Решение № 1006 от 30.7.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3413/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „.............................. - гр. София срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление Пазарджик за осъждането на ответната страна да заплати на ищеца сумата 379,70 лв. (194,14 евро) застрахователно обезщетение, заплатено от ищеца като застраховател по застраховка „Каско“ на автомобил за вреди в резултат на неизправност на пътя. Искът е с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ. В исковата молба се твърди, че на 27.02.2025 г. при движение по републикански път ІІ-84 в посока към гр. Велинград, в района на хотел "Арте", възникнал инцидент, при който застрахованият лек автомобил марка „.....................“ с рег № ••••••••, собственост на С. К. К.-С.а, преминал през необозначена и необезопасена дупка, част от компрометиран участък, в резултат на което се увредили дясна гума и джанта и решетка на предна броня. До дружеството застраховател било подадено заявление за изплащане на обезщетение. Бил извършен ремонт на автомобила и оценка и дружеството изплатило на собственика обезщетение в общ размер 159,86 лв. за решетката и 204,64 лв. за гумата и джантата. Като счита, че има право да встъпи в правата на застрахованото лице против прекия причинител на вредата, дружеството изпратило на 22.08.2025 г. покана за плащане до АПИ, която отговаря за поддръжката на републиканските пътища. С писмо от 10.09.2025 г. агенцията отказала да възстанови сумата. Искът е с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ. Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска като неоснователен. На първо място счита, че от изложеното се налага извод, че произшествието е настъпило в границите на града, и съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗП поддръжката на такъв републикански път в населено място се извършва съвместно от АПИ и общините по договореност, а съобразно чл. 48, т. 2, б. "в" от ППЗП на общините са възложени дейности по поддържане за републиканските пътища, които са в границите на градовете, а агенцията участва във финансирането на тези дейности. На 29.11.2024 г. е подписан споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на град Велинград със срок една календарна година - 2025 г., който предвижда, че организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в т.ч. зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града се извършва от общината. Следователно по силата на закона и постигнатата с АПИ договореност Община Велинград е натоварена с ремонта и поддържането на преминаващия през града републикански път II-84 и на основание чл. 50 от ЗЗД общината, а не АПИ следва да носи отговорност за вредите, причинени от повреди по пътната настилка. На второ място, според ответника не се установява по безспорен начин, дали е налице причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила, не е установен по безспорен начин и механизмът на осъществяване на пътното произшествие. Не е установено точно мястото на ПТП /километрично положение/, не е установена скоростта, с която се е движил шофьора, големината на дупката на пътното платно /ако е имало такава/? Не се установяват по безспорен начин нито обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, метеорологичната обстановка, нито факта, че твърдяните щети на МПС са именно в резултат на преминаването му през дупка на пътното платно. Няма данни за размерите на твърдяната „дупка“ по дължина, широчина и дълбочина, /ако е имало такава/. Важна е скоростта, с която се е движил автомобила – липсват доказателства и в тази насока. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. В саморъчно написана декларация от лицето Г. С. е декларирано: „Вчера 27.02.2025 г., 19:15 ч., прибирайки се към Пловдив, на входа на гр. Велинград след отбивката за хотел „Арте“ преминах през необозначено и необезопасено препятствие на пътя – голяма дупка“. Не става ясно къде точно е имало дупка в този участък от пътя, нито какви са размерите и. Застрахователното дружество е изплатило застрахователното обезщетение, без да са установени предпоставките за отговорност. Няма доказателства за противоправно поведение на АПИ, ОПУ - Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП от ДР на ЗП за поддържане на пътното платно на територията на републиканския път и отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила. Във връзка с изложеното ответната страна прави искане за привличане на помагач - Община Велинград, и привличането е допуснато от съда. В хода на делото двете главни страни поддържат становищата си. Община Велинград не взема участие и не изразява становище. По делото се установява следната фактическа обстановка: На 27.02.2025 г. около 19 ч. свидетелят Г. С. управлявал автомобил ".....................", застрахован по застраховка "Каско" при "................................. АД, по републикански път II-84 в посока към Велинград и Пловдив. След като влязъл в гр. Велинград (преминал покрай знака за начало на населено място) и отминал разклона към хотел "Арте", автомобилът преминал през необезопасена и необозначена дупка в асфалта на пътното платно. Вследствие на преминаването били нанесени щети по автомобила - повреди на предна и задна десни джанти, решетка на броня и предна дясна гума. Участъкът бил неосветен от улично осветление и водачът бил включил дълги светлини. Водачът спрял автомобила и позвънил на телефон 112. Пристигнали полицаи, които направили снимки и обяснили, че ще съставят протокол за ПТП. Собственикът на автомобила се обърнал към застрахователя по имуществената застраховка на автомобила и след оценка и възстановяване на щетите била изплатена по сметка на собственика С. К.