Решение № 1301 от 4.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2704/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от З. О. Б. в качеството му на Заместник-председател на Съвета на директорите и С. З. В. в качеството му на Изпълнителен член на Съвета на директорите, чрез юриск. А., против Решение № 1188/14.10.2025 г., постановено по АНД № 4413/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), IV н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № НП-9/02.07.2025 г., издадено от П. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 60а, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба – П. на КЕВР, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в отговора на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираното такова от страна на касационния жалбоподател. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба. Административен съд – Пловдив, ХIХ състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производство пред ПРС е било НП № НП-9/02.07.2025 г. на П. на КЕВР, с което на касатора на основание чл. 60а, ал. 3 във връзка с чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт № Е-КРС-6/25.03.2025 г. за установяване на административно нарушение, съставен от М. С. А. на длъжност главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР, в който е констатирано, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е издало в срок до 25.05.2023 г. на адрес [населено място], [улица]становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ), с мощност 30 kW, отговаряща на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.), предвидена за изграждане в [УПИ], кв. 38, в землището на [населено място], община Димитровград. Цитирана е разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.), съгласно която, за обектите по чл. 24, т. 1 от същия закон, условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането. Установено е, че З. Р. Р. е подала на 25.04.2023 г. Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с мощност 30 kW, отговаряща на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.) предвидена за изграждане в [УПИ], кв. 38, в землището на [населено място], община Димитровград по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.). Посочено е, че на 10.07.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е издало Становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4570270/10.07.2023 г. Деянието е прието, че е извършено в режим на повторност, тъй като Председателят на КЕВР е издал на „Електроразпределение Юг“ ЕАД НП № НП-106/01.12.2021 г., потвърдено с Решение № 189/19.10.2022 г., постановено по КАНД № 190/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.). Като не е издало в срок до 25.05.2023 г. на адрес [населено място], [улица]становище, с което да определи условията за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане в [УПИ], кв. 38, в землището на [населено място], общ. Димитровград, на 26.05.2023 г. е прието, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.), с което е осъществило състава на чл. 60а, ал. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), който се явява по-благоприятен закон от чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.). Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви, като е прието, че такива са изложени в достатъчна степен на конкретика и яснота на факти и обстоятелства, от които да се направи извод кой какво нарушение се твърди да е извършил и кога. Не е прието и възражението за липса на повторност, като е мотивирано, че на практика с влязло в законна сила съдебно решение нарушението е преквалифицирано на такова по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, каквото е и процесното такова. И най-сетне, не е прието и възражението за наличие на маловажност, като е посочено в тази връзка, че се касае за допуснато нарушение от търговец-монополист, касаещ отношения с висок обществен интерес, а и служебно е известно на съда, че дружеството е санкционирано за множество нарушения на ЗЕВИ, което препятства възможността да се приеме, че се касае за маловажност на случая. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият съдебен състав споделя изводите на ПРС, че е налице извършено нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (в приложимата редакция), доколкото между страните не е спорно, а и се установява от приложените към административнонаказателната преписка доказателства, че на подаденото на 25.04.2023 г. заявление, становище е издадено на 10.07.2023 г., т.е. след законоустановения 30-дневен срок. Неправилно обаче същото е прието за извършено в условията на повторност. Това е така, защото след извършена служебна проверка се установи, че с посоченото в НП Решение № 189/19.10.2022 г., постановено по КАНД № 190/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, е оставено в сила Решение № 180 от 21.04.2022 г., постановено по АНД № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е изменено НП № НП-106/01.12.2021 г. на КЕВР, с което на „Електроразпределение Юг” ЕАД за нарушение на чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, изд. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР), е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв., на основание чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката, като е намален размерът на наложената санкция от 20 000 лева на 10 000 лева, съобразно чл. 60а от ЗЕВИ за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Т.е. с решението си Районен съд – Сливен е намалил само размера на наложената санкция, но нарушението не е преквалифицирано от такова по чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. в нарушение по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Друг е въпросът и че нарушението по чл. 91, ал. 1 от посочената наредба е за неизвършване на проучване, определяне на условията, изготвяне и предоставяне на писмено становище за присъединяване в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането, а нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ – за неиздаване в срок до 30 дни от постъпване на искането на становище, в което са определени условията за присъединяване, т.е. нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ не осъществява признаците на нарушението по чл. 91, ал. 1 от Наредбата, поради което и неправилно АНО и ПРС са приели, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност. Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, в крайна сметка дружеството на 10.07.2023 г. е издало становище, на 02.01.2024 г. е подадено искане за сключване на договор за ФЕЦ, който е изготвен от страна на дружеството и изпратен на производителя, в т.ч. договорът е подписан на 18.01.2024 г. и всичко това – близо една година преди извършването на проверката и повече от година и половина преди издаване на наказателното постановление, поради което и всички тези обстоятелства следва да се определят като смекчаващи такива по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Тук е мястото да се посочи, без да се отрича значимостта на въпросите, свързани с производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, че не може изначално да се приеме, че всяко едно противоправно поведение, насочено против този обществен порядък и обявено от закона за административно нарушение, е изключено от обхвата на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Такъв подход не е предпочетен от законодателя, поради което и всеки един конкретен случай, съобразно и задължителното тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, следва да бъде преценяван съобразно конкретно установената фактическа обстановка. До извод за обратното не може да се достигне и от факта, че законодателят е предвидил минимум на административната санкция, предвидена за конкретния вид административно нарушение. По тези съображения, наказателното постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, която разпоредба задължава последния да извърши преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Като се има предвид, че преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., но следва да се отчитат и същността, както и целите на административнонаказателната отговорност, то очевидно е, че след като санкционираното лице е взело всички необходими мерки за неговото отстраняване – още преди да е било констатирано от АНО, то са постигнати преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа отговорност. При така стеклите се обстоятелства отправянето на предупреждение до нарушителя би удовлетворило напълно целите на административното наказване. Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се отмени, а нарушителят се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на „Електроразпределение Юг“ ЕАД се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 132,94 евро - общо за двете съдебни инстанции, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и превалутирани на основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът