Решение № 1208 от 13.8.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 763/2024 г.

Производството е по реда на чл. 4, ал.5 от ЗМДТ във връзка чл. 144 и чл. 155 и сл. от ДОПК. С решение № 7851 от 25.06.2024 г. постановено по а.д № 3268/2024 г. Върховен административен съд - Първо отделение е отменил решение № 191/16.02.2024 г. на АССО по адм. дело № 1231/2021 г. като е върнал делото за ново разглеждане със съответните оказания. Производството е образувано по жалба на Р. Б. П. против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 254 -1/ 30. 07. 2021 г. издаден от инспектор при Община Своге, потвърден с Решение № 003/11.10.2021год. от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Своге, с твърдения за незаконосъобразност и се иска отмяната му. Жалбата в с.з. се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски по представен списък. Съображения се излагат и в депозирани писмени бележки от адв. Цветкова. Софийска окръжна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени, събраните и приети по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза, приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото, а и това се установява от събраните по преписката доказателства, че Р. Б. П. е собственик на имоти в Община Своге, за което е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ, на базата на които са генерирани следните партидни номера: декларация Вх. №0129/01.02.2008 г., партиден №5606247149002; декларация Вх. №0130/01.02.2008 г., партиден №5606247149003; декларация Вх. №0131/01.02.2008 г., партиден №5606247149004; декларация Вх. №0132/01.02.2008 г., партиден №5606247149005; декларация Вх. № 0133/01.02.2008г., партиден №5606247149006; декларация Вх. № 0134/01.02.2008г, партиден №5606247149007; декларация Вх. № 0135/01.02.2008г., партиден № 5606247149012. В декларациите, подадени от Р. Б. П., имотите са индивидуализирани с посочени: площ на земята, РЗП на обектите. Имотите се намират в [населено място], община Своге. За всички имоти е декларирано, че се ползват със стопанска цел. В приложените към декларациите документи за собственост имотите са посочени като стопански двор на ТКЗС. С декларация Вх. №0129/01.02.2008г., партиден №5606247149002, е декларирана земя и сгради, като земята е с площ 24 350 кв. м. , в т.ч. застроена площ 3240,9 кв. м., посочена като друга второстепенна сграда, селскостопанска. Към декларацията е приложен [НА] , том III, дело 1043/1994 год. на РС Своге. В графа освобождаване от данък е декларирано, че това е стопанска сграда на земеделски производител, използвана за стопанска дейност. С декларация Вх. № 0130/01.02.2008 г., партиден №5606247149003, е декларирана земя и сгради, нежилищна, с площ от 14 914 [жк],0 кв. м., с приложен [НА] , том III, дело 1040/1994 год. на РС Своге. С декларация Вх. № 0131/01.02.2008 г., партиден №5606247149004, е декларирана земя и сгради , като земята ес площ от 19 103кв.м. и сграда с площ 1322,8кв.м., с приложен [НА] ,том III, дело 1038/1994год.на РС Своге. С декларация Вх. № 0132/01.02.2008 г., партиден №5606247149005, е декларирана друга жилищна второстепенна сграда и селскостопанска такава, с площ на земята 343 [жк],20 кв.м. Към декларацията е приложен [НА] , том III, дело 1042/1994 год.на РС Своге. С декларация Вх. №0133/01.02.2008 г., партиден №5606247149006, е декларирана друга жилищна второстепенна сграда и селскостопанска такава, с площ на земята 1935 [жк],90 кв. м. Към декларацията е приложен [НА] , том III, дело 1041/1994 год. на РС Своге. С декларация Вх. №0134/01.02.2008 г., партиден №5606247149007, е декларирана друга жилищна второстепенна сграда и селскостопанска такава, с площ на земята 2899 [жк],60 кв. м. Към декларацията е приложен [НА] ,том III, дело 1044/1994 год. на РС Своге. С декларация Вх. № 0135/01.02.2008г., партиден № 5606247149012, е декларирана друга жилищна второстепенна сграда и селскостопанска такава, с площ на земята 25575 [жк],5 кв. м. Към декларацията е приложен [НА] ,том III, дело 1045/1994 год. на РС Своге. Не е спорно и че дружеството е подало декларации по чл. 71 от ЗМДТ /, в които Р. П. е декларирал, за всеки един от имотите, че няма да се ползва през цялата 2021 год. С процесния акт за всеки един от имотите са установени задължения за ДНИ и ТБО за всяка една от годините, които са изчислени към 30.07.2021 год. С акта са установени задължения за ДНИ за този период в размер на главница 1494,39 лв. и лихва в размер на 138,77 лв. или в общ размер ДНИ 1633,16 лв. и за ТБО главница в размер на 8993,01 лв. и лихва в размер на 835,13 лв. или общ размер на задължението за ТБО е 9828,14 лв. Общо установените с акта задължения на дружеството са в размер 11 461,30 лв., от които главница в размер на 10487,40 лв. и 973,90 лв. лихва за просрочие начислена към 30.07.2021 год. За 2019 год. с Решение №780 по Протокол №56 от заседание на 19.12.2018 г. на ОбС Своге и Заповед №1492/29.10.2018 г. на кмета на общината са определени границите на районите, където ще се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване и Приложение №11 - транспортна схема. От тях се установява, че процесните имоти не попадат в обхвата на район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В АУЗД са начислени такси за депо и поддържане на териториите за обществено ползване. С акта не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване. За 2020 год. с Решение на ОбС №36 по Протокол 4 от заседание на 23.12.2019 г. на ОбС Своге и Заповед №1552/24.10.2019 г. на кмета на общината, са определени границите на районите, където ще се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване и Приложение №11 - транспортна схема. От тях се установява, че видно, че процесиите имоти не попадат в обхвата на район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В АУЗД са начислени такси за депо и поддържане на териториите за обществено ползване. С акта не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване. За 2021 г. с Решение на ОбС №268 по Протокол 20 от 22.12.2020 г. на ОбС Своге и Заповед №1548/29.10.2020 г., с която са определени границите на районите, където ще се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване и Приложение №19 - транспортна схема (лист 86). От тях се установява, че процесните имоти попадат в обхвата на район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. За този период от страна на дружеството за всеки един от имотите са подадени декларации по чл. 71 от ЗМДТ /л. 51-57 от делото/, в които Р. П. е декларирал, че няма да се ползва през цялата 2021 год. В АУЗД са начислени само такси за депо и поддържане на териториите за обществено ползване. В АУЗД за всеки един от периодите, за имотите собственост на дружеството, са начислени такса за депо - 8%о, и поддържане на териториите за обществено ползване - 7%о, или общо са начислени 15%о върху данъчните оценки на имотите, съобразно т. 4 от решенията на ОбС Своге. Начислените такси за процесиите имоти по години са както следва: през 2019 г. и 2020 г. са такси за депо - 8%о, за чистота - 7%о, или общо начислени 15%о върху данъчните оценки на имотите, а през 2021 г. отново са начислени 15%о върху данъчните оценки, тъй като лицето е подало декларации, за всеки един от имотите, че няма да се използват целогодишно, за услугите депо и поддържане на териториите за обществено ползване. По делото е допусната и изслушана СТЕ с поставени задачи да установи размера на определените по редна на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ , нормативно необходими площи, при лежащи към сградите и съоръженията, собственост на ТКЗС, без овцефермата и базата за краткотраен отдих. На следващо място във връзка с указанията на ВАС съдът е поставил задача на вещото лице да изчисли размера на определените по реда на чл.45,ал.3 от ППЗСПЗЗ нормативно необходими площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл.1, ал.1, т.3 и 4/ освен на овчарник попартида№5606247149004 и на база за краткотраен отдих по партида №5606247149003, така както същите са посочени в заключението, прието в открито съдебно заседание, проведено но 12.12.2023г./ ,собственост на ТКЗС и другите прекратени по §12 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ организации, извън строителните граници на населените места, предмет на облагане с данък недвижими имоти. По делото е назначена и изготвена съдебно икономическа експертиза която цели да се изчисли данъчната основа на обектите. Да провери колко съда за смет и кога са поставени във всеки един от имотите по УАДЗ и да установи, извършва ли се за всеки един от имотите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на територията на имотите. Да се провери според наличната документация в общината какъв е размера на разходите за всяка конкретна услуга към всеки един процесен имот. Като се отрази, посоченото в УАДЗ да се изчисли какъв е размера на ТБО за всяка от услугите и лихвите върху тях за процесния период като се направи изчисление съобразно ЗМДТ за всяка услуга. От събраните по делото доказателства се установява, че община Своге е извършвала през 2019, 2020 и 2021 г. услугите: Почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване , по договор №186/25.04.2019 г. с „Искър 2000 ЕООД“. Осигуряване на съдове за съхранение на битови отпадъци - контейнери, кофи и други, и за събирането включително разделно и транспортирането им до депа или други инсталации за обезвреждането им, които са били възложени на СД „Стомана-ХМ- Минчев и сие“, с договор №47/ 24.01.2019г.; „Аби Форс“ ЕООД, с договор №293/14.08.2020г.; „Евро импекс" ЕООД, с договор №96/ 26.02.2019 г. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, като дейностите са възложени на „Костинброд Еко“ АД с договор 226/ 21.05.2019 г., „Костинброд Еко“ АД с договор 227/ 03.06.2020 г., „Костинброд Еко“ АД с договор 351/28.07.2021 г. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ определя данъчния обект - предмета на данъчното облагане с данък върху недвижимите имоти. Съгласно разпоредбата с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Следователно законодателят е очертал две групи поземлени имоти, които подлежат на облагане с ДНИ в общата хипотеза на посечената правна норма: 1. Поземлени имоти, находящи се в строителните граници на населените места или селищните образувания, във връзка с които законодателят не е дефинирал и допълни критерии и 2. Поземлени имоти, находящи се извън строителните граници на населените места или селищните образувания, но които следва да отговарят кумулативно и на следните изисквания - 2.1. да имат според подробен устройствен план предназначението по чл. 8 т. 1 от ЗУТ и 2.2. да е осъществена и промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Не се спори, че процесните имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Своге, обл. Софийска, не съставлява "поземлен имот в строителните граници на населените места или селищните образувания". Спорът между страните е дали същите попадат във втората хипотеза на посочената правна норма или се касае до застроена земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 3, предл. второ от ЗМДТ. По делото не са представени заповед за одобрение на подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3, съответно чл. 108, ал. 1 ЗУТ с предмет определяне на конкретното предназначение на поземлените имоти, нито се твърди, че такъв план е бил приет и е действащ в рамките на данъчните периоди. От приложените по делото скици е видно, че имотите са нанесени в КК и КР за неурбанизираните територии в землището на [населено място], общ. Своге, одобрени със Заповед № РД-18-581 от 27.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като данните са, че трайното предназначение на територията е земеделска, а начинът на трайно ползване – за стопански двор. Видът на територията е "земеделска земя", а НТП "стопански двор", „животновъдна ферма“, „туристическа база, хижа“. В унисон с тези данни е и отразеното в документите за собственост. Релевантната към момента на придобиване на имотите редакция на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е предвиждала, че "Нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената комисия и на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В случаите, когато терените са били предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са предоставени по съответния ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тези обстоятелства се отразяват в протокола. В тези случаи служба "Държавни имоти" извършва актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за държавните имоти. Стойността на прилежащите терени извън или в строителните граници на населените места се определя след търга в същото съотношение, както при първоначално определената цена на земята и на постройките върху нея, и се дължи по Републиканския бюджет. При конкретните данни за наличието на застрояване в имотите облагането следва да се извърши в хипотезата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ вр. § 1, т. 12 , изр. 1 от ДР на ЗМДТ като застроени земи за действително застроената площ и прилежащия й терен - застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна - адресат на акта и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В конкретния случай данъчните задължения са установени с акт за установяване на задължения по чл. 107 ДОПК. В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" е посочено изрично съдържанието на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма предвидено такова и съгласно § 2 от ДР на ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган – служител на общинската администрация, определен със заповед на кмета по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ – Заповед № 270/01.03.2019 г. на Кмета на община Своге, имащ правата и задълженията на орган по приходите съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Оспореният АУЗ е издаден в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му, а именно чл. 107, ал. 3 ДОПК, като изрично е посочено, че задълженията са определени въз основа на подадени данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ – посочени са входящите номера и номерата на партидите, открити въз основа на тях. Индивидуализирани са имотите, съответно са посочени данъчните им оценки, въз основа на които е извършено изчислението за дължимите такси. Те са посочени поотделно за всяка партида, като в потвърждаващото решение на началник отдел МП в общината, е посочена и стойността на всяка една отделна услуга. Изрично е посочено и че за 2021 год. е подадена декларация по чл. 71 от ЗМДТ , като партидата е освободена от заплащане на такса за „сметосъбиране и сметоизвозване“. Актът е оспорен по административен ред и е потвърден с Решение №003/11.10.2021 год. от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Своге. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от дискреционната преценка на органа, техните елементи са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, които са публично оповестени. Този характер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. Изложеното дотук налага извода, че административното производство е проведено при спазване на предвидените за това процедурни правила. АУЗД е постановен в изискваната от закона форма и от компетентен за това, в съответствие с нормата на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ, орган на приходната администрация. Относно материалната законосъобразност на акта, съдът намира, следното: Съгласно чл. 10 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот. Съгласно 13 от ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка па недвижимите имоти. Съгласно чл. 22 от ЗМДТ общинският съвет в наредбата за местните данъци определя размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Спорен по делото е въпросът, дали имотите на жалбоподателя попадат в изключението на чл. 10 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ, а именно: не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии; не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост; не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. От данните по делото се установява, че имотите се намират в стопанския двор на ТКЗС [населено място], който е извън обхвата на регулационния план на [населено място]. За стопанския двор има разработен и приет кадастрален план и на негова база е разработен парцеларен план на стопанския двор. В кадастралната карта имотите са записани като земеделска територия с начин на трайно ползване - стопански двор. При тези установявания, съдът прави извода, че имотите на жалбоподателя, така както са декларирани с декларациите по чл. 14 от ЗМДТ, са такива по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ - застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен, т.е тези имоти на се предназначени за земеделска дейност. Процесните имоти не може да се квалифицират като земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като не отговарят на разписаните в тази норма условия, които следва да са налице кумулативно, а имено: да са предназначени за земеделско производство; да не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения (в този смисъл е Решение № 8087 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2017 г., I о.). В случая имота на жалбоподателя не е предназначен за земеделско производство и е застроен с производствени сгради. За целите на данъчното облагане по ЗМДТ, определящо значение има фактът, че макар и земеделски, земите са застроени (по аргумент от чл. 10, ал. 3, предложение последно ЗМДТ), като е без правно значение обстоятелството, дали е извършена промяна на трайното предназначение по предвидения в закона ред. Доколкото "имотите са застроени, с начин на трайно ползване "- стопански двор ", не представляват земеделска земя" и за тях се дължи ДНИ и ТБО. Правилно е приложен материалния закон и е прието, че Р. П. е данъчно задължено лице и правилно е определен размера на дължимия ДНИ, върху данъчната оценка на имотите. За да бъде един правен субект задължен за ТБО, по отношение на всички нейни компоненти или отделни нейни компоненти е необходимо: 1) да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ; 3) кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата. За годините 2019 г . и 2020 год., тъй като общината не е организирала сметосъбиране и сметоизвозване, то и такса за тази услуга не е начислявана. Такса за тези услуги не е начислявана и за 2021 год., тъй като Р. П. е декларирал, че имотите няма да се ползват. В настоящия случай, жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик на недвижим имот, за който е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, публичното вземане за такса за услугите по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ (поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) няма да се дължи само, ако общината въобще не поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. Условията при които се извършват услугите, се определят с акт по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Неизползването на имота по арг. от чл. 71, т. 2 от ЗМДТ може да бъде основание за подаване на декларация за освобождаване от таксата за услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, но не е предвидено като освобождаващо от таксата за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ. Със Заповед издадена на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община Своге е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги по събиране и извозване, и обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в общината за всяка една от годините за периода. От събраните по делото доказателства се установява, че община Своге е организирала поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в общината, като действието й се разпростира и върху процесните имоти, видно от представените договори. Предвид доказаното реално предоставяне на процесната услуга, правилно с оспорения АУЗД е установена дължимостта на таксата за услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Безспорно по делото е установено, че Община Своге на територията на общината е предоставяла услугата и е правила отчисления оп чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, за услугата по чл. 62,т. 2 от ЗМДТ - третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, с оглед представените договори с „Костинброд Еко“ АД. Основния спор по делото е земите на които жалбоподателя се легитимирал за собственик и за които е подал декларации по чл.14 от ЗМДТ, облагаеми ли са по ЗМДТ с ДНИ и ТБО, както и коя хипотеза на чл.10 от ЗМДТ е приложима за тях. Установяването на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, какъвто е настоящия случай е по подадени от данъчно задълженото лице декларации, производството не е ревизионно и в него HC се събират нови доказателства и не cе правят корекции в декларациите. Във всички подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ, жалбоподателят е декларирал площта на земята, която площ съответства на приложените към декларациите документи за собственост на процесните недвижими имоти, в който земята е отразена като място - стопански двор на ТКЗС. Нито в подадените декларации, нито в документите за собственост земята е отразена, като земеделска. Процесните имоти са придобити от жалбоподателя от ТКЗС „Елата" — в ликвидация с.3имевица по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 от ППЗСПЗ3, като представляващи прилежащи и свободни терени, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване площи в стопанския двор на населено място, за които са приети „парцеларни планове“. Жалбоподателят не е могъл да придобие земите, ако не са представлявали зacтpoeни и прилежащи площи на сградите. Също така в чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ изрично е посочено, че данъчната оценка на застроените и прилежащите площ се определя, като за земи в строителни граници. С протокол от 21.12.1993 г., в изпълнение на чл.45, ал.3 от ПП3СП33 е приет нормативно определеният размер на прилежащите площи към сградите в границите на стопанския двор — общо за всички имоти 58.840 дка, като са изключени земите, които са били подходящи за земеделски нужди и автомобилния път. В проекта за обособяване на недвижими имоти в стопанския двор на ТКЗС, изготвен от правоспособни лица, подробно са изобразени имотите и строежите в тях и за всеки имот е изчислена необходимата площ, съгласно застрояването, като е определена общо нео6ходима площ 56.156 дка, при обща площ на имотите по нотариални актове на жалбоподателя 55.102 дка. От горното следва, че цялата площ на земите представлява нормативно необходима площ, прилежаща на сградите и подлежи на облагане. В приетата като доказателство по делото оценка на недвижим имот „cтoпaнcки двор" на ТКЗС от м.12.1993 г., изготвена от правоспособни лица е посочено, че земята на стопанския двор не е от групата „земеделски земи", а е отчуждена за неземеделски нужди — на територията е организирана производствена ДСЙНОСТ. C протокол от 28.12.1993 г., в изпълнение на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗ3 е приет нормативно определеният размер на прилежащите площи към сградите в границите на база за краткотраен отдих. Комисията е приела общ размер на нормативно необходимата площ — 15.180 дка, като е изключила земите които са били подходящи за земеделски нужди. Площта на имота по нотариален акт на жалбоподателя 14.914 дка. От горното следва, че цялата площ на недвижимият имот представлява нормативно необходима площ прилежаща на сградите и подлежи на облагане. В приетата като доказателство по делото оценка на недвижим имот „база за краткотраен отдих" от м.12.1993 г., изготвена от правоспособни лица е посочено, че земята на базата не е от групата „земеделски земи". Дейността, която се развива в имота е спортно туристическа и почивна. С протокол от 28.12.1993 г., В изпълнение на чл.45, ал.3 от ППЗCПЗЗ приет нормативно определеният размер на прилежащите площи към сградите в границите на овчарник на ТКЗС в местност Попов рът. Комисията е пpиeлa общ размер на нормативно необходимата площ — 20.399 дка, като е изключила земите които са били подходящи за земеделски нужди. Площта на имота по нотариален акт на жалбоподателя е 19.103 дка. От горното следва, че цялата площ на недвижимият имот представлява нормативно необходима площ прилежаща на сградите и подлежи на облагане. В приетата като доказателство по делото оценка на недвижим имот „овчарник" от м.12.1993 г., изготвена от правоспособни лица е посочено, че земята на овчарника нe е от групата „земеделски земи". Дейността, която се развива в имота е селскостопанска и имота е отчужден за неземеделски нужди. Относимата към 1994 г. редакция ва чл.45, ал.3 от ППЗCПЗЗ е предвиждала, че "Нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗCПЗЗ организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебното от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица. В случаите, когато терените са били предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са предоставени по съответния ред, но са застроени със средства ва организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСП33, тези обстоятелства се отразяват в протокола. В тези случаи служба "Държавни имоти" извършва актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за държавните имоти. Стойността на прилежащите терени извън или в строителните граници на населените места се определя след търга в същото съотношение, както при първоначално определената цена на зeмятa и на постройките върху нея, и се дължи по Пепубликанския бюджет". В случая се касае за план за установяване на нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл.1, ал.1, т.3 и т.4 ППЗCПЗЗ, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от ПЗР на ЗCПЗЗ, организации извън строителните граници на населените места, които са се установявали по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, съобразно приложимата норма на чл.45, ал. 3 от ППЗCПЗЗ. От приложените по делото доказателства — скици издадени от АГКК от 21.05.2022 г. е видно, че предназначението на територията е ,,земеделска", а начина на трайно ползване е: „за стопански двор", „животновъдна ферма", „туристическа база, хижа". Cъглacнo чл.50, ал.4 от Пpaвилникa за прилагане на закона за опазване на земеделските земи (ППЗOЗЗ), не е необходимо провеждане на процедура по промяна на предназначението на имоти, които са разположени в границите на бившите стопански дворове на ТКЗС, каквито са процесните имоти. По делото е установено, че имотите не попадат в територия, определена с ПУП, по от това не следва, че същите са земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗCПЗЗ. Съгласно легалното определение по чл.2, т.3 от ЗCПЗЗ, земеделски земи са тези, за които комулативно са налице следните условия: 1.предназначени са за земеделско производство и 2.не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Следователно правилно административния орган е приложил материалния закон, като е възприел, че при конкретните данни за наличието на застрояване в имотите, цялата площ на земите, декларирана от данъчно задълженото лице е облагаема с ДИИ и ТБО и данъчната оценка се определя по раздел IV от Приложение № 2, като земи в строителни граници, застроени дворове и земи извън строителни граници (без земеделски земи). Също така и в приложение № 2 към ЗМДТ е предвидено, че коефициента за местоположение за застроени дворове и земите извън строителни граници се определя по таблица № 3 на приложение № 2. За целите на данъчното облагане по ЗМДТ, определящо значение има фактът, че макар и земеделски, земите са застроени (по аргумент от чл. 10, ал. 3, предложение последно от ЗМДТ), като е без правно значение обстоятелството, дали е извършена промяна на трайното предназначение по предвидения в закона ред. Съгласно чл.23 от ЗКИР обекти на кадастъра са поземлени имоти и сгради. Cъглacнo чл.2, ал.5 от ЗКИР данните в кадастралната карта и в кадастралния регистър, касаещо основните кадастрални данни, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Процесните недвижими имоти, макар според отразяването в кадастралната карта на село 3имевица да са с трайно предназначение на територията: земеделска, начинът им на трайно ползване е „за стопански двор", „за животновъдна ферма", „за туристическа база, хижа", т.е. представляват застроени земи, като сградите са описани и в нотариалните актове, с които Pyмeн Пъpвaнoв cе легитимира, като собственик. Същият извод може да се направи въз основа на предходните актове за собственост — договори за покупко-продажба, въз основа на които са издадени констативните нотариални актове. До доказване на противното статутът на процесните имоти е задължителен за държавните органи, в т.ч и за съда и за органите по приходите в общината, именно че начинът им на трайно ползване е „за стопански двор", „за животновъдна ферма", „за туристическа база, хижа". Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с която се определят подлежащите на облагане имоти предвижда, че с ДИИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Нормата определя две групи имоти: 1.сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и 2.поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначени по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Имотите, включени в строителните граници на населените места, т. е. в урбанизираните територии, не се считат за земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, според който земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и HC се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. По отношение на декларираните от жалбоподателя недвижими имoти не е приложима хипотезата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, в частта й според която не се облагат с данък земеделските земи. Имотите са застроени, с начин на трайно ползване „за стопански двор", „за животновъдна ферма", „за туристическа база, хижа", не представляват земеделска земя и според данните, декларирани в подадените от жалбоподателя декларации по чл.14 от ЗМДТ, за тях се дължи ДНИ и ТБО. В горния смисъл е Решене Решение № 1498 от 4.02.2021. Г. на ВАС по адм. д. № 6551/2020 г., VIII 0. За процесните 2019 Т. и 2020 г„ имотите на жалбоподателя се намират в границите на район с неорганизирано сметосъбиране и сметоизвозване. За процесната 2021 г., имотите на жалбоподателя попадат в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. За 2021 г, данъчно задълженото лице е подало декларации по чл.65а, ал.1 от ИМДТЦУ в Община Своге - че няма да ползва имотите през цялата 2021 година. Предвид горното и за трите процесни години на жалбоподателя не е начислена ТБО за услугата събиране на битови отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им. В приетата по делото ССЕ, изготвена от в.л. Baня Петрова подробно е изследван въпроса за размера на ДПИ и TБO, които са дължими от данъчно задълженото лице по години, както и решенията ва Общински съвет Своге, с които са приети конкретните размери и издадените заповеди на Кмета на Община Своге за определяне на границите на районите в които се извършва организирано сметоизвозване и сметосъбиране. Установено е че Община Своге е извършвала услугата по осигуряване на съдове за събиране на битови отпадъци. Извършени са разходи от страна нa общината по сключени договори със СД „Стомана-ХМ-Минчев и сие", с договор № 47/ 24.01.2019 г.; „А6и Форе" ЕООД, с договор №293/14.08.2020 r. и „Eвpo Импeкc" ЕООД, c договор №96/ 26.02.2019 г. Установено e, че община Своге е извършвала и услугата по проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от Закона за управление на отпадъците. 3а дейностите по предоставяне на услугата са сключени договори с „Костинброд Еко" АД, с договори № 226/ 21.05.2019 г.; № 227/ 03.06.2020 г. и№ 351/ 28.07.2021 Г. и съответно са извършени разходи. Па основание чл.60 и чл.64 от ЗУО, Община Своге е превела отчисления. Установено е, че община Своге е извършвала услугите по поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии предназначени за обществено ползване. Дейностите са възложени на „Искър 2000" ЕООД с договор № 186/25.04.2019 г. В подкрепа на горното са и показанията на разпитаният по делото свидетел Д. Диков, които са източник на данни, че в района в който са разположени имотите на жалбоподателя се почиства и поддържа — мете се ежедневно, почистват се уличните платна, канавки, храсти, мият се площада и улиците. Около имота на жалбоподателя са разположени 4 броя контейнери, които се извозват веднъж на две седмици, а лятото ежеседмично. При определяне на размера на ДНИ и ТБО, административния орган е съобразил приложимите промили, данъчната Оценка на имотите и е приспаднал платените от данъчно задълженото лице ДНИ и ТБО, относими за 2019. С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразно административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.