Решение № 243 от 7.5.2013 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 974/2012 г.

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 24б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/. Образувано е по подадена жалба на А.В.П., в качеството й на управител на „ Арсис ” ЕООД – гр. Плевен, срещу мълчалив отказ на началника на Митница Свищов да се произнесе по подадено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Жалбоподателката твърди, че е подадено искане с вх. №А-А47/0005/03.08.2012г. по описа на ТМУ – Свищов за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като в срока по чл. 24б, ал. 6 от ЗАДС по него няма произнасяне. Счита, че към искането са представени всички необходими документи по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС, както и са изпълнени изискванията по чл. 24а, ал. 3 от с.з. Моли съдът да отмени обжалваният отказ, като преписката се върне на административният орган за издаване на претендирания акт. С определение №527/27.11.2012г. по АД №1133/2012г. по описа на АС – В. Търново, съдът е прекратил производството по посоченото дела, като е присъединил същото за съвместно разглеждане към АД №947/2012г. Това дело е било образувано по жалба, подадена от „ Арсис ” ЕООД – гр. Плевен, срещу Решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД по подадено искане с вх. №АА47/0005/03.08.2012г., т.е. по същото искане, по което е била подадена жалба от „ Арсис ” ЕООД срещу мълчалив отказ на началника на митница Свищов. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като изводите на административния орган са направени в противоречие на материално правните разпоредби на ЗАДС и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. С определение №22/14.01.2013г. по АД №1164/2012г. по описа на АС – В. Търново, съдът е прекратил производството по посоченото дела, като е присъединил същото за съвместно разглеждане към АД №947/2012г. Това дело е било образувано по жалба, подадена от „ Арсис ” ЕООД – гр. Плевен, срещу мълчалив отказ на началника на митница Свищов да издаде удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения по ЗАДС на дружеството, по подадено от него искане с вх. №АА47/0002/09.11.2012г. по описа на Митница Свищов. жалбоподателят счита, че по така подаденото искане неоснователно е налице отказ от издаване на исканото удостоверение. По трите, приети за съвместно разглеждане по настоящото дело жалби, жалбоподателят поддържа направените си искания за отмяна на посочените актове и за издаване на исканите от него удостоверения. Претендира за присъждане на разноски по производството. Ответникът по жалбата – началникът на Митница Свищов, чрез процесуалния си представител заема становище за недопустимост на жалбата, подадена срещу мълчалив отказ на началника на Митница Свищов за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, както и за неоснователност на подадените жалби срещу Решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД и срещу мълчалив отказ за издаване на наличие или липса на данъчни задължения по ЗАДС. Моли съдът да остави без разглеждане, респ. да отхвърли жалбите. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Съдът като прецени оспорваните административни актове, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: По жалбите на „ Арсис ” ЕООД срещу мълчалив отказ на началника на Митница Свищов да се произнесе по подадено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Жалбоподателката твърди, че е подадено искане с вх. №А-А47/0005/03.08.2012г. по описа на ТМУ – Свищов и срещу Решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД по подадено искане с вх. №АА47/0005/03.08.2012г., съдът намира същите за процесуално допустими за разглеждане. От фактическа страна по делото не е спорно, че Арсис ” ЕООД е подало искане с вх. №АА47/0005/03.08.12 за издаване на удостоверение за освободен от облагане с акциз краен потребител, на основание чл. 24, ал. 2 т. 4 от ЗАДС и по реда на чл.24а и сл. от ЗАДС. Съгласно чл. 24б, ал. 6 от ЗАДС Удостоверението по ал. 4 /за освободен от акциз краен потребител/ или решението по ал. 5 /за отказ/ се издават в 30-дневен срок от постъпване на искането по чл. 24а, ал. 4, съответно от отстраняване на нередовностите. В настоящия случай посоченият в цитираната разпоредба на закона срок изтича на 03.09.2012г., тъй като 02.09.2012г. е неприсъствен ден. Между страните по делото няма спор, че в този срок удостоверение или решение за отказ не са били издавани. С административната преписка към материалите по АД №113382012г. е представено писмо изх. №АА47/005/16.08.2012г. на Митница