-С. сумата 204,84 лв., а сумата 154,86 лв. била изплатена на сервиза, извършил ремонта на решетката - общо 364,70 лв. Били начислени ликвидационни разноски в размер 15 лв. Плащането се установява с писмени доказателства и не е спорно. Била отправена от застрахователя регресна покана към АПИ за възстановяване на платената сума и ликвидационните разноски, но агенцията отказала, мотивирайки се, че механизмът на ПТП не е доказан, а често такива повреди настъпват в резултат на несъобразена скорост; не е установено къде се е намирала дупката, липсва протокол за ПТП. По делото е изслушано вещо лице, което определя стойността на щетата на 382,64 лв. и дава заключение, че вероятният механизъм на настъпването на щетата е такъв, какъвто се сочи в исковата молба и от свидетеля, вкл. е възможно да са настъпили при твърдяната скорост от 50 км/ч. Според данните на ВЛ обичайните ликвидационни разноски на застрахователите (разноски за определяне на размера на щетата) са около 5-10 евро. По делото са представени снимки, на които се виждат щетите по автомобила и част от дупката и които според ищеца са направени от органите на полицията; свидетелят също заявява, че той не е правил снимки, а само полицаите. Протокол за ПТП не е представен, макар да се твърди, че полицаите са имали намерение да съставят такъв. Ищецът не е представил протокола, а и ответната страна, ако счита, че в него е било отразено неизгодно за ищеца обстоятелство, също не е поискала той да бъде изискан и представен. В останалите данни по делото - снимка, документи, съставени по рано от свидетеля за застрахователя и показания на самия свидетел, заключение на експертизата и т.н. - обаче не се установяват противоречия. Нищо не сочи, че протоколът би могъл да съдържа обстоятелства, които да опровергаят извода, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба начин. От самата липса на протокола не следва непременно извод за недоказаност на някои от обстоятелствата или за прикрити обстоятелства от значение. Вещото лице дава заключение за най-вероятен механизъм на произшествието при твърдяната от свидетеля скорост от 50 км/ч, поради което и съдът приема, че именно с такава скорост е управляван автомобилът. Съществуването на дупката в асфалта се установява също непротиворечиво, вкл. чрез приетата като доказателство по делото по реда на чл. 204 от ГПК снимка. Между АПИ и Община Велинград е сключено споразумение за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на град Велинград със срок от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. При така установените факти съдът направи следните правни изводи: При плащане по имуществена застраховка застрахователят по силата на чл. 410, ал. 1 от КЗ встъпва в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата - лицето, носещо отговорност по правилата на ЗЗД за непозволено увреждане. Оспорва се АПИ да е пряк причинител на вредата, както и се оспорва пасивната и процесуална легитимация. Възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на АПИ е неоснователно - твърденията на ищеца сочат АПИ като отговорна за твърдените вреди, което е достатъчно агенцията да бъде надлежен ответник. Тя е и материалноправно легитимирана да отговаря за такива вреди, тъй като вредата произтича от неизпълнение на нейно задължение. Неоснователно е възражението, че поддръжката на този участък от пътя не е задължение на АПИ, а на Община Велинград. Според чл. 30, ал. 5 и 6 от Закона за пътищата "Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души", като при постигнато съгласие с общината "дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместно от тях при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона". Ноторен факт е, че град Велинград е с население значително под сто хиляди души, и за него е приложима тази норма. Същото правило е уредено в чл. 48, т. 1 от ППЗП, където се уточнява, че за републликанските пътища в населените места с население над 100 хиляди души отговарят общините. Според закона дори при постигнато съгласие дейностите по републиканските пътища в такива населени места се осъществяват съвместно, т.е. агенцията не се освобождава от задължението да участва в поддръжката на пътя. Отделно са съображенията, че постигнатото споразумение между АПИ и друго юридическо лице то да поеме тези дейности, дори това да е изрично посочената в закона община, не може да ограничи отговорността на агенцията пред трети лица, които не са страни по споразумението. По тази причина за отговорността на АПИ е без значение дали има сключено споразумение с общината. При липса на споразумение отговорност би се носила само от АПИ, а в случай на сключено споразумение, какъвто е настоящият, отговорността би се носила от общината и агенцията при условия, определяни в практиката като неистинска солидарност. Доказва се и самото неизпълнение на задълженията на юридическите лица, задължени за поддръжката на пътя, доколкото се установи наличието на дупка в асфалта на платното - надлежното поддържане на пътя изключва наличието на такива дупки. Не е нужно да е установено с точност на кой километър от пътя е тя и каква е големината и, ако е доказано нейното съществуване и причинната му връзка с произшествието, което се потвърждава от вещото лице. Не се установява водачът да е управлявал с неразрешена скорост. Колкото до възражението за управление със скорост, несъобразена с пътните условия, съдът намира за неоснователно и него. Не е ясно с какво по-конкретно следва да е съобразена тази скорост, за да се направи извод, че е трябвало да бъде по-ниска от разрешените 50 км/ч. Обстоятелството, че действието се развива в тъмната част на деня, само по себе си не налага непременно по-ниска скорост, ако видимостта е достатъчна. Водачът признава, че пътят е бил неосветен на това място, но при включените дълги светлини се очаква да е можел да забележи и да спре преди препятствие от типа на друго превозно средство на пътя пред него, пешеходец и пр. Задължение за съобразяване на скоростта с възможните дупки на пътя не може да се изведе - това би значило най-малкото ответната страна да черпи права от неизпълненото си задължение. След като се установяват всички елементи от състава на чл. 45 и 49 от ЗЗД - противоправно поведение на наети от АПИ лица, изразяващо се в неположена грижа за изпълнение на задължение на АПИ, вреда и причинна връзка с вредата, то АПИ е и пряк причинител на вредата по смисъла на чл. 410 от КЗ. Искът следва да се уважи и на ищцовото дружество да се присъдят направените от него разноски, с оглед на което съдът