Решение № 327 от 2.3.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 536/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 72 от 09.10.2025 г., постановено по а.н.д.№ 48/2025 г. по описа на Районен съд гр.Троян, втори състав е потвърдил Наказателно постановление № НП-2 от 06.01.2025 г., издадено от П. В. Д. - министър на околната среда и водите, с което на А. Д. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Ловеч, [улица], ап. 4, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение по чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), тъй като в тази част не са налице основания за неговата отмяна или изменение, и е отменил Наказателно постановление № 2 от 06.01.2025 г., издадено от П. В. Д. – министър на околната среда и водите, в частта, в която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ, във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „FС 450“, без регистрационен номер, с номер на рама: VBKUXR439KM372453, тъй като вещта не принадлежи на нарушителя. Със същото решение на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН А. Д. В. е осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите на Р България, с адрес: [населено място], бул. „Кн. М.-Л.“ № 22, сумата 500,00 (петстотин) лева, представляваща разноски в производството. Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – министъра на околната среда и водите, което е страна по а.н.д.№ 48/2025 г. по описа на РС Троян, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Д. К., в частта, в която е отменено Наказателно постановление № 2 от 06.01.2025 г., издадено от министъра на околната среда и водите, в частта, с която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ, във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „FС 450“, без регистрационен номер, с номер на рама: VBKUXR439KM372453. В касационната жалба са наведени доводи, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага доводи в тази насока, като обсъжда установената по случая фактическа обстановка. Изтъква, че посредством разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ законодателят е дал израз на засилена законодателна защита по отношение на извършените по ЗЗТ нарушения, както и че процесната движима вещ е отнета по специален ред и е без значение чия соственост е. В заключение се иска отмяна на решенето на РС Троян в обжалванат му част и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който поддръжа касационната жалба и развива доводи по същество. Поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на заявения от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Окръжна прокуратура [населено място], редовно уведомени, не изпращат представител. Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр.Троян е било издаденото от ответника въз основа на АУАН № 0240041/02.11.2024 г. Наказателно постановление № НП-2/06.01.2025 г., с което на ответника по касация в настоящото производство е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева, за нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ и на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ, във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „FС 450“, без регистрационен номер, с номер на рама: VBKUXR439KM372453. Административнонаказателната отговорност на А. В. е била ангажирана за това, че на 02.11.2024 г., в 13:10 часа, в защитена територия - резерват „Стенето“ - част от територията на НПЦБ, зона „Резервати“, ПУ Карлово, ОУ Дерменка, в района на м. „Дермен дере“, на място с посочени GPS координати, управлява МПС - мотоциклет [Марка], модел „FС 450“, без регистрационен номер, с номер на рама: VBKUXR439KM372453, в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите, което е квалифицирано като нарушение по чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща вмененото на касатора административно нарушение. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършването на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, неговия автор и вината му, след като по делото са били събрани категорични доказателства, че В. е управлявал процесния мотоциклет в защитена територия - резерват „Стенето“ - част от територията на НПЦБ, зона „Резервати“, ПУ-Карлово, ОУ Дерменка. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта на наложеното глоба въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган е посочил точната правна квалификация. Решаващият състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни. Счел е, че не са налице основания да приеме нарушението за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в този смисъл се е аргументирал и относно размера на наложената глоба. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно в тази му част. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП в частта, с която на ответника по касация е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева. Районният съд е отменил Наказателно постановление № НП-2/06.01.2025 г., в частта с която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ, във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „FС 450“, без регистрационен номер, с номер на рама: VBKUXR439KM372453. За да постанови този резултат решаващият състав се аргументирал, че специалната уредба на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ следва общата, уредена в ЗАНН, тъй като не е изрично предвидено вещите, послужили за извършване на административното нарушение, да се отнемат независимо от това чия собственост са (както е в специалната уредба на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите). С оглед на което, съдът приел, че за да се отнеме в полза на държавата мотоциклетът, управляван от В. при извършване на нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ на 02.11.2024 г., то следва същият да е негова собственост. По делото е установено, че мотоциклет [Марка], модел „FС 450“, без регистрационен номер, с номер на рама: VBKUXR439KM372453, не е регистриран на територията на Р България (съгласно справка, изискана от КАТ-ПП при ОДМВР Ловеч), като е представен писмен договор от 31.10.2024 г., от който се установява, че Д. М. В. е придобил чрез покупко-продажба посоченият мотоциклет. С оглед изложеното въззивният съд е приел, че процесният мотоциклет е собственост на Д. М. В., а не на нарушителя А. Д. В.. Въз основа на това писмено доказателство районният съд приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в частта на отнемането на посочената вещ, изразила се в нарушаване на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда в случай, че с НП са отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, препис от НП да се връчи на техния собственик. С оглед и на тези съображения е приел, че незаконосъобразно АНО е постановил неговото отнемане в полза на държавата. На следващо място - РС Троян е изложил и мотиви, с които е обсъдил, но не е уважил възражението на жалбоподателя (ответник по касация в настоящето производство) относно това, че в провелото се административнонаказателно производство изобщо не е изследван въпросът и каква е стойността на отнетия мотоциклет, с оглед преценката по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Предмет на съдебен контрол в настоящото касационно производство е само тази част от решението на РС Троян, срещу която е подадена касационната жалба, а именно – в частта, в която РС Троян е отменил Наказателно постановление № НП-2 от 06.01.2025 г., издадено от П. В. Д. – министър на околната среда и водите, в частта, с която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ, във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „FС 450“, без регистрационен номер, с номер на рама: VBKUXR439KM372453, тъй като вещта не принадлежи на нарушителя. Процесното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо, но е постановено в нарушение с приложимия материален закон. Въпреки това е правилно, като краен резултат, макар и по съображения различни от изложените от районния съд. Безспорно, от страна на първоинстанционният съд е извършена обстойна проверка на релевантните факти и обстоятелства, като е проявена процесуална активност и са събрани и допълнително доказателства, освен тези ангажирани с административнонаказателната преписка. Не се споделя от настоящата инстанция обаче изводът на решаващия състав, че специалната уредба на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ следва общата, уредена в ЗАНН, тъй като не е изрично предвидено вещите, послужили за извършване на административното нарушение, да се отнемат независимо от това чия собственост са (както е в специалната уредба на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите). За да се отнеме в полза на държавата мотоциклетът, управляван от В. при извършване на нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ на 02.11.2024 г., то не е задължително същият да е негова собственост. Макар текстът на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ да не посочва изрично, че вещите - предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване в защитени територии - изключителна държавна собственост, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, настоящият касационен състав намира, че това по-скоро е въпрос на законодателна техника и начин на словесно формулиране на процесната разпоредба. Ако е искал да стесни кръга на вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата, само до тези, които са собственост на нарушителя, законодателят е щял да го посочи изрично. В случая, доколкото разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ не прави такова разграничение, следва да се приеме, че според същата, на отнемане подлежат всички вещи, послужили за извършване на нарушението, независимо от това кое лице се легитимира като техен собственик. Предвид специфичния характер на обществените отношения, които тази норма охранява, разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ е израз на засилена законодателна защита, каквито доводи се развиват и в касационната жалба. С оглед събраните от въззивната инстанция писмени доказателства, касационната инстанция не споделя и мотивите на РС, с които е отмененено НП в часттта, с която е отнет процесният мотоциклет, досежно допуснатото съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на изследване чия собственост е процесната вещ и съответно липсата на връчване на собственика на издаденото наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗАНН, в случай че с наказателното постановление е извършено разпореждане с веществени доказателства или са отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, препис от наказателното постановление се връчва на техния собственик. В случая, при постановяване на съдебното решение въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, в т.ч. и чия собственост е отнетият с процесното НП мотоциклет. В случая обаче, необосновано, с оглед събраните в тази връзка доказателства по делото, решаващият съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административнонаказателно производство, което е ограничило, респ. нарушило правото на защита на собственика на отнетата вещ. Вярно е, че както актосъставителят, така и наказващият орган не са проявили необходимата процесуална активност, за да установят релевантните факти относно собствеността на мотоциклета. Такава активност е проявил въззивния съд, като е изискал от жалбоподателя да представи документи касаещи правото на собственост върху процесния мотоциклет. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е ангажирал като доказателства в този смисъл договор за покупко-продажба на МПС от 31.10.2024 г. /л. 109 от делото на РС/, от който е видно, че купувач на мотоциклет „Хускварна“, модел „FС 450“, без регистрационен номер, с номер на рама: VBKUXR439KM372453 е Д. М. В. от [населено място]. От представения пред районния съд легализиран превод на Сертификат за съответствие за Европейския съюз /л. 120 – 122 от делото на РС/ с отразените в него технически параметри на мотоциклета [Марка], модел „FС 450“, с номер на рама: VBKUXR439KM372453 се установява, че работния обем на двигателя е 450 куб. см, поради което, съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП подписите на страните по договора за прехвърляне на собствеността следва да се нотариално заверени. В случая, в представения договор за покупко-продажба на МПС от 31.10.2024 г. такава заверка липсва, поради което лицето Д. М. В. от [населено място] не може да се легитимира като надлежен собственик на мотоциклета. Респективно, пред АНО не е стояло задължението по чл. 58, ал. 3 от ЗАНН да му връчи препис от наказателното постановление. Ето защо, предвид на тези съображения, настоящата инстанция счита, че неправилно районния съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, като не е изпълнена процедурата по чл. 58, ал. 3 от ЗАНН. Касационната инстанция намира, че от страна на АНО е допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на оценка на отнетата вещ и неправилно от районния съд не е било уважено възражението на жалбоподателя (ответник по касация) в този смисъл. В разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН е регламентирано, че отнемане в полза на държавата на вещите, които са послужили за извършване на административното нарушение, не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В случая, в приложимия материален закон не е предвидена специална норма, дерогираща действието на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ не изключва прилагането на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Последната е обща и е приложима във всички случаи на отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението. При липса на специална правна регламентация, изключваща прилагането на общото правило по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, следва изводът, че както административнонаказващият орган при издаването на наказателното постановление, така и съдът в производството по неговото обжалване, следва да извършат преценка дали не е налице хипотезата на явно несъответствие на стойността на подлежащите на отнемане вещи, послужили за извършване на административното нарушение, с характера и тежестта на конкретното нарушение. В този смисъл, като не е оценил отнетата с процесното НП вещ, органът е лишил съда от възможността да извърши тази преценка. Основният принцип, който въвежда законодателят е именно в чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и е свързан с оценка на стойността на веща спрямо характера и тежестта на административното нарушение. Защото нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ не търси оценка, а само изисква установяване дали веща е използвана за извършване на нарушението. При определянето на наказанието административнонаказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, като не е извършил оценка на отнетия мотоциклет и съответно в НП липсва аргументация дали стойността на отнетата вещ съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Според касационната инстанция именно наказващия орган следва да ангажира доказателства, подкрепящи законосъобразността на НП и в тази му част, а както е видно, в НП въобще липсва оценка на веща и произнасяне със съответното мотивиране на наказанието на А. В. в тази му част. Този извод е основание за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението на въззивната инстанция, отменила оспореното НП в конкретизираната част, макар и на основание различно от изложените от РС Троян мотиви. С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр.Троян в обжалванат му част за валидно, допустимо и като краен резултат правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна в обжалваната му част. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като ответника по касация не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав