Решение № 2995 от 5.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 10025/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110210025 по описа за 2025 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „,,•••''“ ООД, ЕИК: •••••••• срещу наказателно постановление № 63/28.04.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ – София, с което на дружеството на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗУО вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Същото е обжалвано от наказаното дружество с искане за отмяната му. В жалбата са изложени аргументи за допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП е описано въз основа на какви проверки, административнонаказващият орган е стигнал до извод, че не е изпълнено задължението по чл. 41, ал. 1 от ЗУО. Уточнява, че възражение е направено своевременно, но същото не е взето предвид и не са предприети действия в тази посока. Посочено е, че дружеството притежава разрешение за извършване на дейности с код R 12 и R 13 на отпадъци от черни и цветни метали. Изтъква, че при така описаното в обжалвания акт не стаява ясно какво приложение съгласно чл. 7 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри е следвало да попълни дружеството. Позовава се на неясно описание на нарушението като сочи, че от съдържанието на НП става ясно, че се касае за приложение № 4, но не става ясно защо точно него, а не приложение № 6 с оглед издадените на дружество разрешителни с горепосочените кодове. Твърди, че не е ясно защо срокът за изпълнение на задължението за подаване на посоченото приложение е определен до 15.08.2022г. В тази връзка и с оглед посочения периода, за който е следвало да бъде подадена информация, оспорва посочената дата на извършване на нарушението. Твърди, че към посочената в АУАН дата на извършване на нарушението за дружеството не съществува нормативно задължение да води заверена от директора на РИОСОВ отчетна книга. Отделно не били ясно посочени нарушените законови разпоредби. Алтернативно са изложени твърдения, че описаното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. В съдебно заседание пред настоящия състав дружеството жалбоподателя се представлява от адв. К., която поддържа жалбата. Настоява за отмяна на процесното наказателно постановление по изложените в нея аргументи. В допълнително представените писмени бележки твърди, че от 01.10.2021г. отчетността се осъществява изцяло по електронен път в НИСО като приложение № 4 се попълва в системата в раздел 122 Режим „Отчети“. Претендира разноски. Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от юрк. П.Д.. Същата оспорва жалбата, като излага конкретни съображения за законосъобразност на АУАН и НП. Уточнява, че вероятна неизправност на системата не освобождава дружеството от задължението да води отчетност. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното: „,,•••''“ ООД притежава разрешение за дейност с отпадъци № 12-ДО- 1414-00/19.05.2016 г., издаден от РИОСВ-София, с който се разрешава извършването на дейности с код R12 и R13 на отпадъци от черни и цветни метали. На 28.09.2022г. в извършена проверка на площадка за дейности с отпадъци в с. Яна, ул. „,,•••''“, ПИ № ,,•••'' с площ от •••• кв. м., стопанисвана от „,,•••''“ ООД. При проверката св. И. В. Ц. и колегата и констатирали притежаваното от дружеството разрешително. Извършили справка с Националната информационна система за отпадъци, от която установили, че „,,•••''“ ООД не води отчетност за извършваните дейности с отпадъци на площадката в отчетна книга по приложение № 4, заверена от директора на РИОСВ-София като за периода 01.01.2022г. до 30.07.2022г. липсвали записи за приети, третирани и предадени отпадъци. С оглед установеното св. И. Ц. съставила АУАН № 191/2022г. от 20.11.2022г. за това, че на 16.08.2022г. в с. Яна, ул. „,,•••''“, ПИ № ,,•••'' с площ от •••• кв. м.„,,•••''“ ООД нарушило по чл. 44, ал. 1 от ЗУО вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри като не изпълнило вмененото му с цитираната разпоредба задължение за м. юли 2022г. Въз основа на така съставения АУАН при изцяло съответно описание на нарушението и дадената му правна квалификация, било издаденото обжалваното наказателно постановление. Същото е връчено на 23.08.2023г. на представител на дружеството и е обжалвани с жалба от 08.09.2023г., поставила началото на настоящото производство. Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП; възражение; известие за доставяне; кореспонденция; констативен протокол; заповед за компетентност. За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, по аргумент от чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ не се дължи. Актосъставителят единствено е констатирал липса на процесните записи – факт, който не се оспорва жалбоподателя Що се отнася до относимата фактология, в жалбата се твърди наличие на техническа неизправност на НИСО, довела до фактическа невъзможност за водене на записи, във връзка с което се твърди, че контролният орган нееднократно е бил надлежно сезиран. Доколкото, обаче, всяка страна следва д докаже обстоятелствата, от които черпи възраженията си, а жалбоподателят не представя нито разпечатки неуспешно свързване, нито копия от сигнали, то и тезата му не би могла да бъде споделена. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав достигна до следните правни изводи: Подадената жалба е процесуално допустимо, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. При разглеждане на дела във връзка с обжалвани наказателни постановления районният съд е без изключение инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Процедурата по връчване на АУАН на жалбоподателя е редовна. НП също е връчено надлежно на наказаното лице като следва да се държи сметка за факта, че това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване. Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. В атакуваното НП са налице изрични твърдения за началната дата, представляваща денят следващ законоустановения краен срок за изпълнение на задължението – 16.08.2022 г. (работен, присъствен ден, явяващ се първи от забавата - създава се едно трайно противоправно състояние и трае, докато бъде преустановено – Р 4826/2015 АССГ, VIII кас. с-в; Р 6081/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 3805/2010 АССГ, VIII кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в; Р 3934/2010 АССГ, VI кас. с-в). Едновременно с това, съдът намира възражението за неправилно определено място за неоснователно. Следва да се отбележи, че независимо от мястото, на което дружеството организира търговската си дейност (седалище и адрес на управление), касае се за специфична и строго регламентирана дейност, която не може да бъде извършвана на произволно избрано място, а само на това, визирано в регистрационния документ. В този смисъл и отчетната дейност се дължи именно там, където се реализира подконтролната дейност, в случая в с. Яна, ул. „,,•••''“, ПИ № ,,•••'' с площ от •••• кв. м. Що се отнася до описанието на неизпълненото задължение, всяка форма на водене на отчетност, различна от законово предвидената, е приравнена на липса на надлежна такава, поради което и съдът не намира основания да подложи възприетата от наказващия орган формулировка на обстойна процесуална критика. Обжалваният акт е законосъобразен и от материалноправна страна. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че дружествотожалбоподател, в качеството си на лице, чиято дейност е в свързана с третиране отпадъци, не е водило отчетност за м. юли 2022г. (а впрочем и за предходният шест месеца от началото на годИ.та, но е наказано конкретно за този месец). Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗУО сочи, че „лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително – от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището им, а за чуждестранните лица - от директора на РИОСВ – София“), Същата има бланкетен характер, съответно – препращането към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/04.06.2014 г. на МОСВ, отнасящо се до сроковете („Отчетните книги по чл. 7 се попълват за всеки календарен месец до 15 дни след изтичането му, като всеки запис се отразява по дата“) е правилно (в този смисъл Р 482/2013 АССГ, IX кас. с-в; Р 174/2011 АССГ, IV кас. с-в; Р 2471/2013 АССГ, XII кас. с-в; Р 2675/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 3948/2015 АССГ, XV кас. с-в; Р 1296/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4159/2015 АССГ, VII кас. с-в и др.). Нарушението има формален характер, т. е. неговата съставомерност законодателят не е поставил изискване за настъпване на определени съставомерни имуществени или неимуществени вреди. Ангажирана е отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, поради което и субективна страна на подлежи на обсъждане. Съдът приема, че констатираното нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който същото, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Установява се, че не става дума за инцидентен случай, а се касае за пропуск осъществяван нееднократно във времето. Предвид посоченото, дружеството е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за осъществяване на ефективен текущ и/или последващ контрол върху дейност със завишен риск, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 1 ЗУО, наказва се с имуществена санкция в размер от 2 000 до 6 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което, не води отчетност на отпадъците или не предостави документи относно отчета или информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на този закон или наредбата по чл. 48, ал. 1. Наложеното наказание в случая е минимален размер. По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено С оглед изхода от настоящото производство съгласно разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, право на разноски има въззиваемата страна. Такива не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът