а не под напрежение и в страх. В тази връзка молителката е уточнила, че е подала и жалба с вх. номер 9610/22.06.2026г. в Районна Прокуратура Варна за това, че гореописаната Заповед бива нарушена.

Конкретния акт на домашно насилие, молителката описва по следния начин : На 13.06.2026г., от сутринта в 06:48 ч. започнали смс съобщенията от отв.М., отправени към П.С. и това продължило цял ден до към 21:08 ч. в които ответникът я обиждал с думи като „курва“, „боклук“, „мърша“, заплашвал, че ще и „резне шишарката“, че ще „повръща кръв", че „има желание да я убие“, че ще стори ужасни неща на сина й, като физическо и сексуално насилие, както и, че ще го убие след като го измъчва и тези заплахи и обиди не спирали. От смс-и заплахите и обидите преминали в съобщения по вайбър, съобщенията там датирали от 16.06.2026г. и продължили почти целия ден, в тях отново молителката била заплашвана и обиждана от отв.М., който твърдял, че иска да я убие, отправял до нея заплахи за убийство и сексуално насилие спрямо единия й син. Молителката вярвала на тези заплахи , защото ответникът предприемал и преди срещу нея реални действия изразяващи се в нанесен побой, за един такъв побой имало образувано наказателно производство срещу него за нанесена средна телесна повреда и делото било насрочено за 13.07.2026г. - НОХД №2057/2026г., по описа на ВРС, 6 наказателен състав

Извън изложеното по-горе молителката твърди, че отв. Д. М. по принцип е агресивен и много нервен основно като пие алкохол, а той пиел всекидневно. В началото на историята с проявите на домашно насилие той упражняваше най вече психически тормоз спрямо молителката, но от доста време този тормоз преминал и във физическа саморазправа. Ответникът тормозел молителката постоянно психически, вече и физически, поради което и тя се тревожела и струвала от заплахите и заканите му за убийство, а и ответникът имал и газов пистолет и въздушна пушка, което било силна индикация, че този човек е много възможно да реализира заплахите си. Молителката сочи, че ответникът не се страхувал от нищо и се смятал за недосегаем, а това много я плашело, защото внушавайки си, че нямало да му бъде потърсена отговорност, той бил напълно свободен да извърши това, което твърди, именно - да я убие.

Предвид изнесените в молбата конкретни факти и обстоятелства, намира молителката, че е изпълнен фактическия състав на нормата на чл. 2 и сл. от 33ДН, а именно: упражнено психическо насилие посредством грозни обиди унижаващи достойнството й и закани за саморазправа и убийство, поради което, моли ,срещу Ответника Д. Т. М., да бъдат наложени следните мерки за защита :

-да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу молителката -мярка по 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН;.

-отстраняване на извършителя/ответника от съвместно обитаваното жилище находящо се в *, за максималния срок предвиден в закона, а именно - 18 месеца - мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН;

• забрана на извършителя/ответника да приближава жилището в което живее молителката към настоящия момент и на което е собственик на една втора идеална частнаходящо се в * ; местоработата на молителката : Преместваеми търговски обекти/Павилиони с административен адрес: * и Търговски обект с адрес *, магазин за плодове и зеленчуци, молителката на разстояние по малко от 100м., за максималния срок предвиден в закона, а именно - 18 месеца- мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН;

-забрана на извършителя/ответника да осъществява контакт с молителката като пострадало лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за максималния срок предвиден в закона, а именно - 18 месеца- мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.

Обективирано е и особено искане : молителката моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗД , като изрично завява, че желае спрямо Ответника да бъде приложена разпоредбата на чл. 18 ЗЗДН и в тази връзка посочва, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето й. Нападенията на ответника не спирали и стават все по агресивни ; молителката заявява, че е сигурна, че ответникът ще я пребие до смърт и че е напълно възможно да посегне и на живота й, защото той не спирал да я заплашва, че ще я убие и тя вярвала , а последните му агресивни прояви напълно я убедили в това, затова и търси незабавна защита .

В подкрепа на исканията си молителката представя декларация по чл. 9, ал.ЗЗДН, заверени за вярност с оригинала копия на документи и моли да й бъдат допуснати до разпит 2 свидетели при режим на водене за доказване на актовене на агресия, закани и заплаха и фактите и обстоятелствата свързани с тях.

С протоколно определение № 8653/26.06.2026г. съдът е приел, че молбата на молителката е допустима , насрочил е производството за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, изготвил е доклад по делото и допуснал до събиране относимите и допустими доказателства . Със същото определение съдът е уважил искането на молителката по чл. 18 ЗЗДН като е разпоредено издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН в полза на молителката и против ответника с мерките по чл. 5 , ал. 1,т.1 , т. 2 , т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от 20.07.2026 г. страните по делото надлежно призовани – не се явяват, не изпращат представители .

СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон и след съвкупен и поотделен анализ на доказателствата приема за установено и доказано следното по делото от фактическа и правна страна :

В настоящото производство , образувано на 24.06.2026 г. молителката твърди, че на 13.06.2026г., от сутринта в 06:48 ч. започнали смс съобщенията от отв.М., отправени към нея

и това продължило цял ден до към 21:08 ч. в които ответникът я обиждал с думи като : „курва“, „боклук“, „мърша“, заплашвал, че ще и : „резне шишарката“, че ще „повръща кръв", че „има желание да я убие“, че ще стори ужасни неща на сина й, като физическо и сексуално насилие, както и, че ще го убие след като го измъчва и тези заплахи и обиди не спирали. От смс-и заплахите и обидите преминали в съобщения по вайбър, съобщенията там датирали от 16.06.2026г. и продължили почти целия ден, в тях отново молителката била заплашвана и обиждана от отв.М., който твърдял, че иска да я убие, отправял до нея заплахи за убийство и сексуално насилие спрямо единия й син. Молителката вярвала на тези заплахи , защото ответникът предприемал и преди срещу нея реални действия изразяващи се в нанесен побой, за един такъв побой имало образувано наказателно производство срещу него за нанесена средна телесна повреда и делото било насрочено за 13.07.2026г. - НОХД №2057/2026г., по описа на ВРС, 6 наказателен състав.

Твърденията на молителката за отправени заплахи и закани за убийство са напълно доказани от приобщения писмен доказателствен материал – приложените на листи от 11 до 21 включително разпечатки от текстови съобщения .

Ответникът по делото нито е оспорил твърденията на молителката, нито се е явил в открито съдебно заседание за да оспори същите .

Приложена по делото е на лист 4 - ти подписана лично от молителката, под страх от наказателна отговорност , Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в която са описани актовете на домашно насилие от 16.06.2026 г. извършени от ответника – отправени многобройни закани и заплахи , цинични обръщения чрез съобщения .

С влязло в законна сила на Решение № 1471 / 28.04.2025 г. постановено от РС Варна , 18 -ти състав по гр.дело № 20253110100373 по описа за 2025 година, РС Варна е:задължил Д. Т. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: *, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. П. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: *, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;забранил на Д. Т. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: *, да приближава на по-малко от 100 метра П. П. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: *, за срок до 14.07.2026 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; забранил на Д. Т. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: *, да осъществява контакт с П. П. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: *, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок до 14.07.2026 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН. Този факт се доказва от приобщената на лист 10 -ти по делото е издадена ЗАПОВЕД за защита № 59 /28.04.2026 г. , издадена от РС Варна, 18-ти състав по гр.д. № 20253110100373 по описа за 2025 г., както и справка в ел.папка на делото в ЕИСС, със срок на мерките до 17.06.2026г.

От справка в деловодната система ЕИСС е видно, че молителката е инициирала против ответника и предходни производства по ЗЗДН : гр.д. № 8808/2024 г. ; гр.д. № 821/2026 г. и гр.д. № 1358/2026 г. всички по описа на РС Варна, прекратени поради десезиране от молителката.

Приложено по делото е заверено копие от нотариален акт № * г. ведно със схема /л. 8 – 9/ от които се установява и доказва, че на 11.02.2025 г., в гр.В. , пред нот. О. С. молителката и ответника са сключили правна сделка покупко-продажба на недвижим имот, като ответникът е продал на молителката една втора идеална час от собствения си апартамент –ап. № *, находящ се в * , с ид. № * за сумата от 9900 лв., която продавачът заявил , че е поучил напълно и в брой , преди подписване на нотариалния акт. Т.е. считано от 11.02.2025 г. страните по делото са станали съсобственици на имота представляващ апартамент № * , находащ се в * , като всеки от тях има право на собственост с квота по една втора идеална част.

Установено е по несъмнен начин, че молителката не е осъждана /л. 37/, но ответникът има влезли в законна сила осъдиелни присъди постановени през 1998 г., 2009 г., 2025 г. – първата от Военен съд Плевен, а останалите от РС Варна /л. 35 – 36 /.

Относимо напълно към предмета на спора е твърдението на молителката, че спрямо ответника е образувано и водено НОХД , насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.06.2026 г.

От справка извършена от съда в деловодната система, ЕИСС, необходима съгласно чл.235 , ал.3 ГПК настоящият съдебен състав установи, че с Протоколно определение Рег.№ 613 / 13.07.2026г. постановено в открито съдебно заседание на 13.07.2026 г.РС Варна, VI-ти състав , по Наказателно дело от общ характер № 20263110202057 по описа за 2026 година е одобрил Споразумение , по силата на което Д. Т. М., ЕГН ••••••••••, е признат за ВИНОВЕН за това, че: На 12.01.2025г. в гр. В., в условията на домашно насилие , нанесъл средна телесна повреда на П. П. С. в следствие на побой, изразяваща се в избиване на зъби /резци и кучешки/ от горна зъбна поредица с номера 21, 22, 23, 12 и 11 и зъби /антагонисти на горните/ от долна зъбна поредица с номера 44, 43, 42, 41, 31, 32, 33, 34, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.129, ал.2, пр.4 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал. 1 от НК се ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Влязлото в сила Споразумение по НОХД № 20263110202057 по описа за 2026 е задължително за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК.

Установено и доказано е на база приобщената на л. 39 –ти справка от МБАЛ Света Марина ЕАД , че нито молителката нито ответника са настанявани в психиатричните клиники на болницата .

Други доказателства по делото не са събрани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна,съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Молбата за защита на молителката П. С. е подадена от активно процесуално – правно легитимирана лице по смисъла на чл.3 ЗЗДН, в рамките на установения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок, което обуславя и извод за процесуалната допустимост на същата.

Анализът представените по делото доказателствата налага извод, че молителката и ответника са живели на семейни начала от дълги години като на 11.02.2025 г.ответникът е продал едва втора идеална част от собствения си апартамент на молителката и именно апартамента който е съсобствен между страните считано от 11.2.2025 г. е имота в който страните по делото са живели .

Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните съображения:

За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот , личната свобода и личните права , извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство .

Извършените актове на домашно насилие от дата 13.06.2026 г. изразяващи се в отправени чрез ес ем ес съобщения и съобщения през вайбър с които ответникът е заплашвал и обиждал молителката се установяват от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за защита. С оглед спецификата на отношенията, предмет на разглеждане в процеса, жертвата на домашно насилие може да доказва факта на това насилие и само с декларацията. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Нещо повече – ответникът по делото не е проявил никаква процесуална форма на активност и защита . По същество на спора съдът намира описаните по-горе в сезиращата съда молба твърдения за упражнени актове на домашно насилие психическо и емоционално насилие от страна на ответника над молителката, за установени и доказани, въз основа на декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, която реално преповтаря изложеното в сезиращата молба. Относно доказателствената сила на Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН в производството по спорна съдебна администрация (а не типично исково производство по ГПК) законодателят е въвел изричното изискване за допустимост на молбата за защита от домашно насилие да бъде придружена с подписаната под страх от наказателна отговорност Декларация от молителя. С разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН е въведена възможност когато няма други доказателства, съдът да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН . При така изложеното и не един съдебен състав в страната ни се е произнасял по доказателствената сила на тази декларация.(Решение № 2599/4.5.11 на СГС по в.гр.д. 2404/2011 ; Решение № 2601/4.5.2011 на СГС по в.гр.д. № 2153/2011 ; Решение № 118/6.1.2014 на СГС по в.гр.д .9155/2013; Решение № 297/28.6.2013 г. на ОС Велико Търново по в.гр.д. 655/2013; Решение № 346/24.2.2012 на ОС Варна по в.гр.д. № 326/2012 г.; Решение № 1280/18.9.2014 г. на ОС Варна по в.гр.д. 2166/2014 Решение № 452/28.3.2011 на ОС Пловдив по в.гр.д. 414/2011; Решение № 403/10.3.2009 на ОС Пловдив по в.гр.д.410/2009; Решение № 48/4.4.2013 г.на СРС по гр. д. 1637/2012 на ІІІ Г.О. 81-ви състав ) Както бе изложено по-горе, не случайно законодателят е придал доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. Това е така, защото спецификата на отношенията, предмет на разглеждане в производството по ЗЗДН, в някои случаи обуславят невъзможност акта на домашно насилие да бъде доказан и с други доказателствени средства. При така изложеното и след като законодателят е създал облекчен ред за защита на пострадалите от домашно насилие, в тежест на ответника бе да ангажира доказателства за оборване на твърденията за упражнени актове на домашно насилие .

Ответникът не е оспорил молбата, не е ангажирал никакви доказателства.

Съдът намира, че след като това е четвъртата по ред , считано от 2024 г. молба за защита по ЗЗДН от молителката, е налице очевидна необходимост молителката да бъде защитена именно по специалния закон.

Доказателствата представени от молителката обосновават извода, че спрямо молителя е имало вече издадена заповед за незабавна защита и заповед за защита по гр.д. № 373/2025г. по описа на РС Варна, 18 – ти състав с мерките по чл.5 , т.1 , т. 3 и т.4 и със срок на действие на последните две мерки до 17.06.2026 г. Тази заповед издадена на 28.04.2025 г. от РС Варна с Решението с което съдът е уважил предходната молба на молителката , не само че не е подействала превантивно на ответника , но не е и била спазена .

Установява се по делото, че на 13.06.2026 г. РС Варна , 6-ти накзателен състав е одобрил споразумение с което ответникът е признал вината си затова, че на 12.01.2025г. в гр. В., в условията на домашно насилие, нанесъл средна телесна повреда на П. П. С. в следствие на побой, изразяваща се в избиване на зъби /резци и кучешки/ от горна зъбна поредица с номера 21, 22, 23, 12 и 11 и зъби /антагонисти на горните/ от долна зъбна поредица с номера 44, 43, 42, 41, 31, 32, 33, 34, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

Поведението на ответника от дата 13.06.2026 г. е отразено на разпечатка от съобщенията приложена на л. 11 -21 и представлява грубо и арогантно нарушаване на действалата Заповед по чл. 18 ЗЗДН издадена в полза на молителката по предходното производство по ЗЗДН – гр.д. № 373/2025 г. по описа на ВРС. Цинизма на думите съдържащ се само в едно от всички съобщения : „ мутра … беззъба -... гадно проклятие„тправени от ответника към молителката , при утвърденото на 13.07.2026 г. от РС Варна споразумение с което ответникът се е признал за виновен , че е избил в условията на домашно насилие 13 зъба на молителката на дата 12.01.2025г. ; влезлите в сила осъдителни присъди на ответника за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над законово допустимата, мотивират съда да изведе извод , че само на представените доказателства молбата на молителката е доказана и основателна и следва да бъде уважена изцяло.

При този изход на спора съдът следва да определи една или повече от една мерки за защита на молителите и срок на мерките . Марките за защита от домашно насилие са изрично изброени в чл. 5 , ал.1 т. 1 - т. 6 от ЗЗДН , а поисканите от молителката са вписани доклада по делото, както и във вече издадената Заповед по чл. 18 ЗДДН Заповед № 80/25.06.2026 г. Съдът намира,че и трите мерки вписани в заповедта по чл.18 ЗЗДН следва да се приложат, т.к. са съответни на очевидно трайното неспазване на закона от страна на ответника , а и последиците останали в съзнанието на молителката затова, че ответникът е способен да я убие или пребие, последното от които се доказва със споразумението по НОХД № 2057/2026 г. по описа на РС Варна,6 –ти състав и има характер на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК. Ето защо , съдът следва да допусне първата мярка за защита без да определя срок, в който ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие, прилагайки чл. 5, ал.2 ЗЗДН, а по останалите мерки съдът е длъжен да определи съгласно ал.2 на чл.5 срок от 3 до 18 месеца.Настоящият състав намира, че адекватния срок за упражнените актове на домашно насилие над молителката предвид данните по делото, е максималния 18 (осемнадесет ) месеца.Този срок е за настоящият състав е срокът, който съответства на целената от молителката защита, а и единствената възможна за нея . Ето защо и доколкото молителката би могла да бъде заплашвана и в жилището си и на работно място посредством съобщения, като вече представените по делото , съдът допуска прилагане на същите мерки за защита като в Заповедта по чл.18 от ЗЗДН по настоящото дело, като определя срок от 18 м. При актуалната редакция на закона съдът е длъжен да приспадне от срока от 18 месеца времето в което е действала издадената Заповед за незабавна защита, поради което и в диспозитива на съдебни акт вписва началото на действие на срока от 18 м. датата 25.06.2026 г. – датата на която е издадена Заповед № 80 по чл.18 ЗЗДН.

При този изход на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, по сметка на ВРС, в размер на 12,78 евро.

Съдът уважавайки молбата за защита от домашно насилие би следвало да присъди разноски по реда на чл. 78, ал.1 ГПК в полза на молителката, но подобно искане молителката не е отправила, поради което и съдът не присъжда разноски в полза на молителката .

Водим от горното, съдът