Свищов, адресирано до дружеството жалбоподател, в което се посочва, че при извършена проверка на 13.08.2012г. от служители на МБ – Плевен към ТМУ Свищов, при която не е била осигурена възможност да се вземат проби, съгласно чл. 24б, ал. 2 от ЗАДС. посоченото писмо не е било връчено, като същото е изпратено за връчване от служители на МБ – Плевен, които са посетили адреса на жалбоподателя, за което са съставили протоколи от 29.08.2012г. и 05.09.2012г. – стр. 10 и 11 от АД №1133/2012г. Била е предприета процедура за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК на 12.09.2012г., видно от изготвеното съобщение за поставяне на таблото на Митница Свищов. Впоследствие, на 25.10.2012г. е била издадено решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД по подаденото искане с вх. №АА47/0005/03.08.2012г. В случая митническите органи са предприели действия в съответствие с чл. 24б, ал. 2 от ЗАДС, като са преценили, че е необходимо вземането на проби за установяване на обстоятелствата, посочени в цитираната разпоредба, като са съставили и констативен протокол от 13.08.2012г. Действията, които са последвали обаче, не водят до извода за развило се производство при наличие на обстоятелства по чл. 24б, ал. 3 и чл. 24б, ал. 6, пр. посл. от ЗАДС. На първо място в случая не са констатирани нередовности, съгласно цитираната ал. 3 на чл. 24б от ЗАДС, за което да се налага изпращане на уведомление. Това е така, тъй като посочените в писмото от 16.08.2012г. обстоятелства не са нередовности в подаденото искане за издаване на удостоверени. Нередовностите касаят реквизитите по чл. 24а, ал. 5, подаваните документи по чл. 24а, ал. 6 или декларирането на данните по чл. 24а, ал. 2 от ЗАДС. възможността, посочена в ал. 2 на чл. 24б от ЗАДС е поставена на преценката на компетентния орган, поради което действията във връзка с това не могат да се вменяват като нередовност на подалия искането. Евентуалното неосъществявано съдействие от подалия искането не е нередовност, а установени факти в хода на развиващото се производство. На второ място в посоченото писмо не е указано изрично какви действия следва да предприеме подалият искането, както и не му е предоставен срок, съгласно чл. 24б, ал. 3 от ЗАДС да стори това. Ето защо съдът приема, че няма редовно развило се производство по посочения ред на чл. 24б, ал. 3 от ЗАДС, за да е приложим срокът за произнасяне по чл. 24б, ал. 6, пр. посл. от ЗАДС. Извън това, следва да се посочи, че процедурата по връчване на съобщението за нередовности по чл. 32 от ДОПК е предприета след изтичане на срока за произнасяне на органа – 03.09.2012г.у, видно от датата на протокол за посещение на адрес от 05.09.2012г. и датата на поставяне на съобщение на таблото на за обяви – 12.09.2012г. При това положение съдът намира, че в случая е налице непроизнасяне в срок на компетентния орган, поради което е налице мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. За разлика от текстовете на чл. 55а, ал. 3, чл. 57, ал. 4, чл. 57б, ал. 4, чл. 57г, ал. 1 от ЗАДС и др. от същия закон, които приравняват непроизнасянето в срок на изричен отказ по силата на закона, в случая такава фикция няма, поради което приложение следва да намерят общите правила на АПК, уреждащи оспорването на мълчалив отказ. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, считано от изтичането на срока – 03.09.2012. и 28.09.2012г., когато жалбата е заведена в ТМУ Свищов, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима. По отношение на жалбата, подадена срещу решение №АА47/0005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, с което решение е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител на „ Арсис ” ЕООД, то посоченото решение е връчено на дружеството жалбоподател на 12.11.2012г., видно от известието за доставка, обр. разписка, обр. 243 – стр. 6 от АД №1133/2012г. Жалбата е подадена чрез Митница Свищов на 16.11.2012г. и заведена там с вх. №АА4780005/16.11.2012г. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, жалбата е подадена от лица, адресат на оспорвания акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесулано допустима. Разгледана по същество е основателна. По делото между страните няма спор относно това, че на 03.08.2012г. „ Арсис ” ЕООД е подал заявление за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за енергиен продукт „минерален терпентин” с код по комбинираната номенклатура/КН/ 2710 11 21 и „минерален терпентин” с код по КН 2012 2710 12 21, като е декларирал икономическа дейност „производство на бои, лакове и подобни продукти, печатарски мастила и китове”. няма спор и относно представените към подаденото искане документи за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС. В искането са описани годишните прогнозни количества, които ще се потребяват, материалната отчетност, която ще се води по отношение на продукцията и на ниво обект за производството, видове получени продукти по доставчик и стойност, максималния производствен капацитет, търговското наименование на произвежданите продукти и кодовете им по КН, максималния складов капацитет. Към искането са били приложени и други доказателства и документи, подробно описани в самото него. Постановените мълчалив и изричен отказ съдът намира за незаконосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл.2, §1, б) от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията /наричана по-долу „Директивата”/ за целите на настоящата директива терминът „енергийни продукти” се отнася за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. В настоящият случай няма спор, че продуктът с наименование „минерален терпентин” е с код по КН 2710 12 21 и КН 2710 11 21 – т.е. попада в обхвата на тази дефиниция. Според чл. 2, § 3, пр. І от Директивата когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажби или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво. Т.е. разпоредбата извън изрично предвиденото в самата нея изключение предвижда, че когато един енергиен продукт е предназначен, използва се или се предлага за продажба като горива /моторно или за отопление/, то следва той да се обложи данъчно така както би се обложило съответното гориво. Директивата в чл. 2, § 4 посочва, че нейните разпоредби не се отнасят до б) следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: - енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Изключението на нормите на директивата се отнася именно за енергийните продукти, определени като такива за целите на прилагането и, които се използват /т.е. фактически са предназначени/ за цели, различни от посочените горива. Или не трябва тези енергийни продукти като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Това е единствено възможният смисъл на посочените разпоредби на директивата. В ЗАДС материалноправният режим на освобождаванията на акцизните стоки, представляващи енергийни продукти е уреден в чл. 24 от ЗАДС. По отношение на конкретният енергиен продукт и релевантни са разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според последната освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Посоченият текст коректно транспонира по – горе разписаното в директивата изключение и касае освобождаването от акциз, поради което следва да се тълкува по същия начин – енергийният продукт се освобождава от акциз, когато се използва /т.е. фактически е предназначени/ за цели, различни от посочените горива. Като всяко изключение от принципа и това изключение следва да се тълкува стриктно и по-скоро стеснително. Затова по аргумент за противното, следва да се приеме, че само когато се констатира използването на определен енергиен продукт /в случая минерален терпентин/ като моторно гориво или като отоплително гориво, той подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на директивата и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 от ЗАДС. Към момента на предявяване на искането, до момента на издаване на оспорваните актове тази процедура е уредена на законово ниво в разпоредите на чл.24а – 24ж от ЗАДС/изм. ДВ, бр. 54/2012г./. Настоящата инстанция намира, че всички изискуеми се по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС са били представени от жалбоподателя в резултат на процедурата. Следва да се посочи, че в правилника, а понастоящем и в закона, няма изискване за конкретното съдържание на документа, с който претендиращия освобождаването трябва да установява разходни норми по повод на конкретната суровина, представляваща енергийния продукт, който ще се потребява за различни от горивата цели. Посочените изисквания на закона в чл. 24б, ал. 1 от ЗАДС и с оглед на материалноправните норми на директивата и закона, както и с оглед на целите им. Процедурата е разписана с цел да се установи от митницата, че освободените от облагане с акциз на конкретните стоки – енергийни продукти ще се ползват за всякакви други цели, освен изрично посочените. Дружеството е описало подробно технологичния процес за производство, приложило е и разходни норми на суровините, необходими му за съответните крайно продукти, приложило е и извадки от счетоводната си система, от които документи се установяват изписването от склада на суровините и влагането им в производството на конкретните продукти, съответно формирането на тяхната себестойност. Изискването за взимане на проби в чл. 24б, ал.2 от ЗАДС цели да се установи наличието на акцизната стока в крайния продукт /с оглед на евентуалната възможност за липсата му/ от една страна и от друга страна класифицирането на този продукт в КН с оглед на потенциалната възможност той също да се обложи с акциз. Това означава, че тази проверка касае добросъвестността на лицето, което претендира освобождаването, с оглед на действителните цели, за които то ще ползва енергийния продукт. Целта е именно тази – да се установи наличието на акцизната стока в крайния продукт, тъй като спестяването му дава възможност на оператора да го използва за целите, забранени от закона и директивата. Затова основният спорен въпрос по делото е дали заявеният продукти е такъв по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС - "енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторното гориво или гориво за отопление" и ако не е, дали функционално са използваеми за моторно гориво, респ. за гориво за отопление. Според кода на този продукт по КН /2710/ и на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗАДС, същият може да се определи като "енергиен продукт" по смисъла на закона. Несъмнено, съгласно представения протокол за установяване на годност на строеж се установява, че този строеж функционално е предназначен за производство и разфасоване на безири и разредители, като в този протокол е описан и технологичния процес при тази дейност. Представено е и заверено копие на технологичната схема на производствения процес при производството и разфасоването на безири и разредители и са представени разходните норми за тези продукти. В чл. 20 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003г. относно преструктурирането на прамната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията и ЗАДС в чл. 14, ал. 1 т. 3”наливно състояние” и ал. 4” наливно състояние” от е указан контролът върху стоката с код по КН 2710 11 21/код по КН2012 2710 12 21/ само в „наливно състояние”, предвид голямото му значението за химическата промишленост като основен разтворител, участващ задължително в рецептурите /разходните норми/ за производството на химически продукти- стоките: бои, покрития и разредители. Чл. 24, ал. 1 т. 3 от ЗАДС изрично освобождава от облагане с акциз „освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 1929 в потребителски опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия до 3 литра. В настоящият случай, жалбоподателят „ Арсис ” ЕООД е подал искане с вх. № АА47/0005/03.08.12г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител до компетентния орган - Началник Митница Свищов, по местонахождението на обекта си „Цех за производство на безири и разредители”, находящ се в гр.Плевен. Искането за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, с правно основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС – за използване на посочения енергиен продукт за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление. Материална отчетност на жалбоподателя се води за обект „Цех за производство и разфасоване на безири и разредители”, поотделно, по цели за използване и по вид получен и използван енергиен продукт, посочени в Удостоверението за освободен от акциз потребител. Вписването на данните в материалната отчетност на „ Арсис ” ЕООД за Енергиен продукт с код по КН2012 27101221 се извършва веднага след получаването му. Материална отчетност на Освободените от акциз крайни потребители съдържа информацията, съгласно чл. 88 от ППЗАДС. Предоставените с искането вх. №АА47/0005/03.08.12г. данни и представените приложения, удостоверяват идентична информация и данни, представяни пред митническите органи с предходни наши искания, за които са ни издавани предходни удостоверения за освободен от акциз краен потребител потребител: УОАКП № BG 004300Е0006/31.08.2006г. на ЕТ „А.П.; УОАКП№ BG 004300Е0035//19.09.2007г. на „АРСИС”ЕООД, на основание на същия чл. 24, ал.2 т.4 от ЗАДС за използването на същия енергиен продукт с код по КН2012 2710 12 21 /с код по КН 2710 11 21/ за производството на същите наши стоки с код по КН 3214 10 90 Покрития, използвани при боядисване, с трговски наименования: Код по КН 3814 00 90 Сложни органични разтворители и разредители, неупоменати, нито включени другаде; препарати за премахване на бои и лакове. Произвежданите от АРСИС ЕООД стоки с код по КН 3214 10 90/безири/ и с код по КН 3814 00 90/разредители/ не са „енергийни продукти” по смисъла на чл. 13 от ЗАДС, защото техните кодове не са включени в кодовете на енергийни продукти, включени в чл. 13, ал. 1, т., т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗАДС; те не са акцизни продукти, нямат код на такива, по смисъла на Регламент/ЕО/ №684/2009 на Комисията от 24 юли 2009г. Тези стоки не се облагат с акциз, нямат акцизна ставка, съгласно чл. 32 от ЗАДС и не се контролират от Агенция Митници. Използването/потреблението на посочения енергиен продукт с код КН2012 2710 12 21, за който се иска освобождаване от акциз, както за производство на безири/ покрития, използвани при боядисване/, така и за производство на разредители, други сложни органични разтворители и разредители, препарати за премахване на бои и лакове, е използване/потребление на енергийния продукт за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление, т.е. тези посочени в чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Тези производства са включени в една икономическа дейност. Предвид изложеното не е налице законово основание за възникване на данъчно задължение- облагане с акциз, на основание на чл. 19 и чл. 20 от ЗАДС. На лице е законовото основание на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз потреблението на посочения енергиен продукт за заявените с искането цели, по отношение на „ Арсис ” ЕООД и за издаване на това лице на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съгласно подаденото искане. В рамките на административното производство по издаване на удостоверението, уредено в чл. 24а и сл. от ЗАДС, митническият орган има правомощия на орган по приходите да извършва проверка относно изпълнението на изискванията на приложимия ЗАДС за издаване на исканото удостоверение за освобождаване от облагане с акциз на акцизна стока, в случая посочения енергиен продукт с код по КН2012 2710 12 21, която се използва за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление. За митническият орган не е налице законово основание да откаже освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт за цел, различна от моторно гориво и гориво за отопление – производство на стоки разредители с код по КН3814 00 90 и – производство на покрития с код по КН 3214 10 90 безири. При това, както стоките безири, така и разредителите, са промишлени стоки отнасящи се в една и съща дейност “бои, лакове и подобни продукти, печатарски мастила и китове. Посочените по-горе продукти, произвеждани от “ Арсис ” ЕООД не са облагаеми с акциз стоки по смисъла на чл.2 от ЗАДС и не са енергийни продукти по смисъла на чл.13 от ЗАДС. Същите са Посочените по-горе произвеждани стоки от“ Арсис ” ЕООД не са акцизни стоки по смисъла на чл.2 от ЗАДС и не са енергийни продукти по смисъла на чл.13 от ЗАДС. Що се отнася да изводите на административния орган, мотивиращи изричния отказ, обективиран с решение №АА47/005/25.10.2012г. на началника на Митница Свищов, съдът намира същите за неправилни, а постановеното решение за незаконосъобразно. Както вече се посочи по-горе в мотивите на решението, посоченото писмо от 16.08.2012г. на Митница Свищов до жалбоподателя не е такова за отстраняване на конкретни нередовности, поради което не оставя без движение производството. В него се посочва, че е необходимо процедиране по реда на чл. 24б, ал. 2 от ЗАДС, но не се указва на жалбоподателя да съдейства като предостави образци и сравнителен материал за взимане на проби, както и не му се дава конкретен срок за изпълнение в контекста на чл. 24б, ал. 3 от ЗАДС. Ето защо в случая не са налице нередовности, които не са били отстранени в указан от закона срок. Поради което, постановеният изричен отказ само и единствено на това основание, видно от мотивите на обжалваното решение, е незаконосъобразен. В случая не се касае за искане за поправка на очевидна фактическа грешка или непълноти в издаден акт, а за изричен и мълчалив отказ от издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, който е административен акт съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК и който е изрично оспорен. Извън това следва да се посочи, че към момента на постановяване на решението с №АА47/005/03.08.2012г. е била подадена жалба от „ Арсис ” ЕООД срещу мълчалив отказ на началника на Митница Свищов, заведена с вх. №АА47/005/28.09.2012г., по която преписката е била препратена от Митница Свищов в АС – В. Търново. Съгласно чл. 58, ал. 3 от АПК когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. По изложените съображения обжалваният мълчалив отказ и последвалият го изричен следва да бъдат отменени. тъй като в случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. ІІ от АПК и естеството на акта не позволява решаването на решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на компетентния орган при Митница Свищов за ново произнасяне по направеното искане. При повторното производство следва да се преценят представените от жалбоподателя документи в контекста на изложените от съда мотиви в настоящото решение. При преценка от процедиране по реда на чл. 24б, ал. 2 от ЗАДС изрично да се укаже това предварително на жалбоподателя, да му се даде срок за предоставяне на исканите образци и сравнителни материали, като се извършват необходимите действия в предвидените процесуални срокове по чл. 24б, ал. 6 от ЗАДС. По отношение на жалбата срещу мълчалив отказ на началника на митница Свищов да издаде удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения по ЗАДС на дружеството, по подадено от него искане с вх. №АА47/0002/09.11.2012г. по описа на Митница Свищов, съдът намира същата за процесуално недопустима. По делото не е спорно, че на 09.11.2012г. „ Арсис ” ЕООД е подал искане да му бъде издадено удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения по ЗАДС. Подаденото искане още същия ден е препратено по компетентност от Митница Свищов на Агенция „Митници”, видно от писмо изх. №АА47/0002/09.11.2012г. по описа на Митница Свищов, на стр. 9 от АД №1164/2012г. В ЗАДС липсва изрична регламентация относно процедурата за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения по този закон, каквато липсва и в ЗМ по отношение на задълженията, които се събират от митническите органи. Единствено в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗАДС е посочено, че митнически орган, който не издаде в 7-дневен срок удостоверение за наличие или липса на задължения по този закон, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно нарушение - до 500 лв. От текста на тази административно-наказателна разпоредба се установява, че срокът за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения по ЗАДС следва да е 7-дневен, който по общите правила следва да се брои от деня, следващ датата на постъпване на искането. Този срок следва и от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК. Законодателно не е регламентирано обаче кой е съответния орган, в чиято компетентност попада удостоверяването на посочени обстоятелства. Съгласно цитираната в посоченото писмо Заповед №ЗАМ-142/12.04.2010г., т. 9 от същата от 19.04.2010г. дирекция „Правно-нормативна” в ЦУМ издава удостоверения за наличие или липса на установени и изискуеми митнически задължения и други публични държавни вземания, събирани от митническите органи. Задълженията по ЗАДС безспорно представляват такива, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, поради което издаването на посочено удостоверение следва да се извърши от посоченото в заповедта звено на митническата администрация. Съгласно чл. 31, ал. 2 от АПК когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. по същият начин е процедирал ответникът, като е препратил подаденото от жалбоподателя искане до компетентния орган, а дружеството жалбоподател е било уведомено, видно от писмо изх. №АА47/002/09.11.2012г. на стр. 10 от АД №1164/2012г. В случая не е налице мълчалив отказ на началника на Митница Свищов, тъй като некомпетентния да се произнесе орган не може да постанови такъв, респ. негов изричен отказ би бил нищожен. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК по принцип съставлява законнопрезумирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание. По тази причина не може да бъде субект на мълчалив отказ орган, който не е овластен да издаде изричен такъв, т. е. който не е законно овластен да се произнесе по искането, с което е бил сезиран. Липсата на компетентност за разглеждането на подаденото искане е пречка за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Наличието на годен за атакуване административен акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно и при липсата на която жалбата се явява недопустима. Наличието на мълчалив отказ от издаване на посоченото удостоверение от друг митнически орган не е в предметните предели на настоящото производство. Ето защо подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски по производството, съдът следва да осъди ответника да му заплати направените и доказани по делото такива в размер на 1 300 лв., представляващи държавна такса от по 50 лв. за подадените жалби по АД №974/2012г. и АД №1133/2012г., както и договорно и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. направените разноски по АД №1164/2012г. остават за сметка на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 173, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав